Автор Тема: Русалийска седмица  (Прочетена 5765 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен НОЩ

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 46
  • Карма: +50/-1
  • Пол: Жена
Русалийска седмица
« -: Юни 04, 2007, 14:37:10 »
Русалската неделя


Русалийски танц

Според народното вярване русалките се появяват в образа на бели пеперуди, които долитат откъм река Дунав. Поверието е, че това са души на девойки и млади родилки. Смята се, че русалките са сестри на самодивите. Това са все митични девойки, които обитават потайни горски поляни, реки и извори. Поверието е, че русалките пристигат от своята далечна обител само веднъж в годината – през Русалската неделя (седмица). Идват напролет, около Спасовден и Петдесетница, няколко седмици след Великден. Русалките, според поверието, поръсват с жива вода нивите и ги правят плодовити, точно когато се “лови хляба” в житните класове. Ето защо селяните много тачели навремето русалките. И за да изразят почитта си към тях, никой не работел през Русалската неделя. Има дори поверие, че ако някой работи през тази седмица, ще разсърди русалките и те ще си отмъстят като му пратят много тежка и нелечима русалска болест, наричана още и самодивска. Такава история разказва една песен. Мома Драганка веднъж заспала на потайна самодивска поляна, където слънцето залязва и месецът изгрява. Когато се събужда, вижда около себе си надвесени три моми-самодиви. Те я викат да отиде в долния свят, в отвъдното. Момата отчаяно ги моли да не я отвеждат, защото е единствено дете и родителите й няма да понесат загубата. А и самата тя е още толкова млада, че дори не е успяла да приготви своите сватбени чеизи - тънки дарове”. Но самодивите й отвръщат, че не искат много дарове, а само онези “два лакти платно” памучно и копринено, тъкано от момата през Русалската неделя. Народното вярване е, че човек може да се предпази от среща с русалки и самодиви през Русалската неделя, ако носи в пазвата си стръкче от билка пелин, скилидка чесън или орехови листа. Има и една особено спасителна билка – “росен”. Тя се среща много рядко. Но селяните знаели къде да намерят росенови поляни с тази билка.


 Красивите червени цветове на росена цъфтят точно през Русалската неделя. Това били любимите цветя на русалките. Една нощ митичните девойки минавали да оберат всички цветове и да се окичат с тях. Тогава русалките ставали весели, добри и благосклонни към хората. Затова изцелявали страдащите от русалската болест. Но за да оздравее, болният трябва да пренощува на росенова поляна. За това има цял ритуал, наречен “ходене на росен”. Болните тръгвали към целебните поляни късно вечер и трябвало да се върнат преди разсъмване, без никой да ги види. Всеки, който търси изцеление, преди това трябвало да извърши ритуал на побратимяване – обредно сродяване с жител на селото, който не е кръвен роднина. Това побратимство после се съхранява за цял живот и се почита наравно с роднинството. Всеки болен бил съпровождан до росеновата поляна от своя побратим или посестрима. Тъкмо тези спътници оставали да будуват цяла нощ, докато търсещите изцеление лягали да спят под стрък росен. Ако имат късмет, на сутринта ще се събудят оздравели. Или поне ще намерят знак за предстоящо изцеление – ако цвят от росен или друга трева са попаднали в купата с вода, оставена край главата на болния. Смята се, че тази вода е лековита.


Русалии изпълняват лечебен ритуал за оздравяване на болен

Само през Русалската неделя се изпълнявал и друг целебен ритуал за все същата русалска болест. Лечителите се наричат русалии. Това са група обикновени селски мъже, които преминават обредно посвещение. Те са лечители само през русалската седмица. Русалии могат да станат само мъже, които притежават определени качества – да са почтени и сговорчиви, да са физически издръжливи и много пъргави танцьори. През Русалската неделя те обхождат селата и лекуват с обреден русалийски танц. Участници избира и ги посвещава най-вещият в русалийския ритуал – нарича се “ватаф”. Тази роля и необходимите знания се предават от баща на син. Ватафът ръководи и самото изпълнение на лечебния обред. Само водачът знае необходимите билки и заклинания. Той лично приготвя и носи обредното знаме на русалиите. Техният лечебен танц се изпълнява под звуците на специална мелодия - русалийската флоричика. Нейният все по-бърз ритъм и билките, от които отпиват по време на танца, постепенно омайват русалиите докато играят в кръг около болния. Изпълнители на русалийския танц разказват как стигат до пълна забрава и накрая падат в несвяст. А излекувани по този начин разказват, че са усещали как русалиите постепенно отнемат болестта им докато играят своя танц.
Ето такива са мистериите на Русалската неделя.

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100233217/rusalskata-nedelya



Редактирано от модератор: Подмяна на невалиден линк с валиден.
« Последна редакция: Април 15, 2014, 06:41:30 от Hatshepsut »
Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
В цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.

Неактивен makebulgar

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 489
  • Карма: +133/-10
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Aquarius Aquarius
Re:Русалийска седмица!
« Отговор #1 -: Юни 26, 2008, 21:30:42 »
Тези дни около Еньовден е Русалийската Неделя.
Съгласно хрониките джагфар тарихи българите са имали два главни празника - зимен и летен. Зимния знаем че е Сурва, а летния е Русалийската неделя. Подобно на Кукерите и Русалиите са група мъже обикалящи и благославящи за здраве, като неизменен атрибут и при двете групи са украсени тояги с закачен чимшир. Русалиите не са с маски, а с обикновенни дрехи, но също си закачат звънчета. По насточщем в северна България покрай дунава и в южна Румъния около река Олт  Русалийските ритуали са се запазили, но се смятат са влашки, като танца с тояги - Калуш се смята са Румънски.  Името Калуш от румънски се превежда като Конче, но самите ритуали нямат общо с конете. Ако се търси български произход обаче намираме следното:

КАЛ - Молитва на иранските езици
КАЛУ-ТАРКАН -  отговорник за дворцовите обряди и ритуали в дунавска България;
КОЛОБЪР - на прабългарски означава магьосник и идва от КАЛ(молитва от ирански/български език) + БРА(броя от български език) = човек изброяващ молитви
КАЛУГЕР - монах. вероятно думата идва от покръстените Колобри - КОЛОБЪР=>КАЛУБЕР=>КАЛУГЕР
КЪАЛ - КЛЕТВА на памирските езици
КОЛЕБАЯ - клатя се, двоумя се. Вероятно с тази дума са наричани магичните движения извършвани от колобрите по време на техните ритуали. Думата идва от КАЛ(молитва от ирански/български език) + БАЯ(правя заклинания, думата Бая е запазена в съвременните български и унгарския езици)
КАЛЕН, ЗАКАЛЕН - българска дума за здрав, трениран човек, или обработен чрез огън за повишаване на здравината метал. Вероятно прабългарската дума Кален е била свързана с магиите правени от колобрите, и с ритуала на прескачане на свещен огън с което човек се закалява(омагьосва за здраве). по-късно думата се използва и за обработен(омагьосан) метал
КАЕЛАЕН - ПРАВЯ МАГИЯ на осетински език
КАЛЕМБЕР(kalember, kelepuse) - жрец на чувашки език


31 май - 6 Юни РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ - http://www.promacedonia.org/bg_folklore/bg/june.htm


 Седмицата след Петдесетница народът нарича Русалската. вярват, че до Св. Дух русалките вече са свършили сво-ята работа на земята - посели са семената на плодородието. Домовете се обкичват с пелин, а стръкчета от него момите слагат в пазвата си, ергените - в левия джоб, а децата - на шията в малка шита торбичка от памучно платно като муска. Така хората се предпазват от пакостите на русалките. Сам човек в този период на път не тръгва, че може да се чалдиса - разболява се от русалска болест, и само русалиите могат да го излекуват.

Русалиите са мъже, които ходят в чети в нечетен брой (3, 5, 7, 9, 11, 13) участници. в групата цялата седмица те са побратими и откъдето минат, даряват хора и природа със здраве и добър приплод. Затова са чакани гости във всеки дом. в Северна България наричат русалиите още калушари.

 Главатарят на калушарите наричат ватаф, а длъжността се заема по наследство - само по права мъжка низходяща линия. Само топ може да бере леко-вити билки и само топ знае заклинанието, което се изрича над билките и знамето. Със словесна магия предава чародейната сила на природата и над избраните от него калушари.

За калушари се избират млади женени мъже, които са пъргави и здрави, да не са пиянции, да са честни и добродушни, да пазят тайни и да издържат на лишения, защото цялата Русалска неделя те могат да не се приберат у дома си. След като всеки един от тях издържи определения от ватафа брой дни за пост, тогава водачът го посвещава и обучава в русалските игри. Едва тогава посветеният калушар полага клетва пред знамето, русалската тояга и станалите вече калушари.



Клетвата му е странна, а словата са страшен зарек: „в къщата ми огън да не гори, коминът дим да не пуша — змии и гущери в него гнезда да вият, кукумявки и бухали в него да мътят. жена ми люл-ка да не види, в ъгъла агне да не проблее, вол и крава, кон и кобила — гласът им да се не чуе, куче да не полае, петел да не пропее. Тръни и бурени вред в къщата ми да растат. Аз с очи да не видя, суши да не чуя, с език да не продумам, с крака да не ходя, с ръце да не ловя. Лето стъпна да съхне, що подхвана да гори, пред мен — чума, за9 мен ~ холера, и земята костите ми да не приеме, ако пристъпя клетвата на Калуша". След това целува знамето и тоягата, ватафът го ръси с чудотворна, обаяна от него в късна доба мълчана вода, и мъжът — като целуне ръка на водача - вече е приет за калушар и може да носи русалската тояга. А тоягата е особена. Старите калушари каз-ват, че русалската тояга е като епитрахила на свещеника. Тоягата се прави от явор, ясен или дрян. Тя е дълга до метър и половина, а дебела до 2 сантиметра. в долния край е с остър железен обков, шарена и китена със звънчета, чимшир и усукани разноцветни конци. в горния край ватафът прави дупка, в която поставя лековити билки, и я затап-ва с клин. Тоягите се съхраняват у глава-таря и топ ги дава на калушарите само през Русалската неделя. Тоягата не се унищожава, а се наследява като драгоценно съкровище.

Ватафът на четата носи знаме и никой друг не може да го взема. То се изработва само от водача от бял ленен плат в присъствието на всички калушари. Дълго е до два лакътя и половина - да стига до половината на пръта. в четирите му краища има зашити чародейни билки, ръсено е с мълчана вода, заиграно с русалската свирня. На върха ватафът прави китка от билките - вратига, комунига, тинтява, чемерика, перуника, пелин, росен и три глави чесън. След като е готово, всички му се покланят, водачът целува знамето, а калушарите - пръта.

Облеклото на русалиите е това, що носят в селището, в което живеят. Само краката им са обути обикновено в бели вълнени калци, обшити с билки, имат прошити железни дрънкалки и звънци, та когато извършват ритуалите и танцуват, вдигат много шум. На калпаците си поставят венци от оплетени билки.

Калушарите не могат да играят без свирач. Предпочитан музикален инструмент е кавал или дудук. По-късно е заместен с гайда или зурна с гпъпан. игрите на калушарите са два вида — едни за берекет, а други - за здраве, и много приличат на бързата черпня в нощта на свождането при сватба. и викането им е същото.

Русалиите лекуват само болни от самодивска болест - които съхнат и вехнат, оградисани от русалки. Как става лекуването: когато четата отиде в дома на болния, ватафът го преглежда и решава дали болестта може да се лекува или не. После договаря с домашните колко ще струва лечението. Приготвя гърнето и паницата. Гърнето трябва да е ново и глинено, пълно с мълчана вода и билки, подбрани от ватафа, покрито с кърпа, дарена от болния. Паницата също е нова, глинена, със зелена глеч. в нея има оцет с вода и скълцани скилидки чесън. Поставена е на малка, кръгла софра, постлана с бял месал. Болният внасят неговите близки, облечен е в здрава, тъкана черга, която поставят на земята пред калушарите. Те са в кръг, подредени по старшинство, като най-старият и най-младият затварят кръга около болния.

Отначало танцът им е умерен, но постепенно се засилва. Темпът се диктува от ватафа с вдигане и спушане на Знамето. Когато се спусне, калушарите играят на място, като си подпират гърба с тоягата и играят с изпъчени гърди. Като поиграят малко на място, хващат краищата на чергата с болния и го подх-върлят нагоре с вика „Хап, Калуша!" След това отстъпват назад, ватафът влиза в кръга на калушарите, отива при болния и го трие със сместа от паницата по челото, ръцете, краката и нарича: „Ай, Калуша! излезли са 77 и половина юди нощнйци и лошотии — кални, мръсни и страшни, излезли са низ гора, низ гови, низ скали, низ слогове, низ долища, низ рудини, низ планини. През поле пойдоха, поле повлякоха, през гора минаха, гора потрошиха, през вода пойдоха, вода пресушиха. Що ги видело и що ги чуло - все вегало. А тоя (казва се името на волния) що излел у среди нощи полу-нощи, та оградисал и не мой да са утече. Они го на место стигнали, на глава му са качили, кости му потрошиха, черва му покинаха, месо му изгризаха, кръв му изпиха. Топ къде да иде, къде да се дене, от волки и от лошотии? Та отиде на кръстом път, пусна глас до нево, сълзи до земи, ала никой го не виде, никой го не чу. Лочула го Божа майка, па го кротком, кротком питаше: „Защо викаш, защо окаш?" Приплакал мий (името на волния): „Кък да ни викам, кък да ни окам, като излезнаха 77 и половина юди — кални, мръсни и страшни. През поле пойдоха, поле повлякоха, през гора минаха, гора потрошиха, през вода минаха, вода пресушиха. Що ги видело и що ги чуло - все вегало, а меня ме стигнаха, та поволиха." Него редила Божа майка: „Не викай, не окай, а найдй момии повра-тимии, момии русалии и калушарии да ти играят, да ти поваят с русалски вил-ки, вилки отвари, да та повардят с русалски геги. Та да прогонят вси лошотии у пуста гора, де овца не влее, коза не врещи, агне не влее и моми оро не играт. Там има добър юнак с вран кон, със синьо седло, със срамница капа, със зелен венеи. Там е Божа майка сватва заправи-ла, запратила е довър юнак волките да калесва да идат у пуста гора, де има ялова крава, мърша месо да ядат, кожа постилка да им постеле, сладко да са наспят, благо да са наядат!" От меня толкоз, от Бога по-много! Ай, Калуша!"

Баенето е тихо, произнесено така, че да се чуват само отделни фрази - по този начин то е лековито. После над-весва над болния знамето, духа в четирите посоки, дава му да сръбне от паницата 3 глътки и се оттегля назад. Калу-шарите започват пак да таниуват, като тоя път по ред прескачат болния с възклицанието „Хап Калуша!" След третия път свирачът засвирва „русалската", а играта и възклицанията зачестяват. Тогава по даден знак от ватафа най-старият в четата калушар, който танцува пръв, замахва с тоягата и пръсва гърнето с мълчаната вода и билките, която опръсква всички. в тоя момент болният скача и бяга — вече напълно оздравял, а няколко калушари (до трима, в зависимост от силата на болестта) падат на земята като мъртви. Те символично поемат болестта. Само така може да се получи изцеление. Падналите калушари лекуват по същия начин - танц, но в обратна посока, и тях ватафът запопва с паницата, а двама калушари ги вдигат на ръце, докато дойдат на себе си и се включат в танца.

Калушарите ходят по домовете от понеделник до неделя до обяд. После с танц предават тоягите на ватафа, който ги отнася в дома си. Калушарите целуват ръка на главатаря, всеки сваля билковия венец от калпака си, събува калиите и „русаля" свършва с обща трапеза за всички.

« Последна редакция: Юни 08, 2014, 06:50:08 от Hatshepsut »
Зороастър и Буда били атеисти! Невероятно, но факт!

Неактивен Севар Вананд

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 897
  • Карма: +246/-38
  • Пол: Мъж
  • Борете се!
  • Зодия: Leo Leo
Re:Русалийска седмица!
« Отговор #2 -: Юни 27, 2008, 14:33:25 »
Маке, поздравления за това което правиш!
Ако и ние не успеем, за България няма бъдеще!

Неактивен makebulgar

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 489
  • Карма: +133/-10
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Aquarius Aquarius
Re:Русалийска седмица!
« Отговор #3 -: Декември 15, 2008, 21:29:48 »
Произхода на празника Калуша, който се смята за влашки вероятно е български! Това е така наречената Русалийска седмица. На румънски Калуш означава Конче, но конете нямат нищо общо с ритуалите. При българите обаче думата КАЛУ е пряко свързана с ритуали, магии и други подобни - Калу Таркан, Калубър, Калугер! На осетински Каелаен, тоест КАЛЕн означава правя магия! Името  Калуша в Румъния  се използва около река Олт на Дунав, а в България по брега на Дунав!

Ето и три други доказателства:

№1: КАЛУШ - КАЛУКХ - Kalokh (Alternates names : Kalukh - Kalush - Karlik)! Града се намира на 110 км от БАЛХ!!! В най южната точка на Памир!!!

№2: КАЛУКХ - Kalukh(This place is situated in Digorskiy rayon, Republic of North Osetia-Alania, Russia)! Града се намира на 10 км от Балкария!!!

№3: КАЛУШ - град в Украйна, където са минали хиляди българи и нито един прарумънец!!!

http://en.wikipedia.org/wiki/Kalush,_Ukraine



Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.
« Последна редакция: Юни 08, 2014, 06:46:32 от Hatshepsut »
Зороастър и Буда били атеисти! Невероятно, но факт!

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re:Русалийска седмица!
« Отговор #4 -: Април 24, 2011, 10:24:04 »
Русалска Неделя

(50 дни след Великден, седмицата от св. Дух до Вси светии)

Цялата седмица се празнува в чест на русалийките (русалките), които са сестри на самодивите. Те донасят със себе си плодородието, ръсят влага и остават на земята само до края на седмицата.
   Работи се само вторник, четвъртък и събота и то само до обяд, а след това всички моми и момци се събират и играят хора. Ако някой пристъпи тази забрана, го хваща русалската болест, ограисва (полудява). През деня не бива да се спи; не се готви блажно; спазва се половото табу. Всеки трябва да носи в дрехата си стрък пелин, за да го пази от русалките (и самодивите).
   В някои краища болни и недъгави преспиват край русалски извор (както на Спасовден); вярва се, че росата има целебна сила.
   През Русалската неделя обредни танци играят мъжките дружини на русалиите (които винаги са 3, 5, 7, 9 или 11 души). Танцът им се изпълнява при пълно мълчание и бива воден от ватаф. Обикновено русалиите играят около неизлечимо болен човек и по този начин му помагат да оздравее. В някои краища обаче обикалят всички дворове и навсякъде играят за здраве и плодородие. Стопаните ги даряват и гощават богато.
   Вярва се, че Русалската седмица е сестра на Тодоровата седмица: Така се обозначават противостоящи двойки, едната в зимния, другата — в пролетния период на преход.
   Своеобразното "посестримско" съответствие между двете седмици подсказва общи черти: това се чертите на един цикъл от опасни дни, период на хаос, в който хармонията е нарушена и доминират силите на хтоноса.      

Русалската неделя е време, през което магическата сила на враждебните спрямо човека същества нараства. В традиционните схващания и русалийките, и самодивите имат двойнствен образ: те са и вредоносни за човека демони, и същевременно имат плодотворящи качества.
   Затова част от обредните практики имат защитно-магическо действие (поредицата забрани, носенето на пелин); а друга цели осигуряването на здраве и плодородие (преспиване край русалски извор, обикалянето на русалийските дружини).
   Етимологията на Русалската неделя издава далечна връзка с древноримския празник на мъртвите, така наречените Розалии (което пък идва от името на розата — цвете на мъртвите). Действително, представите на Русалската седмица като за нечист, опасен период, отворен като пространство за отвъдните сили, са в семантична верига с предхождащия я Спасовден (Задушница, за душите на мъртвите). Явно е, че се образува общ смислов кръг, в чийто център стои идеята за смъртта, пораждаща нов живот. Култът към умрелите предци, които ще помогнат за плодородието, е във връзка с умилостивяването на отвъдните сили (русалийки, самодиви), чиято закрила също е необходима. В периферията на този кръг стои и ритуалният танц на мълчанието (русалийските дружини), който пресъздава мощта на свръхестественото.
   Не е случайно и това, че русалиите играят като обладани, обзети от свръхенергия, подобно на нестинарите. Мълчаливостта, както и трансът на танца, също е знак на отвъдното, на смъртта; а продуциращата му насоченост отново доказва, че смъртта е само звено между жизнените цикли.

http://margaritta.dir.bg/2uni/04kalendar_uni.htm
« Последна редакция: Юли 24, 2011, 06:43:09 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re:Русалийска седмица
« Отговор #5 -: Май 25, 2011, 20:24:17 »
Шаманските техники на русалиите

Aвтор: Деси Каравеликова

Спасовден се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Великден и е с подвижна дата, както е Великден. Тоест можем да кажем, че се пада в началото на лятото. В седмицата след Спасовден се отбелязва т.нар. Русалска неделя или Русалия. Смята се, че през тази седмица самодивите се явяват най-много и са добри и благодетелни, освен ако някое смъртно същество не ги обезпокои. И докато в южна България русалии не се срещат, то в северна България русалии са били наричани и вид малки бели пеперуди, които излизали от цветовете на акацията и пристигат в събота пред Русалската неделя и си отиват следващата седмица. Празникът е свързан със забрана за сексуален живот (защото ще се роди недъгаво дете), като на жените се забранява и да вършат домакинските си задължения. На жените се е забранявало дори да се къпят! Срещите със самодиви са били старателно избягвани, като хората са окачвали по вратовете си и по домовете билки, прогонващи самодивите. Част от билките съвпадат с тези, използвани от русалиите за лечение, които са описани по-долу в текста.

На Русалската сряда болните, на които не е помогнало никакво лечение, са ходели да пренощуват по ливадите, където има растението росен. Смята се, че тези болни са нарушили в миналото някакви забрани, свързани със самодивите. Постилали са до главата си една бяла кърпичка и според това какво има в нея на сутринта (тревичка, клонка, суха шумка) са гадаели дали ще оздравеят. Суха шумка значело сигурна смърт, а тревичката са вярвали, че ще ги излекува и са беряли от нея. Бере се и росен, още срещу Спасовден, а после се правят отвари, с които болният се е полива три сутрини подред. Този обичай се среща в различни вариации в зависимост от географската област, но днес знаем, че където нямало росен в землището, хората са ходели надалеч, за да се лекуват. По-нататък ще видим защо се е използвал точно росен.


 По-интересно е обаче как са лекували русалиите или калушарите, които са били „последна инстанция” по клиничната пътека, ако трябва да сравним лечението с днешната здравна каса. Русалиите са дружина от мъже, начело на която стои ватафин. Ватафинът е този, когото днес бихме нарекли "шаман". Той е наследявал ватафството от баща си, винаги по права мъжка линия и е единственият, който е знаел в какво точно се състои лечението на болните. Той единствен знае кои са чародейните билки и какви заклинания трябва да направи, за да се излекува болния.

 Другите русалци от дружината са обикновени мъже, но забележете – ватафинът ги е избирал според техните качества! Изиквали са се пъргавина, честност, спобосност да издържат големи душевни натоварвания и ... способност да пазят тайна. Винаги нечетен брой, русалиите обикновено са 7. Русалиите са били посвещавани в занаята, но едва след като положат клетва:

„В къщата му огнище да не гори, комин да не пуши; змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мукат, кон и кобила да не цвилят; куче да не лае, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде! Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо наситка да нямам; гдето стъпя - да съхне, що похвана - да гори; пред мене чуми, зад мене холери; земя кости да ми не приеме!” 

 Ето виждаме какво е щяло да застигне всеки, който нарушал клетвата, затова не е чудно, че днес ние нямаме много информация "от първа ръка" за същината на русалийските ритуали.

 Русалиите тръгвали от село на село и лекували всички, неизлекувани чрез традиционните методи. Смятало се, че такива болни са болни от самодивска болест. Можем да забележим няколко техники в лечението, което са прилагали русалиите. Когато са лекували, се случвало следното...

Болният се донася на земята, покрит с черга,  а русалиите се нареждат в кръг около него и започват да танцуват – много ситна и бърза ръченица, така че наблюдаващите трудно са улавяли кога русалецът допира крака до земята. Всеки русалец има тояга, която през останалото време на годината се съхранява у ватафина. Ръченицата се играе под звуците на кавал, като интересното е, че ватафинът е носел по време на русалската седмица тояга, която е била заострена и подкована с желязо. Освен това е била накичена с дрънкалки, които са издавали дрънкащи звуци. В началото ръченицата е била по-кротка, като постепенно музиката се усилва, а ритъмът става все по-бърз, докато дойде време за специалния русалски танц, наречен „флоричка”.

 Успоредно с това, за болният се е приготвяло гърне с "начената" вода, нова паница с оцет и нарязан чеснов лук. Докато русалиите танцуват около болния, подредени по възраст, ватафинът стои отстрани и държи знамето, което е от бял ленен плат. На четирите му краища, както и на върха на тоягата са завързани билки, повечето, ако не всички, са силно отровни в малки или големи дози! Точно знамето е било надвесвано над болния преди да се играе "флоричката".  На  знамето се закачали билките росен (наричан още русалийче или самодивско цвете), перуника, кумунига, вратига (тук е интересно самото име на билката!) и др. Всички билки действат предимно на коремните органи (само една от тях действа и на бронхите) и имат общоукрепващо, успокояващо, тонизиращо действие, а също така нормализират кръвното налягане. Важно е да се знае, че повечето от използваните билки са отровни в малки или големи дози и днес в никакъв случай не трябва да се използват без лекарски надзор! Една от използваните билки сваля артериалното налягане и забавя сърдечната дейност.

 След като прочетохме описанието на действието на използваните от русалиите билки, можем да направим извода, че тези билки са имали за цел да укрепят имунната система на болния като цяло (действието на билките е доста разнообразно), но споменатите билки действат основно на корема и стомаха, както и на централната нервна система, като едновременно я успокояват и тонизират. Случайно или не, на корема, на три пръста под пъпа се намира една от най-важните точки в човешкото тяло, която е важна по отношение на правилното протичане на жизнената енергия чи/ци според източната философия, а малко над пъпа е разположен слънчевият сплит. Според китайската медицина, когато човек се чувства много напрегнат, това значи, че се е повишила енергията на стомаха, която пък е причинила блокиране на енергията на слънчевия сплит – един от най-важните енергийни центрове в човешкото тяло. Тогава човек усеща тягостно пулсиране в стомаха, или както казват някои "Стегна ме под лъжичката".

 Днес знаем, че почти всички болести се дължат или на неправилно хранене и режим, или на нервно напрежение и лоши мисли. Повечето от описаните билки действат благотворно на жлъчката, чието име не е случайно избрано. Жлъчката се смята от някои лечители за мястото, което заболява при много насъбрана "жлъч" – омраза, огорчение, неприязън и т.н. Явно и ватафинът го е знаел. Тъй като почти всички използвани билки имат токсично действие, те не са били използвани в извлеци или отвари, а са били просто завързвани за знамето. Интересен факт е цвета на бялото знаме. В българската народопсихология бялото, освен чистота означава и здраве. Дали обаче самата миризма на билките е имала желаното въздействие? Всеки, който се надвеси над отвара с каквито и да е билки, ще каже веднага, че билките замайват главата му. Само по себе си, това е доказателство, че дори само миризмата на билките оказва въздействие. Да не забравяме, че билките съдържат и етерични масла, които в днешно време също се използват за лечебни масажи и аромотерапия. Русалиите несъмнено са използвали прясно набрани билки, за да могат да постигнат ефект с тях.

 Лечението, прилагано от русалиите обаче има и друга страна. Във всяка култура шаманите използват звуци, за да вкарат болния и/или себе си в особено състояние на транс. Днес ние наричаме това хипноза. Много често се използват тъпани или думкащи инструменти с равен ритъм. Русалиите са "водили" болния и себе си към транс чрез музиката на ръченицата и потракванията на тоягата на ватафина и на дрънкалките, закачени на нея. Ватафинът е този, който е контролирал ситуацията да не излезе извън контрол, той стои извън кръга. Само за кратко танцът се спира, той влиза в кръга, за да намаже болния с течността от купичката (болният също и пие от нея), забележете – ватафинът надвесва знамето (на което са закачени билките) над болния и се оттегля. През цялото време на лечението русалците мълчат, може да говори само ватафинът – възможно е това да се е правило с цел концентрация и по-лесно изпадане в транс. При съвременния метод на хипноза, хипнотизираният обикновено бива инструктиран да чува само гласа на хипнотизатора (в случая- ватафина). Моето лично предположение е, че ватафинът е заповядвал на "болестта" да напусне болния и на болния – да оздравее. Така успоредно с билките се е използвала и силата на внушението. Аз ще спра моя анализ само дотук, макар че русалиите вероятно са имали много по-широки вярвания и са обяснявали "болестта" по различен начин. Това е еднствено с цел да не отклоняваме темата (и възможните последващи коментари) в областта на метафизиката.

Да се върнем на танца на русалците. След прекъсването на танца, русалиите пак заиграват около болния, като го прескачат по три пъти (едно от свещените числа в българсия фолклор, което често се използва при правене на заклинания). След това го оставят да лежи и започват да играят около гърнето, сложено наблизо върху чист месал (кърпа, с която се завива тесто, за да втаса). Обикалят го по три пъти, все по-бързо, минават покрай ватафина, който вече е в кръга им и той им дава да пият от купичката с оцета,  пръска ги с водата от гърнето, надвесва знамето над тях и шепне няакви думи. След това ватафинът дава знак и започва "флоричката". По това време вече всички русалци са унесени. По знак на ватафина, най-старият от тях замахва с тоягата си и счупва гърнето с водата, която се разлива и пръска както русалците, така и болния. Виждаме как чрез билките, оцета и водата ватафинът свързва русалците с болния. В момента на счупването на гърнето, болният трябва да скочи и да побегне оздравял, а един или няколко от русалците падат в несвяст. Ако това не се случи, смята се, че болният няма да оздравее. После останалите русалци танцуват пак в кръг, но в обратната посока (от ляво на дясно) около падналите си другари. После биват подхръляни с черга и поръсвани от ватафина, след което се рахождат от другарите си. Внимава се свестяването да стане бързо, понеже ако изстинат на земята, краят за тях може да е фатален, което се е случвало при някои по-млади русалци.

 От горното описание можем да направим аналог с някои лечители в днешно време, които твърдят, че "поемат" болестта на лекувания и после самите те се освобождават. Ролята на ватафина е била да следи поелите върху себе си болестта русалци да не я "задържат" в себе си, а на свой ред да се освободят от нея. Любопитен тук е фактът, че самите лечители (русалците) са под контрола на по-опитен лечител (ватафина), за разлика о други култури ( а и съвременни практики), където присъстват само един лечител и един или няколко болни. Това показва, че според ватафина (понеже той е ръководителят и знае всички тайни на ритуала) русалийските танци и лечение не са безобидни, а напротив – в неподходящи ръце могат да доведат до смърт на някой от участниците. Именно затова тайната се е пазила толкова строго, „охранявана” толкова страшна клетва.

 Ще насоча мислите ви в още една посока. Вероятно някои от вас са чели изследванията на японския учен Ямото за паметта на водата и са гледали снимките на снежинки, върху които е оказано различно въздействие. Най-красиви и правилно структурирани са онези, на които е била прочетена искрена молитва или над които са изричани добри думи. Най-безформени и нехармонични са снежинките, над които са били изричани лоши думи, тежки клетви и прочие. Сега нека се върнем на русалиите. Ватафинът е "баел" на гърнето с водата, след което то бива счупено и водата пръска както русалците, така и болния. Интересно, нали? И. Георгиева пък съобщава, че с счупването на гърнето "са се съсипвали" самодивите, събрани в него и така болният се излекувал.

Ето какво твърди един излекуван от русалиите мъж:
 "Като ме донесоха и сложиха на чергата, догде играят русалците около мене, аз усещам, че омалаксвам (омаломащавам, умалява ми- бел.авт.), дохожда ми дрямка. Като ме подхвърлят, аз се събуждам и вземе да ми става по-добре, по-леко. Кога захванат русалците да ме прескачат, аз усещам, че някой взима от болката, и мене ми става по-леко. Така и когато ватафинът ме запои с оцет и ме поръси с водата. А като се счупи гърнето, мене като че някой ми каже: ставай, па бягай! И аз скоча и побягна, усещам се съвсем здрав. И оздравявам, па това си е!"

 Подобно описание дава и един русалия, само че , както можем да се досетим, към края на ритуала на него му прималява и пада. Любопитно е твърдението, че "когато ме погледне в очите (бел.авт. - ватафинът) аз се зашеметявам" – това е когато ватафинът дава на всеки русалия да отпие от оцета. Михаил Арнаудов твърди, че за русалии са избирани мъже, които по-лесно се поддават на внушение, явно за да могат лесно да бъдат въвеждани в транса за лечението на всеки болен. А трансът е необходим, за да може „да се освободи” съзнанието и тялото и умът да бъдат „настроени така, че да им бъде заповядвано по-лесно. Ако болният не скочи и не оздравее игом след счупването на гърнето, се е смятало, че няма да се излекува и ще умре.

Как са били възприемани русалските танци от населението? Със страхопичитание, доколкото можем да съдим от останалите описания на техните ритуали. За съжаление не открих как е реагирала църквата на този обичай, който се е изпълнявал всяка година приблизително по едно и също време, но явно е бил тачен от хората, защото е успял да оцелее въпреки християнството.

Друга любопитна подробност – русалските танци са продължавали от понеделник до неделя наобед в русалската седмица, като след това не само русалците са засвиделствали уважението си към ватафина, но и той е целувал ръка на всеки един от тях. Тъй като оздравелите  са ги дарявали с най-различни неща през тази седмица (русалиите освен лечебни танци са играели и други танци за плодородие), те са разделяли даровете на равни купчини и са хвърляли жребий кой куп на кого да се падне, а ватафинът е вземал два дяла от парите.

 Ако сравним с някои шамански техники от Южна Америка, ние може да твърдим, че при обичая на русалиите имаме много по-голяма грижа за болния. Тя се изразява както е това, че шаманът не е насаме с лекувания и самият той не извършва церемонията, така и с наличието на няколко на брой русалци, които се грижат един за друг и са скрепени не само с тежката и страшна клетва при разкриване на тайната, но и с много уважение помежду си. Колкото до унаследяването на титлата на ватафина, дори и днес ще срещнем лечители, които твърдят, че дарбата им е предадена от техен роднина, най-често по права линия, понякога през едно поколение (например баба предава на внучка или майка на дъщеря). Заслужава си и допълнително проучване въпроса дали в нашата народна традиция билкарите са били предимно мъже, както е моето впечатление, докато на жените се е оставяла грижата за болния като цяло, но не и набирането на билките и сваряването на отварите. Днес можем наистина да съжаляваме, че ритуалът Русалии не се е запазил ( а е бил жив само допреди 100-150 години!). Вероятно и той е станал жертва на урбанизацията или преместването на хората от селото към града, което несъмнено е причина да загине и друг много популярен допреди 50-на години обичай като лазаруването.

http://history.rodenkrai.com/new/drugi_izsledvaniq/shamanskite_tehniki_na_rusaliite.html
« Последна редакция: Септември 11, 2018, 07:33:06 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re:Русалийска седмица
« Отговор #6 -: Юли 24, 2011, 06:41:51 »
Танцът на Калушарите


Танцът на калушарите
Снимка: Kalushari portal.ihist.bas.bg

Това е част от едни много интересни и нетрадиционни обреди за лекуване на русалската или самодивска болест. Практикували ги главно в Северозападна България през Русалийските дни (Русалиите) – дните между двата християнски празника Възнесение Христово и Свети Дух.

Съхранено е много пространно и интересно описание на мъжките русалийски дружини. Броят на членовете им винаги бил нечетен, а начело стоял ватаф – длъжност, която се предавала от баща на син. В дружината влизали само избрани хора, а всеки новопостъпващ полагал клетва с думите:

„В къщата ми да не пуши комин и да не гори огнище. Змии и гущери да вият гнезда и кукумявки и бухали да живеят и да мътят в нея. Дете да не ми заплаче; кон и кобила да не цвилят."

През русалийските дни дружината обикаляла по селата и играела за здраве и плодородие, но лекувала и болни. Всеки от участниците носел на калпака си венец от самодивски билки. Макар да не яздели, русалиите имали на обувките си железни шпори и малки звънчета, които подрънквали. Но главният атрибут на русалийството била тоягата, направена от здраво дърво – обикновено явор, ясен или дрян.

Съществували правила, които строго се спазвали. Само ватафът можело да влиза в разговор с жителите на селото, през което минавали. Когато дружината играела, никой не бивало да се кръсти, нито да ходи в църква. Не газели през река (водата пречиства) и не се делели един от друг.

Според вярването не бивало да се срещат две русалийски дружини. И ако все пак се случело, двете дружини се биели до победа. Падналите били погребвани на мястото на боя. Ето откъде са останали имената на Русалийските гробища.

Русалиите не пеели, а водели със себе си музиканти; с кавал, гайда, зурла, а понякога и с тъпан.

На Спасовден русалиите получавали тоягите си от ватафа. В неговия дом се пазели през годината. Никой не можел да играе, без атрибута на русалийското достойнство. Тоягата била здрава и се ползвала и за бой. Долният й край бил заострен и подкован, като при танц се забивала в земята.

Била нашарена и украсена с разни висулки, които подрънквали, докато се премятала от ръка в ръка. Хората вярвали, че русалийската тояга има магическа сила, защото ватафът, който е длъжен да я приготви сам, правел дупка, в която слагал билки, а след това запушвал отвора с клин.

Русалийската дружина обикаляла селото и танцувала във всяка къща, а стопаните ги посрещали и дарували. Характерно за танца на русалиите е, че не се хващали никога за ръце. Играта била бърза, най-често ръченица, и според наблюдателите изпълнявана виртуозно. Напомняла танците през брачната нощ на сватбата. Мелодиите били живи, придружени с провиквания. Предадени изцяло на играта, русалиите изпадали в екстаз.

Последният танц на русалиите бил обратно в дома на ватафа и около знамето. Накрая той го прибирал заедно с всички тояги. Тогава русалиите сядали на обща трапеза, разделяли си даровете и парите от болните, на които са помогнали.

http://club50plus.bg/life/family/1368-narodni-tradicii-po-spasovden.html

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Русалийска седмица
« Отговор #7 -: Април 15, 2014, 06:45:25 »
Калушарите – шамани на ръба на реалното


Съвременна възстановка на изцеряване
                  
Много, много отдавна, когато в България е нямало здравноосигурителна каса, джипита и други подобни модерни дивотии, болните все пак са били лекувани. Освен някой хекимин, учил при професионалист или друг знахар, придобил умения по наследство, „алтернативна медицина” в Северна България са практикували калушарите.
Те са разновидност на русалиите, за които вече сте чели на страниците на „Десант”. Ходели са на дружини от по трима, петима, а най-често седем души. Само мъже, народният фоклор не помни някога да е съществувала жена калушарка.

Тези мистериозни хора обикаляли селата по време на разцъфналата пролет (най-често през месец май) и задълженията им далеч не се изчерпвали само с церене на болни. Вярвало се е, че ако калушар мине през къщата и двора ти, те очаква голям берекет до края на годината. Начело на дружината стоял ватафин, който бил почитан и уважаван, като голям началник. Обикновено той избирал останалите свои съратници, като гледал те да бъдат пъргави и здрави мъже с голяма вътрешна сила, които издържат на силно духовно напрежение.
На съвременен български език – непукисти.

Те били облечени с обикновени дрехи. Само че на калпаците си носели китки с лековити билки, а на опинците – звънчета и всякакви железни дрънкулки. Задължително носели тояги, обковани с остър железен шип в долния край, които забивали по време на ритуалния танц.
Спазвали някои правила, досущ прилични на тези на русалиите. Те не поздравявали никого, когото срещнат, не газели в река, не се делили никога един от друг по време на „лечебен поход” и не играели с друга дружина в същото село.

Танцът им бил изпълняван за здраве, плодородие, но и за лечение на залежал се болен. Мелодията на танца била особено странна форма на ръченица, с много по-чести (!?!) стъпки, изпълнявана на гайда от „свирец”.
Нейната роля била ясно определена – да накара калушарите да изпаднат в пълен транс, в който да се свържат със свръхестествените сили на природата, отвъд всякакви човешки и религиозни представи.

По време на изпълнението никой от тях не си позволявал да обели дума, а когато лекували болен в съвсем нова за тях къща, им било приготвяно гърне с „неначената” вода и паница с оцет.
Болният им бил донасян на черга и мистичното хоро се завивало около него. Само шефът-ватафин оставал извън кръга, с оцетната паница в ръце, вдигнал високо знаме от бял лен, с извезани чародейни знаци в четирите му края.

В началото на лечебния сеанс калушарите танцували кротко, но скоро стъпките зачестявали. Ключов момент било хващането на чергата с болния и подхвърлянето му нагоре.
В този момент се викало с всичка сила „Хай, на калуш! Хай на калуш!”, а след това ватафинът влизал в кръга, за да натрие челото на болника с оцет и да го принуди да пийне от паницата. После поставял знамето връз него, вдигал го и духвал в четирите посоки на света.

Следвала нова игра на калушарите, но вече приличаща почти на вакханалия – с прескачане на охтичавия, викове по него, обикаляне на гърнето и хвърляне на билки в него. А гайдата пищяла още по-силно, правейки мелодията почти дивашка.
Този етап на лечителския танц се наричал „флоричка”, в него ватафинът хвърлял билки и ръсел с вода, мърморейки заклинания. Кулминацията на всичко идвала, когато той изкрещявал заповед най-старият калушар, който водел хорото, да разбие със своята тояга гърнето.

В този момент болният трябвало да скочи и побегне оздравял, а обикновено няколко калушари припадали в несвяст, защото обирали болестта от „пациента” си. Без припадък лечението било смятано за провалено. Останалите на крака почвали да свестяват другарите си с хоро в обратната посока, достигащо голяма скорост за кратко време, защото се вярвало, че ако връщането от оня свят стане по-бавно, изпадналите в транс никога не се връщали от царството на мъртвите.

След седмица изнурителна игра в своя район, калушарите се връщали в родното си място, сваляли одеждите си, предавали обкованите си с желязо тояги на съхранение у ватафина и сядали да се веселят цяла нощ, докато си поделяли получените дарове и пари.
Вярвало се, че където играят ще има богата реколта по нивите и лозята и здраве по хората, а техните танци лекували всякакви болести и най-вече треската, върлувала край бреговете на река Дунав.

Лекували дори болно добиче, насипвайки около него сол и газейки в нея по време на хорото. Прогонвали и появил се в селото таласъм.
„Калушари” била разновидност на умалителната дума „калуш” (кон, на румънски език).

http://www.desant.net/show-news/29951/
« Последна редакция: Септември 11, 2018, 07:38:28 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Русалийска седмица
« Отговор #8 -: Юни 08, 2014, 06:54:43 »
Започва Русалската седмица

РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ, наричана още Русаля - седмицата след Петдесетница (50-ия ден след ВЕЛИКДЕН), в някои райони дните от СПАСОВДЕН до Петдесетница.

Според нар. вярвания през Русалската неделя на земята идват русалии - персонифицирани нечисти, вредоносни сили, представяни като различни свръхестествени същества. Това поражда редица забрани и обредни действия с предохранителен характер - не се спи на открито, жените не предат, не тъкат, не перат, всички избягват да се мият.

Не се ходи без път през нивите и полето, защото ако някой стъпи на трапезата на русалиите, ще се разболее. Със същата цел се носят треви, които имат силна миризма (пелин, орехова шума, лепка).

Най-опасни от цялата седмица се смятат русалската сряда и русалският петък. През Русалската неделя водят болните да преспят “на росен” (на места, където расте билката росен) или до лековити извори с надеждата, че ще се излекуват. Друг интересен обичай за лекуване през тази седмица, познат в Северозападна България, са РУСАЛСКИТЕ ИГРИ *.
 
В съботата преди Петдесетница е една от най-големите ЗАДУШНИЦИ. Тя е свързана с представата, че мъртвите се прибират в гробовете си на Духовден или през Русалската неделя. С нея се свързват и елементи от култа към прадедите, затова през тази седмица се извършват и поменални обреди. Предполага се, че корените на русалската обредност са в древноримските празници в чест на розите и мъртвите - Rosalia.

РУСАЛСКИ ИГРИ

Обичай, изпълняван през РУСАЛСКАТА НЕДЕЛЯ в Северозападна България. Участници в обичая са млади мъже (винаги нечетно число), наричани русалии, калушари. Предвождани са от ватафин, който знае лековитите билки, заклинания и магии. Званието ватафин се предава по наследство, само по права мъжка линия. Той избира останалите участници, които освен че имат желание да играят, трябва да са доказали своята пъргавина, честност, психическа устойчивост.

Облечени в нови дрехи, окичени с лековити билки, русалиите имат и строго определен обреден реквизит - русалско знаме (от бял ленен плат), носено от ватафина, и русалска тояга (от ясен, явор или дрян) за всеки от дружината, цялата нашарена и окичена с метални дрънкулки. Русалиите ходят през цялата неделя и играят из селото, по къщите, из полето и нивите. Вярва се, че игрите им ще прогонят болестите от къщите и ще донесат много плод по ниви, лозя и градини. Те играят и около болните от русалската болест (полуда). За тях се вярва, че са минали през самодивското място или са работили през дните на Русалската неделя. Под звуците на специални русалийски мелодии, изпълнявани на кавал, в буйно темпо, русалиите (хванати в кръг по възраст) играят около болния, който е поставен на земята. Извън кръга стои ватафинът със знамето, паница с оцет и скълцан чесън.

По време на играта русалиите подхвърлят болния нагоре, а ватафинът разтрива и запоява с оцета. Всеки прескача болния по три пъти. След това русалиите играят около ватафина, до който има гърне с ненапита вода. Той поръсва калушарите с водата, запойва ги с оцет, надвесва над всеки знамето и шепне заклинания. Най-старият счупва с тоягата си гърнето, така че водата да изпръска играчите и болния. В неделята на Русалската седмица дружината играе последен танц около знамето в дома на водача, който го прибира заедно с тоягите на русалиите. Играчите сядат на обща трапеза и си разделят получените дарове.

http://www.plovdivguide.com/


От понеделник до неделя не се работи на полето, а прагът на къщата се закичва с чесън и орехова шума против зли русалийки

В понеделник след Петдесетница, тази година на 13 юни, е християнски празник, посветен на Светия Дух. В иконографията св. Дух се изобразява като гълъб. Народът ни нарича празника Духовден и с него започва Русалската седмица, Русалската неделя, Самодивската неделя. Според народните представи русалийки, русалии, русали били невидими, нечисти вредоносни сили, на които макар и по-рядко, се приписва способност да лекуват. В Северна България е разпространено поверие, че русалийките, които били душите на млади покойници, най-вече удавници, като бели и жълти пеперуди прелитали отвъд Дунава. Като най-опасни от седмицата се считат русалската сряда и русалският петък.

Тези народни вярвания определят различите забрани и обредни действия, характерни за Русалската неделя. За да се предпазят от русалиите, хората окичват вратите и прозорците на къщите и носят в дрехите си лепка и пелин, чесън и репей, орехова шума, защото злите сили бягали от неприятната им миризма. През цялата седмица, особено на „опасните„ дни, не се работи нито вкъщи, нито на полето, за да не падат гръмотевици и градушки и да не унищожават реколтата.

Така хората се предпазвали и от разболяване от русалска, самодивска болест. Вярва се, че жени, които не спазват забраните, могат да бъдат грабнати от самодивите, да полудеят и да умрат. Не трябва да се спи на открито в полето, не се ходи без път из нивите, полето и лозята и изобщо извън селото вечер, за да не се настъпи русалската трапеза. Тя се приема за най-опасното място и нагазването в нея причинява болест и даже смърт. Хората ще бъдат ударени, сбъхтани, нагазени, ще ги хване русалската болест - психични разстройства, лудост, парализа (”орама”), осакатяване, слепота и глухота.

В Северна България русалска и самодивска болест и всички други болести, които не се поддават на лечение (”незнайни” болести), лекували с ритуален танц. Той се изпълнявал от мъжки дружини от русалци, калушари. Всяка дружина избирала свой водач - ватафин, който познавал добре свойствата на чародейните билки, знаел заклинанията и баянията при лекуване на русалската болест. Званието ватафин се предавало по наследство. Водачът избирал мъжете за дружината си, винаги четен брой, които трябвало да бъдат здрави, издържливи, честни, пъргави и добри играчи и да могат да пазят тайна.

В началото на Русалската неделя, след като са спазвали няколкодневен пост, калушарската дружина се събира и мъжете спазват редица забрани - ядат и спят поотделно, не разговарят с други хора. В ритуално мълчание калушарите тръгват из селото. Русалците са облечени във всекидневните си дрехи, на калпаците си имат китка от лековити треви, а на цървулите - метални бодли като шпори и малки звънчета.

Важна част от обредния реквизит на русалците е русалийското знаме, направено от парче бял ленен плат, обшито с билки. В него е магическата сила, която омайва, омагьосва, лекува или уморява човек. Знамето никой не може да го пипа, носи го само ватафинът. В ръцете си мъжете държат русалийска тояга от ясен или явор, заострена и подкована на долния край с желязо и накичена с метални дрънкулки. Носят и гърне с „ненапита” вода, в която са напоени лечебни треви и нова паница с оцет и счукан чеснов лук. Когато някой болен поиска помощ от русалците, те го карат да легне на чергичка на земята, като до главата му оставят гърнето с лековитите билки. Под съпровода на русалийски мелодии, изпълнявани на кавал, русалците започват своя танц около болния.

Постепенно танцът става буен и внезапно един от играчите (обикновено най-старият сред тях) счупва с тоягата си гърнето, така че лечебната вода да опръска болния. Той скача уплашен и побягва, а един от калушарите пада в несвяст. Веднага около него започват същите игри, за да го „излекуват”. Вярва се, че с този ритуал русалската болест е пропъдена от болния.

В края на Русалската седмица - в неделя, калушарите отиват на църковно причастие и се връщат в предишния си социален статус. Русалийското знаме счупват, закопават или сгъват, а тоягите и хлопките прибират за следващата година. В дома на ватафина си устройват богата почерпка и си разделят получените дарове от болните, които са лекували. Силна е вярата, че русалските игри прогонват болестите от къщите и осигуряват богата реколта по ниви и градини.

Народът казва, че не е хубаво в едно село да играят две калушарски дружини или да да се срещнат, защото тогава те влизали в лют бой. Ако калушар умре в такъв бой по време на Русалската седмица не го опяват и погребват по християнски, а го закопават в русалски гробища. Има много местности с името Русалски гробища, което хората си обясняват с многото загинали калушари на това място. То е често посещавано от магьосниците.

В днешни дни местата, на които тези обичаи са запазени, са малко. Но митичните, загадъчни русалийки са останали в поетичния свят на народното творчество, на тях са посветени много предания, легенди, поверия и песни.

novinar bg
« Последна редакция: Септември 11, 2018, 07:39:08 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Русалийска седмица
« Отговор #9 -: Август 30, 2014, 06:42:04 »
Видеоклип за калушарите:


Чудеса и вяра - традиции - Калушари
« Последна редакция: Септември 11, 2018, 07:39:39 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf