Архивите говорят...

  • 2 Отговора
  • 2100 Прегледи

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

Неактивен Nordwave

  • *
  • 4418
  • +1344/-0
  • Пол: Мъж
  • R.I.P. 2017
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Архивите говорят...
« -: Юни 06, 2008, 09:33:44 »
Хасан Ходжа сринал 218 църкви и 33 манастира

Масови гробове на избити невинни християни край Якоруда свидетелстват за турските зверства

Живко Сахатчиев

Старото селище на Якоруда е било разположено на 1 км северозападно от днешното й място, в долината на малката рекичка Якорушица. Освен Якоруда е имало и други малки съставни селища: Миланица, Букевица, Гувнище, Бреза, Градище (с крепост), Блаца, Валого, Стота, както и намиращите се по родопските ридища отляво: Аврамови колиби, Иланско (Смолево), Бел Камен, Филиповци (Биковци), Конарско, Бурцево, Добрево ниве и Юруково. В повечето от тях е имало църкви, следи от които има и до днес. А в теснината Връви Сакуля на р. Черна Места се е намирал

манастирът
"Св. Елей", чийто руини още личат
През 1666 година Османската империя обявява за "свещена" войната, която води повече от 20 години с Венеция за остров Крит. И когато великият везир Мехмед Кюпрюлю потеглил с основната войска от Одрин за Солун, от Пловдив със същата цел потегля и румелийският бейлербей Пехливан Мехмед паша с шест паши и 150 000-на  войска, но през Западните Родопи и долината по своя път, защото на турската власт е нужен сигурен тил в Родопите. През  май 1666 г. той пристигнал в Чепинската котловина. От летописния разказ на поп Методи Драгинов от с. Корово (днес с. Драгиново), публикуван от Стефан Захариев в книгата си "Географско-историческо описание на Татар-Пазарджишка кааза", Виена, 1870 г., научаваме, че всички кметове и попове от селищата в котловината са събрани и оковани във вериги под претекст, че се бунтували против султана, което не е било вярно. Това е само един скалъпен повод. Свещеник Методи Драгинов продължава:
"... И Мехмед паша заповяда на еничарите да ги изколят всичките. Тогава някой си Кара имам Хасан ходжа измоли от пашата да ги опрости, ако се потурчат. И на Гергьовден се потурчиха бан Вельо, протопоп Константин, поп Георги и поп Димитър в Костандово, и всички попове и кметове от другите села. И тъй като имаше голям глад, пашата остави още четири ходжи да ни потурчват и които се потурчат, да им дадат жито за ядене. А той отиде през Разлог в Солун. Нашите се потурчваха до Голяма Богородица (август). Които не се потурчиха, едни изклаха, други избягаха по гората. На тях им изгориха къщите. И събраха се бежанците, та съградиха къщи в Каменец (дн. Каменица) и Ракитово. Тогава повечето бежанци от страх отидоха при Стара река, та съградиха ново селище, Батьово (дн. Батак). Хасан ходжа за подигравка накара потурнаците, та разрушиха всички църкви от Костенец до Станимака (Асеновград) - 33 манастира и 218 църкви".  Това е било записано на последните страници на една богослужебна книга - Требник, писан на кожа, през 1670 г. Подобни летописни разкази за помохамеданчването на българското население в Родопите са открити в манастира "Св. Петър и Павел" над с. Баткун (днес квартал на с. Паталеница) и в с. Голямо Белово.
Пехливан Мехмед паша не се бавил много и потеглил към Якоруда, за да може по най-късия път, т.е. по долината на р. Места, да стигне до Бяло море. Минавайки през местността Смолево, той е нападнат от якорудчани, начело с Богдан войвода. Това нападение трябва да е било неочаквано и яростно, защото един от шестте паши, т.е. един от шестте генерали на бейлербея, е смъртно ранен.

В този неравен бой загинал и
Богдан войвода
загинали и неговите храбри бойци, жертвайки се за вяра и народност. Малкото селце наблизо, където изнесеният от боя паша издъхнал, нарекли Пашово.
Разгневеният пълководец наредил Якоруда да бъде унищожена. Селището е опожарено и разрушено. Голяма част от населението, което не е успяло да избяга и да се скрие в близките гори, било изклано. Това е станало в края на май 1666 г. при господството на султан Мехмед IV, наричан Ловеца. След отминаването на войската оцелелите след този погром якорудчани се заселили на днешното място, където живели двамата братя Стойко и Лазар. Така се появява нова Якоруда, но вече на ново място, с нови махали: Лазарец, Стокевица, Мечковец, Ореховица и т.н.
Оттогава до днес всяка година на Гергьовден хората масово отиват на старото място на Якоруда, на мястото "Свети Георги", за да отдадат почит на своите прадеди. След отслужване на водосвет и раздаване на курбан се застилат дълги родови трапези. Начело на всяка трапеза застава най-старият от рода.
Дълго време по тези места са изравяни овъглени греди, човешки черепи и кости, глинени делви.  През 1943 г. при мястото на цръквището дядо Серафимче Попов намира сребърна икона на свети Георги. На това място от най-стари времена стоеше като на страж един мраморен кръст с надпис "Св. Георги", да напомня за българския християнски облик на долината на Места, да напомня за едно минало, пред което всеки с благоговение трябва да сваля шапка. И понеже през последните двадесетина години скверни ръце на два-три пъти посягаха да унищожат този символ, родолюбиви якорудчани поставиха масивен стоманен кръст.
След разорението на Якоруда войската продължила по долината на р. Места, помохамеданчвайки българското население чак до областта Чеч и Неврокопско, Пехливан Мехмед паша отправил страшна закана към населението в Родопите: да приеме мохамеданството, защото ще изколи всички, като се върне. Той загинал във войната с Венеция, но тази закана изпълнил султан Мехмед IV три години по-късно, когато завършила войната, т.е. през 1669 г. Тогава започнало помохамеданчване и в Якоруда. Населението на съставните родопски селища, с изключение на Добрево ниве, приело мохамеданската религия, но си запазило чистия майчин български език, българските фамилни имена, българските названия на местности и селища. Само махала Савевци от с. Бунцево се преименувала на Абгьовци, а махала Филиповци - на Биковци, но и последните са български названия.  Селищата, пръснати по рилските ридища, престанали да съществуват.
През 1710 г. в Данъчния регистър за Якоруда вече е отбелязано, че има 288 джизия домакинства, почти наполовина в сравнение с 1660 г. Това показва, че християнските домакинства, въпреки 50 години естествен прираст, са

намалели два пъти, защото са помохамеданчени
 а мохамеданите не плащат данък джизие. Селото Бабяк изобщо не се посочва в регистъра. В него вече не е останало нито едно християнско домакинство.
Въпреки че якорудчани се разделили на две вероизповедания, те продължили да поддържат старите си роднински връзки. Приелите мохамеданството си запазвали правото на старо кумство, венчавали, даже и кръщавали. Те продължили да си празнуват християнските празници. И най-важното - запазили българския си език. Запазили и много от старите си фамилни имена: Макьови, Кавалови, Сапунджиеви, Вакльови, Благолашови и т.н. Турските собствени имена преобърнали в умалителна форма: като Мехмед - Меде, Медко, Салих - Сале, Салко; Махмуд - Муте, Мутко; Юсеин - Усе, Уско; Сюлейман - Суле, Сулю; Везула - Зуле и т.н., каквито няма в турската именна система. Искам да обърна внимание към един наглед незначителен факт, който също убедително доказва българската принадлежност на якорудските мохамедани. Това са имената, които и днес те дават на домашните си животни, примерно на агнетата: Белуше, Белечко, Бецано (с обеци на шията), Бозо, Бледо, Бухло, Врано (черно като врана), Гриво, Кито, Кукувице, Лисо, Мръко (с тъмно лице), Седефо, Сиво, Сирмо, Трасуно (тромаво), Шилко, Шуто и т.н. Тези имена нямат нищо общо с турския език и турската именна система. Българомохамеданите се връщат доброволно към родовия си корен през Балканската война

Покръстването се превърнало в празник, имами и ходжи приемали Христовата вяра

В предишния брой разказахме за османските нашествия в долината на Места. Резултатът е пълно разорение на селищата в нея, включително и Якоруда, съпроводено с кланета на християните и насилственото ислямизиране на българското население. Тук ще говорим за едно всенародно движение по време на Балканската война от 1912 година, когато българомохамеданите масово и доброволно се връщат към родовия си корен и към Христовата вяра.

 По времето на Балканската национално - освободителна война, в обстановката на невиждан всеотдаен и възвишен патриотизъм сред българи-мохамедани, в Родопите и Пиринския край възниква едно движение за отказ от исляма и връщане към християнството, както и за възстановяване на българските имена. Започнало с единични случаи в Неврокопско и Златоградско, то много бързо се разраства и обхваща и другите райони с мохамеданско население. От многото запазени документи от това време се вижда, че то е доброволно, стихийно, без знанието и намесата на правителството
 военните и духовните власти. Към това родолюбиво дело веднага се приобщава цялата религиозна, политическа и гражданска общественост, защото се осъзнава от всички, че териториалното и политическото обединение не може да бъде трайно без духовното единение на народа. На 25 ноември 1912 г. временно управляващият Неврокопска епархия свещеник Сава Попов уведомява с писмо пловдивския митрополит Максим, че "населението на много от помашките села приеха и продължават да приемат доброволно праотческата си православна вяра". През декември с.г. Пловдивската митрополия с окръжно писмо строго предупреждава всички архиерейски наместници в епархията да не се допускат никакви насилия във връзка с приемането на православието. Такава позиция изразява и пловдивският областен управител.
На 2 януари 1913 г. свещеник Константин Коев телеграфира от с. Лъджене (днешния централен квартал на Велинград - б.м.) до митрополит Максим: "Вчера всички помаци от с. Корово (дн. Драгиново) най-тържествено изказаха желание да преминат в православната вяра. Постъпиха заявления от 211 домакинства - около 1200 души. Извършихме водосвет в присъствието на хиляден народ. Помаците наложиха калпаци. Помакините хвърлиха яшмаците с радост. Днес ще заменим имената им. Благословете станалото дело. Разрешете да ги кръстим. Осведомете военните власти. Свещеник Коев". На този невероятен акт като кумове и зрители присъстват и българите християни от съседните села, дошли заедно със семействата. До края на март 1913 г. по същия тържествен начин са въведени в лоното на православието и върнати към родовия си корен българите мохамедани от всички селища в Чепинското корито. Християнската вяра се приема доброволно не само от обикновените мохамедани, но и от техните духовни водачи - ходжите и имамите. Ето какво пише в личната си mолба един от тях - ходжата на с. Фролово(дн. Цветино), приел българското име Ангел Пашалиев:
"Ваше Високопреосвещенство,отпреди двеста петдесет и повече години със силата на меча били потурчени
и ни е била наложена чуждата за нас мохамеданска вяра.   Нашите прадеди, както казва и историята, са се молили на единия  Господ Бог. След насила наложеното ни мохамеданство, ние - техните синове и внуци, сме живели в голям мрак и с нищо неоправдан фанатизъм. Мохамеданството ни е направило да гледаме на нашите братя българи с много лошо око. Обаче сега виждаме, че когато нашите крепители на мрака са далече прогонени, ние с добра воля и чиста съвест тази години на 23 март приехме православната вяра с домочадието си, като се задължаваме занапред да пазим строго нейните канони и правила.
В мохамеданството аз се наричах Мула (т.е. молла б.м.). Емин Пашалиев, бивш ходжа и мюезин."
Друг молла от същото село -Али Кюлюмов, е записал в молбата си: "До днес съм по народност българин, а изповядвам мохамеданската вяра, а оттук нататък желая да премина в лоното на православната християнска църква, без никакво принуждение от страна на когото и да било."
След покръстването на чепинските села свещеник Константин Коев пристига със същата мисия в Якоруда. Той е придружен от якорудчанина Георги Баев, който е първият свещеник в с. Лъджене и инициатор за построяване на църквата там, както и от свещеник Илия Попатанасов от с. Каменица, известен с прозвището "поп Топорчо". Последният преди години за известно време е бил учител в Якорудското училище. Наречен е поп Топорчо, защото в трудни моменти е организирал и предвождал чета за защита както на християнското, така и на мохамеданското население от появяващи се разбойнически банди. Той се изявявал и като голям общественик и културен деятел и се ползвал с уважението на всички. Българите мохамедани искали той да ги покръства в Якоруда. Към групата се присъединява и младият свещеник Иван Захов.
Тържественият ритуал се извършва в църквата "Св. св. Кирил и Методий". Мохамеданите са дошли със своите кумове християни, които предварително са си избрали. Това са техни приятели, съседи или такива, които имат някаква далечна роднинска връзка. Свещеникът изнася проповед за християнството. Той обяснява ползата от покръстването. След това извършва водосвет. Новопокръстените се поръсват със светена вода, целуват кръста и ръката на свещеника.

Мъжете свалят фесовете и поставят български калпаци
а жените махат яшмаците и връзват шамии на главите си. Кумовете им дават български имена, които предварително са уточнили помежду си. Те се обявяват за роднини, след което следват лични поздравления, честитявания и почерпка с бонбони. Православната вяра се приема и от ходжите и имамите: Юмер Ходжов се преименува на Георги Ходжов, Ахмед Ходжов - на Цене Ходжов, Мустафа Сапунджийски - Петко Сапунджийски, и Махмуд Манчов - на Тодор Манчов (Държавен архив - Пловдив, Ф- 67 К, оп 2, а.е. 100-6, л. 19-20: Писмо със списък на приелите православие бивши ходжи и имами от Чепинско и Якоруда).
Покръстването на българите мохамедани в Якоруда се извършва няколко дни мирно и тихо, без инциденти и съпротива, без никакъв акт на насилие.  Главната причина за това, според мен, е разбирането от мохамеданите, че след като Турция е победена във войната, това историческо събитие е неизбежно. На 7. 11. 1913 г. Пловдивският митрополит Максим уведомява с телеграма Неврокопския митрополит Теодосий, че Якоруда е покръстена (ДА-Пловдив, ф. 67 К, оп. 2, л. 123, л. 160).
За по-добро обслужване на религиозните нужди на новопосветените християни Светият синод назначава за проповедник в Якоруда свещеник Димитър Кутев от с. Пордим. По-късно, от 13 юни с. г. е назначен още един свещеник - Игнат Недевски.
През март е извършено  покръстването и в близкото до Якоруда село Бабяк, което също преминава мирно, без всякакви инциденти. Комисиите  за това са изненадани от готовността на българомохамеданите, които сами идват при тях с искане да бъдат покръстени. Само за пет дни 3615 човека се връщат към родовия си корен и християнството. http://www.vestnikataka.com/?module=displaysection&section_id=10&edition_id=818&format=html

*

Неактивен Nordwave

  • *
  • 4418
  • +1344/-0
  • Пол: Мъж
  • R.I.P. 2017
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Архивите говорят...
« Отговор #1 -: Юни 06, 2008, 09:38:05 »
Патриотичната организация "Родина" връща към православието над сто хиляди българомохамедани

Преди 80 години мюфтии в Родопите нареждат на населението да захвърли всички ислямски символи

Живко Сахатчиев


(Продължение oт миналия брой)

Във вчерашния брой публикувахме факти за масовото връщане на българомохамеданите към родовия корен и към християнството по време на Балканската война от 1912 година. Това народностно движение продължава и по-късно, когато доброволно и с голям ентусиазъм младежи от Родопите създават патриотичната  организация "Родина", а имамите в района нареждат на населението да захвърли всякакви ислямски символи.

 В края на 30-те години на миналия век сред българомохамеданите в Родопите отново възниква движение за народностно възраждане. На 3 май 1937 г. в Смолян 19 младежи  учредяват "Българо-мохамеданска културно-просветна и благотворителна дружба "Родина. Тази самобитна патриотична организация си поставя за цел да събужда и развива народностното чувство
у българите с мохамеданско вероизповедание, да работи за тяхното културно и просветно издигане, да култивира у тях любов към род и държава, да ги пази от външни пропаганди, внушения и въздействия. За постигане на тези цели дружба "Родина" си служи със следните средства:
- "устройва срещи, вечеринки, представления, беседи, сказки, четения, изложби и др.";
- "стреми се да изкоренява всичко небългарско народностно в духа и живота на българите мохамедани и мохамеданки, като чисти чуждиците в нравите, обичаите, навиците, облеклото, езика и бита, които ги отделят и пречат за общото сближаване, единение и братство между българите мохамедани и българите християни";
- "изучава и популяризира всичко българско в Родопската област" (това са извадки от чл. 3 на нейния устав).
Младите родинци извършват упорита разяснителна дейност за разликата между понятията вяра и народност, за реформиране на облеклото, за откъсване от чуждата скрита пропаганда, за обич към родната земя и пр. Те живеят с мисълта, че са призвани да изпълняват някаква историческа мисия като Паисий Хилендарски - да пръскат светлината на просветата и културата сред българите мохамедани в Родопите, да утвърждават българщината сред тях, да преодолеят чуждото в техния бит, в резултат на което да стане приобщаване на българите мохамедани към българската народност и култура. Те премахват феса, чрез който дотогава се демонстрира привързаност към турската принадлежност. Премахват забулването и фереджетата. На 23 юли 1942 г., след петъчната молитва в смолянската джамия, околийският мюфтия Мехмед Дервишев съобщава на богомолците, че от днес вече трябва да се обръщат към него с българското име Светослав Духовников. И обяснява, че това ни най-малко не накърнява мохамеданската религия, че вярата няма нищо общо с името, че и с българско име можеш да бъдеш добър мохамеданин. И призовава присъстващите да направят същото. Успокоени, че това го казват мюфтии и ходжи, 90 българи мохамедани абсолютно доброволно, без никаква намеса без да има какъвто и да било акт на покръстване заменят турско-арабските си имена с български. С какви ли не трудности и пречки се сблъскват родинци в своята родолюбива дейност, но с цената на неимоверни усилия и всеотдайност те неотстъпно продължават апостолската си мисия. Много българи християни им подават ръка за подкрепа. Създават се клонове на дружба "Родина" и в другите краища на Родопите. Особено се откроява клонът на дружбата в Чепинския край, където начело застава имам Мустафа Шарков, един възрожденец в истинския смисъл на думата.
 От 15 май 1942 г. той оглавява околийското мюфтийство в с. Лъджене, което включва българите мохамедани от Чепинско и Разложко, в това число Якоруда и Бабяк.  Мустафа Шарков е определен да присъства на клетвения обряд и да извърши заклеването на българите мохамедани, отбиващи военната си служба в артилерийски полк в с. Стрелча, Панагюрско. Пред младите войници той произнася  пламенно слово, публикувано на стр. 64 в сборник "Родина" (1938 - 1939 г.), в което между другото казва следното: "Вие давате обещание занапред, не само във войската, но и през целия си живот, да служите вярно и предано на род и родина. В религиозно отношение вие принадлежите към мохамеданството, което с нищо не бива да ви пречи да изпълните
вашия войнишки дълг, защото по произход и народност ние сме всички българи. Макар и мохамедани, ние с нищо не бива да се отличаваме в службата от нашите събратя, българите -  християни.... Обичайте България като очите си и бъдете всякога готови да дадете живота си за нея, когато дългът ви позове!...." Това са думи, които може да изрече един убеден и искрен български патриот. По време на Парижката  мирна конференция (1946 - 1947 г.), когато английските представители настояват за разкъсване на България, Мустафа Шарков от името на българите мохамедани от Чепинско, със свои средства праща телеграма до конференцията, в която заявява, че т. нар. помаци са българи и протестират срещу исканията за откъсване на Родопите от България и присъединяването им към съседните държави.
Най-ограничено е влиянието на дружба "Родина" в Югозападните Родопи, където турската агентура е пуснала дълбоки корени. Неврокопският мюфтия изпраща Окръжно № 565 от 18 август 1942 г. до имамите (т.е, управителите на джамиите) в околията, с което българите мохамедани си призовават: повече да не носят фесове, кюляфи,яшмаци, фереджета, шалвари; да се поздравяват само на български език и да си сменят турско-арабските имена с български. Но имамът и джамийското настоятелство в Якоруда скриват от обикновените хора съдържанието на това окръжно. Ето част от него:
"Днесъ когато българския народъ се радва на изгрялата свобода надъ поробените краища, когато живее изключителни времена и празнува възхода на обединението си, изкупено в миналото с много жертви, на които и ние българите-мохамедани не сме чужди. Днес, когато истината тържествува и правдата побеждава, то ние българите-мохамедани свили се подъ робската плащъ, сковали се въ черупката на фанатизъма, заблудата и на невежеството, гледаме на всичко като на случайно. Тази светлина на свободата още не може да огрее сърцата ни, да озари душите ни и внедри надежда въ нашия животь. Ние сме, които още не верваме въ истинностьта на освободителната светлина, отъ която бегаме, криемъ се и предпочитаме да живеемъ въ мракъ, невежество и да бъдемъ присмехъ на днешния културенъ светъ.
Следъ всичко гореизложено не е ли вече време да се приобщимъ двата брата по кръвъ, да си подадемъ ръце, да се сближиме и чуемъ какъ тупти българското сърдце, отъ което увъодошевени да запеемъ обща хвалебна пъсенъ за славното ни минало, прокълнемъ Кюпрелията, Пенджекъ и др. такива, които некога разкъсаха плъть и създадоха два противника и викнем песента за блескявото ни бъдаще. Време е вече да се захвърлятъ фереджетата, символъ на простотия
 и  време е вече да си открие лицето българката-мохамеданка и  се почувствува свободна и поласкана отъ Божието слънце.Време е вече да се премахнат и чуждите за насъ фесове, кюлафи, плетени шапки, кърпи и др. такива.
Нареждам:
1) Да се захвърлятъ веднажъ за винаги всички носени до сега фесове, кюляфи, плетени шапки и специално за корничани, бръзничани и лъжничани - кърпите, като се заменятъ съ народни такива, а именно: гугла,каскеть и др.
2)  Женитъ да се простятъ съ до сега носените робски наметала (фереджета, була, яшмаци и шалвари), като същите бъдатъ заменени съ обикновена народна  носия   (рокля), а  кърпите на главить си да бъдатъ вързани отзадъ.
3) Поздрави, благопожелания и др. подобни да се изказвать на говоримия български    езикъ    като:  "Добъръ денъ", ,Добра среща", "Богъ да ти  помага" и т.н.
4)  Да се премахнатъ всички решета (кафези) от прозорците, които пречать  на слънцето, най-добрия селски лекарь". БКП съзнателно провали връщането на българомохамеданите към православието

Предателската политика на комунистическите лидери доведе и до насилствено "македонизиране" на българите в Пиринско.

В предишния брой разказахме за създаването на патриотичната организация "Родина" в Смолян през 1937 г., която провежда изключително широка дейност за връщането на българомохамеданите към родовия корен и Христовата вяра. За съжаление след 9 септември 1944 година тя е забранена, а предателската роля на комунистическата партия продължава с насилственото "македонизиране" на българското население в Пиринския край.

 След 9 септември 1944 г. новата  власт повтаря безумието на Радославов от 1915 г. спрямо нашите кръвни братя и забранява Дружба "Родина". Нейната родолюбива дейност сред потомците на помохамеданчените българи е обявена за антинародна. Българите мохамедани са обявени за "инородно", т.е. чуждо на българския етнос население. На проведената на 30 март 1945 г. в Пловдив помашка конференция видният комунистически функционер Раденко Видински, изразявайки официалното становище на управляващата политическа сила БРП(к), заявява: "Доказването, че помаците са българи, е равно на фашизъм и великобългарски шовинизъм." Друг комунистически функционер се явява пред българите мохамедани в с. Корова (дн. с. Драгиново, община Велинград) с фес на главата и им говори за възможностите на помаците да образуват "своя държавица, една помашка република".

Насилствено са върнати старите турско-арабски имена
Инициаторът за създаването на Дружба "Родина" -  Камен Боляров  е осъден на смърт по обвинение в шпионаж и екзекутиран. През 1986 г. Върховният съд отменя тази присъда и Боляров посмъртно е обявен за невинен. Смолянският мюфтия Светослав Духовников и Петър Маринов (секретар-касиер на дружбата) са подведени под съдебна отговорност по Наредбата-закон за Народния съд. Благодарение намесата на академик Тодор Павлов те са оправдани, т.е. спасени.
Организаторът на Дружба "Родина" в Рудозем Асен Зеров е арестуван неколкократно. Той отказва да върне турско-арабското си име и наименува родилите му се близначета с българските имена Трендафил и Карам - поради което органите на властта не им издават актове за раждане и неизплащат детски надбавки за тях. А Асен Зеров, заради българското си самосъзнание, е изпратен на принудителен труд в концлагера "Росица".
Репресиите не отминават и ръководителите на чепинския клан на Дружба "Родина". Те също са обвинени, че са англо-американски агенти. Маньо Шарков (Мустафа Шарков) е изпратен в концлагера "Белене", където при изключително тежки условия и нечовешко отношение престоява  две години. Другият ръководител -  Герасим Попов, седемдесетгодишен, високоуважаван общественик и краевед, също е арестуван и подложен на всевъзможни инквизиции.
 Управляващата политическа сила БРП(к) и по македонския въпрос води политика, която е в пълно противоречие с националните интереси на България. Тя възприема Титовата концепция за "македонска" нация във Вардарска Македония и за  "македонско" малцинство -  в Пиринска.  С решение на 10-я пленум на Централния комитет на партията, състоял се през 1946 г.,  започва насилствена македонизация на населението в Пиринския край, с цел присъединяването му към НР Македония в рамките на Югославия, в името на химерната идея за създаване федерация на южните славяни. По този начин Македония щяла да стане обединяващо звено за присъединяването и на България към Югославия. Капан за наивници?! 300 000 българи в Пиринска Македония по административен път са записани в несъществуващата  "македонска националност".  От Скопие е изпратена голяма група емисари - учители, голяма част от които без всякаква педагогическа подготовка, но със сигурност - агенти на югославската "Държавна безопасност"
Във всички училища на областта започва изучаване на македонски език и "македонска" история. По административна линия се налага изучаването на "македонски" език и от възрастните. Спомням си моя дядо Иван Кр. Седлоев, учредител и секретар-касиер на ВМОРО от 1897 г., когато му казаха, че не е българин и го записаха македонец, той дълбоко въздъхна и каза: "Аз досега не съм знаел, че съм чужденец". Всеки, който отказваше да се запише македонец, бе обвиняван за великобългарски шовинист. Някои дори са заплашвани да внимават, че може да им се случи нещо, като да запълнят някоя дупка. И в Якоруда дойде македонска учителка. Беше съвсем млада, от Скопие. Казваше се Любица. Каза ни, че е изпратена да ни учи на "матерния", т.е. майчиния ни език, който досега не сме знаели.  Още с пристигането си Любица бе свалила портрета на българския ръководител Георги Димитров и на негово място бе окачила портрета на югославския - Йосип Броз Тито. В коридора се появи лозунг: "Со Тито во борба ! Со Тито во обнова ! Со Тито во изградьба !" Якоруда бе посетена от македонски ансамбъл, в който се повтаряше до втръсване "Тито, Тито си е наш."  На читалището пък беше поставен надпис с големи букви: "Македония за македонците". Всяко  мероприятие се откриваше с химна на Съветския съюз, после следваше  химна на Югославия и чак след това химна на България. А завършваше с възгласите: първо с "Да живее Сталин!", после "Да живее Тито!" и да живее Георги Димитров!". По време на мероприятието от време на време се скандираше "Сталин, Тито, Димитров - те са нашата любов". Областното ръководство на комунистическата партия не само че не се противопоставя на македонизацията, но я пришпорва. В една своя реч на публично събрание в Разлог комунистическият функционер  Георги Мадолев се обръща към множеството с думите: "Докога ще търпим българската окупация и българското иго над Македония ?" Такова изказване на висш български държавен служител не е нищо друго освен национално предателство. И учудващото е, че вместо да му се потърси сметка, след 1948 г. е изтеглен на работа в София в Националния съвет на ОФ, става председател на Върховния читалищен съвет и председател на Дружеството за научни знания "Г. Кирков". Време на абсурдите! Ние със сестра ми, макар че сме деца на едни и същи родители, по документите за самоличност бяхме с различна народност. Сестра ми бе "македонка", а аз българин.
Такова е положението в целия Пирински край. По същото време училищните инспектори откровено споделят, че македонският език се приема като чужд, децата трудно го възприемат, а възрастните отказват да се ограмотяват на него. Македонските учители се държат надменно и се опитват да командват в училищата, демонстрират ненавист към българските възрожденци и политически лица
 Македонският учител в с. Левуново заявява на областния началник на отдел "Народно образование", че четивата и творенията с подчертан български характер трябва да се изхвърлят от христоматията. Същият настоятелно искал от директора и учителския съвет имената на четите "Христо Ботев" и "Васил Левски" в пионерската организация "Септемврийче" да се заменят с имена на герои от Вардарска Македония, като "Карпош", "Колишевски" и др.  Македонската учителка в с. Брезница пък казала на учениците: "Пиринска Македония е окупирана от българите, но Тито ще я освободи !" Септемврийчета в Световрачка (дн. Санданска) околия са карани да полагат клетва на югославския ръководител Тито. Българските учители се оплакват, че ги абонират за скопските вестници "Нова Македония" и "Пионерче", които не могат и не искат да четат. Горноджумайските учители са викани от председателя на Областния комитет на Отечествения фронт и предупредени, че "Който се чувства българин, ще отиде зад с. Бараково!", т.е. ще бъде изгонен от територията на областта. И т.н. Едва на Петия конгрес на БКП от 18 декември 1948 г. опитите на югославското ръководство да заграби Пиринския край са разобличени и македонизацията на неговото чисто българско население е обявена за грешка и прекратена. Но последиците от нея са съдбоносни за България. http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=48831&format=html
                                                                                                       
                                                                                                     

*

Неактивен Nordwave

  • *
  • 4418
  • +1344/-0
  • Пол: Мъж
  • R.I.P. 2017
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Архивите говорят...
« Отговор #2 -: Юни 07, 2008, 14:08:40 »
Под натиска на ДПС долината на Места си отива от България

БКП продължи национално безотговорната си политика към помаците и след промяната през 1989 година


Живко Сахатчиев

(Продължение oт миналия брой)

Във вчерашния брой разказахме за престъпно безотговорната политика на БКП  след 9 септември 1944 година към българомохамеданите, които доброволно бяха сменили турско-арабските си имена. Тя се прояви и по време на насилственото "македонизиране" на населението в Пиринския край. Същата безумна спрямо националните интереси политика бе приложена към българите мюсюлмани и след промяната преди 19 години.

 На 10 ноември 1989 г. държавният глава Тодор Живков бе свален от пост от най-близките си сътрудници Добри Джуров, Петър Младенов и Андрей Луканов. В България започва реставрация на капитализма и то в най-уродливия му вид. Времето след тази дата ще се запомни с митинги, с живи вериги около Народното събрание, Държавния съвет и Министерския съвет, със запалването на Партийния дом, с шествия, с нощни "бдения" на площада пред мавзолея на Георги Димитров, с "градове" на истината и т.н. В страната настъпва анархия, безредици и екстремизъм. Току-що появилата се "демократична опозиция" предприема мащабни действия за включване на мюсюлманското население, в това число и българите мохамедани, в политическата борба чрез разпалване на широка антивъзродителна кампания без да подозира, че всичко това съвсем скоро може да прерасне в етнически конфликт. На много места в страната, в т.нар. "смесени райони", се организират митинги, на които се поставят ултимативни искания за връщане на турско-арабските имена. Скоро те се прехвърлят в столицата. Около сградата на парламента всекидневно се тълпят хора от различни краища на страната. Докарани са и жени с шалвари и дълги гащи, с черни фереджета и бели забрадки,  придружавани от туркофили и фанатици, на всичко българско.  Митингуващите демагогски развяват български знамена и скандират "България, България!", а  сред тълпата шарят лица, на които са дадени специални указания за разпалване на необуздан антибългаризъм.
На 29 декември 1989 г. ЦК на БКП излиза с решение за връщане на турско-арабските имена не само на турците, но и на българите мохамедани.  За кой ли път ръководната върхушка на БКП проявява непоследователност и противоречивост при решаването на националните проблеми. В цялата си история БКП допуска низ от такива жалки, груби и съдбоносни грешки, като това решение. От този момент настъпва трагедията на българите мохамедани, които се чувстват българи и с желание са приели да носят българско име. Те ще останат без всякаква закрила и ще бъдат подложени на изолация, заплахи, насилия и терор - физически и душевен, от страна на туркофилите и религиозните фанатици.
На следващия ден, 30 декември, пристигат вести, че в някои кърджалийски села са издигнати турски знамена. В отговор на това на 1 януари, въпреки минусовия 20-градусов студ, хиляди кърджалийци християни изпълват улиците и площадите на града на митинг в защита на националните интереси. В следващите дни митинги и стачки избухват в Хасково, Разград, Айтос, Шумен, Търговище, Силистра, Бургас и Варна. Ораторите се обявяват против начина, който се предлага от пленума на ЦК на БКП, от Министерския и Държавния съвет за възстановяване на турско-арабските имена. Скандират се лозунгите "Единство!", "България - единна и неделима!". От всички краища на страната потеглят автоколони с патриоти за митинг в София, който продължава четири дни.
На 4 януари идва съобщението, че е основано Движение за права и свободи (ДПС) на турците и мюсюлманите в България, легализиран образ на нелегалната терористична организация
"Турско национално освободително движение в България" - ТНОДБ. На другия ден  в сладкарница "Варшава" на бул. "Руски" представители на групите, дошли в столицата от различни краища на страната, в това число и от Якоруда (Живко Сахатчиев, Любка Велкова и Йордан Минев), създават Комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ). Тази надпартийна организация само в продължение на две седмици придобива много голям обществен рейтинг.
На 6 януари, на празника Богоявление, когато се хвърля кръстът в Места, в Якоруда пристига автоколона от Кърджали. Кърджалийци са организирали на собствени разноски няколко автоколони из цялата страна, за да запознаят населението от другите краища за тревожното положение при тях, че църквата в Бенковски е взривена, че турците са издигнали турски знамена и скандират "Турция е тука!" и т.н. Те бяха тръгнали да търсят морална подкрепа. И получиха такава в Якоруда. Цялото множество от реката се прехвърли на градския площад, където се проведе импровизиран митинг с много български знамена и трогателни слова в защита на българщината. Накрая якорудчани по своя инициатива им събраха и предадоха хранителни продукти и пари за бензин.
На 7 януари митингът в София прераства в грандиозен изблик на народната воля за защита на националните интереси. Огромни човешки маси бълват площадите пред църквата "Александър Невски" и Народното събрание. Сред тях са и 150 българи християни от Якоруда, дошли с автобуси и на собствени разноски. Много автоколони, пресрещнати от власти извън София, не се допускат до митинга, към който се присъединяват и хиляди столичани.
По предложение на правителството се създава Обществен съвет към Народното събрание, който да се занимава с този въпрос. Но този съвет се превръща в говорилня, в която никой никого не слуша. По същото време интелектуалци - отцеругатели се надпреварват да доказват колко много турците и българите мохамедани у нас са страдали от българите християни и да обвиняват защитниците на българските национални интереси в шовинизъм, национализъм, фашизъм, расизъм и т.н. Свои срещу свои...
На 27 януари 1990 г. "Независимо дружество за защита правата на века", с изградена към него "ислямска секция", организира на градския стадион в Якоруда "Митинг за помирение". С автобуси са докарани стотици турци и мохамедански духовници от цялата страна - Шуменско, Търговищко, Кърджалийско, Новопазарско и т.н.,  Митингът не започва с химна на Република България "Мила Родино", както е редно и законно, а с молитвата "Аллах Акбар" ("Аллах е най-велик"), в хорово изпълнение на няколко ходжи. Митингът завършва по същия начин. Речите на ораторите (Събка Геновска, Николай Колев-Босия, отец Амбарев, Дончо Папазов, Р. Воденичаров) са изпълнени с хули против възродителния процес, с пълно отричане на всичко направено от предишната власт за благото на българите мохамедани и турците. Хасан Бялков пък  даваше указания на якорудските мохамедани: "Трябва да вземете в свои ръце всички ръководни длъжности в селището! Вие трябва да управлявате Якоруда!". Друг оратор пък обвини българите християни, че убивали децата на българите мохамедани в Якоруда. Изказванията тук  изобилстваха с такива нелепости. Явно, че целта на този митинг не бе помирение, а демонстрация на сила и верски фанатизъм
пред якорудските българи мохамедани и разпалване в тях омраза към всичко българско.
А обстановката в Якоруда ставаше все по-напрегната и тревожна. След завръщането си от митинга в София на 29 декември 1989 г. група туркофили и фанатици оскверниха  църквата "Св. св. Кирил и Методий". Докато пред Народното събрание в София те скандираха "Единство, единство!" и "България, България!",  в Якоруда крещяха  "Да живее Турция!" и  "Нашата мила родина е Турция". Нощем по телефона започнаха да се произнасят смъртни присъди на изявени патриоти. Започнаха да се събират подписи за уволнение на учителите християни от основното училище. В магазините  отказваха да продава мляко на граждани, които членуват в организацията "Родолюбие". Чупеха се стъклата на църквите, дори бяха правени опити да се запалят къщите на изявени патриоти. Зад всичко това стоеше ДПС, което и до днес със заплахи и икономически рекет, безнаказано турцизира българомохамеданите в долината на Места, улеснено от престъпното бездействие на държавните институции. http://www.vestnikataka.com/?module=displaysection&section_id=10&format=html

 

Powered by EzPortal