Архивите разказват: Ислямският фундаментализъм влезе у нас уж като борба с комунизма
Ненчо НеновПреди няколко дни в медиите беше представена интересна информация, свързана с дейността на няколко религиозни терористични формирования, действали у нас преди 1989 г. под прякото ръководство на Турция. Цялата информация от онова време, та до сега, свързана с тези процеси, неправилно се определя от наши историци, политици и медии като възродителни или някакви турски събития, ставали по това време в България. Т.е., че е съществувало "турско националноосвободително движение в България". Нищо подобно. Имало е опити за възраждането на ислямския фундаментализъм у нас в началото на 80 -те години. И то е ставало под прикритието, че уж се борят срещу комунистическия строй. Тези терористични банди, ръководени от ислямска Турция, още тогава се опитваха да дестабилизират не само "социалистическия" строй, но и държавата ни като цяло. За това по-правилно е да се наричат, каквито са били и в същност, "Нелегална ислямска организация в България".Движението не може да се нарича и народоосвободително, тъй като в България турци няма. Можеше да има такова, ако бяхме завладели половината от Анадола, но за съжаление, когато сме могли, не сме го сторили!
Как възникват тези ислямски терористични формирования на територията на нашата държава? Турските емисари изнамират между по-старите наследници на българи, приели исляма, податливи субекти, втълпявайки им в главите, че те не са българи, а "истински" турци, дошли преди векове от Диарбекир, и че тяхната истинска родина е Турция. За главатари на тези звена се поставят ислямизирани "катъри", обикновено членове на БКП, които в стремежа си да докажат, че са по-големи "турци" и от турците, се превръщат в новите еничари на ХХI век. А те са наследници на тези българи, които сложили фесовете на главите си още преди агаряните да са ги заставили. И вместо да носят смирено срама на своите деди, гордо и глупаво действат срещу своите кръвни братя.
Предназначението на тези ислямски гнезда е да всяват вражда на религиозна основа между българите, приели исляма в различни периоди от нашата история /насила ислямизирани, деца от смесени бракове, деца, родени от изнасилвания и др./ и българите християни. В арсенала на подривните действия на тези групи срещу нашата държава влизат - от разпространяването на турска фалшифицирана литература до извършване на кървави атентати и убийства.
За действията на една такава ислямска бандитска шайка искам да разкажа, като продължение на изнесения от в. "Атака" на 3.VII. 2007 г. материал. Но преди да започна да цитирам протоколите от следствените материали по тази афера ми се ще да обърна вниманието на нашия читател върху две основни идеи, лансирани на пресконференцията от г-жа Банкова, че Орлин Николов Николов може би не е екзекутиран, въпреки смъртната му присъда. С което искат да ни наведат на мисълта, че този терорист благодарение на ДС е жив и здрав, и че някакъв полковник от ДС, който е ръководил операцията по неутрализиране на групата на Орлин, е казал, че тези бандюги са били от групата на Ахмед Доган. Това са интересни интерпретации, но те не са верни.
Аз също знам няколко подобни истории, които, като ръководител на "Бюрото за разследване злодеянията на комунистическия режим" към СДС през 1990 -94 г., ми бяха разказвани от симпатизанти и "доброжелателни" врагове на СДС за различни политически субекти, участващи или приятели на тази организация тогава. Много от сигналите успяхме да проверим, но и много не успяхме, а някои се оказаха чисти доноси.
Например, в медийното пространство се носеше твърдението, че Жельо Желев - президентът на България, бил турчин. Лично аз отидох в неговото село Веселиново, за да проверя и се оказа, че не е вярно. Подобна проверка правих в едно друго село, където живееше /спеше в яслите на овцете/ първата жена на министър председателя Любен Беров, но за това ще разкажа друг път. Съжалявам, че за много от постъпилите при нас тогава сигнали не успяхме да установим истина ли са или не. Например и до сега не мога да си простя това, че не успях да проверя два много интересни сигнала - единия свързан с Мирослав Севлиевски, а другия с Ахмед Доган!
Сигналът за Миро постъпи при нас още през 1991 г. и се отнасяше за това, че уж в албанските казина той въртял и препирал парите, дадени от ЦРУ на Сали Бериша и Жельо Митев Желев. Имаше един наш посланик в тази държава, който беше катастрофирал доста лошо по този случай, но така или иначе нашето Бюро нищо не можа да разкрие.
Сигнала за Ахмед Доган приех лично аз. Някъде през пролетта на 1991 г. при нас пристигна едно доста младо, тъмнокосо и хубаво момиче. Беше много възбудено. Каза ми, че нейният чичо е професор Венедиков и че тя била доскоро секретарка на ДПС и лично на Меди Доганов. Явно беше ядосана, че е изхвърлена, като секретарка от ДПС и реши да ни разказва компрометиращи неща от "кухнята" на Доганов. Слушах я без интерес до момента, в който тя каза нещо интересно и то не за друго, а защото спомена името на едно лице, доста известно по онова време на спортната ни публика - Осман Дуралиев, шампион на България по свободна борба. Каза ми, че синът на този велик спортист е станал имам в гр. Шумен. Та този имам станал неволен свидетел на убийството на чичото на Меди Доганов,
извършено от самия Меди, и за това бил ликвидиран. Аз наистина си спомням, че по това време имаше убийство на имам в Шумен, но по това време - 1986 г., но не й повярвах. Попитах я защо идва при нас /викам си, ето още един провокатор/, а не отиде в полицията. Тя се смути и ми каза нещо от рода, че тези от ДС са му помагали при тази афера, и че те му градили "легенда" за политически активист, а не за криминален престъпник, след което стана бързо и си замина. Ето тази история не можах да разследвам, за да разбера истината. Ако имах възможност да разследвам това сведение и ако то се беше оказало вярно, нещата в България може би щяха да стоят по друг начин. Но можеше да се окаже и поредният злостен донос от лица, изритани по един или друг начин от религиозната партия ДПС. Във всеки случай назначеният от прокуратурата служебен адвокат г-н Николай Свинаров най-точно може да ни каже по кой член от тогавашния Наказателен кодекс е осъден Меди Доганов. Както виждате двете истории" това, че Орлин Николон Николов е още жив, и тази за убийството на чичото и племеника на Осман Дуралиев, си приличат...
А сега нека видим каква е истината около трагедията, разразила се от хотел "Интернационал" до местността "Марин преслоб" в землището до с. Изгрев, Бургаска област.
(Следва) http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=33891&format=html