Скопие. Сдружението на българите в Македония „РАДКО” спечели съдебния спор срещу Македония в Съда по правата на човека в Страсбург, съобщи електронното издание на македонската телевизия А1. Текстът е озаглавен „Македония загуби спора с българофилите от „РАДКО”. Осем години след като сдружението бе забранено от властите в страната, членовете на „Радко” заведоха дело срещу Македония в Страсбург. Шестима съдии са гласували, че страната е нарушила Европейската конвенция по правата на човека и правото на сдружаване. Един от съдиите е гласувал против – Миряна Лазарова Трайковска, представител от Македония. С решението на съда Македония се задължава да плати 5000 евро на членовете на сдружението за претърпени щети. Председателят на „РАДКО” Владимир Панков е заявил, че са очаквали положително решение на съда. Първоначалното искане за обезщетение от 10 млн. евро било игра, за да се изпрати послание, че няма място за споразумение освен чрез изплащане на обезщетение, посочва авторът на публикацията Горан Момировски. Панков е изразил увереност, че след присъдата ще се открие възможност за утвърждаване на правата на българите в Македония. Сред исканията са вписване на българите в конституцията, признаване на техните културни права и обявяване на българския книжовен език за официален в Македония. Според Панков българите не може да бъдат малцинство на някакви македонци, тъй като македонска нация никога не е съществувала, тя е измислена през 1945 година от Юсип Броз Тито.
„Аз говоря за исторически факти. Македонски етнос никога не е съществувал. След 1945 година започна един процес на дебългаризация или македонизация на славянското население и след това се е създало някакво съзнание”, казва Панков. Сдружение „РАДКО” е наречено на псевдонима на един от водачите на историческото ВМРО – Иван Михайлов, посочва авторът.
Сдружението „РАДКО” бе забранено след инцидент на учредителното събрание в Скопие през 2000 г.
Агенция “Фокус” припомня:
СДРУЖЕНИЕТО “РАДКО“С появата на сдружението “РАДКО“ за първи път след обявяване на самостоятелността на Република Македония се институционализира група от македонски граждани, които не само че открито декларират собствената си българска етническа идентичност, но и я анализират и критично се отнасят към официалната македонска историография, с цел да осветлят обективно историческото минало, да разобличат лъжите и да повдигнат отново българския възрожденски дух на Македония.
Сдружението “РАДКО“ е конституирано на събранието на основателите на 24 май 2000 г., в Охрид, в съгласие с македонския правен ред и стандартите на международното право, като гражданска и неполитическа организация, за защита и реализация на културно-просветни права, интереси и убеждения. Основателите на Сдружението го наричат Радко - това е най-често използваният псевдоним на последния водач на Македонското освободително движение Иван Михайлов.
Сдружението е регистрирано в “Регистъра на сдруженията“ на 19 Юни 2000 г., с Решение на Основния съд - Охрид.
Промоцията на “РАДКО“ се състои в хотела “Holiday Inn”- Скопие, на 27 Октомври 2000 година.
На промоцията е представено кратко изложение на същността и целите на политическата доктрина “Македонизъм“, която все още е официална в държавата. Посочено е че, “Македонизмът“ е лансиран от сръбския учен и политик Стоян Новакович, в края на XIX век, и представлява стратегия, която сръбската държава трябва да практикува в хегемонистичните си стремежи по отношение на Македония. Според тази стратегия, на първо време на българите от Македония трябва да се “докаже” че са различни от българите в Мизия и Тракия, относно че са “македонци“ по етнос, след това те лесно ще станат “южни сърби“, които говорят “аналитичен сръбски език“. Както е известно, тази стратегия няма успех до насилственото налагане на идеологемите “Македонска нация“ и “Македонски език“ след края на Втората световна война в Република Македония. Подчертано е също, че “Македонизмът“ като политическа доктрина, става и комунистическа доктрина. Това се случва в 1934 г., когато на една от сесиите на Коминтерна българите от Македония се провъзгласяват за “Македонска нация“. Днес това означава, че така нареченият “македонски народ“ съгласно конституцията на Република Македония представлява сръбска измислица и коминтерновско творение, на основание на насилствената денационализация на българите от Република Македония.
Сдружението “РАДКО“ има за програма следните културно-просветни цели:
· издигане и утвърждаване на македонското културно пространство, с приоритет на културно-историческата идентичност на славяните от Македония, които столетия са се проявявали като българи;
· възпитание на основата на традиционните етични и човешки ценности;
· утвърждаване на идеите на македонското освободително движение.
Средствата, чрез които сдружението ще постига целите си, са собствена книгоиздателска дейност, собствен вестник и електронни медии; собствена библиотека, организиране на конференции, семинари и трибуни с участието на научни и културни дейци от държавата и чужбина.
На събитието в хотел „Холидей ИН" в Скопие присъстват голям брой македонски граждани и гости от България. По време на изпълнението на българския химн трима младежи хвърлят димки като протест срещу българското присъствие в Скопие. Вследствие на това настъпва хаос в залата.
Според обвиненията, през това време двама представители на сдружението нападат Спасе Шуплиновски, журналист на вестник “Нова Македония”и му нанасят тежки телесни повреди. Обвинените са Йован Стояновски и Александър Марков.
Тримата младежи са осъдени на глоба по 2 000 за нарушаване на обществения ред.
През ноември 2003 г. започва да се гледа делото срещу Йован Стояновски и Александър Марков, но то е отложено за неопределено време по молба на единият от обвиняемите. Спасе Шуплиновски претендира хората на “Радко” да бъдат осъдени като нападатели над официални, длъжностни лица.
На 5 ноември 2004 г. делото отново е отложено. На заседанието присъства българският консул в Македония Владимир Стоянов.
На 7 октомври 2005 г. съдебният процес за побой над журналиста Спасе Шуплиновски пред хотел “Холидей ин” завършва с произнасянето на присъда от три месеца затвор за обвиняемите Александър Марков и Иван Стояновски.
Александър Марков и Иван Стояновски обявяват, че ще обжалват присъдата.
Делото...След завеждането на делото съдебният състав е заседавал повече от 15 пъти. На насроченото за 17 февруари 2005 г. заседание по делото се очакваше съдът в Скопие да осъди обвинените българи. Обвинението срещу тях гласи: нападение над журналисти и нарушаване на реда. Присъдата може да бъде затвор за нарушаване на обществения ред и парично обезщетение за нападнатия журналист - Спасе Шуплинковски. Инцидентът, дал повод за съдебното дело, е представянето на Сдружението на граждани “Радко“, проведено на 27 октомври 2000 г. от 14 часа в зала “Милениум 2“ на хотел “Холидей Ин” в Скопие, където са събрани около 200 души. Значителна част от тях са журналисти. Един от конфликтите идва от това, че името на сдружението - “Радко” е изписано с буквата “д“ в средата. Според мнозина от присъстващите в залата тази дума трябва да бъде изписана не с “д“, а с “т“ в средата. Инициативата за създаване на сдружение на етническите българи е на граждани от Охрид. По време на представянето на целите на сдружението от техния председател Владимир Паунковски в залата са били хвърлени бомбички и димки. Това става в момента, когато той е наблегнал върху безкомпромисната позиция на Иван Михайлов - Радко, патронът на сдружението, по отношение на българския характер на славянското население в Македония. На презентацията са били поканени и представители на македонски медии. Членовете на сдружение “Радко” обвиняват някои от присъстващите от тях в провокация. Атаките им са насочени преди всичко към Спасе Шуплиновски, към когото, по думите им, покана за участие не е изпращана. По думите им, той е пенсионер и не е бил представител на никоя от поканените медии. Българите се съмняват, че именно той е в основата на провокациите към тях, както и на инициативата за хвърлените в залата бомбички и димки. Скопски медии пишат в следващите дни за българоманите, за “фашистите“, за “убийците“, за ванчомихайловистите. Представителите на партии, на сдружения, на фондации, на творчески колегии също се обявяват против българското сдружение; на първо място от тях е Лигата за демокрация на сърбина Георги Марианович. Иска се и незабавното закриване на тази “пробългарска“ организация. Сдружение “РАДКО” е забранено с решение на съда в Македония. Представители на сдружението оспорват това съдебно решение в Страсбург. В сдружението към февруари 2005 г. членуват около 10 души.
http://focus-news.net/?id=n1112886