Nikolai Georgiev
"Слагам Панайот Волов в числото на четиримата най-велики българи. Слагам го, защото само той, подчертайте това, само той, единствен човек в българската история се отказа от поста си, от правата си, от славата, от суетата, от всичко – за Отечеството си, за България. Когато го избират за Апостол, за главен апостол на Четвърти революционен окръг в Гюргево, през зимата на 1875г., той взема за помощник Георги Бенковски – един прост кара-абаджия от Копривщица. И после, като вижда, че този прост кара-абаджия е гений, че е роден за водач, за пълководец, че е по-добър и по-достоен от него, предава нему своите пълномощия, той минава на втора линия, а Бенковски излиза начело. Такъв случай в световната история няма. Това е един-единствен случай. И това прави българинът от Шумен – Панайот Волов... Баща ми е търгувал с баща му – Вичо Волов. Къщата им бе на главната улица. Знам целия му род. Шумен даде на България едно име – и то му стига – Волов...” - Атанас Буров за Панайот Волов
142г. от смъртта на един от най-значимите български революционери и национален герой. Той е сред инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание (1876). Умира само на 26г. на 26 май 1876г. след предателство при „Беленския мост“ на уста Кольо Фичето е ранен от турците и за да не попадне жив в техните ръце се удавя в придошлата река Янтра