Автор Тема: Изяществото на българските народни носии  (Прочетена 89447 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Division

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 192
  • Country: 00
  • Карма: +59/-5
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Virgo Virgo
Стефан Тенев
Когато за пръв път видях книгата "Български народни носии" разбрах, че държа в ръцете си един наистина великолепен труд, който до този момент няма аналог у нас. На първо място, това което прави най-голямо впечатление, е сериозния научен материал, който е публикуван. В предговора, написан от автора Анита Комитска, са представени основните типове дрехи, които са използвани от българите през един дълъг исторически период от време. За разлика от повечето изследвания на тази тема, в книгата има изчерпателен материал за мъжките и детски облекла, които са присъствали в бита на българите. До този момент основният акцент във всички публикации е попадал върху женската носия, която се отличава с най-голямо богатство на шевиците и шарките. Учените етнографи са развили тезата, че в шарките на женските носии са вложени много древни символи, които етимолозите подлагат на анализ за да разчетат скрития език и сложните древни послания. Научният труд на Анита Комитска е придружен с повече от 260 фотографии на различни костюми от различните етнографски области у нас. Трябва да се отчете великолепната работа на фотографа Димитър Ерменков, който е пресъздал цялото великолепие на носиите. Снимките са направени на неутрален сив фон, който подчертава многообразието от багри и шевици на българските народни носии. Подборът на манекените, застанали пред обектива на Ерменков, е бил много сложен. Това се е налагало от факта, че всички носии са автентични, извадени от фонда на Етнографския музей към Българската академия на науките и не са със стандартни размери. Този факт е налагал дълго и продължително търсене на хора, които да отговарят по ръст и размер на експонатите, които представят. Самата книга представлява луксозно издание с великолепен печат. Страниците са допълнително подшити, с което се предпазват от разпадане. Книгата е издадена на два езика, български и английски, като единственият и недостатък е липсата на превод на пояснителните бележки в края. Спонсор на изданието е г-н Никола Григоров, който е основател на сдружението "Сите българи заедно".





Уверен съм, че тази книгата е предназначена не само за професионалисти, занимаващи се с етнография и фолклор, а ще събуди интерес и у непредубедения читател, който ще попадне под обаянието на великолепните дрехи на българите, които са отражение на техния бит и душевност.

http://www.bulgaria21.net/issue/t8809.htm



Редактирано от модератор: Подмяна на невалиден линк с валиден.
« Последна редакция: Август 06, 2014, 07:41:46 от Hatshepsut »

Неактивен Angel Lights

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 206
  • Карма: +47/-8
  • Пол: Мъж
  • Darkness of Doom
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.7 Firefox 3.0.7
Re: Изяществото на българските народни носии
« Отговор #1 -: Март 08, 2009, 12:22:06 »
"Hаpoднитe нocии на cтаpитe бългаpи cа cpeд най-забeлeжитeлнитe твopби на наpoднoтo ни изкуcтвo. Облeклoтo, чpeз тexниката на тъканe и кpoeнe, чpeз матepиала, фopмата и кoмпoзицията на мнoжecтвoтo чаcти на кocтюма, pазкpива cъxpанeни в пpoдължeниe на вeкoвe аpxаични чepти. Стаpиннитe oтлики в нocиитe, cъпocтавeни c данни oт аpxeoлoгията и eзикoзнаниeтo, цъpкoвнoтo изкуcтвo - cтeнoпиcи, миниатюpи, мoзайки; пиcмeнитe извopи -дoкумeнти, cвeдeния на пътeшecтвeници, наpoдoпиcнитe матepиали на eтнoгpафитe, cа яceн бeлeг за poдoва и eтничecка пpинадлeжнocт.
Отдeлнитe чаcти на oблeклoтo, укpаcата и накититe изгpаждат cлoжна cиcтeма oт знаци, oпpeдeляща мяcтoтo и poлята на чoвeка в oбщecтвoтo, нeгoвата пoлoва, възpаcтoва, ceмeйна xаpактepиcтика. Hаpoднитe вяpвания за oблeклoтo, пpeдcтавeни в митoвe и лeгeнди, пecни и пpиказки, pазкpиват дpeвни пpeдcтави за cвeта и чoвeка. Багpитe и знацитe на бългаpcкoтo наpoднo oблeклo xвъpлят cвeтлина въpxу вътpeшния миp и ecтeтика на пpeдцитe ни.
Бългаpcкитe наpoдни нocии впeчатляват и oчаpoват. "
Aнита Кoмитcка http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=13232

Неактивен ѣ

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 319
  • Country: 00
  • Карма: +168/-8
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.7 Firefox 3.0.7
Re: Изяществото на българските народни носии
« Отговор #2 -: Март 08, 2009, 12:38:31 »
Страхотно! Събирам пари и си я купувам при първа възможност :)

Българското народно облекло


Празнични костюми от габровско; женски костюм от Старозагорско и пролетен женски костюм от Малкотърновско;
празнични костюми от Карнобатско

Традиционното българско облекло неотменно присъства във всекидневния народен живот – в ежедневния и в празничния бит, в системата на културата, където материалните и духовните явления взаимно се проникват и допълват. За разлика от останалите предмети в материалния бит, облеклото съпътства човека винаги и навсякъде от момента на раждането, когато се облича първата ризка, до погребението, за което задължителни са новите, или венчалните дрехи.

Народното облекло, наред с езика и песенното творчество, е специфично културно явление с дълъг исторически живот. Оттук и неговата вековна роля на своебразен определител на българската народна култура, който създава зрителна представа за етническата специфика и за етнографското многообразие на народа. Оригиналните комплекти костюми и отделните образци от традиционни дрехи, както и високохудожествените шевици, тъкани и метални накити, представляват уникални културно-исторически паметници.

Традиционното народно облекло е най-пълноценният източник за разкриване на етническото eдинство и многообразие на традиционната българска култура. Със своята типологическа характеристика (женски, мъжки и детски), както и със състава и композиция си, то дава представа и за функцията на българина в обществения живот при определени трудови, обредни, или празнични условия. Костюмните композиции от цялата историческо-етническа територия на страната могат да бъдат класифицирани в следните основни типове и разновидности: двупрестилчена, сукманена, саяна и еднопрестилчена женска и белодрешна и чернодрешна мъжка носия. Тези основни типове български народни носии с яркия си етнически стил се утвърждават през епохата на развития феодализъм в България. Развитието и обогатяването им продължава, независимо от превратностите в историческата съдба на българите. Традиционното народно облекло е преди всичко дело на домашното производство – на женския усет и творчество. Мястото на мъжете в този процес е незначително: в отделни случаи те участват в обработването на кожи, или при съшиването им в части от облекло. Постепенно традиционните патриахални условия на домашно производство на облекло се променят. През 18 -19 век все повече се обособяват специализирани занаяти. Майстори терзии изработват горни и връхни дрехи главно от състава на мъжките костюми. Традиционните текстилни материали за изработка на тъкани за облекло са ленът, конопът, вълната, коприната и памукът, който навлиза масово в домашното тъкачество през втората половина на 19 в. Кожата заема сравнително ограничено място – за калпака, ногавиците, цървулите. Тя традиционно присъства главно в състава на мъжкия костюм, разпространен във високите планински области.


Костюми на момък и мома от Разградско; невестенски костюми от Русенско и Силистренско;
женски и мъжки костюми от Поморийско

Структурата на българските народни носии е сложна. Променя се в зависимост от конкретните условия на труд и начина на живот в патриахалното българско село. Определящ разграничителен показател за съответните видове женски носии са кройката и начинът на обличане на горната дреха. За мъжкия костюм – формата и цветът на горните дрехи. Тези показатели са географски очертани и имат своебразно историческо развитие. Основният състав на женската двупрестилчена носия се определя от риза, две престилки (закрепени на кръста – една отпред и една отзад) и колан. Ризата е предимно от вида на бърчанките, с преден и заден отвесен плат, които оформят набори и дипли по горната част – почти открита под горните дрехи. Фина, гъста и дребна везбена орнаментика оформя значителни полета по ръкавите, предницата и гърба на ризата. Двете напоясни завески са приготвяни от домашна декоративна тъкан: задната е релефно оформена с дипли и набори, а предната е едноплата или двуплата, с хоризонтален или отвесен шев. Задната завеска се среща в многобройни варианти (вълненик, бръчник, тъкмейник, пещемал, кърлянка, завешка) и има съответно обособено разпространение. Коланът към този костюм е дълъг и се завива неколкократно на кръста. Първоначално тази старинна женска носия е повсеместно разпространена, но по-късно се запазва само в Дунавската равнина.


Празнични костюми от Софийско; невестенски и мъжки костюм от Самоковско;
всекиднеен мъжки и невестенски костюм от Троянско

Сукманената женска носия е най-масово разпространена. Нейният териториален обхват е много широк: планинските области на централните български земи, както и крайморските райони по Черноморието и Югоизточна Тракия. Многобройните регионални и дори локални разновидности на горната дреха – сукман, споделят общобългарското му единство, изразено в неговите общи белези: материал, туникообразна кройка с дълбоко изрязана пазва. Най-често сукманът е без ръкави, а по-рядко – с късо ръкавче. На определени места сукманът е и с дълъг ръкав. Обикновено към ръкавните отвори са прикачени „опашки” – ивици от тъканта на сукмана, които се приемат за редуцирани в декоративни елементи някогашни ръкави, загубили утилитарното си предназначение. Украсата на тази дреха е съсредоточена по полите, по пазвите и по краищата на ръкавите. Състои се от пъстроцетно везмо, декоративна тъканна апликация и обтоки, които са различни по размер и орнаментален стил. Кройката на сукмана определя три главни негови разновидности с географски очертано разпространение. В Западна България сукманът е с веревно разположени клинове, които се спускат от кръста (от талията) на жената. Оттук и названието му -късоклинест. В Централна България сукманът се нарича висококлинест: с трапецовидни или правоъгълни клинове, вмъкнати високо в раменната извивка. В източните райони (по склоновете на Източна Стара планина и по бреговете на р. Дунав) е разпространен ограничено сукман от две части: безръкавен, къс до подгърдието елек (чапак) с прикачена към него ситно набрана в кръста пола. Поясът обикновено е широк и дълъг колкото да се завие неколкократно около кръста. Оцветен е в черно, а най-често и в различни нюанси на червения цвят. Понякога има разноцветна ивична декорация. Сукмената носия се носи с къс колан, тъкан на кори, чийто краища се закопчават с пафти – типичен метален накит (кръгъл или палметообразен), лят или кован, с преобладаващо растителна орнаментика, а понякога и с апликирани седефни божигробски плочки с иконографски сюжети. Престилката е най-яркият декоративен център на сукманената носия. Орнаментката й е богата, яркоцветна и контрастна на голямата черна плоскост на сукмана, подчертавайки стиловата художествена оригиналност на облеклото. В етнографските проучвания върху произхода на сукмана се предполага, че той е дубльор на първоначалната основна дреха – ризата. В процеса на развитието си дрехата се разнообразява по материал, колорит и украса.


Летни костюми от Санданско; женски празничен и мъжки овчарски костюм от Смолянско;
женски и мъжки костюм от Хасково

Саяната носия има за основна част също туникообразна риза, но обликът й се изгражда от т. нар. сая – постоянна горна дреха, отворена отпред, слабоклината, с различна дължина на полите (до коленете или доглезените) и на ръкавите (къси или дълги). Тъканите за изработка на саите са различни по материал и колорит. Преобладават саите от едноцветна бяла, черна, синя или тъмнозелена (памучна или вълнена) тъкан. Някои от широко разпространените й разновидности (по средното течение на р. Марица) са от пъстроцветна тъкан на ивици с преобладаващ черен цвят. Украсата на саята е съсредоточена по пазвата и по края на ръкавите. Българката в случая сякаш се ръководи от по-особени естетически принципи: изявява се като изкусна майсторка на везбената линеарна орнаментика, допълнена от многоцветни гайтанени обтоки. Особено богато въображение тя проявява в неповторимата, но подчертано единна по стил сърмена апликация, срещана в Западна България. В основния състав на този вид българска носия влиза пояс от едноцветна черна или червена вълнена тъкан. Най-често вълнена е и престилката, в червен цвят на ивици, а в някои югозападни райони и с многообразна тъканна орнаментика. По-късна и то използвана главно на празник, е сърмената престилка. Саяната носия е разпространена главно в южните и в югозападните области на българската етническа територия. В югозападните земи доминират червените нюанси на тъканта, както и плътността на декоративното везмо – отново в червено, предпазващо от уруки според народните поверия. Саяната носия се отличава със сравнително дълга жизнена устойчивост и доста късно (почти в средата на 20 в.) отстъпва преднина на градското облекло от европейски тип.


Костюми от Сливенско; летен невестенски костюм от Свиленградско и празничен женски костюм от котленско;
пролетен момински костюм от северна Добруджа и младежки костюм от Силистренско

Еднопрестилчената женска носия отличава отделни селища в Дунавската равнина и в Родопската област. Тя има опростен състав: дълга, туникообразна риза и запасана върху нея тясна едноплата (или широка двуплата) престилка с много пестелива ивичеста украса (двуцветна или многоцветна, от черти по вътъка) или пък тъмно поле с бледо очертани квадрати. Понякога полето е рамкирано с низ от геометрични орнаменти, както и бордюр. До края на първата четвърт на 20 в. еднопрестилчената носия продължава да се използва главно от ислямизираното българско население в Западните и в Източните Родопи. Причина за това е нейната практичност и пригоденост по състав към поминъка на населението. В същото време е налице стремеж към увеличаване на основния състав на този костюм. Включва се нараменна, отворена връхна дреха (антерия, забун, кафтан), но променена по материал, форма, кройка и функция от старинните им прототипи. Отличително за вкуса на родопчанките е предпочитанието към бледожълто-оранжеви цветове или нюанси на тревно зелено, съчетани в колорита на престилката.

Мъжкото облекло на българите е белодрешно и чернодрешно – по цвета на горните дрехи. Всъщност това не са разновидности, обособени по географски принцип, а два последователни етапа в развитието на традиционното мъжко облекло. За най-старинен образец се приема костюмът, оформен от цяла дълга риза със свободно пуснати поли над белите вълнени или памучни гащи, препасани с пояс или колан. Това е мъжки костюм с подчертано консервативен стил. Запазването му се дължи на неговата пригодност към условията за основния поминък – земеделие иживотновъдство.

Мъжката белодрешна носия включва в състав си а си туникообразна риза, гащи и горни дрехи от бяла тепана (специална техника на приготовление) тъкан. Гащите са в две разновидности: беневреци – с тесни и дълги, плътно пристегнати към тялото ногавици (в долната част), и димии – с широки и къси крачоли. Силуетът на белодрешния костюм се определя от горната дреха (късак, клашник, долактеник, голяма дреха). Тя е с клината кройка и значителна дължина. Специфичен стилов белег на украсата са линеарните везбени мотиви и обтоки от цветен гайтан край ръбовете на пазвата, по краищата на ръкавите и по върховете на клиновете. Поясът е неизменна принадлежност: декоративна, предимно червена тъкан. Завива се стегнато около кръста на мъжа. Белодрешното мъжко облекло е с доказан славянски произход и характер, разпространено из цялата етническа територия на българите. С настъпващите промени най-трайно запазва старинния си облик в северозападните райони (до първите десетилетия на 20 век).

Обособяването на втория вид мъжка носия – чернодрешната – е част от общия за страната процес на потъмняване на мъжкото облекло, най-изявен през епохата на Възраждането. Тое продукт на новите обществени, стопански и културни условия. От края на 18 в. докъм средата на 19 в. мъжкото облекло вече не се приготвя от бяла аба (вид вълнен плат). Шие се от черен шаяк (вълнен) с променена кройка на гащите и на горните дрехи. Гащите (потурите) са широки, с обилна украса от черен гайтан. Любопитна е широко разпространената народна представа за тях: колкото са по-набрани и колкото по-ниско и надиплено е дъното им, – толкова е по-заможен притежателят им.

Горните дрехи (елек, аба, антерия) са с прави очертания и къси до кръста. Поясът е плътно завит около кръста: вълнен, червен, забележителен с широчината си. Останалите части на облеклото – колан, типичен кожен калпак, цървули – са принадлежности и на белодрешния костюм.

За единството на двата мъжки костюма говорят мъжките носии от Западна България -композицията им е смесица от бели беневреци и тъмносини горни дрехи. За налагането на чернодрешната носия допринася масово практикуваният абаджийски занаят. Но още в края на миналия век е налице тенденция към изживяване и на чернодрешния костюм. Проявява се в селищата от градски тип – сериозно повлияни от европейската мода.

Териториалното разпределение на основните видове традиционни народни костюми няма строго обозначени граници. Многообразието на традиционните облекла е следствие на различни условия и фактори: географски, исторически, обществено-икономически, културни, верски. Всеки от основните типове носии има множество варианти и инварианти. Формират се в резултат на културно взаимодействие – между носиите на отделни области и райони или между носиите на отделни етнографски групи. Не са изключени и външни въздействия, а също и ролята на личния вкус и предпочитания към детайлите.

В редица български традиционни костюми се поддържат белези и елементи, разкриващи по-старинен пласт на битуване. Те са символичен знак за възраст, за семейно положение, за участие в обреди и обичаи. Най-изразителна в този смисъл е украсата на костюма: съдържанието, композицията, колоритът на текстилната орнаментика. Показателен е и начинът на обличане на отделни дрехи, а също ипринадлежностите към тях. Например косите на момите са винаги открити, а на невестите – закрити. За младата невеста е задължителна бялата връхна дреха, а за момата е забранена. В сватбения обряд невестата се откроява с богатия състав на венчалния костюм, при който се дублират и дори потретват някои основни части (риза, сукман, престилка). Израз на венчалната символика е червеният превес (мъжки червен пояс), преметнат през главата. Същият смисъл имат белият презръчник (кърпа) на ръцете, венецът от живи цветя и билки, сватбената китка и др. Символиката на социалните отношения е ярко изразена в обредните костюми на лазарките, на еньовата буля, на пеперудата за дъжд (календарни обредни фигури с идея за плодородие), на коледарите. Те, както и уникалните костюмни образци – момински, ергенски, годенишки, венчални – са поразяващи с пищността и естетическия усет към украсата. Художественото оформление на традиционните български костюми е едно от най-ценните и с непреходна стойност достойнство. То е най-убедителното свидетелство за богата душевност, за високохудожествени заложби, за нестихващ стремеж към красота. Украсата на облеклото – дело на българката – носи отпечатъка на семейно-родовите традиции, на мирогледа и нравите. Именно тя се отличава с най-пълноценна етническа натовареност с роля на социален регулатор.

Необозримите художествени качества на костюма са постигнати чрез умело прилагане на орнаментална украса, изразена във вида на тъканта, в шевицата, и плетивото, в апликацията или обтоката. Текстилната декорация е органично свързана както с отделните дрехи, така и с цялостната композиция на костюма. Най-често тя е разположена по откритите костюмни части: пазви, краища на ръкави и поли, пояси, колани, клинове, престилки, забрадки, чорапи.

Тъкачната украса, под форма на гладки цветни или орнаментирани ивици, има широко приложение. Тя определя, до голяма степен, стила на женската двупрестилчена и саяна носия. Особено силно е естетическото въздействие на женските престилки и колани, превърнати със средствата на тъканното орнаментиране в своебразен художествен център на костюмните композиции.

Везбеното изкуство се отличава с още по-голямо разнообразие. Везаната украса определя в значителна степен своебразието и самобитността на народните носии. Шевичната украса е характерна за цялата страна, но най-широко приложение намира в традиционното облекло на населението от Северна, Северозападна България и Македония. Тя е постоянен елемент на женските и на мъжките ризи, на престилките и коланите, на сукманите и саите, на завеските при двупрестилчената носия. Украса от везбени орнаменти отличава и видовете тъкани, свързани с невестинското забраждане.


Пролетни младежки костюми от Видинско; невестенски костюм и летен мъжки костюм от Плевенско;
женски и мъжки костюм от Ловешко

Везмото по традиционните носии е разнообразно по технология, структура, форма, съдържание, колорит и местоположение. Практиката на българките познава няколко вида бодове: прав (наричан още цепен бод), хоризонтален или полегат (разминат), кръстат (или кумански) бод, бримчен и двулицев. Високите художествени качества на везбената орнаментика се определят до голяма степен от вещия подбор на материалите и умелата им обработка. Най-често се използват вълнени и копринени конци и комбинации между тях. Металните (сърмени) жички, включени във везмото, му придават блясък и великолепие. Както тъканната декорация, така и шевицата, впечатляват с орнаменталните форми и сюжети, някои от които са твърде старинни (мотиви „дървото на живота”, розета, свастики, кръг, кръст и др.). С изключително разнообразие като графичен рисунък се отличава ромбът.

Три основни компонента на българската шевица – ритъм, симетрия и контраст – са общовалидни по цялата етническа територия. Шевичните композиции в сравнение с тьканннте са много по-разнообразни благодарение на техниката на орнаментиране. Колоритът има определящо значение за етническата специфика на традиционното българско облекло. Типичната цветова палитра на орна-ментиката по облеклото е в три основни цвята: червен, черен и бял. Цветовото ограничение е само привидно, защото всеки отделен тон наброява гама от цветосъчетания и нюанси. Те са ясни и чисти; хармонични и тъмни; наситени и контрастни. Принос за ефекта на облеклото има и апликацията. Характерна е за горните женски дрехи (сукман и саи) и е по-малко по връхните дрехи. Най-често отличава кожените облекла – особено женските кожухчета към двупрестилчената носия. Апликацията не е единствен, самоцелен и цялостен способ на украса. Обикновено тя се комбинира с други художествени средства: декоративна тъкан, везмо, плетени дантели, обтоки от шнурове и др. Много често самата апликация е поле за допълнително разкрасяване с висока художествена стойност.

Значително участие в цялостната декорация на костюмите имат обтоките и гайтаните. Ритмиката на комбинирането им, преливащите им тонове са съществени за красотата на костюма и изместват на заден план първопричината за тяхната поява – практически средства за закрепване на съединителните шевове и на ръбовете по дебелите вълнени дрехи.

Ръчното плетиво е средство за украса на отделни женски дрехи. Плетената на една кука бяла памучна дантела в геометричен или стилизиран растителен стил постепенно измества многоцветната шевица по женските ризи. Същевременно тя е хармонично допълнение към облика на кърпи за глава, престилки, сукмани. Плетивото разкрива с орнаментиката си влиянието на традиционната шевица. Типичен пример за това към началото на 20 в. са преобладаващите розети или фигурки на птици. Характерна  за градовете, бялата памучна дантела е стилов белег на традиционни женски костюми от Ихтиманско, Пазарджишко, Кюстендилско, Софийско, Трънско. Посредством разнообразни форми на изплитане на вълнени бримки българката създава многообразни и пъстроцветни чорапи, калци (чорапи без ходила до под коленете), наръкавици (покриващи ръцете от китката до лакътя), ръкавици – многопръстни или еднопръстни, за сватба, със символично везмо и кичилки от червена вълна.
 Подчертано естетически качества имат и празничните детски облекла като неразривен елемент към костюма за възрастни. Особено интересни са детските шапки, чиято оригинална украса и допълнения към нея (сини мъниста, чесън, червен конец, метални накити -амулети против лоши очи) имат ярко изразена символика.

Ефектът на традиционните костюми като силует, художествена композиция и колорит не би бил пълен, ако не „присъства” накитът. За любовта на българката към разнообразни накити се говори почти във всички пътеписи на европейци, преминали през нашите земи. Описват се нанизите от парички, герданите от раковини, както и огромното многообразие от накити за глава, ръце, тяло – дело на изкусни майстори златари. Традицията на техния занаят е древна, а оттук и уменията им да леят, коват, апликират, да изтеглят сребърни жички (филигран), да изработват ажур или да комбинират техники в разнообразни форми. Накитите по възрожденските костюми са старинен израз за семейно-възрастово и социално положение, а понякога и белег за локално-регионална принадлежност. С изящна орнаментика се отличават надушните висулки (обеци арпалии от Видинско, люлки), блестящите прочелници и гранулираните с едър филигран игли за коса, диадемоподобното кръжило към старинното невестинско забраждане в Габровско и Търновско, металният венец „стефан” в Провадийско, лятите гердани с емайл и цветни камъни, както и скъпите, украсени със сребро и позлата пафти – задължителна принадлежност към празничните и венчални костюми.

Изключително ценни са тежките и монументални момински косичници. Любопитна е тяхната функция. Изработени от многобройни старинни монети, плътно вплетени с раковини, сини и други мъниста, с цветни гайтани и сърмена тел, те поддържат илюзията за притежание на дълги и буйни коси у жената – символ на здраве и материален престиж.

Следи от древно изкуство и примитивен народен мироглед разкриват старинните невестински косичници и убруси (украса за глава). До края на 18 в. те са характерни за Северозападна България и особено в селищата в македонската област. Формата и орнаментиката им, наподобяваща сложен геометричен рисунък, се свързват с идеята за покриване косите на омъжената жена. В представите на българите тези уникални покривала за глава символизират и жалбата по загубеното моминство, и патриахалните повели на поведение – покорство на омъжената жена пред стопанина. Те имат изключителното стойностно значение за етническото ни самоопознаване.

Източник – www.horo.bg
« Последна редакция: Август 22, 2018, 13:24:30 от Hatshepsut »

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4740
  • Country: bg
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.8 Firefox 3.0.8
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Изяществото на българските народни носии
« Отговор #3 -: Април 02, 2009, 12:58:35 »
Някога един френски пътешественик възкликнал: „Носията на българите е забележителна!”. А аз никога няма да забравя как възрастен англичанин не откъсваше поглед от българските народни носии, показани в Етнографския музей, и с възхищение повтаряше: „Красота! Съвършенство!...”. Ако днес тези носии са преди всичко музейни експонати, през 19-ти век, в епохата на Възраждането, достигат своя разцвет. Все още можем да ги открием по села и малки градчета, грижливо кътани в писани ракли и долапи, предавани като светиня от майка на дъщеря, от баба на внучка. Всяка носия, била тя женска или мъжка, издава възрастта, професията, семейното, материалното и социалното положение на притежателя й; от кой край произхожда; дали е за работния делник, за празник или за обредни ритуали; за топлото лято или за лютата зима. За всичко това съдим по ярките, традиционни външни белези като вида и качеството на тъканите, кройките, многообразието и богатството на украсите и бродерията; начина на забраждане; метала, от който са измайсторени накитите – нанизи пендари, гривни, обеци, пафти, чапрази... Косите на девойките не се криели под забрадка, а били сплетени на плитки и ги красели живи цветя или венец. Неизброими са начините, по които българската жена е покривала главата си, но в основата на забраждането неизменно стои кърпата, бяла или цветна, по-голяма или по-малка, от памук, свила или вълна. Според случая понякога е вързана скромно отпред, странично, отзад или просто само е преметната, а друг път оформя разкошни сложни украси за глава с помощта на подложки, шапчици, венци, изкуствени цветя и пера. Чорапи, бели и пъстри, калци и кожени цървули, а в края на 19-и век вече и меки пантофки носели жените на краката. „Белодрешковци” и „чернодрешковци” – така заради цвета на дрехите народът галено наричал мъжете по българските земи. По-старинна е белодрешната носия. Тя носи подчертан аристократизъм. Ушита е ръчно от бяла вълнена материя. Характерна е за западните части на страната и е най-разпространена в Северозападна България. В останалите краища е царството на „чернодрешковците”. Техните костюми са тъмни, като преобладаващи са кафявите тонове, но има и черни, и сини. Горните дрехи и при двата типа са съшити с цветни конци и обикновено са обточени с гайтани или ивици плат. Най-яркото цветно петно е поясът в по-тъмни или по-светли червени тонове, а понякога и с линеарни елементи. Да не пропуснем връхния ямурлук с гугла и неизменния овчи калпак, който обикновено е цилиндричен или със заоблено дъно, но се срещат и по-високи, както и островърхи калпаци.

Несравними една с друга са женските носии – сияят, преливат в невероятни багри и шарки. Цветът, който доминира в дамския костюм, е червеният в нюансите на изгряващото и залязващото слънце. Сякаш пролетта със своята свежест и чистота е спряла в отрупаните с шевици ризи на престилчените носии на плодородна Мизия и благодатна Тракия. Семплите сукмани от Трънско, по-удобни и по-практични, с приглушена везба, в по-късни времена често заменяна с плетени дантели, издават суровата природа на този не тъй благодатен край. Знойната лятна мараня на Южна Тракия и Македония тежи в червеното на саените носии. При тях бродерията е по-скромна. Силата им е заложена в цвета и кройката на саята и колорита на престилките, които почти винаги присъстват и придават неподражаема завършеност на всяка една женска носия. Цветът на узряло жито е закодиран в костюма на добруджанката. А в тоалета на родопчанката, издържан в пищната гама на меката късна родопска есен, сякаш трепти с многоцветието си горската шума. Сръчни ръце са сътворявали през столетията цялата тази ненадмината красота от естествени материи – вълна, памук, коноп, лен и коприна, които обработвали ръчно. Българките, с вродения си стремеж към прекрасното, предели, багрели, тъчели, шили, везали ризи, сукмани и престилки, плели дантели. Затова в носиите откриваме, сякаш закодирани, загадъчните свещени прабългарски знаци, стилизирани животни и растения, както и вещо орнаментирани човешки фигури, съдове и сечива, плод на едно необозримо въображение. Влагали чувства, емоции, вяра, възприятия за света. Така в сътворяването на костюмите е намерила отражение естествената нагласа на българина да гледа на света с очите на артист. Те внушават мъдрост и благородство и с право можем да ги наречем истински творения на непреходното народно изкуство. Достолепие българско!

Текст: Радост Рачева



Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.
« Последна редакция: Април 18, 2014, 07:18:10 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен Angel Lights

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 206
  • Карма: +47/-8
  • Пол: Мъж
  • Darkness of Doom
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.8 Firefox 3.0.8
Re: Изяществото на българските народни носии
« Отговор #4 -: Април 02, 2009, 14:36:03 »
                                                                        Фолклорен ансамбъл “Тракия” – гр. Пловдив е създаден през 1974 г.
Главен художествен ръководител и хореограф е проф. Даниела Дженева.
Диригент на оркестъра Стоян Пауров, диригент на хора Николай Мутафчиев.
Творческият облик на “Тракия” е създаден от проф. Кирил Дженев и се развива през годините с помощта на най-големите автори в областта на фолклора – доц. Стефан Мутафчиев, академик Николай Кауфман, Коста Колев, Живка Клинкова и много други. Съществен принос за този неувяхващ творчески заряд винаги са имали и изпълнителите, които са настоящи студенти и вече завършили специалисти от Академията за музикално и танцово изкуство.



Вече 33 години “Тракия” е новатор в музикалните и танцови форми, като нито за миг не прекъсва връзката на съвременното изкуство с дълбоките корени на българския фолклор, обреди и легенди. Спектаклите на Ансамбъла излизат от рамките на традиционните концерти и по един блестящ начин разкриват огромното фолклорно богатство на България от всички етнографски области. Специалистите окачествиха участието на “Тракия” в Първия преглед на държавните и професионални ансамбли за народни песни и танци в Благоевград през 1976 г., като “кулминация” на целия преглед, като “атомен взрив” на прегледа. Десет години по-късно по време на третия преглед в гр. Кюстендил (единственият с конкурсен характер) “Тракия” печели шест първи и две втори награди във всички възможни раздели за авторство и изпълнение.



До сега са изнесли хиляди концерти във всички краища на България и 52 страни по света като:
Франция, Италия, Белгия, Германия, Израел, Япония, Индия, Мексико, Колумбия, Сирия, Алжир и много други.
Стотици и хиляди почитатели на "ТРАКИЯ” имат касети, плочи или диск със записани изпълнения. Ансамбълът е оставил в съкровищницата на БНТ серийният филм “Танците на бълга-рина” и други редки художествени филми, записи от концерти и музикални филми за немската телевизия МДR, швейцарската национална телевизия, Нова телевизия, Евроком, МSAT и други кабелни телевизии.
През месец октомври 2004 година на “Прегледа на професионалните и държавни ансамбли” в град Плевен, ФА “ТРАКИЯ” се представи с премиерния музикално-танцов спектакъл “ Хубава Яна ” – идея и хореография на проф. Даниела Дженева. За авторството на този спектакъл Дженева получи наградата “ Пловдив 2005 ” и “ Кристална лира 2005 ”.









                                                                            За кореспонденция:
4004 Пловдив
ул. “Даме Груев” 1а
тел./факс: +359 32 697 129
тел.: +359 32 697 126
тел.: +359 32 693 876
« Последна редакция: Февруари 14, 2013, 08:15:09 от Hatshepsut »

Неактивен hammerbg

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 980
  • Country: 00
  • Карма: +167/-35
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 2.0.0.20 Firefox 2.0.0.20
  • Зодия: Gemini Gemini
Re: Изяществото на българските народни носии
« Отговор #5 -: Април 02, 2009, 17:13:38 »
По-хубави от българските народни танци и носии няма  ;)

Неактивен Hypathia

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 72
  • Country: bg
  • Карма: +53/-5
  • Пол: Жена
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 6.0 Microsoft Internet Explorer 6.0
  • Зодия: Cancer Cancer
Re: Изяществото на българските народни носии
« Отговор #6 -: Септември 05, 2009, 17:15:32 »
Женската носия у българите



 Типологично и терминологично женското облекло е по-богато от мъжкото. На първо място, предпоставките за това се коренят във фолклора и културната традиция. Косите на жените трябва задължително да бъдат сплетени и прибрани. Прабългарите са имали поверие, в което се твърди, че в косите на жената се крие Дяволът и за това те винаги трябва да са сплетени.Това е характерно предание за всички конни народи, които прекарват по-голяма част от живота си върху коне. Разпусната коса пречи на ездача. Тя се заплита в дърветата и храстите, когато се язди през горите. Спазва се условието моминските плитки винаги да са тек, а омъжените жени правят обикновено два сплита, а ако са повече задължително са чифт.

Женската дреха е задължително богато оцветена и с богата орнаментика. Оцветяването на дрехата има своето културологическо значение. То е продиктувано от фолклора. Считало се е че само самодивите, митични същества, населяващи българските гори, могат да носят чисто бели ризи и да се разхождат с разпуснати коси. Тази културна митологема довежда украсата в облеклото на българката до нивото на изкуство. Освен това трябва да се спомене факта, че мотивите, които се използват в украсата на дрехите имат семиотичен смисъл . По тях се познава принадлежността на жената към един или друг патриархален род. Същото нещо се среща и в Шотландия, където по карето на традиционната пола у мъжете се познава към кой клан принадлежи човека.

Дрехата у българите и по-специално женската дреха има свой код, който казва на хората около нея дали е сгодена или е свободна. Дали е жена или е все още девойка. Съществено отличие на омъжените жени е било забраждането - косата се закрива напълно или се оставя да се вижда само ограничена част от нея. Най-широко разпространено е било обикновеното забраждане, което се е правило с широк бял или цветен квадратен палт, прегъната по диагонала. Друг характерен начин на забраждане е с помощта на месал. Месалът представлява дълго 2-3 метра платно, украсено с шевици и ресници в двата си края. За да има обем в прическата, в някои краища (Габровско), жените са използвали сребърни диадеми за коса (прочелник или кръжило). В прическите на българките е имало известна помпозност, която е следствие от широката употреба на шапки под забрадките.

Девойките са накичвали главите си с градински или полски цветя, затъквани зад ухо. Често и любима украса у девойките е била фризурата, в която са се затъквали птичи пера, оцветявани в червено или зелено. Младите ергени, които са искали да покажат интерес към една девойка, са се стремили да завоюват китката от косата на момичето.

Основните елементи в облеклото на жената, които са характерни за всички етнографски групи от населението по българските земи, са дългата риза в две различни кройки. Най-широко разпространена е правата кройка (poncho). Тя е винаги дълга до глезените, с широки и отворени в края ръкави и най-често обилно украсена с везмо по полите, пазвите и ръкавите. Другият вид риза, който е сравнително по-ограничен и се среща предимно в Северна България, е бърчанката. При нея предния и задния плат не са симетрични, а са отделени един от друг. Тази риза има стойност на горно облекло през лятото и е извънредно богато украсена с везба, най-вече по пазвите, ръкавите и от към гърба.

В зависимост от горната дреха, която се носи непосредствено над ризата, женските облекла са добре представени в три типа, заемащи почти цялото пространство на нашата страна. Това са: двупрестилчен тип, сукманен и саичен. Двупрестилченият тип се състои в това, че върху ризата се опасват по една престилка отпред и отзад. Предната част на дрехата, почти във всички краища на страната се нарича престилка, а задната (завешка, завеска, пещемал и тъкменик). Двупрестилното женско облекло е богато с везмо главно по ризите, по белите и почернените късачета.

Сукманеният тип дреха е най-често без ръкави, но се срещат сукмани с дълги ръкави и такива, които стигат на дължина до лактите. В редки случаи има летни сукманиот бялата конопена или памучна тъкан. Най-постоянното наименование на дрехата е сукман или чукман и само в ограничени региони се среща както вълненик, литак и манофил. Във Великотърновска се появява названието фустан.

Типичната кройка на сукмана е еднаква с кройката на ризата. Кроежът на дрехата, както и на всички по-старинни дрехи у нас е съобразен с ширината на плата. Характерната особеност на сукмана е и в това, че върху него е съсредоточена украсата на облеклото. Тя се постига предимно с везане или с пришиване на цветни сукна по полите или по ръкавите.

Характерна особеност на тази носия е наличието на пояс, който в голяма част от случаите е широк към 25 см. Представлява вълнена тъкан, обикновено червена, оранжева или тъмновинена. Поясът се увива няколко пъти стегнато и гладко около тялото.

Основен белег на саичения тип дреха е саята - дълга разтворена отпред дреха, както предниците й обикновено се закопчават при гърдите. Изработвани са от пъстра тъкан, най-често предпочитаната орнаментика по тях е била ивицата. По кройка саята много прилича на сукмана. Разликата се състои в това, че саята не се нахлузва през главата, а е отворена отпред и се облича през раменете. Най-старинният вид от тази дреха, запазен у нас, е клашникът, който се среща и сега в Разложко. Наименованието на дрехата се среща в различните краища на страната, като кафтан, гуня, гриш и др. В някои места на България в саята се наблюдава отражение на античен балкански субстрат, свързан с византийския аристократичен костюм.

Една от най-характерната особеност на българското женско облекло се изразява в използването на голям брой накити. Тяхното количество е по-голямо при празничните облекла, невестинското и главно младежкото облекло. Но има накити, които са постоянни, при всички социални положения и във всекидневието. Това са: тепелъкът - метална плочка върху женската шапчица под забрадката, обеците, гривните и пръстенът на ръцете, пафтите (чепразите) на колана. Има носии, при които отрупаността с такива накити е особено голяма (Габровско).

http://www.webcrafts.bg/article.asp?id=25
« Последна редакция: Януари 24, 2013, 18:44:24 от Hatshepsut »
I find my strength
Believing that your soul lives on
Until the end of time
I'll carry it with me

Неактивен Red Rose

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 45
  • Country: bg
  • Карма: +37/-4
  • Пол: Жена
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 8.0 Microsoft Internet Explorer 8.0
  • Зодия: Virgo Virgo
Re: Изяществото на българските народни носии
« Отговор #7 -: Декември 22, 2009, 00:16:15 »

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4740
  • Country: bg
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.5.7 Firefox 3.5.7
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Изяществото на българските народни носии
« Отговор #8 -: Януари 25, 2010, 21:06:51 »
Женска носия от Костурско - Егейска Македония.



Редактирано от модератор: Подмяна на невалиден линк с валиден.
« Последна редакция: Август 06, 2014, 07:43:02 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4740
  • Country: bg
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.5.7 Firefox 3.5.7
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Изяществото на българските народни носии
« Отговор #9 -: Януари 25, 2010, 21:10:21 »
Егейска македонска мъжка носия:





Редактирано от модератор: Подмяна на невалиден линк с валиден.
« Последна редакция: Януари 06, 2014, 07:05:28 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4740
  • Country: bg
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.5.7 Firefox 3.5.7
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Изяществото на българските народни носии
« Отговор #10 -: Януари 25, 2010, 21:35:00 »










Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.
« Последна редакция: Ноември 27, 2015, 17:40:12 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен Генерал Колев

  • Registered user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 2678
  • Country: bg
  • Карма: +199/-11
  • Пол: Мъж
  • България над всичко!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.17 Firefox 3.0.17
Re: Изяществото на българските народни носии
« Отговор #11 -: Януари 25, 2010, 21:57:29 »
Прекрасни! Какно народната ни музика е единствена в света, така и народните ни носии са несравними!
България над всичко!

Неактивен Балкани

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1128
  • Country: bg
  • Карма: +470/-62
  • Пол: Жена
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.5.7 Firefox 3.5.7
Re: Изяществото на българските народни носии
« Отговор #12 -: Януари 31, 2010, 01:08:34 »
Традиционно българките ходят с "открити шии", но на тази мома на последната снимка й е прекалено ниско деколтето. Българската кошуля, независимо мъжка или женска, се закопчава и съответно може да се носи разкопчана.
Един съвет - като пускате снимки на носии казвайте от кой край са.
« Последна редакция: Август 06, 2014, 10:59:39 от Hatshepsut »
Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е, или слава!

....

Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти!
Аз веч нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!

Неактивен omerzen

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 4332
  • Country: bg
  • Карма: +562/-46
  • Пол: Мъж
  • България на българите
  • OS:
  • Windows Vista Windows Vista
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 8.0 Microsoft Internet Explorer 8.0
Re: Изяществото на българските народни носии
« Отговор #13 -: Януари 31, 2010, 11:28:01 »
Вижте само какво нещо е българската хубост.
И тази хубост искат да я затрият!
« Последна редакция: Август 06, 2014, 07:45:04 от Hatshepsut »
За да разберат европейците поведението на циганите, първо европейците трябва да разберат че циганите не са европейско население.

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4740
  • Country: bg
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.5.7 Firefox 3.5.7
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Изяществото на българските народни носии
« Отговор #14 -: Февруари 12, 2010, 02:39:10 »
българска народна носия от с. Боготево, Смолянско



Редактирано от модератор: Подмяна на невалиден линк с валиден.
« Последна редакция: Април 18, 2014, 07:23:29 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf