Автор Тема: Археологически находки в Търновград  (Прочетена 23441 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Търновград
« Отговор #15 -: Юли 23, 2011, 18:13:07 »
Нова археологическа сензация във Велико Търново

Образи на човешки фигури, на св. Георги и на архиерей са намерени
в гроб за стенописи в манастирския комплекс "Св. Св. ап. Петър и Павел"



Фрагментите са от стенописната украса на храма
и датират от първата половина на XV век.

Галерия от отлично запазени образи на светци бяха открити при археологически проучвания в манастирския комплекс “Св. ап. Петър и Павел” във Велико Търново. Фрагментите са от стенописната украса на храма и датират от първата половина на XV век. Някои от късовете достигат до 80-90 см големина. Върху тях личат части от човешки фигури, както и образите на св. Георги и архиерей, вероятно участник във вселенските събори. Изображенията са дело на двама неизвестни художници, като единият от тях проф. Николай Овчаров нарече “Рембранд в иконописта”. По думите на археолога, който проучва паметника в екип с доц. д-р Хитко Вачев, зографът е сред най-добрите художници в православния свят, а запазените стенописи нямат аналог. Професорът определи находката като сензацията на Археологическо лято 2011.
 Най-значимата находка от завършващия археологически сезон в манастира в Асенова махала е била открита в яма, разкопана в югоизточния двор на храма “Св. ап. Петър и Павел”. “Това е специфичен гроб за стенописи с омазани стени и дъно. Църквата има три строителни периода – от началото на XIII век, от първата половина на XV век и от края на XVI век, като най-добре запазена е стенописната украса от втория етап. Липсва северната стена на храма, която вероятно е била съборена при земетресение през XVI век. Тогава заедно със стените са паднали и стенописите. Това наложило поредното преустройство на църквата и новото изписване на храма от XVI век, които ние вече познаваме. Съборените стенописи не са били изхвърлени, а затворени в стенописен гроб. Това е една традиция от Средновековието, при която в знак на уважение стенописната украса се препогребва с религиозни ритуали. Това ни дава възможност сега да видим непокътнати тези изображения на светци от този най-хубав стенописен пласт”, обясни проф. Овчаров. Намерените в земята иконографски изображения са съхранени в блясъка на своя колорит. По преценката на специалистите те са много по-добре запазени от стенописите в храма. По новооткритите фрагменти личи дори златото по нимбовете на светците.

Единият от художниците, работил над стенописите, археолозите условно са нарекли “иконописеца”, защото изписаният от неговата ръка образ на св. Георги върху стената прилича на икона. Другият рисува във високия къснопалеологов стил, който е върхът в православната живопис след настъплението на турците на Балканите. “Идеята на този стил е върху тъмен фон чрез бликове да се покаже човешката душа. Това е философско виждане, характерно за исихазма от това време. Това е един от най-добрите православни художници от началото на XV век не само по българските земи. “Може би знаем и неговото име, защото върху един графит в притвора на храма се казва, че в църквата е дошъл “кир Николас”. Надписът е на български език, но художникът е кир, т.е. господин. Не е изключено да става дума за художник, дошъл от Византия”, заяви проф. Овчаров.

“Стенописите са уникални, защото на пръстите на едната ръка се броят ансамблите в България, изписвани през първата половина на XV век, т.е. първите години след завладяването на България от османските турци. Нашето откритие хвърля интересна светлина върху някои доста неизвестни моменти от българската история. Църквата “Св. ап. Петър и Павел” е била патриаршеска резиденция за един много кратък период от време. След понижаването на самостойната Търновска патриаршия в ранг на митрополия храмът става митрополитска резиденция. Тези стенописи са направени по време на митрополит Игнатий. Той е един от големите светила на източното православие и е участник в делегацията, която подписва унията между Източната и Западната църква във Флоренция през 1438 г. Завръщайки се от Фераро-флорентинския събор, той поръчва обновяването на църквата. Най-интересното е, че за първи път в български православен храм вече могат да бъдат видени и католически елементи, т.е. проекцията на подписаното споразумение между Изтока и Запада”, обясни археологът от търновския музей доц. Хитко Вачев. Той от години проучва тези моменти от родната история и бе категоричен, че сцената “Полагане в гроба и оплакване на Христа” е инспирирана от Джото. По същия начин за първи път в българска православна църква се появява и изображение на св. Христофор Богоносец, който е изключително тачен на Запад, но непопулярен по нашите земи. “Тази експресия, която виждаме върху откритите стенописи е точно смесването на къснопалеологовия стил с определени католически влияния”, допълни доц. Вачев.

 Едномесечните разкопки в манастирския комплекс бяха съсредоточени около разкриването на архитектурата и проучването на отделните строителни периоди. Бяха разкрити останките на част от ранните манастирски сгради от XIII-XIV век, а над тях са тези от XVII-XVIII век, когато манастирът става резиденция на търновските митрополити. Вече са разчистени и различни видове плочници, калдаръми, които ни показват различни периоди от този интензивен живот на паметника. В южния двор са разкопани и няколко гроба с накити от по-късния период – XV-XIX век, които предстои да бъдат представени в петък, тъй като в момента се обработват в лабораторията на музея. Разкрити са и гробове от XIII-XIV век, които вероятно са на духовници, тъй като в тях не са открити накити.

https://www.infotourism.net/index.php?t=7600&m=2
« Последна редакция: Август 09, 2018, 14:15:50 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.51 Opera 11.51
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Търновград
« Отговор #16 -: Октомври 18, 2011, 11:53:38 »
Във Велико Търново откриха златен пръстен от XIII-XIV век


Изящен златен пръстен със скъпоценен камък от ХIII-ХIV в. откри на Трапезица екипът на археолога доц. Константин Тотев. Осемграмовото бижу било на ръката на млада придворна дама, положена в некропола на дворцовата църква на Асеневци. Излязло заедно с части от златосърмен воал, с който била загърната главата на болярката. Учените се натъкнали на лента с шахматно разположени сини и червени квадрати и сърмени шнурове. Археолозите очакват да открият още аксесоари - игли за придържане на воала и обеци.

В многолистната розета има камък с розово-виолетов цвят, вероятно александрит. "Вторично е вграден в накита, по всяка вероятност е от византийска огърлица, тъй като е с пробит отвор за нанизване", каза доц. Тотев. Подобни пръстени са открити само в некропола на църквата "Св. 40 мъченици".

На Трапезица продължават разкопките в некропола, южно от църквата на дворцовия ансамбъл. Преди седмица там бе открит надпис върху средновековен съд, който показва, че болярите са пиели ракия още през XIV век.

Досега са разкрити 40 гроба в грижливо оформени камери. Погребаните там са в дървени ковчези, обковани с железни гвоздеи. Под главите им древните поставяли тухли с врязани кръстове и надпис "Христос побеждава". Освен богата керамика в гробовете са открити златни обеци, сребърни и позлатени копчета, нагръдни кръстове, останки от сърмени шнурове и коланчета.

Доц. Тотев алармира, че не са предвидени средства за реставрация на разкритите средновековни сгради.

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1078608
« Последна редакция: Август 09, 2018, 14:16:45 от Hatshepsut »

Неактивен Алцек

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 62
  • Карма: +31/-2
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 7.0.1 Firefox 7.0.1
  • Зодия: Libra Libra
Re: Археологически находки в Търновград
« Отговор #17 -: Ноември 03, 2011, 10:25:49 »
Според мен е трябвало да ги оставят да почиват в мир. Нито те, нито близките им са искали някакъв масон да им рови костите, да се хвали с тях и да ги разнасят по музеи.



По-тъпо мнение и Гуньо простия не може да даде.
Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст. Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст.

Неактивен Алцек

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 62
  • Карма: +31/-2
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 7.0.1 Firefox 7.0.1
  • Зодия: Libra Libra
Re: Археологически находки в Търновград
« Отговор #18 -: Ноември 03, 2011, 10:28:04 »
Hatshepsut извинявай че ти оспамих темата ,но не можах да се въздържа.
Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст. Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.64 Opera 11.64
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Търновград
« Отговор #19 -: Юли 11, 2012, 21:13:27 »
Трапезица – перлата на Царевград Търнов


Реконструкция на църква № 19 - Трапезица

За разлика от византийските градежи на Царевец, тук строежите са български – от времето на Петър, Иван Асен І, Калоян и Иван Асен ІІ.

В последните десетилетия много българи посещават монументалните градежи на старите български столици Плиска, Преслав, Охрид, Велико Търново и Видин. Тук на бял свят под лопатите на археолозите се разкриха величествени свидетелства на могъществото на Средновековна България – крепостни стени, дворци, църкви, площади, обществени сгради. Те не просто съперничат, но и превъзхождат много образци на средновековната европейска архитектура особено от периода на Първата българска държава.

Напоследък все повече се обръща внимание на още един елитен археологически обект – Трапезица. Този втори център на средновековната столица Велико Търново е проучван по археологически път още в края на ХІХ в. Първите разкопки са предприети от М. Дринов, В. Берон и Ж. Сьор. Тогава са разкрити 17 църкви (на площ от 63 дка!) и част от укрепителната система на крепостта.

От 2007 г. по програма на Министерството на културата започна мащабно проучване на Трапезица. То продължава до днес, а постигнатите резултати са изключително сериозни и което е по-важно – безпристрастни свидетелства за блясъка на Второто Българско царство.

Шестте археологически екипа разкриха голяма част от укрепителната система на града. Крепостната стена е изградена от ломени камъни и бял хоросан. Тя е с ширина до 4 м и е трасирана по самия ръб на скалния венец на хълма, на който е изградена крепостта. Била е укрепена допълнително от правоъгълни кули с различни размери. Изграждането й се датира в различните сектори между началото и 30-те години на ХІІІ в.
Най-голям интерес от укрепителната система безспорно представлява северната кула на Трапезица.


Северната порта и кулата, която е най-високата точка на Трапезица.
Възстановка на арх.Пламен Цанев

Това е монументално съоръжение с издължена форма и Т-образен план, извисяващо се на най-високата точка на скалния хълм с кота 204.8 м. Кулата е дълга 41 м и широка 26 м, а общата й застроена площ е цели 583 кв. м! По размери и дебелина на стените (до 4.3 м) това е най-голямата бойна кула, откривана някога при разкопки на средновековни български градове и крепости. Тя е била предназначена да охранява най-важната, Северната порта на крепостта Трапезица. Същевременно тук е бил настанен един от столичните гарнизони на средновековно Търново под върховенството на столичния военен комендант – кастрофилакс.

През 2008 г. специалистите се натъкнаха и на нова, неизвестна до този момент църква – църква № 19. Тя е била много богато стенописана още при изграждането си в самото начало на ХІІІ в. според откритите фрагменти от стенописи. Но това не е единствената изненада, която поднесе този паметник. При проучването е установено, че в нейната абсида е специално изградена камера за реликви - нещо неоткривано досега от български археолози.

В тази камера е открит изцяло запазен стъклен литургичен съд – потир или кандило. В този съд се е съхранявало миро – елей, което вероятно е взето от гроба на светец – мъченик. Възможно е също така в него да се е съхранявала пръст, напоена с кръвта на светеца. Находката е изключително ценна. Тя е изработена от прозрачно тънко стъкло и е украсена с релефни конусовидни капки.


Християнски култови предмети от църква № 19

При разкопките на църква № 19 са открити и други находки, свързани с християнския култ – дръжка от процесиен кръст, бронзова лъжичка за причастие, част от реликвариен сребърен кръст с образа на св. Георги и фрагмент от друг сребърен кръст с позлата и ниело украса, медни позлатени обкови и др.

През 2009 г. отново в северния сектор на Трапезица е направено още едно особено ценно откритие. Археолозите от екипа на доц. д-р К. Тотев попадат на две неизвестни до този момент сгради. Те са с подчертано представителен градеж и големи размери, а запазената им височина достига 4 м. Характерът им говори недвусмислено, че те са свързани с дворец или царска резиденция с тържествена зала. Изградени са в самото начало на ХІІІ в. и без съмнение могат да се свържат с дворците на първите Асеневци (цар Калоян?).

На Трапезица от 2007 г. досега екипите на Д. Рабовянов, Й. Алексиев, К. Дочев, М. Долмова и М. Робов откриха също така няколко некропола с много богати накити, манастир, нова крепостна порта и няколко десетки монетни съкровища. Особено интересна е ситуацията с открития от доц. д-р Й. Алексиев средновековен манастир, който според проучвателя е всъщност известният от средновековните извори столичен манастир „Св. Иван Рилски”. Там е регистрирано силно земетресение, което е унищожило манастирските постройки.

За характера на вътрешното градоустройство през Средновековието има също така твърде интересни данни. Екипът на д-р Д. Рабовянов разкри жилищен комплекс при южната крепостна стена на Трапезица, който се е развивал около обособено площадно пространство. Проучени са улици, канализационна система, много жилищни постройки. Открити са голям брой представителни находки, както и почти две хиляди монети само в този сектор.

Но екипът на д-р Рабовянов попадна и на много по-ранни от Средновековието културни пластове. Разкрити са останки от старо тракийско селище от желязната епоха (І хил. пр. Хр.), както и керамика от каменномедната и ранната бронзова епоха (ІV-ІІІ хил. пр. Хр.). Тези данни недвусмислено сочат, че скалният хълм Трапезица е населяван от дълбока древност – както и Царевец, всъщност.

През 2011 г. някои от резултатите от проучването на Трапезица добиха своето широко изражение чрез луксозното издание „Археологически проучвания на средновековния град Трапезица. Сектор Север”. В този първи том от поредицата авторите К. Тотев, Е. Дерменджиев, П. Караилиев и Д. Косева представят най-значимите резултати през периода 2007-2009 г. Сред тях са безспорните сензационни открития като Северната кула на Трапезица, гарнизонните постройки на крепостта, църква №19 с реликварийната камера и стенописите от този неизвестен досега храм.

Най-важното откритие на Трапезица обаче има малко по-общ характер. Досегашните разкопки категорично установиха, че скалният хълм е укрепен и застроен в първите години на ХІІІ в. (ок. 1200 – 1230 г.) върху терен, който не е бил активно обитаван след желязната епоха (края на І хил. пр. Хр.). Тя се различава от съседния Царевец, където през VІ-VІІ в. е бил изграден ранновизантийският град Зикидева – един от най-големите градове в Северна България от това време.

И ако през средните векове на Царевец част от ранновизантийските градежи са използвани в някои отношения, то на Трапезица това не е така. Цялата монументална архитектура тук, на която днес може да се възхити всеки посетител, си е автентично българско дело, подето и завършено от първите представители на великата Асенева династия – царете Петър, Иван Асен І, Калоян и Иван Асен ІІ.

http://www.desant.net/show-news/24978/
https://www.borbabg.com/
« Последна редакция: Август 09, 2018, 14:22:57 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.10 Opera 12.10
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Търновград
« Отговор #20 -: Ноември 20, 2012, 19:17:13 »
На Трапезица бе открита още една църква

С това броят на християнските храмове на великотърновския хълм вече закръгля 20


Църква № 20, възстановка на арх.Пламен Цанев

Нов, неизвестен досега средновековен храм откри екипът на доц. д.и.н. Константин Тотев от филиала на НАИМ при БАН в северната част на крепостта Трапезица във Велико Търново. Това е деветнадесетата църква на историческия хълм, означена по реда на откриването с № 20, и втората, на която попада същият екип, след разкриването през 2008 г. на църква № 19.

Нека припомним, че първите четири църкви на крепостта Трапезица са открити в края на ХІХ в. от търновското археологическо дружество, а останалите 14 са намерени през 1900 г. от французина Жорж Сьор. Така че последните две находки всъщност са първите открити храмове на великотърновския хълм за един период от 112 г.

Работата през изминалия археологически сезон на обект Трапезица – Север продължи повече от 3 месеца в няколко участъка. Първият от тях попада в обсега, определен за предстоящото изграждане на зъбчатата железница (лифт), в посока от гара Трапезица до крепостта. Другите участъци попадат в терена на бъдещите туристически трасета, отвеждащи към Северната порта, Дворцовия комплекс и сградата на археологическия музей.

Новият храм е открит в един от трите сондажа по трасето на лифта към музея. Църквата отстои на около 30 м, западно от църква № 19 и на 40 м от входа към музейната сбирка. Както изглежда, през годините на Второто българско царство тя е фланкирала от запад централния площад на крепостта, в южния край на който е разположена църква № 18, а от север – църква № 19.

Разкритите зидове не са запазени на голяма височина, но култовата сграда впечатлява както с размерите си, така и с начина си на градеж. Независимо че е иззидана на калова спойка, строителството й се отличава с прецизност и точност. Използвани са тънки, обработени камъни, които са изравнявани с тухлени редове. Открити са значителни  количества тухли и керемиди от покрива на постройката. Архитектурният план и строителните материали подсказват, че фасадите са се отличавали с изящество и стил. Във вътрешността на притвора са открити и фрагменти стенописи, които свидетелстват за интериорната декорация.

На този етап от проучванията е установено, че храмът е eднокорабен, едноапсиден с наос и притвор. Дебелината на зидовете е между 0,55-0,60 м. Въпреки силната денивелация на терена в посока изток-запад, подовото ниво на притвора е съвсем подравнено и покрито с едри каменни плочи. Южната част от него е леко засегната при прокопаването на канала за водопроводните тръби на музея. Тогава е открит пиластров мраморен капител с украса от канелюри.

От север към наоса и притвора на църквата са регистрирани входове. Входът към наоса е обезпечен с две стъпала до подовото ниво. Подът не е изцяло разкрит, но явно и той е покрит с едри каменни плочи, каквато е настилката в притвора. Вероятно от север църквата е имала галерия, под пода на която е преминавал отводнителен канал. В нейния западен край като основа е поставена каменна колона с дължина 1,60 м. От тази страна на църквата се е развивал некропол.

Засега получените при археологическите разкопки данни за плана на новооткритата църква № 20 подсказват някои варианти за реконструиране на нейния външен вид и обем. Тънките стени, липсата на вътрешни пиластри и каловата спойка показват, че храмът не е имал купол и камбанария. Най-логично изглежда предположението църквата да е била покрита с полуцилиндричен свод и двускатен покрив над наоса и притвора. Може да се допусне, че сводът е бил допълнително укрепен с арки, стъпващи на конзоли, зазидани по-високо на надлъжните стени.

Църкви със същия или с много близък план до този на църква № 20 на Трапезица (еднокорабни, едноапсидни с притвор и полуцилиндричен свод) са открити в доста  български градове от периода ХІІ-ХІV в. Така например, в столичния Търнов това са църква № 2 до храма „Св. Димитър”, църква № 18 на Царевец, както и църкви с номера 10 , 11, 16 и 19 на Трапезица, а също така и църква № 2 в подградието при Момина крепост.   
Намереният керамичен материал и монети отнасят  датировката на храма в рамките на ХІІІ-ХІV в. Открити са и някои интересни находки, свързани с християнския култ – части от кръстове, кадилница, накити от некропола и др.

Както е известно в столицата Търново, събирането на мощи и реликви се превръща във важна политическа доктрина при управлението на владетелите от Асеневата династия, чрез която се утвърждава репутацията на средновековната българска държава. Присъствието на мощи и реликви в църковните храмове на средновековна Европа определя сакралната топография на столиците на християнските държави и ги прави притегателни поклоннически центрове.

От друга страна пренасянето на реликви от Светите земи се активизира до голяма степен по време на кръстоносните походи. Ето защо „движението” на свещени предмети способства за разпространението, наред с обикновените поклоннически евлогии (ампули, кръстове, икони), и на по-значими реликви, какъвто е случаят с откритата преди няколко години камера с реликви, вградена в апсидата на църква № 19 на крепостта Трапезица.

Дали църква № 20 ще ни изненада в тази посока предстои до разберем през следващия сезон, когато ще бъде извършено цялостното й допроучване. Едва тогава ще могат да бъдат направени изводи за предназначението, характера и функциите на храма и окончателни заключения за неговия план и декорация. Предвижда се реставрацията му да бъде включена в проекта за изграждане на туристическата алея от станцията на лифта към археологическия музей.

http://www.desant.net/show-news/25894/
https://www.borbabg.com/
« Последна редакция: Август 09, 2018, 14:25:42 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 24.0 Firefox 24.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Търновград
« Отговор #21 -: Септември 19, 2013, 21:10:19 »
Откриха част от архиерейски жезъл на Трапезица


ЧАСТ ОТ АРХИЕРЕЙСКИ ЖЕЗЪЛ РАЗКРИ АРХЕОЛОГЪТ МИРКО РОБОВ ПРИ РАЗКОПКИ НА ХЪЛМА ТРАПЕЗИЦА във Велико Търново. Предметът е уникален и е направен от кост. Според археолога датировката се отнася към първите десетилетия на XIII век. За тази епоха свидетелстват и древни монети, които са намерени в същия земен пласт.
„Находката излезе, докато проучвахме голяма представителна сграда в комплекса около църква N 3. Личи си, че формата е постигната след обработка като със струг. Виждат се флорални мотиви по цялата повърхност. Ясно се отличават осем листенца, изработени много прецизно, с висок релеф. Повърхността е украсена и с орнамента „птиче око”. В долната част е оформена втулка, чрез която костта е била прикрепена към дървена пръчка”, описва находката си Мирко Робов.
Комплексът, който до неотдавна специалистите приемаха за втори манастир на Трапезица, е оформен като представителна резиденция, а не като култов ансамбъл.

https://www.borbabg.com/
« Последна редакция: Август 09, 2018, 14:27:24 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.64 Opera 11.64
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Търновград
« Отговор #22 -: Септември 24, 2013, 20:20:44 »
Комплексът около църквата на Трапезица, Велико Търново се е оказал представителна резиденция


24 септември 2013 | 12:12 | Агенция "Фокус"

Велико Търново. Комплексът, който до неотдавна специалистите приемаха за втори манастир на Трапезица, е оформен като представителна резиденция, а не като култов ансамбъл. Това каза за Радио „Фокус” - Велико Търново археологът Мирко Робов. Болярското жилище е с големина над 2,5 дка. Комплексът представлява една голяма сграда и прикрепени към нея помещения със стопански характер. По думите на археолога най-вероятно е била предназначена за високопоставени и светски лица. Църквата в комплекса е единствената на Трапезица. Нейният притвор има зидани гробници с мраморни надгробни плочи, които са били установени при направените проучвания. Едната от гробниците е грижливо измазана отвътре. „Без съмнение са направени като съоръжение, за да приемат тленните останки на високопоставени представители на столичната аристокрация или на лица с духовен характер, обясни Мирко Робов. Той разказа, че гробниците са отворени и ограбени още във вековете на робството. Голяма част от надгробните плочи са счупени и вторично използвани по-късно с други цели.
 Комплексът е функционирал от зората на търновското царство - от края на XII век до падането на Велико Търново (17 юли 1393 г.). „Това разбираме от многобройните монети, които се откриват на хълма Трапезица”, обясни археологът. Разкопките там ще продължат до края на октомври месец.

http://www.focus-news.net/?id=n1829444

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 26.0.1410.43 Chrome 26.0.1410.43
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Търновград
« Отговор #23 -: Ноември 15, 2013, 18:34:33 »
Да научим повече: Какво ни разкрива Трапезица?

За находките от този сезон разказа археологът Мирко Робов


От доста години вторият по значение хълм във Велико Търново – Трапезица, е предизвикателство за археолозите във всички аспекти - и като история, и като бит, и като култура. Артефактите, открити до момента в крепостта, дават доказателства, че на хълма са се намирали и много църкви, в една от които мощите на Св. Иван Рилски са престояли няколко века, преди да бъдат преместени в Рилския манастир.
Историческите отговори на археолозите дават познания за богатите и знатни хора, живеещи на Трапезица в богати къщи с уникална архитектура. Чрез мост над Янтра крепостта се свързвала с отсрещната – Царевец. Пътят към моста бил изсечен в скалите, а защитата на крепостта била естествена – от трите си страни хълмът е заобиколен от буйната Янтра. Общо четири входа водели до вътрешността на крепостта Трапезица, но главният бил от юг.
През годините много археологически екипи проучват хълма-крепост под ръководството на Мария Долмова, доц. д-р Константин Тотев, д-р Константин Дочев, Деян Рогозанов, Мирко Робов. През 2012 г. доц. Тотев сподели за обещанията на финансовия министър Симеон Дянков и кмета на Община Велико Търново Даниел Панов големият проблем, свързан с консервацията и реставрацията на откритията на Трапезица, да бъде решен, като за целта бъдат осигурени близо 2 млн. лева.

   

При разкопки в северната част на хълма до главната порта на крепостта археолозите се натъкнали на двореца на първите Асеневци - огромна сграда с размери 33 на 10 м. Тя е кацнала на най-високата кота на хълма, запазени са дебели зидове с височина до 6 м, слепени с хоросан и покрити с фрески. Очертават се 3 големи помещения с тесни коридори. Дворецът е датиран от края на XII в.
През февруари тази година стана ясно, че пари за консервация на археологическите находки няма, а дворецът на първите Асеневци се руши.

За откритията при последните разкопки разказа Мирко Робов, който работи този сезон с екипа си на крепостния средновековен хълм. Разказът му започна с предистория.
По думите му на Трапезица е проведена втората археологическа експедиция при основаване на Търновското археологическо дружество през 1884 г. от секретаря на дружеството д-р Васил Берон. Става дума за църкви с номера 3 и 4 в югоизточния сектор. Повторно там е копал Жорж Сьор през 1900 г., за което има епиграфски паметници. Участници в тези разкопки са увековечили това, издрасквайки годината и имената си върху камък, намерен при самите проучвания.
През 2007 г. Робов подновява разкопките. Тогава на терасата, западно от църква номер 3 (това е една от високите, слънчеви, хигиенични, с изключително добър изглед тераси), е установено оградено пространство с площ над 2,5 дка. Археологът ориентира работната си хипотеза в посока, че това е вторият манастир на Трапезица. Веднага логично възникнал дебатът: "В кой от двата манастира на Трапезица са били мощите на Св. Иван Рилски между 1195 и 1469 г.?"
През настоящия сезон обаче се оказало, че някои от най-важните елементи, без които един комплекс не може да бъде манастир (монашеските килии и трапезарията) отсъстват от застройката. Визирана е друг тип планова схема - църква, оградено пространство и една много голяма представителна сграда, което отдалечава комплекса като устройство от манастирите и го доближава до т. нар. болярски комплекси и представителни феодални резиденции. През следващия сезон предстои да се доизясни дали е със светски характер или има църковен сан.
Зиданите гробници в притворна църква номер 3, с мрамор надгробие над тях, са били разграбени още през вековете на турското робство и до нас не са достигнали сведения какви видни персони са намерили вечен покой именно в тези зидани гробници. Те по правило са за висши представители на столичната аристокрация, уточнява Робов и допълва, че такива има в дворцовата църква, патриаршеската на Царевец, църквата "Св. 40 мъченици". Такива две има и в притвора на църква номер 3, а от мраморните надгробия са запазени смао фрагменти.
Археолозите са намерили и няколко печата, които по право също дават информация за обитателите, но са силно заличени. Очакванията им са през следващия сезон да попаднат на по-добри артефакти. Интересна находка при последните разкопки се оказал един завършек на архиерейски жезъл, което дава основание на експертите да предполагат, че може да са попаднали на резиденцията на епископ на столично Търново Василий. Той е бил ръкоположен като такъв в църквата "Св. Димитър" именно в източното подножие на Трапезица. Освен това съпъства мощите на Св. Иван Рилски от Кръстец до Трапезица, където били положени в нарочно изградена за целта църква. Твърде е възможно и това да се окаже първоначалната резиденция на първия за Търново столичен архиепископ.
Находките при последните разкопки са много интересни - над 400 монети, които за един комплекс не са толкова много, но за площ от 260 кв. м. показват едни много сериозни материални възможности на обитателите комплекса. Сред откритията има част от оловно ковчедже за съхранение на монетите и понеже е оловно, стените му са приклещили част от съдържанието вътре. На една малка площ са запазени около 15 монети, група от подглазурни монограми, които имат отношение към храмовия патрон на църквата.
Немалък интерес представлява единствената голямата представителна постройка. Чрез плочникова настилка тя е свързана с портата, през която се е влизало в комплекса. Това я извежда като основна по значение сграда и структурообразуващ елемент за целия комплекс. Друга плочникова настилка директно я свързва и със самата църква. Тя се е състояла от две части. Според находките първата е свързана с портата, отдолу в приземието е конюшна. На второ ниво са били складови помещения. Основната сграда е с размери 20 м на над 8 м.

"Пълното изясняване предстои през следващия сезон, ако имаме и отношение, и разбиране. Въпреки трудното финансово състояние на държавата ние показахме, че и с по-малко пари може да работим пълноценно, ефективно, резултатно. Несъмнено и догодина ще има резултати, стига да бъдат отпуснати нужните за това средства." каза за финал на разговора Мирко Робов.
В края на януари започна изграждането на първата в България зъбчата железница, която ще качва туристите на хълма Трапезица само за 3 минути. С новата атракция туристите ще се качват на 65 метра височина по наклон 135 метра, като тръгват от старата гара Трапезица и стигат до западната част на хълма. Съоръжението ще се изтегля по релси с носещо въже, а релсите ще бъдат монтирани на подпори върху земята върху 12 фундамента.
По проект на Министерството на културата 4,833 млн. лв. за Трапезица се осигуряват по ОП "Регионално развитие”. Освен туристическа инфраструктура за достъп до историческия хълм, проектът включва изграждане на подпорна стена, а предвиденото художествено осветление вече също е факт.

http://sever.bg/

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1551.0 Chrome 30.0.1551.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Търновград
« Отговор #24 -: Декември 18, 2013, 17:42:32 »
Пръстен печат с позлата от XIV в. откриха археолози на Трапезица


Византийски пръстен печат с позлата от края на XIV век откри археологът гл.ас. д-р Деян Рабовянов при разкопки на крепостта “Трапезица” във Велико Търново. Върху накита е запазен надпис на гръцки език, от който става ясно, че той е принадлежал на някой си Леонтий. Вероятно собственик на пръстена е бил чужденец, пребивавал по това време в българската столица, но не може да се изключи възможността да е попаднал в Търново и като военен трофей, не скри предположенията си специалистът от търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН.
“Бижуто е отлято от медна сплав – бронз, като върху повърхността му е нанесен дебел слой позлата, която сега е запазена по вдлъбнатините на гравировката и вътрешността на халката. Върху кръглия щит на пръстена са гравирани два концентрични кръга с надпис между тях, на който се четат думите “Той (аз) Леонтий”. Буквите са прецизно гравирани, като началото е отбелязано с осемлъчева розета. В централния кръг е изобразена лилия, изпълнена със същата прецизност като надписа. Растителен мотив украсява и рамената на пръстена”, обяснява Деян Рабовянов. Заради технологията на изработката и характера на декорацията той е категоричен, че находката датира от края на XIV век. Прекрасно изпълнената гравировка го изравнява по качество с пръстените, направени от злато, и подсказва, че е направен в специализирано златарско ателие във византийската столица Константинопол.
От групата византийски пръстени печати, към която принадлежи откритието на Трапезица, са известни само няколко екземпляра от България и Балканите. Това е и осмият средновековен пръстен печат с надпис на гръцки език у нас.
Макар и с намалени средства разкопките в южния сектор на средновековния град Трапезица продължиха и през този сезон, а техен ръководител е гл. ас. д-р Деян Рабовянов. Пръстенът е открит в новоразкрита 11-а поред сграда, която е част от голям жилищен квартал от втората половина на XIV век – времето на управление на царете Иван Александър и Иван Шишман. Жилището, върху чийто под е намерен накитът, е едно от големите с предполагаема площ от около 80 кв.м и оформя северозападната част на квартала. Големите му размери и масивният градеж подсказват за сравнително високите възможности на неговите обитатели.

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/prasten-petchat-s-pozlata-ot-xiv-v-otkriha-arheolozi-na-trapezitsa.html
« Последна редакция: Август 09, 2018, 14:30:02 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Търновград
« Отговор #25 -: Август 27, 2014, 22:07:07 »
Златна монета от ранновизантийската епоха беше открита край църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново


Велико Търново. Златна монета от ранновизантийската епоха беше открита край църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново. Тя е от времето на император Йоан III Дука Ватаци [1222-1254]. Това разказа за Радио „Фокус” – Велико Търново археологът доц. д-р Константин Тотев. Монетата е използвана, но е добре запазена. На нея от едната страна е изобразен императора, коронован от Св. Богородица, а от другата й страна има изображение на Христос, седнал на трон. Тя е открита по време на археологическите разкопки, които се провеждат южно от църквата "Св. 40 мъченици". „Такива моменти са откривани и от археолози от Варненския музей. От времето на Константин IX Мономах [1042-1055] също за открити 3-4 византийски монети, при проучванията на манастирския комплекс „Св. апостоли Петър и Павел”, ръководени от Хитко Вачев и Николай Овчаров”, обясни още археологът. Тези златни пари се използват през цялото средновековие. Специално за находката, открита край „Св. 40 мъченици”, не може да се каже дали те е свързана с комплекса на църквата и манастира. „Теренът е много труден за проучване, защото е много стръмен и наклонен. Докато не се стигне до сериозна дълбочина, не могат да се откроят напластяванията от различните периоди”, каза още доц. ц-р Константин Тотев. Към момента археолозите са достигнали до участък от Ранновизантийсата стена и проучванията са свързани с тази епоха.

http://www.focus-news.net/news/2014/08/26/1958464/zlatna-moneta-ot-rannovizantiyskata-epoha-beshe-otkrita-kray-tsarkvata-sv-40-machenitsi-vav-veliko-tarnovo.html


В статията е допусната грешка, ранновизантийска епоха е от IV до VII век, а откритите монети са от XI и XIII век  :whistle:

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Търновград
« Отговор #26 -: Септември 15, 2014, 17:11:52 »
Неизвестна средновековна църква в старата столица разкри Хитко Вачев

Фрагментиран надпис може да каже кой е бил патронът й


НЕИЗВЕСТНА ДО МОМЕНТА СРЕДНОВЕКОВНА ЦЪРКВА, ОКОЛО КОЯТО ВЕРОЯТНО ИМА МАНАСТИР, РАЗКРИВА АРХЕОЛОГЪТ ПРОФ. ХИТКО ВАЧЕВ. Той работи вече десетина дни в квартала под Царевец, известен на търновци като Френкхисар. Разкопките са в най-източната част на квартала.
Голяма част от архитектурните останки на църквата е разкопал вече археологът. От това, което е видял и проучил в писмените източници, той е убеден, че храмът е функционирал вероятно през XIII – XIV в. Към този период го насочват и архитектурните особености, и запазените стенописи, и украсата по стените. „Със сигурност църквата е имала няколко преустройства, но тепърва предстои да уточняваме кога точно са били извършвани те”, коментира проф. Хитко Вачев, археолог към Регионалния исторически музей във Велико Търново. Точно на Кръстовден той навърши 55 г. и не крие, че е щастлив от това, че точно на рождения си ден може да се похвали с нова църква.
Около 3000 стенописни фрагмента е събрал до този момент Хитко Вачев. По тях има запазена орнаментика. Те трябва да бъдат почистени и реставраторите да опитат да ги подредят като пъзел, за да видят реалната стенописна украса на храма.
ПАРЧЕТА С НАДПИС Е ДРУГАТА ГОЛЯМА НАХОДКА НА АРХЕОЛОГА. „Много е фрагментиран този надпис, но се надявам колегите в реставрационната ни лаборатория да успеят да го сглобят поне отчасти. Много се надявам и вярвам, че този надпис ще ни каже патрона на средновековната църква”, признава Хитко Вачев. След това уточнява, че според историческите сведения, достигнали до нас, в района на Велико Търново има неразкрити все още поне четири - пет манастира и някои от тях са свързани с култа към Богородица.
20 метра е дължината на църквата, в която Хитко Вачев работи заедно с колегата си Илиян Петракиев, който е зам.-ръководител на експедицията, с реставратора Петър Първанов и с работници, които дълги години са с него по разкопки.
След дългогодишни изследвания на исторически документи археологът се е захванал с проучване на мястото. Десетилетия наред там са правени поредица от археологически сондажи, но Хитко Вачев е първият, който достига до църквата. „За Френкхисар дълго време се считаше, че е бил кварталът на чуждестранните търговци. Обаче аз съм склонен да оспоря това твърдение, след като толкова време вече проучвам Дубровнишката и Арменска църква във Велико Търново. Да, такъв квартал е имало и е много по-логично той да е ситуиран точно около Дубровнишката църква”, обяснява проф. Вачев. Писмените извори са малко и са лаконични, но те му дават основание да смята, че кварталът, наречен Френкхисар, е заемал по-различно място в градоустройството на средновековната столица Търновград. „Много сигурно е, че този квартал е бил обитаван от население, което принадлежи към сравнително ниска социална прослойка.
ТОВА Е 11-ИЯТ МАЩАБЕН ОБЕКТ, КОЙТО ХИТКО ВАЧЕВ РАЗКРИВА В 30-ГОДИШНАТА СИ КАРИЕРА НА АРХЕОЛОГ. Той е работил на Царевец, на крепостта Раховец, арбанашките църкви „Рождество Христово”, „Архангели” и „Св. Димитър”, църквата „Св. Атанасий” в Горна Оряховица, бил е на Перперикон. Негови са проучванията на Арменската църква, която след това е била ползвана и от дубровнишките търговци. Той работи и в манастирския комплекс „Св. св. Петър и Павел” и църквата „Св. Иван Рилски” във Велико Търново. Междувременно е консултант и на разкопките на Калиакра, столицата на Добруджанското господство. Арбанаси обаче остава голямата любов на археолога. Той има написани три монографии. В тях е събрал проучванията си, които успяха да променят представите за това уникално селище.
„Поне 10 години работа има на новия обект. Почти съм убеден, че там злато не е заровено, затова и иманяри няма. Легенди за гърнета с монети за това място не съществуват, а аз съм изчел всяка написана страница”, категоричен е Хитко Вачев. В момента той работи с пари, осигурени от Министерството на културата.

https://borbabg.com/?action=news&news=37351
« Последна редакция: Август 09, 2018, 14:31:58 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Търновград
« Отговор #27 -: Октомври 09, 2014, 20:55:34 »
Странноприемница от времето на Иван Шишман откриха на „Трапезица”


Колективна находка от 180 керамично-декоративни панички откри археологът гл. ас. д-р Деян Рабовянов на крепостта “Трапезица” във Велико Търново. Керамичните елементи са част от задължителната външна украса на храмовете в старопрестолния град през Второто българско царство. Находката е намерена в жилище, разположено близо до Южната крепостна стена. Неговият стопанин вероятно е бил занаятчия и е произвеждал керамична продукция, най-вече декоративна църковна украса.
“Сред находките има три различни модула панички, украсени със зелена глазура. Древните майстори са ги използвали, за да подчертаят арки и прозоречни отвори по църковните фасади, като обикновено ги подреждали във формата на дъга. Намерените в жилището елементи така не са и влезли в употреба, но броят им е достатъчен за украсата на една средна по размери църква”, обясни Деян Рабовянов. В същата сграда грънчарят вероятно е имал и работилница, защото в друго помещение археологът и неговият екип са попаднали на друга колективна находка от около 20 панички. Майсторът е изоставил имота си след падането на града под османска власт в края на XIV век, а готовата продукция е непотребна, защото турците вече не позволяват градежа на нови храмове, допълва д-р Рабовянов.
Специалистът от местния филиал на Националния археологически институт с музей при БАН проучва Южния сектор на втората цитадела на столичния Търновград. Вчера той приключи своя седми пореден сезон на Трапезица. За проучванията му бяха отпуснати около 22 000 лв., които са част от държавната субсидия за археология, предоставена от Министерство на културата. “Паралелно с разкопките успяхме да направим полева консервация и частично засипване на разкритата архитектура. По този начин гарантираме нейното съхраняване, за да може един ден при реализиране на идеята за ефектно художествено осветление и експониране на тази част от Трапезица, кварталът с неговата архитектура също да бъдат представени”, не скри удовлетворението си д-р Рабовянов.
Голяма постройка от втората половина на XIV век е другото голямо откритие на археолога от последния сезон. Сградата оформя северозападния ъгъл на квартала върху южната тераса на историческия хълм. Тя е заемала пространството между една от главните улици на Трапезица и малък площад, а на площ се простира на около 150 кв. м, което я прави една от най-големите не само в квартала, но и в крепостта. Археологът е разкрил няколко просторни помещения с плочникова настилка в приземието, свързани с четири широки входа, а те водят към главната улица и към страничните алеи. “Това подсказва, че вероятно става дума за странноприемница или подобна сграда с търговски и икономически функции. Добрият градеж, голямата площ и многобройните находки, които са повече от 200, доказват високия социален статус и имотно положение на нейните собственици”, категоричен е археологът. На база на намерените монети той определя, че странноприемницата е построена през 70-те години на XIV век, т.е. в началото на управлението на цар Иван Шишман, а животът за нея е приключил с напускането на града в самия край на XIV век.
Под нивото на сградата екипът на Деян Рабовянов е разкрил структури от каменно-медната и ранножелязната епохи. Той и хората му са попаднали още на многобройни ями за смет, землянка и некропол от XIII век. Това е периодът на създаване и утвърждаване на Трапезица като градско ядро. “Оказа се, че сградата е построена върху изоставен некропол, от който успяхме да проучим 5-6 гроба, а в някои от тях бяха запазени дори дървените ковчези. При едно от погребенията, вероятно на младо момиче, попаднахме и на златосърмен текстил”, разказа археологът.
Над 400 монети и много любопитни предмети от бита, облеклото, занаятите и военното дело в средновековния български град е открил на обекта д-р Рабовянов. Сред тях има ножове, прешлени за вретено, много керамични съдове, а някои от тях вече са предоставени за консервация и реставрация в лабораторията на Регионалния исторически музей. Според археолога интересни сведения носят и проучванията в района зад малката порта на Южната крепостна стена. Тази предназначена само за военни излази потерна е била разположена в трудно видима част на крепостта и е трябвало да осигури възможност на обсадените да атакуват в гръб евентуалния нападател на голямата Югозападна порта на Трапезица. Потерната е зазидана вероятно в смутния за държавата период след смъртта на цар Константин Асен, обхванал последните две десетилетия на XIII век.
В края на поредната експедиция специалистът вече е наясно с очертанията на жилищния квартал и времето на неговото съществуване. Той се е развил върху едно от най-удобните места на Трапезица – южната тераса, която е най-близо до реката и е най-южната точка на хълма. Разположен е между крепостната стена от юг, главната улица на Трапезица на север и порта и друга по-малка порта на запад и изток. Само в проучената си площ кварталът обединява около 15 сгради, два малки площада и вътрешни алеи.
“Застрояването му започва около 1350 г., в средата на управлението на цар Иван Александър. В определен момент, вероятно заради необходимостта на местното население да потърси защита в укрепените части на града по време на турската заплаха, започва изграждането на нови жилища. Това става по времето на цар Иван Шишман (1371-1395 г.). Тези къщи заемат всяко свободно пространство в квартала, като по този начин нарушават първоначалната планировка. За да се използва максимално мястото, някои от домовете са с трапецовидна форма, други имат извити стени”, твърди д-р Рабовянов. По думите му компактното застрояване показва желанието на столичните обитатели максимално да използват този най-удобен за строеж терен, което е довело до пренаселеност.
Според археолога понятието “квартал на богати или бедни” не съществува. Той е категоричен, че населението на Трапезица не се деляло според социалната си прослойка, тъй като те са попадали на жилища от 20-25 кв.м до 180 кв.м само единият етаж. Не само размерите на сградите, но и откритите в тях находки показват, че там е живяло проспериращо и образовано население от търговци, занаятчии, а вероятно и от духовници и военни. Жилищата обикновено са съчетани с търговски и занаятчийски работилници, а някои от тях са били двуетажни. Първият етаж се отличавал с монолитен градеж от ломен камък със стени, дебели до 60 см, а вторият етаж бил с паянтова конструкция.
Този квартал на южния склон, както и цяла Трапезица, са били напуснати организирано в самия край на XIV век. Местните жители са взели със себе си дори по-голяма част от строителните материали, използвани при градежа на къщите.

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/strannopriemnitsa-ot-vremeto-na-tsar-ivan-shishman-razkri-arheologat-deyan-rabovyanov-na-trapezitsa.html
« Последна редакция: Август 09, 2018, 14:34:08 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Търновград
« Отговор #28 -: Октомври 10, 2014, 08:07:19 »
Уникални разкрития на проф. Вачев в Търново!


Златни накити на знатни аристократи от средновековието откри при разкопки на Богородичния манастирски комплекс в местността "Френкхисар", източно от Царевец във Велико Търново археологът проф. Хитко Вачев.

Находките са златен пръстен с инкрустиран и обработен до съвършенство аметист, масивни златни обеци и златно копче от дреха. Едната обеца принадлежи на висш български воин. Тя е открита в единия от осемте гроба от XIII и XIV век разкрити при проучванията. Стояла е на дясното му ухо.

"Това е прабългарска традиция, която е оцеляла и се е предала през Средновековието. Обеци са носили висши български аристократи, заемали най-висшите постове в армията", посочи проф. Вачев. И уточни, че още преди 15 години историкът и преподавател във Великотърновския университет проф. Пламен Павлов в своя книга е публикувал рисунка, която се съдържа в един Венециански псалтир от XI век. На нея е изобразен Василий II Българоубиец, а пред него са коленичали осем български боляри. Върху ушите на двама от тях има златни обеци.

Другите златни накити - обеци и пръстен са на знатна дама и вероятно ктитор /дарител/ на манастира.

Тленните й останки са открити в зиданата гробница, в притвора на църквата в манастирския комплекс.  Без съмнение погребението е било семейна традиция, защото гроба на аристократката е от XIV век, а на военачалника от XIII век, т.е. те са били в родови отношения помежду си, смята проф. Вачев.

Обещани са 30 000 лева от държавата, които ще отидат за ДНК анализ на всички открити в притвора кости. Проф. Вачев ще търси доказване на родствена връзка на погребаните с династията Асеневци.

Сред откритите находки на обекта са и тракийска керамика, тухла, която е било положена под главата на друг мъжки индивид, погребан в гроба с аристократа. На нея има старобългарски надпис, който тепърва ще бъде изследван.

Богородичният манастир не е изграден на празно място. Под останките на средновековната църква има друга постройка, изградена през V век. По всяка вероятност това е ранновизантийска базилика. Откриват се много архитектурни детайли, които сочат че на това място е издигната в рамките на късната Античност, постройка с култово предназначение.

Църквата е същестувала от втора четвърт на XIII век, претърпяла е катаклизми, след това е въздигната отново през XIV век. Данни за това сочат двата пласта степописи. А погребението на висши аристократи и военни говори за царски манастир, равен на Великата лавра и царския манастир при манастира "Петър и Павел".

Църквата може да бъде възстановена почти изцяло визуално, с 3D, казва още проф. Вачев.

Зимата обектът ще бъде консервиран и ще разполага със защитно покритие.





http://sever.bg/


Търсят с ДНК царско потекло на болярин

Български аристократ от династията на Асеневци  може да се окаже погребан в новооткрит храм край Царевец. Става въпрос за църквата "Света Богородица" в местността Френкхисар, където продължават проучванията на проф. д-р Хитко Вачев. В една от зазиданите гробници археологът е открил следи от погребение на видимо знатен болярски род. В едно от гробните места са намерени масивни златни обеци, пръстен с внушителен аметист и части от дрехи с пришито златно копче.
Новооткритият храм съперничи по достолепност на "Св. 40 мъченици" и на "Св. Петър и Павел". Църквите са били строени в четирите посоки на света около града, за да го закрилят, разказват историците. Разкопките в средновековния  манастир, разположен в подножието на крепостта "Царевец", стартираха преди няколко месеца и още от началото обещаваха уникални разкрития.  Накитите от злато са били намерени в зазидана гробница в притвора на манастирския храм, който вече със сигурност може да бъде назован  "Успение на Пресвета Богородица". Бижутата се отличават с ювелирната си изработка и вероятно са били притежание на високопоставена дама от търновския царски двор. Златният пръстен е украсен с полускъпоценния камък аметист.
От писмените извори е известно, че през столичния период в Търново е имало три Богородични манастира, а проф. Вачев сега е открил един от тях. Храмът е изграден през 30-те години на ХIII век по времето на цар Иван Асен Втори. Светинята най-вероятно е продължила да съществува и през XIV век и вероятно се саморазрушава век по-късно. По думите на професора този манастир е упоменат в "Похвално слово за Евтимий" на Григорий Цамблак.
По време на проучванията археологът от Регионалния исторически музей е открил около 4000 фрагмента от стенописната украса на храма, които датират от XIII и XIV век. Повече от 700 са късчетата от мозаично изображение на Св. Богородица, изработено от стъклени плочки и полускъпоценни камъни. Сред интересните находки е и частично запазен надпис, върху който се чете думата "цар". Върху пълното разчитане на надписа вече работи проф. Казимир Попконстантинов.
Най-интересна за археолозите е едната златна обеца, принадлежала на висш български воин. Тя е открита в единия от осемте гроба от XIII и XIV век, разкрити при проучванията. Украшението е било поставено на дясното му ухо. "Това е прабългарска традиция, която е оцеляла и се е предала през Средновековието. Носили са ги български аристократи, заемали най-високите постове в армията", обяснява проф. Вачев. Още преди 15 години историкът и преподавател във Великотърновския университет проф. Пламен Павлов в своя книга е публикувал рисунка, която се съдържа в един Венециански псалтир от XI век. На нея е изобразен Василий II Българоубиец, а пред него са коленичили осем български боляри. Върху ушите на двама от тях има златни обеци.  Другите златни накити - обеци и пръстен, са на знатна дама и вероятно ктитор  на манастира, смята археологът.
Тленните й останки са открити в зиданата гробница, в притвора на църквата в манастирския комплекс.  Без съмнение погребението е било семейна традиция, защото гробът на аристократката е от XIV век, а на военачалника -  от XIII век, т.е. те са били в родови отношения помежду си, смята проф. Вачев.
Обещаните допълнителни средства от държавата в размер на 30 000 лева ще отидат за довършване на проучванията и за изграждане на защитно съоръжение. Средствата за ДНК анализ на всички открити в притвора кости ще трябва да се търсят тепърва. Те трябва да отхвърлят или докажат  родствена връзка на погребаните в църквата с династията Асеневци. Въпреки че никъде не съществува подобно ДНК за сравнение, ако се натрупат достатъчни емпирични данни, може да се предположи, че всички погребани са принадлежали към царското семейство. Сред откритите находки на обекта са и тракийска керамика, тухла, която е било положена под главата на мъж, погребан в гроба с аристократа. На нея има старобългарски надпис, с издълбан върху него кръст. Текстът най-вероятно е молитва, но до няколко дни проф. Попконстантинов ще разчете посланието, което е доста пострадало от времето.  Богородичният манастир не е изграден на празно място, смятат археолозите. Под останките на средновековната църква има друга постройка, изградена през V век. По всяка вероятност това е ранновизантийска базилика. Откриват се много архитектурни детайли, които сочат, че на това място е издигната в рамките на късната Античност постройка с култово предназначение.  Църквата е съществувала от втората четвърт на XIII век, претърпяла е катаклизми, след това е въздигната отново през XIV век. Данни за това сочат двата пласта стенописи. А погребението на висши аристократи и военни говори за царски манастир, равен на Великата лавра и царския манастир при манастира "Петър и Павел". Църквата може да бъде възстановена почти 1:1, смята и директорът на РИМ Иван Църов, а като за начало може да бъде представено и визуално с 3D графика.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=24643
« Последна редакция: Октомври 12, 2014, 19:30:28 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Търновград
« Отговор #29 -: Октомври 15, 2014, 21:09:21 »
Археолози разкриха голяма църква на хълма Трапезица


Специалисти откриха нови археологически находки на хълма Трапезица в старата столица Велико Търново – най-голямата кръстокуполна средновековна църква от времето на Второто българско царство и бойна кула и напречен зид, строени по времето на цар Иван Александър [1331-1371].
Предполага се, че църквата е от средата на XIII в.
При разкопки в югоизточната част на царския хълм Трапезица археолозите попадат на прецизно обработени камъни, подредени в точни редове. Учените твърдят, че това е част от 19-ата църква на хълма, с внушителни за времето си размери.
"Дължината ѝ е около 17 метра, ширината ѝ е около 9 метра, което я прави една от най-големите, ако не е и най-голямата църква на Трапезица. Надяваме се, че през следващия археологически сезон ще установим строителната хронология, точния план на църквата и най-важното - евентуално зидани гробници в нейния притвор така, както е в съседната от север църква номер три", обяснява археологът доц. д-р Мирко Робов, цитиран от NovaNews.bg.
През изминалия археологически сезон учените разкриха на хълма и масивна варовикова колона. Година по-късно се оказва, че тя е част от новоразкритата кръстокуполна църква. Предполага се, че в храма има ценни находки в запазени гробници, тъй като, за щастие, църквата е останала непокътна от иманяри.
"Ние се намираме на едно място, което е видимо откъм най-натоварения посетителски маршрут на Царевец, тоест площадът пред Царевец и подхода към двореца и патриаршията, тоест, разкриването и експонирането на архитектурни паметници тук обогатява в значителна степен историческия пейзаж на столично Търново", допълва археологът доц. д-р Мирко Робов.
Археолозите проучват древния феодален ансамбъл на хълма Трапезица от 2007 година. Комплексът е с внушителните 3000 квадратни метра, до момента са разкрити няколко средновековни църкви, зидани гробници, както и десетки предмети, монети и бижута от времето на братята Асен и Петър.
В рамките на разкопките на крепостта Трапезица археологическият екип на доц. Константин Дочев откри
бойна кула и напречен зид, строени по времето на цар Иван Александър.
Отбранителното съоръжение е изградено в периода между 1355 и 1360 година, когато са били налице първите сигнали за предстоящата османска инвазия, уточни за БТА доц. Дочев.
Той посочи, че кулата е с основи 5,5 на 8 метра, а като височина е била не по-ниска от 16 метра. Тя се намира в северозападна посока, но като допълнително военно съоръжение е била издигната извън основната крепостна стена на Трапезица, допълни историкът.
По думите му вероятно тук се е намирал един от най-населените квартали на средновековната българска столица. До момента той не е проучван.
Според хипотезата на специалиста, кулата е трябвало да пази както квартала, така и многобройните църкви, в които са били мощите на светци-благодетели на Търново.
Данни за тази част от крепостта Трапезица се намират в записките на основателите на българската археология д-р Васил Берон и Моско Москов. Те посочват, че северозападна част от крепостта носи името "Жидов гроб".
Засега това са археологически сондажи, но продължаването на теренните дейности би изяснило особеностите на българския средновековен град и би хвърлило светлина върху произхода и потеклото на втората съпруга на цар Иван Александър - Теодора, смята историкът.
Археологическите дейности ще продължат през следващите десет дни. Финансирането им - 22 хил. лв., е осигурено подоговор между Министерството на културата и филиала на Националния археологически институт към БАН във Велико Търново.

https://www.vesti.bg/bulgaria/arheolozi-razkriha-goliama-cyrkva-na-hylma-trapezica-6024802


Кула от времето на цар Иван Александър откри археологът проф. Константин Дочев на крепостта Трапезица


Велико Търново. Кула от времето на цар Иван Александър откри археологът проф. Константин Дочев на крепостта Трапезица. Това каза за Радио „Фокус” – Велико Търново проф. Константин Дочев. През настоящия археологически сезон той прави проучвания в югозападния сектор на хълма. По думите му, това е най-южният и най-ниският край на крепостта, за това и ромеите, а след това и братята Асен и Петър, укрепяват много добре, допълнително с високи и широки кули. Според него, не случайно и мощите на Св. Иван Рилски се пренасят точно на Трапезица, за да бъдат пазени на сигурно място. „Може би, до времето на Иван Асен Втори до 1220-1222г. тя е чисто военна крепост, тук са били разположени войниците и гарнизона. По-късно, може би, поради природни катаклизми стената, която е много здрава и плътна, изградена от големи камъни и хоросан, се събаря. Вече през средата на 14 в. е настанено военно население, но църквите продължават да съществуват, крепостта остава свято място”, разказа проф. Дочев. Мощите на редица светци са били разположени в църквите на Трапезица, като археолозите вече са разкрили 20 църкви. През 14 век, когато се разбира, че ислямския свят ще нахлуе в Европа и най-вече на територията на Византия и на България, българският цар Иван Александър, късно, но своевременно, започва да доукрепява столичния град, който е бил многолюден. В тази част в подножието на Трапезица е имало голям жилищен квартал, въпреки че в момента е oбрасал с храсти, има доста жилищни сгради, по всяка вероятност и църкви. Археологът обясни, че цар Иван Александър е нямал толкова средства да укрепи Царевец и Трапезица с околовръстни здрави стени, поради което той пуска напречни стени със съответни кули. Те не са толкова добре изградени както стените по времето на Асен и Петър, а сега могат да се виждат от към Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий”, две от тях са от към църквата „Св. 40 мъченици” със стълбища за водоснабдяване, такива напречни стени има и от страната на Владишкия мост. „Тръгнах от един едва показващ се хоросанов зид, който е на около 20 м от днешната жп линия, и попаднах на тази кула, която разкрих преди повече от седмица. Тя е доста голяма - 5,5/8,5 м, тоест около 50 кв м и, за щастие, в посока нагоре започна да се разкрива този напречен зид, който е пазел не само жилищния квартал на Трапезица, но и целия град от нападения от север. Градът е бил многолюден, много добре укрепен”, разказа още археологът. Според него, ако Министерство на културата отново отпусне средства, ще бъде проучен напречния зид от кулата нагоре до околовръстната стена. Той е категоричен, че това не е самоцелна дейност, защото околовръстната стена е много добре запазена - около 3-4 м. „Представете си от кулата, която е издигната и реставрирана срещу Царевец, който е осветен, ако напречния зид и кулата се възстановят, крепостта Трапезица и тя да се освети, да се направят подходи – ще бъде още по привлекателен център и ще привлича още повече туристи на хотелите и ресторантите, които са точно към югозападния край на Трапезица”, посочи проф. Дочев.

http://www.focus-news.net/news/2014/10/17/1978640/kula-ot-vremeto-na-tsar-ivan-aleksandar-otkri-arheologat-prof-konstantin-dochev-na-krepostta-trapezitsa.html
« Последна редакция: Август 09, 2018, 14:36:45 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf