Истината за еврото - Европревратът от Маастрихт

  • 0 Отговора
  • 841 Прегледи

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

Неактивен Division

  • **
  • 182
  • +59/-5
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Virgo Virgo
д-р Бруно Холнагел


 Драги читатели,


  Изобретяването на еврото влече след себе си не само огромни, безотговорни икономически рискове, но има и своите далеч повече премълчавани и скривани властово-политически причини.

  Предвид всеизвестната непопулярност на еврото, още в края на април 1996 г. Европейската комисия в Брюксел започна “една голяма кампания за въвеждане на валутата евро”. Тогава пресата съобщи, че самите “страни членки ще бъдат отговорни за провеждането на информационните кампании. Първоначално мерките трябва да се съсредоточат върху финансови институти, предприятия и обществени администрации. По-късно акциите трябва да се обърнат пряко към гражданите.”1

  Онези, които се включиха сред най-първите в кампанията, толкова усилено, колкото изобщо е възможно, бяха точно онези, които бяха сътворили еврото зад кулисите: ръководните фигури на тайната юдейско-масонска власт. Още през 1996 г. те поръчаха отсичането на една юбилейна монета от 5 евро, и то странно – от името на държавата Израел, която и до днес изобщо не е член на Европейския съюз и поради това не е и такъв на еврозоната.

  Още през януари 1996 г. тъкмо един говорител на лондонския клон на голямата еврейска международна банка “Salomon Brothers” беше заявил неприкрито: “Икономиката, промишлеността, пазарът – каза той кратко и ясно – подценяват политическата воля на държавните мъже, които стояли зад еврото. Нито финансовата ситуация, нито състоянието на пазара решавали нещата около европейската валута. Основната сила си оставала политическата воля на седящите на лостовете на властта политици. Те щяли да се наложат . . .”2 Благодарение на още по-централната сила на същинските творци на политиката; но това, естествено,  не му е било позволено да разкрие. Наистина, и Александър Ламфалуси, тогавашният шеф на “Европейскиия валутен институт”, т.е. на днешната “Европейска централна банка”, излезе през май 1996 г. бурно в пресата в подкрепа на еврото3, но избегна да спомене, че почти цялата си банкова кариера той е преминал в потайни институти на световните финансови монополисти от династията Ротшилд4 и, естествено, говореше по тяхно поръчение.

  Когато след това през лятото и есента на 1996 г. “Германската федерална банка” (“Bundesbank”) отправяше предупреждения по отношение на стабилността на бъдещото евро, а някои сметнаха това за боязлива “съпротива” срещу него, еврейската инвестиционна банка “SBC Warburg” в Лондон знаеше точно какво се крие зад това: “един пресметнат опит . . . да бъде придуман германският избирател към едно по-приветливо отношение спрямо еврото”5, т.е. само театрални пукотевици!

  Между впрочем, посоката на масонския поход беше нескрито обявена още в началото на 1996 г. от почетния председател на “Института за световно стопанство” в гр. Кил, Херберт Гиерш, във “Франкфуртер алгемайне цайтунг”: “Разпределението на труда в целия свят изисквало “една световна валута, също както и един световен език”, обяви той; и по-нататък: “Валутата евро била тук “само една междинна стъпка”.6 Това потвърди през март 1996 г. и един говорител при дискретната среща в Берлин на “Трилатералната комисия” на едрия американо-еврейски банкер и индустриалец Дейвид Рокфелер – една от ръцете на световното правителство в сянка; той каза: “Да, еврото е само една по-нататъшна стъпка, една по-голяма крачка към един свят без граници . . .”7 На заседанието на ултратайния клуб на “Билдербергерите” в португалския град Синтра в началото на юни 1999 г., на която не липсваха и току-що споменатият Дейвид Рокфелер и президентът на Световната банка, евреинът Джеймс Д. Волфенсон, бившият британски министър на финансите Кенет Кларк бил говорил дори за три единствени “валутни зони” на земното кълбо: една общоамериканска, една азиатско-тихоокеанска и въпросната еврозона. Особено заслужаващо внимание е следното: “Той изисквал създаването на “наднационални институции” за надзор на тези три валутни зони и един “световен финансов министър” към ООН. Неговите колеги от “Билдерберг” “гласували за”: Въвеждането на трите регионални валути, с които никоя отделна страна не би могла да се идентифицира, щяло да допринесе много за ликвидирането “на национализма и остарялата представа за суверенитет.”8

  На 24 април 1998 г. Улмският вестник “Зюдвестпресе” безусловно оперираше с масонското символно число – трикратната единадесетица, когато ловко свърза оттеглянето от Бундестага на ревностно работещия “за Европа” масон от висока степен – Ханс-Дитрих Геншер, с проекта за европо; дебелите заглавия гласяха: “Дебат за еврото. Бавното сбогуване с германската марка – 33 минути завещание след 33 години . . .”9 Масонското обвързване на всички висши политици, без значение от коя партия са, е и единственото обяснение за това, че през юни 1997 г. както управляващият федерален канцлер Кол, така и (!) тогавашният опозиционен водач Шарпинг напълно единодушно обявиха: “че твърдо се придържат към графика и критериите за въвеждане на европейската валута”.10

  Но докато билият вече веднъж немски, а след това отново френски “зелен” от еврейски произход Даниел Коен-Бендит се опитваше да положи още една фалшива следа в левия берлински вестник “ТАЦ” от 22 май 1997 г., твърдейки, че германската “Бундесбанк” била срещу еврото, а Митеран е накарал Кол насила да приеме еврото”11, точно след едно тримесечие чрез тогавашния френски финансов министър – евреина Доминик Щраус-Каан, беше заявено: “Сега политическа Фрпанция следва този път, така както финансовият министър води борбата за еврото. Може да се приеме, че тук той осъществява своите планове с известна стабилност. Тъй като самият Щраус е въодушевен европеец. Интеграцията на Стария континент го възхищава”12. И наистина, през януари 1999 г. стана известно следното: “По мнението на френския министър на промишлеността и финансите Доминик Щраус-Каан противници на еврото са “хора от вчера или от онзи ден”13! Така смятал и “говорителят на съдружника с неограничена отговорност в кьолнската (еврейска) банкова къща “Sa. Oppenheim jr. & Cie KGaA” и бивш шеф на Бундесбанк – Карл Ото Пьоол, който в края на месец март 1998 г. предсказа напълно равнодушно, че въвеждането на еврото щяло да ускори вълната от сливания и прехвърляния на фирми и най-малкото в началната фаза, щяло да коства работни места. “Та това е и смисълът на цялата работа, ако структурните преобразувания трябва да напреднат”, каза Пьоол14!

  От пролетта на 2001 г. във Франция и Германия тече 18-месечна рекламна кампания за еврото. Една страхотна сделка за еврейския собственик на френската рекламна фирма “Publicis” Марсел Бльощайн-Бланше, който, така да се каже, може да прави реклама самостоятелно и “за своя сметка”; и за това прибира от правителството на Федералната република Германия 14 милиона, а от френското правителство – сума, равняваща се на 84 милиона марки . . .15!

Вашето издателство “Антон А. Шмид” http://bulgaria88.narod.ru/Euro.htm

 

Религиозни Общности искат истината за 9/11

Започната от Tangru

Отговора: 5
Прегледи: 1302
Последна публикация Ноември 16, 2009, 20:18:35
от varnab
Истината за отношението и плановете на САЩ и Запада за България и българите

Започната от Мишок

Отговора: 76
Прегледи: 10924
Последна публикация Юни 09, 2018, 13:16:42
от генерал Жеков
Powered by EzPortal