Народните ни носии са прекрасни. Като по-малък съм обличал добруджанска момчешка носия и човек се чувства някак си... повече българин с такова облекло. Сега ми се ще да си намеря собствена мъжка носия.

[район Сандански]

район Сандански

...



с. Бохот, Плевенско

...



с. Бяла, Сливенско

...



с. Вубел, Никополско

...


 
с. Инзово, Тополовградско                                                                  с. Лозарево, Карнобатско

...


   
Котел                                                                                                      с. Чупрене, Белоградчишко

...


 
с. Драгичево, Пернишко                                                                         район Дупница

...


 
с. Победа, Добричко                                                                              с. Осеновлак, Ботевградско

...

 
район Елин Пелин                                                                                  с. Карналово, Петричко

...

 
с. Бяла, Сливенско                                                                                район Самоков

[В минало време – български народни носии]

В минало време – български народни носии

Илюстрациите са от книгата ,,Български народни носии" на изд. ,,Анико". В този своеобразен каталог, съставен под редакцията на Никола Григоров, изобилства от чудесни снимки на хубави хора, облечени в изумителни народни носии. Фотосите са дело на Димитър Ерменков. Етнографските текстове, подборът на носиите и тяхното аранжиране е от Анита Комитска и Веска Борисова. На издателските страници са споменати Националният етнографски музей и БАН.


Невестинска зимна носия – с. Киркьой, Солунско.


Ляво: моминска празнична носия – гр. Котел.
Дясно: празнична носия на млад мъж – с. Попина, Силистренско.
Средата (горе): детска носия на момиче – Никополско.
Средата (долу): детска носия на момиче – Разложко.


Ляво: обредна моминска носия на зълва – с. Сухин дол, Севлиевско.
Средата: венчална мъжка носия – с. Подгоре, Белоградчишко.
Дясно: обредна моминска носия на лазарка, с. Бяла, Сливенско.


Ляво: празнична мъжка носия – с. Българи, Малкотърновско. Средата: носия на годеница, Лозенград.
Дясно: празнична женска носия – с. Поповяне, Самоковско.


Ляво (горе): невестинска носия – с. Килифарево, Търновско.
Ляво (долу): моминска носия – с. Лозен, Горнооряховско.
Кръглата снимка: лятна женска носия – гр. Кюстенджа, Северна Добруджа.
Дясно:  празнична зимна носия на млад мъж – с. Лозен, Горнооряховско.


Ляво: венчална мъжка носия – с. Прогорелец, Ломско.
Дясно: женска носия – с. Горна река, Гостиварско.
Средата (горе): детска носия на момиче – Трънско.
Средата (долу): детска носия на момче – с. Караисен, Павликенско.


Ляво: празнична женска носия – с. Мокреш, Ломско.
Дясно: обредна мъжка носия на коледар – с. Победа, Добричко.


Ляво: женска носия – с. Старо село, Тутраканско.
Средата: празнична мъжка носия – с. Марковча, Новопазарско.
Дясно: празнична женска зимна носия – с. Лозен, Горнооряховско.


Ляво: празнична женска носия – гр. Бяла.
Дясно: празнична мъжка зимна носия – Софийско.


Ляво: обредна носия на лазарка – с. Драгалевци, Софийско.
Дясно: мъжка носия – с. Крумово, Варненско.
Средата (горе): обредна носия на девер -с. Горна баня,  Софийско.
Средата (долу): празнична женска носия – с. Вакарел, Ихтиманско.

http://www.otizvora.com/2010/03/993/

[Красотата на българските носии]

Красотата на българските носии:

https://www.vbox7.com/play:4a0812d1f8

Красотата на българките в носии:

https://www.vbox7.com/play:60a7b43217

https://www.vbox7.com/play:551b1f4d38

https://www.vbox7.com/play:8d075de8c4

Снимката е на Пенчо Чуков
Кукер и мома от Тракийския край

[Магията на българските народни носии]

Магията на българските народни носии

Автор: Анита Комитска

Източници:

- Част 1
- Част 2

Носиите на старите българи... Какво са те за нас, техните потомци? За някои това са дрехите, открити в старите бабини ракли. За други – спомен и омая от едно отминало време, време на мир, хармония, мъдрост и доброта.

За учения, изследовател на народната култура и изкуство, носиите са сложна система от знаци, определяща мястото и ролята на човека в обществото; белег за пол, възраст, семейна и родова принадлежност. За художника носиите са вдъхновение, породено от чудното съчетание на багри и очертания; вдъхновение, претворено в миниатюри, стенописи, картини... За човека, занимаващ се с моден дизайн носиите са като извор с жива вода, от който черпи идеи за кройка, композиция, декорация на съвременния костюм. За чужденеца – от пътешественика по българските земи от XV век насетне, та чак до днешните посетители в музеи и на фолклорни събори, носията буди възхита със своята красота и изящество. Представителите на модерния, индустриален свят са впечатлени от ръчната изработка на българското облекло. От изпридането на нишката, изтъкаването на платното, разкрояването и ушиването на дрехата, боядисването на конците и богатата везбена украса, всичко това е дело на българката.

1. Невестинска носия – с. Комарево, Плевенско, края на XIX в.
2. Празнична зимна женска носия – с. Чирен, Врачанско, втората половина на XIX в.

Носиите на старите българи... Какво са били те за своите създатели? В света на българите от миналите столетия, свят, в който са съчетани в единно и неделимо цяло ценностите и добродетелите на християнската вяра и представи, дошли от дълбока древност, носията е на особена почит. Дрехата не е само вещ и символ, тя е свята, така както са свети домашният олтар, огнището, гумното, земята, храмът... Според народната вяра преденето, тъкането, кроенето, шиенето, везането или всичко свързано с изработването на носията трябва да започне в хубав ден и час – понеделник и четвъртък, преди изгрев слънце, когато се пълни месечината. Съществуват строги забрани да се подхваща женска работа по време на големите черковни празници, в неделните дни, в дните от Коледа до Богоявление. Неспазването на тези забрани води до злини и гибел не само на извършителя, но и на цялата селска общност. В представите на българите облеклото е натоварено с особена магическа сила и мощ. То обгръща човешкото тяло и се уподобява, слива се, става едно със самия човек. С отделни части на носията могат да се правят магии, с които да се убие любовта и да се унищожи тялото. Нарочни ритуали като освещаване на дрехите в църквата, ръсенето им със светена вода, каденето с тамян и билки, тегленето им на кантар и други целят да пречистят дрехите и да осигурят добро и благополучие на техните носители. В патриархалния свят на българите съществуват строги повели по отношение носенето на облеклото и сресването на косите. Предаността към традицията определя рутината в носията, защото дрехата, като външен белег на човека, цели не да го отличи, а да го оприличи на всички останали и да го направи част от общността, която му дава сила.

3. Невестинска носия – Дупнишко, средата на XIX в.
4. Празнична женска носия – с. Еникьой, Узункюприйско, втората половина на XIX в.

Българското народно облекло впечатлява с богатството и многообразието си. Причината за това неизмеримо съчетание на форми се крие не само в различията на местата и традициите, в които са се зародили, но и в белезите на родовете и племената – траки, славяни, прабългари, съградили българския народ, запечатани от отколешни времена и пренасяни и изменяни през вековете.

5. Невестинска носия – гр. Гюмурджина, втората половина на XIX в.
6. Празнична зимна женска носия – с. Извор, Радомирско, втората половина на ХIХ в.

Определящите цветове в българската носия са белият, червеният и черният. В народните представи белият цвят се свързва с чистотата и с невинността, със светостта и с благородството. Червеният цвят е цветът на кръвта, на слънцето и живота, на мъжкото начало, а черният цвят се съотнася с прастарите вярвания и култове към Богинята Майка, земята и плодородието. Магията на носиите е в съзвучието на шарките – шевици и апликации, което струи от тях; в блясъка на сърмата, монетите, пайетите и мънистата, които красят дрехите; в причудливите форми обрисувани от гайтаните и ширитите.

7. Празнична лятна носия – с. Ковачевица, Гоцеделчевско, втората половина на ХIХ в.
8. Празнична женска носия – гр. Дебър, края на ХIХ в.

Женските носии добиват своя завършен вид и цялост с украсите за глава. В традиционната българска култура момите ходят с непокрити коси, белег на тяхната свобода. Те носят над сплетената си в множество плитки коса, венци от цветя и косичници от ивици плат, вълнени гайтани, мъниста, монети и раковини. Омъжените жени покриват косите си с шапки и кърпи, тъкани и везани, в цветова хармония с всички останали части на носията.

9. Венчална мъжка носия – с. Подгоре, Белоградчишко, средата на ХIХ в.
10. Мъжка празнична носия – с. Чирен, Врачанско, средата на ХIХ в.

Облеклото на българката е не само приказна картина, но и аромат – от него лъха мирис на китките от босилек и здравец, от смин и трендафил, от носените в дрехата ябълка и дюла. Носията е и благогласие, защото накитите на жените – прочелници, обеци, тепелъци, подбрадници, висулки, копчета, гривни, гердани, звънят при всяко движение, стъпка, танц...

11. Мъжка празнична носия – с. Гайтаниново, Гоцеделчевско, втората половина на ХIХ в.

Носиите на старите българи... Съхранявани в музейни сбирки, обличани по народни събори, възстановявани в костюми на народни певци и танцови състави, вдъхновяващи съвременни модни колекции те са част от онова наследство, което ни определя като българи и ни дава сили да вървим напред.


В представите и вярванията на старите българи мъжът имал първостепенно значение, защото Господ създал първо него, а сетне жената. На мъжа било отредено да е глава на семейството, да се грижи за прехраната, честта и достойнството на фамилията. По време на празници той кадял трапезата, произнасял благословията, колил жертвеното животно. Мъжът изпълнявал основната роля в някои обичаи: в нощта на Рождество Христово облечен в празнична премяна обхождал в коледарските дружини всички домове в селището, за да ги благослови; на Трифоновден обредно зарязвал лозята; на Кукеровден поставял причудливи маски на лицето си, за да прогони злите сили; на Тодоровден участвал в празничните надбягвания с коне; на Гергьовден извършвал древни ритуали за берекет на стадото, на Симеоновден обредно засявал нивите и др.

Носията на старите българи, решена в два основни тона – бял и черен (тъмносин, кафяв, тъмночервен), на пръв поглед е изключително семпла, но в тази съвършена простота на цветовете са изградени множеството съставни части на мъжката носия. Според изследователите на традиционното облекло белодрешният тип мъжки костюм е по-стар и битувал до късно, началото на ХХ век, в Западните български предели, а в останалата част на страната споменът за него се пазел, като в обредния костюм по време на сватба мъжете намятали връхна бяла дреха. Другият тип мъжко облекло – чернодрешният костюм, се появил още от XVIII-то столетие в източната част на страната, за да измести белите одежди, свързвайки се с развитието на абаджийския и терзийския занаят и ориенталското влияние в мъжкия костюм. Това разделение е твърде условно, защото има периоди, когато битували заедно и двата типа, като лятно (бяло) и зимно (тъмно) облекло, а има и носии, в които горните дрехи са тъмни, а гащите бели.
Композиционно двата типа облекло се различават и в силуета на горните дрехи. Белодрешният костюм е издължен, с тесни прилепнали гащи с плитко дъно – ,,бечви" или ,,чешири", и сравнително по-дълги, стигащи до коляното горни дрехи – ,,глухчета", ,,долактанки" и ,,долами". При чернодрешния мъжки костюм гащите – ,,потурите", са широки, с дълбоко дъно и къси до кръста горни дрехи – ,,елеци", ,,чепкени" и др. и силуетът на носията е по-валчест в долната си част.
Празничният традиционен мъжки костюм впечатлява с украсата си, която е деликатна и ненатрапчива. На белия фон на мъжките ризи по необикновено красив начин се откроява ярко червената шевица с извезани кръстове, свастики, стилизирани цветя и птици. Горните дрехи и гащи, със своите бели или тъмни тонове, са декорирани с червени, сини или черни гайтани, разположени в краищата, които придават завършеност. Широките червени пояси с допълнителна украса от шарени пискюли и пъстро тъканите колани върху тях се открояват на основния фон на горните дрехи. Многоцветието на чорапите, калците и подвеските в празничната носия придава цялост на костюма.
Традиционната прическа на българските мъже до твърде късно била ниско остриганата коса и оставеният дълъг кичур на върха на главата – ,,перчин" или ,,чомбас", сплетен в плитка. Дългата коса била символ на благородство, достойнство и сила. Сплетената коса се носела или навита под шапката, или пусната по гърба. В издадения със спомоществувателството на хърватския епископ Йосиф Щросмайер през 1861 г. в Загреб сборник на Братя Миладинови ,,Български народни песни" перчинът се възпява като ,,рус и златен". Според народната вяра, когато мъжът починел, отрязвали плитката му и я слагали до него в ковчега.
По време на работа на полето мъжете покривали глави с бели тъкани пешкири. Традицията повелявала винаги да носят кожен калпак. При младите мъже калпакът бил с остър връх, украсен с монетки и китки цветя. Сваляли го, когато влизали в черква, когато жалеели за починал родственик или в присъствието на по-възрастни хора. По-старите мъже носели калпак с плоско дъно. Мъжката шапка замествала своя собственик – когато мъжът бил на печалба и родителите му си харесали девойка за снаха, те я сгодявали за калпака му. На краката си българските мъже обували цървули от свинска кожа, кожени обувки или високи ботуши.

[Фестивал на народната носия - Жеравна]

Фестивал на народната носия - Жеравна

http://mediacafe.bg/novini/kafeto/ZHeravna--skokyt-vyv-vremeto-fotogalerija-6605

Чуваме за какви ли не фестивали и всеки претендира да бъде различен. Мислят се декори, канят се музикални величия, провеждат се уъркшопове, заиграват се с храни и напитки, но въпреки това, от тях се връщаш с чувство за поредното приятно прекарано време някъде на открито... толкова. Зареждаш се с енергия, но от тази модерната, която тече навсякъде.

Има едно различно място, където всичко, което се случва, оставя дълбока следа. Отнася те, въодушевява те, връща те назад във времето, към корените, обичаите и традициите.

Скок във времето - така се нарича фестивалa на фолклорната носия, който преди броени дни се проведе за 7-ми пореден път в китното балканско село Жеравна. Там именно хората правят това място различно. Хората, облечени в носии - задължително условие, за да влезеш в този свят.

Можете ли да си представите хиляди, хиляди души, от прохождащи деца до баби и дядовци, събрани под едно, в една борова гора, събрани на поляни, насядали, налягали на пъстри черги по земята и всички, всички, всички облечени в народни носии. Колорит и разнообразие, което не само пълни очите, а и кара душите да преливат от емоция и възхищение. Десени, шевици, литаци, елеци, престилки, пафти, пендари, ямурлуци, потури, цървули, калпаци, забрадки...

Всичко това ни кара да се дивим на богатството, което българската народна носия пренася през вековете. На сплотеността на българина, когато се хване с непознати на хоро. На темперамента на музиката, от духовите оркестри, през ръченици, хора, зурни и гайди. Всичко това е накарало и една двойка да пожелае да сключи граждански брак по стара българска традиция именно там, сред хилядите хора облечени в носии, в най-достойната одежда за всеки един българин...

Официална страница на фестивала:  http://www.nosia.bg/

[Боряна – българската кукла Барби]

Боряна – българската кукла Барби

Идеята е на Людмила Кацарова, на която не и харесва идеята за оскъдната рокля и пластмасово тънко тяло на популярната кукла Барби. Така се ражда идеята за популяризиране на българска кукла, вдъхновена от бита и традицията на различните български региони.

Създава първата, която нарича Боряна – облечена е с носия от ихтиманския край, а материалите са кенар, шаяк, вълна, лен и други естествени материали. Тъканите са характерни с трайните си цветове, пъстрота и здравина. Люси споделя, че не може да се купи съвременен плат и да се направи носия, която да излъчва старинен дух. За това в своите колекции използва стари прежди, изкупува от селата останали по ракли дрехи и носии.

Младата българка е вдъхновена от облеклата в различните райони на страната, обикаля музеи и етнографски изложби, покорена е от красотата на българската традиционна дреха.
Отнема доста време изработката на една такава кукла, но тя едно по едно пресъздава всички пъстри и разнообразни облекла от различните региони. За произведенията си Люси шие бели ризи от кенар, литаци от шаяк, пъстри вълнени чорапки, бродира на ръка. Телата на куклите-сувенири се изработват от дърво. Ръцете на играчките са изработени от глина и стилизирани с бои. Лицата също са от глина и са им придадени специфични изражения чрез майсторско изписване с темперни бои. Косите са сплетени на плитка и пресъздават буйната коса на българката. Дължината на куклата е около 40 см. Всяка държи стомнички от грънчари, менчета от ателиетата в Етъра и други автентични, характерни за българската традиция аксесоари.

На снимката пред обектива на http://zabelejitelnosti.info позира младо момиче с Добруджанска носия, вдъхновено от делото на Люси, което с гордост и почитание носи българската носия!



http://zabelejitelnosti.info/2012/11/

Идеята е много хубава. Напомня ми на сувенирите дето ги продаваха по нашите курорти през детството.
Нещо подобно
http://balkansko.bg/wp-content/uploads/2013/12/baner-kukli-850x420.jpg
Тогава чужденците-туристи си купуваха тези сувенири и по този начин хем си плащаха, хем се запознаваха с част от българската национална култура. Хем и сувенира си им оставяше за спомен от тяхното посещение в България.
Не е зле тази хубава идея да намери развитие.
Например предлагам куклите "Боряна" да се произвеждат в два варианта.
Първият вариант да се произвежда като сувенир предназначен само за украса и за гледане. И с тази цел да си го купуват българите и нашите чуждестранни гости. И да бъдат направени по начина и от материалите които предлага авторката Людмила Кацарова.
Вторият вариант който според мен би трябвало да се произвеждат куклите "Боряна" е като кукли предназначени за директна игра на децата с тях.
В този случай не можем да избегнем употребата на пластмаса като материал и всички правила за безопастност на детските играчки. Куклите трябва да са евтини, с производство на конвейр. А дрешките на куклите и те трябва да са евтини и изработени не чак с такива подробности но в края на краищата в български национален стил. Дрешките на куклите трябва да са изработени и те от здрав и безопасен  материал който да издържа на продължителна детска игра.
Идеята ми е малките българчета още от бебешките и детските си години да свикват с българските национални носии, лесно да ги разпознават, да се привържат към тях и всичко това да ги съхрани в голяма степен като българи.
Не е зле и да се помисли и за мъжка кукла и сувенир с типично българско име и със същите предназначения. Както и куклите "Боряна" да се купуват и от чуждестранните туристи, също и да се продават и в чужбина. Хем като играчки и сувенири, хем и с познавателна цел.

[Тайните на българската носия]

Тайните на българската носия

https://www.facebook.com/BugarianHeritage/photos/a.1467076860263694.1073741828.1466888520282528/1763878403916870/?type=3&theater

Едно време предците ни са вярвали, че традиционните костюми имат магическа сила.
Винаги когато гледам някой фолклорен ансамбъл и всички тези прекрасни момичета и момчета, облечени в национални носии, не мога да спра да си мисля за това колко красиви, силни и зареждащи изглеждат с тях.

Ще ви разкажа някои любопитни неща, които научих за народните ни носии.

В нашето съвремие такива одежди носят основно изпълнителите на фолклорни песни и танци, които обличат костюмите си най-вече за участията.
В стари времена, когато българите общували на междуселските пазари и панаири или по празници, от костюма на мъжа или жената се добивала представа за социалното и семейното им положение. Момчетата и момичетата до пубертетна възраст носели еднакво облекло, недиференцирано по пол. По различни елементи от облеклото на момичето или жената можело да се определи дали е влязла в пубертета, дали е годеница или млада невеста, дали е вдовица и т.н. Женският пояс бил с пискюли, като момата слагала пискюлите от лявата страна на кръста, омъжената жена – отдясно. Ако една мома вече си имала изгора, сменяла мястото на китката, с която се кичела – вместо да е отляво, я слагала отдясно. Така, ако някой друг я харесвал, разбирал, че няма шанс. Българската носия е изключително богата и живописна. Тя е рожба на кръстопътното място, на което живеем. На него са се срещали много традиции и култури – на траки, прабългари, славяни. По нашите земи са преминавали кумани, авари, татари, почти два века са живели римляни, идвали са кръстоносците. Цялата тази пъстрота се отразява и върху богатството на българската носия.

Основен елемент в носията е шевицата. Шевицата е винаги ритмична – по полите, ръбовете на ръкавите, кръгово затворена, което символизира житейския кръговрат. Циклите, през които трябва да премине животът на човек без прескачане и без отклонение. – Защото всяко прескачане означава излизане от този цикъл – примерно, да не се ожениш, да се разболееш или рано да овдовееш. В орнаментите по шевиците никога няма да срещнете овце от домашния двор или кокошки. Ще срещнете петли, които са символ на мъжката потенция. Ще срещнете змийчета, които се редуват едно след друго, те са символ на демоничния свят – носител на плодоносна сила. Затова ги има по женските ризи, а ги няма по мъжките. Също така ще срещнете пауна, който е птица, която много често се плоди и при всяко плодене сменя перата си. Затова например от годежа до изтичане на фертилитета на жената тя се кичи с паунови пера. Пауновите пера обаче трябва да стърчат и да треперят, защото, положени хоризонтално вкъщи, носят смърт, т.е. паунът не е жив, не може да се плоди. Колкото до човешките фигури в шевиците, те са наредени точно както е структурата на семейството. Мъжка фигура, женска, след това малки ромбчета – децата. И това се повтаря до безкрай, т.е. да няма край кръговратът на живота, на родословието на фамилията. И което е най-впечатляващо, върху най-ранните църковнославянски книги, които са били ръкописни, в заглавките виждаме същите тези фигури – петела, пауна, змея и същите плетеници от ромбове и многоъгълници.
В миналото шевиците са били ,,регламентирани". Не е било възможно да се възпроизведе някаква шевица, просто защото е по-красива. Във всяко село имало специални парчета плат, по които майсторки – възрастни жени, наследили старинните предписания, бродирали всички фигури, които са ,,регламентирани" за изпълнение в даденото село. Всяка от фигурите имала своя символика. Ако те не се изпълнят според канона, би се объркал езикът на общуването. Същото се отнасяло и за частите от облеклото – всяка от тях имала своята семантика. Например, омъжената жена до определена възраст трябвало да бъде облечена отгоре с вълнен клашник (връхна дреха) или елек. Дори да й е топло, тя не можела да го свали, защото това би означавало, че тя не е в тази възраст, не е женена или се е отклонила от брака.
Костюмът е цветово много богат. Всичко се е боядисвало с растителни бои по различни рецепти. След като се оцвети с отвари от растения, боядисаната прежда се държала в окислители – зелев сок, сок от диви круши или ябълки, варов разтвор, заравяли я в тор и т.н., в резултат на което преждата се получавала неравномерно боядисана. Но пък цветовете не избеляват и между тоновете няма този контраст, който се получава при анилиновите бои. Преобладавал е червеният цвят – символ на живота, виното, кръвта, а също така кафявото, жълтото, охрата, символизираща семето във фалическия смисъл и като плодородие в природата. Но тревисто зелено няма никъде да намерите, защото се е вярвало, че то символизира смъртта. Знаете, за болен човек се казва, че е ,,жълт-зелен". Черното е използвано главно за очертаване на контурите. До сватбата си българката трябвало да направи три-четири ката дрехи за бъдещия си съпруг и толкова за себе си, съобразявайки се с канона – за всяка възраст съответния комплект.

Цялото село се извървявало да види чеиза, особено жените-майсторки, които обръщали дрехите да ги видят и от обратната страна. А те били изпълнени така, че обратната страна спокойно можела да мине и за лицева – не се виждало възелче или сбъркано. Но винаги се оставяло на някое място недовършен елемент – против уроки. Защото много хубаво не е на хубаво. А съвършенството е невъзможно, отклонение винаги се получавало. И е по-добре несъвършенството да бъде върху произведеното, отколкото то да се възпроизведе в живота.

И тъй като всичко в облеклото било строго регламентирано, затова и жена, която се омъжвала извън селото, била оплаквана. Както казва социалният психолог Иван Хаджийски, ,,животът извън селото е живот в чужбина". Булката отивала с приготвения от нея чеиз, но той не се вписвал на новото място, тъй като костюмите, приготвяни от нея през годините, били различни по състав, шевици, тъкани. Тя нямала време да приготвя нови дрехи, тъй като през година-две раждала, и в същото време от сутрин до вечер работела на нивата, и оставала изолирана, не се вписвала в контекста на новото си село.

Носията е цяла вселена, със свой специфичен език, свой смисъл. Но поради непознаването му ние, съвременните българи, се ,,изгубваме в превода".

http://www.bglev.org/

[Стaниcлaв Стoянoв: Нocиятa e вpъзкaтa ни c вeкoвния бългapcки дyх]

Стaниcлaв Стoянoв: Нocиятa e вpъзкaтa ни c вeкoвния бългapcки дyх

Нapoднaтa нocия e знaк зa идeнтичнocт. Tя e  вpъзкa c нaшитe пpeдци, c кopeнитe ни, cпoдeля вeликoтъpнoвeцът Стaниcлaв Стoянoв. Toй e млaд и ycпял мъж, coбcтвeник нa peклaмнa aгeнция, кoйтo ce гopдee c бългapcкoтo. Рaзкpивa, чe кoгaтo e c нocия, yceщa нeвидимaтa нишкa, кoятo гo cвъpзa c мнoгoвeкoвния бългapcки дyх, кoйтo e ycтoял в мoмeнти нa вeличиe и тpyднocти.
"Нa бългapитe в нaши дни мнoгo ни липcвa чyвcтвoтo зa кopeн, зa идeнтичнocт. Tpябвa дa гo нocим, зaщoтo инaчe щe ce oзoвeм във вaкyyм. Вceки чoвeк e ycтpoeн тaкa, чe тъpcи coбcтвeнoтo cи "aз" нe caмo кaтo личнocт, кaтo cъзнaниe, нo и кaтo вpъзкa c пpeдцитe cи. Ниe нocим в ceбe cи чacт oт тях. Taзи вpъзкa ни e нeoбхoдимa, зaщoтo инaчe щe cмe кaтo oтceчeнo дъpвo. Нocиятa ми пoмoгнa чиcтo бaлaнcиpaщo, yceтих ce c eднa cтъпкa пo нaмepил ceбe cи. Tя e нaчин дa oпoзнaя ceбe cи, зaщoтo вътpe в нac e нaй-нeпoзнaтaтa тepитopия", paзкaзвa Стaниcлaв.
Зa пъpви път oблякъл нocия пpeди двe гoдини зa yчpeдявaнeтo нa cдpyжeниe "Пaзитeли нa бългapщинaтa". Пъpвaтa нocия билa ceвepняшкa, взeл я пoд нaeм oт aнcaмбъл "Бългape". Пocлe cи кyпил книгa, издaниe нa БАН, пocвeтeнa нa нocиитe, зa дa ce зaпoзнae c хapaктepнoтo в кocтюмa нa oтдeлнитe eтнoгpaфcки oблacти. Toгaвa cи yшил пъpвaтa ceвepняшкa нocия. Нapoчнo нaпpaвил eлeчeтo и пoяca лилaви, зaщoтo тoвa e цвeтът нa Вeликo Tъpнoвo.
"Пo пpинцип в нaшия paйoн нe e имaлo нocии c лилaвo, aкo пък ca ce cpeщaли, тe ca били пpaзнични. Лилaви имa, нo в плeвeнcкия кpaй", пoяcнявa млaдият мъж. Слeд тoвa cи нaпpaвил втopa нocия – мaкeдoнcкa, хapecaлo мy кaк изглeждa. Нe cпpял дo тyк, yшил cи и някoлкo вpъхни дpeхи – кaфтaн, кюpк, eлeчe cлизaщo дo кoлянoтo,  чeпкeн – eлeчe c oтвopeни pъкaви, кoeтo e пpиcъщo зa мaкeндoнcкaтa, aлбaнcкaтa и гpъцкaтa нocия. В кpaя нa XVIII в. и нaчaлoтo нa XX в. тo нaвлизa и в хaйдyшкoтo oблeклo. Нapичa ce хapaмийcкo, нe e зaдължитeлнo дa e c фycтaнeлa. Хaджи Димитъp, Стeфaн Кapaджa, Филип Toтю ca тoчнo c тaкивa нocии пo cнимкитe, oбяcнявa Стaниcлaв, кoйтo имa и cтapи opъжия. Зa дa e иcтинcки вoeвoдa, cи e нaпpaвил кaпcyлeн пищoв, ceгa иcкa дa cи кyпи кapaкoлaк. Toвa e къco opъжиe мeждy нoж и мeч c кocтeнa дpъжкa, кoeтo e хapaктepнo зa нaшия кpaй. Имa oщe  бapyтници, фишeклъци.
Рoдът нa Стaниcлaв Стoянoв e oт Свищoв. Пo мaйчинa линия eднaтa мy пpaбaбa  имa влaшкa жилкa, a дpyгaтa e oт вeлeшaнcкaтa мaхaлa в Свищoв. Пo бaщинa линия ceмeйcтвoтo мy cъщo e oт cвищoвcкия кpaй.
Вcякa гoдинa Стaниcлaв, cъпpyгaтa мy Пeтя, и мaлкaтa им дъщepичкa хoдят нa фecтивaлa нa нapoднaтa нocия в Жepвнa. Нeoпиcyeмo e yceщaнeтo дa видиш 20 000 дyши, oблeчeни в нapoдни нocии, ycмихвa ce млaдият мъж. Хapecвa мy, чe пo вpeмe нa фecтa ca зaбpaнeни вcички ypeди oт XX в. и чoвeк ce чyвcтвa пo-мaлкo зaвиcим oт тeлeфoнa, кoмпютъpa, тeлeвизopa. Вeчe нe изпycкa cъбитиe, в кoeтo имa възмoжнocт дa oблeчe нapoднaтa нocия. Убeдeн e, чe вceки eдин бългapин тpябвa дa гo нaпpaви пoнe вeднъж в живoтa cи, зa дa yceти кaквo e чyвcтвoтo.
Стaниcлaв пpeoткpивa чyдния cвят нa бългapcкoтo пpeди пoвeчe oт дeceт гoдини, кoгaтo пpoчeл някoлкo книги, cвъpзaни c бългapcкaтa иcтopия, кoитo мy oкaзaли мнoгo cилнo въздeйcтвиe. Сpeд тях ca Хpoникитe нa Стeфaн Цaнeв, тpyдoвeтe нa Бoжидap Димитpoв. Зaпoчнaл дa oбикaля цялaтa cтpaнa, пoceтил вcички гoлeми и cpeдни гpaдoвe. Еднo oт мecтaтa, кoeтo нaй-мнoгo гo e впeчaтлилo, e Видин.
"Пaдa ce мaлкo вcтpaни, пeт чaca e пътят oт Вeликo Tъpнoвo, нo кoгaтo бeшe иcтepиятa пo Бeлoгpaдчишкитe cкaли, и ниe oтидoхмe. Отceднaхмe във Видин. Окaзa ce, чe в гpaдa имa тoлкoвa мнoгo иcтopия, чe ocтaнaх шoкиpaн. Живият гpaд e oбгpaдeн c кpeпocтни cтeни, eдинcтвeнoтo пoдoбнo мяcтo e Хиcapя. Кpeпocттa Бaбa Видa e eдинcтвeнaтa oцeлялa цялa цитaдeлa в Бългapия. Нaпpaви ми впeчaтлeниe Кpъcтaтa кaзapмa, библиoтeкaтa нa Оcмaн Пaзвaнтoyглy, имa и eвpeйcкa cинaгoгa. Вpaцa cъщo имa cтpaхoтнa aтмocфepa. Плиcкa пък мe впeчaтли cъc cтpoитeлcтвoтo oт Пъpвoтo бългapcкo цapcтвo", paзкpивa coбcтвeникът нa peклaмнa aгeнция.
Мнoгo ca и иcтopичecкитe личнocти, кoитo зacлyжaвaт възхитa и yвaжeниe.
"Кaтo изключим cpeднoвeкoвнитe бългapcки влaдeтeли, кoитo ca лeгeндapни личнocти, мнoгo мe впeчaтлявa Илю вoйвoдa. Toй e вoeвoдa oт мaлък, мнoгo пъти e paнявaн, нo дoживявa Оcвoбoждeниeтo и кaтo зaпoчвa Сpъбcкo-бългapcкaтa вoйнa пpeз 1885 гoдинa oтнoвo oбличa хaйдyшкитe дpeхи и 80-гoдишeн oтивa дa ce биe. Taзи нeгoвa пocтъпкa мнoгo вдигa мopaлa нa бългapcкитe вoйници", oбяcнявa Стaниcлaв Стoянoв. Toй пoяcнявa, чe пoпyляpнaтa бългapcкa хyдoжничкa и peжиcьopкa Зopницa Пoпгaнчeвa, пoвeчe извecтнa кaтo Зopницa Сoфия, пpaви филм зa cлaвния вoeвoдa.
Пpeди двe гoдини Стaниcлaв cтaвa чacт oт cдpyжeниe "Пaзитeли нa бългapщинaтa", cъздaдeнo oт pъкoвoдитeля нa aнcaмбъл "Бългape" Хpиcтo Димитpoв. Във вceки oблacтeн гpaд тo имa мecтнa cтpyктypa, кoятo ce нapичa "чeтa". Tя имa вoeвoдa, пoдвoeвoдa, знaмeнoceц, кoвчeжник. Във Вeликo Tъpнoвo в нeя влизaт oкoлo  дeceтинa дyши, cpeд кoитo aдвoкaт Киpил Андpeeв и Стeфaн Кинoв, нo вce oщe opгaнизaциятa тyк нe e нaпълнo cтpyктypиpaнa. Яcнo e oбaчe, чe чeтaтa щe ce кaзвa "Филип Toтю". "Tpябвa дa cи нaпpaвим нocии, кoитo дa ca eднaкви или пoнe някoй oт eлeмeнтитe дa e cпeцифичeн. Миcлим вapиaнти и зa кayзa нa чeтaтa, инaчe кaтo oбщa кayзa нa cдpyжeниeтo cмe peшили дa нaпpaвим мoнyмeнт "Хaйдyшки глaви" в Жepaвнa.
Слeдвaщaтa ни дългocpoчнa кayзa e дa изгpaдим дo 2018 г. мoнyмeнт нa Кaн Tepвeл, зaщoтo тoгaвa ce нaвъpшвaт 1300 гoдини oт биткaтa мy c apaбитe. Нa Бocфopa тoй cпиpa apaбcкoтo нaшecтвиe. 200 000 apмия ce e oпитaлa дa нaхлye в Евpoпa. Toвa e eднa тeмa, кoятo звyчи мнoгo aктyaлнo в нaши дни. Дeлoтo мy e пaмeтнo, зaщoтo oт дpyгaтa cтpaнa нa Евpoпa apaбитe пpeминaвaт, зaвзeмaт цялa Иcпaния и ocтaвaт тaм пoнe 600-700 гoдини. Дoбpe чe e Кapл Мapтeл, кoйтo ycпявa дa ги cпpe", paзкpивa Стaниcлaв. Мoнyмeнтът щe бъдe или нa Кaпитaн Андpeeвo, къдeтo e вхoдът нa Евpoпa и нa Бългapия, или някъдe в Сoфия. "Щe имa и чecтвaнe в Бългapия и Евpoпa, щe ce oпитaмe дa гo oбвъpжeм и c Кapл Мapтeл, зa дa пoчeтeм и двeтe личнocти. Мoжe гoдишнинaтa дa бъдe oтбeлязaнa и в eвpoпeйcкитe инcтитyции", пoяcнявa cъвpeмeнният вoeвoдa.

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/stanislav-stoyanov-nosiyata-e-vrazkata-ni-s-vekovniya-balgarski-duh.html

Автентични родопски мъжка и женска носии се обличат на празници от много българи и днес  - Гергьовден 2016 в с. Забърдо.
(в прикачения файл)



Редактирано от администратор: Премахване на невалиден линк.

[Красиви перничанки правят модно ревю под земята]

Красиви перничанки правят модно ревю под земята

На 19 октомври ще надникнем в раклите на бабите от Брезник, Кладница, Земен, Бела вода, Батановци, Долна Секирна и Мещица, Дивля, Боснек, които ще извадят уникалните си ръчно направени одежди. С помощта на Народните читалища в Пернишко ще надникнем в спомените на хората от региона за модата и начина , по който са се обличали в миналото. Носиите ще бъдат показани на Деня на града,19 октомври от 17.30ч. в Подземен минен музей. Над 600 метра под земята ще дефилират освен професионални модели и красиви перничанки от танцовите фолклорни ансамбли в града.



Носиите ще бъдат комбинирани с уникални бижута и накити от края на XIX в и началото на XX век – пафти, пендари, гривни и нагръдни накити извадени от богатата експозиция на Регионален исторически музей-Перник. Събитието ще ни върне назад във времето, за да се насладим не само на красотата на жените от Пернишко, но и на кулинарните им умения да месят и посрещат гостите си с вкусни месеници, рахат лукум и граовска ракия.



Някои от тези облекла са наследени от две поколения и имат 100-150 годишна история. Бродирани кошулии, литаци, саи, манофели, комбинирани от пъстроцветни зуници, престилки, пояси и допълнени от ефирни параленти с красиви бродерии и ръчно оплетени чорапи. Ще се върнем назад във времето, за да видим, че жителите от Пернишко са имали талант,сръчност и вкус, да изработват сами облеклата си.



Народното облекло се приемало не само за символ на принадлежност към вяра и език, а и като своеобразен документ за самоличност на отделния индивид и свидетелство за културната история на даденото населено място.





http://zapernik.com/2016/10/17/15974/

Български народни песни

Започната от Nordwave

Отговори: 1268
Прегледи: 454490

Български народни мерки

Започната от Hatshepsut

Отговори: 1
Прегледи: 9269

Български народни вярвания и митология

Започната от кан Тервел

Отговори: 35
Прегледи: 27503

Български народни музикални инструменти

Започната от Division

Отговори: 3
Прегледи: 18246

Народни традиции по Погани дни (25. XII. - 6. I.)

Започната от Hatshepsut

Отговори: 1
Прегледи: 2967