Forum > Култура и изкуство

Българската мисия - Светите братя Кирил и Методий

(1/3) > >>

Eovin:
Кирил и Методий – животът и делото

Константин – Кирил Философ се ражда в Солун през 826 (827) г., в семейство, което принадлежи към аристократичните кръгове на тогавашното византийско общество. Получава добро образование, учи в прочутата Магнаурска школа. Става библиотекар в патриаршеската вкола. Полемизира с патриарха Анис (сваления патриарх Йоан VII). Участва в религиозно-политически мисии при сарацините и хазарите. Проявява се като изключително начетен човек и блестящ полемист. В Херсон открива мощите на папа Климент Римски, един от светците на християнската църква. Третата му мисия е в Моравия, където отива да помогне на княз Ростислав за утвърждаване на християнството. Именно във връзка с тази мсия създава славянската азбука. Обучава заедно с брат си Методий ученици за нуждите на славянското богослужение. Води прения във Венеция с продивниците на славянската азбука и славянското богослужение. Посрещнат е тържествено в Рим от папа Адриан II. Преди смъртта си приема монашески сан и монашеското име Кирил. Умира през 869г. в Рим.
 Епископ Методий е роден в Солун. Точна дата на раждането му не е известна – това става някъде между 810 и 820г. , като обикновено се посочва година 815. Около десет години е административен управител в Солунско. Става монах в манастира Полихрон в Мала Азия. Участва заедно с Кирил в мисията при хазарите. Известно време е игумен на манастира Полихрон. Заедно с брат си Кирил отива в Моравия, където утвърждава славянското богослужение. Придружава Кирил и при пъруването му до Рим. След смъртта на Кирил отива в Панония като папски пратеник. Там става епископ и води славянско богослужение. Поради недоволството на немските духовници е съден и прекарва три години в заточение в Швабско. През 873г. е освободен и се връща за известно време в Рим. Ръкоположен е отново за епископ. През последните години от животаси е моравски епископ и се отдава на църковна и преводаческа дейност. Умира в Моравия през 885г.

Най – голямото дело на двамата братя е създаването и утвърждаването на славянската азбука. Това е истински и културен подвиг, бележито постижение в дотогавашната история. В науката вече е утвърдено мнението, че Константин – Кирил Философ е създал глаголицата. Това е оригинална графична система, която се състои от 38 букви. Тя отразявала много точно фонетичните особености на старобългарския език. Глаголицата е използвана в България, Моравия, Панония, Далмация. Доказателство за това са запазените глаголически паметници – евангелия, псалтири, сборници, надписи. Постепенно глаголицата е била изцяло изместена от кирилицата. Най-дълго устоява хърватската глаголическа традиция – чак до XIXв. Кирилицата е възникнала исторически. Въз основа на гръцката графична традиция. Появата й се свързва с нуждите на държавната администрация, а като автори се посочват преславски книжовници от IХв.
 
(помощни материали: http://www.pravoslavieto.com/ )

Nordwave:
Светите братя Кирил и Методий - първоапостоли и първоучители
на почти всички славяни и техните ученици


През втората половина на IX век България бе онази страна в Европа, където Кирило-Методиевото дело можеше да има най-благодатна почва за развитието си. Не само поради приобщаването си през 865 г. към формиращото се европейско семейство на християнските държави и народи, но и поради дълго продължилото тук търсене на подходяща писмена култура. Предкирилометодиевският период на писмовността е отразен в "Сказание за буквите" на Черноризец Храбър (ІХ в.):

    "Прочее, преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и тълкуваха с черти и резки. Когато се покръстиха, те бяха принудени да пишат славянската реч с римски и гръцки букви – без устроение. И така беше много години."

Чертите и резките – това са многобройните загадъчни знаци на прабългарското рунно писмо, които се откриват в един твърде широк географски ареал: от Бесарабия до Халкидика и от Черно море до Панония. Публикуването на по-голямата част от тях от археоложката Л. Дончева е добра основа за разчитането им, за което не са достатъчни похвалните усилия на любители.

Гръцкият език и писменост навлизат в Българското ханство на Долния Дунав още в началото на съществуването му. За това свидетелства първият надпис към релефа на Мадарския конник от 705 г. Повече от 100 са издадените от В. Бешевлиев първобългарски надписи на гръцки език от периода VIII – началото на X в. Употребата на гръцкото унциално писмо през дълъг период създава основата за възникване по-сетне в България на кирилицата, изместила твърде бързо от употреба глаголицата. Римските букви и тяхната употреба са регистрирани от три надписа на латински език, намерени в старобългарските столици Плиска и Велики Преслав, свързани с пребиваването на папското духовенство през 866-870 г.

Като се добави наложената след идването на Кирило-Методиевите ученици в България употреба на глаголицата и кирилицата в славянския език, тук има удивяващо многообразие на използване на графични системи и писмености – факт, който не се наблюдава тогава в нито една от държавите на Европа. Смъртта на св. Методий във Велехрад през 885 г. белязала трагичния край на Великоморавската мисия на славянската писменост и книжнина и същевременно началото на Българската мисия. Нейното значение в културната история на славянството и Европа е с изключителна важност, защото тя бележи утвърждаването на нов, трети духовен европейски свят редом със съществуващите западнолатински и източновизантийски.

Дошлите в България през 886 г. Кирило-Методиеви ученици Климент, Наум, Ангеларий, Константин и др. получили блестящи условия за разгръщане на проповедническа, просветителска и книжовна дейност от страна на нейния владетел княз Борис I - Михаил (852-889; +907), който се изявил в ролята си на спасител, покровител и вдъхновител на славянската писменост и книжнина. Това в най-голяма степен, успоредно с извършената християнизация на българите, определя изключителното му място в цялата ни история. Продължаването на Кирило-Методиевото дело, превръщането на България в негаснещо огнище на християнска и славянска просвета и книжовност, в пръв духовен вожд на славянския свят разкриват държавническия гений на най-великия сред средновековните ни владетели. Чрез подвига, който в края на ІХ – началото на X в. се твореше в българската земя, се разтваряха дверите на културната история за една нова творческа стихия – славянството. Значимостта на средновековна България като "държава на духа" (според точ С. Лихачов) особено релефно и в християнски дух е подчертана в старобългарската творба от началото на XIII в. "Разумник - указ":

    "Знайте и това! На света има трима царе, както е и Света троица на небето... Първото царство е Гръцкото. Второто царство е Българското. Третото царство е Алеманското. С Гръцкото царство е Отец. С Алеманското е Синът. С Българското царство е Светият дух..."

Климент Охридски, Наум Мизийски и Константин Преславски – тези титани на българското и славянското духовно пробуждане през Средновековието – ги възправя в монументален, неестествен ръст, сякаш те не са действителни творци и личности, а митични герои. Може би това е действителното измерение на тяхната огромна значимост в българската, славянската и европейската история.

Най-ранните славянски книжовни паметници и откритите глаголически и кирилски надписи през последните години ясно и недвусмислено показаха, че истинската родина на кирилската графична система и на документираната славянска книжовност бе България от края на ІХ и началото на X век. В Плиска, Велики Преслав, Охрид, Преспа, Баргала на река Брегалница в Македония, в манастирите край с. Равна, Варненско, с. Черноглавци, Шуменско, с. Мурфатлар в Северна Добруджа и другаде бяха създадени онези книжовни творби, надписи и др., които вписаха българския дух в културната история на Европа.

Климент Охридски в "Похвала за блажения наш Отец и Учител славянски Кирил Философ" го определя като "нов апостол и учител на всички страни". В някои исторически и агиографски съчинения в латиноезичната литература от ХІІІ - ХV век той е характеризиран като "апостол на почти всички славяни".

В "Синодика на Българската църква" непосредствено сред възхвалите за българските царе от Ранното средновековие е въздадена вечна памет на онези, които сътвориха и увековечиха славянското и българското книжовно слово:

    "На Кирил Философ, който преведе Божественото писание от гръцки език на български и просвети българския, новия втори апостол... – вечна памет. На неговия брат Методий, архиепископ на Моравия Панонска, тъй като и той много се е потрудил за славянската книга – вечна памет. На неговия ученик Климент, епископ на Велика Морава, и на другите негови ученици Сава, Горазд и Наум и Ангеларий, тъй като и те много са се потрудили за славянската книга... – вечна памет."

Земята на апостолата на Кирило-Методиевите ученици бе България на княз Борис І - Михаил и на цар Симеон Велики (893-927), нашата родна земя. В цялата си многовековна и страдалческа история тя завинаги остана под покровителството на Светите Седмочисленици.

Това не бива никога да се забравя! Акад. Васил Гюзелев

http://www.pravoslavieto.com/life/05.11_sv_Kiril_Metodij_M_Guzelev.htm

НОЩ:
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на химна, познат на всеки българин с първия си стих `Върви, народе възродени`. Химнът е озаглавен `Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи` и включва 14 куплета. Панайот Пипков създава през 1900 г. музиката към химна.

ВЪРВИ НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви
С книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!

Върви към мощната просвета,
в световните борби върви,
От длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
едно със другите славяни
кръстосай дух със огнен меч!

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещенни старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет...


http://news.ibox.bg/news/id_423304570

Nordwave:
Всички знаят кога е празникът на Светите братя Кирил и Методий, но ако попитате някого защо е точно на 24 май, то едва ли ще получите пълен отговор. Защо? Допустимо ли е да не знаем произхода на най-българския празник? Известно е, че Кирил е починал на 14 февруари 869 г., а Методий - на 6 април 885 г. Но историческата наука не разполага с точни дати за тяхното раждане. От друга страна, Българската православна църква ги почита на 11 май.

Лесно се вижда връзката между 11 май и 24 май, защото първата дата е по Юлианския календар, а втората е по Григорианския, между които разликата през миналия и сегашния век е точно 13 дни. Но през следващия век тя ще бъде 14 дни.

Така стигаме до въпроса защо празникът е избран на 11 май?

Няма данни денят 11 май да е свързан с живота на двамата братя. Делото на Кирил и Методий започва да се чества още в края на IХ век, когато те са канонизирани за светци. За всеки от тях е имало отделен черковен празник - 14 февруари за Кирил и 6 април за Методий.

Едва в началото на ХIII век се въвежда общо честване на 11 май. По това време преклонение пред общото дело на двамата братя е изразено в Бориловия синодик от 1211 г.

Според някои руски източници въвеждането на общия празник 11 май е станало по указание на цар Борил през 1207 г. Като вземем предвид, че Борил идва на  престола след смъртта на цар Калоян на 27 октомври 1207 г., то може да се предполага, че първото честване на 11 май е през 1208 г., т.е. точно преди 801 години.

Нямам възможност да проверя дали официалното решение не е взето на Църковния събор от 11 февруари 1211 г. Но въпросът беше защо е избран 11 май?

Още от времето на Питагор е съществувал стремеж основните естествени числа да се разглеждат като символи на определени събития или явления. Само така можем да си обясним и избора на 11 май.

Месецът е символ на пролетта

Месец май е избран като главен месец и символ на пролетта и цветята. И сега на някои славянски езици той се нарича Квитен, което означава Цветен. Както пролетта е символ за началото на живота, така и просветата е начало на всяко благородно човешко творение.

Числото 11 със своите две единици символизира двамата братя като равни първоапостоли на славянската просвета и култура. В този смисъл в календара няма по-подходяща дата за празник на Светите братя Кирил и Методи.

Нека припомним, че в по-ново време първото празнуване на 11 май като училищен празник става в Пловдив през 1851 г. в Епархийското училище “Свети свети Кирил и Методий” по почин на Найден Геров.

А един от инициаторите за превръщането на 11 май във всенароден ден на българската просвета е Йоаким Груев.

Историците се престарават

След 1 април 1916 г. в България също е приет Григориянският календар, като към всички следващи дати се прибавя числото 13. Така 11 май се превръща в 24 май.

Но тук историците се престарават, като прибавят числото 13 и към всички минали дати от нашата история, без да отчитат, че разликата между датите от двата стила през различните векове може да бъде различна. Така не само се унищожава чудесният символ на 11 май, но се допускат и други фактически грешки.

Първо, 11 май не е дата на определено историческо събитие, за да става нужда да се преизчислява по различни календари. Ако следваме тази логика, през следващия век ще получим датата 25 май.

Второ, Григориянският календар е въведен на 5 ноември 1582 г. и следователно в началото на ХIII век той не е съществувал, за да става нужда да се отчита по двата стила.

Трето, ако теоретично разпространим действието на Григориянския календар и за времето преди 1582 г., то трябва да се отчете фактът, че тогава през ХIII век разликата между двата стила би била 7 дни, и по този начин 11 май тогава ще отговаря 18 май по новия стил.

Четвърто, с подобно преизчисляване се унищожава замисълът на новия стил, което нашата православна църква осъзнава едва през 60-те години на миналия век, когато върна датите на църковните празници по стария стил.

Например Коледа от 7 януари отиде на 25 декември, както си е било преди това векове наред. Единственото изключение е направено за Гергьовден на 6 май.

Ще се огранича само с тези аргументи, защото тук навлизаме в друга материя, която изисква по-специално разглеждане.

Сега какво да правим? Традицията е нещо много свято и велико, затова тя не бива да се пренебрегва. Ние така сме свикнали с 24 май, че вече няма смисъл за връщане назад. Добре е поне историята да знаем.

Автор: Проф. д-р Стоил Миховски

Hatshepsut:
Светите братя Кирил и Методий - живот, дело и духовно наследство
Автор: доц.Пламен Павлов

Източник: http://www.bg-history.info/

“Който смята България за някаква нова държава (...), който е чувал Балканите да бъдат наричани само “барутен погреб на Европа”, няма как да си спомни, че България някога е била могъщо царство и действащо лице в голямата политика на средновековна Европа. Тази липса на исторически знания лишава повърхностния западен наблюдател от представата какво е България, какви са нейните дълбоки духовни структури (...) Целият православен славянски свят живее няколко века с културното наследство, създадено в голяма степен в България, като дело на българите...”

Тези думи са на известния италиански славист проф. Санте Грачиоти, един от многото европейски учени, които изследват приноса на българите в изграждането на европейската цивилизация. Основите на тази християнска, славянска като език, старобългарска като генезис цивилизация са положени от двамата монаси, писатели, книжовници и християнски мисионери Константин-Кирил Философ (827-869 г.) и Методий (815-885 г.).

Братята Методий и Константин са родени в Солун (Тесалоники) - вторият по големина и значение политически и културен център на Византийската империя. “И по майка, и по баща - четем в Пространното житие на Методий - те бяха от много добър и почтен род, отдавна познат и на Бога, и на царя (императора)...”
Братята са синове на византийския висш офицер Леон/Лъв и Мария, произлизаща от местната българо-славянска аристокрация. Споровете за произхода на Светите братя, заредени с много страсти през ХІХ и ХХ в., надали ще стихнат скоро. В българската традиция още от Средните векове Кирил и Методий се възприемат категорично като свои дейци. Тази “българизация” често събужда своеобразна ревност в други страни. Разбира се, в политически план братята са били “ромеи” (“римляни”, византийци), поданици на византийския (източноримския) император. Матерният им език обаче е бил “славянски”. И тъй като някакъв абстрактен “славянски език” не съществува нито през ІХ в., нито по-късно, става дума за широко засвидетелствания в района на Солун старобългарски език. Присъствието на български славяни, заселили се през VІ-VІІ в. в Мизия, Тракия и Македония, в района на Солун в онази епоха е твърде значимо. Византийския император и интелектуалец Константин VІІ Багренородни отбелязва: “Пославянчи се цяла Елада.... В Житието на Константин-Кирил се подчертава, че жителите на Солун “... говорят чисто славянски”...
През VІІ-Х в. в елита на империята навлизат личности и цели фамилии от българо-славянски произход: патриарх Никита (средата на VІІІ в.), въстаническия водач Тома Славянина, дворцовият сановник Василица (началото на Х в.), знатните родове Глава, Врана, Радини и др. От друга страна, Византия следва прагматичната линия нейните дипломати и мисионери в различни страни да са хора със същия етническия произход или лица от смесени бракове, близки по език и манталитет на съответните народи. Случаят с братята Константин-Кирил и Методий се вписва напълно в тази вековна византийска практика. Методий е роден около 815 г., дванадесет години преди Константин. Получава образование в Солун, прави военна кариера и е назначен от императора за “архонт” на една “Славиния” (славянско княжество) на византийска територия - най-вероятно племето смоляни в Родопите. Този факт потвърждава потеклото на братята и връзките на тяхното семейство с императорския двор. На младини Методий е красив и представителен мъж, който е имал семейство и деца. След десет години служба, станал по неволя свидетел “.... на много смутове и престъпления в този живот...”, той се оттегля в манастир. Допуска се, че това е станало по политически причини. Бъдещият апостол се заема “... усърдно с книгите”. Със своите интелектуални и морални достойства Методий придобива авторитет, като му е предлаган сан на митрополит (архиепископ). Той отказва, а по-късно става игумен на известния манастир “Полихрон” в Мала Азия.
Константин е седмото, най-малко дете на Лъв и Мария. Роден е през 827 г., учи в родния Солун, където “... от всички ученици той най-много преуспяваше в книгите чрез бързата си памет, а всички му се удивляваха...” По височайша воля постъпва в знаменитата Магнаурска школа в Константинопол - единственият университет в тогавашна Европа. Като ученик на прочутите в онази епоха Лъв Математик и Фотий, Константин изучава “... граматиката, Омир и геометрията (...), диалектиката и всички философски науки, реторика и аритметика, астрономия и словесност, и всички елински изкуства...” След завършването на това елитарно образование е преподавател в Магнаурската школа и библиотекар ("пазител на свещените книги") на патриаршеския храм "Св. София". Константин отказва предложенията за държавна кариера, предпочитайки интелектуалните занимания.

Правителството на империята използва младия теолог, философ и филолог в дипломатически мисии при арабите и хазарите. В хода им той участва в религиозни и научни диспути, в които надделява над своите ислямски и юдейски опоненти. Във втората мисия участва и Методий. След 851 г. Константин се оттегля в манастира на Методий и се посвещава на създаването на славянската азбука и старобългарския литературен език. Според житийния разказ задачата е поставена от император Михаил ІІІ и неговите съветници. Византия се стреми да приобщи българските славяни на своя територия, както и да разполага с духовно влияние в България, руските земи и целия славянски свят. Усилията на Константин и Методий, независимо дали са инициатива на императора, на църквата или тяхна собствена идея, са в съзвучие с политиката на Византия. Дълбоко погрешно е обаче Светите братя да бъдат схващани като изпълнители на “политическа поръчка”. Над всичко стои тяхната убеденост в силата на Христовото учение, осъзнатата им воля да се трудят за “спасението на славянския род”, с когото са свързани по рождение.

През 855 г. Константин създава т.нар. глаголица, в чиято символика, принципи и цялостна концепция се проявяват неговата изключителната ерудиция и талант. Вероятно именно тази азбука първоначално е наричана “кирилица” - “азбуката на св. Кирил”. Така понятието “кирилица” става синоним на “азбука”, поради което по-късната българска графична система “отнема” името... Днешната кирилица е регистрирана за първи път в старобългарски надпис от 921/922 г. и се утвърждава най-вече по линия на българската царска канцелария в столиците Велики Преслав и Охрид. Впрочем в българските земи векове по-рано е създадена още една азбука - старогерманската на епископ Вулфила (310-383), предназначена за заселилите в Мизия готи. Подобно на Кирил и Методий, през 369 г. в Никополис ад Иструм (до Велико Търново) Вулфила превежда Евангелието и някои библейски текстове. Независимо от важността на въпроса за азбуката, същността на Кирило-Методиевото дело е езикът! На основата на родния им солунски диалект, с елементи и от източните български говори, Константин-Кирил и Методий създават богослужебния и книжовен старобългарски език. Макар все още да е наричан по света “старославянски”, няма обективен учен, който да не признава, че в основата си този език е български.

С помощта на кръг от ученици Светите братя започват усилена преводаческа и книжовна дейност. Конкретната политика води до неочаквано решение - през 863 г. Византия изпраща Константин, Методий и учениците им във Велика Моравия - възникналата през ІХ в. славянска държава на територията на днешните Чехия, Словакия и отчасти Унгария. Княз Ростислав подкрепя мисията, въпреки резервите на западната църква и враждебността на силното в Централна Европа немско духовенство. През 867 г. Константин-Кирил и Методий разширяват дейността си и в Блатненското княжество в Панония (днешна Унгария). Междувременно са поканени в Рим. Апостолите и учениците им преминават през Венеция, където участват в разгорещен диспут. Константин Философ побеждава привържениците на ширещата се на Запад "триезична догма" (според нея Христовата вяра може да се проповядва единствено на латински, гръцки и еврейски). Опирайки са на източната практика (сирийци, арменци, грузинци, копти и други народи от векове имат свои азбуки и славят Бога на собствените си езици), Константин оборва своите опоненти.
В Рим мисията и “славянските книги” са благословени от папа Адриан ІІ, а проповедта на старобългарски език огласява храмовете на «Вечния град». За нещастие Константин се разболява тежко, приема монашеска схима и името Кирил и на 14 февруари 869 г. умира. Погребан е в църквата "Св. Климент" ("Сан Клементе"). Пред гроба му всяка година на 11 май се отдава почит от български правителствени делегации, интелектуалци, българи, живеещи и работещи в Италия и други страни.
На смъртния си одър Кирил прошепва: “Брате, ние бяхме впрегнати заедно да орем една бразда. След като завърших своя живот, аз падам на нивата. Ти много обичаш планината (монашеството), но заради нея ти не оставяй учението си...” Методий неотклонно следва поетия път. Като архиепископ на Великоморавия той среща ожесточената съпротива на немското духовенство. В споровете Методий не отстъпва по жар и красноречие на Кирил. В безсилието си немските епископи стигат до груби заплахи: “Понеже буйно говориш, зле ще си изпатиш!” На саркастична забележка на немския крал Методий дръзко отговаря с анекдота за изморения философ, който се е изморил, защото е спорил “...с глупаци...” Заточен в продължение на три години в Швабия, Методий е освободен едва след намесата на папския Рим. Верен на апостолските завети, св. Методий полага усилия да разшири обсега на мисията към Южна Полша и Хърватия. Той положително е поддържал връзки и с България - надали е случайно, че Климент, Наум, Ангеларий и другите участници в Моравска мисия „... копнеели за България...”

Държавните власти във Великоморавия не осъзнават в пълна степен значението на Кирило-Методиевото дело. Въпреки трудностите Методий продължава преводите на библейските книги и създава оригинални творби до самата си смърт (6 април 885 г.). За мястото на гроба му се спори, но местната моравска традиция го свързва с градището Микулчице. От 2000 г. българи от Чехия, Словакия, Австрия и други страни на 11 май всяка година извършват поклонение в Микулчице, за да отдадат своята почит на апостола на българското слово. Смъртта на Методий е последният акорд на Моравската мисия. Участниците в мисията са прогонени, по-младите - продадени в робство... Св. св. Климент, Наум, Ангеларий търсят спасение в България. Монашеската мисия се завръща в родната си среда, за да се превърне в гръбнак на старобългарската цивилизация. Борис-Михаил и неговия син, царят-интелектуалец Симеон Велики (893-927), поставят културната и религиозна реформа в центъра на държавната идеология и политика. Настъпва “Златният век” на България, в изградените културните средища във Велики Преслав и Охрид кипи творческа дейност, която има световноисторически измерения. България, една от трите военни и политически "Велики сили" в ранносредновековна Европа, с бързи темпове се превръща във "Велика сила" и на европейската християнска култура. В резултат на мощното българско духовно и културно излъчване в православна Европа (Киевска Рус и наследилите я княжества, Сърбия, Влахия, Молдова, Литва) старобългарският се превръща в третият класически език на средновековна Европа. По този повод преди много години френският учен проф. Роже Бернар каза следните точни и силни думи:
“Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност...”
Заслуженото въздигане на Светите братя като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици (886 г.). Кирил и Методий са упование за българите вече повече от хиляда и сто години. В мрачната епоха на османското владичество българската държава изчезва от политическата карта на Европа - остава “Държавата на духа”, както я нарече големият руски учен акад. Дмитрий Лихачов. Нейните устои са поставени от азбуката и езика на Кирил и Методий. Светите братя са еманация на българската борба за църковна и политическа независимост. Още през 1851 г. техният ден - 11/24 май, от църковен празник прераства в най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.

Днес св.св. Кирил и Методий са признати за духовни учители от целия християнски свят. През вековете те се превръщат в символ на руската култура и обществени стремежи. Светите братя са знаме на славянското възраждане и национална еманципация в Чехия и други славянски страни. Без да са популярни във Византия, под влияние на българския култ са възприети като светци от православната църква и извън славянския свят, включително в съвременна Гърция. В края на ХХ в. папа Йоан Павел ІІ ги обяви за “покровители на Европа”. Десетки народи, особено в руското културнополитическо пространство през ХХ в., възприемат кирилица като писменост на своите национални езици.

Днес денят 11/24 май се отбелязва в много държави (Русия, Украйна, Беларус, Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия и др.), но дълбоките корени на тази традиция са в България. И единствено в България този ден не е само официално събитие и интелектуален жест, а истински народен празник, най-неоспоримият и приет от всички... В България същестува феномен, който надали има аналогия някъде другаде в Европа и по света - българите имат една песен, която не остъпва на националния химн като внушение, сила и израз на националното чувство... И това не е някоя старинна песен (от онези, които днес са познати на целия свят с “магията на българските гласове”), нито военен марш, а именно “Химнът на Кирил и Методий”...
Химн, който започва с думите: “Върви, народе възродени!”

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Powered by EzPortal
Премини на пълна версия