Forum > Политическа партия АТАКА

Слави Бинев

(1/18) > >>

Бранник:

Слави Бинев е роден на 10 декември1965 г. в София. Женен с пет деца и едно внуче. Владее френски, английски, италиански и руски език. През 1990г. завършва НСА. В момента подготвя докторантура по социална психология в БАН. През 1992 г. прославя България като европейски шампион по таекуондо. От 2005 г. е избран за член на Изпълнителното бюро на БОК. От 2006 г. е председател на фонд "Признание" за подпомагане на български спортисти и треньори. В началото на 2007 г. Слави Бинев получи титлата архонт. Втори е в листата на АТАКА за ЕП.

- Г-н Бинев, кое е основното и най-важното, което ще отстоявате в Европейския парламент?
- Един от основните акценти на нашата група, това е да се провери точно как стои въпроса със затварянето на първите два блока на АЕЦ Козлодуй. Защото Европейската комисия няма изискване за затварянето, и мисля, че това до някаква степен е било пренатягане на нашите политици. Има и три основни неща, които са моя лична кауза до някаква степен, но са свързани с АТАКА.
- Кои са те?
- Първата позиция това е духовността, религията. Преди демокрацията комунистическият морал в някаква степен играеше ролята на морален коректив. После имахме 18 години нихилизъм, който се отрази на целия ни живот. Напълно нормално е АТАКА да смята, че ние, за да се справим с всички тези неща, трябва по някакъв начин да погледнем вътре в себе си, да преценим своя морал и тогава да вървим напред. Една от основните точки, която ние ще искаме да залегне в Европейската конституция, това е да стане ясно, че Европейската конституция е създадена на основата на християнските ценности, защото Европа е християнска. Един от най-важните въпроси, които ние ще поставим, са програмите за обучение. Смятам, че ние сме длъжни да подпомогнем нашите свещеници, те да получат по-сериозно образование, за да можем заедно да помислим как светската част и част от църквата може да бъде реконструирана. В училище също трябва да се изучава вероучение.
Вторият ми приоритет е спортът. Като евродепутат съм длъжен да подпомагам, не само лобистки, но и логистично спортната общественост, тъй като няма конкретни фондове, които да са свързани със спорт. Те трябва да бъдат най-вече с тези за социална интеграция, с развитието на общините. Оттук нататък федерациите ще бъдат един регулативен орган, не както досега един разпределителен. В момента спортът се орязва жестоко, а това е проблем и на националната сигурност. Защо? Защото нашите деца не е достатъчно да бъдат равнопоставени. В Европа те винаги ще бъдат смятани за новобранци, както и нашата страна. Значи те трябва да бъдат по-силни, по-здрави, по-учени. Спортът учи и може да бъде смятан за една превенция. Здравеопазването ни е много скъпо и ние до голяма степен трябва да развиваме спорта като превантивна мярка.
И аз като евродепутат съм длъжен за мен да няма сини и червени, а да има бяло, зелено, червено.
- Българският бизнес ли е другият приоритет?
Бизнесът в България през тези 18 години бе поставен между чука и наковалнята, защото от една страна са високите европейски стандарти, а от другата страна е агресивната турска икономика, с много ниски работни заплати, изключително голям пазар на работници и големи, изключително мощни фамилни корпорации. У нас винаги, поне за политическите партии досега, добър е бил чуждия бизнесмен. Това е поради робската ни психика. Българският бизнесмен е бандит, криминалитет. И действително, в отношенията в които той оцелява, неговата комбинативност, неговата рационалност граничи до някаква степен с криминалното. Защото да оцелееш при тези противници, трябва да си изключително находчив.
- Какво ще донесе за България членство на Турция в ЕС?
- Ако Турция влезе в ЕС, османското иго ще ни се види като "Лека нощ деца", една весела, нежна песен. Защо? Тук ще се изръсят над 80 милиона, готови на всякакъв труд, готови на всякакво заплащане хора. Второ, пет многомилиардни турски корпорации ще завземат производството и пазара у нас. Български фирми няма да останат, няма да оцелеят, и нищо не се прави по този въпрос.
- Управляващите обаче се хвалят с намаляване на корпоративния данък...
- Тези хвалби са за незапознатите хора, защото има европейска икономическа рамка, която се налага, т.е. това са такива пиар изцепки, които нямат реално значение. Колко наши фирми участват във възстановяването на Ирак, искам да ги поканя веднага да ги черпя, но такива няма. Дадохме небето си за бомбардирането на Белград, колко наши фирми го възстановяват? Няма такива. Тук е мегаизвратено, затова предателството на политиците е изключително опасно. Те много пъти продадоха националните интереси заради личните си. Хубаво би било да бяха взели големи рушвети, но те и това не направиха, защото са некадърни. АТАКА ще бъде в услуга на българския бизнес и ще съдейства проектите на родните производители да могат да минават.
- С какво самочувствие ще влезете в ЕП, на фона на показните убийства и корупционните скандали у нас?
- Личното ми самочувствие ще си остане същото, но за моето национално самочувствие ще трябва наистина да поработя, за да бъде на нивото, на което аз бих искал да бъде. В ЕП няма да се притеснявам от какъвто и да е въпрос от лично естество, но ще се притеснявам от въпросите за нашата държава и мерките, които ние взимаме срещу корупцията и убийствата.
Това, което мен лично ме притеснява, е дали няма да бъде затръшната вратата пред нас заради проблемите, които човек може да види в България. Те са страховити. Показните убийства започват да наподобяват времето на главния секретар Бойко Борисов. Ако той беше достатъчно комбинативен и хитър, по Байганьовски разбира се, можеше да ги обърне в някаква своя полза. Не знам как се случи това, как той излъга всички хора, че си върши добре работата. В Европа не можеш да им въртиш номера - "ние ги ловим, а те ги пускат". Защото в  Европа ще ти кажат, "ами лови ги така, че да не ги пускат". Просто и ясно, нали.
Отгоре на всичкото имаме кмет, който иска да решава някакви свои лични проблеми с някой. Не може хора, които се опитват да решават проблемите на корупцията, проблемите на общината и т.н., всъщност само да говорят и да не правят нищо по този въпрос. Да ползват общината като бащин двор, защото има и доказателства по тези въпроси. Ясно се вижда, че все още има коледни украси по София.
- Още има бездомни кучета, още има цигански каруци.
- Нито един въпрос не е решен, само говорене и само някой друг му е виновен на този човек. Писна ми, непрестанно някой да ми обяснява, че някой друг му е виновен.
- Може ли ГЕРБ да навреди на АТАКА, като привлече хора?
Аз лично смятам, че за АТАКА появяването на партия ГЕРБ е много добре. Защото партията на Борисов ще събере около себе си клекналите, хората които искат да бъдат роби, хората с робска психика. Трябва да има партия на робите, които предпочитат и искат да бъдат роби, на мазохистите и лизачите, които искат тиранин да ги ръководи, които искат да имат силна ръка да ги държи за гушата. АТАКА няма нужда от такива хора, в АТАКА са горди хора, хора които са готови да се борят с проблемите. Това са хора, които искат да сложат пръст в раната и да кажат - това е проблемът, искаме той да бъде решен. Може да ни наричат хулигани, в някаква степен, може да ни наричат хора, които се държат нестандартно, не ме интересува. За мен АТАКА винаги ще остане партията на хората, които са решили да победят, каквото ще да им струва това нещо.
- Архонтският сан няма ли да попречи на ангажиментите Ви в ЕП? А семейството Ви как прие намерението да се кандидатирате?
Архонството може само да допринесе, а не да ми пречи. Аз мисля, че цялата ми дейност като политик е до голяма степен свързана с една мисионерска задача. Независимо дали тя ще бъде мисия на духовността, или ще бъде мисия за обяснения по еврофондовете, или ще бъде мисия за спорта. Тя е неделима част от духовността, просто защото тези неща са свързани, няма как. Семейството ми винаги ме е подкрепяло, ще изтърпят и новата ми работа. Автор Петър Тодоров  Атака Пловдив

Бай Иван:
                            Слави Архонта, съжалявам Императоре за формулировките, е най-тъпото парче, което влезе в Европарламента. Бизнесът му е свързан със създадената през 1993 групировка "Защита" на т.н."каратисти". Те постепенно се свързаха тясно с хората на Карамански, а когато боса го поръчаха, Славчовите хора взеха да правят мили очи на Жоро Илиев. Между другото в случай "Ескейп" от сегашните си приятели отнесе доста бой. Ама явно му мина - те парите всичко лекуват. :-P
                            Славчо даде изумителна пресконференция в ноща на евроизборите - то не бяха някакви маркучи, БОК, МОК, някакви хвърлеи. Чудо от тъпотия! Срам, срам, срам. :'(

Инжинер Донев:
Слави Бинев не е от най умните но има един такъв тъповат патриотизъм от него
Ето най големия му бисер
"Всичко в този живот съм направил е със тези две ръце, само децата си с друго съм ги направил"

Най важното е че е етнически българин с 5 деца готов да финансира патриотичната кауза.

Division:
Слави Бинев се сбогува с чалгата
Автор в. Банкер

От известно време насам в кръчмарските среди на София усилено върви слухът, че Слави Бинев продавал бизнеса си, за да се отдаде изцяло на новото си амплоа като евродепутат. В последната половин година не липсваха новини около един от акционерите в популярната „М.И.Г. Груп". Първо избухна скандалът с обявяването му за архонт, после пък кандидатурата му за депутат в Брюксел беше на път да разбие единството в националистическата партия „Атака", а сега и тези приказки за разпродажба на веригата от чалгаджийски заведения Cool House, разположени в апетитни имоти на столицата. От години се смята, че благодарение на тях и най-вече на Меката
на попфолка в София - „Биад", Славчо Пенчев Бинев е натрупал милиони.

Оказа се обаче, че милионерът не притежава недвижима собственост. Справка в службата по вписвания показва, че на негово име се водят два маломерни апартамента, единият от които дори е бил продаден през 2006-а. Възможно е преди 2000 г. Слави Бинев да е прехвърлял и други имоти, но тъй като електронен регистър за онова време няма, нищо не може да се каже със сигурност. Официално и фирмите на архонта не притежават никаква недвижимост. А и те не са чак толкова много. Но ако човек се порови в информационната система „Дакси", ще установи, че въпросната фигура е свързана по индиректен начин с почти целия политически, бизнес, спортен и културен елит на държавата.
Да вземем например бившия ресторант „Козница" на ул. „Алабин" 54, който днес е известен като ирландския пъб „Дъблин". Всички го „водеха" на Бинев, ама се оказа, че не е негов. Официално собственик е 61-годишният Кирил Цветанов Димитров чрез ЕТ „Кириос". С този имот Димитров се е сдобил чрез столичната Агенция за приватизация с договор № 98062 от 18 октомври 1998 година. Потърсихме документа в Столичната общинска агенция по приватизация (СОАП), за да разберем какви са били финансовите параметри на продажбата, но ударихме на камък. Такава информация (независимо че приватизационните сделки са с обществен достъп и в нормалните държави се публикуват в ИНТЕРНЕТ сайтовете) трябва да се поиска официално. След това е необходимо надзорният и управителният съвет на агенцията да дадат разрешението си и при добро стечение на обстоятелствата след няколко месеца може и да разполагаме със сведенията, които ни интересуват. Единственото, което обясни пред в.БАНКЕРЪ" Роза Антова от „Следприватизационен контрол" на ведомството, е, че сделката, сключена през 1998-а, е завършена през 2005 година. Тоест едно от най-атрактивните места в столицата е било приватизирано "на разсрочено плащане" Опитахме се и по друг път да намерим някакви данни. При главния архитект на община „Средец" Теодор Тодоров, на територията на която се намира имотът, са подадени няколко искания за ремонт. Документът, удостоверяващ собствеността обаче, се оказа доста „редуциран". Липсваха няколко страници, и то тъкмо тези, от които става ясно на каква стойност е било закупено заведението. Но в съхранилия се незнайно как в архива на общината договор за приватизация някои членове подсказват доста неща. Например в чл.8, ал.1 се казва, че правото на собственост преминава върху купувача в момента на подписване на контракта (обикновено това се случва, след като цялото задължение към продавача е изплатено). От чл.9 пък се разбира, че покупката е станала на разсрочено плащане. „Продавачът има право едностранно да развали настоящия договор - гласи въпросният текст - когато купувачът забави задължението по чл.6, ал.1 и 3." Само че страницата с чл.6, където със сигурност са упоменати цената и начините на плащане, мистериозно е изчезнала. Колкото до чл.10 от документа, той е налице и в него е залегнала една малко странна формулировка - „купувачът няма право да отчуждава недвижимия имот в период от пет години". Доколкото ни е известно, право на отчуждаване имат единствено държавата и общината, но не и частни лица...
Оскъдната информация, която изтръгнахме от инак мълчаливите служители на СОАП, подсказва, че плащанията са приключили навреме. Което изобщо не е за чудене, като се имат предвид „колосалните" цени, на които се продаваха софийските имоти по онова време (около десет пъти по-ниски от пазарните). Учудващо е обаче, че след като дължимите по договора суми са изплатени, вписване на нотариален акт няма. Нещо, което обикновено се прави веднага след придобиването на имот. Единственият официален документ в службата по вписванията е договор за наем между собственика Кирил Димитров и „М.И.Г.Груп"АД, представлявана от председателя на управителния съвет Георги Стоянов. Сключен е само четири месеца, след като Димитров подписва сделката с общинската агенция по приватизация. Собственик на акционерното дружество „М.И.Г.Груп", който държи 90% от капитала му, е „ЕР Систем Холдинг" АД. От своя страна холдингът е 97% собственост на офшорната компания „Хайнес груп" и тук следите би трябвало съвсем да избледнеят. Но самият архонт Бинев никога не е криел че тъкмо той е собственикът на „М.И.Г.Груп". Та същата „М.И.Г" сключва на 19 март 1999 г. договор за наем с Кирил Димитров. Срокът му е до края на 2005 г., като наемната цена се заплаща на няколко транша. На 8 април 1999-а наемодателят получава 130 000 щ. долара, от които 50 000 долара представляват депозит. На 4 октомври същата година „групата" се изръсва с още 20 000 долара, за да запази правото си да владее имота, а от 1 април 2000 г. започват да плащат по 6000 щ. долара месечно. Следва анекс от 7 август 2002-ра, с който цената се коригира на 1250 долара. Колосалните суми,които Слави Бинев е заплащал на Димитров в първите години за един от най-скромните имоти, които е държал в София (става дума само за 282 кв. м търговска площ и 520 кв. м помощни помещения) са, меко казано, смущаващи на фона на други подобни споразумения, които, макар и непряко, „М.И.Г Груп" постига с държавни и граждански организации. На 30 юли 1996 г. „Билдинвест" ЕООД , собственост на Христо Чепишев, успява да убеди директорката на Народната библиотека „Св.св.Кирил и Методий" Вера Ганчева да подпишат десетгодишен договор за отдаване под наем на обособена част от сградата на библиотеката с площ от 500 кв. метра. До-говорката става пряко, без търг, за сумата от 130 000 (неденоминирани) лева месечно към датата на подписването на документа. Това прави 694.22 щ. долара (при курс за деня -187.26 лв. за 1 долар), или 1.38 долара на квадратен метър. Интересното в случая е, че сумата е фиксирана единствено в левове, за разлика от тогавашната практика - по равностойност на американската валута. Второ - срокът на договора е десет години, като се отчитат само официалните инфлационни индекси. Да не говорим, че година по-късно месечният наем се е равнявал на 70.50 щ. долара (курсът на 30 юли 1997-а е 1843.80 лв за 1 долар). Освен това в контракта изрично е упоменато, че помещението не може да се преотдава на друга фирма, но е публична тайна, че там от години се помещава чапгаджийницата на Бинев под название „Клуб Библиотеката".
Когато директор на Националната библиотека става проф.Боряна Христова, тя се опитва да развали договора и дори завежда дело. На първа инстанция във Висшия административен съд (ВАС) то е спечелено от библиотеката (все пак става дума за публична държавна собственост, отдадена при явно неизгодни условия, и то за срок от 10 години в противоречие на Закона за държавната собственост). На това основание областният управител на София издава заповед за изземване и доброволно освобождаване на имота от „Билдинвест". По-късно със свое определение ВАС спира заповедта на областния управител, а тричленният състав на съда с последващо решение отхвърля жалбата на Чепишев срещу прекратяването на договора. Това решение се обжалва отново и петчленен състав го отменя. По този начин наемателят си остава до изтичането на десетгодишния срок. От ръководството на библиотеката не крият, че докато се водели делата, „мили момчета" с безизразни лица подхвърляли „закачки" от рода на: „Внимавайте какво правите, за да не хапнете дръвцето.". През 2006-а, когато срокът на стария договор най-сетне изтича, проф.Христова обявява търг за отдаване на помещението под наем. Случайно или не, за него се явяват само три фирми, като победителят е.....М.И.Г. Груп". Малка подробност е, че единият от другите двама кандидати е „Счетоводна къща феникс" ООД с управляващ Михаил Стефанов. Стефанов и Бинев обаче са съсобственици в „Бума" ООД. Стефанов е управител и на „Лагуна С", която е собственост на „М.И.Г.Груп". При всичките тези връзки между „наддаващите" наемът горе-долу е нормален - 5100 лв., независимо че на свободния пазар такова помещение в центъра на столицата би се изтъргувало за същата сума, но в евро. Любопитно е и че де юре дружеството наемател се е сменило, но не и управителката на заведението Евгения Кранчева. Както и да е - случаят е приключен. Никой не се е почувствал достатъчно велик, за да наддава срещу архонти, и новото споразумение е налице. Пред в."БАНКЕРЪ" проф. Христова заяви, че била неприятно изненадана отново да има наемател с вкус към чалгата, но за съжаление никой не пожелал да направи от това място артгалерия например. Единственото, което директорката успяла да постигне засега, е жива музика до 21.00 часа. „Смятаме, че по този начин нашите посетители успяват да се разминат с тези на клуба - отбелязва Боряна Христова. - За съжаление пари за култура няма. Търгуват се успешно други неща, които са далеч от моята ценностна система и затова сме принудени да правим подобни компромиси." Перлата в короната на архонта е столичното заведение „Биад" на ул. „Гурко". За да се сдобие с него през 1998 г, „М.И.Г.Груп" подписва договор с Федерацията на научно-техническите съюзи, като почти се повтаря сценарият с Народната библиотека. Срокът е десетгодишен, а цените доста под пазарните и отново индексирани единствено с инфлацията, според официалната статистика. Площите, които обитава групировката на „Гурко" в центъра на София, са около 1000 кв. метра. На свободния пазар цената на наема там е 8-10 евро на кв. метър. При разговора, който имахме с председателя на научно-техническите съюзи акад. Васил Сгурев, той обеща да ни бъде предоставена пълна информация по този договор и разпореди на главния секретар Лилия Смедърчина да ни даде необходимите данни. Смедърчина обаче размисли и сподели с „БАНКЕРЪ", че цената, която плащат от „М.И.Г.Груп"АД, е горе-долу нормална, но не би желала да цитира числа, тъй като контрактът е подписан от предишното ръководство на съюза. И, ако има нарушения, според нея, е редно да се произнесе прокуратурата. Единственото, което по-конкретно успяхме да разберем от г-жа Смедърчина, е, че наемът е доста под 5000 евро на месец. На всичко отгоре през 2006-а наемателят изобщо е спрял да плаща и поради това федерацията е завела финансов иск. От повече подробности учените се въздържаха, защото и за тях парите от чалгата са си пари
От средства за преживяване не по-малко се нуждае и Съюзът на българските художници (СБХ). Той също е отдал свои помещения на площ над 1000 кв. метра. Договорът е сключен още в далечната 1999-а, отново за десет години, но наемател е фирмата „Лагуна С" (вече стана дума за нея). Нейни управители са Даниел Грънчаров и Михаил Стефанов, но 70% от капитала й се държи от „М.И.Г. Груп" АД. Така се пръква известният „Клуб Дали". Художниците като че ли са се справили по-добре в пазарлъка с чалгаджиите. Успели са да изкрънкат „цели" 6000 г. марки на месец за огромното си помещение. Сега контрактът е индексиран и според председателя на СБХ проф. Ивайло Мирчев е постигната сравнително нормална цена. Преди време той се консултирал с агенция за недвижими имоти, откъдето го убедили, че трябва да е доволен от това, което получава, защото кандидатите за наемане на големи помещения, в сутерен, не били много. Професорът определено не е очарован от наемателите си, но както се казва, в една стара приказка който плаща, той поръчва музиката Друг е въпросът защо държавата допусна културните и научните институции да стигнат до просешка тояга и центровете за наука и култура да се превърнат в чалга-джийници? Естествено Славчо Пенчев Бинев много добре е преценил на кои врати да потропа и къде недоимъкът няма шансове да се противопостави ефективно на кича. Самият той израсна през тези години и се изправи пред нови врати и нови предизвикателства. Нека не забравяме, че известният днес бизнесмен първо се прочу с екшънизпълненията си, после натрупа парици от чалгата, стана масон, тамплиер, архонт. Сега представлява България в Европейския парламент и на тази високоотговорна мисия кръчмите наистина не й подхождат. Ако се вярва на слуховете, специален интерес към обектите на „М.И.Г.Груп" проявяват хора, които възнамеряват да открият игрални зали и казина. Потвърждава ги фактът, че в община „Сердика" вече е постъпило искане за подобно преустройство на „Дъблин". На този етап това не се е случило, но по всяка вероятност новият собственик на фирмите на Бинев ще е съпругът на наша министърка, известен с вълчия си апетит. Всъщност кое му е неприятното - в нашата страна след чалгата май най-много обичат хазарта?

Мариета ВЕЛИНОВА


Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.

Sky:


 :devil: :devil: :down: :down:

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Powered by EzPortal
Премини на пълна версия