Автор Тема: Осъдени в Сърбия българи: Надзиратели ни пребиваха от бой  (Прочетена 847 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Аз съм БЪЛГАРЧЕ

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 93
  • Карма: +40/-1
  • Пол: Жена
  • Зодия: Leo Leo
Пияни сръбски надзиратели ни пребиваха от бой, разказаха след завръщането си у нас двама активисти на ВМРО-Шумен, които лежаха в сръбски затвор по обвинение в поругаване на националния флаг на Сърбия.

През цялото време ни псуваха и заплашваха, че ще ни убият, казаха 21-годишните Атанас Боруков и Деан Станчев.

На 13 ануари двамата бяха свалени на ГКПП "Отоманци" от автобуса, с който се връщаха от посещение в Сърбия и обвинени, че са скъсали сръбското знаме от сградата на културния дом в Босилеград.

Съдът във Враня ги осъди на 45 дни затвор, които изтекоха този вторник.

"Още с влизането ни в ареста във Враня униформени започнаха да ме бият с юмруци и ритници. В това време не спираха да ни псуват и заплашват.

Използваха изрази като "Майка ви бугарска" и "Мръсни бугари, че ви изтепаме", разказа Атанас Боруков.

Казали им, че ако се оплачат на някого, ще останат в затвора още шест месеца.

В тялото на другия арестант - Деан Станчев, надзирател счупил дебела тояга. Мъжът показа пред журналисти и окървавената си от побоите тениска.

Досега двамата не са съобщили на консулите ни в Сърбия за зверствата на надзирателите, за да не стане по-голям проблем.

Обвинения, че българските граждани са били малтретирани в ареста отправиха първо неправителствени организации за защита на човешките права.

Официални представители на Окръжния затвор във Враня и Окръжния съд обаче опровергаха пред сръбски медии тези твърдения.

"Това са абсолютни неистини. Отговорно твърдя, че Боруков и Станчев са третирани както и всички задържани в нашата институция", каза за "Данас" управителят на затвора във Враня Деян Костич.

http://news.netinfo.bg/index.phtml?tid=40&oid=1167503
« Последна редакция: Март 04, 2008, 09:47:55 от Аз съм БЪЛГАРЧЕ »
Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.
 
Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам -
първа радост е за мене.

Неактивен Светослав

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 10
  • Карма: +4/-0
  • Пол: Мъж
 :-[ :kill:  Помислете си,какво щеше да се случи,ако сърби бяха скъсали българското знаме? Изобщо щяха ли да лежат в затвора?И някой щеше ли да ги удари изобщо?Ааа как ще бием ний "братята" Сърби.....  :down: Изобщо нашия национализъм се е изпарил като капка в пустинята,сравнение със сръбския национализъм....  :-[ А и тва не е 1-вия побой или насилие на българин в Сърбия..... "Братската" държава....

Ето ви един откъс от "Иде ли" на И.Вазов.Това са репликите на баба Цена:
"— Боже мили — пришушна си тя, — та тия ли са сърбите? Та те добри хора... Клетите им майки... дали ги знаят. Момчета бре, я почакайте!
        И тя се втурна у тях си и тозчас излезе пак със стъкло ракийца в ръка и викна към сръбските войници да почакат, за да ги почерпи.         Солдатинът, който ги пазеше, се усмихна добродушно и ги спря.
        — Фалим, фалим — отговориха признателно уморените пленници, съгрени от благодатната глътка ракийца.
        — И за мене капчица остая, наздраве, бабо! —извика весело българският войник и гаврътна последната капка в стъклото.
        — Все божи христиени... Ама защо ли се биха?... — чуди се баба Цена, като гледа подир дружината, която отмина"


Та текста си говори сам по себе си....Вижте нашето отношение към тях,вижте тяхното към нас... :devil:
« Последна редакция: Март 04, 2008, 11:34:30 от Светослав »

Неактивен Пол Пот

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 444
  • Карма: +73/-88
  • Пол: Мъж
  • бахмааму...
  • Зодия: Cancer Cancer
Светославке, ти дори дядо Вазов ли не признаваш, че ние българите НЯМАМЕ ПО-НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИ писател от него... В поезията - една стихосбирка на Кирил Христов... и другото е все ВАЗОВ!!!

Сигурно и САМАРСКОТО ЗНАМЕ на подписа ми, ще го изкараш СРЪБСКО?????
« Последна редакция: Март 04, 2008, 11:39:17 от AТАКА В МРАКА »

Неактивен Инжинер Донев

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1651
  • Карма: +193/-80
Ако не знаете, из цяла Сърбия на българите казват „црни бугари“!

Ето ти, помиярче сръбско и антибългарско, една НАРОДНА сръбска песен. Само да не кажеш, че аз съм я измислил. Разказва се как Черен българин-дявол откраднал момичето на някакъв сръбски юнак и после юнакът убива черния българин като му отсича главата.


Ovu pesmu sam dobila na poklon od narodnog pesnika Incognita! [ С тази песен съм се сдобила при поклонение от народен певец.]

Junak Saša i crni Bugarin [Юнак Саша и черен българин]

Junak bješe mladi Aleksandre,
Junak bješe, junak i ostaše,
Gospe mlade njega saletaše,
No on ljubi gospu svoju milu,
Princezu od bijeloga grada.

A zli dusi stadoše većati,
Kako da im ljubav porazčine,
Porazčine, gorkom je učine,
Kao gorki pelin s' Durmitora,
Da crvenom krvcom čemer teče.

Pak pozvaše crnog Bugarina,
Da odvede mlađanu princezu,
Da odvede i u lance baci,
Zazida je u visoke kule,
Da ne vidi ljubljenoga svoga.


Glasnik trči preko polja ravna,
Podno grada, grada Višegrada,
Trči glasnik, nosi tužno pismo,
Junak Saši, gospodaru svome,
Crn Bugarin oteo princezu!

Kad to začu mlađani junače,
Skoči hitro na noge lagane,
Pak osedla svoga konja vrana,
Te on ide k' Beogradu gradu,
Da ljubljenu izbavi princezu.

Sačeka ga crni Bugarine,
Ta beštija đavolskije krvi,

U ruci mu teška topuzina,
A pod rukom koplje ubojito,
Na grudima crni oklop težak.
Nedade se Saša uplašiti,

Nego vadi zlatni šestoperac,
Pa on tera svoga konja vrana,
Da napadnu crna Bugarina,
Da osvetli svoj junački obraz
.

Pa zamahnu zlatnim šestopercom,
Posred čela ud'ri Bugarina,
Ovaj ciknu kao ljuta guja,
Ciknu jako i u travu pade,
Kako pade zatrese se zemlja.

Crn Bugarin tvrdo momče beše,
Pa se diže iz trave zelene,
Te on cilja kopljem ubojitim,
Da pogodi mlad' junaka Sašu,
Hitnu koplje podno vedra neba.

Zao vetar koplje ravno nosi,
K' plećima mlađanog junaka,
Al' dolete verni soko sinji,
Pak u'vati ubojito koplje,
Spasi smrti svoga gospodara.

Tu se Saša opasno ražljuti,
S' sebe baca zelen' kabanicu,
Iz korica vadi sablju britku,
Pak on kreće crnom Bugarinu,
Da učini to što ište pravda.


Te zamahnu sabljom iskovanom,
Ud'ri hulju posred gola vrata,
Odseče mu zmijsku glavurinu,
Pade glava sred' zelena polja,
Ubi Saša crna Bugarina.


Pak uzima tešku topuzinu,
Kamen kulu uze da razvali,
Te izvadi dragu gospu svoju,
Iz lanaca teških je izbavi,
I odvede k' dvoru najmilijem.

Da je ljubi, duge kose mrsi,
I rukama snažnim da je grli,
Da izrode plemićko potomstvo,
Da u vinu ljubav veličaju,
Da ih niko više ne rastavi!
----

Сръбски помияр, сега нали виждаш какви народни песни имат сърбите за нас. Ама не знам защо не ми звучи много братско и християнско. Защо ли?
Нали бяхме братски народ, защо се изявяват с такова народно творчество? Па на всичкото отгоре, милиони българи са били под сръбско робство, а не обратното.

Неактивен Пол Пот

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 444
  • Карма: +73/-88
  • Пол: Мъж
  • бахмааму...
  • Зодия: Cancer Cancer
хе-хе, ми то човек като те гледа на снимката... виж като види МЕН, ще разбере, че българите са БЕЛИ /поне истинските българи, тези със славянски и византийски корен/!!!

Неактивен Инжинер Донев

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1651
  • Карма: +193/-80
Това, което видях от Балканската война

Симеон Радев

Говорихме и за сръбските издевателства срещу българщината в Македония. Коце бил гимназиален учител в Скопие, но малко след пристигането там на сръбската войска е трябвало да бяга, защото се научил от сигурно място, че сърбите решили да го убият поради една наздравица, която той държал за българските победи в присъствието на сръбски военни. {b} Знайно е, че за такава една наздравица, при същата обстановка, бе убит в Прилеп Лутвиев {67}, народен учител. В Радовиш беше и Петко Пенчев. {c} Той ми разказа как е трябвало да бяга от Кавадарци, където отишъл да основе българска община.


{67}  Това е ставало не само докато сърбите са били наши официални, договорни съюзници, но и още когато те бяха посрещани от българското население в Македония като такива – и усвояваха страната с безценната подкрепа (давана със знанието и одобрението на българското главно командуване) на десетки наши революционни чети. Така на 4 ноември в Прилеп се състоял банкет, на който се държали речи от сръбски офицери и местни българи за победния ход на войната срешу иноверния поробител. Насто (Атанас) Лутвиев, който тогава вдигнал наздравица за българския народ и за българската армия, бил извикан вън и след това бил зверски удушен от сърбите. Ще дам само оше един пример.

На другия ден, 5 (18 н. с.) ноември 1912 г., сърбите в Куманово арестували местния търговец Йордан Йовчев, защото в общината (идейки повторно за разрешение да замине по работите си в Солун) поздравил по обикномному с "добър ден", а не с "добар дан". Забележката, после и заплашванията на сърбите да се поправи не помогнали. Тогава майор Люба Вулович отвел нашия патриот в къщата, където се бе настанил, и го умъртвил с 47 удара с нож, като преди всеки удар питал вбесен: "Ща си ти?" и получавал неизменния отговор: "Българин съм!" (Сръбската офицерска терористична организация "Църна рука" се погрижила и в този случай да обяви убития за "изчезнал безследно", а официалната власт – че бил заминал за нейде без позволение.)

{b}  За Коце Ципушев съветвам да се прочете неговата книга "19 години в сръбските затвори". Там читателят ще види как сърбите са му предлагали да каже, като македонец, че не е българин, след което ще го освободят, и как гордо е отхвърлял това предложение, готов да излежи наказанието си докрай.

Неактивен Пол Пот

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 444
  • Карма: +73/-88
  • Пол: Мъж
  • бахмааму...
  • Зодия: Cancer Cancer
ти си голям МАЗОХИСТ бе! Аз такива АНТИБЪЛГАРСКИ въобще не ги чета, като си нямат пишки да си играят с тях, да пишат глупости... кво, аз ли да им ставам читател ????????


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf