Автор Тема: Българите под гръцко робство вече имат своя църква  (Прочетена 3637 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен ivan4o17

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 51
  • Country: 00
  • Карма: +24/-4
  • Пол: Мъж
Българите под гръцко робство създадоха своя църква:

Мъгленска архиепископия

Тя е основана през 2008 г. Диоцеза й обхваща градове в Северна Гърция и Р Македония.


http://www.bulgarlar.info/forum/index.php?topic=47.0

http://atila.blog.bg/viewpost.php?id=236692

Интервю с митрополит Неофит Воденски

Нашите пътуващи кореспонденти бяха на 20 септемри във Воден, за специално интервю с митрополит Неофит от непризнатата Мъгленска православна архиепископия. Митрополитът ни отдели от времето си за няколко въпроса. Адаптирано на съвременен български от В.М. и Н.С.

Какво ще пожелаете на българите по случай 22 септември?

Преди всичко здраве. Здравето е най-важното нещо. След това трябва да си помечтаем за бъдещото духовно обединение на народа ни - българи има от река Волга в Русия, до Бяло море, и от Охрид до Черно море.

Ще отбележите ли 22 септември тук, във Воден?

Едва ли ще имаме възможност за нещо наистина празнично. Най-много да се съберем в дома ми на вечеря по случай празника. В последно време поради македонските действия гръцките служби са станали наистина параноични. Скоро тук идваше комисар по въпросите на малцинствата, от ООН и направо издивяха.

Как стигнахте до идеята да направите църква?

Случайно. Един познат предложи да поискаме от българския патриарх Максим да ни включи в диоцеза си. След техния отказ обявихме създаването на църква. Но нищо не произтече от това... Служим от време на време по домовете, освещаваме някой и друга къща, а митрополит Никола от Солун скоро направи кръщене на български.

Страхувате ли се от гръцките служби?

Да. Затова работим в пълна секретност. Имаме свои хора, които внимателно проучват да не се присъедини някой агент към нас. Но може би заради суровите правила не успяваме да получим популярност.

Какви са следващите ви планове?

Да построим църква, която да ни бъде седалище и там да водим служби на български език. Също така искаме да направим училище във Воден, където да се преподава български. Имаме имот, но след проведените разговори с много хора се оказа, че и да има такова училище ще ги е страх да си изпращат децата. Затова скоро ще открием училище по интернет, където ще се преподава български език и история.

Благодаря ви за отделеното време. Желаем ви успех!

И аз благодаря. Бог да ви благослови, вас и всички българи.


(Интервюто е на в-к "Зора")


---------------------

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0

Мъгленска православна архиепископия

богослужебен език - български
брой вярващи - под 200
седалище - Лерин, Гърция
основана през 2008 г.


---------------------

Сайт:

http://www.mpa-gr.org/?p=1

Форум:

http://mpa-gr.org/forum/index.php?PHPSESSID=5593da186796349d795659779855330f&

--------------------


Диоцез на Мъгленската архиепископия:

http://www.mpa-gr.org/?page_id=2

Diocese of Moglen

Leader: His holyness Antim, Archbishop of Moglen.

Seat: Lerin (Florina)

The diocese has a chapel in the region.

Diocese of Kostur (Kastoria)

Leader: Metropolitan Joan

Seat: Kostur (Kastoria)

Priest: father Tihon

Diocese of Voden (Edessa)

Leader: Metropolitan Neofit

Seat: Voden (Edessa)

Priest: father Simeon

Diocese of Polenin


Leader: Metropolitan Hrisant

Seat: Kukush (Kilkis)

Diocese of Drama

Leader: Metropolitan Kiril

Seat: Kavala

Diocese of Solun (Thessaloniki)

Leader: Metropolitan Nikola

Seat: Solun (Thessaloniki)

Diocese of Ohrid and whole Macedonia

Leader: Metropolitan Alexander

Seat: Ohrid, FYROM (Macedonia)


Ръководство

http://www.mpa-gr.org/?page_id=8

Holy Synod

Archbishop
His holyness Antim, arcbishop of Moglen.

Holy Synod of the Moglen Orthodox Archbishopric
The Holy Synod consists of four metropolitans, leaded by an archbishop.

The Holy Synod consists of four metropolitans and an Archbishop.

1. Archbishop of Moglen - Antim

2. Metropolitan of Kostur (Kastoria) - Joan

3. Metropolitan of Voden (Edessa) - Neofit

4. Metropolitan of Polenin - Hrisant

5. Metropolitan of Drama - Kiril

6. Metropolitan of Solun (Thessaloniki) - Nikola

7. Metropolitan of Ohrid and whole Macedonia - Alexander

Secretary: Kalas Demekis
« Последна редакция: Ноември 26, 2016, 12:17:21 от Hatshepsut »

Неактивен Ванадий

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1650
  • Country: bg
  • Карма: +383/-18
  • Пол: Мъж
Феникса възкръсна за пръв път от кървавия век на Самуила!

Неактивен Генерал Колев

  • Registered user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 2674
  • Country: bg
  • Карма: +201/-11
  • Пол: Мъж
  • България над всичко!
Бог да благослови благочестивото и всебългарско дело на митрополит Неофит! А ръководството на БПЦ заслужава да отиде в пъкъла заради отказа им да включат Воденската църква под крилата на българската църква! :devil:
България над всичко!

Неактивен Мамарчев

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 598
  • Country: 00
  • Карма: +132/-15
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Taurus Taurus
Тази новина е стара. За съжаление няма развитие по въпроса. Поне засега...
БОГ, НАЦИЯ, ОРГАНИЗАЦИЯ!!!

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.12 Opera 12.12
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Воден


Воден през април 1911 година

Воден (на гръцки: Έδεσσα, Едеса, до 1923 година Βοδενά, Водена, на турски: Vodina) е един от най-красивите градове в северна Гърция (Егейска Македония), разположен на около 90 километра западно от Солун, главен град на Ном Пела и Дем Воден, с 18 250 жители (2001). Името си дължи на богатството си на вода, водопади и зеленина. Античното име на града изчезва през Средновековието и е възстановено през 1923 година. Градът е разположен на река Вода (днес Водас).


Българското училище във Воден в началото на 20 век


Печати на Българската църковна община (1870) и Българското читалище във Воден (1870)


Английският учен и дипломат Уилям Лийк пише в 1806 година за Воден:
Водена, така наречена от българската дума за "вода" с гръцко окончание, е напомняне за неговите чудесни води. Това е епархия на митрополита, която притежава сто села с български християни, които изобщо не знаят гръцки език.

В 1845 година руският славист Виктор Григорович описва Воден така:
Водена (предишната Едеса), която има очарователно местоположение и е столица на митрополита на Едеса е със смесено народонаселение, което в основната си част се състои от българи. В града видях 9 църкви и ново гръцко училище, където за отбелязване учиха само български деца.

Английските пътешественички Джорджина Макензи и Аделина Ърби наричат в 1866 година Воден:
българският град на водите... който само поради разликата между спокойната вода в каналите и буйните планински потоци не може да бъде наречен миниатюрна Венеция“.

В края на XIX век Воден е смесен българо-турски град.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Воден живеят 7 000 българи, 4 000 турци, 30 власи и 40 цигани.

В Гърция


Воден през 1918 година

По време на Балканските войни и особено след Първата световна война Българската църковна община и читалище във Воден престават да съществуват. През 20-те години се изселва и мюсюлманското население на града и на негово място са заселени гърци бежанци. След Втората световна война и последвалата Гражданска война в Гърция отново големи маси българско население емигрират в България, Югославия, както и в САЩ, Канада и Австралия.


Родени във Воден

 Ана Тръпчева (1865 - 1941), българска просветна деятелка
 Андрей Стоянов (1838 - 1910), български политик
 Велко Думев (1894 - 1945), български революционер
 Георги Аяновски (1940 - ), писател и журналист от Югославия и Република Македония
 Георги Гогов (1821 - 1876), български възрожденски деец
 Драгни Драгнев (1932 - ), български славист и журналист
 Евангелос Кофос, виден гръцки историк, специалист по Македонския въпрос
 Занешеви, български възрожденски род
 Методий Димков, български духовник
 Минас Миноидис (Μηνάς Μινωίδης), гръцки учен
 Нено Спиров (1849 - 1868), български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
  Николай Стоянов, председател на организацията Български човешки права в Македония
 Ристо Кордалов (1913 - 1983), комунистически деец

http://bg.wikipedia.org/wiki/Воден
« Последна редакция: Януари 20, 2013, 18:36:12 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 54.0.2840.99 Chrome 54.0.2840.99
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Български свещеници искали да служат в погранични гръцки енории


Гръцкото издание "Етнос" разказва в свой репортаж за зачестили случаи български свещеници да искат да обслужват гръцки енории в пограничните райони, където няма местен свещеник. Такива предложения идвали и от свещеници от Македония. В много селски райони в Гърция църквите остават заключени и в тях не се служи вече света литургия, след като през последните години държавата предприе драстични мерки за намаляване на броя на държавните служители, в това число и на свещениците. Законодателството допуска едно ново назначение на петима пенсионирани служители, което означава едно ръкоположение на всеки пет пенсионирали се клирици. Много от възрастните свещенослужители остават да служат без заплата в своите енории, тъй като няма кой да ги замести. Вестникът цитира неназован по име гръцки йерарх, който казва: "Голям проблем е да няма свещеници. Хората имат нужда да ходят на църква, на литургия, и особено в неделя да се изповядват и приемат св. Причастие. От тази потребност се възползват съседни страни и предлагат да помогнат, което, разбира се, ние не бива да приемаме в никакъв случай".
Проблемът коментира и митрополитът на Александруполи (Дедеагач) Антим, който разказва за своите опити да реши проблема с липсата на клирици в неговата епархия. Насърчавал е миряни да станат доброволни свещеници, тоест да не получават държавна заплата, а да съчетават своята професия със свещеническото служение, без да носят расо във всекидневието си. Само един общински служител от областта обаче е откликнал на тази идея и е бил ръкоположен за свещеник.

За Гърция това положение е ново и необичайно - сега се налага един свещеник да обслужва четири и повече села, с което местните хора не са съгласни (за сравнение: в България има свещеници, които обслужват по над 20 села). В момента в Гръцката църква служат 8406 свещеници (при територия на Гръцката църква приблизително колкото на БПЦ с нейните под 1000 свещеника), а за техните заплати държавата отпуска годишно ок. 180-200 милиона евро. Те получават заплатите си директно от държавата, а не чрез митрополиите.

През годините след политическите промени у нас, когато българските граждани започнаха масово да работят в южната ни съседка, сред тези граждани винаги е имало и поне по няколко свещеника. Но те почти никога не са работили като свещеници там, а са си изкарвали парите предимно като земеделски или други работници. Една от причините е и незнаенето на езика до степен, която да им позволява да извършват боголужебна и пастирска дейност на гръцки език.

Въпросът обаче с пограничните райони е деликатен за гръцките власти, които през целия 20 век са се стремили и са успели да асимилират българоезичното население там до степен да създадат и теория за отделен "помашки" език, който се говори в южнородопския регион на Гърция от помохамеданчени българи и който си е чист български език, разбира се. От друга страна, отказвайки да признаят българската етническа принадлежност на "българоезичните гърци", както ги наричат, в гръцките области Тракия и Македония особено, гръцките власти неволно тласнаха тези наши сънародници към обятията на македонизма. И сега да се допуснат български или македонски (оставяме настрана въпроса за каноничното признание на последните) свещеници да служат по границата с България и Македония изглежда напълно невъзможно. Затова се смята, че публикацията може да е и плод на спекулация на известния с ориентацията си вестник със знаковото име "Етнос".

Заслужава да се отбележи все пак, че из цяла Гърция могат да се срещнат румънски свещеници, дошли и приети да служат в гръцки енории (вероятно те са няколко десетки). Повечето от тях са учили в богословските факултети в Гърция и не са се завърнали в страната си, оставайки на служение в нашата южна съседка. Те имат предимството, че знаят сравнително добре гръцкия език. Тяхното приемане може да се обясни и с факта, че Гърция и Румъния нямат обща граница и население на съответната страна отвъд границата, но пък в Гърция има големи групи власи, куцо-власи, цинцари - както и да ги наречем, които още от 19 век са предмет на интерес на румънската държава.

Едва ли е случаен и фактът, че в далечен Кипър вече има поне 4 български свещеника (и поне толкова румънски), служещи безпроблемно там като клирици на Кипърската църква, а в Гърция единственият български свещеник е на о. Крит, който е... на 1000 мили от българската граница! "Така ще е, твърдят експерти, докато на Балканите етническата асимилация е национална политика, а не естествен процес".

https://dveri.bg/wr6dw


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf