Българска култура и духовност > Православие

За отношението на БПЦ към "бежанците"

(1/2) > >>

Hatshepsut:
ИЗВЪНРЕДНО ОБРЪЩЕНИЕ НА СВ. СИНОД НА БПЦ-БП ПО ПОВОД КРИЗАТА С БЕЖАНЦИТЕ



25 септември 2015 15:46, Българска Патриаршия
ВЪЗЛЮБЕНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

Многократно през последните месеци в публичното пространство се поставя въпросът каква е позицията на Българската православна църква по отношение на т.нар. „бежански проблем". Както обикновено, Църквата ни бива обвинявана в пасивност. Пасивност като позиция и пасивност като действие. Нека се знае, че в хилядолетния опит на Православната църква не се предвижда вземането на прибързани решения, продиктувани от моментни ситуации. Нито пък вземането на решения под влиянието на популистки съображения и с намерение да се угоди на някакво мнение, което се приема в дадения момент за меродавно. По своя характер Православната църква е длъжна да мисли с категориите на Свещеното Писание, Божиите заповеди, така също и с категориите на историята, което означава да промисля позициите и решенията си с оглед на последствията от дадени събития и как те биха се отразили дългосрочно на православния народ, на паството ни, което Господ Иисус Христос е поверил на нашите грижи. Това се отнася особено за ситуации като тази с бежанската криза. Ситуация, която по своя характер, освен моментните въпроси на материалното обгрижване и материалната солидарност с прииждащите тук хора, поставя въпроси за стабилността и съществуването на Българската държава, по принцип. Както и въпроса за това в какъв духовен контекст, в каква духовна среда, ще пребивава православният български народ, ако този поток продължи до степен, в която да бъде разместен съществуващият етнически баланс на територията на нашето Отечество България, която Бог е определил православният наш народ да обитава. През последните месеци сме свидетели на вълна от прииждащи от разорените от война страни на Близкия изток и Северна Африка и търсещи прибежище в европейските държави хора. Вълна, която придобива всички белези на нашествие.

Нека няма никакво съмнение за това, че Православната църква изпитва състрадание и призовава към солидарност с всички тези хора, които вече са попаднали сред нас и действително, а не мнимо, се нуждаят от грижа и материална подкрепа според възможностите ни. Но нека е също така ясно, че Православната църква е категорично против войната, която е причина за това човешко нещастие. Църквата винаги изследва причините за нещастието и призовава към отстраняването на причините. Битката с последствията, ако не бъдат отстранени причините за явлението, е обречена. Ние помагаме и ще помагаме с каквото можем на бежанците, които вече са попаднали в нашето Отечество, и не ги делим по вяра и народност, но считаме, че нашето правителство в никакъв случай не трябва да допуска в страната ни повече бежанци. За тези, които вече са тук, е редно като православни християни и като общество да се погрижим доколкото можем и ни стигат оскъдните ресурси, но повече не. Който е създал повода за този проблем, той да го преодолее, не е редно православният български народ да плаща с цената на изчезването ни като Държава.

Изхождайки от това виждане, Българската православна църква призовава българското правителство, ако то е правителство на християнска държава, на всички форуми и във всички международни организации, в които то участва, да постави най-остро и категорично въпроса за незабавно прекратяване на войните в Близкия изток и Северна Африка и за отстраняването на причините, довели до масовото прокуждане на милиони хора от родните им земи. Прекратяването на войните е първото и задължително условие за решаване на проблема и това прекратяване на войната следва да е първи дълг на всяко правителство, което иска да покаже човеколюбие и съблюдаване на европейските принципи на хуманността.

На второ място, искаме най-категорично нашето правителство да постави въпроса дали е налице религиозно прочистване на тези територии от християнството и как това се вписва в повелите за междуетническа и междурелигиозна толерантност. Искаме нашето правителство да постави пред международните организации въпроса как е гарантирана междурелигиозната толерантност в Египет, Сирия, Ирак и т.н. и какви мерки ще вземе световната демократична общност за гарантиране спазването на този принцип в тези страни.

Считаме, че българското правителство трябва да концентрира външнополитическите си ресурси, както казахме, за спиране на войните, а не само да проявява солидарност с последствията от тяхното безкрайно продължаване. И второ, да има грижата и да обърне внимание, че е добре бежанците, които евентуално бъдат приети по квота и за които Българската православна църква изразява готовност да помогне в полагането на грижи, да са такива, които биха се чувствали добре сред нас. И за които грижата, полагана за тях именно от една православна християнска общност, не би представлявала морален или друг проблем. Защото, ако те биха имали проблем да приемат подкрепа от християнска общност, то това ще означава, че християнската общност в бъдеще би имала по-голям проблем, отколкото в момента подозираме.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

ЧЛЕНОВЕ:

† ВРАЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ КАЛИНИК

† СЛИВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАНИКИЙ

† ВИДИНСКИ МИТРОПОЛИТ ДОМЕТИАН

† НА САЩ, КАНАДА И АВСТРАЛИЯ МИТРОПОЛИТ ЙОСИФ

† ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ

† ПЛЕВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ИГНАТИЙ

† СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ ГАЛАКТИОН

† ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ

† ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ

† ДОРОСТОЛСКИ МИТРОПОЛИТ АМВРОСИЙ

† ЗАПАДНО- И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКИ МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ

† ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН

† НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ

† РУСЕНСКИ МИТРОПОЛИТ НАУМ

http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=184530

Hatshepsut:
А това е солова акция на Русенския митрополит Наум  :huh:

Русенският митрополит Наум: Да бъдем човеколюбиви към нашите събратя друговерци



Днес Русенският митрополит Наум оповести в публичното пространство послание, насочено към управниците и миряните по темата за бежанците и имигрантите в България. Някои пасажи от изказването дават основания да се предположи, че то идва като реакция на изказване отпреди десетина дни на Пловдивския митрополит Николай в интервю, в което архиереят призовава да не се допускат повече бежанци в страната.

Представяме ви пълния текст на изказването на Русенския митрополит:

“Уважаеми управници на скъпата ни Родина,
възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

В последните месеци все по-осезателно сме свидетели на разни призиви за радикални действия към всички онези люде, които по различни начини са намерили пристан в нашата държава, търсейки спасение от война или дискриминация.

Вслушвайки се в Господните слова: „Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си” (Йоан 13:34,35), нека приемем с отворени сърца нашите ближни, като се стараем да ги разберем, успокоим и им помогнем в създалата се ситуация, според Христовите повели.

През многовековната си история, Българската православна църква винаги е била духовен стожер на православния ни народ, но в моменти на подобни предизвикателства ние сме длъжни да подадем ръка на онези човеци, които имат нужда от съпричастност и внимание.

Нека, уповавайки се на Божията милост, да подкрепим и ние своите събратя-бежанци, макар и друговерци, защото участта на гонените би могла да постигне всеки човешки род.

И днес чуваме призиви от разни общественици и православни духовници, убеждаващи българската власт да постъпва дискриминационно спрямо прииждащите към родината ни емигранти, но същевременно трябва да се замислим, дали след като се отъждествяваме като “християни”, сме достойни следовници на Христа, Който бе най-гонен от човеците.

Молитстваме от Всеподателя Бога да съгрее сърцата на народите, а на онези, които се наричат „Христови”, да даде просветление на умовете, за да не приличат на „варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота” (Мат. 23:27)!

С благословение и обич в Христа,
Русенски митрополит Наум”

http://www.pravoslavie.bg/

Мишок:
Църквата не трябва да се меси в политиката. Но ето че го прави и греши. Да се зове за мислост към сатанистите ислямисти, когато всички са настръхнали срещу тези уроди е повече от глупаво. Трябва да се има на пред вид че масоните са проникнали в църквата и това изказване е плод на предполагам такъв човек.
Това обаче не променя догмите и каноните, така че вярващите няма за какво да се притесняват, просто не трябва да споделят вижданията на този митрополит и това е. Догмите ни пазят именно от такива вълци в стадото.
„Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си” (Йоан 13:34,35)  Става дума да се обичаме един друг, а не да обичаме ненормалните ислямо-сатанисти или подобни. Другарят Наум да си завре посланието - да не казвам къде.

Hatshepsut:
Изглежда че митрополит Наум не е сам в толерастията, ето още един такъв, макар и с по-нисък ранг  :sad-1:

Йосиф и Мария също са били бежанци


Отец Стефан Стефанов от Русе
Йосиф и Мария също са били бежанци, ангелът им се е явил и им е казал: “Бягайте от убиеца Ирод, за да спасите Исус”. С това започва срещата ни с отец Стефан Стефанов от Русе. Свещеникът, който често може да бъде видян сутрин да тича по Дунавския кей на града или в оживен разговор по важни социални и градски теми. Решихме да се срещнем с него в търсене на малко повече смисъл, отвъд новинарската мъдрост, която ни залива всеки ден. Отделихме няколко часа, за да си поговорим за религията, обществото, отношението към бежанците и онеправданите сред нас.

Разговорът ни някак си случайно започна с притчата от Стария Завет за Авраам и тримата пътници. Отец Стефан ни разказва за тримата непознати, които Авраам посрещнал в шатрата си, за да споделят трапезата му. Тези трима пътници се оказват трите лица на Господа: Отец, Син и Свети Дух. През тях Господ се явява, за да извести Авраам, че ще го дари с дълго очаквания син. “На много места в Библията се показва, че хората трябва да са гостолюбиви, а Авраам успява да срещне Господ, точно защото е такъв”, казва отец Стефан.

Имаме ли шанс днес да видим Господ, ако трябва да се разчита само на това, дали ще приемем и нахраним няколко странника? Очевидно е, че съчувствието ни не е толкова голямо, че да ни направи гостоприемни. А лошото отношение към бежанци и други хора в нужда, е почти установена норма в България. Според отец Стефан, обяснението за това е, че българското общество е така структурирано, че лесно се влияе от пропагандата. И реакцията на хората е по-скоро причинена от дезинформация и манипулация, смята той.

Докато коментираме темата, свещеникът разказва и друга библейска притча – за добрия Самарянин. Пътят към вечния живот, казва Господ, е любовта към ближния. Но кой е ближния? Един въпрос който си задаваме почти всеки ден: дали това е само най-близкия, дали това е само този, който говори нашия език или изповядва нашата религия, живее в нашата държава? В притчата един човек лежал пребит на пътя, но никой не му помогнал. Помогнал само му един Самарянин, а в областта Самара живеели хора отхвърлени от израилтяните, еретици. Самарянинът сам превързал раните на напълно непознатия, завел го в гостоприемница и платил там да се погрижат за него. “Така че, когато говорим за това, какви разходи правим за бежанците, трябва да се сетим, че добрият Самарянин е отделил, както от времето си, така от парите си. Това е любовта към ближния. Жалко, че толкова често четем тази притча в църквата, а явно не се разбира”, казва свещеникът.

И се замисляме, не сме ли стеснили твърде много разбирането за ближния в нашето общество и не е ли по-важно колко голямо е страданието, а не от къде идва. Как стана така, че издигнахме стена пред усещането си за това, кога един човек е в нужда и в хуманитарна ситуация? “Страхувам се, че често се съсредоточаваме върху бежанците и гледаме на тях като на престъпници”, казва отец Стефан. “А те са жертвите, трафикантите са истинските престъпници. Ако някой живее в относителна сигурност в Ирак или Сирия, няма да тръгне по този опасен път и да подложи собственото си дете на такъв риск”, казва свещеникът.

Ние не трябва да сме и глупави, коментира отец Стефан, докато си говорим, че хората, които идват тук са различни, точно както сме и ние в България: едни са възпитани, други не. “Затова ние трябва да отворим очите си. За очите – отговаря държавата и нейните служби, които трябва да следят кой идва тук. Но ние трябва да отворим и сърцата си”, казва отец Стефан. “За да е отворено сърцето отговаря църквата, която трябва да ни насърчава да помогнем на тези, които имат нужда”, казва русенският свещеник, докато гледаме как пред нас тече голямата река Дунав.

Стигаме и до темата с призива на Светия Синод от края на миналата година, в който владиците призоваха държавата да не допуска повече бежанци и обяви че те са заплаха за съществуването на християнското общество и българската държава. Според отец Стефан, едно послание в полза на бежанците вероятно е щяло да бъде прието не само с положителни чувства, но по-важното е, че щеше да бъде евангелско, казва свещеникът. И пак повтаря че църквата трябва да учи именно на гостолюбие, от което има толкова нужда в нашето общество. “Страхувам се, че сега много хора си мислят, че да си ксенофоб е християнско. Не само че не е така, анти-християнско е да си ксенофоб”, казва отец Стефан.

Да прибереш някого, да го подслониш и да го нахраниш, не е винаги е лесно, казва той. “Правил съм го и съм имал проблеми. Но и на отец Иван, който приютява деца, учи ги на религия и възпитание, не му е лесно да храни повече от 100 гърла всеки ден”. И с това неизбежно стигаме до темата колко сме религиозни. “Църквата понякога се превръща в място за уреждане на лични сметки с Бога: малък проблем - палим малка свещ, голям проблем - палим голяма свещ”, казва отецът. Според него не бива да забравяме вярата и да я превръщаме просто в един ритуал. “За да си милостив и да помогнеш на този в нужда, не е нужно да си владика или свещеник, защото свещеникът и левитът отминаха безсърдечно покрай страдащия, а милост прояви другородецът и друговерецът. И когато помагаш не питаш какъв е страдащият, може дори да е еретик или дори невярващ”, казва отец Стефан.

Разбира се, ние не знаем дали бягащите от война са лицето на Господ, но те са тест за нашата вяра: дали тя е само една свещ по празниците в църквата, или живеем поне малко според уроците на Авраам и добрия Самарянин.

Този материал е част от кампанията на БКБООН в София за Международния ден на бежанеца, който се отбелязва на 20 юни всяка година.

https://offnews.bg/news/Komentari_65/Josif-i-Mariia-sashto-sa-bili-bezhantci_631269.html

Мишок:
Всичко модерно води до загниване, модерните свещеници и те.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия