Автор Тема: Софтуер, малко информация  (Прочетена 1415 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен A.C.A.B

  • Registered user
  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 207
  • Country: 00
  • Карма: +10/-2
  • Пол: Мъж
  • Софияя
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 24.0 Firefox 24.0
Софтуер, малко информация
« -: Октомври 23, 2013, 20:38:46 »
                                                               Софтуер



Софтуерът (на английски: software - програмно осигуряване) е съвкупността от цялата информация от инструкции и данни, необходими за работата на всяка електронноизчислителна машина. Употребява се главно в сферата на информационните технологии.

Обикновено инструкциите се задават като съвкупност от алгоритми, групирани като програми с различно предназначение. Освен самите алгоритми, за изпълнението на програмите са необходими и начални данни. Резултатът от действието на даден алгоритъм може да служи като начални данни за стартирането на друг и т.н., обединявайки програмите в едно. В този смисъл все повече се налага и терминът софтуер, който исторически се е наложил като антоним на хардуер - физическата част на компютърните системи. Все пак границата между софтуер и хардуер се размива, когато се отчете, че програмното осигуряване има все пак някакви физически носители, от които изчислителната машина чете програмите. Тези носители, както и инструкциите за работа с програмите и тяхната поддръжка (документация), са спомагателни елементи от софтуера.

В масовите електронноизчислителни машини (компютри) голяма част от софтуера е разположена на външна памет и може лесно да бъде променяна от потребителите според нуждите им. Инструкциите в централните процесори и специализираните интегрални схеми обаче се задават при програмирането им, и не могат да бъдат променяни директно от потребителя.

По принцип хардуерът е неизползваем без програмно осигуряване или софтуер. Най-ясно разликата между софтуер и хардуер се обяснява така: Хардуерът е всяко едно видимо и осезаемо устройство, както самият компютър, така и всяко едно периферно устройство. Софтуерът е само видим, но не и осезаем, когато работи — това са именно програмите.

Със създаването на алгоритми и писането на програми се занимават програмистите. Според нивото на действие на написаните от тях инструкции има език за програмиране на ниско ниво, на средно ниво и на високо ниво. Езиците на високо ниво позволяват лесно редактиране от програмист, и това се нарича изходен код (програмен код). За да се превърне в изпълними инструкции от машината, той се компилира (превежда) към обектен код или машинен език.

Езикът за програмиране от високо ниво може да бъде и скриптов език. Когато е написан на скриптов език, се компилира при изпълнението на програмния код (интерпретиране). Скриптовете обикновено са малки до средно големи програми, които изпълняват потребителски команди или вършат действия в определен ред. Пример за това са JavaScript, Perl, ти си ел скрипт или PHP. Програмите, писани на скриптов език, са по-бавни при стартиране (защото всеки път програмният код трябва да се преведе на машинен език), но обикновено по-лесно и бързо се разработват и тестват.


Видове Софтуер


Системен Софтуер: Към системния софтуер се отнасят програми, изпълняващи системни функции и грижещи се за компютърния хардуер и връзката между него и потребителя. Системният софтуер обикновено е обединен в пакет от взаимодействащи си програми, наричан операционна система. Предназначението на системния софтуер е да освободи авторите на приложни програми от пряко взаимодействие с компютърния хардуер, който е много разнороден. Той дава достъп хардуера, който е унифициран и независим от начина на работа на конкретните устройства.

Приложен Софтуер
Потребителски приложения и програми, работещи като краен продукт и тясно свързващи потребителя със софтуер от по-ниско ниво. Това са най-известните сред потребителите програми, с който те имат пряк контакт и използват най-често. Пример за такъв софтуер са компютърните игри, текстовите редактори, уеб браузърите и т.н.


Компилатор

Компилаторът е програма, която съединява фрагментите на разработвания софтуер, за да се получи машинния код, който е разбираем за процесора на компютъра. Това е преводачът от съответния програмен език към инструкции, разбираеми от процесора — който пък от своя страна ще изпълнява програмата.

Декомпилатор

Това е софтуер, който разединява на съставни фрагменти дадена компилирана програма. Основен инструмент на кракерите.

Дебъгер

Дебъгерите са специален вид програми, използвани при разработката на софтуер. С тях се проследява поетапно изпълнението на разработвания софтуер, с цел откриване и отстраняване на грешки.


Условия за Ползване: Софтуерът е обект на авторско право и обикновено отношенията между автора и крайния потребител се уреждат чрез специален договор, наричан софтуерен лиценз, а понякога и с по-специфичното Лицензно споразумение за крайния потребител (на английски: End User License Agreement, EULA).

Лицензите предоставят на потребителя правото да ползва софтуера при определени условия. Предоставянето на това право обикновено става в рамките на няколко широко прилагани модела:

    Платен софтуер: Потребителят заплаща еднократно или периодично определена сума на автора на софтуера. Това е най-често срещаният модел при софтуера, разработван със стопанска цел.
    Шеъруер: Потребителят ползва софтуера без заплащане в рамките на някакви ограничения — на функционалността, на времето за ползване или на приложението (например, само за лични цели). Шеъруерът често представлява ограничена демонстрационна версия на платен софтуер, която има за цел да убеди потребителите в ползата от закупуването на пълен платен лиценз.
    Адуер: Потребителят не заплаща пряко за ползването на софтуера, но в него се включва рекламно съобщение - банер (плакат), текст или звук. При някои от тези програми, подобно на шеъруера, съществува платена версия, в която няма реклами.
    Безплатен софтуер: Потребителят не заплаща за ползването на софтуера. Най-често това са програми, даващи достъп до друга платена услуга или разширяващи възможностите за нейното използване (например, популярният браузър Internet Explorer).
    Свободен софтуер: Безплатен софтуер с отворен код, който потребителят може да променя и препубликува при определени условия (обикновено, запазване на условията за ползване на първоначалния софтуер).

За разлика от останалите произведения, обект на авторско право, които не подлежат на патенти, в някои страни софтуерът може да се защити с патент. На местата, където съществуват софтуерни патенти, това право принадлежи на автора на компютърно-имплементирано изобретение или на неговия работодател. Софтуерните патенти са обичайна, но силно критикувана практика в Съединените щати, а в Европейския съюз не съществуват.

Източник: Уикипедия
Не се страхувам от враг, на когото бронята блести.

http://www.vbox7.com/play:ce0ea24191


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf