България и българите > Българофобия

„ПОЛИТИКАТА НА РУСИЯ Е МАКЕДОНИЯ ДА НЕ СТАНЕ НИКОГА БЪЛГАРСКА.“

(1/2) > >>

Шишман:
След продължилата десет години криза в отношенията между България и Русия, следва помирение, намерило израз и в покръстването на престолонаследника княз Борис Търновски в православната вяра през 1896 г. Кръстник става самият император Николай II. България и нейната властваща династия – Кобургската, сякаш заживяват по-спокоен живот.

Балканският полуостров е арена на големия сблъсък между Австрия и Русия – всяка със свои интереси. Австрия е устремена към Солун, Русия – към Цариград и Проливите. Действията на български, сръбски и гръцки чети в Македония са пречка както за едната, така и за другата Велика сила. През първите години на XX в. България няма причини и поводи да вярва, че Русия стои зад българската национална кауза.

През 1901 г. при разразилия се скандал във връзка с аферата „Михайляну“, председателят на Върховния македоно-одрински комитет Борис Сарафов е поканен на разговор в руското посолство. Руският посланик в София Юрий Бахметиев настоява Сарафов да си подаде оставката като председател на комитета, а след отказа на гордия българин, той му заявява:

„ТОГАВА ОРГАНИЗАЦИЯТА ВИ ЩЕ БЪДЕ РАЗБИТА НА ПУХ И ПРАХ.“

През 1902 г. руският посланик в Цариград Зиновиев лично издейства берат за Скопски владика за сърбина Фирмилиян. По този повод борецът за българщината в Македония митрополит Методий (Кусев) цитира писмо от Екзарх Йосиф I oт 2 май 1902 г.:

Руското правителство иска да настани сръбски владици в Македония, които да изтикат българските, за да се принуди Екзархията да се прибере в границите на княжеството. И защо руското правителство, вместо да заставя Патриаршията да дава на цяла Македония сърби владици, не подействуваше да се назначат български и така да се премахне причината на несъгласието между Екзархията и Патриаршията и да се вдигне схизмата? Тоя път е правий, по-лесний и по-естествений. Чрез назначаването сърби владици в Македония русите не мерят само да вдигнат схизмата, а и да посърбят българското население, за да осуетят Св[ети]-Стефанската България.


Двете страни на знамето на Раховската чета от Илинденско-Преображенското въстание в 1903 г. www.lostbulgaria.com
За Илинденско-Преображенското въстание и ролята на руската дипломация в потушаването му митрополит Методий (Кусев) пише:

Въстанието не можа скоро да се потуши. Страхът да не би да се осъществи идеята за автономия на Македония, застави Зиновиева да настои пред турците да бързат и за решителното потушване на въстанието, да употребят и топове.
Разорението и унищожаването с топове на 150 села български в Македония, се дължи на милосердието на Зиновиева, представителя на руската дипломация.
Руските консули в Македония, съюзници на сърби, на гърци и на турци против българите, в своите рапорти, които се публикуваха в Петербургския „Държавен Вестник“, обвиняваха българите и оправдаваха турците.

Симеон Радев цитира една фраза на Зиновиев, казана в разговор с немския посланик Вангенхайм:

„ПОЛИТИКАТА НА РУСИЯ Е МАКЕДОНИЯ ДА НЕ СТАНЕ НИКОГА БЪЛГАРСКА.“

Въпреки всичко това обаче, България сключва военна конвенция с Русия – България поставя армията си под руско командване в случай на нападение над Русия от страна на Румъния или страна от Тройния съюз (Германия, Австро-Унгария и Италия), а Русия се задължава да помогне на България с войска и оръжие в случай на нападение от друга балканска държава или действия на Румъния срещу България, подкрепени от Австро-Унгария. Преговори за подновяване на конвенцията се водят и през 1909 – 1910 г.

През 1911 г. избухва Итало-Турската война за Триполи и Киренайка (Либия), която активизира външната политика на България. Започват сондажи за мнението на Великите сили за евентуална война с Османската империя. Мнението на Париж и Виена е да не се предприемат военни акции. Идеята за Балкански съюз намира благодатна почва за развитие в кабинета на Иван Евстр. Гешов, като влиятелен застъпник на идеята е македонският българин Димитър Ризов, дългогодишен дипломат от кариерата и съратник на Гешов от десетилетия. Неговата максима е „Автономия или анатомия на Македония“.

Участието на Димитър Ризов в преговорите за Балкански съюз е един от най-печалните факти в новата българска история. Гешов е наясно със сръбските аспирации към Скопско и Кичевско, преценява, че съюзът със Сърбия е рискован, но правилен ход. Така е предприето нещо немислимо до този момент – съгласие за делене на Македония. Идеята на Ризов за включване на клауза за арбитраж на руския император по спорните въпроси е приета от Гешов и на 27 септември 1911 г. е одобрена от цар Фердинанд. На следващия ден е проведена среща между Гешов и сръбския премиер Милованович. Преговорите са дълги и тежки, Милованович харесва идеята да се дели Македония, като още повече харесва удобната формулировка за арбитраж – тя е неясна и не дава гаранции, че арбитърът ще отсъди в полза на България. Гешов пише в дневника си, че е решил да включи и Гърция в съюза, предвид разклатените отношения с Турция и възможността от „съдбоносни изненади“.

Русия неохотно се съгласява да играе ролята на арбитър – страхът от преждевременен военен конфликт е голям, но възможността да създаде блок на антиавстрийска основа е примамлива – един съюз между Сърбия и България би укрепил позициите на Русия на Балканите. Руската дипломация се надява, че ще може да контролира действията на съюзниците. В балканските столици работят едни от най-добрите руски дипломати. В Белград – Николай Хартвиг, в Атина – Демидов, в София – Неклюдов, в Букурещ – Шебеко. Когато преговорите между България и Сърбия се затягат, Русия поема ангажимент да е арбитър. Правителството на Иван Евстр. Гешов предоставя решението на националния ни въпрос в ръцете на Русия.


Николай Хартвиг
На 29 февруари 1912 г. е подписан договор със Сърбия, а на 16 май – с Гърция. С Черна гора България няма договор, но поема ангажимент да плаща на Черна гора по един златен лев на ден за всеки войник, биещ се срещу Османската империя.

В България царят е приемат с топли русофилски чувства, чийто връх се очаква да бъдат празненствата за освещаване на катедралата „Свети Александър Невски“ в София през май 1912 г. Тогава цар Фердинанд очаква пристигането на кръстника на престолонаследника – самия руски император Николай II. Императорът обаче не идва.

В своите „Дипломатически спомени“ руският посланик Неклюдов пише, че в началото на 1912 г. цар Фердинанд се обръща към него с молба Русия да му отпусне кредит от два милиона франка, за да поправи незавидното финансово положение на българския двор. Сумата официално е отпусната от голяма руска банка – неофициално е изплатена от личната каса на руския император.

На 5 октомври 1912 г. започва Балканската война, въодушевлението в руското общество е голямо, много руски офицери се записват доброволци в българската армия, написан е и емблематичният марш „Прощание славянки“ в чест на жените, изпращащи мъжете си да се бият рамо до рамо с българите.

Тъй като България мобилизира огромна за възможностите си армия, за която не са закупени оръжие, боеприпаси и дрехи и се обръща за помощ към Русия. Според доктор Борис Вазов Русия изпраща 50 000 скорострелни пушки последен образец, за опълчението са изпратени 25 000 пушки „Бердана“, както и голямо количество патрони. Доставени са още 20 000 чифта ботуши, 250 000 шинела и още много други потребни на войската неща.

През януари 1913 г. българската войска остава без припаси – логистична база е град Дедеагач (днес Александруполис), където има мелници. Руски кораби натоварени с въглища от Англия стоварват 5000 тона и така мелниците продължават да работят и войниците ни са спасени от гладна смърт. Други руски кораби, минали през Босфора и Дарданелите, уж натоварени със стоки за друго място, доставят в Дедеагач фураж и хранителни продукти.

Помощта на бойното поле контрастира с действията на руската дипломация. Нейните видни представители далеч не са на едно мнение по българския въпрос, като надделява по-волевият играч – порусеният немец Николай Хенрихович Хартвиг, влиятелен дипломат със здрава хватка, който помни с лошо престоя си в България през 1886 г. и е помнен с лошо в България заради индиректното си участие в бунта на Набоков, както и заради безцеремонното си държане в съда в Бургас по време на процеса срещу Набоков.

https://bulgarianhistory.org/mejdusyiuznicheskata-voina-i-rolyata-na-rusia/

Петкан:
В историята на дипломацията качеството на приемствеността във външната политика като цяло се описва така: "няма постоянни съюзници,има само постоянни интереси ".
Съвременните  външни отношения на Русия се основават на приемствеността от имперскатата руска и съветската дипломация.
Историята ясно показва, че от провеждането на имперската руска и съветска външна политика, резултатите са с плачевни последствия за много страни.
Още през 2000 г. Русия приема "Концепция за национална сигурност", която е основния документ, анализиращ външните заплахи за интересите на Руската федерация.Тази концепция е работила до 2009 г., а съвременната концепция е продължител на духа на старата.
Руската военната доктрина продължава да развива позицията на концепцията за националната сигурност за изграждането на отбраната, а съществуващите схващания в Русия за провеждане на външна политика са такива: да се прави същото за конкретни области на външнополитическата дейност на правителството, т.е., който не е с нас е против нас.
В раздела на концепцията за национална сигурност на Русия, като основни заплахи в международната сфера са посочени няколко фактора, един от които е "укрепването на военно-политическите блокове и съюзи, преди всичко разширяването на НАТО на изток".

--- Цитат ---укрепление военно-политических блоков и союзов, прежде всего расширение НАТО на восток
--- Край на цитат ---
http://www.mid.ru/foreign_policy/official_documents/-/asset_publisher/CptICkB6BZ29/content/id/589768
...
Разпадането на Югославия, отделянето на страните членки от тази федерация, сръбската ориентация към членство в ЕС, приемането на Черна гора в НАТО и предстоящето приемане на БЮРМ в тази организация, според руската концепция за национална сигурност са заплахи за нейната сигурност и бъдещите събития на Балканите ще се определят от отрицателната реакция и действия на Кремъл на случващото се в БЮРМ, в северната част на Косово и в Сърбия.
Уверен съм, че ще бъдат положени много усилия от страна на Кремъл за дестабилизиране ситуацията на Балканите, както в Западните Балкани, където българският министър-председател Тикваров се опита да се прави на Хелмут Кол, така и в България.
Като тенденции на Балканите може да се очаква следното от руската външна политика:

-провеждане на по-нататъшен курс на сближаване на Русия с Турция;
-в Сърбия -оказване насилна руска подкрепа на Вучич в конфликта му с Прищина;
- подкрепа на опозицията в други балкански страни, т.е. на подготовката и на хода на предшестващите изборният процес политически събития в близко бъдеще, където в БЮРМ Москва ще помага на ВМРО-ДПМНЕ, а също и в България, където ще бъдат подкрепени БСП и промосковската партия Атака.

генерал Жеков:
Дипломацията наистина е доста сложно нещо.Не е за всеки,а точно по тази причина в последните години-България се проваля във всеки аспект на дипломацията.Назначават се всякакви негодници да решават важни външнополитически въпроси,без да имат компетенция за това.Курс на сближаване на Русия със Турция има,но прогнозирам,че много скоро нещата ще пропаднат.Влиянието на Русия е по-скоро отговор на засилващото се влияние на НАТО в региона,т.е това влияние е закономерно,но със сигурност не е полезно.От 20год,всеки политически проблем,може да прерастне в регионален конфликт в тази част на Европа.Влиянието на Русия в политиката на Балканите,може да има още по-трагични последствия,без да се водят военни действия

Петкан:

--- Цитат на: генерал Жеков в Август 05, 2018, 17:22:42 ---Дипломацията наистина е доста сложно нещо.Не е за всеки,а точно по тази причина в последните години-България се проваля във всеки аспект на дипломацията.Назначават се всякакви негодници да решават важни външнополитически въпроси,без да имат компетенция за това.Курс на сближаване на Русия със Турция има,но прогнозирам,че много скоро нещата ще пропаднат.Влиянието на Русия е по-скоро отговор на засилващото се влияние на НАТО в региона,т.е това влияние е закономерно,но със сигурност не е полезно.От 20год,всеки политически проблем,може да прерастне в регионален конфликт в тази част на Европа.Влиянието на Русия в политиката на Балканите,може да има още по-трагични последствия,без да се водят военни действия

--- Край на цитат ---
С това не мога да се съглася!
"Курс на сближаване на Русия със Турция има,но прогнозирам,че много скоро нещата ще пропаднат..."

Турция под управлението на Ердоган е прототип на Русия на Путин.
Турция си отряза сама пътя към членството в ЕС и проявява интерес към съюза БРИКС.
Другото е, че Турция е вече в отбора на големите регионални играчи, с които Русия трябва да се съобразява, особено що се отнася до запазване на руските интереси в Сирия, а в тази страна руснаците имат договори с Башар Асад за ползването на две военни бази за срок от 49 години.
Каква е логиката?
Има го Асад-Русия има базите, няма го Асад, базите отиват по дяволите.
А освен това Турция ще стане основен доставчик на газ от Русия за Европа, в случай, че реализацията на проекта "Северен поток 2" се провали, което е много вероятно.
Заради това едва ли може да се мисли сериозно, че "много скоро нещата ще пропаднат" между Турция, най-малкото дотогава, докато Путин и Ердоган са на власт.

HighVoltage:
   Турция е тази която се съобразява с Русия, ако би имала избор ще предпочете да пренася газ до Европа не от Русия, а от някоя мюсюлманска държава. По тази причина турците събраха кураж да се бият срещу Асад, по тази причина беше убит руски дипломат в Турция. И за това последното, всички имахме големи очаквания, но това е така защото сме обикновени хора и всичко ни се струва много лесно, но явно нещата ще се уталожат във времето, но пък няма да се разминат.
  Как и кога не знам, но турците ще имат големи проблеми с Русия. Не че това нещо ни топли, просто факти.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия