Кризите на капитализма (Дейвид Харви)

[Петкан]

"Съществува обаче дълъг исторически модел. Кризите се формират и успокояват, те се придвижват наоколо. Азиатската се премести в Русия, после в Бразилия, после в Аржентина. От това произлиза теория, която е много важна – капитализмът никога не решава проблема с кризите си, той просто ги премества географски. Това, което виждаме в момента, е точно географско преместване – всички казват, че нещата започват да се оправят в САЩ и в един момент кризата избухва в Гърция, хората започват да се питат какво става с дълговите кризи на Португалия, Ирландия, Гърция и Испания. Интересно е как имаме финансова криза [тук], някак половинчато се справяме с нея, но за сметка на дългова криза [там]. Т.е. проявата на кризата се премества от едно място на друго. Преди много години научих нещо чудесно, когато четях Енгелс относно въпроса с недвижимите имоти. Той бе написал, че буржоазията няма решение на проблема с недвижимите имоти, освен да го премести. Това е брилянтна идея и аз имам същия аргумент относно формирането на кризите. Но капитализмът ги премества по различни начини. От една страна географски. Както виждаме и възстановяването също така е неравномерно от географска гледна точка. Китай галопира напред, но аз съм доста притеснен как точно се случва това, защото в момента има голям бум на имотния пазар – цените на имотите в Шанхай скочиха два пъти миналата година. Същото се случва и в Индия. Т.е. те излизат от проблема, използвайки това, което вкара САЩ в него. Освен това голяма част от тези бумове са финансирани в дългове, а начинът, по който дълговото финансиране работи, е доста странен и особен. То се намира както в началото, така и в края на цикъла на акумулиране на капитал. Най-добрият начин да си представим това е като се замислим за финансовите институции, които от една страна дават заеми на строителите в Сан Диего, а от друга дават ипотечни заеми за закупуване на новопостроените къщи. Така те се намесват и в предлагането, и в търсенето. Това може да продължава още и още, и още, напомпвайки балона...
Цялата история на капитализма се движи около финансовите иновации. Може дори да се върнете към зараждането на финансовите пазари или каквото и да е друго и ще видите, че финансова иновативност е жизнено важна. Финансовите иновации имат ефекта да овластяват финансистите, а прекомерната сила и власт ги кара да бъдат алчни, това е пределно ясно. Ако разгледате печалбите във финансовия сектор на САЩ след началото на деветдесетте, ще видите, че те растат непрекъснато, докато печалбите в реалното производство спадат. Можете ясно да видите дисбаланса и тук, във Великобритания. Смятам, че начинът, по който държавата се съюзи с лондонското лоби от петдесетте години насам срещу производителите, има огромен ефект върху икономиката на страната. В действителност производството беше разбито, за да могат финансистите да бъдат доволни. Тенденциите се виждат ясно и те излизат на преден план заради силата на финансистите...
От трета страна има проблем и със средствата за производство. Историята тук е сложна, но в основата й стои въпросът дали има граници в природата, има ли природни граници. Този въпрос отново се връща и е интересно, че този въпрос излиза отново винаги, когато има криза. Помним през седемдесетте, когато въпросът бе дали има граници на растежа. Причината за непрестанната му поява е много интересна. Въпросът дали има петролен пик или не е интересен, но когато има истински проблем, капиталистите винаги казват "Проблемът не е в мен, той е в границите в природата." Изместваш проблема от капитализма, казвайки че това е естествено и природно..."

http://www.lifeaftercapitalism.info/critique/203-crises-of-capitalism-david-harvey
===
===

http://en.wikipedia.org/wiki/David_Harvey_%28geographer%29