Автор Тема: Психология и психологически дейстия и умисли  (Прочетена 748 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен A.C.A.B

  • Registered user
  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 207
  • Карма: +10/-2
  • Пол: Мъж
  • Софияя
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 24.0 Firefox 24.0
Здравейте, реших да стартирам тема на име: "Психология  и психологични действия и умисли" при което тук да може да се развиват всякакви психологически и умствени открития, способности и тен подобни неща свървани с науката "Психология". Надявам се да ви е интересна.

-
« Последна редакция: Декември 23, 2013, 12:55:05 от Hatshepsut »
Не се страхувам от враг, на когото бронята блести.

http://www.vbox7.com/play:ce0ea24191

Неактивен A.C.A.B

  • Registered user
  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 207
  • Карма: +10/-2
  • Пол: Мъж
  • Софияя
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 24.0 Firefox 24.0
Re: Психология и психологически дейстия и умисли.
« Отговор #1 -: Октомври 26, 2013, 23:40:54 »
Психологията (от гръцки: ψυχή — душа, дух, пеперуда, λόγος — наука) е научна дисциплина, изучаваща умствените процеси и поведението на хора или животни, като често прилага научния метод при лабораторни изследвания.Психологията обхваща също прилагането на това знание в различни сфери, включително проблеми от ежедневния живот и лечение на психически заболявания.

Основни обекти на изследване на психологията са възприятията, познавателната способност, вниманието, емоциите, мотивацията, функционирането на главния мозък, психологията на личността, поведението и междуличностните отношения. Някои учени, особено привържениците на дълбинната психология, включват в този списък и несъзнаваното. В своите изследвания психолозите използват емпирични методи за определяне на причинните и корелационни връзки между различни психо-социални променливи. В допълнение или вместо емпиричните и дедуктивни методи, някои клинични психолози разчитат на интерпретация на символи и други индуктивни техники.

Макар че психологическото познание обикновено се използва за оценка и третиране на проблеми с психическото здраве, то служи и за разбиране и разрешаване на проблеми от много други области. Голямото мнозинство от психолозите работят в областта на клиничната, консултативната и училищната психология, но също и на индустриалната и организационна психология и други области, като възрастова, спортна, медицинска и юридическа.


Първото философско учение за душата се нарича анимизъм (от латински: anima - душа). Според него душата е независима същност, отделена от тялото и способна да управлява всички живи и неживи предмети. То възникнало около 10 000 г. п.н.е. Чрез това учение древните си обяснявали каква е разликата между будния и заспалия човек, между живия и мъртвия. Духовете им давали добро обяснение за това, тъй като смятали, че те са всеобхватни и владеят всичко във Вселената. Така например, считали, че душата е напуснала мъртвия завинаги, а при заспалия душата му временно се е изселила и се връща при него на сутринта.



Според основоположниците на атомическото учение Левкип и Демокрит светът е изграден от множество малки неделими частици, наречени атоми. Най-малките и най-подвижните от тях са атомите на душата. Според това учение всичко е възникнало от взаимодействието на невидими тела, като атомите се сблъсквали, отскачали и свързвали в безкрайната празнота. Атомистите отричали божествената намеса в сътворението на всичко, твърдейки, че светът е изцяло създаден от физическо взаимодействие на тела и частици. Аристотел в своя трактат „За душата“[5] обяснява чрез динамиката на атомите процесите на възприятие, памет, мисъл, сънища.

Според идеализма душата е безсмъртна (тоест, приема идеята за прераждането) и нематериална, тя усеща, мисли, помни и преживява. Душевните явления се разделят на разум (в главата), мъжество, или воля (в гърдите) и въжделение, или мотивация (в коремната кухина). Защитава идеята, че психиката е свръхествествено явление, което не може да бъде обяснено с материална причина.

Механистическото учение възниква за първи път през XVII век и според него всички естествени процеси се определят на механическо равнище и се обясняват от законите на физиката, химията, математиката и др. Отрича се съществуването на вътрешния свят. Емпиризмът (от емпирия — опит) е учение от началото на XVIII век, според което знанието се придобива само чрез чувствения опит. Според основателят му Джон Лок човек се ражда като „чиста дъска“ (на латински: tabula rasa), върху която времето може да запише различни неща. Според това разбиране човек не се ражда добър или лош, умен или глупав, а именно социалната му среда формира качествата, талантите и пороците му.

Първата употреба на термина „психология“ е често приписвана на германския схоластичен философ Рудолф Гьокел и е публикувана за пръв път през 1590 година. Повече от шест десетилетия по-рано хърватският хуманитарист Марко Марулич използва термина в заглавието на творба, която впоследствие е загубена. Това вероятно не е първата употреба на термина, но е най-ранната документирана такава. Терминът не става популярен докато германския идеалистически философ Кристиян Волф (1679-1754) не го използва в своята Psychologia empirica and Psychologia rationalis (1732-1734).



Съвременната психология



През 1879 година германецът Вилхелм Вунд, често определян като основоположник на експерименталната психология, създава първата в света психологична лаборатория в Лайпцигския университет.[6] Основен метод на изследване в нея е интроспекцията или самонаблюдение. През 1904 г. двама от българските ученици на Вунд създават първата в България лаборатория по психология в Софийския униврситет "Св. Климент Охридски".

През 1880 г. американският философ Уилям Джеймс публикува книгата си „Принципи на психологията“,[7] в която очертава много от основните въпроси на психологията. Школата на Джеймс става известна като функционализъм и се занимава с ролята на разума за адаптиране на организма към обкръжаващата го среда. Други учени с по-значителен принос към психологията на 19 век са германецът Херман Ебингхаус, пионер в експерименталните изследвания на паметта, който открива кривите на научаване и забравяне,[8] и руският физиолог Иван Павлов, който открива ролята на условните рефлекси в процеса на учене.[9]

През 90-те години на 19 век австрийският философ Зигмунд Фройд създава метод на психотерапия, известен като психоанализа. Разбиранията на Фройд за ума са базирани на интроспективните методи и интроспекцията и се фокусират главно в разрешаване на умствени проблеми и психопатология. Теориите на Фройд стават много известни, главно защото разглеждат теми като сексуалността и въздържанието от научна гледна точка. Тези теми били табу по онова време и Фройд ги поднася за свободно обсъждане в обществото. Въпреки че днес теориите на Фройд търпят силна критика и не се използват широко в съвременните психологични отдели, неговата идеи за приложението на психологията като медицинско лечение имат своята стойност.

Отчасти като реакция на съзнаваното и неосъзнаваното в психологията на Фройд и фокусирането му върху възстановяване на детските спомени, през първите десетилятия на 20 век възниква бихевиоризмът. Създаден от психолози като Джон Уотсън и Едуард Толмен, бихевиоризмът почива на изучаване на животинското поведение. Според бихевиористите психологията трябва да е наука за поведението, за поведенческите актове, а не за ума и отхвърлят идеята, че умствени идеи като вярванията, желанията или целите трябва да се изучват научно. Бихевиоризмът оказва голямо влияние в психологията през първата половина на 20 век.

Гещалтпсихологията, създадена също през първите десетилетия на 20 век от Макс Вертхаймер изучава възприятието като цялостен образ и характеристиките на обучението. Хуманистичната психология възниква през 50-те години на 20 век. Тя налага феноменологичен поглед върху човешкия опит и се опитва да разбере човешките същества и поведението им чрез проучване на качествата им. Поставя акцент върху личността като уникална ценностна система. С развитието на компютърните технологии възниква уподобяването на мозъчните функции на процесите за обработка на информацията в компютрите. Този подход, заедно с научния метод за изучаване на мозъка и вярата в различните вътрешни състояния на мозъка, извеждат когнитивизма като господстващ модел на ума. Изучаването на връзките между мозъка и нервната система става по-популярно.



Обект на психологията

Психологията описва и се опитва да обясни съзнанието, поведението и социалното поведение. Емпиричната психология е посветена главно на описване на човешкия опит и поведение. През последните 20 години психологията започна да изследва връзката между съзнанието и мозъка или нервната система. Все още не е ясен начинът, по който си взаимодействат: дали съзнанието определя състоянията на мозъка или състоянията на мозъка определят съзнанието, или и двете?


Възрастова психология


Фокусира се върху развитието на човешкия ум през жизнения му път и се опитва да разбере как хората започват да възприемат, разбират, действат и как тези процеси се променят с възрастта им. Изследванията на деца включват много уникални методи като специално разработени игри и постановки, които са както приятни за децата, така и полезни за учените. Измислени са начини за проучване дори на новородени


Биологична Психология

Биологичната психология е научно изследване за биологичните корени на поведението и състоянията на ума. Поведението се контролира от централната нервна система, затова е важно да се изучи как функционира мозъка, за да бъде разбрано

Възрастова психология

Фокусира се върху развитието на човешкия ум през жизнения му път и се опитва да разбере как хората започват да възприемат, разбират, действат и как тези процеси се променят с възрастта им. Изследванията на деца включват много уникални методи като специално разработени игри и постановки, които са както приятни за децата, така и полезни за учените. Измислени са начини за проучване дори на новородени.


Зоопсихология и сравнителна психология


В българската и руската наука зоопсихологията е този вид психология, която търси отговорите на въпроси като могат ли животните да изпитват емоции, да мислят, имат ли съзнание. Занимава се с цялостната психика на животните и как тяхната нервна система влияе на поведението им. На английски този тип психология е известна под названието comparative psychology или компаративна (сравнителна) психология и има по-различен обсег от зоопсихологията в изследванията, които тук са свързани не толкова с фокусирането върху психология на животните, колкото в сравнителния подход между човешката психология и тази на животните от гледна точка на възможни еволюционни връзки.

Компаративната психология се занимава с изучаването на поведението и умствения живот на животните, свързана е с дисциплини извън психологията, които изучават поведението на животните като етологията. Макар, че полето на психологията е основно заинтересовано от хората, поведението и умствените процеси на животните също са важна част от психологическите изследвания. Това или като предмет сам по себе си (например възприятие при животните и етология) или със силно ударение върху еволюционните ръзки, а понякога по-скоро спорно като начин за вникване в човешката психология. Това се постига с начините на сравняване или чрез животинските модели на емоции и поведенчески системи, като наблюдавани в неврологията, например неврология на афектите и социалната неврология.


Когнитивна психология

Когнитивната психология изучава процесите, чрез които човек получава и преработва информация за света. Използва обработването на информация като рамка за разбиране на ума. Възприятието, научаването, разрешаването на проблеми, паметта, вниманието, езиците и емоциите са добре разработени области. Когнитивната психология е преди всичко интердисциплинарен клон на науката. Еквивалент на когнитивната психология е гносеологията в рамките на философската наука. Когнитивните психолози не просто изучават произхода на психичните явления, но и анализират принципите,върху които човешкият разум структурира и организира своя опит. В рамките на когнитивното направление се извършва задължителна ратификация на универсалната структура на филогенетичните познания и строго индивидуалните метаморфози в онотогенетичното развитие на човека. Когнициите, подобно на компютърната томография или електроенцефалографията, визуализират нервната система като биологично поле или функционално равнище на психична активност. Когнитивната психология осъществява своята функционална предназначеност да съхранява в паметовите следи на дълготрайната памет специфичните кодове,които идентифицират условнорефлекторното значение на психогенезата.За разлика от от бихевиористичната парадигма, когнитивната психология разглежда психичната топография не като прост математически сбор от механистични стумули и реакции ,а като култивирано поле,в което са дислоцирани познанието и емпирията.Изследователските методи на когнитивната психология не подценяват поведенческата стратегия,върху която акцентира вниманието бихевиористичната концепция,а просто търсят други пътища,които да символизират социалните аспекти на съзнателната преработка на постъпващата информация от заобикалящата ни среда.Пример за подобни теоретични конфигурации са социо-когнитивните теории на Джуииан Ротър и Албърт Бандура.


Психология на личността

Психологията на личността изучава психологическите модели на поведение, мисли и емоции, често наричани индивидуалност, както и устойчивостта на личността. В тази област съществуват десетки теории, които се опитват да определят факторите на личността. Според Ханс Айзенк личността има три измерения: екстравертност-интровертност, невротизъм-емоционална стабилност и психотизъм. Реймънд Кател предлага теория от 16 личностни фактора. Различен, но много известен подход към личността е този на Зигмунд Фройд. Според неговата структурна теория на личността тя се разделя на То (Ид), Аз (Его) и Свръх-Аз (Супер-Его).


Психопатология


Психопатологията е наука за разнообразните прояви на разстройствата и отклоненията на психичната дейност. Понятието психопатология е съставено от гръцките думи : псухе ( душа, дух, пеперуда ), патос ( болест , състояние ), логос ( учение ). Дословно тя означава наука за болестите на психиката. Предмет на психопатологията са „психичните и поведенческите разстройства“, тяхната класификация и диагноза, както и методите на лечение и рехабилитация.

Разграничават се обща и специална психопатология. В общата се изучават разстройствата на възприятията и представите, мисленето, интелекта, паметта, волята, емоциите, съзнанието, а в специалната психопатология се разглеждат отделните психични заболявания, като шизофрении, афективни психози, неврози, психопатии, наркомании и т.н. Психопатологията е съставна част на по-обширната наука психиатрия.

Предметът на психопатологията се свежда преди всичко към описание и изучаване на проявите на психичните разстройства и отклонения, техните закономерности на възникване и протичане, и изменението им от влиянието на различните фактори на средата и особеностите на организма, както и разкриване на същността на индивидуалните особености на патологичния процес.


Военна психология

Военната психология изучава психическите качества и процеси на хората в отбранителна готовност. Анализира как им се отразява напрежението, способността им за вземане на решения в кризисни ситуации, както и инстинктите за самосъхранение.


Медицинска психология

Медицинската психология е прилагането на психологичните теории и изследвания към здравето, болестите и лечението. Докато клиничната психология се съсредоточава върху психическото здраве и неврологични болести, здравната психология се заема с много по-широк спектър от поведения, свързани със здравето, включително здравословно хранене, връзката доктор-пациент, разбирането на пациента за здравето му и силата на убеждението при болестите.



Не се страхувам от враг, на когото бронята блести.

http://www.vbox7.com/play:ce0ea24191

Неактивен A.C.A.B

  • Registered user
  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 207
  • Карма: +10/-2
  • Пол: Мъж
  • Софияя
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 24.0 Firefox 24.0
Re: Психология и психологически дейстия и умисли.
« Отговор #2 -: Октомври 26, 2013, 23:44:31 »
Емоционална интелигентност






Емоционалната интелигентност е относително нова област в психологията, която може да оцени способността или умението ви да се възприемате, оценявате и управлявате собствените си емоции, както и тези на друг човек или група хора. Всичко това се случва с помощта на 4 елемента - самосъзнание, самоуправление, социално съзнание и управление на връзките.


Все по-често се забелязва интерес към емоционалната интелигентност, която бавно, но упорито избутва на заден план умствената. Далеч не казваме, че емоционалната е по-важната, но ви съветваме да не я пренебрегвате, защото често не подозирате колко голямо приложение има тя. Например, когато имате висока емоционална интелигентност, сте далеч по-успешни, защото повишеното самосъзнание ви помага да вземете правилното решение в трудни ситуации, самоуправлението ви прави по-ефективни в училище, социалното знание ви помага да изградите дълбоки връзки с останалите, а чрез управлението на връзките успявате да запазим важните за нас взаимоотношения и да се отървем от вредните такива.

 

След като се убедихме, че емоционалната интелигентност е също толкова важна, колкото умствената,изниква въпросът: "Вродена ли е?". Тук се спори много, но все по-често специалисти препоръчват начини, чрез които да я развием, така че делът на хората смятащи, че тя се придобива, а не е наше притежание по рождение, е по-голям.

 

Как тогава да развием нашата умствена интелигентност? Има няколко начина, които обещават ползотворни резултати - екипно обучение, практика и отговорност.

 

Екипно обучение

 

За разлика от другите обучения при емоционалната интелигентност процеса на развиване на потенциала ни е доста различен. Тук книгите и четенето не са толкова полезни. Нуждаем се от останалите, защото както Аристотел е казал, човекът е zoon politiкon (социално животно), което значи че той има необходимост да е заобиколен от хора, да е част от обществото. Още повече, че емоционалната интелигентност изследва нашите и тези на останалите емоции, което трудно ще стане без наличието на други хора. Поради тази причина се нуждаем от екипно обучение, в което чрез комуникация и представяне на чувствата си да успеем да ги разберем по-добре и в същото време, спрямо реакциите на отсрещната страна, да придобием знания и за нейния вътрешен свят.

 

Практика

 

Изключително важна е и практиката. Съзнателното комуникиране с цел развитие на нашата способност не трябва да бъде само веднъж месечно. Нуждаем се от далеч по-голяма честота. Разбира се, не трябва да прекаляваме, но поне веднъж седмично е хубаво да се замисляме относно нашите и тези на останалите емоции. Хубаво е да правим, макар и повърхностен анализ, чрез които да развиваме 4 ключови елемента, описано по-горе.

 

Отговорност

 

Колкото и усилия да полагаме да развием емоционалната си интелигентност, ако не сме отговорни към себе си и другите в процеса на обучение, то всичките ни усилия ще бъдат безсмислени. Най-ефективно се учи, когато носим отговорност. Когато се нагърбим със задачата да учим с други хора, то ние трябва да сме готови да поемем тази отговорност. Благодарение на това по-лесно ще можем да оценим до-колко е успешен процеса на учене, защото след като сме поели отговорността към останалите, то ще се появи и една вътрешна необходимост да бъдем обективни и реални, което ще направи целият процес с няколко идеи по-ефективен.
Не се страхувам от враг, на когото бронята блести.

http://www.vbox7.com/play:ce0ea24191


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf