"Железният светилник" на Димитър Талев. На мен Султана ми е симпатична. Такава е била и трябва да бъде истинската българска жена и майка - опора на семейството и обществото. Наистина с деспотичен характер, но аз харесвам такива жени.
Цялото семейство на Султана е симпатично, но трагичния образ на Катерина ме вълнува повече :)
Невероятен роман и всички следващи от поредицата.
Това ми е един от любимите български романи, който представя доста точно образите от нашия народ, нашата душевност и характери. Показва и нашите врагове - не само турци, ами и гърци и за съжаление българи предатели. За съжаление другите части не съм ги чела.
Наистина велик роман! Жалко, че четох само Железният светилник! :( Но има време ще прочета и останалите 3 части :)
Романът по невероятно увлекателен начин разкрива Възрожденските процеси в Македония - борбите за независима църква и национална свобода. По един възхитителен начин са представени сцените от живота на тогавашните българи - техният бит, култура, обичаи. Доста автори, пък и аз съм на мнение, че "Железният светилник" , "Преспанските камбани" , "Илинден" , "Гласовете ви чувам" са "Под игото" на македонския край. Велик българин и родолюбец, Талев е обявен за...представете си - "Великобългарски шовинист" защото романите му са посветени на Македония и българската и идентичност. :-[
А някой чел ли е другата велика трилогия - "Щитове каменни" , "Пепеляшка и царският син" , "Погибел" - трите книги на романът епопея "Самуил"?
Вярвайте ми - ВЕЛИКА КНИГА. ВЕЛИЧИЕ!!! КРАСОТА!!!! БЕЗСМЪРТНА И ГЕРОИЧНА ТВОРБА, РАВНА НА "ПОД ИГОТО"
Не знам дали ще има човек, чувстващ себе си поне малко българин, който да не се трогне и развълнува като я прочете.Просто нямам думи - нещо неописуемо е!!!!
По един невероятен начин Талев е отразил героичната половин вековна борба на българите срещу византийските нашественици. С изключително майсторство е уловил и пресъздал трагичния и същевременно изпълнен с героизъм и слава момент от нашата история.Книгата просто е пропита с безгранична любов към българското.Показва как трябва да се брани родната земя и как се мре за Отечеството!!! Цялата история на книгата се върти около титаничният сблъсък на две много силни и волеви личности - Самуил и Василий II.
Героите в книгата са обрисувани по невероятен начин, но най ми харесват този на Самуил и Кракра Пернишки.
Великият цар е представен от една страна като смел и безстрашен народен водач, бранител на Род и Родина, непримирим враг и достоен противник на могъщата империя и Василий II, а от друга като обикновен човек - голям хуманист, състрадателен и човечен, непонасящ варварската жестокост, обичан и боготворен именно заради тези си качества от войниците, които го следват и побеждават само от любов и преданост към него.
И именно тук се състои големият трагизъм на романа - срещата на царя с ослепените войници, които той смята за свои синове.
Виждайки ослепената си армия той пада на колене пред нея и успява да промълви :" Войници мои...мои храбри войници....народе мой...!!!"
Горещо препоръчвам романа на всеки, който не го е чел! :)
Редактирано от модератор: Корекция на таговете на цитата.