Българска култура и духовност > Култура и изкуство

Красива България

(1/1)

Nordwave:
Мелник и Роженският манастир

Мелник е най-малкият и един от най-очарователните градове музеи в България. Закътан сред най-ниските, югозападни дипли на Пирин, той съчетава в себе си спомена за цветущо минало с пасторалния уют и уникалната природа. Началото си води от времето на траките. След тях римляните, а по-късно и славяните окончателно издигнали града до значителен религиозен, културен и административен център. В края на VI век славяните му дали днешното мелодично име.
След VII век е в пределите на България. От 1215 г. е столица на независимия деспот Алексий Слав - болярин на Мелнишката област и сестрин син на цар Калоян. След падането на България под турско владичество градът запада, но през годините на Възраждането достига разцвет. Основен поминък било производството на качествени вина, които отлежавали в пясъчните изби около и под самия град. Жителите му се радвали на богатство и благоденствие. Започнали да строят големи, богати и красиви къщи, да заделят средства за образование. Поддържали буден националния си дух. Тук е роден видният просветител и родолюбец Емануил Васкидович, работили са възрожденците Неофит Рилски и Христаки Павлович.
След Освобождението Мелник остава под турска власт и запада. Новите граници прекъсват традиционните му връзки с Беломорието и Вардарска Македония. Голяма роля изиграва и филоксерата, унищожила в началото на XX век прочутите мелнишки лозя. Като капак на всичко, по време на Балканската война градът е почти напълно опожарен. През 1912 г. Яне Сандански с четата си освобождава Мелник, но от някогашните 12 000 жители са останали не повече от 1000. Понастоящем градът наброява около 500 жители, но има голям потенциал за развите на туризма. Останките от някогашното величие са достатъчни, за да се потопи човек в атмосферата на отминалите векове. Впечатляват старите мелнишки къщи с природосъобразната си архитектура, с размерите си, с богатството си, с винарските си изби, с усета на българина за практичност и красота.
По-известните са: Кордопуловата - най-голямата жилищна постройка на Балканския полуостров от епохата на Възраждането, с изключителни стъклописи и огромна изба; Болярската (Византийската) - ценен архитектурен паметник от средновековието, най-старата запазена жилищна постройка у нас; Пашовата - превърната понастоящем в градски исторически музей; Велевата и много други. Интерес представляват и руините на манастира “Св. Никола” от XII век, Славовата крепост от XIII-XIV век, Римският мост, старата турска баня, както и останките на няколкото църкви, които някога са били 75 на брой.
Мелник е разположен сред изумителни пясъчни пирамиди (мелове) - едни от най-интересните природни феномени не само в България, но и на Балканите. Мелнишката и Роженската река, заедно с техните притоци, са се врязали дълбоко в слабо споените пясъчници. Дъждовете и изветрянето са завършили останалото, извайвайки своеобразни и причудливи форми - готически храмове, кули, колони, гъби, рибни перки и какво ли още не. Истински рай за човешкото въображение и фантазия.
Мелник отстои на 20 км от град Сандански и е свързан чрез асфалтово шосе (12 км)с международния път София-Атина. Има редовни автобусни връзки с Петрич, Сандански, Благоевград и София. Най-близката жп гара Дамяница, по линията София-Кулата (Атина), е на 12 км. Поддържа се редовна автобусна линия.
Разнообразни са възможностите за нощувка и прехрана. Най-много удобства предлага големият хотел-ресторант “Мелник” в центъра на града. Най-предпочитани са обаче семейните хотели в старите къщи, предлагащи домашен уют и българско гостоприемство. Ето някои от тях: “Лумпаровата къща”, “Узуновата къща”, “Милушевата къща”, “Родина”. Всяка от тях предлага оригинална национална кухня. Най-евтино може да се пренощува в туристическата спалня, помещаваща се в старинната Паскалева къща. Има и около 20 други частни квартири.
На 6 км североизточно от Мелник се намира историческият Роженски манастир “Рождество Богородично”. Основан е през 1217 г. и по-късно неколкократно е опожаряван и ограбван. Сегашната църква е от 1600 г., обновена през 1732 г., откогато са и повечето от стенописите. Манастирската църква е съхранила стенописи и от 1597, 1611 и 1715 г. Живописта на Роженския манастир, както и някои иконостасни икони, са изключително ценни паметници на нашето изобразително изкуство. Църквата на манастира дарява посетителите с удивително красивата и нежна дърворезба на олтарния иконостас и аналоя. Неизвестните резбари са оставили сърцето си в това невероятно творение, и то далече преди началото на Възраждането - истинско свидетелство за майсторството на възпитаниците на Дебърската и Самоковската школа В манастира е съществувала и калиграфска школа, чиито представители (монаси) са създали фантастичното произведение “Тълкуванието на Йов”, украсено със 117 ажурни миниатюри. За съжалениея то е отнесено в Ерусалим през 1647 г. През последните години от живота си тук е намирал подслон големият български революционер Яне Сандански. Гробът му е наблизо - край църквата “Св. Кирил и Методий”, построена по негова инициатива.
До село Рожен (в непосредствена близост до манастира) идва редовен автобус от Сандански. До Мелник, освен по шосето, може да се стигне пеш за 1-1.30 ч по маркирана пътека през самите Мелнишки пирамиди - едно наистина невероятно преживяване!
От село Рожен тръгва маркиран туристически маршрут за хижа “Пирин” (6-7 ч). В манастира може да се пренощува, а в селото има няколко битови механи, предлагащи традиционна местна кухня и домашно мелнишко вино http://sandanski.us/index.php?news=346

Nordwave:
"Пирин" Планина


Пирин е най-красивата и с най-ярко изразен алпийски характер планина в България. Тя е втора по височина след Рила (в България) и трета на Балканския полуостров (след най-високия връх на Олимп, Гърция - вр. Митика, 2917 м ). Пирин се намира в Югозападна България и заема югозападния ъгъл от Рило-Родопския масив. Има издължена форма с посока северозапад-югоизток, ограден от реките Струма и Места.
През вековете планината е била позната под различни имена: тракийското Орбелус (Орбел), означаващо “снежна планина”, старославянското Юденица (от юди - самодиви, които в народните представи обитавали планината), по-новото славянско Перун, свързано с бог Перун, който според славянската митология е живял на връх Вихрен и хвърлял своя огън под формата на гръмотевици, турското Бериде, означаващо “разперен”. Според последните проучвания, названието Пирин произхожда от хетската дума “перунаш” - скала, и тракийското име Перинтус или Пиринтос.
Планината е съставена главно от два вида скали - гранит и карст (мрамор), които на места така са се преплели, че границата им разделя върхове, циркуси, даже и езера. Вследствие на продължителното заледяване през кватернера, Пирин като цяло има определено алпийски релеф - скалисти върхове и ръбове, дълбоки циркуси, добре очертани трогови (ледникови) долини, множество глациални езера.
Климатът е планински, но със силно средиземноморско влияние, проникващо по долините на реките Струма и Места. Затова и Пирин планина има най-много слънчеви дни през годината в сравнение с Рила, Стара планина, Витоша и Осогово. Средногодишната температура край хижа “Вихрен” (около 2000 м н.в.) е 3.7° С, средната януарска температура - минус 4.2° С, а средната августовска - 12.8° С. Най-много валежи (предимно от сняг) падат през ноември и декември, а най-малко - през август. Средногодишният валеж на връх Вихрен варира между 1500 и 1600 мм на кв. м. Най-много облачни дни има през май и декември. Преобладаващите ветрове през зимата са северозападните, а през лятото - югозападните.
Границите на Пирин (по посока на часовниковата стрелка) са: на север - Рила планина, чрез реките Градевска, Еловица и Кулина, седловината Предела (1142 м н.в.) и Раблевска река. На изток е Разложката котловина, проломът Момина клисура и Гоцеделчевското поле - долината на река Места разделя Пирин от Родопите. На юг границата върви последователно по река Мътница и река Буровица, отделящи я от планините Стъргач и Славянка, Парилската седловина (1170 м н.в.) я отделя от Славянка, както и реките Голешевска и Калиманска. На запад граничи с Петричкото поле, Кресненската клисура и Симитлийското поле - долината на река Струма я отделя от планините по западната ни граница - Огражден, Малашевска и Влахина.
Пирин заема площ приблизително от 1210 кв. км. Въпреки неголемите си размери и добре очертаното главно било, планината се разделя на 3 съставни дяла - Северен Пирин, Среден Пирин и Южен Пирин. Гранични между тях са двете седловини на централното било на планината - Тодорова поляна (1883 м н.в.) и Попови ливади (Папаз чаир - 1430 м н.в.).
Северен Пирин е най-големият (74% от общата площ на планината), най-дългият (42 км по права линия), най-високият, най-красивият и най-посещаваният дял. Наброяват се около 60 върха с височина над 2500 м. Тук е първенецът - Вихрен (2914 м), както и другият, надвишаващ 2900 м връх - Кутело (2908 м). Тук са още Бански Суходол (2884 м), Голям Полежан (2851 м), Малък Полежан (2822 м), Каменица (2822 м), Баюви дупки (2820 м) и много други, както и уникалният карстов ръб Кончето, който не слиза под 2810 метра. По Северен Пирин се редуват карстови и гранитни била, но трите най-високи върха и ръбът Кончето се намират именно на главното карстово било, заедно с няколко други високи върха и интересни странични ръбове - Стъпалата, Средонос, Котешкия чал, Църномогилски чал. От централното било на Северен Пирин се отделят 4 главни отклонения. От север на юг това са: Синанишкото, което носи името на най-красивия връх - Синаница (2516 м) - един от най-импозантните и посещавани в цялата планина. Най-високият връх на Синанишкото отклонение е връх Георгиица (2589 м); Тодориното отклонение - с най-висок връх Тодорин (2746 м), по чиито северни склонове се намират най-добрите ски-писти в Пирин; Полежанското - с най-висок връх Голям Полежан (2851 м) с едни от най-красивите пирински върхове - Дженгала (2730 м), Стражите (2810 м), Газей (2761 м), Дисилица (2700 м); Каменишкото, с най-висок връх - Каменица (2822 м), красиво и величествено с върховете си Малка Каменица (2679 м), Яловарника (2763 м), Зъбът (2688 м), Куклите (2686 м).
В този дял на планината се намират и всички ледникови езера (140-150 на брой), като сред най-интересните езерни групи са Бъндеришки езера, Василашки езера, Георгийски езера, Влахински езера, Валявишки езера, Кременски езера, Самодивски езера, Газейски езера. Най-голямото езеро в Пирин е Поповото (Папазгьол) - 124 дка, което е и най-дълбоко - 29.5 м. Най-високото ледниково езеро на Балканите е Горно Полежанското (на 2710 м). Особен интерес представлява с местоположението си, големината, красотата и с мястото си в нашата история Тевното езеро - един от символите на Пирин.
В Северен Пирин се намират и почти всички средства за подслон (с изключение на 2 хижи). Дванайсет хижи и 4 заслона са на разположение на планинарите през цялата година. Маркировката (лятна и зимна) е изключително ясна и чудесно поддържана.
Най-малкият по площ дял на планината е Среден Пирин - 6.7%. Той е и най-къс и в по-голямата си част е обрасъл предимно с широколистни гори. Тук е царството на пиринския чай, виреещ по високите и тревисти голи части на този дял на планината. Най-високият връх на Среден Пирин е Ореляк (2099 м), на който се издига телевизионна ретранслаторна кула. Гледан от запад, той наподобява орел, разперил крилете си преди полет. Други по-известни върхове са: Баба, Чала, Сеното, Мурата - под 2000 м. Южната, по-висока част на Среден Пирин е мраморна, а северната - гранитна. В тази част на планината няма езера. Има само 2 туристически хижи - “Попови ливади”, (“Папазчаир”) и “Малина”. Единственият маркиран маршрут минава по билото на Среден Пирин.
Южен Пирин заема 19.3% от общата площ. Това е най-ниският, най-заобленият и по-слабо посещаван дял на планината. Високата му част е заета плътно от иглолистни гори (смърч, бор), на места примесени с широколистни (бук). Най-високият връх е Свещник (1975 м), следван от Моторог (1970 м), Ушите, Сарапеля и т. н. Изграден е от гранит в централните части и от мрамор по периферията. В този дял на планината няма езера, не са изграждани и хижи. Има само един маркиран туристически маршрут между хижа “Попови ливади” и село Петрово, като част от международния път Е-4.
Пиринските реки събират водите си от белоснежните му върхове и сините езера, за да ги влеят в р. Струма, или в р. Места. Главното било на планината е вододел между тези две големи български реки. По-големите притоци на р. Струма от север на юг са: Влахинска река, Санданска Бистрица, Мелнишка река и Пиринска Бистрица (най-дългата река, извираща от Пирин). Изтичащите към Места от север на юг: Бела река, Изток (събираща голяма част от подземните води на карстовото било), Глазне (течаща под това име след сливането на Бъндеришка и Демянишка река), Дисилица, Ретиже (водеща началото си от най-голямото пиринско езеро - Папазгьол), Каменица, Брезнишка и Мътница.
Заради уникалната природа на планината през 1976 г. беше създаден Национален парк “Пирин”, който понастоящем обхваща почти целия Северен Пирин и има площ от около 40 000 хектара. Предвид изключителната му ценност, надхвърляща границите на България, от 1983 г. с решение на ЮНЕСКО парк “Пирин” е включен в конвенцията за защита на световното културно и природно наследство като биосферен Национален парк. В Пирин има и 3 биосферни резервата: “Баюви дупки - Джинджирица” (в рамките на Националния парк), “Тисата” (също в Северен Пирин) и “Орелек” (в Среден Пирин). http://sandanski.us/index.php?category=3

Навигация

[0] Списък на темите

Премини на пълна версия