Автор Тема: Издателства и книжни борси  (Прочетена 30093 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен OnlyBG

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 224
  • Карма: +91/-22
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.11 Firefox 3.0.11
Re: Издателства и книжни борси
« Отговор #15 -: Юли 05, 2009, 10:03:48 »
Точно в наши дни имаме нужда от подобна организация ,която да държи в напрежение политическия елит в Б-я.. хубаво ще е да има повече хора разбиращи от подобни организаций :)

Неактивен Sol Invictus

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 641
  • Country: 00
  • Карма: +292/-29
  • Пол: Жена
  • Степен вълк
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.11 Firefox 3.0.11
Re: Издателства и книжни борси
« Отговор #16 -: Юли 05, 2009, 10:21:36 »
Трудно ще направиш подобна (дори каквато и да е била) организация в днешно време, защото хората започнаха да мислят и действат по различен начин...
За добра, сплотена организция трябва да има едва ли не братска обич и силна саможертвеност между членовете. Колко Българи в днешно време са готови на това, колко от нас са способни да "обичат" всички свои сънародници, подкрепяйки идеята за една силна България?
Изгори след прочитане!

Неактивен Дашо

  • Registered user
  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 936
  • Country: bg
  • Карма: +212/-20
  • Пол: Мъж
  • православен българин
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.11 Firefox 3.0.11
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Издателства и книжни борси
« Отговор #17 -: Юли 05, 2009, 12:54:40 »
Трудно ще направиш подобна (дори каквато и да е била) организация в днешно време, защото хората започнаха да мислят и действат по различен начин...
За добра, сплотена организция трябва да има едва ли не братска обич и силна саможертвеност между членовете. Колко Българи в днешно време са готови на това, колко от нас са способни да "обичат" всички свои сънародници, подкрепяйки идеята за една силна България?
Според мен са способни. Аз вярвам в това, че българина не е тотално деградирал. И особена надежда възлагам на младите хора, като нас, на тези след нас, не опетнени от комунизъм, от партийни ежби. И не говоря за политическо формирование, а за една организация, която е над тези неща, която се занимава с българското и българщината навсякъде, дето има българи, която може да се превърне в събирателен център на хора от враждуващи политически сили, но обичащи България. И за тази цел според мен може доста неща да се взаимстват от националистическите организации преди Съветскатата окупация с леки корекции.
Величието на Родината се гради върху костите на ония, които достойно живяха и умряха за нея!
БЪЛГАРИЯ НАДЪ ВСИЧКО-ВСИЧКО ЗА БЪЛГАРИЯ!

Неактивен Sol Invictus

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 641
  • Country: 00
  • Карма: +292/-29
  • Пол: Жена
  • Степен вълк
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.11 Firefox 3.0.11
Re: Издателства и книжни борси
« Отговор #18 -: Юли 05, 2009, 13:37:22 »
Трудно ще направиш подобна (дори каквато и да е била) организация в днешно време, защото хората започнаха да мислят и действат по различен начин...
За добра, сплотена организция трябва да има едва ли не братска обич и силна саможертвеност между членовете. Колко Българи в днешно време са готови на това, колко от нас са способни да "обичат" всички свои сънародници, подкрепяйки идеята за една силна България?
Според мен са способни. Аз вярвам в това, че българина не е тотално деградирал. И особена надежда възлагам на младите хора, като нас, на тези след нас, не опетнени от комунизъм, от партийни ежби. И не говоря за политическо формирование, а за една организация, която е над тези неща, която се занимава с българското и българщината навсякъде, дето има българи, която може да се превърне в събирателен център на хора от враждуващи политически сили, но обичащи България. И за тази цел според мен може доста неща да се взаимстват от националистическите организации преди Съветскатата окупация с леки корекции.
Естествено, че може да се взаимства, но като се имат предвид и допуснатите в организацията им грешки, както и да се имат предвид различията в епохата, която живеем. Целта не е да пресъздаваме, целта е да творим с помоща на старото.
Колкото и да не са "инфектирани" от комунизъм и политика, толкова болшинството млади са абсолютно нехайни, защото "това не ги засягало", в миналото хората живеели зле, имало луди лидери - убийци, абсурдни режими, забрани и т.н. Това е историята, която се представя в училища и медии - абсолютно сбъркана и пренаписана, представяща човека сега и човека преди като съвсем различни същества. Губи се нишката в приемствеността между поколенията, която е една от основните градивни частици на обществото. Вина за това имат не само младите - какво ще кажете за хилядите червени бабички, които открито си показват омразата към всеки по-млад човек, който не прилича на пионерчетата едно време? Колко останаха старите, мъдри и сладкодумни баби и дядовци, с чиито приказки, спомени и съвети няма как да не се влюбиш във всичко родно?
Младежта е отвратена от изкривеното минало и това трябва да се промени ако искаме да продължим да съществуваме като Българи, а не някаква безнародна пасмина.
Изгори след прочитане!

Неактивен OnlyBG

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 224
  • Карма: +91/-22
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.11 Firefox 3.0.11
Re: Издателства и книжни борси
« Отговор #19 -: Юли 05, 2009, 16:30:50 »
Ами вижте в Гърция и много други европейски страни има подобни нелегални организаций

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4728
  • Country: bg
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.11 Firefox 3.0.11
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Издателства и книжни борси
« Отговор #20 -: Юли 19, 2009, 14:10:07 »


Автентичните издания на романите от четирилогията “Асеневци” на Фани Попова-Мутафова се появяват на пазара благодарение на Издателство“ Унискорп“. Авторката посвещава дълги години от живота си, за да пресътвори делата на една българска средновековна династия, запечатала се жива в народната памет. Асеневци се превръщат в символ на сила, разцвет и гордост за една нация. При тяхното царуване границите на България достигат три морета, а държавата ни се оказва водеща сила в Югоизточна Европа.
С романа „Последният Асеновец (Боянският майстор)” приключва историческият епос за царете от династията Асеневци на Фани Попова-Мутафова. Първото издание е от 1938 г. и е озаглавено “Последният Асеновец”, а второто от 1943 г. е с друго име - “Боянският майстор”. Под заглавие „Майсторът от Бояна, балканска трагедия от XIII в." е издаден през 1944 г. от издателство „Стренгхолц", Амстердам. Първоначално романът не е бил включен в четирилогията, въпреки че тематично е естественият й завършек. При това в него е проследена съдбата на доста герои от “Йоан Асен ІІ”. Самата авторка е възприемала „Последният Асеновец (Боянският майстор)” като самостоятелен роман и не го е свързвала с историческия епос. След като през 1988 г. „Последният Асеновец” излиза в тираж 200 112 екземпляра, се заговаря за пръв път за четирилогия вместо за трилогията „Асеневци”.
Фани Попова – Мутафова (1902–1977) е родена в Севлиево. Дъщеря е на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино. Живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория. Съпруга е на Чавдар Мутафов, известен архитект, писател и критик. След 1944 г. Фани Попова-Мутафова изпада в немилост, наклеветена и арестувана, осъдена е от т. нар. народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност” и „великобългарски шовинизъм”. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува. В литературата Фани Попова-Мутафова дебютира с разказ през 1924 г., а първите й книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното й творческо дело обаче е четирилогията “Асеневци“. Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната печатана писателка в България. Поетът Кирил Христов казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.” Преиздаването на автентичните текстове на четирилогията Асеневци е не само поклон пред паметта й. Той е подарък за онези, които смятат, че творецът е свободен да пише така, както му повеляват честта и достойнството.

http://klassa.bg/news/Read/article/35562



Редактирано от модератор: Подмяна на невалиден линк с валиден.
« Последна редакция: Юли 13, 2014, 06:25:09 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4728
  • Country: bg
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.11 Firefox 3.0.11
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Издателства и книжни борси
« Отговор #21 -: Юли 19, 2009, 14:16:56 »


 В света на средновековните българи - между реалното и въображаемото. Михаил, Петър, Йоан, Асен: в размисъл за властта на името-символ и за името - символ на власт в средновековна България. Именаричането е една от най-отговорните задачи пред всяко семейство (и най-вече пред главата на семейството) и този факт важи с особена сила за елитите в т.нар. домодерни общества и, в частност, за владетелите на държавите. Понякога името само по себе си подсказвало, че даден аристократ (а даже и самозванец) може да претендира за престола, тъй като то се свързвало от поданиците - често пъти съвсем ирационално - с легитимни права върху трона.
В този текст няма да стане дума за онтологията на Името1, а по-скоро за социалната употреба на някои имена, за налагането им в определен социум и в определено време и тяхното осмисляне и интерпретиране от тогавашните българи като символно натоварени, като деклариращи определени претенции и права. Няма да се спирам обстойно и на добре известната и добре проучена представа за магическата същност на името, продължила съществуването си и през Средните векове, отбелязвайки само мимоходом, че и в християнската епоха името до голяма степен се е възприемало като инструмент за въздействие върху съдбата2.
Струва ми се, че в българската история през Средновековието има няколко емблематични имена, които дават възможност на нея да се погледне и от един малко неочакван, ономастичен ъгъл. Три от тях (Михаил, Петър и Йоан) са и си остават лични, а едно - Асен - се превръща и във фамилно-династично. Когато се разгледат в съответните им контексти, те могат да насочат изследователя и към някои специфични връзки между именуването и политическите претенции, от една страна, а, от друга, изобщо към начина на възприемане на тези имена в онази отдалечена епоха.
Имената, упоменати по-горе, показват и особената динамика при превръщането на едно име в символ на власт и оттам - използването му впоследствие за сдобиване с власт; казано другояче, за корелацията между властта на името, превърнало се в символ и на същото име, използвано впоследствие като символ на власт. Тези сложни трансформации и мисловни операции се наблюдават както в периода на Първото българско царство (след 865 г.), така и след 1185 г. и имат два главни адресата - собствените поданици-българи и Византия. Споменатите имена легитимират България като християнска държава и едновременно с това - като западната част (Запада) на единната християнска империя на двата богоизбрани народа, ромеите и българите3.
След падането на България под византийска власт две от тези имена, Михаил и Петър, започват да изпълняват ролята и на етноинтегриращи и етноотграничителни символи, т.е. те пораждат определени мисли, очаквания и т.н. у българите и сами излъчват определени (с)мисли към тях и към византийците.
И четирите имена носят - всяко по свой начин - ореола на харизмата, но са легитимирани и от традицията4. Те битуват обаче в различни епохи и контексти и затова могат да бъдат разглеждани и по двойки, Михаил - Петър и Йоан - Асен. От тях само Михаил, Петър и Йоан са исконно християнски (и гръцки едновременно с това), но в нашия случай това няма значение, тъй като Асен се сдобива твърде бързо със статута и ореола на “царско” християнско име и се среща след ХIII в. и във Византия5.
Нека най-напред се спрем на имената Михаил и Петър, носени от единствените царе-светци в българската история, Борис-Михаил Покръстителя (852-889) и Петър (927-970). Борис приема името на своя кръстник, ромейския василевс Михаил III (864 г.), но очевидно в българската среда са били употребявани и двете му имена, и езическото Борис, и християнското Михаил. По сходен начин е именуван и най-големият му син (с езическо име Расате и с християнско Владимир, макар че последното има и своите сериозни езически конотации), който управлява България в периода 889-893 г. Третият син на Борис-Михаил, който става княз през 893 г., освен с християнското си име Симеон е бил известен и като Лабас (езическо име?, прякор?), ако се вярва на Паисий Хилендарски, макар че Лабас по съвсем ясни политически причини вероятно е било твърде рядко употребявано, а също тъй и поради факта, че Симеон е бил роден в годината на “мира” с ромеите (864 или 865 г.) и много по-адекватна е била употребата на неговото християнско кръщелно име. Не е известно и “езическото” (още профанно, светско) име на Петър, третия син (след Михаил и Йоан) на Симеон, но едва ли традицията да се дават две имена - светско (по линия на традицията в рода) и християнско при кръщаването - на синовете на владетеля е била нарушена от двора. Косвено за това говори и името на наследника на Петър, кръстен на своя прадядо Борис; Борис II, както е известно, има твърде драматична съдба в периода 968-971 г. Неговото исконно християнско име всъщност не е известно. Като първороден син на Петър Борис II е имал най-големи права върху престола и, макар и роден от майка-ромейка (Мария-Ирина), той е получил име, възхождащо към времената на езичеството. Ф. Успенский показва с примери колко бавно след покръстването на Скандинавия там си пробивали път християнските имена и особено когато ставало дума за законните синове в кралските родове. В същото време предполагаемият законнороден престолонаследник почти винаги получавал име, възхождащо към езическата епоха. Той отбелязва още, че след християнизацията на Скандинавия християнските имена още дълго време там се възприемали като чуждестранни6. Може да се допуска с основание, че подобна традиция е била характерна за много други държави в Европа, в частност и в България. Нека припомня и това, че в нашия случай с Борис II, последният, макар и християнин и син на най-благочестивия владетел в българската история, в същото време се явявал и наследник на Крумовата династия, управлявала страната от началото на IХ в. А Борис I, на когото той бил кръстен, освен Покръстител, се откроявал и като важно звено в тази династическа линия.
След 865 г. българите не погребали в забвение своето езическо минало. Дори намерили за необходимо т.нар. Именник на българските канове, включващ времето от легендарния им първи “цар” Авитохол до реалните владетели Кубрат, Аспарух и чак до тези от 60-те години на VIII в., да получи своето място в световната история и в световните царства7 чрез едно своеобразно сакрализиране на българското царство и неговите владетели. Това е било осъществено най-вероятно от кръга около цар Симеон8. След прекъсването на Крумовата династия в края на Х в. и най-вече след падането на царството под византийска власт през 1018 г. българите-literati и особено онези, които създавали т.нар. историко-апокалиптични съчинения, “изтупали от прахта” имената Михаил (Борис е употребявано по-рядко) и Петър, защото чрез тях можели - нека го назовем по модерному “виртуално” - да включат българите в християнското царство, което вече се управлявало и de facto, и de jure само от един център - Константинопол. Така в редица “Видения” и “Тълкувания” на Исайя и на Даниил Михаил (т.е. Борис I) - за да се държи будна историческата памет на българите с оглед и на чаканото в края на ХI в. Второ пришествие - бил представян като “последния цар”9, а българите - като богоизбран и със спасителна мисия народ. Петър пък бил “удостоен с честта” да бъде “приятел” с първия християнски император Константин Велики10; изрично е упоменото и единението на “българското и гръцкото царство”, според анонимния книжовник осъществено за пръв път именно при цар Петър11.
Със своите символни ресурси - Борис-Михаил като Покръстител, а Петър - като първия официално признат от Византия цар/василевс на българите, управляващ западния дял (DusiV) на единната иначе (т.е. мислена на концептуално ниво) християнска империя, както и с това, че са царе-светци, - тези две имена, Михаил12 и Петър, в очите на българите навярно са били в състояние най-добре да легитимират избраността на последните независимо от факта, че българската държава само няколко десетилетия преди това била изгубила своя суверенитет.
Името Михаил само по себе си е “царско”, особено в християнска Византия (наред с такива имена като Константин, Лъв, Василий13 и по-сетне Йоан) и вероятно и поради тази причина именно в този род съчинения българският княз-покръстител присъства точно с това християнско и царско име и далеч по-рядко с (династическото и) езическото Борис. В същото време обаче титлата на Михаил е представена чрез върховния в “степната империя” титул “каган”, което едва ли е случайно14 и навярно припомня за изначалната “царственост” на българите и че те са владяли и администрирали Запада на християнската империя още преди 864 г.15
В по-късните съчинения, след ХII в., титлата на Борис-Михаил, споменаван вече само като Михаил, ще бъде представяна чрез славянското “княз”, за разлика от творбите, писани през втората половина на ХI в., където тя е или “цар”16, или, както вече бе упоменато, “каган”. Това “нормализиране” в титулуването, съобразено с историческите реалности (Борис-Михаил не е бил нито каган, нито цар), настъпило очевидно след възстановяването на българското царство от Асеневци. Дотогава обаче, през годините на византийското владичество, личността/делото на/ името Борис-Михаил били необходими на българското общество в своето символно измерение, тъй като били осмисляни през призмата на избраност свише. Затова и Михаил, и Петър поне до ХII в. били използвани като имена-символи, носени от “идеални” царе, а специално Михаил - и като “есхатологично” име. Петър не се наложило като династическо име след 1185 г.17, т.е. в реалния живот18, но дотогава тези две имена определено имали власт над съзнанието на literati-те като имена-символи, маркиращи царствеността на българите и тяхната есхатологическа мисия в света19.
Имената Йоан и особено Асен през Второто българско царство се превръщат в белег на легитимна власт. В периода след ХI в. Йоан става изключително популярно сред царстващите във Византия василевси име. Такова е то - макар че причините за това в България са били по-различни - и в българското царство. Съвсем наскоро И. Лазаров потърси вразка между владетелското име Йоан, култа към св. Йоан Рилски и държавно-политическата идеология на българите след възстановяването на държавността им през 80-те години на ХI в.20 Тази връзка е била направена още от съвременниците, защото те са знаели, първо, че кръщелното име на Асен I е било Йоан и, второ, че Асен I е наредил пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от Средец в Търново, както е посочено в житията на светеца. Впоследствие името Йоан ще започне да присъства постоянно в именната атрибуция на Асеневци, наред с другите имена: Асен, Александър, Стефан, Шишман, Срацимир21. Подобно двойно именуване във владетелските дворове е широко разпространена практика през Средните векове и винаги е предполагало търсенето на различни нива на легитимност от страна на владетеля22. Заслужава да обърнем особено внимание обаче на един пасаж от житието на св. Йоан Рилски от Драгановия миней (ХIII в.): “...И цар Йоан Асен дойде в Средец, намери свети Йоан, великия пустинник и възревнува делата на древните царе, сиреч цар Константин и цар Петър (курс. мой - Ц. С.). И вдигна тялото на всечестния и преподобния Йоан, та го пренесе в град Търнов...”23. Връзката на цар Асен I със св. Константин Велики и св. Петър, цар български, присъства само в това житие на светеца. И. Лазаров с право отбелязва, че сравняването с цар Петър е понятно, тъй като той е наредил мощите на светеца да се поставят в Средец, а Асен I ги пренася от Средец в Търново24. Но ние бихме могли да отидем и още по-далеч. Поставянето в една плоскост на Константин Велики и на първия признат от ромеите цар на България има и друго измерение, и то - на фона на военно-политическата дейност на братята Асен и Петър, които възстановяват независимостта на държавата след 1185 г. - е лесно да се отчете: българите отново управляват Запада на християнската империя, отново имат столица (на мястото на Преслав идва Търнов), т.е. статуквото отпреди 1018 г. е възстановено. Дали за това е имал идея и самият Асен I е трудно да се каже, но че подобна концепция е съществувала в главата на автора на житието от Драгановия миней е повече от сигурно. Сигурно е и още нещо - че Асен (а може би и брат му) е търсел през 90-те години на ХII в. свой светец-покровител с българско потекло, за да закрепи своята династия25, защото св. Димитър, когото братята обявяват за покровител на въстанието от 1185 г., е бил все пак с ромейски произход. Търсената от Асен алюзия светец-покровител - победа над Византия се подкрепя и от добре подбрания от символична гледна точка маршрут, по който мощите на Рилския светец са докарани в Търново. Особено важен топос в него е Тревненският проход26, където българите през 1190 (или 1191) г. разгромяват армията на Исак II Ангел и в техни ръце попадат (отново след 811 и 986 г.) най-важните символи на императорската власт във Византия27, факт, очевидно тълкуван от българите като плод на Божията намеса за окончателното закрепване на суверенитета на възстановеното съвсем наскоро преди това българско царство. Впрочем, впоследствие Йоан Асен II, след победата при Клокотница (1230 г.) над провъзгласения за василевс през 1224 г. в Солун Теодор Комнин, отсича билонови и златни скифати тъкмо в Солун и на тях е изобразен редом до св. Димитър. Огромната част от тези монети са открити в земите на днешна Македония. Надписите им са на български език, което подсказва, че скифатите са имали и пропагандна цел28; те са действали, така да се каже, на две психологически равнища, рационалното (в ролята им на парично средство за размяна на стоки на пазара) и ирационалното (смяната на “гръцката власт” в тези земи с “българска” и оказаната от светеца Димитър помощ).
В политическото поведение на хората, особено при резки промени, свързани със смяна на властта, се проследява ясна тенденция към отъждествяване на властта с нейните символи и обратно29. В случая със скифатите българският цар съвсем умишлено е използвал образа на изключително популярния и сред ромеите, и сред българите светец Димитър, особено пък в горепосочения район, като по този начин е легитимирал промяната във властта там. Механизмът е добре известен: използва се вече позната реалия (символ), която внимателно е “модифицирана”, за да обслужва (ново)създалото се статукво.
Знаменателната победа при Клокотница и още повече признанието на царската титла - и то от всички източни патриарси (!) - на Йоан Асен II през 1235 г. окончателно закрепват авторитета на вече превръщащата се към тези години в династия Асенева фамилия. Така Асен все повече се мисли като име-символ на власт и в същото време - като самата власт, т.е. то започва да се възприема синкретично: носещият името Асен е овластен (или достоен за власт), а самото име Асен овластява. Ситуацията с издигането за цар на Константин Тих отразява тъкмо тази вече сложила се към ср. ХIII в. нагласа.
За да бъде легитимен цар, Константин Тих приема името Асен, развежда се с първата си съпруга, която праща в Никея и се оженва за първородната дъщеря на Елена Асенина (!) и император Теодор II Ласкарис - Ирина30. На този фон изглежда учудваща индиферентността на Ивайло (а той е и самозванец!) към символната стойност на името Асен при легитимирането на властта му31. Тук само ще припомня, че във Византия патронимът Комнин(и) става не само sort of royal titles32, но и символ на легитимност на властта за всички следващи ромейски династии33.
В домодерните общества титулът много тясно бил обвързан с произхода на човека, с неговия род, а процедурата на именаричането очевидно е била пряко зависима от процедурата за въвеждане в рода. При промяна на социалния статус, при получаване на нова титла, която не принадлежала на дадения човек по рождение, той често получавал и ново име34. В случая с Константин Тих новият му статус, новият му титул и новото му династично име очевидно са брънки от една верига, от една мисловна “процедура”. Асен е будело асоциации за царственост, легитимност и династичност (оттам - устойчивост на властта и на държавата) и приемането му от Константин може да се мисли следователно и от друг ракурс - да се повлияе ирационално, чрез внушение не само върху съдбата на самия му носител, който по рождение не е принадлежал към Асеневия род, но и на съдбата на България, изгубила доста територии и изпаднала задълго в политическа криза след смъртта на Йоан Асен II през 1241 г. Трябва да се съобразим, разбира се, и с други фактори. На първо място, при избора на династическо име, по принцип, винаги са се отчитали и политическите връзки на монарха, особено в бъдеще време. Затова и женитбата с Ирина, осигуряваща добри позиции в Никейския двор, е била добре обмислена от Константин Тих. Ирина е носела и “династическа”, и “политическа” зестра на новия български цар. От друга страна, получаването на името Асен от Константин е трябвало да охлади стремежите към престола на други претенденти, най-вече от рода на Асеневци, които са имали далеч повече права над него. Чрез новото си име Константин е задействал една от функциите на символите на властта (Асен по това време е без съмнение име-символ на власт, както вече бе споменато), състояща се в това, че те (символите) оказват психологическо въздействие върху ирационалните пластове в мисленето на човека, което пък обуславя и неговото подчинение на властта35.
В случаи, когато е трябвало да се осъществи избор на цар, болярският съвет е вземал предвид различните достойнства и качества на претендентите. Сред тези достойнства “правилно избраното” име било също от немалко значение36. Такъв е примерът със заелия през 1331 г. трона Йоан Александър Асен37, който впрочем е имал “най-легитимни права върху български престол” и по линия на своя биологичен (родов) произход38. Едва ли трябва да се съмняваме, че още по онова време българите са пропуснали да забележат, че той носи три - всяко по своему интересно и важно - “царски” имена: Йоан, Александър и Асен. Те са предоставяли възможност за сложни съотнасяния, особено името Александър, директно отпращащо към прочутите дела на първия “световен монарх” Александър Македонски. Тази алюзия не е пропуснал да направи и неизвестният автор на т.нар. Софийски песнивец (1337 г.), възхваляващ българския цар и като “втори Александър от древността”, и като “нов сред царете Константин по вяра и благочестие, сърце и нрав, имайки в себе си за скиптър победоносния кръст”39. Имената Йоан и Асен пък правели лесно съотнасянето му както изобщо с Асеневци, тъй и с Йоан Асен (Стария Асен) и Йоан Асен II, първият - възстановител на суверенитета на България, вторият - най-могъщият български цар в периода след 1185 г. и същевременно човекът, успял отново да издигне страната си в ранг на царство. Следователно и трите имена на новия владетел били “образцови” и вероятно от него - дори и само по чисто ирационални причини - се е очаквало бързо да възстанови поразклатения след 1330 г. престиж на царството. Поне до 60-те години на ХIV в. той успешно се справял с тази задача. И още един многозначителен факт. Той е свързан с именуването на синовете на Йоан Александър - те са наречени Михаил, Йоан (Срацимир и Шишман) и Асен! Какво по-добро от това доказателство за съществуването на връзка между името-символ на власт и властта на името-символ в средновековна България бихме могли да дадем?

https://www.pin-bg.com/st-toc.html
« Последна редакция: Септември 18, 2018, 06:41:06 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4728
  • Country: bg
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.14 Firefox 3.0.14
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Издателства и книжни борси
« Отговор #22 -: Октомври 11, 2009, 16:17:18 »
Аз я намерих :) Може ли някой да ми каже за какво става дума защото подозирам ,че ще ми е полезна тази книга :) Интересувам се от всякакви материали за създаване на организаций,устройство,дейности,снабдяване и т.н
За националистическите организации в България преди `44-та. Лично за мен е много полезна. Могат доста неща да се научат и доста неща и в момента са актуални



“Нарекоха ги фашисти” е историческо изследване на т.нар. фашистки организации от 30-те години на миналия век -легионери, ратници и младите отецпаисиевци, както и техните предшественици - „Родна защита", „Национална задруга", „Кубрат", ВС „Отец Паисий"и др. Засегнати са и „Бранник", и Народно-социално движение на проф. Цанков. Но това не са единствените „фашисти". До днес фашизъм и фашисти са понятия, които се използват произволно и по приумица. Те са придобили символично, ако не и религиозно значение: употребяват се главно като заклинания и първосигнална демонизация. Последните две глави, разглеждащи феномена фашизъм и наличието му (или не) в България, дават възможност на читателя за собствена оценка.

Тази книга е замислена като едно оригинално виждане за политическите възможности на България в навечерието на новия 21 век.Предизвикателство пред нас сега,в началото на 21 век,е да намерим мястото си в големия свят на непрестанни,странни и чудновати промени,както и да изясним за себе си как виждаме България в този свят и какво желаем да постигнем в новите обстоятелства.Належащият проблем е-както ще се убеди читателят-как да се излезе от сегашното положение и как да се възмогне България,така че ние и нашите деца да се гордеем с нея. Никола Алтънков

http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=4343



Редактирано от модератор:
- Консолидация на два последователно пуснати постинги.
- Подмяна на невалиден линк с валиден.
« Последна редакция: Декември 17, 2011, 19:13:05 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен samvoin

  • Account Disabled
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1142
  • Country: 00
  • Карма: +55/-71
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.10 Firefox 3.0.10
    • Независим националистически блог
  • Зодия: Pisces Pisces
Re: Издателства и книжни борси
« Отговор #23 -: Октомври 11, 2009, 16:31:46 »
“Нарекоха ги фашисти” е историческо изследване на т.нар. фашистки организации от 30-те години на миналия век -легионери, ратници и младите отецпаисиевци, както и техните предшественици - „Родна защита", „Национална задруга", „Кубрат", ВС „Отец Паисий"и др. Засегнати са и „Бранник", и Народно-социално движение на проф. Цанков. Но това не са единствените „фашисти". До днес фашизъм и фашисти са понятия, които се използват произволно и по приумица. Те са придобили символично, ако не и религиозно значение: употребяват се главно като заклинания и първосигнална демонизация. Последните две глави, разглеждащи феномена фашизъм и наличието му (или не) в България, дават възможност на читателя за собствена оценка. Никола Алтънков http://knigoteka.com/book/28553
Имам дълбоки резерви към доста от позициите на автора на тази книга, но все пак има и някои ценни исторически документи.
ДЯКОНЕ, ОЩЕ ИМА БЪЛГАРИ!


"Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин." - Член 39 от Конституцията на Република България


http://samvoin.blog.bg/

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4728
  • Country: bg
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.14 Firefox 3.0.14
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Издателства и книжни борси
« Отговор #24 -: Октомври 11, 2009, 16:34:10 »
“Сянката на Цион”



През последните десетилетия темата за тайните сили, които движат хода на историята и променят естественото развитие на човечеството, е твърде модна. Доста автори пробваха перата си връз нея. Издадените книги могат да напълнят няколко библиотеки. Хипотези, теории и техните отрицания предизвикват спорове, скандали и дори съдебни процеси...

Ала все едно, съдбата на човешкия род не оставя равнодушни сърцата на милионите, жадни за истината. България даде своя съществен принос с осемтомната поредица на Георги Ифандиев "Сянката на Цион". Поколенията ще оценяват качествата на тази своеобразна епопея, пълна с неизвестни факти и смайващи обрати, които провокират мисленето и избистрят съзнанието. Онова, което е безспорно и вече признато от нас, съвременниците на автора, е неговата изключителна ерудиция, съчетана с почтеното му отношение към фактите и с неговата честна, хуманна и патриотична позиция. А това, наред с изумителната познавателна стойност на "Сянката на Цион", вече е достатъчно, та да заключим: става дума за заглавие, което може да заеме достойно и непреходно място във всяка сериозна библиотека...

Ако сте го пропуснали, побързайте да наваксате. Не заради автора или книгата му, а заради самите вас и бъдещето на потомците ви!

http://shop.pingvinite.bg/?cid=3&pid=6083



Редактирано от модератор: Подмяна на невалиден линк с валиден.
« Последна редакция: Декември 17, 2011, 18:57:44 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен samvoin

  • Account Disabled
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1142
  • Country: 00
  • Карма: +55/-71
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.10 Firefox 3.0.10
    • Независим националистически блог
  • Зодия: Pisces Pisces
Re: Издателства и книжни борси
« Отговор #25 -: Октомври 11, 2009, 16:35:28 »

“Сянката на Цион”
През последните десетилетия темата за тайните сили, които движат хода на историята и променят естественото развитие на човечеството, е твърде модна. Доста автори пробваха перата си връз нея. Издадените книги могат да напълнят няколко библиотеки. Хипотези, теории и техните отрицания предизвикват спорове, скандали и дори съдебни процеси...

Ала все едно, съдбата на човешкия род не оставя равнодушни сърцата на милионите, жадни за истината. България даде своя съществен принос с осемтомната поредица на Георги Ифандиев "Сянката на Цион". Поколенията ще оценяват качествата на тази своеобразна епопея, пълна с неизвестни факти и смайващи обрати, които провокират мисленето и избистрят съзнанието. Онова, което е безспорно и вече признато от нас, съвременниците на автора, е неговата изключителна ерудиция, съчетана с почтеното му отношение към фактите и с неговата честна, хуманна и патриотична позиция. А това, наред с изумителната познавателна стойност на "Сянката на Цион", вече е достатъчно, та да заключим: става дума за заглавие, което може да заеме достойно и непреходно място във всяка сериозна библиотека...

Ако сте го пропуснали, побързайте да наваксате. Не заради автора или книгата му, а заради самите вас и бъдещето на потомците ви! http://knigibg.com/book_inside.php?book_id=4805
В тази книга няма лъжи и махленски слухове все още и се представя обективната истина за ВСВ що годе, докато обаче следващите томове на книгите от поредицата, вече има неща на ниво махленски клюкарски слухове за Хитлер и Мусолини, спуснати пак от тия срещу които ужким автора говори и пише в първата книга.
ДЯКОНЕ, ОЩЕ ИМА БЪЛГАРИ!


"Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин." - Член 39 от Конституцията на Република България


http://samvoin.blog.bg/

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4728
  • Country: bg
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.14 Firefox 3.0.14
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Издателства и книжни борси
« Отговор #26 -: Октомври 11, 2009, 16:36:22 »


„Световното правителство” е десетата поредна книга на Георги Ифандиев. Читателите свързват неговото име най-вече с петте тома на „Сянката на Цион”...

Широко популярен го направиха също така доблестната му гражданска позиция като водещ на предаването "Между редовете" по телевизия "СКАТ", както и непрекъсващите му изяви като публицист след 1989 година...

Какво ни предлага Ифандиев с новата си книга? Това е едно изключително задълбочено изследване и разкриване на моторните механизми, които управляват световния исторически процес в интерес на користните глобални цели на една праисторическа секта, назоваваща безсрамно себе си „богоизбран народ”...

Смело може да се каже, че с този си труд Ифандиев заема достойно място в световната капела творци, издигащи глас срещу пагубната за човечеството вълна на новия световен ред.

http://www.book.store.bg/p5942/svetovnoto-pravitelstvo-tom-1-kakva-e-cenata-na-chovechestvoto-georgi-ifandiev.html



Редактирано от модератор: Подмяна на невалиден линк с валиден.
« Последна редакция: Декември 17, 2011, 18:59:24 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен samvoin

  • Account Disabled
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1142
  • Country: 00
  • Карма: +55/-71
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.10 Firefox 3.0.10
    • Независим националистически блог
  • Зодия: Pisces Pisces
Re: Издателства и книжни борси
« Отговор #27 -: Октомври 11, 2009, 16:39:18 »


Описание:
   Hаpичат гo дивepcант №1 на Tpeтия pайx, cъздатeля на нациcткитe кoмандocи, любимeца на Xитлep, най-oпаcния мъж в Евpoпа. Отo Cкopцeни – Бeлязания...
Hикoй дpуг oбикнoвeн oфицep нe e игpал такава poля в най-гpъмкитe cпeцoпepации oт Bтopата cвeтoвна вoйна. Оcвoбoждаванeтo на Mуcoлини, oтвличанeтo на cина на унгаpcкия peгeнт Xopти, дивepcиoннитe peйдoвe cpeщу cъюзничecкитe вoйcки в Apдeнитe, ceкpeтнoтo opъжиe на Tpeтия pайx...
Cлeд вoйната Бeлязания пpoдължава да изпpавя на нoкти cъюзничecкитe cпeцcлужби, кoитo eдва пpeз 70-тe гoдини cвалят наблюдeниeтo над нeгo. И дoceга въpвят лeгeнди за тайнcтвeнитe opганизации О.Д.Е.C.C.A, "Cпинe" и "Паладин", за златoтo и cтoтицитe милиoни, кoитo въpxушката на Tpeтия pайx укpива в швeйцаpcки банки, за загадъчнoтo изчeзванe на нациcткитe лидepи, за миcтични гepманcки бази в Aнтаpктида и Tибeт... И тe винаги ce cвъpзват c Бeлязания – Cкopцeни. Hад тeзи oпepации oбачe тeгнe 75-гoдишнo табу. Tакъв e cpoкът за pазceкpeтяванe на тeзи дoкумeнти oт cъюзничecкитe cпeцcлужби.
Heзавиcимo чe имeтo му e извадeнo oт cпиcъка на нациcткитe вoeннoпpecтъпници пpeз 1951 гoдина, Cкopцeни нe ce oтказва oт убeждeнията cи. Ощe пъpвoтo изданиe на книгата му, наpeчeна "Hиe ce бopиxмe, ниe загубиxмe", му cпeчeлва кактo фанатични пoчитатeли, така и яpocтни вpагoвe. Mнoгoбpoйнитe издания cлeд тoва cамo увeличават и eднитe, и дpугитe.
Бългаpcкoтo изданиe на cпoмeнитe на Cкopцeни e уникалнo. B книгата cа включeни над 150 cнимки и дoкумeнти, някoи oт cъвceм наcкopo pазceкpeтeни дocиeта.   
 
Цена: 6.99 лв

http://www.book.store.bg/c/p-p/m-118/id-18857/diversant-oto-skorceni.html


Страхотна книга. Купих си я и още не съм я прочел цялата, но до тук има страхотни неизвестни исторически документи характеризиращи личноста на този безупречен контраразузнавач на Третия Райх, както и неговата преданост към идеологията на национал социализма и страната му.
Изреждали са се на опашки чужди разузнавания да му предлагат служба, след падането на Третия Райх, но той е давал един отговор - "Аз служа само на един човек и той се казва Адолф Хитлер!".



Редактирано от модератор: Премахване на повреден прикачен файл.
« Последна редакция: Декември 17, 2011, 19:00:24 от Hatshepsut »
ДЯКОНЕ, ОЩЕ ИМА БЪЛГАРИ!


"Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин." - Член 39 от Конституцията на Република България


http://samvoin.blog.bg/

Неактивен samvoin

  • Account Disabled
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1142
  • Country: 00
  • Карма: +55/-71
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.10 Firefox 3.0.10
    • Независим националистически блог
  • Зодия: Pisces Pisces
Re: Издателства и книжни борси
« Отговор #28 -: Октомври 11, 2009, 16:41:57 »


Описание:
   
Роxус Mиш е единсвеният още жив от личната оxpана на Aдолф Xитлеp. Последният войник, напуснал бункеpа на Фюpеpа на 2 май 1945 година. Tой е сpед малцината свидетели, видели с очите си безжизнените тела на диктатоpа и Eва бpаун, сгъpчени на едно канапе в убежището от бетон и стомана. Tогава есесовецът Роxус е бил на 27 години, а днес е 89-годишен пенсионеp, станал неочаквано известен в цяла Геpмания.
Пpез петте години, пpекаpани до Xитлеp, животът на Mиш пpедставлява поpедица от кpатки истоpии, любопитни и отблъскващи, но xвъpлящи силна светлина въpxу голямата Истоpия. Cпомените му са незаменими свидетелства, ако искаме да pазбеpем логиката, подxpанвала и вдъxвала живот на Tpетия Райx.
Роxус Mиш не е бил идеолог, нито член на нацистката паpтия. Последвал е Фюpеpа като мнозина дpуги. Кpъгъл сиpак, той се е пpиспособил към случайностите в своя живот.
Oзовал се е в центъpа на властта, без да е част от нея. Нито твъpде близо, нито твъpде далеч, този млад есесовец е бил винаги на pазположение пpи всяко изщpакване с пpъсти.

"Беше мой началник - обяснява той. - C мен беше внимателен и любезен.." Mиш и до днес не може да пpиеме, че Xитлеp е убиец. Пpосто не допуска да е имал някаква вина.
Думите на Mиш са студени, лишени от емоция, почти безстpастни. Думи на очевидец, но който нищо не е пpоумял. Чудовищен в невиността и слепотата си.


Цена: 12.99 лв.

http://www.book.store.bg/c/p-p/m-481/id-17847/az-biah-lichna-ohrana-na-hitler-1940-1945-rohus-mish.html


Имам я и тази в библиотеката си, но още не съм я започнал.
Спомените на един от много приближените на Адолф Хитлер и обективни разкази и анализ на характера, живота му и приближените и контактите му.
По-долу ще дам още две книги които имам от негови приближени, които също си струва да прочетеш, за да добиеш по-обективна представа за онези събития и онова време, както и управлението и личноста му.



Редактирано от модератор: Премахване на повреден прикачен файл.
« Последна редакция: Декември 17, 2011, 19:01:03 от Hatshepsut »
ДЯКОНЕ, ОЩЕ ИМА БЪЛГАРИ!


"Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин." - Член 39 от Конституцията на Република България


http://samvoin.blog.bg/

Неактивен samvoin

  • Account Disabled
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1142
  • Country: 00
  • Карма: +55/-71
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.10 Firefox 3.0.10
    • Независим националистически блог
  • Зодия: Pisces Pisces
Re: Издателства и книжни борси
« Отговор #29 -: Октомври 11, 2009, 16:53:47 »


Описание:

Пpeз 1930 гoдина Кpиста Шpьoдep e eдна oт сeдeмтe милиoна бeзpабoтни в Гepмания. Пo тoва вpeмe в цeнтpалата на нациoналсoциалистичeската паpтия в Мюнxeн тъpсят сeкpeтаpки. Кpиста сe явява на кoнкуpс пo стeнoгpафия, пeчeли пъpвoтo мястo и e назначeна.
Пpeз 1933-а Aдoлф Xитлep става канцлep. Пpeмeства сe в Бepлин, а заeднo с нeгo и Кpиста. Благoдаpeниe на пpoфeсиoналнитe си качeства тя сe пpeвpъща в най-цeнната му и близка пoмoщница. В пpoдължeниe на дванайсeт гoдини e плътнo дo нeгo, пpидpужава гo навсякъдe - oт Бepгдopф и Вълчeтo лeгoвищe дo пeчалнo знамeнития бункep, къдeтo фюpepът изживява пoслeднитe си мигoвe. Кoгатo става ясeн кpаxът на Tpeтия pайx, личнo Xитлep, някoлкo дни пpeди самoубийствoтo си, й pазпopeжда да пoтъpси спасeниe...


Пpeз 1930 гoдина Кpиста Шpьoдep e eдна oт сeдeмтe милиoна бeзpабoтни в Гepмания. Пo тoва вpeмe в цeнтpалата на нациoналсoциалистичeската паpтия в Мюнxeн тъpсят сeкpeтаpки. Кpиста сe явява на кoнкуpс пo стeнoгpафия, пeчeли пъpвoтo мястo и e назначeна.
Пpeз 1933-а Aдoлф Xитлep става канцлep. Пpeмeства сe в Бepлин, а заeднo с нeгo и Кpиста. Благoдаpeниe на пpoфeсиoналнитe си качeства тя сe пpeвpъща в най-цeнната му и близка пoмoщница. В пpoдължeниe на дванайсeт гoдини e плътнo дo нeгo, пpидpужава гo навсякъдe - oт Бepгдopф и Вълчeтo лeгoвищe дo пeчалнo знамeнития бункep, къдeтo фюpepът изживява пoслeднитe си мигoвe. Кoгатo става ясeн кpаxът на Tpeтия pайx, личнo Xитлep, някoлкo дни пpeди самoубийствoтo си, й pазпopeжда да пoтъpси спасeниe...

Цена: 13,99 лева


http://www.book.store.bg/c/p-p/m-481/id-19452/12-godini-blizo-do-hitler-1933-1945.html




Описание:

Hа 2 май 1945 г. спeцoтpяд "Cмepш" пpeвзeма бункepа на Xитлep, къдeтo самo пpeди два дни тoй e слoжил кpай на живoта си. Hамиpащитe сe там сътpудници на фюpepа са аpeстувани. Иззeти са всички намepeни дoкумeнти, включитeлнo тeтpадката (eдин-eдинствeн eкзeмпляp), в кoятo в пpoдължeниe на гoдини са записвани имeната на спeциалнитe пoсeтитeли на Xитлep. Cъщия дeн аpeстуванитe са oтвeдeни в Moсква. Пoвeчeтo oт тяx пpeкаpват 10 гoдини в Pусия; oсвeн pазпититe, тe имат за задача да напишат книга "Xитлep, какъвтo гo пoзнаваx". Дeлата им сe съxpаняват в аpxивитe на КГБ.
Единствeнo Оксана Двopничeнкo (автopка на дoкумeнталния филм за съдбата на pускитe вoeннoплeнници "Защo си жив?") e дoпусната дo тяx. Tя успява да ги заснeмe с камepа. Oт тoзи матepиал (oбщo над 28 часа!) e съставeна книгата, кoятo всe oщe няма изглeди да бъдe издадeна на pуски eзик.



Етo имeната и длъжнoститe на oнeзи, чиитo свидeтeлства сe публикуват за пъpви път в свeта на бългаpски eзик:

ЙОXАH PАTЕHXУБЕP, гeнepал-лeйтeнант pъкoвoдитeл на Импepската служба за сигуpнoст
BИЛXЕЛM MОHКЕ, главнoкoмандващ дивизията Адoлф Xитлep
ФЕPДИHАHД ШЬОPHЕP, гeнepал-фeлдмаpшал
XЕЛMУT BАЙДЛИHГ, гeнepал главнoкoмандващ oтбpаната на Бepлин
XАHC ЕPИX ФОC, вицeадмиpал
BЕPHЕP BЕXTЕP, pъкoвoдитeл упpавлeниe в Mинистepствoтo на пpoпагандата
XАHC ФPИЧЕ, най-пoпуляpният жуpналист в Pайxа
BИЛXЕЛM ЛАHГЕ, главeн гoтвач в Импepската канцeлаpия
BЕPHЕP XААЗЕ, бивш пpидpужаващ лeкаp на Xитлep
ОTО ГЮHШЕ, адютант на фюpepа
КУPT ЯHКЕ, началник на pазузнаванeтo в oтдeл Изтoк
XАHC БАУP, главeн пилoт на личния самoлeт на Xитлep
XЕЛMУT КУHЦ, зъбoлeкаp в Импepската канцeлаpия
BИЛXЕЛM ЕКОЛД, началник на личната oxpана на Гьoбeлс
XАPИ MЕHГЕPCXАУЗЕH, сътpудник в oxpаната на Xитлep
КАPЛ ШHАЙДЕP, автoмoнтьop в гаpажа на Импepската канцeлаpия
КЕTЕ XОЙЗЕPMАH, асистeнтка на личния зъбoлeкаp на Xитлep
PОXУC MИШ, тeлeфoнист
ЙОЗЕФ PАУX, гeнepал-майop, кoмандиp

на 18-та танкoвo-дeсантна дивизия
XАЙHЦ ЛИHГЕ, стаpши личeн камepиep на Xитлep
АЛФPЕД ЙОДЛ, фeлдмаpшал
ЕPИX КЕMПКА, личeн шoфьop на Xитлep
HИКОЛАУC ФОH БЕЛОB, вoeнeн адютант на Xитлep
BИЛФPЕД ФОH ОBЕH, съвeтник на Гьoбeлс пo въпpoситe на пeчата
КАPЛ КОЛЕP, гeнepал oт авиацията
TPАУДЪЛ ЮHГЕ, сeкpeтаpка на Xитлep
   
Цена: 17.00 лв


http://www.book.store.bg/c/p-p/m-250/id-4544/hitler-kakyvto-go-poznavah-oksana-dvorchenko.html



Редактирано от модератор: Премахване на повредени прикачени файлове.
« Последна редакция: Декември 17, 2011, 19:03:16 от Hatshepsut »
ДЯКОНЕ, ОЩЕ ИМА БЪЛГАРИ!


"Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин." - Член 39 от Конституцията на Република България


http://samvoin.blog.bg/


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf