Автор Тема: Стиховете на Стефан Стамболов  (Прочетена 1229 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Активен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.15 Opera 12.15
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Стиховете на Стефан Стамболов
« -: Юли 05, 2013, 14:05:08 »
Непознат факт на доста хора е, че революционерът и политик Стефан Стамболов е автор на един марш, в чието послание може да се заслушаме и да си вземем поука.




Не щеме ний богатство

Не щеме ний богатство,
 не щеме ний пари,
 а искаме свобода,
 човешки правдини!

Припев:
 Напред! Напред!
 Напред да вървим!
 България от робство
 да освободим!

Не щеме ний боляри,
 не щеме ний паши –
 жадуват свободата
 нашите души!

Сановници не щеме,
 ни православен цар –
 свободата свята
 е нашият олтар!

Не щеме ний попове,
 ни екзарх-шарлатан!
 Не щем да сме робове
 на Господ самозван!

Разкъсайте робове
 робския ярем,
 щом не сме свободни,
 по-добре да мрем!



Български военни маршове - Не щеме ний богатство
« Последна редакция: Август 08, 2018, 13:43:00 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.15 Opera 12.15
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Стиховете на Стефан Стамболов
« Отговор #1 -: Юли 06, 2013, 13:30:53 »
Премина младостта ми...

Премина младостта ми
без радост във сърцето
и черти скръбта проклета
бразди по лицето.

     Сълзи лея аз за своето
     щастие убито,
     а то мене отговаря
     тъжно, та сърдито:

Кой ти е крив? Кой те кара
ти да я напуснеш,
и със нея из сърце си
мене да не пуснеш?

     Аз ти казвах: туй е твойта
     другарка избрана,
     със нея ти ще преминеш,
     кат лале в градина...

Не послуша мойте думи
и сам й отказа,
но със това ти себе си
най-много наказа.

     Плачи сега, лей ти сълзи,
     честта се не връща,
     твойто либе чернооко
     другий го прегръща.

Активен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.15 Opera 12.15
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Стиховете на Стефан Стамболов
« Отговор #2 -: Юли 06, 2013, 13:44:27 »
Надежда

     I.
Нощ е, нощ тиха, пролетна, прекрасна,
изгряла месечина сребърно-златна,
чист въздуха, прохладен вятър вей,
в гората сладко славейчето пей.
Я погледни, там горе на небето
как мило гледат чудните звезди.
Гората спи, задрямало полето,
а извора кристален шумоли.
Спят хората и сладък сън вкушават,
спи кучето пред къщните врати,
а тук-таме любовници честити
прегръщат се със трепет край плета.

     II.
Но я ела, виж друга тук картина,
не като таз, но кървава и страшна:
нападнали, ранени трупове
лежат посред зеленото поле.
Сред мъртъвците, паднали за вяра,
за нов живот - свободни да сме хора -
издига се, да стане иска прав,
покрит със люти рани юнак млад.
Но пада той, не може прав да стане,
без кръв краката слаби не държат,
и страшно болят дълбоките рани,
и счупените кокали бодат.

     III.
Той, паднал, гледа на небето,
на месеца, на чудните звезди,
и радост му блесва в лицето,
и светват потъмнелите очи:
"Свобода! Ето я, аз виждам,
стои с разтворни ръце
и вика с ясен глас и силен:
- Към мен, злочести синове!
Аз знам, че те ще я послушат.
Ще се изпълните с мечти!
Аз виждам как те ще добруват...
Народе мил, честит бъди!"

     IV.
И млъкна той с усмивка на устата
с надежда за големи добрини,
че ще му бъде свободна земята,
че тя ще се избави от злини.

 Одеса, 1873 год.
« Последна редакция: Юли 06, 2013, 14:02:20 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf