Автор Тема: Българските митове и легенди  (Прочетена 16053 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен sloser

  • Newbie
  • Публикации: 2
  • Карма: +1/-0
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows 7 Windows 7
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
Re: Българските митове и легенди
« Отговор #15 -: Юни 04, 2010, 00:41:42 »
Мерси много,ще ги прегледам,но така като ги гледам вероятно няма да ми свършат работа.На мен ми трябват анализи,теории как и защо са възникнали и така нататък и така натътък,но ще ги прочета най-малкото,за да съм по-добре запознат с материала.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7253
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 26.0 Firefox 26.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българските митове и легенди
« Отговор #16 -: Ноември 05, 2013, 11:27:43 »
Легендите за Дяволския мост


Много легенди витаят около живописния Дяволски мост. Някои от тях са относно построяването му, други пък се отнасят до това как и защо е бил наречен на Дявола. Естествено няма как да знаем къде точно лежи истината и кой от тези митове всъщност се позовава на някаква реална случка, но независимо от това тези предания са неразделна част от моста и мистерията около него. Затова днес в рубриката “Интересни факти” ще ви представим някои от най-разпространените легенди за загадъчния мост край р. Арда в надеждата, че ще събудим и у вас интереса към чудноватата постройка.


Според някои в един от камъните личи отпечатък от стъпката на Дявола, останал там след една от неговите разодки по моста. Според тази легенда самото място носи нещастие и смърт на всеки, дръзнал да се доближи.

Друго предание пък гласи, че повреме на османското робство в България един от турските водачи в областта се влюбил в българска девойка и решил да я направи част от харема си. Разбирайки за намеренията му, тя побягнала да търси спасение в планината. И така, тичайки по течението на река Арда, стигнала до моста с намерението да скочи от него и да се удави в буйните тогава води на Арда. Турците препускали на коне след нея и не им било трудно да я настигнат. Наближавайки моста обаче, те спрели уплашени. Под моста, точно в средата под централния свод, във водите на реката те видели дяволско отражение – лицето и рогата на дявола. Изплашени, те се върнали назад, а момичето се спасило. Сатаната спасил тази българска мома от сигурна смърт, явявяйки се на турските конници, които я преследвали, за да я вземат в плен и затова, казват, че оттогава моста носи името “Дяволски”. И днес при слънчево време може да се види това отражение.

Някои разказват за това как в миналото Арда е била могъща и буйна река и камъните под древния мост са безспорни доказателства за това. Години наред местните жители се опитвали да вдигнат мост между двата бряга, но всеки път буйните речни води разрушавали всичко, което строили хората. Дошло време, когато строителите решили да се откажат, приемайки, че мястото е прокълнато. Тогава с неосъществимата задача се заел млад майстор, който бил готов да пожертва любимата си като вгради сянката й, за да построи моста. Ненадейно се явил Дяволът, който разкрил на майстора тайната на устойчивия градеж, но срещу това му поставил условия. За да бъде мостът здрав и вечен, младият майстор трябвало да изобрази ликът на Сатаната. Изображението трябвало да бъде едновременно видимо и невидимо, да можело да се докосне и въпреки това да не е материализирано. Даденият срок бил 40 дни. При неизпълнение на уговореното Лукавият искал да вземе душите на майстора и невестата му. За почуда на всички, включително и на Дявола, зидарят изпълнил всички условия в срок. Скоро след това обаче се споминал и тайната на строежа му останала неразкрита. Факт е обаче, че Дяволският мост и до днес стои непоклатим вече 500 години, а злокобният образ наистина съществува.

Въпреки всичко най-голямата загадка си остава образът на Дявола. Според последните разработки обаче, в основата на изграждането на Дяволския мост лежи точно тази, малко известна легенда, която се оказва ключов фактор за разгадаването на мистерията на Дяволския мост. Съвсем наскоро, след дълги размисли и фотографски опити, един български журналист разкрива тайната на образа. Ликът, който ту се вижда – ту не се вижда, който може да се докосне, а всъщност не е материализиран, е… скалата във водата, точно под Централния свод. Тя е отсечена наполовина, а другата половина е отражението й във водата. В същия момент над нея е арката на моста, която също се отразява във водата, оформяйки окръжност. Всичко е като идеално огледално отражение. Образът на Дявола се вижда само в онзи момент от деня – средно в интервала между 11.00 и 12.00 ч., когато позицията и силата на слънцето са такива, че мостът и отражението му във водната повърхност, т.е мостът и сянката му, образуват окръжност. Това сатанинско изображение може да се види с просто око на снимката вляво.



https://www.bulgarianhistory.org/legendite-na-dyavolskiya-most/
« Последна редакция: Септември 06, 2018, 16:27:30 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7253
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 6.3 Windows NT 6.3
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българските митове и легенди
« Отговор #17 -: Юни 05, 2015, 17:15:07 »
Българска народна митология

http://mling.ru/etnolingvistika/bg/muth_bg/

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7253
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 49.0.2623.112 Chrome 49.0.2623.112
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българските митове и легенди
« Отговор #18 -: Юни 04, 2016, 06:46:22 »
Български народни легенди и поверия


През 1896 г. известната интелектуалка Лидия Шишманова публикува книга, съдържаща интересни български фолклорни произведения, които благодарение на нейното дело стават достояние на широката европейска публика. Би било интересно да се припомнят някои от тях, защото по този начин можем да видим какво е състоянието на устното народно творчество на България от края на XIX век. Ще стане ясно какъв е бил мирогледът на предците ни, как старите българи са си представяли заобикалящия ги свят (сътворението на земята, планините, горите, на годишните сезони, домашните животни, дивите зверове и пр). Въпросната книга има солидна научна стойност, защото е базирана върху академични изследвания, съдържащи се в известния Сборник с народни умотворения, наука и книжнина. Този сборник отначало се издава от българското министерство на народното просвещение (до 1902 г.), по-късно – от Българското книжовно дружество (от 13-ти февруари 1911 г. вече Българска академия на науките).

Ето и някои от по-интересните митове, легенди и поверия:

Земята!

Земята се крепяла от двама светии, които са се хванали един другиму за пръстите на ръцете. Около земята и под нея текла вода. Една змия, чиято глава и опашка се сливат в едно, обгръща Земята. Тази змия пази Земята от пропукване.

Раждането на планините!

Господ носил чанта с брашно, която обаче се скъсала и там, където се посипало брашното, се появили планините и горите.

Как Господ създал кучето?

Веднъж, докато Господ обхождал земята, срещнал в гората стадо овце. Решил, че на стадото му е необходим добър пазач, който след време ще научи и хората как да бъдат овчари. И той назначил вълка за пазач на стадото. Но ето че един ден една от овцете не пожелала да върви, вълкът се ядосал, тръшнал я на земята и я убил. Тогава Господ надигнал своите кожени ръкавици, хвърлил ги по посока на вълка и им наредил: “Подгонете го!” Кожените ръкавици се превърнали в кучета и се втурнали да гонят вълка. Оттогава кучетата пазят стадата с овце и не позволяват на вълци да ги доближат.

Волът и мравката!

Някога мравката била толкова огромна, че можела сама да смъкне ярема на вола. Тя искала да оре наместо вола с плуга му, да работи и тя сама да осигурява прехраната на хората. “Ти не можеш да храниш хората!” – казал ѝ волът. “Тази работа Господ е отредил за мен.” “Ти не искаш такава съдба.” – отговорила мравката. “Защото господарят ти те боде с остена в гърба, за да вървиш в браздата, и ти дори крачка напред не можеш да направиш сам, без господар, докато аз принадлежа единствено на себе си – нямам господар.”
В това време Господ Бог се разхождал из земята и всички животни били свободни да го доближат и да му се оплачат от нещо или да му отправят някаква молба. Ето защо мравката и волът отишли при него, за да се оплачат един от друг. “Господи!” – казал волът – “Мравката иска да свали ярема ми и да оре с плуга, който ти ми беше дал, за да храня себе и хората.” “Не е там работата, Господи!” – казала мравката – “Аз искам да осигурявам прехраната на хората, защото той не може достатъчно добре да го прави.”
Тогава Господ се обърнал към мравката и ѝ казал: “Аз знам, че ти си работлива, но да видим! Кажи ми, когато замениш вола, по колко пъти на ден ще даваш на хората да ядат благодарение на труда ти?” “Ще им давам да ядат веднъж на всеки три дни.” – отговорила мравката. След това Господ се обърнал със същия въпрос към вола. “А ти колко пъти ще даваш на хората да ядат?” “Ще могат да ядат по три пъти на ден, въпреки че аз работя бавно, ще мога все пак да задоволявам нуждите им от храна.” Тогава Господ благословил вола: “Ти ще си, който да храни хората по земята, докато свят светува!”
После Господ се обърнал към мравката. “Вечно да работиш и никога да не виждаш плодовете на труда си!” За да запомнят добре присъдата си, Господ наредил на вола да стъпи върху мравката и да се разходи по гърба ѝ. Тогава волските копита се разцепили, докато гърбът на мравката започнал да се стеснява. До онзи момент копитата на вола били цели като тези на коня, а гърба на мравката не бил такъв тесничък и изтънен, какъвто е днес. И така понастоящем волът все още храни всички ни, защото с такава съдба го е благословил Бог. А хората трябва да ядат по три пъти дневно и храната няма да носи полза на този, който яде повече от три пъти на ден. Пък мравката щеше да си бъде все такава огромна, ако волът, разцепвайки копитата на гърба ѝ, не беше я смачкал толкова много.

Защо вълкът не напада волове?

Някога, още от времето, когато Бог скиташе по земята, той взел решението да научи хората на труд, за да са в състояние те сами да се прехранват. Направил си той впряг от два вола и отишъл на полето да оре. Поработил известно време, но по обяд оставил воловете да направят следобедната си дрямка и той сам полегнал и заспал. Докато Господа спал, отнякъде пристигнал вълк, който се нахвърлил и удушил единия вол. Когато Господ се събудил, той се досетил кой е подлия злосторник. Тогава наредил на вълка да заеме мястото на удушения вол във впряга и започнал да го боде с остена в ребрата, за да върви по-бързо в браздата. Другият вол влачел плуга напред, но вълкът падал под тежестта на ярема и си валял мутрата в пръстта.
Тогава Господ му казал: “Виждаш ли сега, че ти си по-слаб от вол, щом не можеш да теглиш плуга наравно с него. Отсега нататък волът ще те боде с рогата си, където и да те види, а ти навсякъде ще го отбягваш.”
Ето защо до днес вълците нападат коне, овни, крави, но никога волове.

Как Господ създал бълхите и въшките?

Имало едно време една много стара жена. Тя вечно си седяла на една и също място, скучаела и не ѝ се занимавало с никаква къщна работа. Тя много се отегчавала по цял ден, затова решила да се обърне към Бога с молба: “Господи, дай ми някакво занимание, защото се отегчавам така, като оставам по цял ден без работа.”
И тогава Господ ѝ изпратил бълхите. Бълхите започнали да щипят старата и тя се принудила да ги търси из дрехите си, за да ги убива. Но бълхите били много скокливи и тя не съумявала да ги достигне. Тогава пак се помолила: “Господи, дай ми нещо по-кротко! Тези, които ми прати, са много немирни!” Тогава Господ ѝ пратил въшките.
Ето защо и днес, когато жените са много стари и не са кадърни за никаква работа, те само си пощят въшките, тъй като Господ е отредил това занимание за техните последни години.

Гроздето!

За да създаде виното, Господ наредил на гроздето да зрее бързо. Но Сатаната в същото време бил създал къпината, като ѝ заповядал да зрее още по-бързо от гроздето. Заради това българите казват: “Хайде, къпините вече узряха, вече му идва времето и на гроздето!”

Защо Дева Мария проклина мулето и благославя кравата?

Когато Божията Майка ражда Спасителя, тя го скрила в средата на една ясла, в купа от слама. На яслата били още една крава и едно муле. Кравата с муцуната си бутала от сламата и покривала с нея Младенеца, докато мулето на обратно, ядяло и махало от сламата. Тогава Божията Майка проклела мулето никога да няма деца, а благословила кравата всяка година да има по едно теленце, а в някоя година – и по две.

Защо Господ създал зимата?

Някога нямало зима както сега. Било вечно лято. Всички животни, които се раждали, живеели безкрайно, земята се препълнила и станала пренаселена. Животните станали необикновено могъщи. Тогава се случило така, че мъжката жаба пожелала на всяка цена да се ожени за едно красиво младо момиче. Бащата на момичето отишъл да се оплаче на Господ, който по това време обикалял земята. Господ казал на бащата: “Върни се у дома и заръчай на жабата да събере около себе си всички влечуги, които има по света, да дойде с целия този кортеж и да поиска ръката на дъщеря ти!”
Човекът се подчинил на Бога, казал на жабата да събира влечугите и да идват. Жабата ги повела всичките на годявката си. Змии, жаби, гущери от всякакъв вид, толкова много на брой, че полята почернели от тях. Така всички заедно се отправили да искат ръката на девойката. Но Господ казал на човека: “Отвори сега тази врата!”-имало една тайна врата, зад която били затворени ветровете и виелиците. Когато човекът я отворил, мощните ветрове се втурнали да се гонят, започнал да пада сняг, разразила се ужасна буря, като от вятър и сняг не можело да се види нищо. А животните, които придружавали жабата, едните потърсили спасение в горите, други – във водата, трети загинали. Тези, които избягали по горите, останали да живеят завинаги там. Скрилите се във водата също заживели от този момент насетне във водата.
Така Господ повикал на земята зимата, като половината от годината било лято, в което всичко разцъфтявало и се размножавало, а другата половина било зима, в която някои зверове умирали и не били толкова многобройни, както през топлото време. Ето какво ни причинила жабата.

http://bulgarkamagazine.com/
« Последна редакция: Септември 06, 2018, 16:26:56 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf