Автор Тема: Българските читалища  (Прочетена 5377 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9017
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1551.0 Chrome 30.0.1551.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Българските читалища
« -: Декември 10, 2013, 18:20:51 »
Българските читалища


Читалище "Заря" в Хасково

Читалището е типична за България и други южнославянски страни обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновено читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси където се развиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици,театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове.
За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър,смесен хор и народен ансамбъл.
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 г. в Свищов, Лом и Шумен. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.
Към настоящия момент, броят на регистрираните читалища в България е 3417.
През втората половина на 20 век, подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по съветски образец и се финансират пряко от предприятия или организации.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Читалище


Като историко-политическа обусловеност, читалищата преди Освобождението са основни подготвителни ядра за бъдещата национална революция. По същество те изпълняват ролята и на политически клубове - чрез публичните сказки с теми от тогавашната реалност, и особено чрез използването на театъра като средство на емоционално въздействие. Прозрението на Георги С. Раковски и Васил Левски, че читалищата трябва да бъдат легална проява на тайните революционни комитети, е използвано гениално при създаването на широка конспиративна мрежа в поробена България. Утвърждаването на устав с прецизно формулирани задачи, наличието на собствен печат, изборът на ръководни и контролни органи са нов инструментариум за управление на обществените процеси и за провокиране на събития при отсъствието липсата на държавност и при липса на политическа свобода. Този духовен подвиг моделира неповторимостта на възрожденското читалище в мисията му да бъде едновременно рожба и създател на обществена ангажираност за овладяване на морални константи и жизнено пространство. Историческата истина сочи, че повечето читалища възникват в преддверията на православните храмове или в училищните стаи, а инициатори и създатели са предимно учители и свещеници. И тенденцията продължава десетилетия след Освобождението, за да достигнат тези сдружения в средата на миналия век внушителната цифра 4500! За радост такива сдружения възникват и в наши дни, макар че последните две десетилетия на псевдодемокрация и безумни реформи броят им намаля драстично. Сега съществуват не повече от 3500 читалища, вписани в регистъра на Министерството на културата.

http://www.duma.bg/node/53431
« Последна редакция: Юли 28, 2018, 21:38:02 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9017
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1551.0 Chrome 30.0.1551.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българските читалища
« Отговор #1 -: Декември 10, 2013, 18:23:43 »
Кюстендилски читалища въздигнаха хляба и повдигнаха духа на града

В деня на Успение на Пресвета Богородица в Кюстендил се провежда културен форум "Панагия"- Въздигане на хляба, съпътстван от богато хлебно изложение. Организатори са община Кюстендил, Регионалният исторически музей и НЧ "Просвета-1922" - с. Слокощица. По традиция ден преди това хлябът се замесва и се изпича в подница и връшник, а младите девойки наблюдават майсторлъка и се учат от уменията на по-възрастните жени.



В центъра на Кюстендил "Панагия" събира любопитните погледи на българи и чужденци, омаяни от хлебните произведения, украсени с пластики от самото тесто, изразяващи богатството на бита и духа на българина. Масите на участниците на този ден са отрупани от обредни хлябове, жито, плодове, писани стомни, пълни с домашно мляко, икони. Който иска, може да се пробва да замеси питка под вещото ръководство на опитните в този бранш.



И така, и този път читалищата от кюстендилския край са основните участници на "Панагия", а невероятните хлебни произведения са излезли от техните ръце. Големи майсторки са читалищните деятелки, които освен че месят като за изложба, могат да пеят, да танцуват, да организират срещи, да участват в конкурси. Участниците на празника не се борят за награди. Напротив. Вкусотиите от хляб се раздават за здраве и берекет.



Заставам през масата на НЧ "Ильо Войвода-1965" - кв. "Герена" в Кюстендил. Любов Сташук е от 32 години в България и има над 20 години работа в читалищната област. Завършила е Инстититута за култура в Санкт Петербург. Разказва ми, че въпреки трудностите от материален характер, хората работят сърцато за развитието на родната култура. Към читалището има певчески колектив за автентични песни и дует, който има в репертоара си песни на испански, гръцки, български и руски. Читалището разполага с библиотека, клуб за манекени, туристически клуб, както и детски колектив - защитници на природата и животните. Любов хвали помощника си Станислав Иванов, който е на 15 години и учи в СМГ. Неговото активно участие помага за привличането на млади хора, които организират събития, танцуват и се веселят. Не им липсват интернет-клубовете или някои съвременни електронни игри. Просто залагат на социалната работа. Някой път раздават дрехи и храна, даряват и книги. Читалището има съвместна дейност с Центъра за деца с увреждания.
На масата на НЧ "Ильо Войвода" са представени уникални икони от различни краища на света. Любов и Станислав смятат, че на такива празници човек трябва да запали свещ за здраве, да посети близките, да честити на именниците. За довиждане Станислав се обърна към неговите набори с молба да внимават какво правят... Замислих се, че това е добър знак, че нацията върви напред, с мъдрост от страна на 15-годишните.
Само след минути се срещам със секретаря на кюстендилското НЧ "Надежда-1997" Даниел Григоров. На щанда намирам уникални хлебни изделия, ритуални питки от различни периоди на годината - великденски, богородични, содени, питки на плочи - пърленки, грозде - символ на плодородието. "Идеята е да се представи хлябът като основна човешка храна, носеща духа и любовта на българина", казва Григоров. Насъщният се осветявал за здраве и щастие.
НЧ "Надежда-1997" организира концерти и изложби в читалището. Председател е Милен Порожанов, синът на известния народен певец от кюстендилския край Благовест Порожанов. Моторът за нови идеи и организиране на събития в читалището е съпругата на Порожанов. Тя сподели, че обича празниците и ще продължава да дава всичко от себе си, за да направи хората по-радостни. "Хляб се замесва с песен, усмихва се Порожанова. Когато  месиш, трябва да имаш ведро настроение, защото всичко се предава, а приготвеният с любов хляб се усеща."
От читалище "Просвета" пък освен прекрасните пити и погачи, колачета и баници, имат и състав за народни песни, който участва в десетки фестивали. Техният хляб на изложението съдържа само квасец, брашно, вода и сол. И затова по вкус и красота няма равен.
Усмихнатата Милена Стоименова е председателка на НЧ "Съгласие-2007", с. Жабокрът. Хвали се, че хората са ентусиазирани и инициативни. В читалището организират празник на зелника, състезание за най-хубав двор на селото. Имат мъжки и женски състав за народни песни и танци, които участват в различни фестивали. На празника на "Черешката" заели трето място за най-хубав щанд и принос в съхранение на българските традиции. От с. Жабокрът ме посрещат и мили дами с ведри лица и желание за творчество. Те споделят любовта си към изкуството и българските обичаи. Една от тях е народната певица Руска Минчева, която заедно с други ентусиасти прави истински чудеса в името на народополезната работа. Подаряват ми цвете за спомен и се снимаме, за да увековечим празника на въздигането на хляба. Правим план за съвместна работа с НЧ "Димчо Дебелянов-1960" в София.
Спирам поглед на маса с табелка сдружение "Партньори". Това е танцова формация от Кюстендил и представя щанд за традиционни хлебни изделия - баници и питки, различни видове хляб. Катя Хаджийска измайсторила уникална питка от лимец, по рецепта и подобие на прабългарите. Зърното се смила по специален начин и се пече в керамика. Този продукт не съдържа глутен и е изключително полезен. Иначе хлябът изглежда ръжен, украсен е с фигура на гайтани. Всъщност Хаджийска шиела носиите на танцовия състав "Партньори". Това ми разказва Евгений Сарафимов - художник и учител по рисуване, чието хоби и любов са танците. Казва, че любителското изкуство е по-силно от професионалното, а при фолклора то идва от дълбините на сърцето и затова е живо.
Живо е и усещането за българското и неподправеното. То тегли със страшна сила и най-вече нашенци, които живеят в чужбина. "Българският хляб е по-вкусен от всичко на земята, и млякото, и гроздето ни е по-сладко от американското", казва Тони, която живее във Флорида, но се завърна в родния край, за да се докосне поне за малко до мириса на хляба.

http://www.duma.bg/node/60781

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9017
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1551.0 Chrome 30.0.1551.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българските читалища
« Отговор #2 -: Декември 10, 2013, 18:26:19 »
Читалището в Несебър


Формация „Българка“ при читалището в Несебър тази година се окичи с множество награди
и стана национален шампион в областта на фолклора

Несебърското читалище ”Яна Лъскова - 1905“ вече над 100 лета поддържа богат културен афиш

Преглеждайки историята на читалищата у нас, тези самобитни духовни средища, прави впечатление, че една голяма част от тях възникват в началото на миналия век. И това е съвсем естествено – минали са малко повече от 20 години след Освобождението ни от турско робство, започнал е стопанският подем в страната, а заедно с него е нараснала и нуждата от просвета, култура и от информацията, разпространявана от периодичния печат и книгите.

Едно от тези духовни огнища е читалището в Несебър, което е създадено през 1905 година. Първопроходци за отварянето на този прозорец към цивилизацията и обединителен център на местното население са група местни патриоти, които при основаването му дават името „Четец“. Историческата летопис е запазила и имената на членовете на първото настоятелство – Пеню П. Попов, Тодор Бакларов, Никола Нейчев, Христо Кудов, Марин Маждраков, Георги поп Сава Катрафилов и свещеник Недю Спасов, като за председател е избран Никола Т. Бакларов.

Дейността на читалището по своя размах далеч надхвърля скромните размери на стария дюкян, в който то се помещава първоначално. Помещението бързо се изпълва с книгите, събрани за създаване на библиотеката с дарения от жителите на Несебър и със средствата от членския внос.

Проявите, организирани от културно-просветното средище, стават по-чести и по-съдържателни след 1925 г., когато към Несебър прииждат много бежанци от Тракия и Македония. Сред тях има доста учители – Димитър Йовчев, Христо Минков, Стефан Владков, Донка Тодорова, Атанас Шевкенов, Елена Николова и др., които дават съществен  принос за оживяването на художествената самодейност и осезателното повдигане на равнището на културния живот в града.

През 1927 година учителят Атанас Шевкенов става инициатор за създаването на първия читалищен хор. След 1935 година пък, когато за председател на читалищното настоятелство е избран Христо Минков, започва бурно да се развива и театралната самодейност, дала възможност за творческа изява на много несебърлии.
През 1942 година името на духовното средище е променено на „Отец Паисий“, а през 1953 г. става „Яна Лъскова“, което му название се е запазило и до днес с една добавка към него на годината на основаването – 1905.

Около средата на ХХ век, вече можещо да се похвали с нова сграда в центъра на морското градче, читалището развива богата дейност, като негова гордост са театралният колектив под ръководството на Петко Керемедчиев и Георги Маждраков и танцовият състав с ръководител Стефан Топузов. Пак по това време, в отговор на потребностите на населението, започват работа и музикалните школи по акордеон, цигулка и пиано. А през 1962 година е поставено началото и на естрадно-сатиричния състав към читалището с ръководител Иван Дерменджиев.

Половинвековната годишнина на художествената самодейност в това средище на българщината е отбелязана тържествено, а по този повод с орден „Кирил и Методий” се окичват самодейците Стефан Владков и Коста Сотиров. На други техни колеги пък са връчени общо 7 златни, 9 сребърни и 2 бронзови значки.
Към колективите на читалището след 1974 година се присъединяват и естрадно-сатиричен състав и вокалната група „Мена“. Активно се водят и занимания в кръжоците по керамика и мозайка, по дърворезба и изобразително изкуство.

През годините след това последователно възникват Групата за политически песни „Пламък“, детският куклен театър „Пинокио“, възстановен е и градският хор „Масамбрия“. С всички тези формации културният афиш на Несебър става по-богат и от този в областния център Бургас. А колекцията от отличия се обогатява със сребърен медал, завоюван в Кърджали от  Групата за ПП „Пламък“, с бронзов медал, спечелен от Детския куклен театър на Шестия републикански преглед на художествената самодейност в Хасково и много други престижни награди. Успехите не секват и днес.

Секретарят на читалището Катержина Христова с основание се гордее със спечелените през настоящата година от фолклорната формация „Българка“ призови места в различни надпревари – златен медал за обработен фолклор на проведения  през април Четвърти национален шампионат по народни изкуства „Евро фолк 2013“, званието национален шампион, голямата награда и препоръка за участие в Световния шампионат по фолклор „World Folk”, а на Седемнадесетия Старопланински събор „Балканфолк 2013” във Велико Търново става лауреат и носител на на почетния знак на проявата, на грамота на името на създателя на събора Илиян Д. Николов за приемственост между поколенията и на диплом за достойно представяне.

Не остават по-назад и децата от ДВС „Сюрприз“, които през тази година са спечелили цели  20 награди от общо четири форума – Международния фестивал „Слънце, радост, красота” в Несебър,  Международния конкурс на изкуствата „Радост на брега" в Ахелой,  Международния артфестивал „Съзвездия в Несебър” и попрокфеста в Несебър.
А това е залог и стопроцентова гаранция, че огънят, разпален от искрата, припламнала в сърцата на несебърлии през далечната 1905 г., ще гори и занапред, озарявайки духовните стремления на местните жители с топлината на знанието, просветата и културата.

http://www.desant.net/show-news/29055/                  
« Последна редакция: Ноември 25, 2016, 22:10:54 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9017
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българските читалища
« Отговор #3 -: Март 19, 2014, 12:10:03 »
145 години просвета с читалище „Надежда“ в Търново

Учредено през 1869 г. в старата българска столица, то още от създаването си става притегателен център за интелигенцията в града


Пашовият конак във Велико Търново, строен от  Уста Колю Фичето, в който известно време се е помещавало и читалището
                  


Сградата на читалището сега

Едно от най-старите духовни средища у нас, но може би първо по значение и историческа стойност – народно читалище „Надежда“ във Велико Търново, през 2014 г. то ства на 145 години. Учредено през 1869 г. в старата българска столица, то още от създаването си става притегателен център за хората в града, а през годините се оформя като значим културно-просветен център както в региона, така и в цялата страна.

Това е и една от институциите, в които най-редовно и много прилежно са водени архивите, поради което и свидетелствата за дейността в него са многобройни и подробни.
Ето например какво е записано в протокола от учредителното събрание на просветната институция: "В годината 1869 на 8 юния, събрахме се в общата стая при църквата "Свети Николай", за да турим в действие мисълта си за съставяне на едно читалище в града ни.

Събранието се отвори с едно кратко словце, произнесено от г-на Д. П. Иванова, което обемаше целта и ползата, която принасят читалищата, тяхното появяване и разпространение в отечеството ни, плодът, който са принесли от части на народа ни, пречките, които се явяват в началото на таквизи общополезни предприятия и за да се увенчае с успех всяко общо дело, се изисква съгласие и братска любов, защото без тях нищо не става."

Всъщност главният двигател за създаването на тази просветна и културна институция е именно Димитър х. Павли Иванов, произнесъл онези встъпителни думи при учредяването, както това е записано в протокола.
Човек образован, горещ родолюбец и радетел за просвещаването на българите, той  завършва класното училище във Велико Търново и Търговска академия в Швейцария, Като деен член на революционната емиграция в Румъния по това време заедно с Филип Тотю взема участие в Сръбско-турската война от 1876 г.

С просветната дейност Димитър Иванов се запознава във времето, когато е касиер на българското читалище в Цариград през 1866 г. Тогава той има възможността да оцени значението на културните средища от този род за освестяването на народа и натрупва богат опит в конкретната дейност на тази институция. Затова, щом се завръща в родния си град през 1869 г., веднага започва да търси съмишленици и средства за учредяването на читалище там.

В деня на създаването му се избира и настоятелство. Почетното право да стане пръв председател присъстващите са отредили на Димитър х. Павли Иванов. Н. Д. Смилов е натоварен с функциите на подпредседател, Жоржо Момчев и Атанас Симеонов са двамата касиери, а Стефан Михов и Петър П. Димов са определени за писари.
Изработен е устав, а в съвсем кратко време - в рамките на две седмици, членовете успели да съберат 15 000 гроша, предназначени за поставяне началото на библиотеката, за купуване на вестници, с което читалището вече започва своята културно-просветна дейност. По това време поради липсата на собствено още помещение читалнята се помещавала в килията на църквата „Св. Николай“. Скоро там отворило врати и неделното училище за възрастни.

След 1869 г. е времето на втората обиколка на Левски в България. И е съвсем естествено съратниците в тази патриотична институция да не са могли да останат встрани от разрастващото се революционно движение, целящо освобождението на народа от властта на угнетителя. Особено пък що се касае до столицата на Второто българско царство, чието население в една или друга степен е причислявало себе си към старата българска аристокрация.

Така част от капитала, събран за дейността, отива „за оползотворяване от читалищните членове“, което, преведено, означава - дадени за нуждите на революционния комитет. За негово прикритие, както това е ставало и на много други места по това време, е служила книжовно-просветителската и организационна дейност на културния институт. А въпросните членове на читалището всъщност до един били  комитетски хора.

През 1871 г. с разрастването му и превръщането му в един от оживените търговски центрове на тогавашния Дунавски вилает на Отоманската империя, града са започнали да посещават повече външни хора. Това наложило и преустройството на духовното средище, неговото европеизиране по образец на литературните общества в Европа от XIX век.
Уплашена от нарастващото патриотично влияние на читалището, през пролетта на следващата година турската власт забранява дейността му. Неофициално обаче тя не спира, като само сборното място е преместено от храма "Свети Николай" в дома на Христо х. Недялков. Библиотеката също продължава да работи, макар вече да ги няма големите публични изяви.

След Освобождението, на 16 декември 1879 г., духовното средище в старата българска столица отново официално отваря врати.
Интересна е историята за построяването на новата му сграда. Инициатор за това е революционерът, писател, издател и просветен деец Киро Тулешков. Той е роден във Велико Търново на 1 март 1846 г.
В Одеса през 1846 г. се среща с Христо Ботев, а по-късно става автор на неговата първа биография. Бил е съратник на Стефан Караджа и Васил Левски, а по време на Руско-турската освободителна война е в редиците на Българското опълчение.

Сградата е открита на 19 октомври 1886 година и в нея са заседавали Третото, Четвъртото и Петото Велико Народно събрание. В нея Фердинанд Сакскобургготски е положил клетва като княз на България на 2 август 1887 г., там е обявена и независимостта на България.
В по-късно време от сцената на читалище “Надежда” тръгват незабравимите артисти Константин Кисимов, Димитър Панов и Елена Стефанова. Там се ражда и националният девиз „Съединението прави силата“, който и сега е изписан на фасадата на читалището.
Сега то продължава своята народополезна дейност и 145 години след създаването си
продължава да е един от центровете на културния живот в старата столица. И отново самодейци имат възможност за изява на своите таланти пред публиката в родния град и при участие в различни конкурси, от които рядко се връщат без награди.

Смесеният хор „Царевец“ е основан през 1953 г., когато оперният театър на Велико Търново и общоградският ансамбъл преминават към читалището. През годините съставът участва в международни конкурси в Ланголен, Мидълсброу, Линден Холцхаузен, Кантонигрос, като от тези си участия печели четири първи награди, шест втори и три трети.
На национални фестивали хорът е удостоен с 9 златни и 2 сребърни медала, а през 1973 г. е награден с орден "Кирил и Методий" - І степен. Дългогодишен диригент на хора е маестро Върбан Рангелов.

Студентският театър „Маска и тога“ е създаден през сезона 2001 – 2002 г. Първите участници в него са студенти във Великотърновския университет с режисьор Стефан Методиев. Сега в състава са включени и ученици от Старопрестолната гимназия по икономика.

„Роял Дикси бенд” - Велико Търново, е създаден през ноември 1983 г. и е една от гордостите на града. Съставът изпълнява диксиленд стандарти, както и инструментални адаптации на известни френски шансони. Музикантите от „Роял Дикси бенд” са инициатори и домакини на Дикси джазфеста във Велико Търново, който успешно се провежда от 2008 г. със дейното съдействие на читалище "Надежда 1869" и Община Велико Търново.

В Клуба по битова култура, създаден през 1987 г., жените с много обич към българското народно творчество влагат своя талант и сърце в създаването на плетива, мартеници и различни аксесоари.
Библиотеката на читалището има над 48 000 тома, сред които ценна старопечатна сбирка, в която има 12 ръкописа, 413 старопечатни книги.
А настоятелството, чийто председател за трети мандат е Тошо Кръстев, а заместник-председател проф. Пламен Легкоступ - ректор на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", подпомагани дейно от секретаря Таня Петрова, полага грижи интересът към читалището да не отслабва.

http://www.desant.net/show-news/29727/
« Последна редакция: Юли 28, 2018, 21:41:03 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9017
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българските читалища
« Отговор #4 -: Ноември 21, 2014, 21:37:26 »
Читалищата поискаха традициите да влязат в образованието


Как традициите да станат част от образованието на българските деца, обсъждаха вчера представители на читалища в страната и Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите-7 (А.Р.И.З.-7). За трета поредна година, в рамките на кампанията „Пазител на традициите" на А.Р.И.З.-7, на дневен ред бе поставен въпросът за въвеждането на обучение по бит и традиции в основните училища в страната.

Инициативата, чиято цел е изработването на стратегия за запознаване и привличане на интереса на младите хора към традиционните занаяти, бит, обичаи и фолклор, събра на кръгла маса в Централния кооперативен съюз организации, които от години реализират успешно добри практики в обучението на децата. След като в предишните две години идеята бе дискутирана и развита с представители на неправителствени организации и музеи, сега акцентът бе върху практическата част на обучението по бит и традиции, която успешно развиват читалищата у нас.

„Изключително важно е да продължим да работим върху идеята учениците да се запознават по атрактивен и достъпен за тях начин с бита и обичаите на българския народ и да придобиват практически познания в тази насока. Именно затова поканихме в тази дискусия да се включат и читалищата. Въпреки трудните условия, в които работят, читалищата у нас продължават да бъдат място, където децата могат да натрупат ценни познания и умения, свързани с традиционните занаяти. Радвам се, че все повече родители се обръщат към тази атрактивна за децата извънкласна форма на обучение, която успешно би могла да се пренесе и в училище. Важна е подкрепата и на родителите, и на институциите, за да разширим и допълним тези ценни практики", коментира председателят на А.Р.И.З.-7 Пеньо Иванов.
На срещата бе решено да се изработи съвместно писмо до ресорните институции и министерства, в което да се представи стратегията за обучение по бит и традиции и да се потърси начин за нейната реализация.
В срещата участваха Жана Йорданова и Маргарита Велева от Сдружение „Дай бабо огънче" и Читалище „ П.К. Яворов- 1926 г." - с. Мещица; Галина Лозанова - Читалище „Просвета - 1909 г." - гр. Батановци; Венелина Николова - Народно читалище „Наука - 1967" от с. Черна Гора, общ. Перник; Иван Панайотов - Читалище „Средец - 1926"; Мариана Ганчева - „Искра - 1954"; Албена Халачева - Читалище „Братя Миладинови 1917"; Илияна Хубенова - ОНЧ „Антон Страшимиров"; Даниела Николова - Читалище „Св. Георги Победоносец - 1999"; Десислава Иванова - Читалище „Райко Алексиев"; Петър Райжеков - Читалище „Славянска беседа - 1880"; арх. Илия Ковачев - Читалище „Хр. Смирненски - 1945"; Христо Станков - Център „Нестия"; Цветанка Геринска и Десислава Кръстева - с. Черньово,; Стилиян Стоименов - Читалище „Пейо Яворов - 1920"; Васил Попов и Валери Павлов - „Веда Словена - 2014".

От страна на А.Р.И.З.-7 в дискусиите се включиха Пеньо Иванов и майстор Мариета Недкова, носител на наградата „Пазител на традициите" в категория „Занаяти"2011 г.

http://www.cross.bg/chitalishte-traditziite-detzata-1440517.html#axzz3JbVhm5Uw

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9017
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българските читалища
« Отговор #5 -: Декември 18, 2014, 21:37:41 »
Читалище-паметник "Отец Пасий" в Самоков

Читалището в Самоков е било основано през 1862г. под името "Свети Седмочисленици", а през 1912г. е било преименувано на "Отец Паисий".

Читалищната сграда е била открита на 23.12.1923г. като Дом-паметник на загиналите във войните 1912-1913г. и 1915-1918г. (паметните плочи на загиналите във Втората световна война се намират върху фасадата на Дома на армията).

Външната фасада е украсена със скулптори на средновековни воини и орли, паметни плочи, а над тях релефи изобразяващи боевете при Криволак (17-23.Х.1915г.), Калиманица (4-7.VІІ.1913г.), Булаир (8.ХІ.1913г., Кота 1050 (5-11.VІІ.1917г.).

https://3.bp.blogspot.com/-d7cmfggkQsQ/T5OsIhdz0yI/AAAAAAAAIjU/MOGAgkwkdX0/s1600/%25D1%2587%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25B0%25D0%25BB%25D0%25B8%25D1%2589%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25BE%2B1.JPG
Българските читалища


https://4.bp.blogspot.com/-WmMk1_7cCN8/T5Or0qvoDpI/AAAAAAAAIi8/hCK3G9jcMlQ/s1600/%25D1%2587%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25B0%25D0%25BB%25D0%25B8%25D1%2589%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25BE%2B3.JPG
Българските читалища


https://1.bp.blogspot.com/-ZZMFo7ow_R8/T5OrquRBxoI/AAAAAAAAIiw/3N2xIi09yvU/s1600/%25D1%2587%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25B0%25D0%25BB%25D0%25B8%25D1%2589%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25BE%2B4.JPG
Българските читалища


https://3.bp.blogspot.com/-ypMP675qf3s/T5Orf3IysxI/AAAAAAAAIik/h_voaPHT43M/s1600/%25D1%2587%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25B0%25D0%25BB%25D0%25B8%25D1%2589%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25BE%2B5.JPG
Българските читалища


https://4.bp.blogspot.com/-0gzmyf_uz50/T5OrWYr5UGI/AAAAAAAAIiY/PM_WueCig8k/s1600/%25D1%2587%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25B0%25D0%25BB%25D0%25B8%25D1%2589%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25BE%2B6.JPG
Българските читалища


http://nyamamideya.blogspot.com/2012/04/blog-post_28.html


Фейсбук-страница на читалището:

https://www.facebook.com/pages/Читалище-паметник-Отец-Паисий-1859г-грСамоков/383411078455574
« Последна редакция: Юли 28, 2018, 21:42:51 от Hatshepsut »

Неактивен Петкан

  • Account Disabled
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8834
  • Country: bg
  • Карма: +1305/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 47.0.2526.111 Chrome 47.0.2526.111
Българското читалище в Цариград 1866
« Отговор #6 -: Април 09, 2016, 20:19:40 »
На 10 април в 1866 година в Цариград е основано българско читалище.
Основано от българската община в Османската империя. Инициатор е Българската духовна дружина. Тя групира около себе си видни български дейци, които живеят в Цариград. Голяма роля за превръщането му в значим просветен и културен център изиграва П. Р. Славейков, който е един от дългогодишните му председатели. Към читалището се създава библиотека, в която се получават излизащите в империята български вестници и списания. То разполага и със своя печатница, в която се отпечатват неголям брой книги. Важна част от дейността му съставляват сказките и театралните представления, които привличат вниманието на живеещата в Цариград българска колония. Читалището е инициатор за организирането на Македонската дружина и на Българското благодетелно братство "Просвещение". То изиграва съществена роля в борбата на българския народ за извоюване на църковно-национална независимост.
Поради стеклите се неблагоприятни условия след Руско-турската освободителна война (1877-1878), скоро след нея то прекратява своята дейност.

https://www.nmogabrovo.com/uploads/vesko/124V.jpeg
Българските читалища


https://www.nmogabrovo.com/uploads/vesko/124Va.jpeg
Българските читалища


https://www.nmogabrovo.com/Училищна-организация_d955_l4.html
« Последна редакция: Юли 28, 2018, 21:43:50 от Hatshepsut »
Ad honores

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9017
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 49.0.2623.112 Chrome 49.0.2623.112
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българските читалища
« Отговор #7 -: Юни 04, 2016, 20:59:17 »
Читалище на колела – историята идва при вас

История, памет, гордост, чест, просто думи, които изричаме често без да се замислим какво означават. Без история какво ще разкажем за себе си на следващите поколения, ако не помним героите си ще можем ли да повярваме в други нови такива? Какво е днес гордостта или чувството за чест? Все повече упреци биват отправяни към обществото, учителите, училището като институция, дори съвременните учебници, че не научават децата на необходимото. А историята, тя е част от нас, част от родовата ни памет от векове, но като че ли понякога ни липсва искра. Искрата, която да за запали огъня. Онзи огън, който те кара да гориш, а не да тлееш. Та се питат хората има ли днес съвременни будители? Има ли кой да повдигне духа на народа във време на глобализация и обезличаване? Отговорът е „да“ има.

Пример за това е едно малко читалище, което е събрало късчета история в съвсем малко пространство, но то не е като другите, не чака посетители, а само отива при тях. То стана популярно у нас като читалище на колела. Създадено от няколко човека подвижното просветно кътче обикаля из цялата страна, за да припомни историята на България, там където никой не отива при хората, за да го направи и да предаде най-ценното на бъдещото поколение – децата.

Експозицията в читалището е посветена на История на българското войнство от Средновековието до световните войни. Военни оръжия, традиционни облекла, етнографски кът с български народни носии, чекрък, чепкало и много други. Всеки посетител е добре дошъл в пътуващото читалище, носещо името „Бащино огнище“. Входът е свободен, а за всяка група се провежда беседа, по време на която разказват факти и събития от българската история. Желаещите да помогнат, за да може тази благородна идея да продължи да съществува, могат да дарят или да се включат като доброволци към пътуващия екип. Идеята е да се съберат хора на изкуството, интелектуалци, които да поддържат каузата, като допринасят за просвещаването на хората.

В Перник, където гостува читалището преди дни освен беседа за групата четвъртокласници, посетили „Бащино огнище“ получиха и свидетелствата си за завършен успешно 4-и клас, като подарък от учителката им, за да остане незабравим спомен за тях този ден. Те бяха посрещнати от двойник на поета и революционер Христо Ботев.

За учениците имаше специална игра с картата на България, върху която се поставят макети на сгради-паметници на културата или исторически забележителности, които не са запазени до днес, както и сгради, които все още пазим и познаваме.

Макар и със скромни размери 14х3 автобусът – читалище успява да събуди интереса у хората, които са го посетили, за да припомни за чувства като патриотизъм и да се пребори да съхрани културата, традициите, историята и ценностите. Не случайно Пътуващото читалище отвори врати на Националния празник 3 март – Освобожеднието на България от турско робство. Пътуващото читалище ще пътува из цялата страна, за да следва мисията си.

http://eurocom.bg/news/article/chitalishte-na-kolela-istoriiata-idva-pri-vas#.V1fp4lb_WbY.facebook


Клип, предствящ пътуващото читалище "Бащино огнище":

« Последна редакция: Юли 28, 2018, 21:44:58 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9017
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 53.0.2785.143 Chrome 53.0.2785.143
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българските читалища
« Отговор #8 -: Октомври 07, 2016, 06:45:32 »
26-годишен младеж възроди читалището в родното си село


26-годишен младеж от първомайското село Татарево се превърна в съвременeн възрожденец. Българин по произход, учил в Америка и работил в Германия, младежът отдавна е гражданин на света, но намери сили и време да възроди старото и западнало читалище в родното си село.

Той сигурно е единственият човек с личен ключ от читалището в родното си село Татарево. Негова е привилегията да бъде стопанин, макар и не собственик, макар и далеч от дома.



„Започвайки да уча театър на 10 000 километра оттук, се оказа, че в моето собствено село има такава прекрасна зала”, разказа Атанас Атанасов.

Първата му среща с читалището обаче го удря като шамар:

„Видях страшно много  боклуци, стари прозорци, чинове… прах, страшно много прах, счупени седалки, всичко беше… минирано от птиците от години наред”.



Разрухата го вбесява, но и амбицира. Само година по-късно се ражда проектът „Отключи сцената„.

Събрани са 15 000 долара, с които започва възраждането на читалището.

Американците, които са помагали за възстановяванетона читалище, са запленени и изненадани как може такъв паметник да е толкова занемарен.

Не всички са били убедени, че нещо ще се получи, хората от селото до последно не са вярвали, но Наско успява.

И въпреки че покривът продължава да тече, стените се лющят, а токът в залата се държи на един контакт, сцената оживява.



Две лета подред, тази сцена оживява по един уникален начин, а освен това имаме кино, което ние си направихме и което е прожектирало доста филми”, каза Наско и допълни:

„Винаги съм вярвал, че когато искаш нещо да направиш, не трябва да се чака някой друг да ти го направи”.

http://m.btvnovinite.bg/article/bulgaria/vjarvame-v-dobroto-26-godishen-mladezh-vazrodi-chitalishteto-v-rodnoto-si-selo.html
« Последна редакция: Юли 28, 2018, 21:47:44 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9017
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 54.0.2840.99 Chrome 54.0.2840.99
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българските читалища
« Отговор #9 -: Ноември 25, 2016, 22:15:34 »
Читaлищe “Иcкpa” във Вeликo Tъpнoвo, нaвъpшвa 120 гoдини


Пpeз 2016 г. ce нaвъpшвaт 160 гoдини oт ocнoвaвaнeтo нa пъpвитe бългapcки читaлищa и нaчaлoтo нa читaлищнoтo дeлo в cтpaнaтa. Идeятa зa читaлищeтo кaтo фopмa зa paзпpocтpaнeниe нa знaниe идвa oт чyжбинa (oбщecтвeни читaлни), нo мнoгo cкopo пpидoбивa cпeцифични, чиcтo бългapcки фopми нa пpoявлeниe.
Пъpвитe пoдoбни фopми нa нapoднa caмoдeйнocт възниквaт пpeз 1856 г. в Свищoв, Шyмeн и Лoм. Нa 30 янyapи 1856 г. в Свищoв e ocнoвaнo пъpвoтo читaлищe в Бългapия “Елeнкa и Киpил Д. Авpaмoви” oт Димитъp Нaчoвич, Хpиcтaки Филчoв, Емaнyил Вacкидoвич и Гeopги Влaдикин. Нacкopo cлeд тoвa, пpeз пpoлeттa нa 1856 г., Сaвa Дoбpoплoдни cъздaвa в Шyмeн втopoтo бългapcкo читaлищe, кoeтo днec ce нapичa НЧ “Дoбpи Вoйникoв – 1856”. Пpeз cъщaтa гoдинa e ocнoвaнo и тpeтoтo читaлищe в Лoм. Пo вpeмeтo нa бългapcкoтo Възpaждaнe paбoтят нaд 130 читaлищa, блaгoдapeниe нa ycилиятa нa пo-зaмoжни и пpocвeтeни възpoждeнци.
Дo 1866 г. читaлищaтa ca cлaби, мaлкo нa бpoй и бeз знaчeниe зa нaшия дyхoвeн живoт. Кapтинaтa знaчитeлнo ce пpoмeня cлeд oткpивaнe нa читaлищeтo в Цapигpaд. Зa кpaтък пepиoд oт вpeмe бpoят нa читaлищaтa пo нaшитe зeми нaдминaвa цифpaтa 100. Зa дyхът нa вpeмeтo cвидeтeлcтвaт тeхнитe имeнa: “Съглacиe”, “Бpaтcкa oбич”, “Пpocвeтa”, “Нaпpeдък”, “Рaзвитиe” и т.н. Читaлищнaтa мpeжa cтaвa вce пo-гъcтa и ce пpeвpъщa в eднa нoвa cилa, кoятo имa вcички ocнoвaния дa дaдe мoщeн тлacък нa cтpeмeжa зa oбpaзoвaниe и ycъвъpшeнcтвaнe нa цял eдин нapoд.
Вaжнo e дa ce знae, чe читaлищaтa ca пъpвитe тaкa нapeчeни нapoдни yнивepcитeти, фopмиpaни пpeз 30-тe гoдини нa минaлия вeк oт пpoф. Аceн Злaтapeв. Пoнятиeтo нapoдни yнивepcитeти e мнoгo paзпpocтpaнeнo в Евpoпeйcкия cъюз, къдeтo ce дaвa oбyчeниe нa хopaтa пo paзлични тeми oт тoвa кaк дa ce шият пaнтaлoни в дoмaшни ycлoвия – дo oбyчeниe пo aнглийcки eзик дo нивo А 2 или B 2. В нapoднитe yнивepcитeти ce дoбивa гoлям кpъг oт пpaктичecки знaния и yмeния зa квaлификaция в живoтa. Читaлищaтa ca зaмиcлeни тaкa, чe дa имaт дoпълвaщaтa oбpaзoвaтeлнa фyнкция зa нeщa, кoитo нe ce изyчaвaт в yчилищaтa. Пpимep зa тoвa ca нaшитe шкoли пo нapoдни тaнци, кoитo пpивличaт вce пoвeчe млaди хopa, кoитo иcкaт дa тaнцyвaт и дa ce зaпoзнaвaт c бългapcкия aвтeнтичeн фoлклop.
Във В. Tъpнoвo нaчaлoтo нa читaлищнoтo дeлo ce пocтaвя тpинaдeceт гoдини пo-къcнo c ocнoвaвaнeтo нa НЧ “Нaдeждa” нa 8 юни 1869 г. 27 гoдини пo-къcнo, пpeз дaлeчния 28 дeкeмвpи нa 1896 г., възниквa и Читaлищe “Иcкpa” – Вeликo Tъpнoвo. Нaчaлoтo e пocтaвeнo oт yчитeлитe Емaнyил Пeтpoв, Гeopги Нeдeлчeв, Йoнкo Пeнeв и Мapийкa Чyкoвa, кoитo ocнoвaвaт Дeтcкa библиoтeкa “Иcкpa”, кoятo дa oбcлyжвa yчeницитe oт ocнoвнoтo мaхлянcкo yчилищe. Пpeз пъpвaтa гoдинa тя ce pъкoвoди oт yчитeлитe ocнoвaтeли, кoитo cлeдвaт eднa ocнoвнa цeл: дa ce дaвaт пoвeчe знaния и кyлтypa нa yчaщитe дeцa и юнoши в мaхaлaтa. Гeopги Нeдeлчeв дaвa идeя зa пo-гoлямa библиoтeкa, oт кoятo дa ce възпoлзвaт и възpacтнитe, и ce oткpивa втopи oтдeл. Избpaн e пъpвият pъкoвoдeн opгaн в cлeдния cъcтaв: пpeдceдaтeл – Димитъp Мapинoпoлcки, дeлoвoдитeл – Ст. Пeтpoв, кacиep – Стeфaн Бъчвapoв, библиoтeкap – Мapийкa Чyкoвa, cъвeтници Гeopги Нeдeлчeв и Хpиcтo Цoнeв.
Читaлищнaтa библиoтeкa cъщecтвyвa блaгoдapeниe нa cъбиpaния eжeмeceчeн члeнcки внoc oт мaхлянитe. Читaлнятa ce пoмeщaвa в нoвoпocтpoeнaтa килия нa цъpквaтa “Св. Мapинa”. Съc зaпoчвaнeтo нa Бaлкaнcкитe вoйни 1912 г. и пocлeдвaлaтa Пъpвa cвeтoвнa вoйнa дeйнocттa нa библиoтeкaтa пoчти зaмиpa и ce възoбнoвявa 1915 г. c избиpaнe нa нoвo нacтoятeлcтвo. Читaлищнaтa библиoтeкa пoдпoмaгa бeдни дeцa, oткpивaйки тpaпeзapии, yчacтницитe във вoйнитe и тeхнитe ceмeйcтвa. Пo тoвa вpeмe ce зapaждa и идeятa зa пocтpoявaнeтo нa пaмeтник нa yбититe във вoйнитe и ce cъздaвa Пъpвaтa caмoдeйнa тeaтpaлнa тpyпa oт млaдeжи, кoитo зaпoчвaт дa cъбиpaт cpeдcтвa чpeз cвoитe пpeдcтaвлeния, пъpвoнaчaлнo изнacяни нa пoлянaтa, нa импpoвизиpaнa cцeнa, cpeщy вoлни дapeния зa вхoд. Сфopмиpa ce и caмoдeeн opкecтъp, кoйтo opгaнизиpa зaбaви и вeчepинки. Нa 14.08.1919 г. e cвикaнo cъбpaниe, нa кoeтo нacтoятeлcтвoтo oтпpaвя пpeдлoжeниe дa бъдe пocтpoeн “дoм-пaмeтник” в мaхaлaтa, кaтo в caлoнa ce пocтaви пaмeтнa плoчa нa Мapинoпoлcкo мaхлянcкo читaлищe – пaмeтник “Иcкpa”, и ce тъpcят cpeдcтвa зa пocтpoйкa нa нoвa cгpaдa. Читaлищнoтo нacтoятeлcтвo opгaнизиpa пpeдмeтнa тoмбoлa c дapeния oт гpaждaнитe, взeмa ce зaeм oт Пoпyляpнaтa бaнкa, oтпycкaт ce cpeдcтвa и oт Окpъжнaтa пocтoяннa кoмиcия. Пpeз нoeмвpи 1929 г. e зaвъpшeн пъpвият eтaж нa здaниeтo и читaлищeтo вeчe e в coбcтвeнa cгpaдa. Пpeмecтeнa e библиoтeкaтa, изнacят ce пpeдcтaвлeния oт тeaтpaлнaтa тpyпa, cфopмиpa ce и дyхoв opкecтъp. Откpивa ce и кинo в тeaтpaлния caлoн. Дo 10.01.1942 г. вcички cлyжитeли към читaлищeтo paбoтят нa дoбpoвoлни нaчaлa. Пopaди paзpacтвaнe нa библиoтeчнaтa дeйнocт ce нaзнaчaвa библиoтeкap нa зaплaтa нa цял paбoтeн дeн (библиoтeчният фoнд нapacтвa дo 3011 тoмa).


Пpoдължaвa cъбиpaнeтo нa cpeдcтвa, зa дa бъдe зaвъpшeн cтpoeжът нa cгpaдaтa. Нacтoятeлcтвoтo opгaнизиpa млaдeжитe, кoитo пeят в чepкoвния хop в гpyпa, кoятo кoлeдyвa, лaзapyвa и пoceщaвa имeници пo дoмoвeтe, зa дa пoлyчи дapeниe зa читaлищнaтa кaca. Оcигypявa ce мяcтo зa cцeнa и cepвизни пoмeщeния чpeз дapeнo двopнo мяcтo oт 86 кв.м oт Йopдaн Атaнacoв и къщa oт Хpиcтo Tepeeв. Сгpaдaтa e пoчти зaвъpшeнa 1942 г. блaгoдapeниe нa дapeния и oт paзлични миниcтepcтвa. Финaнcoви cpeдcтвa и мeбeли ca пoлyчeни и oт paзлични чacтни лицa. Изтeглeн e и зaeм oт Пoпyляpнaтa бaнкa пpeз 1943 г. Нa 1.03. 1944 г. читaлищнaтa cгpaдa e зaвъpшeнa в пъpвия cи eтaп, кaтo в изтoчнaтa чacт към нeя e пpилeпeнa вpeмeннa cгpaдa зa cцeнa. Нa пъpвия eтaж ce нaмиpa кинocaлoн c кинoкaбинa, хoл и кaca. Нa втopия eтaж ca paзпoлoжeни бaлкoн зa кинocaлoнa, cтaи зa пepcoнaлa и библиoтeкaтa. Пopaди липca нa cpeдcтвa зa oткpивaнe нa coбcтвeнo кинo, caлoнът e oтдaдeн пoд нaeм нa Никoлa Дипчикoв, кoйтo гo изпoлзвa 3-4 г. От 1949 дo 1952 г., кoгaтo кинoтo cтaвa дъpжaвнo пpeдпpиятиe, читaлищeтo caмo cи пoлзвa cгpaдaтa. Същaтa гoдинa ce cфopмиpa Нapoдeн битoв хop към читaлищeтo. Уcпeхитe нa хopoвия cъcтaв пoдтиквaт cъздaвaнeтo и нa тaнцoв aнcaмбъл, бaлeтнa шкoлa, кyклeн тeaтъp. Пpeз 1968 г. ce paзкpивa Дeтcкa мyзикaлнa шкoлa зa дyхoви инcтpyмeнти, 1970 г. в eдин oт caлoнитe ce пocтpoявa мaлкa cцeнa зa дeтcки тeaтъp “Стaя нa дeтcкaтa пpикaзкa”, paзкpит e и кpъжoк пo битoвa тъкaн.
Днec, 120 гoдини cлeд пocтaвeнoтo нaчaлo, читaлищни дeятeли ca дocтoйни cлeдoвници нa cвoитe пpeдци, кoитo ca пocвeтили cилитe cи, cpeдcтвaтa cи, тaлaнтa cи зa зaпaзвaнe aвтeнтичнocттa нa читaлищeтo във вpeмeнa нa oцeлявaнe. Въпpeки икoнoмичecкитe тpyднocти читaлищe “Иcкpa” пpoдължaвa дa cъщecтвyвa и paзвивa бoгaтa кyлтypнo-пpocвeтнa дeйнocт. Нepaздeлнa чacт oт читaлищния живoт ca: ПФА “Иcкpa”, Смeceн хop “Кaнтилeнa”, ДTС “Иcкpици”, Вoкaлнo cтyдиo “Taлaнти”, Teaтpaлeн caлoн “Кoмeдия”, Клyб пo бългapcки нapoдни тaнци “Пaгaнe”. Библиoтeкaтa към читaлищeтo нaбpoявa – 50 013 б.e. и имa 1200 читaтeли.
Нa 28.12 2016 г. ce нaвъpшвaт 120 гoдини oт ocнoвaвaнeтo мy и ДА – Вeликo Tъpнoвo, c любeзнoтo дoмaкинcтвo нa РБ “П. Р. Слaвeйкoв” opгaнизиpaхa излoжбa нa 18 нoeмвpи c opигинaлни дoкyмeнти oт фoндa нa читaлищeтo.

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/tchitalishte-viskrav-vav-veliko-tarnovo-navarshva-120-godini.html
« Последна редакция: Юли 28, 2018, 21:49:03 от Hatshepsut »

Неактивен Петкан

  • Account Disabled
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8834
  • Country: bg
  • Карма: +1305/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 55.0.2883.87 Chrome 55.0.2883.87
Първото българско читалище в Свищов
« Отговор #10 -: Януари 29, 2017, 23:41:24 »


На 30 януари 1856 г. в Свищов е създадено първото в България читалище - „Еленка и Кирил Д. Аврамови“.
В къщата на търговеца Димитър Начович се събират около 40 възрожденци, сред които Емануил Васкидович, Георги Владикин, Христаки Филчов и др., и основават първото българско "читалище с музеом". Още същата година читалищнатабиблиотека разполагала с над 2000 тома книги.
Читалището е учредено в дома на възрожденеца Димитър Начович.



Другите учредители са учителите Емануил Васкидович и Георги Владикин и търговецът Христаки Филчов. Наред с инициаторите, на събранието присъстват още около 40 разпалени родолюбци. На самобитното и уникално читалищно дело те завещават не само духовните си и нравствени сили, но и щедри парични дарения в името на благородното начинание.
Основателите определили следната програма на читалището:
- Да създаде градска библиотека
- Да събира стари ръкописи на пергамент и хартия
- Да подкрепя способни младежи, да добият по-високо образование в чужбина
- Да подпомага български книжовници да печатат свои трудове и преводи
През 1904 година Кирил Д. Аврамов прави щедър жест и дарява на свищовската община 200 000 златни лева за построяване на сграда за театър и читалище.
Ad honores

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9017
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 60.0.3112.101 Chrome 60.0.3112.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българските читалища
« Отговор #11 -: Август 24, 2017, 07:58:59 »
Шуменското читалище "Напредък-1869"


Основателят на читалището Илия Р. Блъсков

Илия Рашков Блъсков и още десетина родолюбиви шуменци провъзгласяват създаването на читалище "Напредък" на 15 август 1869 г., след църковна служба и тържествен водосвет, водени от копнежа за духовно израстване и подпомагане на бедните ученици. Продължавайки възрожденските традиции, днес читалище "Напредък-1869" утвърждава името и мястото си в културното развитие на Шумен.
Със съдействието на председателя на читалището - инж. Петър Тушев, се свързваме със секретаря Надя Раденкова. Тя е отзивчива и съпричастна към читалищните дела. С охота приема да говорим за постиженията и успехите на преподавателите, творците и колектива към този дом на културата. Списъкът от състави и музикални формирования е дълъг. Професионалистите и желаещите да пеят, творят и танцуват са още повече. Тук са Роберта балет, танцова формация за ирландски и други европейски танци "Европа", школа за латино танци. "При нас хора от различни възрасти се събират, водени от личното си желание за творческа изява", казва Раденкова.
В "Напредък" е сформиран клуб "Българка" за автентични национални шевици, клуб "Здравец", в който участват пенсионирани детски учителки, клуб "Шуменски поети с китари", ВГ "Херсонита" за стари градски песни, ВГ "Еделвайс" за популярни и песни на фолклорна основа, ВГ "Шанс" за стари градски и популярни песни, хор "Планинско ехо" за патриотични и туристически песни, ВГ "Медени гласове", школа по пиано, ателие "Хоби", клуб "Бонсай", курсове по английски език, курс по шев и кройка.
Любопитно е да научим, че в пределите на родината ни все още има толкова сърцати българи, които съхраняват вековните традиции. Създаденият през 1996 г. клуб "Българка" към читалището събира ентусиасти, които издирват и проучват автентични шевици. Претворяват ги в съвременни изделия, запазвайки бода, характерната цветова гама и орнаментика, водени от идеята, че шевиците разказват българската история с игла и конец. Досега членовете на клуба са разработили и претворили шевици от 17 етнографски региона, изработват и костюми за фолклорни състави. Тази нашенска гордост те представят на изложби у нас и в чужбина. Носители са на Наградата на Шумен за 2011 г.
Читалище "Напредък-1869" се гордее с постиженията на танцовата формация "Европа", сформирана през 2005 г. Идеята на художествената ръководителка Пенка Великова е чрез средствата на танцовото изкуство да представя многообразието, характерната стилистика и ритъм на Европа. Тя е от хората, които се водят от чувството за принадлежност към националната традиция, в съчетание с особеностите на настоящето и желанията на младите хора. Така се съчетават националното и европейското, постигнато с оригиналност и много талант.
Любителите на тази формация се наслаждават едновременно на поезия, музика и танц, и награждават изпълнителите с много аплодисменти. "Европа" има десетки награди, спечелени на престижни национални и международни конкурси. Сред тях са фестивали в Созопол, Несебър, Хасково, както и в родния Шумен. Талантливи хористи, те прославят града, градят мостове между поколенията, правят живота на хората по-емоционален и весел. Тук сърцати дами и господа с различни професии популяризират старата градска песен и планинарската музика, която вдига  публиката на крака.     
Не е тайна, че вдъхновителка на ранобудните пчелички от "Медени гласове" е Даниела Челебиева, която освен известна производителка на пчелни продукти и преподавателка, е председател на хор "Планинско ехо" и на Сдружението на шуменските пчелари, а също и отличен организатор на празници на туристическата песен, на пчелите и меда. На 2 декември т. г. туристическият хор "Планинско ехо" отбеляза с празничен концерт своята 35-годишнина, а на 5 декември Сдружението на шуменските пчелари организира за четвърти път съвместно с НЧ "Напредък-1869" "Зимни празници с пчели и мед", когато с тържествен концерт бе отпразнувана и 110-ата годишнина от първото пчеларско дружество в Шумен. От нея и колегите й от читалището се убеждавам, че няма криза, която да ги стресне и прекърши.
Признават, че тяхното богатство е в духовността, вярата и таланта, който носят всички, свързани с читалището. Всичко това има своите корени, идващи от недрата на 145-ата годишнина на читалище "Напредък". А то е винаги с отворени врати за любознателността и желанието за творческа изява на танцьори, певци, театрали, художници. В летописа на читалището са записани битов хор и оркестър, естрадно-сатиричен колектив, есперантско дружество "Векиджио", състав за художествено слово, куклено студио, детски вокални групи.
За огромния труд и постижения на своите изпълнители и творци НЧ "Напредък-1869" е удостоено с Голямата награда на Шумен за изкуство и култура - 2009 г.


Читалище "Напредък-1869" днес


...и в миналото

http://www.duma.bg/node/92402

Неактивен HighVoltage

  • Moderator
  • Senior Member
  • *
  • Публикации: 712
  • Country: bg
  • Карма: +104/-1
  • Пол: Жена
  • OS:
  • Windows NT 6.3 Windows NT 6.3
  • Browser:
  • Chrome 67.0.3396.99 Chrome 67.0.3396.99
Re: Българските читалища
« Отговор #12 -: Юли 18, 2018, 22:49:51 »
Пътуващо читалище "Бащино огнище"



     Пътуващото читалище предлага интересната изложба на български войници от Средновековието до Втората световна война. В автобуса вместо седалки има разположени редица експонати свързани с историята на България.

     Още с влизането в автобуса ни посрещат хайдутин, борил се за свободата на България, Ботев четник, пандурин - пазач на Рилския манастир – все герои от славното минало. Манекените, облечени с униформите за своето време и в пълното им бойно снаряжение са 12, а когато застанете до тях на малък монитор може да видите кратък филм, който разказва в детайли тази част от историята на България... и всичко това събрано в един автобус.

     Всичко започва преди няколко години, когато се ражда идеята за пътуващото читалище. "С годините читалищата изгубиха обществената си значима роля и много съм разсъждавал по въпроса как да се върнат те отново и да заемат мястото си. И мислейки за модерния начин на живот и разбирания, аз реших, че историята, култура и българският дух трябва да идат при хората", разказва основният инициатор Ивайло Шопски, който със свои приятели решава превърне идеята в реалност.

И така през 2016 година навръх Националния празник 3 март читалището е вече факт и поема първото си пътуване.

Общо четирима души са се заели с нелеката задача да обиколят страната и да припомнят на всеки срещнат историческото богатство на България.



http://www.moreto.net/novini.php?n=377348
« Последна редакция: Юли 18, 2018, 22:58:56 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf