Твоят любим автор? / любимо произведение? Защо?

Малък лексикон в стил " 4-ти клас голямото междучасие...". Мен лично ми харесват И.Вазов ( "Пейзаж" ) заради картината и историята, която описва.. почти ме разплака, П.П. Славейков ("Сън за щастие") - невероятни пейзажи, като нарисувани са..., Е. Багряна ("Вечната и святата") - харесва ми свободата, която струи от лириката й и чувството за нежност, което напомня цигулка.. и Х. Смирненски ("Босоногите деца") - Изключително тежък разказ, разкриващ несправедливия свят и неговите най-изстрадали жертви - децата...
 
Вие сте на ред..

P.S. Сигурна съм, че това не са единствените хубави автори в нашата Българска Литература, има още много творци и творби, които са достойни за възхищение, уважение и поклон! 

Няма смисъл да делим сега любими автори.
Всеки чете според личните интереси.
Аз предпочитам Ботев заради натурата му и живота предан на Отечеството.
Любимото ми произведение е "Обесването на Васил Левски".
В него Ботев показва чисто женската и майчина обич на Майка България към нейния достоен син-Левски.

Христо Ботев
Потресаващо актуален е!

Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!

И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.
 
И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!

И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
залага си и жената.
 
И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със трудът си!

И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
изяда си и месата.

"Железният светилник" на Димитър Талев. На мен Султана ми е симпатична. Такава е била и трябва да бъде истинската българска жена и майка - опора на семейството и обществото. Наистина с деспотичен характер, но аз харесвам такива жени.
Цялото семейство на Султана е симпатично, но трагичния образ на Катерина ме вълнува повече :)
Невероятен роман и всички следващи от поредицата.
Това ми е един от любимите български романи, който представя доста точно образите от нашия народ, нашата душевност и характери. Показва и нашите врагове - не само турци, ами и гърци и за съжаление българи предатели. За съжаление другите части не съм ги чела.

Уважавам и ценя всички български поети и писатели но Вазов и Йовков са ми голяма слабост.
Вазов защото успява чрез безсмъртните си творби -" Под игото" и "Епопея на забравените" да възпее по невероятен начин великите български герои и да създаде непреходен Пантеон на неувяхващата им слава!! Всяко негово произведение е пропито с безгранична любов към българското и родното.Няма как да останеш безучастен като четеш "Дядо Йоцо гледа" - такава красота!!!
Йовков ми е любим заради "Старопланински легенди" - невероятна романтика, имаш чувството че се пренасяш в друг свят.Едва ли друг писател може да обрисува като него красотата в живота на обикновения български селянин.Велик е!!!
Харесвам и Талев. Трилогията "Самуил" е роман епопея.Прочетете го - няма да съжалявате.

Тук трябва да споменем и Николай Хайтов.Иначе класиците на българската литература са велики.

Наскоро от www.bgrod.bg попаднах на  Теодор Траянов , който има много силни стихотворения . Старобългарски боен химн ми е любимо , който иска може да прочете някои негови творби тук : http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=242&LangID=1

---

Редактирано от модератор: Премахнат цитат на вече изтрит постинг.

Аз пък точно заради изграждането на героите не харесах "Тютюн"- прекалено схематични, еднообразни, предсказуеми и пасивни. Накрая самия автор ги бичува, гаври се със собствените си персонажи. Абе някак нереални са му героите.
Виж, Талевите са друга работа- като живи ти изскачат от книгата. Тюх, пусти противозачатъчни, как ме беше яд за Катерина... :fripper:

То си е въпрос на вкус, де.  :)

Христо Ботев,Вазов,както и Гео Милев.
За Гео Милев трябва да кажа,че поемата "Септември" е изключително силна,и ми харесва въпреки нейното анархическо звучене.

Иначе любимото ми произведение е "Опълченците на Шипка".
Текстът е много силен.

Харесвам и "Обесването на Васил Левски".

"Железният светилник" на Димитър Талев. На мен Султана ми е симпатична. Такава е била и трябва да бъде истинската българска жена и майка - опора на семейството и обществото. Наистина с деспотичен характер, но аз харесвам такива жени.
Цялото семейство на Султана е симпатично, но трагичния образ на Катерина ме вълнува повече :)
Невероятен роман и всички следващи от поредицата.
Това ми е един от любимите български романи, който представя доста точно образите от нашия народ, нашата душевност и характери. Показва и нашите врагове - не само турци, ами и гърци и за съжаление българи предатели. За съжаление другите части не съм ги чела.

Наистина велик роман! Жалко, че четох само Железният светилник!  :( Но има време ще прочета и останалите 3 части :)
Романът по невероятно увлекателен начин разкрива Възрожденските процеси в Македония - борбите за независима църква и национална свобода. По един възхитителен начин са представени сцените от живота на тогавашните българи - техният бит, култура, обичаи. Доста автори, пък и аз съм на мнение, че "Железният светилник" , "Преспанските камбани" , "Илинден" , "Гласовете ви чувам" са "Под игото" на македонския край. Велик българин и родолюбец, Талев е обявен  за...представете си - "Великобългарски шовинист" защото романите му са посветени на Македония и българската и идентичност.  :-[
А някой чел ли е другата велика трилогия - "Щитове каменни" , "Пепеляшка и царският син" , "Погибел" - трите книги на романът епопея "Самуил"?
Вярвайте ми - ВЕЛИКА КНИГА. ВЕЛИЧИЕ!!! КРАСОТА!!!! БЕЗСМЪРТНА И ГЕРОИЧНА ТВОРБА, РАВНА НА "ПОД ИГОТО"
Не знам дали ще има човек, чувстващ себе си поне малко българин, който да не се трогне и развълнува като я прочете.Просто нямам думи - нещо неописуемо е!!!!
По един невероятен начин Талев е отразил героичната половин вековна борба на българите срещу византийските нашественици. С изключително майсторство е уловил и пресъздал трагичния и същевременно изпълнен с героизъм и слава момент от нашата история.Книгата просто е пропита с безгранична любов към българското.Показва как трябва да се брани родната земя и как се мре за Отечеството!!! Цялата история на книгата се върти около титаничният сблъсък на две много силни и волеви личности - Самуил и Василий II.
Героите в книгата са обрисувани по невероятен начин, но най ми харесват този на Самуил и Кракра Пернишки.
Великият цар е представен от една страна като смел и безстрашен народен водач, бранител на Род и Родина, непримирим враг и достоен противник на могъщата империя и Василий II, а от друга като обикновен човек -  голям хуманист, състрадателен и човечен, непонасящ варварската жестокост, обичан и боготворен именно заради тези си качества от войниците, които го следват и побеждават само от любов и преданост към него.
И именно тук се състои големият трагизъм на романа - срещата на царя с ослепените войници, които той смята за свои синове.
Виждайки ослепената си армия той пада на колене пред нея и успява да промълви :" Войници мои...мои храбри войници....народе мой...!!!"
Горещо препоръчвам романа на всеки, който не го е чел!  :)

---

Редактирано от модератор: Корекция на таговете на цитата.

Трилогията за Самуил съм я чел. Много е добра, а за последната част нямам дуни. Ти остави срещата с войниците. Самото им ослепяване, пътят за обратно.... :-X