БОЯТ НАСТАНА
Боят настана, тупкат сърца ни,
ето ги близо наште душмани.
Кураж, дружина, вярна сговорна,
ний не сме вече рая покорна!
Нека пред света да се покажем,
нека му гордо, братя, докажем,
че сме строшили мръсни окови,
че сме свободни, а не робове!
Дружно, братя българи, в боя да вървим!
Дружно, братя българи, враг да победим!
О, майко моя, Родино мила,
ний не сме вече рая покорна!
С гняв и дързост днес ще издигнем глас,
времето няма все да чака нас.
Нека във битка славна влезем ний,
нашта десница Бог ще подкрепи!
БЪЛГАРИ ЮНАЦИ
Добри Чинтулов
Българи юнаци,
ще ли още спим?
Дигайте байраци,
да се освободим!
О лъв, събуди се
от дълбокий сън,
силно провикни се
от Балкана вън.
Сбирай си децата
в гъстите гори,
силен им в сърцата
огън разпали!
Те като в гората
ще да се сберат,
после в градищата
ще да пропълзят.
Олеле горкана!
Нашият народ
вика по Балкана
да го избави бог.
Пушки и топове
като загърмят,
саби и ножове
ще да зазвънчат.
Левски глас
вика нас,
турски глас
бяга от нас.
БЪЛГАРИЙО, МИЛА МАЙКО!
Добри Чинтулов
Българийо, мила майко,
ще ли още ти да спиш?
Ил не знаеш колко сладко
ти ще ни развеселиш?
Твойте синове юнаци
искат в Балкан да вървят
и със дядови криваци
мръсни турци да секат.
Нека пращат други сили
свойте войски във Балкан,
те ще паднат тамо лесно
от българский ятаган.
Те ще паднат, то се види,
бог на помощ ни върви,
който против нази иди,
той сам себе си срами.
Ний с хайдушки славни чети
ще отидем във Балкан,
с нази сърби, черногорци
против общият душман.
ВЯТЪР ЕЧИ, БАЛКАН СТЕНЕ
Добри Чинтулов
Вятър ечи, Балкан стене,
сам юнак на коня
с тръба зове свойте братя:
всички на оръжие!
Дойде време, ставайте,
от сън се събуждайте,
доста робство и тиранство,
всички на оръжие!
Който носи мъжко сърце
и българско име,
да препаше тънка сабя,
знаме да развие!
ДЕ Е БЪЛГАРИЯ
Иван Вазов
Питат ли ме де зората
мей огряла първи път,
питат ли ме дей земята,
що най-любя на света.
Тамо аз ще отговоря,
де се бели Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей.
Тамо де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из Тракийска равнина.
Българийо, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърмила,
моя поклон приеми!
Любя твоите балкани,
твоите реки и гори,
твоите весели поляни,
где бог всичко наспори.
Дето ази и да ида
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра!
Редактирано от администратор: Премахване на невалиден линк.