Автор Тема: Надпис „Болгар” на плочка отпреди 16 века от македонския град Виница  (Прочетена 1251 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1551.0 Chrome 30.0.1551.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Надпис „Болгар” на плочка отпреди 16 века от македонския град Виница


Глинени плочки отпреди 16 века, открити на територията на македонския град Виница, може да се окажат едно от доказателствата за хипотезата на наш историк за българските корени на Ахил. Познатият от Омировата „Илиада" герой е изобразен на теракотна плочка от 5-6 в. - нея историците ни свързват с друга плочка, намерена край Виница, върху която на латински се вижда надписът „Болгар". „Поне два византийски източника посочват данни за Ахил, че е бил предводител на българи", посочи в ефира на Дарик историкът Александър Мошев, уредник в Националния литературен музей. Той заедно с екип на списания „Осем" са били част от експедиция до разкопките на платото над македонския град.

Керамичните плочки от Виница, смятани за първообраза на днешните икони, привличат любопитството на екипа на списания „Осем" и историкът Александър Мошев, каза пред Дарик зам.-главният редактор на изданието Георги Караманев: „Нещо като предци на днешните икони. Наричат ги винички икони".

Въпреки раннохристиянския характер на плочките, вниманието им привличат две - едната с надпис Ахил и една с конник и надпис „Болгар": „Светец, който според повечето специалисти е Ахил - героят от Троянската война. Другата плочка е изрисуван един конник, до когото пише: „Болгар". Цялото това нещо ни се видя изключително странно", разказа Георги Караманев.

„Още македонският археолог Балабанов, който разкопава обекта, изказва предположението за връзка между двете плочки, т.е. това не е моя хипотеза, че в една тракобългарска среда е съществувал култ към митичния предтеча или прародител Ахил - предводителят на мирмидонците, за който в най-малко два византийски източника - единият от 6-ти, другият от 12-ти век - има данни, че е бил предводител на българи", каза от своя страна Александър Мошев.

„Самият факт, че пише „Болгар" на тази плочка отваря много въпроси, дори и това да е само една от възможностите връзката с Ахил", каза Караманев.

„Другата възможност е това да е Свети Ахилий - един раннохристиянски светец от 4-ти век. Култът към него е развиван по времето на управлението на Самуил. Чисто иконографски няма как да бъде християнски светец по този начин изобразен", допълни още Мошев.

Екипът опитва да се свърже с македонските специалисти и да осигури достъп до оригиналите на ключовите за хипотезата плочки. Според тях обаче дори само повече българи да чуят за малко познатите у нас плочки от Виница, усилието си струва. Двамата смятат, че въпреки сензационния характер на теорията за Ахил няма риск да влезем в ролята на македонците, за които наскоро иронично Божидар Димитров коментира, че и Тутанкамон е македонец:

„Виждам вече в интернет започнаха едни яростни спорове, патриотарски начала и от двете страни. При представянето ние изрично се постарахме да разграничим ясно кои са ясните и недвусмислени неща и кои са хипотезите", каза Караманев.

„Не би трябвало да се фиксираме върху тази сензация, а по-скоро трябва да разглеждаме тези находки като част от по-голям комплекс от находки, които биха могли да ни помогнат да погледнем към най-древното ни минало от един друг ъгъл. Въпросът за произхода на българите и за това от кога сме тук, на Балканите, по друг начин", допълни Мошев.

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1211252


Болгар... болгар?!


Извика победоносно: „Булгар! Булгаар!" - и още по-силно се удари в гърдите.
Автор на гръмогласната хвалба е незабравимият Бай Ганьо, разбира се.  Този път обаче ще ви разкажем за един друг, много по-странен и необясним за науката „болгар".

За загадъчен надпис с такова съдържание до образа на конник върху едни от най-старите плочки икони в света. Може би става дума за разказ за българските военни подвизи близо до днешните ни земи много преди времето на хан Аспарух. За друга от тези плочки, разказваща, че ранните християни превърнали в светец Ахил – героя от Троянската война, и нещо повече – може би той е бил... българин?!

За едни прекрасни плочки, които освен че си струва да станат по-популярни, буквално могат да пренапишат историята...

Братовчеди на иконите

Плочки с 20 различни сюжета, намерени край град Виница,
показват уникални по рода си изображения на светци



Светците Христофор и Георги са изобразени заедно, като първият има бича глава. Св. Георги пък виждаме по различен от познатия ни начин, характерният змей тук е издължена змия

Платото на големия хълм се извисява над пръсналото се по околната долина приветливо македонско градче. Виница има около 10 000 жители и, както говори името є, е известна със сладостните продукти на местното грозде. Легендите, изумяващи японците, разказват, че това е единственото място на света, където хоросанът се забърква не с вода, а с вино, за да е по-здрав. Тук-таме се виждат и въпросните лозя, а навсякъде в далечината като многобройни почетни стражи са се пръснали ниските тополи, характерни за тукашния пейзаж.


Нямаме обаче време да се наслаждаваме на красивата гледка, защото важното нещо не е далеч, а точно пред нас – буквално в краката ни. Само преди месец познатият на читателите от темата за българските символи (брой 5/2013 г.) историк Александър Мошев ни е разказал какво ни очаква тук и успешно е пробудил интереса ни. И той е с нас, за да види за първи път със собствените си очи това, което ще ви представим.
Високите по 40-50 сантиметра, тук-таме и цели метри, стени ясно рисуват формата на някогашното селище, видимо построено по римски образец. Сградите са толкова ясно очертани, че не е никакъв проблем да си представите вида на доста големия град, особено ако се качите на поставената за целта вишка. Да стигне до върха на люшкащата се от силния вятър стоманена конструкция, смелост има само фотографът ни, изпълнявайки дълга си да ви представи най-добрия образ.

В местността Виничко кале животът не стихвал дълги векове – като се почне от дълбоката древност и се стигне до Късното средновековие. Най-голям разцвет обаче царял именно през важните за нас V и VI век. За съжаление, не знаем как се е казвал този римски град, защото липсват категорични доказателства, макар че най-вероятните му названия са Хармония и Келемидин.

Виждат се останките от двете църкви, едната от които е много голяма и спокойно може да е била дори и седалище на епископ. Открити са следи от 11 кули – кръгли, квадратни и дори с пентагонална форма. Много от сградите са луксозни, далеч надхвърлят типичния войнишки бит. А малко вляво от голямата базилика е мястото, депото, където са намерени най-много от прочутите винички теракотени икони. Точно тези, които привлякоха вниманието ни и ни доведоха тук.

https://spisanie8.bg/
« Последна редакция: Септември 27, 2018, 07:31:12 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1551.0 Chrome 30.0.1551.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Загадката от Виница: Защо Скопие крие плочката „болгар“?


Скопие крие древна плочка с надпис "болгар", намерена край Виница. Това разказа пред BNews историкът Александър Мoшев, който e видял почти всичките 15-ина вида плочки отпреди 16 века, включително и онази с надпис "Ахил", която породи спекулациите в медиите за българския произход на Омировия герой

Тезата ми за надписите върху намерените в македонския град Виница керамични плочки не беше добре разбрана от медиите.
Това сподели пред BNews историкът Александър Мошев, който е видял почти всичките 15-ина вида плочки, включително и онази с надпис "Ахил", чиито неразбран прочит породи спекулациите за българския произход на Омировия герой.
Историкът Александър Мошев разказва, че винаги се е интересувал от въпроса за произхода на българите. Интересът му към керамичните плочки от Виница датира от 2005 г., когато част от тях са показани в София при откриването на Македонския културен център.
"Тогава чух да се говори за друга, непоказана плочка, на която има конник и надпис "болгар",
разказва Мошев. При пътуването си до Виница той посещава крепостта и археологическия музей там, разговаря с местни хора.
"Нещата са деликатни, не бих искал да коментирам с кого и какво съм говорил. Години по-късно - през 2011 г., мой близък приятел, който живее в Скопие, ми даде книгата на Коста Балабанов, която е първата обширна монография на археолога, водил разкопките във Виничкото кале", разказва  Мошев, който  разполага и с книгата на Елизабета Димитрова, която пък е единствената монография, специализирана само върху плочките от Виница.
При разкопките археолозите откриват 15 различни като иконография плочки, които изобразяват раннохристиянски и библейски сюжети. Двете плочки с надпис Ахил и болгар са с неизянена тематика и македонските археолози ги отделят тематично от останалите. Една от тях обаче остава дълбоко скрита...
"Плочките са дело на едно и също ателие, на едни майстори. Не може да се говори, че това са икони, защото иконите се зараждат по-късно.
Канонични икони има чак от 9-10 век. Тук става дума за раннохристиянски сюжети върху глинени плочки, защото там това е най-лесно достъпният материал. И до ден-днешен във Виница работи една от най-добрите керамични фабрики в Македония. Такива плочки не са намерени никъде другаде, освен в рамките на крепостта".
Ето какво още разказа историкът пред BNews:

Г-н Мошев, кой Ахил е изобразен на плочката? Спекулация ли е българският му произход?

- Да, има спекулция. Цялата медийна шумотевица не е правилно изтълкувана и разбрана. Уважаемият проф. Божидар Димитров, опровергавайки ме, всъщност опровергава не казаното от мен, а журналистическите въпроси към него. Питат го има ли данни, че Ахил е българин, защото млад историк и то работещ в литературен музей, развива някакви тези и т.н. Такова нещо никога не съм казвал. Аз казвам, а това е хипотеза на македонския археолог Коста Балабанов, че
сред местното трако-българско население е присъствал култът към Ахил като към митичен прародител.
Елизабета Димитрова и Цоне Кръстевски твърдят, че това не е Ахил, а изображение на старозаветна сцена - риболовът на Товит. Но надписът гласи "Ахилес", а не Товит. Сюжетът на плочката говори, че това е Омировият Ахил, защото до него има кентавър, а от митологията знаем за връзката на Ахил с Хирон. Кентавър до християнски светец би било странно.

- Казвате, че важният въпрос не е дали Ахил има български корени, а откога сме по тези земи.

- Точно така. От тези находки, пък и от други, се повдигат няколко въпроса. Например, трите митични компонената - славяни, траки и прабългари, от които се твърди, че произлиза съвременната ни народност, толкова коренно различни ли са били, както учехме в учебниците? В изворите, които официално се изучават в Историческия факултет на Софийския университет, се вижда, че
на Балканите има българи от края на V век, т.е. поне 200 години преди Аспарух.
Казват обаче, че те идвали, след това отново се връщали отвъд Дунав, явно са били много мобилна група. Тези българи, според мен, са продукт на една балкано-причерноморска цивилизация и това е много по-дълъг процес, отколкото ни обясняваха - как трите етноса се срещнали в 681 г., събрали се на "пленум" и започнал бърз процес на интеграция, всеки се отказал от своята култура в името на общото благо, накрая дошъл Борис, покръстил всички, въвел славянската писменост и оттогава все така... За мен обаче това е много малка част от истината.

- Възможно ли е плочките от Виница да сложат друго начало на българската държава?

- Може най-малкото да започне дискусия по въпроса откога сме трайно тук, на Балканите. Сред тези уникални плочки няма друго етническо име. Има писмени свидетелства за това, че българи са същестували на Балканите преди Христа. Най-малкото има една история на йеромонах Спиридон, където той говори за наши владетели хиляди години пред Христа. Или да вземем историята на Паисий, в която се говори за българи от времето на император Валент, от IV в. след Христа. Тоест ние имаме наши собственици източници. Историците казват, че те не били сигурни, че са легендарни, че хората не били професионалисти, не са разполагали с база данни, с която борави днешната наука и историите им са дълбоко погрешни - най-много да се изучават в историята на литературата, но не са сериозно историческо четиво.
Но плочките от Виница не са по-късни от началото на VI век. Археолозите са ги открили с монети от V век.
Не може да са след 600 г. сл. Хр., защото Византия вече е силно гърцизирана и надписите трябва да са на гръцки, а не на латински.

- Само две от плочките ли препращат към българската история?

- Не точно, защото се оказва, че е намерена нова плочка, която видях в музея във Виница и тя е публикувана в монографията на Ел. Димитрова. Тя показва тракийския конник Херос със Слънцето и Луната, но като Христос Емануил, като идващия Христос от книгата на пророк Исая. И то на кон, който е изобразен едно към едно като нашия Мадарски конник. И тук отново се появява същата версия - че на местното население са му разяснявани основни постулати на християнската вяра посредством образи, които то познава и са от неговия култов спектър.

- За какво са служели тези плочки?

- Едната от хипотезите е, че са били апликирани по стените на сгради, на църкви може би. Но в рамките на двете църкви във Виница, датирани от VI-V в. пр. Хр., плочки не са открити. Надписите върху всички тях, както и на тази с болгар, показват голямо сходство на латинските букви, т.е. правени са от майстор или група майстори, които са използвали еднакъв шрифт.

- Какво изобразява плочката с надпис болгар?

- Все още не може да се каже, защото става дума за част от изображение на конник и надпис. Можем да преподлагаме много неща - например, че е изобразен митичният прародител на българите. Но заедно със сведенията, че мирмидонците са наречени по-късно българи, този надпис "болгар" кара Балабанов да мисли, че плочките са правени за хора от трако-българска среда, които да бъдат въведени в християнството, като им се показват познати образи.
Плочката се пази в Скопие, в депата на музея, който сега се строи там. Дори проф. Елизабета Димитрова, която преподава в Скопския университет, не е била допусната да види и снима плочката, за която пише. Става дума за нещо, което се крие. Ако то е напълно безобидно, защо го крият?

- Защо се крие?

- Защото тук не става  въпрос за македонска история, а за плочка с надпис болгар. Неслучайно и до ден-днешен тази плочка не е показана. Става дума за това, че македонски археолог е проявил съвест и не е укрил намереното.

- Как очаквате македонците да използват тези факти, които крият от света?

- Не мога да кажа, много са непредсказуеми. Официалната позиция във Виница и на едно тяхно археологическо списание е, че и дума не може да става това болгар да е свързано по някакъв начин с българите.
Казаха, че силно се надяват да се намерят нови фрагменти от тази плочка, които да покажат, че това е някакъв латински надпис с друг смисъл.  Думата болгар според тях може да е начало на друга дума. Но тогава да кажат коя латинска дума започва с болгар. Аз лично не знам друга, освен българското народностно име, което се среща в много варианти, с всякакви гласни според епохата.

- Чухте ли се с Божидар Димитров?

- Не съм се чувал с него. Той каза, че плочките са от VI век, че на тях е изобразен свети Ахилий, почитан от Самуиловата фамилия. Ако видите как е изобразен Ахил, ще разберете, че не става дума за християнски светец - той е гол, с жезъл. Голи светци в християнското изкуство не се изобразяват.

- Защо сега повдигате въпроса за керамичните плочки от Виница?

- Две години търся медия, която да заинтересувам с този проблем. Говорих на Третия конгрес по българистика през май 2013 г. в София. Пълно мълчание сред колегите, при пълна зала с археолози и историци. Акцентът на темата е да се покажат тези уникални находки, съвсем близо до България.

- Чувствате ли се засегнат от това, че се подчертава фактът, че сте историк, който работи в литературен музей?

- Ни най-малко, аз съм завършил история със специализация по средновековна българска история. Завършил съм Националната гимназия за древни езици и култури и смея да твърдя, че имам някаква историческа подготовка. Темата за произхода не българите ме интересува и се занимавам с нея вече близо 20 години.

http://www.bnews.bg/article-97498


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf