Изяществото на българските народни носии

[Йоан Златоуст]

Тракия е основната и най-голяма фолклорна област в България.

Тракийската низина ни пленява със своята необятност и простор. Зелени полета и ливади се простират от Стара планина на изток чак до бреговете на Черно море и на юг до Родопите. Равна и необятна е тракийската низина. По тези земи се е зародила  най-древната култура на Балканския полуостров, сътворена от първите й заселници – траките. И до днес из равна Тракия звучат песните на Орфей, сияе златото на тракийските владетели, надлъж и нашир се разнася уханието на българската роза.

Красива и изразителна е народната музика на Тракия, богат и разнообразен е музикалният й фолклор, спокойствие и красота звучат в нейните народни песни, в мелодиите на медните й кавали. В тракийското творчество се отразява духът на нашия древен народ, неговата нравствена чистота. Всяко създадено от народа творение е откровение, радост или тъга,  предава се от поколение на поколение и крие онази тайна, която всеки българин носи в сърцето си.  Хубави и горди са тракийските моми. С росна китка на чело те чакат своя момък сутрин и вечер край извора или край кладенеца. От техните песни лъха нежност, а  танците кипят от жизнерадост и веселие.

Рано на пролет, щом по дворовете цъфнат първите кокичета,  из Тракия тръгват страшни кукери, мъжете си слагат маски, връзват на кръста си тежки звънци и подгонват лютата зима, за да си иде по-скоро и да посрещнат пролетта.

В първия пролетен ден сутринта рано стопанките простират пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или червени конци да пазят къщата, да не влезе в нея злото – болести и немотия. Като ги види, Баба Марта да се разсмее и да пекне слънце. Много легенди са разказват из Тракия за прочутата българска мартеница, която всеки българин точно на първи март връзва на своите близки и приятели за здраве и успешна година.

В неделята преди Великден тръгват лазарки, за да пожелаят здраве и берекет за всеки дом. Момите гадаят коя първа ще има сватба, всяка мома оставя в общо менче своя гривна, пръстен, огърлица или китка. Менчето престоява през нощта под цъфнал трендафил, а на сутринта предварително избрана мома вади един по един знаците и определя коя мома за какъв момък  ще се омъжи.

Тракийските жени са сръчни, изпод техните ръце се раждат чудни шевици и бродерии, по ризите и сукманите разцъфват пъстри цветя, а цветовете на дъгата се събират и се оглеждат в шарените черги.

В южна Тракия и до днес се пази древен обичай – нестинарството или ходенето с боси крака върху жарава. В края на май се палят буйни огньове, въглените им се разстилат в кръг, а около него се извива хоро, най-отпред се носят иконите на св. Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, най-често жени. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. Светците Константин и Елена се смятат за покровители на нестинарите.

Такава е българската Тракия от както свят светува: жива и необятна, тайнствена и омагьосваща с красотата си, весела и игрива, истинска и вечна…

[Теодор]

Лена Кирилова: Добруджанската носия съчетава отличителните черти на облеклото на преселниците от различни райони на България




Етнографът Лена Кирилова, уредник в Етнографската къща в Добрич в интервю за радио “Фокус” – Варна.

”Фокус”: Какво е специфичното за добруджанската носия?
Лена Кирилова: Не бихме могли да кажем, че в Добруджа е характерен само един тип носия. “Добруджанска” като понятие не би изчерпало многообразието и спецификата на различните етнографски групи, които населяват етнографската област Добруджа. В резултат на исторически, обществено-икономически и политически причини в региона през периода от началото на 19 век до 1940 година, когато в Добруджа се заселва последната голяма етнографска група, се извършват редица миграционни и преселнически движения. Те водят до обособяване на различни по своята материална и духовна специфика етнографски групи. Така като най-характерни и в елементите на носията, и на фолклора, и на духовните вярвания са няколко етнографски групи. Най-големи от тях са обособени от преселниците, които идват от Тракия – Одринско, Лозенградско, Сливенско, Ямболско и т.н. Друга голяма група са преселниците от Котленско. Първоначално това са били овчарите от Котленския Балкан, които впоследствие се заселват заедно със семействата си. Друга специфична етнографска група са преселниците от Северна Добруджа след Крайовския договор през 1940 година. Последната група преселници са всъщност напуснали своите земи в Югоизточна България още през 19 век, за да стигнат до Бесарабия и после да се завърнат в Северна Добруджа. Има и по-стари групи население. Това са така наречените шиковци, капанци, гребенци. Те обаче са характерни за област Силистра.
”Фокус”: Как това многообразие се е отразило на културата на региона и в частност изработването на носии и техния облик?
Лена Кирилова: Всяка една от етнографските групи е запазила своите специфични белези. Обединяващ е общобългарският етничен стил, който се изразява във формата, украсата и начина на изработка на носиите. Трябва да се подчертае обаче, че носията е един от най-консервативните белези що се касае до материалната култура, така че и днес, ако бъде посетено някое добруджанско село, може да се забележи, че носията носи символиката на старите вярвания и знаковите символи, които намират изражение и в едновремешното фолклорно облекло. Трудно е да се даде едностранно описание на спецификата на добруджанската носия в контекста на разнообразието от етноси, които живеят в региона.
”Фокус”: По какъв друг принцип освен етнографския могат да бъдат класифицирани носиите?
Лена Кирилова: Не само за Добруджа е характерно разделението на носиите по семеен принцип, по обреден, социален, възрастов. Ако например се обърнем към традиционния народен календар, ще видим, че във всеки един от празниците всяко едно обредно лице носи своята специфична носия, която да показва именно неговото участие в празника, която да характеризира тази знакова функция, която даденото обредно лице ще има в празника. Ако се вземат за пример едни от най-красивите добруджански носии – лазарските, те се различават от лазарските носии в други краища на България. Отликата е най-вече в украсата, в богата изработка от синчани, сребърни накити и т.н. Различават се и в цветово отношение, тъй като символиката на празника е желанието за здраве, за берекет, за любов и всичко това трябва да се излъчва от носията, т.е. тя не може да бъде в тъмни цветове. Преди всичко трябва да бъде в червено, което да предпазва девойката от злите сили. Трябва да носи яркоцветието и на самата пролетна природа що се отнася до украшенията. Ако се обърнем към семейните празници, примерно при булката, при младоженеца, носията също има своята символика. Един от акцентите е украсата на булката – специфичните накити и червеното було, което предпазва от лоши очи. Освен това булката трябва да има две ризи, едната от които е с незавършена бродерия. Това е свързано с древни народни вярвания, че много хубост привлича лошите очи, за това при девойката трябва да има някакъв недостатък, някакъв кусур, както казват бабите, за да не привлича злите сили. Има и друга традиция в отколешното облекло. Момичето може да ходи незабрадено само докато не е омъжено, след сватбата забрадката е задължителен елемент от облеклото. Всеки един от детайлите в носията показва на колко години е момата, от кой район е, дали е омъжена, дали има деца, дали е вдовица и т.н. Важно е дори мястото, което заема китката зад ухото на момата, дали е от ляво или от дясно, броят на плитките й. Всичко това носи определена символика. Така че, ако трябва да се обърнем към народната материална и духовна култура, които са взаимно проникнати, ще видим, че и в носията са наслоени всички древни вярвания и посланията, които идват от хилядолетия назад, претърпели своето развитие. В една или друга посока те намират отражение във всеки един елемент от народната култура, включително и носията, която е ярък изразител на българския етничен стил, обединяващ всички етнографски групи в страната. От друга страна носията пази детайли, свързани с регионалните специфики на всяка област. И тъй като както казват етнографите, Добруджа дава етнографска картина на половин България, освен това регионът е един от най-богатите в материално и духовно отношение, в него и до днес могат да бъдат открити многообразието и богатството на народната култура. Това е дало своя отпечатък и върху добруджанската носия.

http://focus-news.net/?id=f15654

[Hatshepsut]

[Hatshepsut]

[BulgarianBlood]

Народните ни носии са прекрасни. Като по-малък съм обличал добруджанска момчешка носия и човек се чувства някак си... повече българин с такова облекло. Сега ми се ще да си намеря собствена мъжка носия.

[DenBr]

район Сандански

...



с. Бохот, Плевенско

...



с. Бяла, Сливенско

...



с. Вубел, Никополско

...


 
с. Инзово, Тополовградско                                                                  с. Лозарево, Карнобатско

...


   
Котел                                                                                                      с. Чупрене, Белоградчишко

...


 
с. Драгичево, Пернишко                                                                         район Дупница

...


 
с. Победа, Добричко                                                                              с. Осеновлак, Ботевградско

...

 
район Елин Пелин                                                                                  с. Карналово, Петричко

...

 
с. Бяла, Сливенско                                                                                район Самоков

[mitio88]

А някой да има носия за продаване?

[Hatshepsut]

Женска носия от с.Тетово, Русенско:

[Hatshepsut]

Женска носия от Габровско с типичния за областта "невестински сокай":


https://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia/photos/a.225961894139450.50825.225037020898604/424309060971398/?type=1&theater

Как се прави сокаеното забраждане:


Сокай

[Hatshepsut]

Невестинска носия от областта Боймия (географски съвпада с Гевгелийско-валандовската котловина), която в наши дни политически е разделена между Република Македония и Гърция. Както и в други райони на българското етническо землище и в Боймията за невестинската носия е характерна специалната "капа", изработена във формата на венец, украсена с естествени и изкуствени цветя, много мънистени и метални накити.


https://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia/photos/a.225961894139450.50825.225037020898604/439607616108209/?type=1&theater

Източник: http://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia

[Hatshepsut]

Представяме ви едно изследване на Владимир Яневски на носиите от областта Овче поле във Вардарска Македония. Невероятните овчеполски носии са представени в целия им колорит и красота. Насладете им се. Подробна информация за носиите от този край можете да прочетете тук:

http://issuu.com/fekali/docs/nosijata_ovce_polef










https://www.facebook.com/Bulgarian.national.dress.Bulgarska.nosia/photos/a.440315629370741.95269.225037020898604/440315862704051/?type=3&theater
Карта на Република Македония, на която в жълто е отбелязана областта Овче поле.

Повече снимки:

http://www.facebook.com/media/set/?set=a.440315629370741.95269.225037020898604&type=1

[Hatshepsut]

Автентична трънска народна носия:



Източник: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=206330266070145&set=o.168556386536335&type=1&ref=nf

[Hatshepsut]

Момиче от Банско. Облечена е в отлично запазена оригинална старинна аладжа с ален прескутник. Питката е върху ръчно тъкан бански месал:


https://www.facebook.com/bulgariatravel/photos/a.531430786932165.1073741831.303555639719682/531431593598751/?type=3&theater

[Hatshepsut]

Носии от Скопска Църна гора:

В ляво - празнична мъжка и женска лятна носия; В дясно - празнични носии на ерген и мома:


Моминско забраждане:


Моминско забраждане в профил и с паун перо:


Ерген и мома на "задявка":


Източник: https://www.facebook.com/media/set/?set=a.536926906376279.1073741848.225037020898604&type=3

[Hatshepsut]

В минало време – български народни носии

Илюстрациите са от книгата „Български народни носии“ на изд. „Анико“. В този своеобразен каталог, съставен под редакцията на Никола Григоров, изобилства от чудесни снимки на хубави хора, облечени в изумителни народни носии. Фотосите са дело на Димитър Ерменков. Етнографските текстове, подборът на носиите и тяхното аранжиране е от Анита Комитска и Веска Борисова. На издателските страници са споменати Националният етнографски музей и БАН.


Невестинска зимна носия – с. Киркьой, Солунско.


Ляво: моминска празнична носия – гр. Котел.
Дясно: празнична носия на млад мъж – с. Попина, Силистренско.
Средата (горе): детска носия на момиче – Никополско.
Средата (долу): детска носия на момиче – Разложко.


Ляво: обредна моминска носия на зълва – с. Сухин дол, Севлиевско.
Средата: венчална мъжка носия – с. Подгоре, Белоградчишко.
Дясно: обредна моминска носия на лазарка, с. Бяла, Сливенско.


Ляво: празнична мъжка носия – с. Българи, Малкотърновско. Средата: носия на годеница, Лозенград.
Дясно: празнична женска носия – с. Поповяне, Самоковско.


Ляво (горе): невестинска носия – с. Килифарево, Търновско.
Ляво (долу): моминска носия – с. Лозен, Горнооряховско.
Кръглата снимка: лятна женска носия – гр. Кюстенджа, Северна Добруджа.
Дясно:  празнична зимна носия на млад мъж – с. Лозен, Горнооряховско.


Ляво: венчална мъжка носия – с. Прогорелец, Ломско.
Дясно: женска носия – с. Горна река, Гостиварско.
Средата (горе): детска носия на момиче – Трънско.
Средата (долу): детска носия на момче – с. Караисен, Павликенско.


Ляво: празнична женска носия – с. Мокреш, Ломско.
Дясно: обредна мъжка носия на коледар – с. Победа, Добричко.


Ляво: женска носия – с. Старо село, Тутраканско.
Средата: празнична мъжка носия – с. Марковча, Новопазарско.
Дясно: празнична женска зимна носия – с. Лозен, Горнооряховско.


Ляво: празнична женска носия – гр. Бяла.
Дясно: празнична мъжка зимна носия – Софийско.


Ляво: обредна носия на лазарка – с. Драгалевци, Софийско.
Дясно: мъжка носия – с. Крумово, Варненско.
Средата (горе): обредна носия на девер -с. Горна баня,  Софийско.
Средата (долу): празнична женска носия – с. Вакарел, Ихтиманско.

http://www.otizvora.com/2010/03/993/