Българска култура и духовност > Поезия

Любен Каравелов

(1/2) > >>

Наблюдател:
Свободата не ще екзарх

Пролет дойде и пиленце
по Балканът пее;
зеленее се тревица,
слива се белее;
а Мургаш е още черна,
като черна врана;
тя жалостно и печално
гледа към Балкана,
па му казва: "Ох, Балкане,
побратиме верни!
Темнее ми пред очите,
дните ми са черни!
Аз не мога и занапред
да търпя неволи
и да гледам как турчинът
детето ми коли;
аз не искам и занапред
мирно да робувам —
за свобода, за щастие
само да бълнувам...
Не вярвам аз, че калугер
ще спаси раята —
свободата не ще екзарх,
иска Караджата."

("Свобода", г. II, бр. 38, 4 март 1872.)

Hatshepsut:
На 2 юни 1873 г. Любен Каравелов публикува своето стихотворение "На Васил Левски" във вестник "Независимост".

На Васил Левски

Сбирайте се, моми, булки
         и млади ергене!
 Да чуете барем една
         песен и от мене...
 Събрахте са. Знайте сега,
         че моята песен
 не весели младо сърце, –
         мирише на плесен.

 „Слънце ярко, слънце светло,
 зайди, помрачи се;
 а ти, ясна месечинко,
 бягай, удави се!
 Не светете на турските
 кървави тирани,
 които са телата ни
 покрили със рани;
 не светете на гръцките
 духовни търговци,
 които са изпояли
 свойте мирни овци;
 не светете на нашите
 дебели хаджии,
 които са най-първите
 хорски кеседжии;
 не светете на нашите
 кални вестникари,
 които са съвестта си
 за кокал продали;
 не светете на нашите
 писатели черни,
 които са на турците
 чеда мили, верни;
 не светете на нашите
 учители-крави,
 кои носят изгнил мозък
 във кратуни здрави!

 Слънце ярко, слънце светло,
 небесно светило!
 Не нагрявай веч старото –
 то е мъртво, гнило!
 Месечинко, виторожко,
 не свети богато
 над гюбрето, над боклукът,
 над хорското блато!
 Съберете свойте лучи,
 розкошно изгрейте,
 над младото, пролетното
 свет Христов излейте;
 Осветлете българската
 бесилница света,
 която е възвдигната
 от ръка проклета!
 Тука виси добър юнак,
 или млада сила,
 която е возкресила
 свойта майка мила,
 която е пробудила
 свойто мило племе,
 която е посеяла
 ново, здраво семе!”

Hatshepsut:
Хубава си, моя горо...

Хубава си, моя горо,
    миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
    само скръб и жалост:

който веднъж те погледне,
    той вечно жалее,
че не може под твоите
    сенки да изтлее,

а комуто стане нужда
    веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
    да те заборави.

Хубава си, моя горо,
    миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
    само скръб и жалост,
 
твойте буки и дъбове,
    твойте шуми гъсти
и цветята, и водите,
    агнетата тлъсти,

и божурът, и тревите,
    и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаш
    като куршум пада

на сърцето, което е
    всякогаш готово
да поплаче, кога види
    в природата ново,

кога види как пролетта
    старостта изпраща
и под студът, и под снегьт
    живот се захваща.

("Знание", г. I, кн. 9, 15 май 1875)

A.C.A.B:
                                                                Любен Каравелов
                                                                    Робство


Българи бедни синджири влекат –
като робове неволи търпат.
Плачове, сълзи сърце разкъсват;
в турски темници живот си свършват.

Майки, дъщерки и сестри пищят,
че от неверци те се безчестят.
Всяка светиня варвар ни гази;
народност, вяра – нищо не пази.

На оръж'е, братя, със еднородци –
да се избавим от злите турци.
На оръж'е, мили, в кървав бой всинца;
подпора наша – божа десница!

На оръж'е всинца, ако сме хора!
Нарами пушка – па хайде в гора!                     

A.C.A.B:
                                                     Любен Каравелов
                                                     Песен на Раковски


Когато бях детенце
тихо, нежно, мило;
когато бях аз момченце
лудо, младо, живо;
кога стигнах на години,
кога станах дедо,
един беше моят баща,
едно бе ми чедо:
Свобода, свобода!

Заробен бях, измъчен бях,
страдах вов неволя,
ала съвсем убит не бях —
имах своя воля;
па оставих България,
по света се скитам,
за да стана Еремия,
свободно да викам:
Свобода, свобода!

Будя брат си да не спава,
ами да работи;
на турците да не дава
своите имоти;
говоря му да развяже
поробени ръце,
па заедно с мен да каже
сос юнашко сърце:
Свобода, свобода!

Но всеки спи, всеки дреме,
не ще и да знае;
един казва: "Не е време!",
а други нехае;
всеки иска да добие
всичко наготово,
с чужда уста да изрече
това свято слово:
Свобода, свобода!

Я чуй мойта малка молба,
брате ти мой мили!
Ази видя, че болея,
падат мойте сили!
Дойди при мен пред смъртта ми,
па ми кажи само
една дума, сладка дума,
да занеса тамо:
Свобода, свобода!

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Website

Към сайта

Facebook

FB Page FB Group
Премини на пълна версия