Археологически находки в Бургаска област

Нови уникални открития направи екипът археолози, който работи в крепостта “Русокастрон” край село Русокастро. Те показват, че древната твърдина е била от изключителна важност, както през времето V-IX век след Христа, така и в българското царство.

Десетки монети, оръжия, предмети от бита и две погребения, на жена и дете, свидетелстват за бурния живот, кипял между крепостните стени. За съжаление, варварските действия по време на военното учение “Щит 82”, са унищожили най-горните пластове от вековната история на Русокастрон.

Жалко..., а там са се криели времената на Иван Александър... малко преди падането ни под турско робство, може би щяхме да разберем нещо интересно...

както през времето V-IX век след Христа, така и

Че то V-IX век след Христа е Българското царство...

Не е било. Територията влиза в пределите на България по времето на Крум, тоест IX в.

От V-ти до IX в. е бил във Византия, преди това също.

Надпис на старобългарското име Братон е открит при разкопките на крепостта "Русокастрон".Надписът е от два реда, написан на кирилица и е от началото на Х век.

Това доказва присъствието на български гарнизон в крепостта, изградена преди 1500 години, съобщи за БТА н.с Цоня Дражева, ръководител на археологическите проучвания на крепостта.

Това е единственият открит досега раннокирилски надпис в района, уточни Дражева.

Открити са още старобългарска керамика, оръжие и украшения от IX-X век.

Крепостта се намира на три км северно от бургаското село Русокастро.
Тя е изградена, когато към столицата на Византия - Константинопол нахлули аварите и опожарявали територията на Източна Тракия.

При разкопките на южната страна на крепостта са били открити части от двойната укрепителна система, състоящата се две каменни стени. Те са с дебелина от 1,6 и 2 м, изградени от добре подредени каменни блокове.

Многобройни са находките от различни железни, бронзови и костени оръжия и предмети, свързани с въоръжението на военния гарнизон и конструкциите на дървените врати, скари и бойни пътеки.

Проучени са и две жилищно-стопански сгради, долепени до вътрешната крепостна стена. Вероятно това са били казармите на военния гарнизон с конюшни, ковачници, кухненски и други стопански части, каза Цоня Дражева.

Археолозите са открили също водни съоръжения - щерни за съхраняване на вода.

Дражева посочи, че предстои аварийна консервация на разкритите крепостни съоръжения и сгради, както и реставрация на находките.

Археолози разкриха таен проход, свързвал древната крепост Русокастрон (близо до Бургас) с близката река, информира бТВ.
Кулата, замаскирана като част от отбранително съоръжение, всъщност е снабдявала с вода жителите на крепостта. До нея водел таен проход, построен през V век.
"Това нещо е било под земята в голямата си част, с платформа отгоре, като по този начин отвън е било скрито. Самото съоръжение изглежда отвън като една малка крепост, която просто е куха, с таен проход вътре в нея и с кладенец", разказа археологът Милен Николов.
Според археолозите проходът е изграден върху пътека, използвана още от траките, които посещавали древното светилище на Богинята-майка в пещерата над него. Днес то е известно сред местните хора като Русината дупка.
Русокастрон, наричана още Червената крепост, тъй като е изградена от червени скали, е играла важна стратегическа роля, спирайки нашествията на варварските племена към Византия. По-късно става част от охраняемата граница между българската и византийската държави.
Крепостта продължава да съществува по времето на Второто българско царство като основен форт, пазещ на север и на юг - или съм сърцето на България, или към сърцето на Византия. Ето защо всички са се стремили да превземат Русокастренската крепост, обяснява Цоня Дражева, ръководител на разкопките. С крепостта е свързана и последната българска победа преди падането на страната под турско робство.
Въпреки че е паметник на културата, при военни учения през 1982 година е разрушена голяма част от Червената крепост. "Отгоре пускат БТР-и, с насочен взрив разрушават замъка на крепостта и църквата, която ние намерихме като един скелет", разказва Дражева.
Вандалските актове не спират и днес. Поради голямата й площ крепостта е трудно да бъде опазена. Сега надеждите на археолозите са с помощта на европейски фондове стените на Русокастрон да бъдат издигнати отново. www.vestnikataka.com

Казимир Попконстантинов, откривателят на тленните останки на Свети Йоан Кръстител: Шансът да попаднеш на светите мощи е едно на сто хиляди

Интервю на Хенриета ГЕОРГИЕВА

Наистина може да имаме втори Ерусалим, тъй като отзвукът в световната преса е огромен

Казимир Попконстантинов е роден през 1942 г. Завършва Духовната семинария в София и история във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. От 1996 г. е професор по археология във Великотърновския университет. Бивш декан на Православния богословски факултет и ръководител на катедра Археология. Преподавател в специалност теология в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Името Казимир дължи на баща си, ерудиран свещеник, владеещ пет езика, поклонник на полската култура. Името носят поне 8 полски крале, както и светец, политици, учени.
Проф. Попконстантинов е член на Археографската комисия към НБКМ и на Международния съюз на славистите. Дългогодишен музеен работник и полеви археолог с големи приноси в областта на старобългарската епиграфика.
През 1985 г. е удостоен с Кирило-Методиева награда на БАН за принос в развитието на славистиката и старобългаристиката, а през 2000 г. - с Годишната академична награда на БАН в областта на хуманитарните науки за принос в изследването на средновековната българска култура. През 2004 г. е носител на Хердерова награда на Фондация “Алфред Тьопфер”, Германия, и на Виенския университет.

- Поздравления за изключителната находка! Очаквана ли беше тя за вас, или изненада?

- Изненада е за другите. А за мен, както и за моя екип ­ доц. д-р Росина Костова от Катедра Археология във Великотърновския университет, н.с. Цоня Дражева, директор на Регионалния исторически музей в Бургас, находката е плод на целенасочено изследване.
През 2009 г., работейки в ранния храм - не манастирския от XIII век, а храма от края на IV и началото на V век, открихме там втори храм. Оказа се, че първият храм е бил разрушен някъде към края на VI век след нашествие на аварите в 586 г. - както по Черноморското крайбрежие, така и надолу към Константинопол. След разрушаването на този храм той е бил в забвение не по-малко от 200-300 години. Пак по инициатива на Константинопол храмът е възстановен и може би тогава е положено началото на манастира, който сега проучваме. Това е въпрос, на който ще дадем сигурен отговор в следващите години.
Проучвайки строителната история на храма, решихме да направим проверки там, където е мястото на олтарната маса в олтара. Закономерно е под стълба на светия престол да има мощехранителница или реликварий със светите мощи на светеца, на когото е посветен храмът. Така на 28 юли в 13.30 открихме реликвария. Тъй като обаче за останалите това ще бъде изтълкувано като изненада, въпреки че сме на остров, поканихме медиите, за да се документира още в самото начало изключително важният момент. Наистина е важен, защото по цялото Южно Черноморско крайбрежие - от нос Емине до Константинопол, не е откриван реликварий на място по време на археологически разкопки. Има един-единствен случай - в Поморие, в средата на миналия век. Този реликварий сега се намира в Музея за византийско изкуство в Атина.
И така, нашето откритие е изключително и важно не само за нас, археолозите, а и в областта на християнската и манастирската археология.
Затова решихме да бъде отворен реликварият пред журналисти и комисия, за да няма спекулации от рода: То нямаше нищо вътре, ама те са сложили там няколко кокалчета и сега обявяват чудеса!

- Как все пак ще отговорите на скептиците, които ще продължат да изказват съмнения дали това са наистина тленните останки на Свети Йоан Кръстител? Ще бъде ли направен въглероден анализ?

- Да, такъв анализ ще бъде направен. А що се отнася до скептиците - ако отделяме такова голямо внимание, за да убедим скептиците, това означава да си губим напусто времето. Ние работим не за скептиците, а за автентичната наука археология. Не да шарлатанстваме, както това се прокрадва сред някои колеги, без да споменавам имена, те са известни сред нашите среди. Тук веднага трябва да подчертая, че зад гърба си имам 42-годишен труд в проучването на 4 от най-първите манастири от Първото българско царство.
Бях поканен от проф. Божидар Димитров, в качеството му преди на директор на Националния исторически музей, да поема ръководството и да продължа проучванията на църквата “Свети Йоан”. Колегата Димитров знае отлично какво съм направил досега - и аз, и членовете на екипа ми.
Така че ако скептиците не искат да повярват на нашия професионализъм, на нашата солидна подготовка, на археологическия материал и още по-точно на епиграфския материал - какви повече доказателства да им се дадат? Това е рядък шанс и за да не звучи преувеличено - 1 на милион, ще кажа 1 на 100 000 да се попадне на такава находка и на другата, която съпровожда реликвария и всъщност е “ключът” със своя надпис за разгадаване чии мощи са в този реликварий.
Ако трябва да бъда краен, но не искам да бъда - нямаме нужда от анализ с С 14, от всякакъв вид изследвания, защото археологическият материал е категоричен, надписът е още по-категоричен.

- Тоест вие нямате никакви съмнения, че това са тленните останки на Свети Йоан Кръстител?

- 300 на 100 съм сигурен, защото това се потвърждава от друга находка, която бе само на 1.20 м западно в същия пласт от реликвария, който открихме. Колкото ще и парадоксално да прозвучи за скептиците, май са прави мои колеги и от България, и извън България: Явно, Казимире, Господ е решил ти да направиш това и да ти поднесе допълнителния дар заради скептиците с надписа върху една малка каменна кутийка. Тя всъщност е също реликварий, в която са били част от светите мощи на Свети Йоан и които след това, когато са донесени тук, са поставени в реликвария. Защо съм убеден? Защото това е шансът - онова е благодарение на нашите познания (моите и на екипа), а тук е шансът. Това е изненадата - откриването на тази кутийка. Когато я вдигнахме от пръстта след внимателното документиране, оказа се, че върху кутийката има надпис. На дъното на кутийката от външната страна е отбелязано по посока на часовниковата стрелка на гръцки това, което ще предам на съвременен български: Господи, помагай на твоя раб Тома. Има отделни букви, които са отчупени, които ще възстановим в текст. Едната част е силно замърсена с пръст, която трябва да се почисти. От другата страна е отбелязано, че мощите на Свети Иван, на гръцки Агио Йоано, са пренесени на 24 юни, това е рождената дата на Свети Йоан Кръстител. И на това ли скептиците ще кажат, че не е доказателство?!

- Осигурена ли е надеждна защита на находката?

- Да, осигурена е. Беше само за ден в полицията, докато се уредят административно въпросите за съхраняването. Останките ще бъдат съхранени в храма “Свети Георги” в Созопол. А реликварият ще си остане в Созополския музей въпреки аспирациите, екипът ще отстоява това, да останат там, където са открити, където им е мястото.

- Наричате остров Свети Иван много приятен ребус. Очаквате ли нови изненади, нови големи находки там?

- Всяко година остров Свети Иван ни поднася изненади. Миналата година открихме в последните две помещения от манастирския скрипторий - място, където се пишат, превеждат и орнаментират книги, два бронзови щемпела, които се използват за нанасяне на украсата върху кожената подвързия на ръкописите от Средновековието. Това също може да бъде причислено към изненадите - знаем за съществуването на такива щемпели в средновековната българска археология, но досега не бяха открити. Нашият екип е първият, който попадна на такива щемпели. Така че всяка година има изненади.

- Ще направи ли находката България в център на поклонническия туризъм? Реална ли е възможността Созопол да стане българският Йерусалим?

- Не е преувеличено, Созопол наистина може да стане Йерусалим номер 2. Знаменателно е откриването на частици от мощите на Свети Йоан. Широката популярност на Свети Йоан Предтеча в целия християнски свят - в католическия Запад и православния Изток, ще помогне за популяризирането на поклонение пред светите мощи. За да стане Созопол притегателен център за поклонници, ще помогне и наличието на частица от светите мощи на апостол Андрей, частица от Светия кръст - три важни елемента, които могат да разпалят любопитството и у вярващите, и у любопитковците, и у скептиците.

- Умеем ли ние, българите, да използваме даденостите и съкровищата си?

- Веднага след оповестяването на находката у туроператорите възникнаха идеи за създаване на пакети и за поклоннически туризъм, което ще обогати и допълни досегашните маршрути, включващи предимно стария град в Созопол. Смятам, че умеем да вдигаме шум. Знам поговорката: Всяко чудо за три дни. Но отзвукът в световната преса е много силен - от Америка до Москва, да не говорим за Балканите - Гърция, Сърбия, Македония. Вселенският патриарх Вартоломей е силно впечатлен от находката и е помолил колегата Божидар Димитров да му изпраща цялата информация, за да следи развитието на нещата.

- Има ли нещо вярно в информацията, че находката ще пътува до борсата в Нови Сад наесен?

- О, изключено е излизането на светите мощи от границите на България, екипът има още работа върху тях. Без съгласието на откривателите това няма да стане, дори да звучи като ултиматум. Първо трябва да обработим всичко. При отварянето нямахме физическа възможност, ще го направим в близките дни. Не може за сметка на науката да се вдигне шумотевица и евтина слава.

- Не сте привърженик на евтината слава. Това ли е най-сериозното ви откритие досега?

- Навремето моят учител в областта на археологията проф. Станчо Ваклинов във Великотърновския университет казваше: Ще имате шанс, птичката на щастието ще ви кацне на рамото, използвайте го поне веднъж - то не се връща! Предизвикателно казвам: Птичето още не е отлетяло от моето рамо, защото в продължение на близо 40 години имам великолепни открития - манастирския скрипторий и книжовно средище при село Равна, Провадийско, преди 20 г., Княжеския манастир, манастира, в който ме хващате за този разговор - това е най-големият скрипторий в целия византийски свят, чийто ктитор е свети княз Борис. Скрипторият е с огромни размери - едното крило е 40 м, другото е близо 30 м. Към този списък ще прибавя манастира на чъргубила Мостич в Преслав, сега манастира “Свети Йоан”, изследванията ми в областта на скалната манастирска архитектура и археология. Дори с това да приключа, ще ми е достатъчно за цял живот - това е черешката на тортата до този момент. Не на всеки се удава да открие мощи на светец. Няма степенуване на светци - пред бога всички сме еднакви, светците също. Но Свети Йоан е най-широко известен с това, че е предшественикът на Исус Христос и неговият кръстител. Толкова страни в света се борят за това, кой има повече свети мощи на Свети Йоан, понякога дори може да става въпрос за фалшификации, докато при нас истинността на находката е категорична ­ открита в земята. Реликварият е престоял в земята само на 30 сантиметра дълбочина от подовото ниво на храма близо 1500, а може и 1600 години.

- Кое помага на съвременния археолог най-много?

- На първо място солидната подготовка, познанието - точно това учим студентите в специалност Археология на Великотърновския университет. Това ги прави конкурентоспособни - няма музей в България, в който да нямаме поне един възпитаник.
Като добавка за признанието на изследванията, които провеждаме с доц. Росина Костова, през 2004 г. ми бе присъдена международната Хердерова награда. Тя се дава за заслуги във връзка с изследването на европейската култура. А тази награда на Виенския университет и на германска фондация не е както тук, при нас, се раздават наляво и надясно, а за избраници, които са проучвани в продължение на години. Смятам, че това е също достатъчен аргумент, за да ми се има доверие.

- Чувствате ли се като български Индиана Джоунс?

- О, не, не, изключено е. Това глупаво сравнение, което си приши самозванецът Николай Овчаров, пардон, но, както се изрази веднъж проф. Маргарита Ваклинова, директор на Националния археологически институт с музей към БАН - Индиана Джоунс е от женски пол, не от мъжки. Ако някой иска да си приписва женски пол, нека да си го пришие.

- Наистина ли скрипторият, който проучвате в момента, удивително прилича на описания в една от най-известните творби на Умберто Еко ­ “Името на розата”?

-Така е и не е така. Така е, доколкото читателите могат да си представят онова, което са видели във филма. Скрипторият в местността Караачтепе във Варна няма паралел до този момент.
Съпоставянето с описания от Умберто Еко скрипторий е дотолкова, доколкото дейността тук вече е онагледена от самия план - в тези съответно 40 и 30 м имаме отделни помещения без врати с размери 3 на 2.40 метра, широк коридор 5 м, където са разположени масите. Във всяко сепаре един чете, друг превежда, един пише, друг преписва, трети орнаментира.

- Какво си казва човек след такъв успех? Накъде повече?

- Човек винаги иска повече, но аз нямам какво повече да искам. Човек само трябва да върви напред и да е коректен - към останалите, към науката и към себе си. Да не гони евтината слава!

ПЛОВДИВЧАНИН ПРАВИ ЗЛАТНА УРНА
Временната урна за мощите на Йоан Кръстител е от пловдивския църковен магазин “Свети Стилиян” на Веселин Иванов. Премиерът Бойко Борисов прави ктиторски дар, като плаща с лични средства изработката на уникален реликварий от позлата и сребро. Докато той стане готов, мощите ще се пазят в подобна кутия от същия магазин.
Кутията, в която ще се пазят мощите на Йоан Предтеча, е позлатена, а библейските сцени, които са изобразени върху нея, са от чисто сребро. На капака є е старозаветната Света Троица. Отпред е представено Успение Христово, а на задната є страна - Успение Богородично. От двете страни на хранителницата има изобразени ангели и архангели, изработена е изцяло по канона.
Като размери кутията не е голяма - 25 на 20 сантиметра, висока е 16 сантиметра. Отвътре е подплатена с червено кадифе, в което ще бъде положена светинята от Созопол. Под капака има плосък стъклен похлупак, за да може миряните да виждат мощите и в същото време те да бъдат предпазени от запрашаване или друго физическо въздействие.

Проф. Казимир Попконстантинов: о. Св. Иван крие още тайни - Проф. Попконстантинов, освен с откритите мощи на св. Йоан Предтеча с какво като цяло манастирът "Свети Йоан" е важен за нашата история?



- Манастирът наистина е ключов за нашата история и то в няколко посоки. На първо място това се отнася до датировката на човешкото присъствие на острова. Дълго време се дискутираше, дали там е имало светилище на бог Аполон. Ако това наистина е неговият храм, вече ни обяснява и защо манастирът е наречен на свети Йоан Кръстител. Под основите на храма, в който открихме мощите, се натъкнахме на следи от предходната епоха. Но никой не прави храм на пустинен остров - църква се строи за богомолци, а не за монаси. Така че най-логично е, че става въпрос за манастир, основан още в края на IV век.

- А защо е посветен именно на св. Йоан Предтеча?

- От Евангелието знаем, че той е и свидетел, и предшественик на Иисус Христос. Но същевременно е и покровител на византийските императори, техен застъпник пред Господа и посредникът, който пренася Божията благодат върху императорите. И не на последно място, той е и покровител на монасите, защото е и първият отшелник. На него още в IV век има посветени 32 църкви и 8 манастира в Константинопол. Така че не бива да ни озадачава, че светата обител е кръстена именно на него.

- Това ли ви дава убеденост, освен, разбира се, надписите, че мощите са именно на Предтеча?

- През 956 г. ръката на св. Йоан е пренесена от Антиохия в Цариград от Константин VII Багренородни. След около три века поклонникът Антоний от Новгород я вижда сред реликвите на дворцовата константинополска църква "Св. Богородица Форос" (означението е сгрешено; става дума за малкия храм "Св. Богородица на фара", построен в южната част на големия императорски дворец до кулата с фара, откъдето и името на храма - б. р.). През 1484 г. ръката е дадена на Ордена на хоспиталиерите, които тогава са базирани на остров Родос. През ХVI век те я връщат на Османската империя и сега може да се види в двореца-музей Топкапъ в Истанбул заедно с част от черепа на светеца.

- За него претендират и във Франция?

- През 1200 г. горната част на черепа заедно с косата се е съхранявала в църквата "Св. Богородица Влахернска" в Константинопол. Именно тази част е в Топкапъ заедно с ръката. А лицевата част, от която сега и ние имаме малка частица със зъб, е пазена в манастира "Свети Йоан Студиос" (известен като Студийския манастир - б. р.). Именно за нея се предполага, че кръстоносците са я подарили през 1206 г. на френския крал Луи IХ Свети и сега тя се пази в Амиен.

- Как попадат мощите в Созопол?

- Това едва ли е работа на император или патриарх. Това е дело на някой монах или по точно на група монаси, които са организирали това пренасяне на част от мощите на Кръстителя.

- Защо реликвариите бяха на две места?

- Този храм, в който открихме мощите, е върху част от самия храм, изгорен през 586 г. от аварите. След това е бил възстановен през IХ век и тогава се разширява на изток, където е изградена и по-голяма абсида. При тази реконструкция монасите пренасят реликвария от стария олтар в новия. А по неизвестни причини оставят на старото място малката каменна кутийка с надписите.

- Очаквате ли да откриете мощи на други светци на острова?

- В това отношение имам една догадка - дали неиндифицираните засега костици не са именно на други светци? Затова ще пледирам лично пред господин премиера Бойко Борисов да отпусне средства, за да се направи анализ с въглерод 14. Това за съжаление е скъп метод, който не се прави у нас.

- Къде са най-добрите лаборатории?

- В Германия, особено тази в Мюнхен.

- Вие откривате втори голям скрипториум след този край Варна. Защо тези наши средновековни "издателства" са край морето?

- Ще ви отговоря с едно изречение - край водата културата е по-богата. Но наистина, още през 80-те години заедно с колегата Павел Георгиев отрихме скрипторий край Равна, Провадийско. Там се натъкнахме на 330 надписа на 5 графични системи - руническа, гръцка, латинска, кирилица, глаголица и билингва - кирилица и руни. А това говори за невероятната ерудиция на работещите в този скрипторий. И най вече - че прабългарската писменост, руните, е била съхранена до късно и дори използвана в Църквата. Този скрипторий беше с дължина 30 метра - три помещения по 10 метра, точно като този в "Свети Йоан". А този край Врана, който проучваме сега заедно с доц. Росина Костова, ст. н. с. Валентин Плетньов и студентите от ВТУ, е 70 метра и с 13 помещения. Можете да си представите мащаба на работата, която е кипяла там по времето на княз Борис I и цар Симеон Велики.

- Къде според вас трябва да бъдат изложени мощите на Йоан Предтеча?

- В никакъв случай на острова, каквито идеи вече се подхвърлят! Освен че ще бъде трудно достъпно на поклонниците, мощите може да станат лесна плячка на всеки авантюрист. Най-удачното място е храмът "Св.  Кирил и Методий". Той е в центъра на Созопол, на един широк площад, където има място за паркиране.

http://dveri.bg/3khxr

Българското правителство разчита мощите на Йоан Кръстител да донесат спасение - от финансово естество, пише американският в. "Уолстрийт джърнъл". Изданието коментира, че България, най-бедната страна в Европейския съюз, може да се възползва от икономическо чудо, пише Mediapool. Брутният вътрешен продукт на страната спадна с 5 процента миналата година и се сви с 3.5 на сто в първото тримесечие на тази, производството намаля, а безработицата нарасна, припомня "Уолстрийт джърнъл", цитиран от БТА.

Вестникът отбелязва, че за да помогне на страната да излезе от най-тежката рецесия от падането на комунизма там преди 20 години, българското правителство иска да насърчи туризма и шумната реклама на находката е част от плана. Финансовият министър каза, че иска да удвои финансирането за развитие на религиозния туризъм, "така че да направим тази история печеливша", отбелязва вестникът.

Религиозните поклонения са внушителен бизнес по света. Находката нарежда България сред страните, които твърдят, че притежават мощи от Йоан Кръстител, обезглавен по заповед на цар Ирод, отбелязва "Уолстрийт джърнъл". Според древната традиция, главата била погребана в двореца на Ирод в Ерусалим, но с времето части от предполагаемото тяло на Свети Йоан били пренесени на различни места в Европа, Близкия Изток и Южна Азия. Църква в индийския град Колката твърди, че пази част от ръката на светията. В катедралата в Аахен, Германия, казват, че съхраняват платното, в което било увита главата на Св. Йоан. Истанбулският дворец Топкапъ също претендира, че притежава части от едната ръка и главата на пророка. Присъствието на мощите на Йоан Кръстител не се е оказало златна мина за нито едно от тези места, но българските власти са оптимистично настроени, допълва "Уолстрийт джърнъл".

Изданието припомня, че останките, включващи парче от череп и зъб, бяха открити миналия месец при разкопки в манастир от четвърти век на остров Св. Иван на българското Черноморие. Те се намирали в запечатан реликварий, заровен до миниатюрна урна с името на Св. Йоан и рождената му дата. Властите в опасяващата се от рецесия страна смятат, че мощите ще дадат силен тласък на туризма, привличайки вярващи от съседните православни държави в близкото до находката курортно градче.

Десетки милиони долари вече бяха отделени за подготовка за очаквания наплив от посетители. Строителни екипи разширяват пристанището и строят голям паркинг. Туристическите наръчници бяха редактирани, подготвят се и нови указателни табели, които да насочват хората към мястото, на което се намират мощите.

Финансовият министър Симеон Дянков, каза, че не е религиозен, но мощите са първокласно откритие и потенциалните приходи за България са несъмнени, посочва вестникът.

Ръководството на Българската православна църква обяви находката за автентична. Това е свято откритие, то не е предмет на науката. Светите мощите на Св. Йоан излъчват чудотворна сила. Не мога да обясня това с думи, казва Сливенският митрополит Йоаникий.

Археологът Красимир Попконстантинов, който отговаря за откритието в Созопол и когото вече приветстват като национален герой, твърди, че находката е от същия ранг като Плащеницата от Торино, че е оригинална и е от голямо значение за целия християнски свят.

Изданието отбелязва обаче, че има и скептици, които се съмняват в произхода на мощите и потенциала им като източник на приходи. Според историка Михаел Хесеман, който помага на Ватикана да датира реликвите, мощите са автентични, но те нямат притегателната сила на по-известните религиозни обекти като Плащеницата. Римокатолическата църква пък смята, че въпросът трябва да бъде по-подробно проучен.

Новината за находката обаче вече привлича интерес. Посетителите в църквата, в която са изложени временно мощите, са се увеличили от стотина на около 3000 дневно.

http://bolgari.org

 Нов реликварий с мощите на свети Йоан Кръстител и с надпис “Дар от министър-председателя на Република България  Бойко Борисов, август 2010 г.” получи вчера църквата “Св. Георги” в Созопол. Светинята бе предадена на отец Иван от министър Божидар Димитров. “Възмутително е. Не може в Рим да сменяш плочи и да си пишеш името отдолу, сега и на реликвария, и къде ли не. Не е той Господ в България, който трябва да си щампова името на всички български духовни светини.” Така проф. Николай Василев реагира пред Бгнес на надписа от премиера Борисов върху мощехранителницата.
Той каза още, че вярващите не се нуждаят от доказателства и изследвания за автентичността на мощите на св. Йоан Кръстител: “Вярата е тази, която крепи религията - за мен е по-важно хората да вярват в тези мощи.”
Новата мощехранителница за костите, намерени неотдавна в основата на храм на остров Св. Иван, е от сребро с позлата. Дело е на пловдивския майстор Ганчо Ганев. Кметът на Созопол благодари на правителството за жестовете към града.
Министър Димитров каза, че от страната се стичат миряни, за да видят мощите на Йоан Предтеча. Той цитира и статия на авторитетния в. “Уолстрийт джърнъл” от петък, в която историкът Майкъл Хесмън, който помага на Ватикана, казва, че находката “изглежда е автентична”.

http://www.plovdivmedia.com/29508.html

---

Редактирано от модератор: Подмяна на невалиден линк с валиден.

Нов реликварий с мощите на свети Йоан Кръстител и с надпис “Дар от министър-председателя на Република България  Бойко Борисов, август 2010 г.” получи вчера църквата “Св. Георги” в Созопол. Светинята бе предадена на отец Иван от министър Божидар Димитров.

Е т`ва ако не е ПиАр с човешки кокали, здраве му кажи!

Божидар Димитров, министър без портфейл, пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г-н Димитров, днес православната църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител, имаше ли много поклонници в Созопол, където са изложени мощи на светеца?
Божидар Димитров: Днес в деня на отсичането на главата на Свети Йоан Кръстител пред созополската църква „Свети Георги”, където са положени откритите в края на юли на остров Свети Иван мощи на Свети Йоан Предтеча, се изви огромна опашка. За да почетат и да се поклонят пред мощите на светеца в деня на неговата гибел, дойдоха хиляди не само летовници от Созопол и околните курортни градчета и села, но и десетки автобуси от цялата страна. Дойдоха от София, но също и от Стара Загора, Ямбол, Сливен, Карнобат и други градове и села в Южна България; групи автобуси има и от Шумен и Варна. Много от посетителите са руснаци и румънци, има и специален автобус, докарал поклонници от Грузия.
Фокус: Защо за руснаците мощите са толкова важни? Преди няколко месеца в Рим, когато на представителите на руската църква подарихте частица от Светия Кръст, това им направи също силно впечатление. Тогава заедно с българските свещеници участваха в обща служба пред гроба на Свети Кирил Философ на 24 май.
Божидар Димитров: Руснаците наистина са дълбоко религиозни и многократно при откриване на свети мощи в Русия, са го доказали. Спомням си, че преди 15-ина години, когато бяха открили мощите на патриарх Тихон, литийното шествие беше 800 километра и десетки хиляди вярващи го изминаха пеша. 800 километра от мястото на намирането до Москва, където бяха пренесени във Вселенския събор, литийното шествие трая може би цял месец и след мощите вървяха десетки хиляди хора. Много хора не знаят, но още в началото на Великата Отечествена война, Сталин е убеден, че само с идеите на комунизма трудно ще победи хитлеристите. Тогава се е обърнал към изконните руски ценности, отворил е затворените след революцията църкви, освободил е оцелелите свещеници от лагерите. Запазени са и едва сега излизат снимките, тъй като цензурата по време на войната и след нея не е позволявала, на десетки църкви, препълнени с войници, които пренебрегват опасността да бъдат репресирани затова, че преди да отидат на фронта, се молят в църквите. Не са пострадали, тъй като Сталин тихомълком е разрешил това и малко хора знаят, че съветското контранастъпление при Москва на 6 септември 1941 година започва с танковите сибирски дивизии. Челният танк е носил иконата на Света Богородица – покровителка на Русия, т.нар. Казанска света богородица. Въпреки че германците са казали, че е станало чудо, въпреки че първата танкова редица е била посрещната с бесен огън от немците, танкът с иконата оцелял и първи пробил немската линия на отбраната. Тази дълбока религиозност на русите, потискана толкова време, след демократичните промени, намери своята изява. Дори в България на почивка русите, а и много украинци също, са сред първите редици на поклонниците. Те лесно могат да се познаят. Всяка руска жена е със забрадка.
Фокус: Правителството отпусна средства за ремонт на храма „Свети Свети Кирил и Методий”, където ще бъдат изложени мощите на Свети Йоан Предтеча. Как върви ремонтът?
Божидар Димитров: Посетих храма преди да си тръгна за София. Мощите временно са настанени в църквата „Свети Георги”, която е в центъра на града, тъй като катедралната църква на Созопол „Свети Свети Кирил и Методий” първоначално е била взета за паметник на културата, после е служила за музей, после за концертна зала по време на ежегодните празници „Аполония” и т.н. и едва напоследък беше върната на църквата, но църквата нямаше средства за ремонти. В началото на януари започна ремонтът й със средства на дирекцията по вероизповеданията, но ние не можехме да отделим много. Беше направено и едно дарение от 50 000 лева от частна компания и ние бяхме дали стотина хиляди лева. За довършването й обаче бяха необходими около 420 000 лева, които правителството отпусна, и следващите дни те ще бъдат преведени по сметка на фирмата, която реставрира църквата. Искам да кажа, че фирмата вече работи на вересия предварително. Днес вътре имаше 27 души работници, които изграждаха стените, тавана и колоните на църквата. Най-вероятно за няколко месеца тя ще бъде възстановена. Тя ще е много по-удобна от църквата „Свети Георги”, която се намира в стария град и улицата до нея е пешеходна зона. Там не могат да спират коли и автобуси, а пред църквата „Свети Свети Кирил и Методий” има голям площад, където може да спират автобусите. Сега поклонниците трябва да минат поне един километър пеша, за да стигнат до „Свети Георги”, но след няколко месеца това неудобство ще отпадне.
Сред хората вече се разправят слухове, че мощите на Свети Йоан Кръстител вършат чудеса. Говори се, че рускиня, оглушала и онемяла след чеченските атентати в Москва, дали в метрото, дали в театъра, проговорила след като се поклонила пред мощите. Дали е вярно, не мога да го твърдя. Така се говори. http://focus-news.net/?id=f15722

Десет са запазените средновековни църкви в Несебър, каза за радио „Фокус”- Бургас Петя Кияшкина, директор на музей „Старинен Несебър”. По нейните думи е популярна легендата, според която в черноморския град е имало над 40 църкви. Всъщност учените са преброили и могат да цитират поименно 27 средновековни църкви, от които запазени до наши дни са десет. Според Кияшкина най-добро е състоянието на църквата „Св. Стефан”, чиято консервация и реставрация е завършена през 2009 година. „След 5-годишен процес на реставрация днес можем да кажем, че църквата е в отлично състояние, запазени са и стенописите от XVI век в нея”, посочи тя. За църквите „Св. Апостоли Гавраил и Михаил” и „Света Параскева” има изготвен идеен проект за консервация и реставрация и се чака финансиране от фондация „Левентис”. Миналата година община Несебър е финансирала изготвянето на идеен проект за реставрация и консервация на църквата „Св. Йоан Кръстител”, с който ще се кандидатства по европейски програми за изпълнение. „Проблеми има около стенописите в църквата „Св. Спас”, които се нуждаят от обновяване, тъй като не са реставрирани през последните 20 години. Общото състоянието на църквите е сравнително добро. Основната реставрация по тях е била извършвана 70 и 80-те години на XX век”, разказа Кияшкина.

http://focus-news.net/?id=n1415209

Изключително ценен артефакт на 24 века бе открит днес при разкопки в Некропола на древна Месамбрия. Предметът е много добре запазена бронзова хидрия, която бе намерена в гробница. Гробницата бе отворена в 11.30 часа пред медии, представители на общинското ръководство и граждани. Ахреолозите са категорични, че намереният артефакт в недрата на Несебър е сам по себе си паметник на античните художествени занаяти.

Хидрията е античен съд за съхраняване на течности - вино, вода, или смес от вино и вода. Намереният предмет е с три дръжки с изящна украса по детайлите и по дръжките. В тази хидрия са били положени останките от покойник, който преди това е бил кремиран. Т.е. хидрията е употребена като погребална урна. Археолозите заявиха, че тя е изключително ценна, именно защото е много добре запазена, почти не се нуждае от реставрационна намеса. Съдът от този вид е и първият, който се открива в града при разкопки. Чрез него може да бъде проучен погребалния ритуал на древните жители на Месамбрия.

„Трябва да подчертая, че тези хидрии са рядкост в античния свят, те са дело на много изкустни майстори, обикновено са с апликации, и са притежание на най-големите световни музеи. Радваме се, че една такава хидрия ще постъпи и в музея в Несебър.”, развълнувано каза доц. Анелия Божкова, съръководител на екипа, извършващ проучванията.

Много добре запазена апликация, която е стояла върху съда, но с времето се е отлепила, бе намерена след като хидрията бе извадена от гробницата. Апликацията е с висок релеф и на нея са изобразени мъжка и женска фигура с двете с крила. Археолозите предполагат, че фигурите са персонажи от гръцката митология. Предстои да бъдат уточнени кои са те.


„Откритието е изключително интересно и значимо, поради няколко причини. Първата от тях е обстоятелството, че кремацията, като погребален обред, е изключително рядко срещана в Некропола на Месамбрия, както и във всички останали древногръцки некрополи в Черноморската зона. В този смисъл, ние имаме шанс да проучим следите от един културно-обреден акт, извършван преди хилядолетия - IV век преди Христа, и да проследим всички етапи на неговото извършване. Втората е фактът, че съдът е използван за погребална урна, където са положени след кремация останките на покойника”., обясни доц. Божкова.

„Изключително много ни радва, че за първи път имаме такъв тип бронзов съд. В музея имаме изложени три хидрии, но за първи път ние изследваме научно погребалния ритуал и имаме възможност да документираме този тип погребение. Както се вижда на шията на хидрията е нанизан погребален венец, който също е много добре запазен, с бронзови листчета с позлата и керамични плодчета. Надяваме се той също да бъде реставриран и да може да ескпонираме хидрията по най-добрия начин в музея.”, сподели развълнувано Петя Кияшкина, съръководител на екипа от археолози, проучващ терена и директор на музея „Старинен Несебър”. Минути по-късно екипът от археолози извадил хидрията от малката гробница, установи, че останките в съда са били на мъж по намерения вътре предмет - стригила. Това е принадлежност, която се е използвала от мъжете, за да си почистват тялото след физически упражнения.

„Духовният път”, за който говорехме вчера, при представяне на проекта за реставрация на църквата „Св. Йоан Кръстител”, може да започне оттук, от тази местност, която е била Некропола на древна Месамбрия”, каза кметът на Несебър Николай Димитров, който бе дошъл на разкопките, за да види новото безценно откритие.
Това е първият паметник от 1266-е гроба, които са проучени и документирани през последните 3 години в Некропола на древна Месамбрия с такова съдържание. Той е поредното доказателство, че в земята, върху която днес се издига Несебър, са скрити безценни, а много от тях и уникални, артефакти.

https://www.blitz.bg/obshtestvo/kultura/arkheolozi-v-nesebr-otvorikha-grobnitsa-ot-iv-vek-pr-n-e_news87258.html

Археолозите откриха бронзов печат, свързан с латинските рицари на Хенри Фландърски, пребивавали в региона през 1205 г.

В  миналото Бургаските минерални бани са били толкова важни, известни и посещавани, че край тях се е образувал цял град, заобиколен с крепостни стени. Това предположение на учените се потвърди от последните археологически открития. Подробности за работата на обекта тази година съобщи вчера н.с. Цоня Дражева, която ръководи разкопките там. "След три години проучвания най-после беше разкрита крепостната стена на града и северният й вход", съобщи Дражева по време на пресконференция в сградата на Историческия музей в Бургас. Така бяха потвърдени сведенията на византийския летописец Прокопий от трактата му за строителната дейност на император Юстиниян I (527-565 г.), където се споменава, че той за първи път защитил с крепостна стена града Акве калиде и прочутите му бани. Откритата крепостна стена е с дебелина 2,60 м , а при северния вход достига до 4,85 м. Тя е с монолитен градеж от обработени каменни блокове и редове от тухли, споени с хоросан [opus mixtum]. Стената ограждала крепостта от всички страни, но най-добре запазена е североизточната й част. Тази година близо до входа са открити пет оловни печата, с които са били подпечатвани документи от кореспонденцията на военни и административни лица през Х-ХI век. Разчитането на длъжностите им - императорски протоспатарий, хартуларий и генимат (чиновник, който събира държавните налози, данъци) показва, че крепостта е имала важно военно и административно значение. Тя се е намирала на главния път през Балкана (от север) към византийската столица Константинопол. Това се потвърждава и от исторически сведения на византийските хронисти. При разкопките е открит и малък бронзов печат с латински надпис, който вероятно е свързан с престоя в средновековната крепост и минералните бани към нея на латинските рицари на Хенри Фландърски през 1205 г.
Интересни резултати донесло пък разчитането на монетите, открити на мястото, 2/3 от които са автономни бронзови монети, сечени в близките антични градове: Аполония - Созопол и Месембрия - Несебър. Очевидно е, че въпреки честите военни спречквания между тях, гражданите им еднакво ценели лечебните извори на Аква калиде и почитали техните покровителки - Трите нимфи, поясни ръководителят на разкопките Цоня Дражева.

http://vestnikataka.bg/show_news.php?id=205159&cat=14