Автор Тема: Средновековните кули в България  (Прочетена 2008 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8994
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 48.0.2564.116 Chrome 48.0.2564.116
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Средновековните кули в България
« -: Февруари 27, 2016, 19:54:34 »
Средновековните кули в България

https://otbivki.files.wordpress.com/2015/02/d181d180d0b5d0b4d0bdd0bed0b2d0b5d0bad0bed0b2d0bdd0b8-d0bad183d0bbd0b8-d0b2-d0b1d18ad0bbd0b3d0b0d180d0b8d18f-d0b4d0be-d0b7d0b0d0b3d0bb.jpg
Средновековните кули в България

„Моят дом-моята крепост“ е израз, който използваме в преносен смисъл, за да кажем, че само у дома се чувстваме спокойни и в безопасност.

Преди няколко века обаче тази мисъл се е приемала съвсем буквално. Аристокрацията в средновековна Европа е изграждала феодални замъци, защитени с крепостни стени и дълбоки ровове, за да се предпазва от външни атаки и от бунтове на крепостните селяни.

Въпреки че по това време България е под османско владичество, у нас също са се строяли феодални крепостни кули, пригодени за живеене. Те са били снабдени с бойници (мазгали) за стрелба по врага и специални еркери, от които да се излива гореща течност (олио или катран) върху неприятеля.

Наричат ги „българските донжони“ (от френски – главна кула на замък, крепост или манастир). „Донжонът е последно убежище. Целта му е да предпази господаря на имението не само от външни нападатели, но и от поданиците му, които облага с данъци“, обяснява проф.Божидар Димитров.

Донжоните се появяват в Европа няколко века по-рано – още през ранното Средновековие. Те са имали двойна функция – да осигуряват защитата на владетеля от външни атаки и да служат като символ на властта му. Обикновено са били поставяни в един от ъглите или в средата на крепостната стена. На латински се наричат Каструм домини – крепостта на господаря. На френски е донжон. По същество е едно и също – феодален замък, обяснява проф. Божидар Димитров.

На същия принцип са били строени и българските царски дворци в Плиска, Преслав и Търново. „По правило старите български столици са били изградени от външен и вътрешен град. Вътрешният град предпазва владетеля от вътрешни заплахи. Както в Плиска, така и на хълмовете Трапезица и Царевец в Търново е имало вътрешен донжон“, допълва проф. Димитров.

Според археолога Стоян Попов, автор на книгата „Замъкът в Европа и България през Средните векове“, на територията на България е имало 22 кули, които отговарят на определението за донжон. Най-ярък пример са отбранителните кули в крепостта Баба Вида, във Видин и кулата в крепостта Червен.

Задължителен елемент за тези жилищни постройки е параклисът. На приземния си етаж те са имали кладенец, запаси от храна и боеприпаси. Подовете на етажите са от дървен гредоред, а стълбите са от камък или дърво. Достъпът до донжона е ставал посредством подвижен мост или стълба на височина няколко метра. Така кулите са били добре защитени срещу нападения, защото в случай на заплаха стълбата е можела да бъде срутена.

Строителството на донжони продължава и през османския период в големите градове. Това са жилищно-отбранителни кули, в които са живяли турски спахии, паши и бейове. „Те са имали основание да се страхуват и да се крият зад дебели стени, заради данъците, които са смъквали от поробеното население. Част от тези данъци са оставали за местния феодал – бея“, обяснява проф. Димитров.

Смята се, че е имало и кули, собственост на т.н.  аяни – местни първенци, които някога са били боляри, но са приели исляма и са били оставени да властва над старите си владения. Аяните са играели посреднически функции между властта и местното население. Те са имали големи привилегии, включително да определят размера на събираните данъци.

Аяните не са се чувствали сигурни сред закрепостеното население. За да опазят привилегиите си от недоволството на хората и от скитащите разбойници, те са строяли жилищно-отбранителни кули. От периода на късното Средновековие (края на XIV – средата на XVIII век) са оцелели само три такива кули – Кулата на Мешчиите и Куртпашовата кула (Враца) и Пирковата кула (Кюстендил).

Бейските кули във Враца

Враца е единственият български град, който има не една, а две средновековни кули. Те се намират в центъра, на метри от сградата на общината, и са една от туристическите атракции на града.

https://otbivki.files.wordpress.com/2015/02/d0bad183d0bbd0b8d182d0b5-d0b2d18ad0b2-d0b2d180d0b0d186d0b0.jpg
Средновековните кули в България


По-голямата е известна като Кулата на Мешчиите. Построена е през XVI век от ломени камъни, споени с хоросанов разтвор. Издига се на височина 13.4 м. Състои се от приземен и три надземни етажа, ползвани за живеене. В края на XX век е преустроена на часовникова кула. Отначало входът й е бил на западната страна – на повече от два метра височина от земята. Впоследствие е бил зазидан и е бил обособен нов вход на нивото на земята.

Недалеч от нея се намира Куртпашовата кула, висока 11 метра. Построена е през XVII в. и е била използвана за укрепено жилище на местен феодал. Състои се от подземен, приземен и два допълнителни етажа, които са използвани за живеене. Входът за приземния етаж се е намирал на 2.5 метра над земята. Достъпът до вътрешността на кулата се е осъществявал посредством дървена стълба, която е била прибирана при опасност. Кулата има 12 мазгала (отвори за стрелба), а между конзолите – отвори за изливане на горещи течности върху противника.

Според Божидар Димитров това са турски бейски кули. липсват обаче категорични доказателства за техните собственици. Според изданието „История на град Враца“ (1976) собственик на по-малката от двете кули е бил Курт паша – помохамеданчен местен боляр с българско име Вълко или Вълчо, което на турски се превежда Курт (вълк).

Според същото издание Кулата на Мешчиите неправилно се приписва на местен владетелски турски или кумански род. В действителност това е било преустроено българско отбранително съоръжение, до което впоследствие е била построена малка джамия (параклис). На турски името се изписва като „мешчет кулеси“, тоест кулата при джамията. Мешчет, мехчет, мечеть и мечить са форми на произнасяне на една и съща дума, която и днес се използва от някои тюркоезични народи и означава само едно – джамия.

Има обаче и теория (подкрепена от писмено донесение на католическия архиепископ Филип Станиславович), че е съществувал помохамеданчен род с името Мишчии, потомци или роднини на местни владетели с прабългарско и куманско потекло – Шишмановци)

Пиркова кула

Пирковата кула е отбранителна жилищна кула в центъра на Кюстендил. Намира се до римските терми в града и е свидетелство за архитектурната и строителна техника на укрепителната система на средновековния град Велбъжд. Кулата е с квадратна форма и е висока 15 метра. Състои се от приземие и три етажа. Названието Пиркова произхожда от гръцката дума „пиргос“, което означава кула.

Точна датировка на тази кула не е направена. Смята се, че е строена в края на XIV или началото на XV век. Приземието на кулата е служело за склад. На първия етаж са разположени засводен вход от север, каменно огнище за отопление на южната стена и две бойници. Вторият етаж е организиран за продължително обитаване с огнище, ниша, три вертикални и две кръгли бойници, и галерия с ниша за хигиенни нужди. Третият етаж е осигурявал кръговата отбрана.

http://otbivki.com/2015/02/26/
« Последна редакция: Април 04, 2017, 21:35:22 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8994
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 48.0.2564.116 Chrome 48.0.2564.116
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Средновековните кули в България
« Отговор #1 -: Февруари 27, 2016, 20:00:23 »
Хрельовата кула

Малко по-различна е историята на Хрельовата кула, която се намира в двора на Рилския манастир. Тя е удивително съоръжение, служило за временно укритие по време на нападения над манастира.

https://otbivki.files.wordpress.com/2015/02/d185d180d0b5d0bbd18cd0bed0b2d0b0d182d0b0-d0bad183d0bbd0b0-d0b2-d180d0b8d0bbd181d0bad0b8d18f-d0bcd0b0d0bdd0b0d181d182d0b8d180.jpg
Средновековните кули в България


Кулата е построена преди падането на България под османско владичество – през 1334-1335 г. от българския феодал от сръбски произход Стефан Драговол (Хрельо). Висока е 23 метра и е отлично защитена със зидове, дебели по 1,80 м. Входът на кулата е бил на първия етаж, на повече от 2 метра над повърхността на терена. Влизането в нея е ставало чрез външна дървена стълба, която е била вдигана и сваляна.

Етажите от първи до четвърти са съоръжени с бойници (мазгали). Те са били и единствените отвори, през които е влизала светлина във вътрешните помещения на кулата. Монасите често укривали в нея манастирските ценности, за да ги предпазят от разбойнически набези. Кулата е била ползвана и като затвор и изолатор на душевно болни. Сега на последния етаж е разположен малък параклис, носещ името „Преображение Христово“. Там се намира и най-старото изображение на Св. Иван Рилски.

Болярската къща в Мелник

https://otbivki.files.wordpress.com/2015/02/d0b1d0bed0bbd18fd180d181d0bad0b0d182d0b0-d0bad18ad189d0b0-d0b2-d0bcd0b5d0bbd0bdd0b8d0ba.jpg
Средновековните кули в България


Не по-малко забележителна е и кулата към Болярската къща в Мелник. Тя е построена в началото на XIII в., когато Мелник е столица на княжеството на Деспот Алексий Слав от династията на Асеневци.

Кулата е паметник на средновековната култура не само в българските земи, но и на Балканите. Разположена е на най-видното място в центъра на града на възвишение, известно като Чатала. Тя е била най-вероятно четириетажна, като в приземието й е имало винарска изба, вдълбана в планинския скат.

Кулата и болярската къща са били опожарени през 1255 г. от император Теодор II Ласкарис, като наказателна мярка за въстание, организирано и предвождано от българския болярин Драгота срещу византийската власт. След това те са били възстановени и оцеляват чак до 1913 г. По думите на проф. Божидар Димитров оттогава е последната снимка, на която се вижда кулата в цял ръст.

Кулата в Тешово

Интерес представлява и полуразрушената кула в пиринското село Тешово, намиращо се съвсем близо до гръцката граница. Кулата е с формата на квадрат и е обявена за паметник на културата.

https://otbivki.files.wordpress.com/2015/02/d182d0b5d188d0bed0b2d0be-6-001.jpg
Средновековните кули в България


Според разкази на местни жители преди векове кулата е имала общо седем етажа. В днешно време е запазена малка част от нея с височина 13.5 метра. Изградена е от ломени, полуобработени камъни, споени с бял хоросан. Етажите са отделени с дървен гредоред. На южната, източната и западната фасада има мазгали (бойници). Учените не са дали досега еднозначен отговор какво е било предназначението й.

Според някои кулата служела за жилище на турски чиновник-надзирател и за склад на руда, железни пръти и гюлета. Според други това е била стражева кула със сигнално-съобщителни функции. Подобна кула е имало между селата Гайтаниново и Парил, откъдето чрез светлинни сигнали се подавал знак за опасност и обитателите на селото се скривали в кулата.

Кулата на Ангел войвода

https://otbivki.files.wordpress.com/2015/02/d0bad183d0bbd0b0d182d0b0-d0bdd0b0-d0b0d0bdd0b3d0b5d0bb-d0b2d0bed0b9d0b2d0bed0b4d0b0-d0b2-d0b0d180d0b0d0bfd0bed0b2d181d0bad0b8d18f-d0bc.jpg
Средновековните кули в България


Строителството на жилищно-отбранителни кули продължава и през Възраждането. За разлика от средновековните донжони обаче, те не приличат толкова много на крепости, а по-скоро на добре укрепени възрожденски къщи. Типичен пример за възрожденски „донжон“ е кулата в Араповския манастир край Асеновград. Тя е построена по инициатива на Ангел войвода – смел хайдутин, който защитавал народа от османците. Според табела на входа на манастирския комплекс кулата е „единственият цялостно съхранен паметник от времето на хайдутството в България“.

Кулата е правоъгълна и е била използвана за наблюдателница и жилище. Първите два етажа са каменни с тесни прозорчета, приспособени за бойници. Третият етаж е жилищната част. Тя разполага с четири стаи с издадени навън еркери. На северната стена е стенописът „Самсон убива нубийския лъв“. Според преданията монасите от храма са се крили в нея при разбойническите набези.

Самият Араповски манастир води началото си от 1856 г. Това е един от малкото манастири, възникнали по времето на Османското робство – при това в полето, а не в планината, където има естествена защита. Храмът е построен в близост до старо аязмо (лековит извор).

„Араповският манастир е построен по време на турското робство, за да парира гръцкото влияние в района. Останалите 10 манастира в околностите на днешния Асеновград са били под контрола на Гръцката патриаршия и са упражнявали зловредно влияние. Заможни българи от околността се залавят и изграждат Араповския  манастир“, обяснява проф. Божидар Димитров.

Тикла кула

https://otbivki.files.wordpress.com/2015/02/d182d0b8d0bad0bbd0b0-d0bad183d0bbd0b0-d0b1d180d18fd0bdd0bed0b2d189d0b8d186d0b0.jpg
Средновековните кули в България


Тикла кула е името на укрепление в района на с. Бряновщица. Тя е била външен пост на т.н. Тъмрашка република, просъществувала от 1879 до 1886 г. Самопровъзгласилата се република е обединявала 19 помашки села от района на Тъмраш в Родопите, но има данни, че южната й граница се е простирала чак до Триград.

„Непредадените села“ отказват да се подчиняват и да плащат данъци както на Източна Румелия, така и на Османската империя. Техен водач е Ахмет Ага Тъмрашлията, който се самообявява за управител на Тъмрашката република. Тикла кула е била отбранително звено към неговия чифлик. Те са били превзети през 1912 г. от настъпващата българска войска, която успява да присъедини „непредадените села“ към територията на България. Днес кулата е наполовина разрушена. Намира се в края на вилна зона Бряновщица.

Полуразрушена кула има и в пловдивското село Белащица. Има спорове дали тя е с късновизантийски произход или е строена по времето на османското владичество. Смята се, че е била наблюдателна кула.

http://otbivki.com/2015/02/27/


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf