Автор Тема: УДБА - зловещата тайна полиция.  (Прочетена 736 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Атила

  • Account Disabled
  • Senior Member
  • *
  • Публикации: 580
  • Карма: +151/-33
  • Пол: Мъж
  • Атила вожда на Велико-Българите
  • Зодия: Scorpio Scorpio
УДБА - зловещата тайна полиция.
« -: Март 02, 2008, 04:06:51 »
УДБА - зловещата тайна полиция.
 
От другата страна на медала, Д-р Аспарух поп Исаков

От началото и до сега най-набелязаното държавно учреждение в цяла Югославия, но особено в Македония, е УДБ-а, тоест тайната полиция. Тя е всъщност всичко. Може да бъдете студент, орач, фабричен работник, офицер, владика, овчар, учител - вие винаги ще чувствате над главата си, над залъка си, над съвестта си УДБА. Представата за всемогъществото на зловещата УДБА ми изглежда по-закръглена, по-силна откакто се намирам на свобода в западния свят, където никой не мисли за полиция, никой изобщо не трепери пред сянката и. Защото наистина в Запада се чувства, че полицията е един служител на народа, докато в Югославия тя е абсолютен господар, безотговорен тиранин. По общо признание, тя се проявява най-жестоко в Щип. Може би това се обяснява със старата белградска политика на смазване на българщината в Македония; някога и сръбският крал се е стараел да подтиска най-вече българщината на ляво от Вардара, види се, за да издигне стена от едно отбългарено население между България и западна Македония.

И сега - по това никой не спори - главната задача на титовата власт е да преследва българщината. Новоскалъпения език постоянно се сърбизира. В Скопйе и Куманово вие слушате по улицата много хора да говорят сръбски; това са главно пришълци от Сърбия - чиновници, офицери и сърбомани от миналото. Властите това търпят с удоволствие, докато биха закарали в полицията всекиго, който - от местните хора - си позволи да приказва на български книжовен език. На места някои чиновници чисто и просто заповядват на хората да говорят сръбски в учрежденията. Такова нещо се случи на мой познат студент, комуто в Струмица чиновничката-сърбоманка заповеднически извика, че трябвало да говори на "сърбо-хърватски".

Когато някой направи забележка, че в казармите, пък и в училищата, често се употребява сръбски език, таксуван е като "шовинист", "рушител на братството и единството".

Специално офицерството в Македония, състоящо се от черногорци и сърби в мнозинството си, е разсадник на сръбския език. Нашенците не желаят да стават офицери, защото чувствуват държавата като чужда, а вън от туй знаят, че няма да бъдат оставени на служба в Македония.

Уместно е да спомена, че другите народности в Македония гледат на нашия народ като на български. Така гледа на нас - студентите в Загреб - и хърватското общество. В Хърватско хората смятат, убедени са, че ние не желаем Югославия. А самите те предпочитат независима хърватска държава и пред най-идеално уредена Югославия.

Новият "язик" никак не се харесва на "егейците", тоест бежанците от южна Македония, към които властта се старае да бъде любезна. Егейците не одобряват и нападките против българщината. Мнозина от тях бягат към Америка или Австралия, но мъчно става емигрирането им.

Всички сърби продължават да гледат на Македония като на южна Сърбия. В Скопския университет има повече сърби студенти, отколкото в Загребския. Нарочно, може би ги пращат там, за да се чувствува "сръбския колорит" в Македония.

Властта не гледа добре на това, че много студенти от Македония отиват в Загреб. Там студентите се чувствуват някак по-свободни, по-близки на себе си.

В Скопие се дават понякога български филми. За обяснение под картините поставят "македонски текст". Хората се смеят на това, защото те по-добре разбират българските думи, отколкото писаното на "язикот".

Македонските студенти в Загреб и сега са към петстотин души, колкото бяха винаги подир войната. Положително е, че всички те са недоволни от режима. Мнозина и там са записвани с окончанието "... ски" на името им. Но постепенно това окончание отива в забрава. При първа промяна на положението - това окончание ще бъде изхвърлено от самите хора, макар то да се среща сред българите на много места. Сега то се явява като изразител на сърбо-комунистическата политика.

За никого не е тайна, че се гони българската народност. Но що се отнася до политиката на официална България, съществуват множество критики в Македония. Слушал съм мнозина да осъждат тая политика, задето не е положила старание за достигане на македонска самостоятелност. Казват: "България остави на Тито да създава някаква македонска република, за да правят сърби и комунисти демагогия пред народа ни. За пръв път трябваше България да помогне за нашето държавно оформяне". На тая база недоволството не е малко. Но и всеки знае, че титовата "македонска" република е само тактическа мярка за посърбяване на народа ни.


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf