Казимир Попконстантинов, откривателят на тленните останки на Свети Йоан Кръстител: Шансът да попаднеш на светите мощи е едно на сто хиляди
Интервю на Хенриета ГЕОРГИЕВА
Наистина може да имаме втори Ерусалим, тъй като отзвукът в световната преса е огромен
Казимир Попконстантинов е роден през 1942 г. Завършва Духовната семинария в София и история във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. От 1996 г. е професор по археология във Великотърновския университет. Бивш декан на Православния богословски факултет и ръководител на катедра Археология. Преподавател в специалност теология в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Името Казимир дължи на баща си, ерудиран свещеник, владеещ пет езика, поклонник на полската култура. Името носят поне 8 полски крале, както и светец, политици, учени.
Проф. Попконстантинов е член на Археографската комисия към НБКМ и на Международния съюз на славистите. Дългогодишен музеен работник и полеви археолог с големи приноси в областта на старобългарската епиграфика.
През 1985 г. е удостоен с Кирило-Методиева награда на БАН за принос в развитието на славистиката и старобългаристиката, а през 2000 г. - с Годишната академична награда на БАН в областта на хуманитарните науки за принос в изследването на средновековната българска култура. През 2004 г. е носител на Хердерова награда на Фондация “Алфред Тьопфер”, Германия, и на Виенския университет.
- Поздравления за изключителната находка! Очаквана ли беше тя за вас, или изненада?
- Изненада е за другите. А за мен, както и за моя екип доц. д-р Росина Костова от Катедра Археология във Великотърновския университет, н.с. Цоня Дражева, директор на Регионалния исторически музей в Бургас, находката е плод на целенасочено изследване.
През 2009 г., работейки в ранния храм - не манастирския от XIII век, а храма от края на IV и началото на V век, открихме там втори храм. Оказа се, че първият храм е бил разрушен някъде към края на VI век след нашествие на аварите в 586 г. - както по Черноморското крайбрежие, така и надолу към Константинопол. След разрушаването на този храм той е бил в забвение не по-малко от 200-300 години. Пак по инициатива на Константинопол храмът е възстановен и може би тогава е положено началото на манастира, който сега проучваме. Това е въпрос, на който ще дадем сигурен отговор в следващите години.
Проучвайки строителната история на храма, решихме да направим проверки там, където е мястото на олтарната маса в олтара. Закономерно е под стълба на светия престол да има мощехранителница или реликварий със светите мощи на светеца, на когото е посветен храмът. Така на 28 юли в 13.30 открихме реликвария. Тъй като обаче за останалите това ще бъде изтълкувано като изненада, въпреки че сме на остров, поканихме медиите, за да се документира още в самото начало изключително важният момент. Наистина е важен, защото по цялото Южно Черноморско крайбрежие - от нос Емине до Константинопол, не е откриван реликварий на място по време на археологически разкопки. Има един-единствен случай - в Поморие, в средата на миналия век. Този реликварий сега се намира в Музея за византийско изкуство в Атина.
И така, нашето откритие е изключително и важно не само за нас, археолозите, а и в областта на християнската и манастирската археология.
Затова решихме да бъде отворен реликварият пред журналисти и комисия, за да няма спекулации от рода: То нямаше нищо вътре, ама те са сложили там няколко кокалчета и сега обявяват чудеса!
- Как все пак ще отговорите на скептиците, които ще продължат да изказват съмнения дали това са наистина тленните останки на Свети Йоан Кръстител? Ще бъде ли направен въглероден анализ?
- Да, такъв анализ ще бъде направен. А що се отнася до скептиците - ако отделяме такова голямо внимание, за да убедим скептиците, това означава да си губим напусто времето. Ние работим не за скептиците, а за автентичната наука археология. Не да шарлатанстваме, както това се прокрадва сред някои колеги, без да споменавам имена, те са известни сред нашите среди. Тук веднага трябва да подчертая, че зад гърба си имам 42-годишен труд в проучването на 4 от най-първите манастири от Първото българско царство.
Бях поканен от проф. Божидар Димитров, в качеството му преди на директор на Националния исторически музей, да поема ръководството и да продължа проучванията на църквата “Свети Йоан”. Колегата Димитров знае отлично какво съм направил досега - и аз, и членовете на екипа ми.
Така че ако скептиците не искат да повярват на нашия професионализъм, на нашата солидна подготовка, на археологическия материал и още по-точно на епиграфския материал - какви повече доказателства да им се дадат? Това е рядък шанс и за да не звучи преувеличено - 1 на милион, ще кажа 1 на 100 000 да се попадне на такава находка и на другата, която съпровожда реликвария и всъщност е “ключът” със своя надпис за разгадаване чии мощи са в този реликварий.
Ако трябва да бъда краен, но не искам да бъда - нямаме нужда от анализ с С 14, от всякакъв вид изследвания, защото археологическият материал е категоричен, надписът е още по-категоричен.
- Тоест вие нямате никакви съмнения, че това са тленните останки на Свети Йоан Кръстител?
- 300 на 100 съм сигурен, защото това се потвърждава от друга находка, която бе само на 1.20 м западно в същия пласт от реликвария, който открихме. Колкото ще и парадоксално да прозвучи за скептиците, май са прави мои колеги и от България, и извън България: Явно, Казимире, Господ е решил ти да направиш това и да ти поднесе допълнителния дар заради скептиците с надписа върху една малка каменна кутийка. Тя всъщност е също реликварий, в която са били част от светите мощи на Свети Йоан и които след това, когато са донесени тук, са поставени в реликвария. Защо съм убеден? Защото това е шансът - онова е благодарение на нашите познания (моите и на екипа), а тук е шансът. Това е изненадата - откриването на тази кутийка. Когато я вдигнахме от пръстта след внимателното документиране, оказа се, че върху кутийката има надпис. На дъното на кутийката от външната страна е отбелязано по посока на часовниковата стрелка на гръцки това, което ще предам на съвременен български: Господи, помагай на твоя раб Тома. Има отделни букви, които са отчупени, които ще възстановим в текст. Едната част е силно замърсена с пръст, която трябва да се почисти. От другата страна е отбелязано, че мощите на Свети Иван, на гръцки Агио Йоано, са пренесени на 24 юни, това е рождената дата на Свети Йоан Кръстител. И на това ли скептиците ще кажат, че не е доказателство?!
- Осигурена ли е надеждна защита на находката?
- Да, осигурена е. Беше само за ден в полицията, докато се уредят административно въпросите за съхраняването. Останките ще бъдат съхранени в храма “Свети Георги” в Созопол. А реликварият ще си остане в Созополския музей въпреки аспирациите, екипът ще отстоява това, да останат там, където са открити, където им е мястото.
- Наричате остров Свети Иван много приятен ребус. Очаквате ли нови изненади, нови големи находки там?
- Всяко година остров Свети Иван ни поднася изненади. Миналата година открихме в последните две помещения от манастирския скрипторий - място, където се пишат, превеждат и орнаментират книги, два бронзови щемпела, които се използват за нанасяне на украсата върху кожената подвързия на ръкописите от Средновековието. Това също може да бъде причислено към изненадите - знаем за съществуването на такива щемпели в средновековната българска археология, но досега не бяха открити. Нашият екип е първият, който попадна на такива щемпели. Така че всяка година има изненади.
- Ще направи ли находката България в център на поклонническия туризъм? Реална ли е възможността Созопол да стане българският Йерусалим?
- Не е преувеличено, Созопол наистина може да стане Йерусалим номер 2. Знаменателно е откриването на частици от мощите на Свети Йоан. Широката популярност на Свети Йоан Предтеча в целия християнски свят - в католическия Запад и православния Изток, ще помогне за популяризирането на поклонение пред светите мощи. За да стане Созопол притегателен център за поклонници, ще помогне и наличието на частица от светите мощи на апостол Андрей, частица от Светия кръст - три важни елемента, които могат да разпалят любопитството и у вярващите, и у любопитковците, и у скептиците.
- Умеем ли ние, българите, да използваме даденостите и съкровищата си?
- Веднага след оповестяването на находката у туроператорите възникнаха идеи за създаване на пакети и за поклоннически туризъм, което ще обогати и допълни досегашните маршрути, включващи предимно стария град в Созопол. Смятам, че умеем да вдигаме шум. Знам поговорката: Всяко чудо за три дни. Но отзвукът в световната преса е много силен - от Америка до Москва, да не говорим за Балканите - Гърция, Сърбия, Македония. Вселенският патриарх Вартоломей е силно впечатлен от находката и е помолил колегата Божидар Димитров да му изпраща цялата информация, за да следи развитието на нещата.
- Има ли нещо вярно в информацията, че находката ще пътува до борсата в Нови Сад наесен?
- О, изключено е излизането на светите мощи от границите на България, екипът има още работа върху тях. Без съгласието на откривателите това няма да стане, дори да звучи като ултиматум. Първо трябва да обработим всичко. При отварянето нямахме физическа възможност, ще го направим в близките дни. Не може за сметка на науката да се вдигне шумотевица и евтина слава.
- Не сте привърженик на евтината слава. Това ли е най-сериозното ви откритие досега?
- Навремето моят учител в областта на археологията проф. Станчо Ваклинов във Великотърновския университет казваше: Ще имате шанс, птичката на щастието ще ви кацне на рамото, използвайте го поне веднъж - то не се връща! Предизвикателно казвам: Птичето още не е отлетяло от моето рамо, защото в продължение на близо 40 години имам великолепни открития - манастирския скрипторий и книжовно средище при село Равна, Провадийско, преди 20 г., Княжеския манастир, манастира, в който ме хващате за този разговор - това е най-големият скрипторий в целия византийски свят, чийто ктитор е свети княз Борис. Скрипторият е с огромни размери - едното крило е 40 м, другото е близо 30 м. Към този списък ще прибавя манастира на чъргубила Мостич в Преслав, сега манастира “Свети Йоан”, изследванията ми в областта на скалната манастирска архитектура и археология. Дори с това да приключа, ще ми е достатъчно за цял живот - това е черешката на тортата до този момент. Не на всеки се удава да открие мощи на светец. Няма степенуване на светци - пред бога всички сме еднакви, светците също. Но Свети Йоан е най-широко известен с това, че е предшественикът на Исус Христос и неговият кръстител. Толкова страни в света се борят за това, кой има повече свети мощи на Свети Йоан, понякога дори може да става въпрос за фалшификации, докато при нас истинността на находката е категорична открита в земята. Реликварият е престоял в земята само на 30 сантиметра дълбочина от подовото ниво на храма близо 1500, а може и 1600 години.
- Кое помага на съвременния археолог най-много?
- На първо място солидната подготовка, познанието - точно това учим студентите в специалност Археология на Великотърновския университет. Това ги прави конкурентоспособни - няма музей в България, в който да нямаме поне един възпитаник.
Като добавка за признанието на изследванията, които провеждаме с доц. Росина Костова, през 2004 г. ми бе присъдена международната Хердерова награда. Тя се дава за заслуги във връзка с изследването на европейската култура. А тази награда на Виенския университет и на германска фондация не е както тук, при нас, се раздават наляво и надясно, а за избраници, които са проучвани в продължение на години. Смятам, че това е също достатъчен аргумент, за да ми се има доверие.
- Чувствате ли се като български Индиана Джоунс?
- О, не, не, изключено е. Това глупаво сравнение, което си приши самозванецът Николай Овчаров, пардон, но, както се изрази веднъж проф. Маргарита Ваклинова, директор на Националния археологически институт с музей към БАН - Индиана Джоунс е от женски пол, не от мъжки. Ако някой иска да си приписва женски пол, нека да си го пришие.
- Наистина ли скрипторият, който проучвате в момента, удивително прилича на описания в една от най-известните творби на Умберто Еко “Името на розата”?
-Така е и не е така. Така е, доколкото читателите могат да си представят онова, което са видели във филма. Скрипторият в местността Караачтепе във Варна няма паралел до този момент.
Съпоставянето с описания от Умберто Еко скрипторий е дотолкова, доколкото дейността тук вече е онагледена от самия план - в тези съответно 40 и 30 м имаме отделни помещения без врати с размери 3 на 2.40 метра, широк коридор 5 м, където са разположени масите. Във всяко сепаре един чете, друг превежда, един пише, друг преписва, трети орнаментира.
- Какво си казва човек след такъв успех? Накъде повече?
- Човек винаги иска повече, но аз нямам какво повече да искам. Човек само трябва да върви напред и да е коректен - към останалите, към науката и към себе си. Да не гони евтината слава!
ПЛОВДИВЧАНИН ПРАВИ ЗЛАТНА УРНА
Временната урна за мощите на Йоан Кръстител е от пловдивския църковен магазин “Свети Стилиян” на Веселин Иванов. Премиерът Бойко Борисов прави ктиторски дар, като плаща с лични средства изработката на уникален реликварий от позлата и сребро. Докато той стане готов, мощите ще се пазят в подобна кутия от същия магазин.
Кутията, в която ще се пазят мощите на Йоан Предтеча, е позлатена, а библейските сцени, които са изобразени върху нея, са от чисто сребро. На капака є е старозаветната Света Троица. Отпред е представено Успение Христово, а на задната є страна - Успение Богородично. От двете страни на хранителницата има изобразени ангели и архангели, изработена е изцяло по канона.
Като размери кутията не е голяма - 25 на 20 сантиметра, висока е 16 сантиметра. Отвътре е подплатена с червено кадифе, в което ще бъде положена светинята от Созопол. Под капака има плосък стъклен похлупак, за да може миряните да виждат мощите и в същото време те да бъдат предпазени от запрашаване или друго физическо въздействие.
Начало
Помощ
Търси
Календар
Gallery
Contact
Staff List
Вход
Регистрация