Автор Тема: Каменни мистерии  (Прочетена 3833 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9015
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1551.0 Chrome 30.0.1551.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Каменни мистерии
« -: Януари 31, 2014, 20:25:36 »
Трованти – мистерията на "живите камъни"

В централна Румъния, в област Вълча, природата е създала най-изумителните каменни скулптури.
Тези камъни могат не само да растат, но и…да се размножават.

Местните хора ги наричат трованти. Те са с тегло от няколко грама до повече от тон. Обикновено са със заоблена форма, без остри ръбове.
Невероятно е, но обикновените на външен вид камъни, след дъжд започват да растат като гъби. Вътрешният им строеж също е необичаен – ако се разцепят наполовина, то както при дърветата, могат да се различат отделни пръстени около ядро.

Според местните хора това са "живи камъни". Учените не са успели досега да разкрият тайната напълно. Според тях камъните са пясъчници, които увеличават размерите си благодарение на различни минерални соли, намиращи се под тяхната обвивка. Когато повърхността се намокри тези химически съединения започват да се разширяват и да притискат пясъка, от което камъните „растат“.

Но има една особеност на тровантите, която учените не могат да обяснят. "Живите камъни", освен, че растат, са способни и да се размножават. Това става след като на повърхността на камъка се появява неголяма издутина, която след време нараства и когато стане достатъчно голяма, се откъсва. Ако растежът на камъните може по някакъв начин да се обясни, то процесът на деление на каменното ядро не се връзва с никаква логика. Целият процес на размножаване на тровантите кара някои специалисти да се замислят дали тези камъни не са някаква неизвестна досега неорганична форма на живот.

Тровантите имат и още една фантастична способност. Подобно на знаменитите пълзящи камъни от Калифорния, някои трованти се приплъзват от място на място.

Местните жители знаят от стотици години за необикновените тровантите и не им обръщат голямо внимание. Преди дори ги използвали като строителен материал. Сега тровантите са една от забележителностите на Румъния, заради която тук пристигат туристи от цял свят.







http://www.elixirofknowledge.com/2014/01/science-mysteryliving-stones-of-costesti.html
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 09:28:43 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9015
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1551.0 Chrome 30.0.1551.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Каменни мистерии
« Отговор #1 -: Февруари 03, 2014, 11:12:25 »
Мистериозните каменни топки в Коста Рика


Археологията ни е изправяла пред всякакви загадки. Една от най-големите обаче се намира в южната част на Коста Рика, където по земята са разпръснати стотици гладки каменни сфери, сякаш излезли от детска кутия с колекция от топчета.

Тези в Коста Рика обаче са доста големи и едва ли стават за игра. Най-едрите от тях са с диаметър до 2 метра и тежат по 16 тона. Едни от тях лежат върху земята, а други са частично вкопани в нея. Кълбата са увековечени в култовата сцена на филма “Похитителите на изчезналия кивот”, където макет на една от тях в естествени размери едва не смазва Индиана Джоунс.

Каменните кълба се намират главно в южната област Дикис Делта, както и на остров Исла дел Каньо, на около 30 км от брега. Топки са открити и в други части на Централна Америка. Никъде обаче те не са толкова много и с такова добро качество като в Коста Рика, където са около 300 на брой. Според мнозина те са съвършени като пропорции и гладкост, което прави мистерията около създаването им още по-голяма. Изследванията на учените се затрудняват и от факта, че повечето от топките са преместени от оригиналните им места в джунглата, където са открити. Затова вече е невъзможно да се установи за какъв период са били създадени. Кой е направил тези топки и каква е била целта им? И на двата въпроса учените не могат да дадат категоричен отговор. Съществуват най-различни митове. Според един кълбата идвали от изгубения континент Атлантида, а според друг са дело на самата майка природа.

Първите сведения за тези топки се появяват в края на 19. век, но са описани научно едва през 30-те години на миналия век, така че се смятат за сравнително ново откритие. Най-интересната и, естествено, най-оспорвана теория е, че каменните сфери са били поставени на специални места от индианците в епохата много преди идването на Христофор Колумб и са служели като трафопостове на боговете! Както и на всички други древни монолити, тяхната функция била да улавят и настройват течащата световна енергия. Според тази теза каменните топки били нещо като камертони на земята, които вибрирали и предавали различните честоти, които пък след това били улавяни от извънземните. Т.е. каменните топки били своеобразни антени като част от приемник за комуникации на извънземните. Е, ясно е, че и древните са разполагали с безжична мрежа.

Според много други изследователи камъните са имали астрономически функции в праисторическа Америка и това е една от най-разпространените тези. Много от тях са открити на групи до 20 броя, често разположени в геометрични фигури като триъгълници, четириъгълници или пък прави линии. В много случаи тези фигури сочели към магнитния север на Земята. Според някои те даже били навигационни маркери за кацащи космически кораби. Друга много разпространена и все по-приемана теза е, че тези различни по големина каменни кълба са били използвани като символ за ранга на даден вожд на племе или на цяло село. Може да са служели и като религиозни или церемониални символи.

Изследователите са единни само по един въпрос – че топките са дело на човешка ръка, което прави постижението още по-впечатляващо. Най-интересна е версията, че древните индианци притежавали специална отвара, с помощта на която размеквали скалата и я ваели в различни форми. Тази теория е толкова интригуваща, че по нея работел Жозе Давидовиц от Френския институт за геополимери. Тезата обаче не е подкрепена с никакви археоложки или геоложки доказателства. Повечето топки са изработени от гранодиорит - магмена скала, близка по състав до гранита. Никой обаче не е успял да демонстрира досега, че на него може да му се въздейства по химичен път, за да бъде оформен.

Каменоломната за гранодиорит обаче се намира в планинската верига Таламанка, на около 80 километра от мястото, където са открити за първи път повечето топки. Пренасянето на каменните блокове от индианците е било трудна, но не и невъзможна задача, тъй като те вероятно са оформяли сферите на място, за да се търкалят по-лесно. Въпреки това според изследователите за преместването на всеки каменен блок са трябвали доста големи групи мъже, а и индианците не са разполагали с кой знае колко съвършени сечива. Интересно е също така, че не е намерена нито една недовършена топка.

Остават обаче въпросите как точно са били направени топките и с каква цел. Според някои сферите са толкова гладки и съвършено кръгли, че индианците вероятно са използвали някоя тайна за нас технология, взета например от извънземни? Тук обаче има един проблем – много малко от топките са тествани със съвременни измервателни уреди. Когато са открити през миналия век, най-големите, полузарити в земята, са били мерени само с отвес и вземане на обиколка в хоризонтално положение, като диаметърът се е изчислявал по математически път.

Други от топките пък са толкова увредени от климатичните промени, че е трудно да се разбере колко гладка първоначално е била повърхността им. Всички тези уговорки обаче не могат да оборят факта, че някои от тях, запазени от дебели пластове пръст, са учудващо кръгли и гладки.

Каменните сфери са открити за първи път през 30-те години на миналия век, когато фирмата United Fruit Company започва да разчиства джунглата в страната, за да сади бананови плантации. Работниците бутали сферите настрани с булдозери и тежка техника и палели сухите треви, като повредили някои от топките. С това обаче неприятностите за сферите не приключили. Златотърсачи, вярващи в истории за скрити съкровища, започнали да пробиват дупки в сферите и след това поставяли вътре пръчки с динамит, като ги разполовявали с взрив. Няколко кълба били повредени, преди властите да се намесят. Някои от тях по-късно били съединени обратно и в момента са изложени в Националния музей на Коста Рика в столицата Сан Хосе. До момента на откриването им повечето от топките били пазени от пластове пръст или гъста растителност в джунглата. След това обаче те били изложени на резки промени в температурата, слънце и дъжд, и гладката им повърхност започнала да се наранява.

Първите научни изследвания на топките са направени малко след откриването им от Дорис Стоун, дъщерята на изпълнителния директор на United Fruit Company. Те са публикувани през 1943 г. в списанието “Америкън антикуити”. Нейните изследвания привличат вниманието на учения Самюел Киркланд Лотроп от Харвардския университет. Заедно със съпругата си и екип той организира експедиция до южната част на Коста Рика и именно той прави едни от най-подробните и задълбочени изследвания на близо 200 каменни топки, които намира. Интересни са разказите на жена му Елеонор за преживяното там. “Като съпруга на учен, която го придружава навсякъде, аз съм свидетел на много неочаквани открития. Нищо обаче не е гъделичкало повече въображението от невероятните каменни топки в Централна Америка. Загадките, които те поставят, могат да затруднят дори дидактическите умения на Шерлок Холмс ”, пише тя в спомените си за експедицията в Коста Рика.

При разкопките Лотроп идентифицира пет големи групи от топки. Три от тях изглеждали да са на оригиналните си позиции. Във всяка от групите имало една базова линия от 3, 4 или 5 сфери. Други топки, подредени отстрани, оформяли триъгълници. Според археолога най-логичното обяснение било, че конфигурациите имали астрономически или ритуални функции.

Освен че измерил повечето топки (макар и с несъвършени уреди), Лотроп ги класифицирал в таблица и се опитал да открие възрастта им. Започнал да копае около тях и открил много глинени съдове, по които датирал топките. Смята се, че те са направени в периода от 200 г. пр.н.е. до 1500 г. сл.н.е. Най-много сфери обаче, изглежда, са били изработени в периода от 800 г. пр.н.е. до 1200 г. сл.н.е. Би могло да се твърди, макар за техния произход все още да се спори, че култът към изработването на каменните топки е доста късен и вероятно е продължил на места чак до 16. век, пише Елеонор Лотроп.

Днес каменните топки се използват като декорация на важни административни сгради, училища, болници и богаташки къщи, има ги и в по-големите музеи в Коста Рика и Централна Америка. Те обаче не престават да гъделичкат въображението на изследователи и пътешественици, защото никой не иска да приеме, че стотици каменни кълба са създадени и подредени на огромна територия, без за това да е имало някаква изключително важна или тайнствена причина в миналото.

http://www.obekti.bg/misterii/11165
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 09:29:54 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9015
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1551.0 Chrome 30.0.1551.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Каменни мистерии
« Отговор #2 -: Февруари 06, 2014, 20:17:44 »
Странните камъни на един новозеландски бряг


Камъните Моераки и до днес си остават един геологичен феномен, а необичайно големите им размери и сферична форма продължават да удивляват учените. Те се намират на бряг Коекохе в Нова Зеландия и са обявени за научен резерват. Местните маори имат свои митични истории за произхода на камъните, а белите хора ги виждат за пръв път през 19 век. Някои пък направо ги наричат извънземни яйца. Напоследък мястото е известна туристическа атракция. Според легендата на Моарите, тези камъни произлизат от първите им предци – гиганти, които пристигат с голямо кану на име Araiteuru. То е потопено от три големи вълни в близост до Матакаеа. Оцелелите хора се превърнали в планина, а движимото им имущество от кануто се превърнало в камъните Моераки.

http://www.obekti.bg/galeria/31-snimki/11633

Тези големи, сферични, извънземни и доста изумителни камъни се намират на брега на  плажа Коекохе, разположен на Южния остров на Нова Зеландия. Те са известни като  камъните Моераки. Смята се, че са се оформили на морското дъно от седиментни наноси, натрупани около ядро по начин, подобен на този на формирането на перлите. Някои от по-големите камъни тежат по няколко тона, а диаметъра им достига до 3м.
 
Според легендата на Моарите, тези камъни произлизат от първите им предци - гиганти, които пристигат с голямо кану на име Araiteuru. То е потопено от три големи вълни в близост до Матакаеа. Оцелелите хора се превърнали в планина, а движимото им имущество от кануто се превърнало в камъните Моераки.

https://www.nasamnatam.com/slideshow/kamani_moeraki_noca_zelandia-977-445.html
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 09:30:31 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9015
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Каменни мистерии
« Отговор #3 -: Май 03, 2014, 21:49:53 »
Пеещи скали всяват ужас в цял свят


Много народи имат легенди за скали, които пеят. Оказва се, че това е истина, твърдят специалисти по изучаване на скалните маси. Според вярванията на хората скалите пеят и стенат, защото там са заключени душите на мъртъвци.
Такава скала има край американската река Ориноко, която векове наред всявала ужас в местното население. Подобно място съществува в пустинята Мохаве в Калифорния. Тази пустиня е доста камениста. Но сред хилядите камъни има един голям, който напомня обърната пирамида. Това е свещен камък за индийнското племе апахи и има свое име Учеакуочуке — пеещият камък.
Недалеч от Алмаати, на десния брягна река Или също има легендарна пееща планина. Ако се затичаш надолу по склона й, тя започва да издава ужасни звуци – първо тихо, след това все по-силно, докато станат толкова силни, че се чуват на километри...
В американския щат Пенсилвания, в района на река Делауеър, се намират така наречените звънтящи скали, известни още като пеещи камъни. В Източна Пенсилвания те са толкова много, че става въпрос за истински феномен. В окръг Бакс те са известни като Градината на камъните, а в Бриджтаун тауншип – като Звънтящите скали.
В окръг Франклин те са прочути като Пръстена на Дявола. Във всички тези места скалите звънят като камбани. Те са различни по големина – от малки камъчета до огромни, тежащи няколко тона каменни късове. Те се отличават от обикновените камъни по това, че са тъмночервени.
Няма логично обяснение защо тези скали и камъни звънят и пеят, а останалите, които се намират близо до тях – не. Не е ясно и на какво точно се дължи фактът, че те наистина издават звуци.

http://sanovnik.bg/n4-5960

Неактивен Spartak

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 100
  • Карма: +8/-6
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 34.0.1847.131 Chrome 34.0.1847.131
Re: Каменни мистерии
« Отговор #4 -: Май 04, 2014, 15:15:23 »
И един интересен поглед към света.Поредица филми от А.Скляров за наличие на високо развита цивилизация в далечното минало.

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9015
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 6.3 Windows NT 6.3
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Каменни мистерии
« Отговор #5 -: Май 23, 2015, 07:27:23 »
Чудодейният растящ камък в Горни Богров


В Горни Богров близо до София се намира чудодеен – растящ камък. Местоположението на селото е много стратегическо от древни времена, днес там минава пътят за магистрала “Хемус”. Мястото е било светилище на траките после на римляните, по-късно е построена християнска църква с манастирски комплекс “Христос спасител”. Името Богров най-вероятно е свързано със святото място. Според легендата, която се предава от свещеник на свещеник, загадъчният камък попаднал в Горни Богров през 13-ти век от хълмът Голгота, донесли го като трофей рицари кръстоносци, които се връщали от освободения Йерусалим, групата кръстоносци отсядат да отдъхнат в манастира.

Смята се, че чудодейният камък е донесен от от Йерусалим в края на XII век и началото на XII век, като тогава е бил висок точно един метър.
Към момента камъкът е два метра и десет сантиметра, като не спира да расте, а от научните среди не могат да дадат категорично обяснение за този феномен.
 
  Най-вероятно латинските рицарите са били подгонени от българските войски и камакът остава в манастирския комплекс. После манастирът е унищожен от османците. Споменът за святото място остава в съзнанието на хората, те идват да се молят в руините. По-късно хората започват да забелязват, че камъкът расте, Бог дава благодат и чудотворна сила на камъка, забелязват, че допирът с чудодейния камък и молитвата на свети Василий започва да помага на бездетни семейства и за здраве. Османците на няколко пъти се опитват да заличат мястото, но вярващите християни все се завръщали. Ген. Гурко разбива турските сили при Горни Богров на 23 декември / 4 януари 1878 г. и влиза в град София, рубежът се е намирал на мястото където е чудодейния камък. През 1898 г. е построена малка църква “Св. Георги”, на мястото където е стоял растящия камък. Мястото е уникално, от една страна има светилище от друга растящия камък попада точно там.
 
  Отец Антим се грижи за манастирът „Св. Георги Победоносец“ в Горни Богров. Недоверчив в началото, отчето с изненада забелязал, че все повече хора започнали да идват в манастира, да се молят и да почитат чудодеен камък. Светият човек, обаче забранил на вярващите да го пипат “Можете да му се любувате отстрани и да се молите за каквото искате, но пред него, молитвата трябва да е към Бога, а не към камъка”, отец Антим е убеден, че появата на камъкът е знак, че няма невъзможни неща. Камъкът се намира в олтарът на манастирската църква. Върху него е изсечен йерусалимски кръст, във всеки ъгъл на големия кръст са изсечени четири малки кръстове, в чест и слава на четиримата евангелисти. Храмовата книга е изпълнена със саморъчно написани свидетелства за изцерените и сдобилите се с деца семейства.
 
  Освен с тайнствения камък манастирът се слави и с аязмото си. През 2004 г. тук временно пребивава послушницата Сийка. Тя получава съновидение от самата Богородица, че в дворът на манастира има лечебна вода, и дори посочва точното място. "Малко не вярвах на сестра Сийка – казва отец Антим - но повиках мой познат научен работник, геофизик. Дойде с уреда си и на същото място, което бе посочила тя, и той потвърди, че би следвало да има вода". С помощта на ентусиасти от село Горни Богров начело с Божидар Костадинов, който докарва сонда, на 6 метра избликва вода със странен горчиво-солен вкус. Друг специалист веднага пък потвърждава след съответните анализи, че тя е идентична като химически състав с тази от библейското Мъртво море, водата помага за бъбречни проблеми и особено за малките деца, също помага и на безплоди семейства. Сега аязмото е каптирано със спонсорството на Божидар Костадинов и представлява красива чешма с елекропомпа, пазена от два каменни лъва. Отец Антим се радва на все по-нарастващата известност на обителта, съжалява, че още няма достатъчно сили и средства да я превърне в място, в която хората да търсят не само физическо изцеление, но и в което душите им да открият Бога.
                        
Източници:

- https://www.bulgariatravel.tv/landmark/get/434
- http://sanovnik.bg/   
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 09:31:48 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9015
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 47.0.2526.106 Chrome 47.0.2526.106
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Каменни мистерии
« Отговор #6 -: Януари 09, 2016, 14:26:23 »
Тровантите – разумните камъни?


Отдавна изследователите се опитват да разгадаят тайната на „живите камъни“, способни да се движат сами.

Изказвани са много версии и една от последните гласи, че тровантите – както ги наричат в Румъния, представляват силициева форма на живот. И може би се явяват разумни.

Ходещите камъни

Лионският учен Ришар Демон твърди, че тровантите са способни… да дишат, макар и много бавно – едно вдишване продължавало от три дни до две седмици. Можело дори да се напипа пулсът на камъните, макар че за това се изисквала свръхчувствителна апаратура.

Демон провел няколкостотин експеримента заедно с биолога Бертран Есколие. Оказало се, че камъните са способни и да се движат, макар че за две седмици един от камъните се изместил само на 2,5 мм.

Това можело да обясни и загадката на прочутите „ходещи“ камъни в калифорнийската Долина на смъртта, която не една година предизвиква интереса на научния свят.

Но уви, научният свят се отнесъл към изследванията на френските си колеги със скептицизъм – прекалено неправдоподобна била тяхната версия.

Румънският феномен

Цяло „селище“ от трованти било открито на територията на Румъния. Те имат кръгла обтекаема форма. Местните жители твърдят, че тровантите са способни да се размножават. Първоначално върху камъка се появява малък израстък, който набъбва и се откъсва от „майчинския“ камък. Новият камък е напълно самостоятелен и расте бързо. Активният растеж започвал след дъжд.

Първоначално изследователите на тровантите смятали, че те притежават някаква особена структура. Но когато счупили няколко от тях, станало ясно, че се състоят от консолидиран пясък и минерални соли.



При срязване на камъните учени видели пръстени, подобни на годишните пръстени на дърветата. И точно както при дърветата тези пръстени говорели за възрастта на камъка. Това позволило да се предположи, че тровантите представляват неорганична форма на живот.

Най-много трованти се срещат в румънската област Вълча. Местните жители дори изработват сувенири от трованти, които продават на туристите. Можело дори да си „посадиш“ камък в земята и да почакаш той да порасне.

През 2006 година в района на Вълча, в пясъчни кариери близо до комуната Костещи, бил открит Музей на тровантите. В колекцията му са събрани най-любопитните образци с местен произход. Най-големите от тях достигат височина десет метра. „Експозицията“ под открито небе заема повече от един хектар територия.

Андреевското чудо

„Живи“ камъни се срещат и в Русия, по-конкретно в Колпнянски район на Орловска област. Масивни кръгли камъни периодично се показват изпод земята и започват да растат по полетата на село Андреевка. Интересно е, че ако румънците не изпитват особено благоговение пред своите трованти, то жителите на Андреевка имат култ към необикновените камъни.

Техните предци били убедени, че камъните са наситени със силата на майката Земя и ако се докоснеш до тях, то може да си измолиш сила и здраве. Аналогични поверия действат и в други области на Русия, където се срещат подобни камъни.



Руските камъни, както и румънските, се състоят от пресован пясък. Но в същото време са необикновено здрави и е трудно да се разбият. Обикновено никой не ги пипа, затова за своя „живот“ орловските трованти се превръщали от съвсем малки камъчета в огромни мегалити.

Но „живи камъни“ има не само в Калифорния, Румъния или Андреевка. Ако се потвърди версията, че камъните са способни наистина да дишат, да се размножават и да се движат без каквито и да било външни въздействия, то може би наистина ще ги разглеждаме като живи същества.

https://drevnite.com/trovantite-razumnite-kamani/
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 09:32:35 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9015
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 55.0.2883.75 Chrome 55.0.2883.75
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Каменни мистерии
« Отговор #7 -: Декември 05, 2016, 13:41:25 »
Мистерията на Глозелските камъни


Едно случайно откритие, направено на самотен хълм край Виши в Централна Франция през 1924г., се превърна в една от най-дискутираните археологически мистерии през последните сто години. Глозелските камъни, каквото е общото им наименование, представляват странна група от над 3000 предмета: глинени таблички, скулптури, декорирани вази, предмети от кост и гравирани речни камъни.

Споровете възникват до голяма степен поради твърде различното датиране на предметите - в късния палеолит (преди ок. 40 000 - ок. 10 000 години), неолита (преди около 6500 години), желязната епоха (започнала тук преди ок. 2700 години) и Средновековието. Появяват се и мнения, че цялата група артефакти или поне някои от тях представляват фалшификати, направени през XX век. Неразчетеното писмо, открито по глинените таблички и някои от вазите от Глозел, също е било идентифицирано по най-различен начин - като непознат досега неолитен език, древен иберийски, финикийски и келтски от желязната епоха. При всички тези крайно противоречиви хипотези, дали съвременните научни технологии ни приближават към разрешаването на Глозелската загадка и наистина ли това е една голяма измама?



Аферата Глозел, както често се нарича, започва на 1 март 1924г., когато 17-годишният Емил Фраден, син на земеделец от село Глозел, оре семейната нива с две крави, впрегнати в рало. Кракът на едното животно пропада в някаква кухина и докато Емил, подпомаган от своите съселяни, се опитва да го измъкне от тази клопка, той открива, че под земята съществува камера с покрити със стъклена маса тухлени стени. Семейството на Емил започва да копае и така се въодушевява от находката си, че продължава тази работа още цяла седмица. Откриват овална по форма камера, съдържаща мистериозни артефакти, включително гравирани кости и речни камъни, керамични вази, глинени таблички с надписи и парчета от човешки кости, а също и череп.

Един от местните учители на име Адриен Пиканде посещава фермата на семейство Фраден в края на март същата година и след това уведомява министъра на образованието за странните находки. В резултат на това на 9 юли друг местен учител, Клеман Беноа, посещава семейството от името на Дружеството за изследвания в областта на хуманитарните науки на Бурбоне (,,Societe d'Emulation du Bourbonnais"). Клеман Беноа се връща отново на 28 юли заедно с някой си Випл и двамата започват да разрушават запазените тухлени стени на камерата с кирки. Когато си тръгват, отнасят със себе си намерените фрагменти. Две седмици по-късно семейството получава писмо от Випл, който определя мистериозната камера като гало-римска (културата на днешните Франция и Белгия по римско време), подобно на много други антични паметници в района. Випл също, така дава предполагаема датировка на паметника и находките в него между 100 и 400г. сл. Хр.

В броя от януари 1925г. на бюлетина на Дружеството (,,Bulletin de la Societe d'Emulation") е публикувано кратко описание на необикновените находки във фермата край Глозел. То привлича вниманието на Антонен Морле - лекар и любител археолог от Виши. Заинтригуван от новината, Морле посещава фермата на 25 април същата година. След като се запознава с находките, той също е силно впечатлен и предлага на семейството 200 франка, за да му разрешат да извърши разкопки на мястото на камерата.



През следващите няколко седмици се стига до споразумение: д-р Морле получава правото да извършва разкопки на посоченото място и да публикува резултатите от тях срещу цена от 200 франка годишно, а семейство Фраден придобива собствеността върху бъдещите находки. Месец по-късно Морле започва да копае в Глозел и не след дълго открива глинени таблички, идоли, гравирани камъни, кости и сечива от кремък, както и малко количество човешки кости. Морле е на мнение, че артефактите са от неолита и бързо публикува поредица от малки книжки за обекта. Първата от тях излиза през септември 1925г. и носи заглавие ,,Нов археологически обект от неолита" (,,Nouvelle Station Neolithique").

Публикациите на лекаря правят Глозел известен сред френските академични среди, които са разгневени от датировките на Морле и от факта, че един любител археолог и един селянин публикуват книги за обекта. Френските археолози изказват своите възражения, че грубо изработените предмети от Глозел не показват прилики с нито един познат до този момент неолитен предмет от територията на Франция и предполагат, че те са изработени от самия Емил Фраден. Въпреки тези становища, към мястото се стичат тълпи туристи и през юни 1927г. са открити две овални гробници, във всяка от които има артефакти, подобни на тези от нивата на Фраден, наречена сега Полето на мъртвите.

Семейство Фраден откриват малък музей в специално построена стая до кухнята на фермата, където излагат над 2000 предмета, открити в тяхната нива, и вземат входна такса от четири франка на човек. В началото на ноември 1927г. в Глозел пристига международна комисия, която предприема тридневни проучвания в земите на Фраденови, при които откриват две шила от кост, речен камък с гравирани на него еленова глава и шест ,,глозелски букви", двуполов идол, две висулки от кост, шистен пръстен, една табличка и една катарама от еленов рог. Всичко изглеждало наред, но когато в края на декември 1927г. бил публикуван докладът на комисията, в него пишело, че освен кремъчните брадви и някои други предмети от камък, всички останали са фалшификати. ,,Гробниците" били изградени наскоро и в почвата около тях не били открити следи от антична фауна.

Въпреки това археолозите, които вярвали в автентичността на находките от Глозел, създали Комитет за изследвания. Членовете му предприели нови разкопки в Глозел между 12 и 14 април 1928г. Тогава открили три гравирани речни камъка, на един от които били изобразени елен и три ,,глозенски букви", фосилирана висулка от кост също с такива знаци по едната й страна, голямо парче от глинена табличка с надпис, кост с гравирани на нея коза и глозелски знаци, както и малка глинена фигурка с форма на лампичка. След завършване на работата комитетът декларирал, че находките са автентични и са от времето на неолита.

Тези противоречия не били лесни за преодоляване. През февруари 1928г. Феликс Реньо, президент на Френското праисторическо дружество, прави кратко посещение в музея на семейство Фраден. Скоро след това той подава официална жалба, че всичко там е фалшифицирано, в резултат на което на 25 февруари същата година полицията влиза в музея и конфискува три сандъка с артефакти. Гастон-Едмон Бай, шеф на криминалния архив в Париж, анализира табличките от музея на Фраденови. През май 1929г. той публикува доклад от 500 страници, в който са описани подробно резултатите от проведената експертиза. В него се твърди, че табличките са били направени през последните пет години и че в една от тях дори била открита прясна дръжка от ябълка. Вследствие от този доклад на 4 юни 1929г. Емил Фраден е обвинен в измама и е разпитван по време на следствието. Не са открити обаче никакви преки доказателства за вината му и две години по-късно, през април 1931г. прокурорът от близкия град Кюсе, господин Антонен Бесон, прекратява разследването.

Очевидно д-р Морле не се изплашва от тези събития и продължава своите разкопки в Глозел, но през септември 1941г. е приет нов френски закон, според който се забраняват археологическите разкопки на територията на страната без разрешение на съответните власти. Така частните изследвания на старините са поставени извън закона. С края на археологическа дейност в Глозел и задомяването на Емил Фраден, който продължава да си работи земите, случаят като че ли е приключен. През 50-те години на XX век д-р Морле се опитва да датира някои от костните находки от Глозел с помощта на радиовъглеродния метод, но претърпява неуспех и умира през 1965г., без да може да докаже своите хипотези по отношение на археологическите открития в района.

През 1974г. обаче Ван Мейдал, Хю Маккеръл, Анри Франсоа и Ги Портал провеждат задълбочени изследвания на керамиката от Глозел с помощта на новооткрития термолуминесцентен метод за датиране. Резултатите са публикувани в английското списание ,,Антикуити" през 1974г. (Antiquity, McKerrell et al.). До 1979г. 27 артефакта от Глозел са датирани с помощта на този метод, както получените данни се разпределят в три категории: ранни - между 300г. пр. Хр. и 300г. сл. Хр. (късна бронзова епоха в ,,келтска" и римска Галия), от ок. XIII век сл. Хр. (Средновековие) и съвременни.

Тези датировки предизвикват нови дискусии и събуждат заспалия дух на Аферата Глозел. През 1983г. френското министерство на културата решава да проведе изследвания в Глозел и в околните райони, като специално в Глозел специалистите прекарват една седмица и прокопават пет контролни шахти на Полето на мъртвите. Министерството така и не публикува пълния си доклад за тези изследвания, но в негово резюме в обем от 13 страници, обнародвано през 1995г., се подчертава, че археологическият обект е по принцип от времето на Средните векове и съдържа отделни находки от желязната епоха, към които са били добавени и доста фалшификата. Липсата на ,,глозелски" находки в близките обекти Ше Герие, Пюи Равел и Льо Кюзел, които също били изследвани от хората на министерството през 1983г., води до заключението, че ,,неолитните" находки от Полето на мъртвите са съвременни фалшификати, заровени нарочно по тези места.

Но това не е краят на Аферата Глозел. Направените през 1984г. тестове на предмет от Глозел в Оксфорд с помощта на радиовъглеродния метод показват, че въглен от обекта е от XI - XIII век сл. Хр., в фрагмент от пръстен от слонова кост се датира от XV век сл. Хр. През 1995г. Алис и Сам Джерард, заедно с Робърт Лирис, анализират костни тубуси от Глозел в Университета на Аризона, използвайки радиовъглеродния метод, като получените датировки са от XIII век сл. Хр. Те водят до заключението, че находките от обекта се отнасят към Средновековието, но как стои въпросът с най-дискутираните артефакти - керамичните таблички и камъните със знаци?



Тестовете, извършени върху камъните с гравирани върху тях изображения на елени в стила на късния палеолит, показват, че гравюрите са били направени със стоманени сечива, което потвърждава тяхната съвременна датировка (тоест че са фалшификати). Керамичните таблички от Глозел, около 100 на брой, имат по себе си ,,надписи" от по шест-седем реда. Използваните знаци не са дешифрирани, но най-крайната хипотеза - че това са следи от непознато неолитно писмо - може да бъде категорично отхвърлена, тъй като символите са определени като ,,съвременници" на възникването на латинската азбука. Изказани са предположения, че някои от надписите напомнят за финикийското писмо. Това е вярно, но знаците на тези ,,финикийски" таблички са също в стила на по-късните латински букви, което предизвиква сериозно съмнение в тяхната автентичност.

Досега са били идентифицирани поне 133 ,,глозелски" символа - твърде много за финикийската или за която и да било друга позната днес азбучна графична система, без това непременно да означава, че надписите са на измислен от мошеници език.

Швейцарският изследовател Ханс-Рудолф Хиц предполага, че в Гозел е функционирала някаква школа за тайнопис, посещавана от говорещи ,,келтски" език ученици. Според него надписите по плочките са написани на местния галски диалект и трябва да се датират от желязната епоха, между III век пр. Хр. и I век сл. Хр. Едно от възможните обяснения на факта, че по някои кости са гравирани същите символи като на плочките, но материалът е очевидно от по-късно време (вероятно от Средновековието), е, че на тях са били направени копия от по-старите текстове от желязната епоха. Тъй като комбинацията от символи по тези по-късни костни предмети са безсмислени, може би средновековните имитатори не са разбирали значението на езика, на който са били написани техните оригинали.

Как може да бъде интерпретирана цялата тази каша от различни датировки и артефакти от района на Глозел? Какъв в края на краищата се оказва въпросният археологически обект? На базата на единственото нещо, за което всички досегашни изследователи са единодушни, може да се приеме, че като се имат предвид естеството на находките и високият процент средновековни материали, овалната камера с тухлени стени, открита от семейство Фраден, представлява пещ за стъкло от XII - XIII век, която по-късно била използвана като гробница. Всички останали интерпретации са в областта на спекулациите.

За някои цялата Афера Глозел е чиста измама. Гравюрите върху кост и камък са аматьорски и неспокосани опити за възпроизвеждане на образци на артефакти по късния патеолит, а надписите върху плочките са направени с гръцки, финикийски и латински букви, използвани на случаен принцип и размесени без всякакво чувство за естетика. Освен това глозелските артефакти като цяло са без каквито и да било убедителни паралели от други места, а и на обекта не са открити никакви сигурни гало-римски предмети от желязната епоха (керамика, монети, украшения). Въпреки тези сериозни възражения срещу тяхната автентичност, датировките на предметите с термолуминесцентния и радиовъглеродния метод продължават да си остават загадка.

Емил Фраден е настоявал през целия си живот, че е невинен и че находките от Полето на мъртвите са свидетелство за съществуването на автентично неолитно селище на това място. През 90-те години на XX век професор Рене Жерменот Университета на Сен Етиен във Франция създава международен екип от учени (наричащ себе си ,,CIER"), чиято задача е да открие доказателства за автентичността на находките от Глозел. Тази изследователска група организира поредица от годишни конференции, всяка една от които се фокусира върху различен аспект от обекта край Глозел. За съжаление, колкото и похвална да изглежда тази инициатива, без допълнителни археологически разкопки в Полето на мъртвите тайната на Глозел никога няма да бъде разгадана....

http://illuminatibg.blogspot.bg/2016/12/glozel-tablets-Emile-Fradin.html

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9015
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 67.0.3396.99 Chrome 67.0.3396.99
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Каменни мистерии
« Отговор #8 -: Юли 10, 2018, 21:43:03 »
Мистериозни каменни артефакти, открити в Шотландия


5 издялани камъка, открити в Шотландия, днес са част от колекция в музей Ашмолиън в Оксфорд, Великобритания. Целта на изработката и произхода на тези предмети е загадка за науката и до ден днешен.

Направени са от различни типове скала (предимно гранит и пясъчна скала) и са датирани към Неолитния период – между 3000 и 2000 години преди Новата ера. Досега са открити повече от 400 подобни камъка в Шотландия, включително и 5-те в музея Ашмолиън, като археолозите са на мнение, че всички те са свързани помежду си и символизирали нещо от голямо значение за древните хора.

Не отдавна експерти създадоха триизмерни модели на камъните (като тези по-долу в статията), чрез иновативна технология, позволяваща те да бъдат сканирани в дълбочина. Общо са направени около 60 модела, като според археолозите те разкриват детайли от изработката на камъните, които са невидими за невъоръжено око.

Повърхността на повечето от камъните е симетрично гравирана с различни фигури и символи. Повечето от тях с размер около 7 сантиметра в диаметър, като има само няколко по-големи с диаметър от 11.4 сантиметра. Броят на издатините на камъните варира от 4 до 33, като някои са подредени в спираловидна форма.

Един от най-популярните сред тях е камъкът Тоуи, открит в графство Абърдийн. Диаметърът му е 7.62 сантиметра, като има 3 плоски страни, покрити с различни спирали. Учените са определили възрастта му между 4000 и 4400 години.

Въпросните 5 камъка в музея Ашмолиън са част от колекцията на археологът Джон Евънс (1823-1908 година), който смятал, че са били използвани по време на война, най-вероятно хвърляни с помощта на вид прашка или друго подобно приспособление. Въпреки убежденията му, днешните археолози са на мнение, че камъните не са били предназначени за това, поради две основни причини. Първо по тях не са открити никакви повреди или отчупени парченца, което би било нормално, ако те са участвали в сражение, тъй като пясъчната скала не е от най-твърдите. Втората причина е, че за изработката дори на само един от тези камъни са били вложени изключително много време и усилия, за да бъдат просто хвърлени срещу врага. Разбира се има учени, които допускат, че подобна теория е вероятна, тъй като ако камъните са били символ на нещо от изключително значение за древните хора, то използването им в сражение може да се е считало за помощ от боговете за едната страна и за обезсърчаващо действие или дори проклятие за другата.

Друга теории за предназначението на камъните е, че те били използвани като тежести, прикрепени към риболовни мрежи. Ако камъните са били символ на плодородие или на някаква неземна сила, то може да се е вярвало, че биха допринесли за богат улов. Но и тази теза е малко вероятна според голяма част от експерти, изследвали артефактите, поради тяхната сложна изработка.

Някои учени предполагат, че мистериозните каменни артефакти са били символ или са изобразявали нещо далеч по-сложно, а именно ядра на атоми. В днешно време по подобен начин се изобразяват именно атомите и други химични съединения. Възможно ли е хората, които са изработили загадъчните камъни да са притежавали задълбочени познания по химия?

Ако не са имали познания по химия, то те със сигурност са имали такива по геометрия – някои от камъните представляват правилни ‘Платонови тела’ – фигури, чиито стени са еднакви правилни многоъгълници. Това означава, че хората от Неолитния период не само са притежавали такива познания, но и са ги прилагали в изработката на различни предмети. Имайки предвид, че камъните са изработени преди около 5000 години, техният произход и цел се превръща в още по-голяма мистерия.

https://az-znam.com/


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf