Ислямският фундаментализъм

За България и българския народ съвременният международен тероризъм и ислямският фундаментализъм, като най-голяма геостратегическа опасност, надвиснала над човечеството в началото на XXI век, е своеобразно продължение на многобройните терористично-диверсионни актове, извършени от агентите на МИТ и отделни екстремисти от средите на турските националисти, религиозни фанатици и привържениците на радикалния ислям. Възприемайки терора и диверсиите като основно средство за постигане на великодържавните интереси на Турция, повечето от тях се самоопределяха като "турски терористи". Те извършиха шпионска, вредителска, саботажна и клеветническа дейност.
Разглеждат се подривните действия на много нелегални групи и организации от различни райони на България, ангажирани с провеждане на крупни терористични-диверсионни актове, по време на които бяха ранени и убити стотици невинни граждани. Описани са случаи на разкрити и предотвратени от органите на ДС опити за извършване на опасни актове на терор и диверсии, застрашаващи живота на десетки хиляди български граждани. Посочени са данни за бунтове, метежи и сблъсъци с органите на властта в няколко селища в България, извършени от представители на тюркоезичното население, преди и по време на провежданите мероприятия по Възродителния процес и Майските събития от 1989 г.

Архивите разказват: Ислямският фундаментализъм влезе у нас уж като борба с комунизма


Ненчо Ненов

Преди няколко дни в медиите беше представена интересна информация, свързана с дейността на няколко религиозни терористични формирования, действали у нас преди 1989 г. под прякото ръководство на Турция. Цялата информация от онова време, та до сега, свързана с тези процеси, неправилно се определя от наши историци, политици и медии като възродителни или някакви турски събития, ставали по това време в България. Т.е., че е съществувало "турско националноосвободително движение в България". Нищо подобно. Имало е опити за възраждането на ислямския фундаментализъм у нас в началото на 80 -те години. И то е ставало под прикритието, че уж се борят срещу комунистическия строй. Тези терористични банди, ръководени от ислямска Турция, още тогава се опитваха да дестабилизират не само "социалистическия" строй, но и държавата ни като цяло. За това по-правилно е да се наричат, каквито са били и в същност, "Нелегална ислямска организация в България".Движението не може да се нарича и народоосвободително, тъй като в България турци няма. Можеше да има такова, ако бяхме завладели половината от Анадола, но за съжаление, когато сме могли, не сме го сторили!
Как възникват тези ислямски терористични формирования на територията на нашата държава? Турските емисари изнамират между по-старите наследници на българи, приели исляма, податливи субекти, втълпявайки им в главите, че те не са българи, а "истински" турци, дошли преди векове от Диарбекир, и че тяхната истинска родина е Турция. За главатари на тези звена се поставят ислямизирани "катъри", обикновено членове на БКП, които в стремежа си да докажат, че са по-големи "турци" и от турците, се превръщат в новите еничари на ХХI век. А те са наследници на тези българи, които сложили фесовете на главите си още преди агаряните да са ги заставили. И вместо да носят смирено срама на своите деди, гордо и глупаво действат срещу своите кръвни братя.
  Предназначението на тези ислямски гнезда е да всяват вражда на религиозна основа между българите, приели исляма в различни периоди от нашата история /насила ислямизирани, деца от смесени бракове, деца, родени от изнасилвания и др./ и българите християни. В арсенала на подривните действия на тези групи срещу нашата държава влизат - от разпространяването на турска фалшифицирана литература до извършване на кървави атентати и убийства.
 За действията на една такава ислямска бандитска шайка искам да разкажа, като продължение на изнесения от в. "Атака" на 3.VII. 2007 г. материал. Но преди да започна да цитирам протоколите от следствените материали по тази афера ми се ще да обърна вниманието на нашия читател върху две основни идеи, лансирани на пресконференцията от г-жа Банкова, че Орлин Николов Николов може би не е екзекутиран, въпреки смъртната му присъда. С което искат да ни наведат на мисълта, че този терорист благодарение на ДС е жив и здрав, и че някакъв полковник от ДС, който е ръководил операцията по неутрализиране на групата на Орлин, е казал, че тези бандюги са били от групата на Ахмед Доган. Това са интересни интерпретации, но те не са верни.
Аз също знам няколко подобни истории, които, като ръководител на "Бюрото за разследване злодеянията на комунистическия режим" към СДС през 1990 -94 г., ми бяха разказвани от симпатизанти и "доброжелателни" врагове на СДС за различни политически субекти, участващи или приятели на тази организация тогава. Много от сигналите успяхме да проверим, но и много не успяхме, а някои се оказаха чисти доноси.
 Например, в медийното пространство се носеше твърдението, че Жельо Желев - президентът на България, бил турчин. Лично аз отидох в неговото село Веселиново, за да проверя и се оказа, че не е вярно. Подобна проверка правих в едно друго село, където живееше /спеше в яслите на овцете/ първата жена на министър председателя Любен Беров, но за това ще разкажа друг път. Съжалявам, че за много от постъпилите при нас тогава сигнали не успяхме да установим истина ли са или не. Например и до сега не мога да си простя това, че не успях да проверя два много интересни сигнала - единия свързан с Мирослав Севлиевски, а другия с Ахмед Доган!
  Сигналът за Миро постъпи при нас още през 1991 г. и се отнасяше за това, че уж в албанските казина той въртял и препирал парите, дадени от ЦРУ на Сали Бериша и Жельо Митев Желев. Имаше един наш посланик в тази държава, който беше катастрофирал доста лошо по този случай, но така или иначе нашето Бюро нищо не можа да разкрие.
Сигнала за Ахмед Доган приех лично аз. Някъде през пролетта на 1991 г. при нас пристигна едно доста младо, тъмнокосо и хубаво момиче. Беше много възбудено. Каза ми, че нейният чичо е професор Венедиков и че тя била доскоро секретарка на ДПС и лично на Меди Доганов. Явно беше ядосана, че е изхвърлена, като секретарка от ДПС и реши да ни разказва компрометиращи неща от "кухнята" на Доганов. Слушах я без интерес до момента, в който тя каза нещо интересно и то не за друго, а защото спомена името на едно лице, доста известно по онова време на спортната ни публика - Осман Дуралиев, шампион на България по свободна борба. Каза ми, че синът на този велик спортист е станал имам в гр. Шумен. Та този имам станал неволен свидетел на убийството на чичото на Меди Доганов,
извършено от самия Меди, и за това бил ликвидиран. Аз наистина си спомням, че по това време имаше убийство на имам в Шумен, но по това време - 1986 г., но не й повярвах. Попитах я защо идва при нас /викам си, ето още един провокатор/, а не отиде в полицията. Тя се смути и ми каза нещо от рода, че тези от ДС са му помагали при тази афера, и че те му градили "легенда" за политически активист, а не за криминален престъпник, след което стана бързо и си замина. Ето тази история не можах да разследвам, за да разбера истината. Ако имах възможност да разследвам това сведение и ако то се беше оказало вярно, нещата в България може би щяха да стоят по друг начин. Но можеше да се окаже и поредният злостен донос от лица, изритани по един или друг начин от религиозната партия ДПС. Във всеки случай назначеният от прокуратурата служебен адвокат г-н Николай Свинаров най-точно може да ни каже по кой член от тогавашния Наказателен кодекс е осъден Меди Доганов. Както виждате двете истории" това, че Орлин Николон Николов е още жив, и тази за убийството на чичото и племеника на Осман Дуралиев, си приличат...
      А сега нека видим каква е истината около трагедията, разразила се от хотел "Интернационал" до местността "Марин преслоб" в землището до с. Изгрев, Бургаска област.
(Следва) http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=33891&format=html

Ненчо Ненов

Втази драма участниците са трима българи, не от "Балканджийововото коляно", подстрекавани от турската пропаганда, че в Анадола е раят на земята и че тяхната родина не е България, а ислямска Турция, които решават на всяка цена да емигрират в тази страна. Основателни национални или религиозни мотиви за своето решение да заминат в "майка" Турция те нямат. Мотивите им са икономико-политически. Много българи по това време /а и преди това/ са се опитвали да избягат от комунистическия "рай" я в САЩ или Канада, я в Западна Европа или Австралия. Към тези  западни "дестинации" са се насочвали повечето нашенци, по простата причина, че в тези страни живеят много икономически напреднали и цивилизационни народи и с малка езикова подготовка по-лесно ще могат да се интегрират с местното население. Насочилите се към Турция наши икономически емигранти поназнайваха по някой и друг турски лаф и също се надяваха лесно да се приобщят в чуждата държава. Така че икономико-политическите мотиви подтикнаха нашите "екскурзианти" да отпрашат към югоизточната ни съседка, а не някакъв религиозно-дискриминационен натиск от страна на тогавашното българско правителство.
Такъв е случаят със стотиците хиляди българи, изповядващи мюсюлманската религия, които заминаха за Турция с надеждата за по-добър и щастлив живот.
Не такъв е случаят обаче с тримата терористи: Орлин Николов Николов, Никола Антонов Николов и Невен Асенов Асенов. Ще ви представя няколкото протокола от разпита на Орлин Николов, направен непосредствено след неговото залавяне, за да види нашият читател, дали тези бандити са имали някакъв религиозен или дискриминационен елемент в мотивите си за проявата на тероризъм, или това е едно изпълнение на режисирания от Анкара пореден саботаж.
В отговор на главен следовател Д. Панталеев при Окръжно управление на МВР гр. Бургас, който води разпита на въпросния бандит по образувано сл. дело № 135/1987 г. по описа на ДС, същият отговаря: "Като завърших средното си образование в гр. Дулово през есента, отидох в казармата. От Грудово още в същия ден ме разпределиха да служа в поделение 18930 - Болярово. Служих като картечар /значи никой не го е дискриминирал да служи в Българската армия, а не както се твърдеше, че българските мюсюлманите са служили само в строителни войски и КЕЧ б.а./. Служих с двама мои приятели - Мартин Боянов Курбанов от с. Руйно, окр. Силистренски и Румен от същото село, те са братовчеди. С Румен учихме заедно в Дулово, Мартин е една година по-голям от нас, но служихме заедно. Говорихме си за проведените правителствени мероприятия, недоволствахме от тях. Румен беше човек на ротния и не се интересуваше от тези въпроси. С Мартин си говорехме, че не вардят добре границата с Турция и можем да избягаме оттатък. Обичаше да пие. С тях по този въпрос нямам нищо общо. Аз още като служех, разбрах че има възможност да се вземат боеприпаси - патрони, при стрелбите. Гранати могат да се вземат от запечатаните сандъци в БТР-а, тъй като ги проверяват рядко, на годината веднъж, и ако ги няма, ще ги изпишат като изгърмяни. Веднъж, като работихме по границата, се отклоних настрани и ритнах  мрежата, за да видя какво ще стане. След три и половина минути дойдоха граничарите и питаха, но аз не се издадох. След това разказах на ВКР-то /военното контраразузнаване - б.а./. По време на наряд пиян карах из поделението учебния БТР две обиколки. Подписах само декларация, че не съм имал намерение да бягам с него в Турция. На края на службата - 24-ия месец, ми дадоха полагаемия ми се отпуск, даже 4 дни не можах да ползвам. Почти всеки месец близките ми идваха на свиждане с нашата кола "Трабант" Сс 81 - 24. Баща ми, майка ми и аз имаме любителски шофьорски книжки. Преди около месец в гр. Дулово се запознах с шофьора Невен от с. Боил. Работил е в Исперих. След около седмица го запознах с баща си. Баща ми се занимаваше с политика /тук следователят трябваше да попита подсъдимия, как точно баща му се е занимавал с политика и с кои външни емисари се е срещал той - б.р./- слушал "Би-Би-Си" и той самият мислеше, че може да се избяга в Турция.Аз му обясних, че може да стане с кола или бронетранспортьор, но баща ми ме въздържаше да не го правя.
Невен беше много енергично момче. От разговорите си с него разбрах, че също има намерение да бяга в Турция. Казах му, че от поделението, в което съм служил, можем да откраднем боеприпаси. Даже да вземем БТР и да избягаме с него, но след това се отказахме. На четири - шест пъти с нашия "Трабант" и "Ладата" на Нeвен ходихме до Болярово, за да видим кое как е. При последното ни ходене в Болярово около поделението си "загубих" военната книжка и реших, че като я намерят ще си помислят, че съм искал да взема нещо от поделението. В оградата имаше дупки, заварките се охлабили, скъсали са се /направил предварителен оглед момчето, б.а./. Вечерта аз и Невен влязохме през тези дупки в района на поделението. От един БТР взехме един сандък с гранати. В него имаше 10 нападателни и десет отбранителни гранати. Аз в казармата бях хвърлял такива гранати и знаех как се действа с тях. Невен и баща ми не знаеха, но аз им обясних. Бомбите бяха с поставени запалки. Оставихме сандъка в купето. Очаквахме, че ще ги потърсят и доста се мотахме из селото. Оттам си тръгнахме за нашия край. По пътя не са ни проверявали. Сандъкът така си и остана под предната седалка на Неновата кола. След като имахме гранатите, аз, баща ми и Невен се събрахме у дома и обсъдихме подробностите. Мислехме само аз и Невен да минем границата, но и баща ми изяви желание."
И сега, вижте какви са им били мотивиte на тези бегълци и открийте, ако можете, религиозния или друг някакъв верски подтик на извършителите на това планувано престъпление. "Решихме да вдигнем шум, за да разберат чужденците  и да не смеят да стрелят по нас". Бяхме решили, че ще вземем и заложници.
 С подобни надежди към Запада тръгнаха и над 700 000 българи - християни, но от това "западно преселение" е друга тема.
(Следва) http://www.vestnikataka.com/?module=displaysection&section_id=10&format=html