„Тук e ад, не се живее! Българите сме малцинство, сякаш сме в друга държава! Циганите ни заплашват със саморазправа. Наричат ни гяури”, оплакаха се пред „Plovdivmedia” обитатели на десетте блока на ул. „Калина” в „Столипиново”. Те са сред несретниците, които не успяха да се изселят от гетото. „Ние на „Крайречна” сме жертви - отчаяна е Слава Делинска. - Моят внук е на 18 години. Идва само веднъж месечно да се видим. Все едно, че живея в джунглата! Страх го е да не го нападват”.
Хората не очакват помощ от никого. За тях властта не съществува. По-точно е, че те за нея не съществуват.
„Никой вече не ходи да се оплаква в полицията. Завеждат се дела срещу неизвестен извършител и всичко свършва дотам. Те посягат и на полицаите. Последния път, на една сватба, едно от ченгетата беше откарано в болница с опасност за живота. Как да ги упрекваме, че не ни защитават, когато те самите са застрашени!?”, обяснява изнурена женица.
По времето на комунистическата управителка на Пловдив Дража Вълчева тези апартаменти са им били дадени като на крайно нуждаещи се и като на млади семейства. Било им обещано, че на това място ще има красив Младежки квартал край Марица. Този соцромантизъм днес е заменен с истински кошмар.
Българите тук се страхуват да се покажат навън по тъмно. Няма човек сред тях, който досега да не е бил нападан и обиран. Родителите са принудени да водят и да взимат децата си от училище: „Когато ги пращахме сами, циганите ги пресращаха по пътя, събличаха ги, събуваха им маратонките и децата се връщаха у дома голи и боси”, разказва Мария Граматова, която е председател на сформирания Граждански комитет за изселване от „Столипиново”.
Автобусите трябва да вървят още в 6 ч. сутринта, но единствената линия №116 тръгвала едва към 7 ч. Хората сочат автобусната спирка, която „комшиите" им самоволно са превърнали в кафене. Никой от живеещите на „Крайречна” роми няма адресна регистрация. Монтират метални гаражи по улицата и дори се заселват в тях. В един апартамент живеят по 10-15 човека. Асансьорите в блоковете не работят, защото електромоторите отдавна са откраднати и продадени за старо желязо. Правени са дори опити да се задигнат и железата от асансьорите. В избата вратите са свалени с касите. Обратната вода там е до колене, защото всички тръби на канализацията също са откраднати. Българите не могат да мигнат нощем от кючеците, които се надуват отвсякъде чак до зори.
„В предаване по „Евроком” онзи ден участва г-жа Симеонова от кметството на нашия район „Източен”. Говореха за кампанията за определяне на най-приятния за живеене квартал в Пловдив. Не можах да издържа и се обадих да ги питам как може някой да твърди, че кварталът ни може да е приятен за живеене! Отсреща е балконът ми. Преди пет минути щяхте да видите под него пет коня и пет крави, които серат и пикаят под прозорците ми”, гневи се Делинска.
Отчаянието на българите в гетото е безнадеждно, защото нов закон ги обрича доживотно на това тегло. 130-те български семейства са готови на всичко, за да извоюват промени в приетия наскоро закон, забраняващ размяната на общински жилища с частни. Те са последните, които досега не са успели да се изселят. „Не може висшите магистрати да съобразяват законите с престъпниците, а на нас да ни отнемат и последния шанс да се махнем оттук”, негодуват загърбените от политиците българи. В понеделник им предстои среща с председателя на Общинския съвет Илко Илиев. Те ще искат общинарите да настояват пред Министерския съвет и Парламента да се внесе поправка в закона. Заплашват, че, ако не бъдат чути, ще излязат на протести пред парламента. Казват, че търпението им вече е изчерпано. Ще изчакат до края на ноември и ако няма никакъв резултат, ще преминат към активни протести. Заканват се да стигнат дори до Страсбург, но да защитят правото си да живеят като хора, а не като „интеграционни единици”.
Хари НИГОХОСЯН http://plovdivmedia.com/2351.html
Начало
Помощ
Търси
Календар
Gallery
Contact
Staff List
Вход
Регистрация