Автор Тема: Лично творчество  (Прочетена 8978 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Ivo_the_MOnsTer

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 783
  • Карма: +141/-36
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.8 Firefox 3.0.8
  • Зодия: Cancer Cancer
Re: Лично творчество
« Отговор #15 -: Април 03, 2009, 09:37:02 »
Не знам с какви стихотворения са ВИ промивали мозъците , но стига сте го сънували тоя комунизъм  :-[! Успокойте се няма го тъкмо от когато съм родена...
Заповядайте в 21век , и тук не ни и леко... да вземем да се позамислим за сегашните проблеми , вместо да обсъждаме комунизма!?!?  :down:

П.С. Като ти се драйфа - WC ... стихотворението си е много хубаво   :bgflag:
21ви век комунизма не си е отишъл от България.
Всеки заслужава да бъде съден според делата си.

Неактивен Anneti

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 122
  • Карма: +44/-43
  • Пол: Жена
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 6.0 Microsoft Internet Explorer 6.0
Re: Лично творчество
« Отговор #16 -: Април 03, 2009, 11:45:03 »
Комунистите не са си отишли , комунизма го няма , а като гледам и ти си го видял колкото мен , така че не говори глупости  :down:
Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме!

Неактивен Ivo_the_MOnsTer

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 783
  • Карма: +141/-36
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.8 Firefox 3.0.8
  • Зодия: Cancer Cancer
Re: Лично творчество
« Отговор #17 -: Април 03, 2009, 12:30:28 »
Комунистите не са си отишли , комунизма го няма , а като гледам и ти си го видял колкото мен , така че не говори глупости  :down:
Браво сама ли го откри  тва ?? ;D ;D ;D ;D  Ся ни сподели откъде копира тва  стихотворение
Всеки заслужава да бъде съден според делата си.

Неактивен Anneti

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 122
  • Карма: +44/-43
  • Пол: Жена
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 6.0 Microsoft Internet Explorer 6.0
Re: Лично творчество
« Отговор #18 -: Април 03, 2009, 13:02:31 »
Защо чете ти се поезия ---> Библиотека ---> Веселин Ханчев ---> Сърч! ... желая ти успех :) 
И "тва" сама го открих , сега остава и ти да го откриеш "тва" ... ако не можеш сам , кажи ще ти помогна  :P  :girl:
Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме!

Неактивен Wulko88

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 279
  • Карма: +97/-39
  • Пол: Мъж
  • ИМАМ ДОСТА ВУЛГАРЕН ЕЗИК
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 7.0 Microsoft Internet Explorer 7.0
Re: Лично творчество
« Отговор #19 -: Април 03, 2009, 18:47:47 »
ето тогава малко и от мен:

Невинност:

Бяга тя
боса и гола
по мократа трева
Бяга, щото знае че не е сама

отзаде тича момък неизвестен
и крещи
момиче, ела при мене ти
с апетитния си глас
вика ще те хвана бърже аз

а тя вече е в захлас
намалява скоростта
и развява копринената си пола
слънчевите си коси игриви
мятат се играят
а тя момата,
вече ляга на земята

страстно кръвта и кипи
нещичко във нея ври
а момчето като вълк е диво
ляга хваща я
и започвая да я обладава
а тя уж не му се дава
но показва си рогата
и готова е момата

после да не продължавам
щото ще кажат
прекалявам
но пък истина е тази случка с моамта
тука в софия горе във гората...
« Последна редакция: Април 03, 2009, 18:50:27 от Wulko88 »
МНОГО ОБИЧАМ ДА ПИЯ

Неактивен Anneti

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 122
  • Карма: +44/-43
  • Пол: Жена
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 6.0 Microsoft Internet Explorer 6.0
Re: Лично творчество
« Отговор #20 -: Април 03, 2009, 19:33:18 »
Нещо от училище  :)

ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА

Ние спориме
       двама със дама
               на тема:
"Човекът във новото време".

А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
           даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
                   от ропот
и град от словесна
              атака.

- Почакайте - казвам, - почакайте,
                             нека... -

Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
                Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.

Аз четох как някой
           насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
   на черква отишъл
                подире
и... после му станало леко. -

Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
   понакуцвам
        в теория
и рекох полека,
         без злоба,
               човешки,
да пробвам със тази история. -

Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
               пари.
Синът ги подушил,
           вземал ги насила
и после баща си затрил.

Но в месец, или пък
              във седмица само
властта го открила и... съд.
Ала във съдът
      не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.

Отвели тогава злодея
                злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
     ч о в е к.

Не зная с каква е
         закваса заквасен,
не зная и как е
           замесен,
но своята участ
       от книга по-ясна
му станала с някаква песен.

И после разправял:
     "Брей, как се обърках
и ето ти тебе
         бесило.
Не стига ти хлеба,
             залитнеш
                от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
                в скотобойна,
въртиш се, в очите ти - ножа.
Ех, лошо,
   ех, лошо
       светът е устроен!
А може, по-иначе може..."

Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
        изплаввал чудесен -
и после
    заспивал
        усмихнат...

Но в коридова
        тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. -
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
     "Хайде, стани."
Гледали хората
         тъпо и кухо
сивите, влажни стени.

Онзи в леглото
           разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
                 на бик.
Но лека-полека
          човека се сетил -
страхът е без полза,
                ще мре.
И някак в душата му
            станало светло.
- Да тръгнем ли? - казал.
            - Добре.
Той тръгнал. След него
                   те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
              "Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат."

Във коридора
         тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
                   а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
                   в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
          тежка,
            човешка,
              жестока,
                 безока
                    съдба.

"Тя - моята - свърши...
               Ще висна обесен.
Но белким се свършва
               със мен?
Животът ще дойде по-хубав
                   от песен,
по-хубав от пролетен ден..."

Споменал за песен
             и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.

Как мислите, може би
                тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
                      но вие
грешите, приятелко, днес. -
Човекът спокойно, тъй - дума
                         след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
          с поглед безумен,
онези го гледали с страх.

Дори и затвора
         треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
       "Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
                   изкусно
през шията, после
              смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.

И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? -
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
                           сякаш
като че там сте били!"...
Какъв ти тук ужас?! -
        Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?
Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме!

Неактивен Ivo_the_MOnsTer

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 783
  • Карма: +141/-36
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.8 Firefox 3.0.8
  • Зодия: Cancer Cancer
Re: Лично творчество
« Отговор #21 -: Април 03, 2009, 20:22:55 »
Абе имаше 1 стихотоврение за Ястребинските деца ама не мое да си го намера в нета и не помна как се казваше помна че като малък като го видях в 1 комунистическа книга с стихотворения и много се здухах и сънувах кошмари
Всеки заслужава да бъде съден според делата си.

Неактивен Бай Иван

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1321
  • Карма: +1/-0
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.8 Firefox 3.0.8
  • Зодия: Scorpio Scorpio
Re: Лично творчество
« Отговор #22 -: Април 03, 2009, 21:05:11 »
Павлова, това е нещо заради което си заслужава всички публикации във форума. Ако и мен да ме обвинят в пристрастия.

Неактивен Бай Иван

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1321
  • Карма: +1/-0
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.8 Firefox 3.0.8
  • Зодия: Scorpio Scorpio
Re: Лично творчество
« Отговор #23 -: Април 03, 2009, 21:06:37 »
"Тя - моята - свърши...
               Ще висна обесен.
Но белким се свършва
               със мен?
Животът ще дойде по-хубав
                   от песен,
по-хубав от пролетен ден..."

ТОВА Е!

Неактивен Wulko88

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 279
  • Карма: +97/-39
  • Пол: Мъж
  • ИМАМ ДОСТА ВУЛГАРЕН ЕЗИК
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 7.0 Microsoft Internet Explorer 7.0
Re: Лично творчество
« Отговор #24 -: Април 03, 2009, 21:44:21 »
но пак във пролетен ден
ти тъжно ще гледаш, сломен
и пак ще си заменен
от някой по надарен

и този пролетен ден
ще висиш ти пак обесен
ще проклинаш ще викаш
и пак ще си бесен...
животът е по хубав на есен
...
МНОГО ОБИЧАМ ДА ПИЯ

Неактивен Mасон

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 547
  • Карма: +117/-88
  • Пол: Мъж
  • Sic transit gloria mundi
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 7.0 Microsoft Internet Explorer 7.0
Re: Лично творчество
« Отговор #25 -: Април 03, 2009, 21:49:04 »
Специално за Бай Иван, понеже знам, че има чувство за хумор

БАЙ ИВАН
Тази вечер бай Иван
върна се съвсем пиян.
И езикът му дебел
във устата се заплел.

Дрехите му с кал покрити,
от страх тракат му зъбите.
Толкоз е уплашен, че
“връв” не може да рече.

Посъвзе се той и вече
взе да фъфли, да пелтечи:
- Господи, помилуй нас,
бясна крава срещнах аз!

Не бе крава като крава,
а бе, пустата, двуглава!
Спра се аз, и тя се спира,
казах си: ще се умира!

Хукнах. Тя по мен - в петите
искрят нейните копита -
и с опулени очи
ме поглежда и мучи…

Паднах аз, и тя с рогата
ме намуши във ребрата.
Но нали пристигнах вече!… -
Стрина Кина го пресече:

- Твоята разбра се май,
току лягай и си трай.
Кравата не ти е крива,
ти си крив, че се напиваш
!

Никола Вапцаров ;)

А иначе по темата

Борбата е безмилостно жестока...

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
                               толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела - червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

14ч. - 23.07.1942 г.



« Последна редакция: Април 03, 2009, 21:51:11 от MACOH »
Principes mortales, respublica aeterna!

Неактивен Anneti

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 122
  • Карма: +44/-43
  • Пол: Жена
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 6.0 Microsoft Internet Explorer 6.0
Re: Лично творчество
« Отговор #26 -: Април 03, 2009, 22:03:49 »
Посветено на  историята...   :'(


ПОЛИТИКА

I

 

"Падна тиранът! Падна султана!

Свалихме веке Абдул Азиза -

и на престола Мурад възлиза:

епоха светла за нас настана!"

 

Тъй викат днеска кат побесняли

паши, везири, софти, журнали,

що са до вчера кокал глозгали

и на тирана песни са пяли.

 

И дипломати с тържество кряскат:

"Турция вече напред отива!"

Вредом празнуват и ръце пляскат.

А България кръв я облива.

 

ІІ

 

И Мурад Пети ведно с Митхадът -

единът гламав, другий джелатин -

нови реформи, фермани вадят,

за да подпират тронът разклатен.

 

"Всички сте равни - Мурад казува, -

българи, турци все едно значат:

българи имат право да плачат:

искам раята днес да добрува."

 

Зли подигравки!... Лъжи гнуснави!

Светли надежди пълнят Европа.

Андраши вика: "Болний оздрави!"

Дерби от радост скача и тропа.

 

Турско да цъфне всички залягат,

кроят реформи и конституций,

пращат черкези, башибозуци

по-скоро тамо да ги прилагат.

 

А България в черно чернило

богу се моли, цял свят проклина!

В пламен, в тъмница и на бесило

и под нож остър чада й гинат.

 

Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме!

Неактивен Anneti

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 122
  • Карма: +44/-43
  • Пол: Жена
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 6.0 Microsoft Internet Explorer 6.0
Re: Лично творчество
« Отговор #27 -: Април 03, 2009, 22:07:23 »
И още по темата... хах евроинтеграция

Към Европа


Сега, кат Емус стари от страх се цял потресе,

и турската свирепост премина секи край,

и ужас, възмущенье по целий свят пронесе -

попитал бих Европа веч може ли да трай?

 

Тя верува ли още, че тоз народ омразен,

научен кръв да пие, и с пот да се кърми,

от дивите пустини тук нявга дотътразен,

ще може да напредне, да се опитоми?

 

Попитал бих я ази възможно ли е вече

след тия страшни зверства да вярва пак сега,

че тигърът ще нявга да се очеловечи,

че брат ще да ти бъде тоз, който е ага?

 

Ще може ли раята да найде състраданье,

раята, що работи, оре и се поти,

от тия паразити, аги, кадий, тирани,

хайдути и черкези, дервиши и софти?

 

Но Боже! Що съглеждам? Европа се заклина

тиранина да пази и бича на света,

и милост християнска в душата й застина,

и смей се безпощадно над нашите тегла!

 

И дума, като мисли за плячка само тлъста:

"Хасан е нам потребен, нам требува мирът".

И гледа как Коранът безчести, тъпче кръста,

и милиони души как в робството пищът!

 

Какво? Дали грехът ни сè йоще не изплати

и с нашта кръв и сълзи ще правят вечно пир?

Дал тряба да сме роби мирът да се не клати?

О, с толкова ли жертви?!... Проклет да е тоз мир!

........................................

Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме!

Неактивен Anneti

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 122
  • Карма: +44/-43
  • Пол: Жена
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 6.0 Microsoft Internet Explorer 6.0
Re: Лично творчество
« Отговор #28 -: Април 03, 2009, 22:37:06 »
Бунтът



(В памет на погиналите за свободата)

 

І

 

Загинахте отрано, о, мили братя мои,

под ударите злобни на нашата съдба;

но вий умряхте честно, умряхте кат герои

за вяра , за свобода в неравната борба.

    Надежди, пролет, младост - вий нищо не щадихте,

принесохте се жъртва за милия си род,

с кръвта си благородна земята оросихте,

която бе росена със сълзи и със пот.

    О, дни за памет вечна! О, страшно потресенье!

Кога помисли робът, убит, отчаян, клет,

че веч часа ударя за бунт, за отмъщенье,

и страх, възторг, надежди изпълниха навред!

    Кога на бой свещен повикахте народа,

народа с кръст натварен, в вериги окован

и кат дигнахте лъва и викахте: "Свобода!" -

сблъскахте се геройски при стария Балкан!

    Каква бе тази ярост и тоз ентусиазъм!

След туй мълчанье глухо, такъва бурен глас!

Тиранът потрепера от ужас неизказан,

като злодей дочакал предсмъртния си час!

    Смая се цял свят, чу се: "България въстава!"

Гори, поля екнаха, зафана страшен бой:

Раковски се пробуди във гроба си тогава

и лют хаджи Димитър потърси меча свой!

 

II

 

Но де са ваште неми и жалостни гробове -

там, дето днес почива измъчений ви прах,

там, де смъртта жестока тък млади ви зарови,

защото я срещнахте - и гордо, и без страх?

    Покрива ли ги мрамор, надписан с имена ви?

Окичват ли ги венци? Окичва ли ги чест?

И някой глас любезен услажда ли съня ви?

Прихожда ли там някой да рони сълзи днес?

    Но що да питам вази? Да питам тез усои,

да питам тез полета, наквасени с кръвта,

да питам планините и бурните порои

и на селата пусти да питам пепелта!

    Умряхте вие, братя, от удара кръвнишки!

Смаза ви на тирана свирепия топор;

и глад, и смърт, и рани, и венци мъченишки,

вий всичко днес приехте, освен един позор.
Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме!

Неактивен Death angel

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1532
  • Карма: +189/-28
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows Vista Windows Vista
  • Browser:
  • Firefox 3.0.8 Firefox 3.0.8
Re: Лично творчество
« Отговор #29 -: Април 04, 2009, 23:16:02 »
  Другарко Павлова, съжалявам ако се чувствате засегната, но стихотворенията, които сте публикували във форума са ми безкрайно незинтересни. Вие казвате, че сте родена след 10.10.89г., но аз съм роден преди това и също съм бил отличен ученик, а това значи, че тези стихотворения ги знам на изуст, защото по времето на социализма ни караха да ги наизустяваме. Точни с такива като вашите любими стихове другарите комунисти ни промиваха мозъците като деца и не се учудвайте когато аз така реагирам когато някой се опитва пак да разбърква съзнанието на децата пишещи тук с подобни комунистически глупости.
  :shutup:
Не падай духом, където ти падне !


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf