Автор Тема: Археологически находки в Бургаска област  (Прочетена 31918 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9014
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 70.0.3538.67 Chrome 70.0.3538.67
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Бургаска област
« Отговор #90 -: Октомври 18, 2018, 20:01:57 »
Уникално откритие в Приморско: НАЙ-СТАРОТО ЗЛАТО НА ЮГ ОТ БУРГАС


2000 ГОДИНИ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА ЕЛИНИТЕ ПО ЧЕРНОМОРСКИТЕ БРЕГОВЕ, ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ПРИМОРСКО Е БИЛА ГЪСТО НАСЕЛЕНА.

Нашите далечни предци са имали високо развита за времето си икономика и стандарт на живот. Тук са открити останките на първите опитомени коне в Европа. Строени са мегалитни крепости, които по нищо не отстъпват на най-известните в света паметници от това време.
Преди няколко дни, при археологически разкопки на надгробна могила в местността „Силихляр“, бяха открити изключително редки и ценни за науката експонати, които разширяват представите ни за богатството на обитателите на района през ранно бронзовата епоха 3200 – 2500г. пр.Хр. В гроба на млада девойка са били поставени личните й бижута: златни обеци и чифт сребърни висулки за плитки. Мощните каменни съоръжения в могилния насип ни дават представа за религиозните схващания на тогавашните хора. Те засвидетелстват култа към слънцето, както и сериозни астрономически познания.

Изделията от благородни метали изработени преди 5000 години показват, че още тогава в Странджа планина се е добивало злато и сребро. Вероятно това са хората, които първи разработват рудните находища в района на Медни рид. Предполага се, че това са предците на тракийското племе Скирмиани, които са се съюзили с персийския цар Дарий I.
В близост до могилите от ранно бронзовата епоха през 2016г. бе открито друго златно съкровище – 42 броя апликации от конска амуниция. То е около 2000 години по-младо от новото откритие, което доказва устойчивостта на традицията на местните златари.

https://www.primorsko24.bg/novini/unikalno-otkritie-v-primorsko-nay-staroto-zlato-na-yug-ot-burgas/

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9014
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 70.0.3538.77 Chrome 70.0.3538.77
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Бургаска област
« Отговор #91 -: Октомври 27, 2018, 21:19:10 »
Голямо съкровище от монети и накити откриха археолози в Ахтопол


Голямо съкровище от монети и накити откриха археолози по време на проучванията на късноантичната и средновековна крепост Агатополис. Това съобщи по време на провелата се кръгла маса в морския град доц. Андрей Аладжов от Националния археологически институт. Той разказа, че находката е намерена във вътрешността на крепостната стена при проучване на османски жилища. Съкровището е било поставено в питос-голям керамичен съд за съхранение на жито. В него имало 854 сребърни и златни монети от средата на осемнадесети век. Те са свързани със султаните Мурад I и Мехмед III. Находката е била заровена в платнена торбичка и по монетите е имало отпечатъци от нишките на плата. Открити са още обеци, огърлици, колан и накити за коса, каза още доц. Андрей Аладжов. Той коментира, че това е най-голямото като обем и като брой предмети съкровище, намирано по Черноморското крайбрежие. "Лично аз бях изненадан, защото в Османския период тук парите са били в обръщение и не са се трезорирали. Това, че са закопани такова голямо количество монети, означава, че е имало или някакво голямо нападение или друго подобно събитие", обясни той.   

Археолози, историци, музейни специалисти и изследователи се събраха в Ахтопол, за да участват в кръгла маса на тема: „ Историко-археологически проучвания в Черноморска Странджа – 2018 год." Срещата се организира от сдружение „Черноморски Странджа“ и нейния председател инж. Петър Кънев за тринадесети пореден път. Тя се провежда под патронажа на г-н Вълчо Чолаков, областен управител на Бургаска област.

Преди началото на форума водосвет бе отслужен от Негово Преосвещенство Агатополски епископ Иеротей. Приветствие към всички присъстващи отправиха инж. Петър Кънев и Станислав Димитров, кмет на Ахтопол.

Доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, разказа за това как е било открито изключително интересното съкровище от нос Калиакра. Проф. дин Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет говори за изследванията и археологическите проучвания, проведени в Патриаршеския манастир "Св. Йоан Предтеча" на остров Св. Иван". Проф. дин Иля Прокопов от Кръг Будител изнесе доклад на тема „Залезът на елинистическите монетосечения и появата на имитациите в монетната циркулация по Странджанското крайбрежие". За проучванията край Бродилово през 2018 година говори археологът Деян Дичев. Д- р Стефан Пейков представи темата „Кметовете на Несебър след 1876 год.” Д-р Калин Димитров, директор на Центъра по подводна археология и Павел Георгиев, археолог в ЦПА, говориха за подводните археологически проучвания на Центъра за подводна археология през 2018 година, за изследванията във Варненското и Белославкото езера и за находките в залива пред устието на река Ропотамо.

На форума присъстваха още Иван Гранитски, Стоян Райчевски, проф. Даниела Агре, проф. Станислав Станилов, проф. Иво Христов, директорът на Археологическия музей в Созопол Димитър Недев и още много видни историци, археолози и общественици. Модератори на заседанията бяха Пламен Крайски и д-р Атанас Орачев.

http://e-burgas.com/post/golyamo-sakrovishte-ot-moneti-i-nakiti-otkriha-arheolozi-v-ahtopol-8171

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9014
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 70.0.3538.77 Chrome 70.0.3538.77
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Бургаска област
« Отговор #92 -: Ноември 05, 2018, 19:22:25 »
Скъпи златни и бронзови късноантични предмети влизат във фонда на НИМ


Пета поредна година екип на Националния исторически музей (НИМ), под ръководстото на проф. д-р Иван Христов, проучва ранновизантийския град Хрисосотира, разположен на едноимения полуостров между градовете Созопол и Черноморец.

Експедицията се осъществява със средства на Министерството на културата и на НИМ и със съдействието на Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“ към Министерството на отбраната.
През месец октомври археолозите разкопаваха структури, разположени в западния сектор на обекта. При разкопките бе изяснена планировката на голяма казармена постройка /220 кв. м/, разположена в непосредствена близост до една от кулите на западната крепостна стена.



За първи път бе открит участък от южната крепостна стена. До този етап на проучванията не се споменаваше за наличието на такава стена и нейното съществуване бе игнорирано, включително и в публикациите за обекта.

Крепостният зид бе открит на южния морски бряг зад характерен скален пасаж, който изглежда е съхранил частта от стената. Тук крепостната стена е с дебелина 1,60 м и е запазена до 1 м височина. Изградена е от ломени камъни, обилно споени с бял хоросан, примесен със счукана строителна керамика. Стената е вкопана в пласт, в който се срещат разнородни материали от предримската и късноантичната епоха, както и от средните векове.



С откриването на този пасаж от стената се поставя и въпросът за оградената площ на Хрисосотира, за която до този момент се приемаше, че е заемала територия от 73 дка. Според проф. Христов, с откриването на тази част от южната стена се доказва, че обектът е на площ около 100 дка.

Най-успешният момент от дейността на музейните археолози е разкриването на сграда /с работна номерация 18/ в близост до морския бряг, на крепостна стена и на т. нар. пристанищна зона. Тя заема площ от 83 кв. м. Характерното за тази структура е, че е затворен комплекс, некомпроментиран през хилядолетията и запечатан от изгорелия и рухнал масивен покрив.

Сграда №18, със своя непокътнат инвентар, може да бъде раглеждана като стопанска част на по-голям комплекс, чието проучване предстои. Основание за тази теза са десетките цели и фрагментирани керамични съдове, складираните в северозападния ъгъл цели керемиди - за евентуален ремонт на покрива, откритите железни селскостопански инструменти и части от бронзов кантар.


Бронзова тежест за кантар

Внимателното разкриване на съдовете, макар в повечето случаи разстрошени от тежеста на рухналия покрив, позволява да се реконструира организацията на това помещение - на границата на късната античност и средните векове.

Предварителният анализ на керамичния материал подсказва, че в сградата са били съхранявани десетки амфори, гърнета, кани. Прави впечатление отсъствието на импортна керамика, с изключение на две северноафрикански амфори, тип Spatheion. Този тип амфори се датират в затворени комплекси по целия Западен Понт, в обекти в Турция, през периода 602-615 г.


Керамични съдове

Доказателства за датирането на опожаравянето на сградата са три колективни монетни находки, съдържащи близо 100 бронзови монети и 10 златни монети (7 солида и 3 тремиса). Златните монети са отлично запазени и носят ликовете на императорите Маврикий Тиберий, Фока и Ираклий.

От инвентара на сградата са открити и масивна бронзова лампа и бронзова тежест за кантар с антроморфна форма.


Бронзовата лампа

Най-късните монети, както и по-голямата част от тях, носят лика на император Ираклий и на неговия син Ираклий Костантин. Предстои внимателно почистване на бронзовите монети, на чиито реверси са изписани годините на властване на императора - обстоятелство, което позволява да определим по-точно горната хронологическа граница във функционирането на постройката.

Твърде вероятно е постройката, а от там - и цялото укрепено селище, да е окончателно опожарена по време на големите аварски и славянски нашествия срещу столицата Константинопол. През 613-615 г., както съобщава Изидор Севилски (VII в.), славините отнели от ромеите Гърция, т.е. европейските владения на империята. Според Георги Пизидийски (VII в.) славините вече започнали да кръстосват Егейско море.

Известно е, че през 619 г. славините проникнали чак до Дългата стена, като на връщане опустошили много селища в Тракия. Едва през 620 г. византийците успели да сключат мирен договор с аварите, което им позволило да хвърлят всичките си сили в борбата срещу персите.
 
Както често се е случвало през VІІ век, мирът се оказал краткотраен. През 626 г., по време на разгара на византийско-персийската война, Цариград бил обсаден от две страни от авари, прабългари, славини и перси. Военните действия  продължили 10 дни, като този път голям брой славини се прехвърлили с лодки-еднодръвки в Златния рог и се опитали да атакуват града по море. Обсадата завършила без успех и съюзниците трябвало да се оттеглят.
 
Йоан Антиохийски пише по повод обсадата на Константинопол от 626 г., че хаганът на аварите „превърнал морето в суша“ чрез „разбойнически кораби”.

През 70-те години на VII в. Византия отново владеела цялото черноморско крайбрежие, но засега липсват данни Хрисосотира да е бил населяван след славяно-аварските нашествия.

За разлика от други археологически обекти, Хрисосотира е ограден по целия периметър на полуострова, охраняван е  целогодишно от лицензирана фирма, има видеонаблюдение, използват се и кучета.

http://www.desant.net/show-news/47417


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf