Forum > Култура и изкуство

Българската кирилица

(1/3) > >>

Hatshepsut:
Българската кирилица


Защо българска кирилица?

На кирилица пишат в дванайсет държави и над 250 милиона души.
Отворете случайна страница от българска, руска, сръбска или монголска книга и ще откриете две неща – ние всички използваме кирилска писменост и на всеки език тя изглежда различно. Кирилицата ни свързва, но и различава, като изразява нашите индивидуалности.
Писмеността е навсякъде около нас и оставя своя отпечатък върху всички, дори и върху тези, които не могат да четат. Освен начин за общуване и обмен на информация, тя е система от символи, образи, запечатани в недрата на подсъзнанието ни.
Опознаваме буквите много преди да се научим да четем. За троянската керамика или Панагюрското съкровище научаваме много по-късно. Първото е чаровна регионална особеност, а второто – артефакт, докато буквите носим в сърцата си доживот.
Нашата писменост, заедно с общия ни български език, е в основата на нашата национална принадлежност.
Българската кирилица е богата на знаци, но бедна на изразни форми. Шрифтовете на кирилица са малко и с преобладаващо руски характер и произход. Вследствие на нашето незнание, инертност, незаинтересованост или мързел, ние се размиваме и губим своята културна идентичност.

Българска или руска кирилица?

През 1708 година Петър I утвърждава „Гражданский шрифт“. Реформата цели да опрости състава на руската азбука и да замени съществуващите църковнославянски шрифтове с образци, близки до европейските и по-подходящи за печат на светска литература.
През следващите десетилетия новата руска азбука продължава да се развива и през XVIII–XIX век се превръща в основа за реформите, последвали и при другите народи, използващи кирилица. Характерно за руските шрифтове и техните производни става използването на редовни букви с формата на умалени главни.
В средата на XX век в България се появява и развива различна гледна точка. Редовните букви започват да се различават от главните, придобиват горни и долни дължини, а някои от главните букви се видоизменят.
Българската кирилица се доближава като графичен ритъм, естетическо и функционално разнообразие на формите до латиницата. По своя характер тя се превръща в уникална графична система, част от нашата културна идентичност.

Ситуацията днес

Във всекидневната ни практика се използват и двата модела кирилица – руска и българска. Хората, които знаят и предпочитат българския вариант, ежедневно са принудени да използват руския заради употребата на компютър и интернет. Дори при осъзната необходимост, шрифтовете с българска кирилица все още са малко и недостатъчно познати.
Талантливите млади автори на оригинални шрифтове, най-често не намират за нужно да проектират българска кирилица. Ако в шрифтовете им има кирилица, тя е в повечето случаи с руска форма, защото така шрифтът се продава по-добре.
От висшите учебни заведения по изкуствата излизат образовани и ентусиазирани дизайнери и художници, които осъзнават значението на българската кирилица, но неблагоприятната бизнес и културна среда бързо ги превръщат в конформисти.
Проблемът с така наречените „наборни шрифтове“, с които се оформят дълги текстове, е сериозен! И до днес масово в книгите се използва Times New Roman (с руска кирилица) не заради естетическите му качества, а заради това, че е най-популярният шрифт „по подразбиране“ в офисния, дизайнерския и издателския софтуер.
Това е инерцията, на която ние се противопоставяме.

Програма

Нашата основна цел е съхраняването, разпространяването и развиването на българската кирилица. Насочваме усилията си в три основни посоки:
1. Популяризиране на разликите между българската и руската кирилица както в професионалните среди, така и сред широката общественост в страната и чужбина;
2. Организиране на професионални обучения, изложби, конкурси и други изяви, подпомагащи създаването на нови образци от шрифтове с българска кирилица;
3. Привличане на държавата като защитник на българската кирилица и въвеждане на стандарти за употреба на шрифтове в държавната администрация, образованието, печатните и електронни медии.

В заключение

Културната идентичност е духовна сила, която трябва да изследваме и опознаваме. За да възпитаме децата си с любов към българското, трябва да съхраним и развием онова, които ни определя като българи. Да помним, че кирилицата тръгва от нашите земи, тя е основа на културата ни. Нека я познаваме, пазим и предаваме нататък!

Борил Караиванов
Велина Мавродинова
Илия Груев
Кирил Златков

https://cyrillic.bg/manifest/


Манифестът “За българската кирилица”

http://bnt.bg/news/kultura/manifesta-t-za-ba-lgarskata-kirilitsa

Hatshepsut:
Българската кирилица


Така, макар и не скромно, нарекохме конкурс, който проведохме сред студенти и докторанти от специалности, свързани с рисуване и графичен дизайн във Великотърновския Университет „Св. Св. Кирил и Методий“.

Конкурс за изработване, за изрисуване, за създаване на графична система на българската кирилица. На „дигитализиране“ на българската кирилица. За печатни нужди, за документи, плакати и прочее.

Причината за този конкурс беше изключително простичка. Според български преподаватели по тези специалности не съществува „българска кирилица“.

Тоест, съществува, но не се използва и не е, да го кажем „нормативно закрепена“.

Шрифтовете, които ние използване при работата си с компютър или в печатните издания, документи и прочее, не са български. Руски са. Включително този, който четете в момента.

На практика печатаме на руски. С руски шрифтове.

Повечето от тях са сваляни или пиратски, или безплатно. В тяхната основа е руската графична система, създадена по заповед на цар Петър Велики. Тя е опростена графична система, основана на старобългарски шрифтове, разбира се, преименувани от руските историографи на „църковно-славянски“. Защото да се признае, че са старобългарски за империята и пропагандата не е „политически коректно“ .

Както е известно съветските учени са открили всичко и не може писмеността преди тях, да е „българска“. Затова е „открита“ „църковнославянската“ такава.

Междудругото, в руските училища, дори в България се твърдеше, че „Кирил и Мефодий“ са руснаци. Ако някой е забравил. Но, както и да е. Това е друга патология. Поразително подобна на тази на незаконнородените деца на Коминтерна в Скопие.

Според специалистите по графичен дизайн и история на тези предмети, основната разлика между българските и руските шрифтове е в големите и малките букви.

В българските има разлика при изрисуването или изписването на буквите, в руските няма. Пак според специалисти българската кирилица е по-четивна, по-лесна за възприемане и по-щадяща зрение и възприятия.   

Стори ми се особена ирония на съдбата, ние, народът и нацията, които сме създали глаголицата, развили, опазили и съхранили кирилицата и нейното безценно световно културно наследство да пишем на чужда графична система. Да ползваме чужди шрифтове.

Казвам „пишем“, защото все повече се ползват печатни шрифтове, а все по-малко ръкописни. А те са руски.

Оказа се, че никой в годините не се е замислял по този въпрос. Че печатаме и пишем официалните си документи на чужд език, или по-скоро с чужда графична система.

В интерес на истината, на няколко пъти български художници и графици са създавали и рисували шрифтове на българска кирилица. Даже са печатани книги с тези шрифтове. Но после тези усилия са потъвали в забвение.

Мисля, че има един български кирилски шрифт, подарен от автора му на българската държава, на който се изработват и официалните документи, грамоти, дипломи и прочее. Това е всичко.

Именно по тази причина обявих конкурса „О писменах“ и то точно във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Който е внимавал в часовете по история, знае защо е кръстен така. Интересът беше огромен. Имаме около 30 наградени творби, сред които десетина прекрасни образци на българска кирилица.

Какво следва от тук нататък?

Сега движим процедурата по закупуването на авторските права. Предстои изложба в Брюксел, покрай Деня на будителите с цел и идея всички европейски институции да използват „заверени“ и „легализирани“ български шрифтове.

Все пак България е член на ЕС, не Русия. Когато излязоха първите евро-банкноти с български надпис, руски вестници написаха „Евро уже на руском“. И са прави. Така напечатано – на руски е.

Предстои натиск над всички български държавни и общински институции също да използват различни шрифтове, но на българска кирилица. Предстои изработването на графично приложение към проекта за Закон за българския език.

Предстоят срещи и разговори със световните социални мрежи, търсачки и текстови редактори, „заверени“ шрифтове на българска кирилица да бъдат качени в техните програми по подразбиране. За да облекчават търсенето и използването им.

Предстои изграждането на базирана в социалните мрежи платформа, откъдето всеки потребител може да се сдобие с всички варианти на българска кирилица, които сме изработили.

Знам, че това не е новина, на фона на информационния поток. Надали ще се превърне в „новина“. Не е злободневие. Не е обичайната тъпотия и тиня. Различно е.

Ще бъде дълъг и вероятно труден път по налагането на българската кирилица, но ми се струва, че го дължим. На нас самите, на Свети Цар Борис I Покръстител, на Цар Симеон Велики, на Св. Седмочисленици, на легиона от български просветители и възрожденци, създали, съхранили и развили българската писменост и културна традиция.

Това е чисто родолюбие. Национализъм. За нас. Езикът и писмеността са основна част от осъзнатото самоопределение „българин“. И ние българите, трябва да го пазим и развиваме. За да има българи, говорещи и пишещи на български и след нас.

Търся съмишленици. Търся, хора, които да се хванат и да разпространяват заедно с мен българската кирилица.     

https://www.lentata.com/page_7550.html

Hatshepsut:
Българска кирилица. Безплатни шрифтове


Опит да бъдат събрани на едно място безплатните шрифтове с българска кирилица и техните автори. Ще бъдат добавяни шрифтове с българска кирилица, предоставени за безплатно използване от носителите на авторските права.

Подкрепете българската кирилица, като се присъедините към манифеста „За българска кирилица“.
Празникът на буквите е веднъж в годината, но за българската кирилица трябва да мислим и да се грижим ежедневно – защото е основата на уникалността на българската култура.

https://stefanpeev.wordpress.com/

Българските шрифтове: http://bgtypeface.blogspot.com/

Препратка: Българска кирилица. Безплатни шрифтове

Siegfried:
ДОЛУ РЪЦЕТЕ ОТ КИРИЛИЦАТА - ТЯ Е БЪЛГАРСКА, а НЕ СЛАВЯНСКА !!!

Години наред продължава борбата за международното признание на нашата азбука и срещу опитите на руснЯците да изопачат истината !

http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=317%3A2011-07-05-06-43-52&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Кирилицата, като най-трайното и ценно постижение, което България е дала на света, предстои да влезе в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Тъкмо това е най-подходящият момент да се подчертае категорично нейният български характер, настояват водещи български медиевисти и историци. Необходимостта това да стане е продиктувана от факта, че преди всичко в науката отдавна се извършават спекулации и подмяна на характера на Кирило-Методиевия език. Всички славянски народи посягат на делото на светите братя и го приписват за свое.

Обективните учени по света, независимо от разнообразното назоваване на езика ни като старославянски, църковнославянски, староцърковнославянски, винаги влагат едно и също съдържание в термините и фактически отчитат старобългарския им езиков характер. Отклоненията от това положение дълги години бяха редки. В Русия обаче беше създадена група от медиевисти, която целенасочено се опита тотално да ревизира схващането за българската народна основа на Кирило-Методиевия език. Тази основа бе максимално разширена, като в нея бе включен на първо място и руският език. Понеже групата прояви изключително шумна активност и създаде цяла школа от последователи, вече не е за пренебрегване фактът, че отново започна да се хвърля сянка на съмнение върху научната истина за родината на Кирило-Методиевия език. Тенденциозността им, вероятно случайно, но много точно е формулирана в един от руските сборници, посветени на т.нар. древноруски език: „Да се откаже на древноруското общество самостоятелен литературен език - значи то да бъде превърнато в някаква византийско-българска сянка - нещо, което не намира никакво потвърждение във фактите и се основава на лъжливата представа за ниската култура и изостаналост на Древна Рус”, огорчено признават руските учени.
Явно историческите факти се преглъщат трудно от руските езиковеди, независимо че много висококултурни нации по света и днес използват чуждестранни книжовни езици, без това ни най-малко да накърнява техния престиж и самочувствие........

Съществува още един важен аргумент, на който обикновено не се обръща достатъчно внимание от днешните изследователи. Става дума за употребата на естественото име на Кирило-Методиевия език през Средновековието от безпристрастните и незаинтересовани чуждестранни неславянски автори, пишещи за Солунските братя и за техните ученици. Неизкушени и необременени от национални ангажименти за измисляне на специализирани термини от типа на старославянски, църковнославянски, староцърковнославянски, източнославянски, рускославянски и пр. през вековете след Кирил и Методий (Х-ХVІІІ в.) гръцките книжовници използват две ясни етнични названия - славянски и български като абсолютни синоними. В гръцкия вариант от Климентовото житие на Теофилакт се говори за „род славянски, т.е. български”.

В пространното житие на Климент Охридски на гръцки също е отбелязано, че първите преводи са направени „от гръцки на български”. Същата мисъл е налице и в „Краткото житие на Климент Охридски” от Димитър Хоматиан, а тя е, че Свещеното писание е било „преведено на тукашния български диалект от Кирил”. Българският етноним се открива в латински, арменски и др. Така Кирило-Методиевият език, възникнал върху българска народна основа (говорите в Солунско), след опита за изпълнение на културната си мисия в Средна Европа (Моравия и Панония) отново се завръща в своята родна среда (България), където създава своя златен век и утвърждава истинското си етническо име.

„Азбуката, наречена “кирилица”, е оригинално българско явление”, казва за "Торнадо" историкът Пламен Павлов. „Определянето й като “славянска азбука” е неточно. Тази дефиниция се дължи най-вече на славистиката от първата половина на ХІХ в., повлияна както имперските амбиции на тогавашната руска държава така и от слабото познаване на балканските славянски народи по същото време. Още по-неприемливо е кирилицата да бъде наричана “руска”, “сръбска” и т.н., независимо от широкото й навлизане в културата на тези и други страни и народи. Неслучайно руският император праща в края на 40-те год. на XIX в. Юрий Венелин по българските земи, за да разбере защо кирилицата е българска азбука и що за държава (и държавна история) са имали българите, та великата империя пише на техния език! Така че официално признаване на кирилицата за българска азбука в Европейския съюз не трябва да се възприема като акт, предизвикан от патриотични подбуди и емоции. Историческата истина е призната от най-авторитетните европейски учени. Обективният подход изисква научните постижения да получат официална санкция – признаването на кирилицата за български принос в европейската и световната цивилизация”, заключава Павлов.

Всъщност инициативата да се подчертае веднъж завинаги, че трите азбуки в Европа са гръцката, латинската и кирилицата, т.е. българската азбука, като трета богослужебна азбука в средновековна Европа, е идея на председателя на Фондация Българска Памет д-р Милен Врабевски с инициативен комитет доц. д-р Пламен Павлов и евродепутата д-р Андрей Ковачев. Борят се за тази кауза вече две години. „Тъкмо сега е най-подходящият момент идеята да получи и по-широка подкрепа, за да си извоюваме заслуженото признание и по линия на ЮНЕСКО и в Европейския парламент. А историческите факти са повече от красноречиви - самият държавнически култ към делото на Солунските братя е доказателство за произхода и съхранението на делото на светите братя”, заяви за "Торнадо" Милен Врабевски, чиято фондация направи пътуващата изложба „Старобългарската азбука и държавата на духа”. Тя обикаля не само страната и българите от диаспората, но вече и
цяла Европа и САЩ. Остава още съвсем малко в лицето на държавното рамо, за да може България да се легитимира по достойнство така могъщо, както и през Средновековието.

Списъкът на ЮНЕСКО
В него влизат обекти, номинирани и одобрени по международната програма за световното наследство на Комисията за световното наследство на ЮНЕСКО. Програмата има за цел да каталогизира, именува и опазва обекти с изключително културно или природно значение за общото наследство на човечеството. При определени условия обектите от списъка могат да получат финансиране от Фонда за световно наследство. Програмата е създадена с Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, която е приета от генералната конференция на ЮНЕСКО на 16 ноември 1972. Оттогава досега 182 страни са ратифицирали конвенцията.

Културните критерии
• Обектите да представят шедьовър на човешкия творчески гений;
• да представят значителен обмен на човешки ценности в даден период от време или в определена културна област от света, за развитието на архитектурата или технологиите, паметниците на изкуството, градоустройството или озеленяването;
• да са единствени по рода си или най-малкото да са изключително свидетелство за културни традиции или за цивилизация, която живее или е изчезнала.
• да са изключителен пример на някой вид сграда, архитектурен или технологичен ансамбъл или пейзаж, които да илюстрират значими етапи от развитието на световната история;
• да са изключителен пример на традиционните селища на човека, земеустройство или използването на морето, които са показателни за една или няколко култури или човешкото взаимодействие с околната среда особено в случаите, когато тя е станала уязвима под силно влияние на необратими промени;
• да са направо или осезаемо свързани със събития или живи традиции, с идеи или с вярвания, с художествени или литературни творби, които са от изключително световно значение.
Ана Кочева

Siegfried:
НЯМА  "cлавянcка" азбyка, пpoвилният теpмин е БЪЛГАРСКА азбука !


--- Цитат ---По повод многобройните запитвания към мен как е правилно да се казва „славянска” или „старобългарска” азбука отговарям „българска”. Защото и в IХ, и в ХХI век ние пишем на българска азбука. Славянска азбука не би могло да има, тъй като и през Средните векове, и днес не всички народи, наричани „славянски” (това също е погрешно) пишат на нашата азбука – поляци, чехи, словаци, хървати, словенци. Славяни е късно понятие. Много народи нямат такъв произход . Русите и поляците са викинги. Чехите – готи, а българите иранци. Освен това азбуката е утвърдена само в България със закон, приет от Народния събор (тогавашното Народно събрание) в Преслав през 893 г. В днешните Сърбия, Македония, Босна и Черна гора, тя се установява поради простия факт, че тези страни изцяло или частично са в границите на България. А на териториите на днешна Русия, Украйна и Беларус чрез български мисионери.И така правилният термин е „българска” или „старобългарска”.
--- Край на цитат ---


..........., заяви Божидар Димитров,  'аре бе , верно ли бе Божка, а кой панславянски грухтеше 73 години за славянска азбука, славянска култура и славянски свети братя, кой бе мръсни комунистически помияри, подметки на Кремъл и руската АНТИБЪЛГАРСКА панславянска политика !!!

Така е Божка, да си славянин не е кой знае каква загуба на чест, достойнство и автентичност. Да си славянин означава просто, че не знаеш какъв си, което много лесно те прави комунист.

Божка, вие славянските историци, не се ли чувствате изключителни престъпници поради факта, че  повече от сто години, отделихте един народ от автентичната му история, етнически произход и велики Арийски предци ?


https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6216155

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Powered by EzPortal
Премини на пълна версия