Напълно одобрявам написаното от бай Иван. Системата в която живеем е подигравка за всички нас - тези които работим за нея и тези които не могат повече да работят за нея. Питам се какво е да си полицай в Севлиево: чоплиш семки, докато циганите убиват пенсионери и пребиват младежи и докато наркодилъри оковават българите в оковите на слабата воля. В един мрачен следобед Мирослав Блажев влязъл в районното и подал жалба срещу Петър Ганев. Секретарката, която тъкмо обсъждала последния епизод на сериала по БиТиВи, просто не му е обърнала внимание, Мирослав се изнервил, поискал чиновниците да се размърдат и просто не му приели жалбата с най-вероятното обяснение: ние не сме били на мястото на нарушението, вие не сте подали веднага жалба, вие не помните номера на автомобила и прочее. Бил е успокоен, че времето ще притъпи чувството му на оскърбление и след известно време като пие 1 кг хапчета, ще забрави за случилото се. Всички знаем колко престъпления остават нерегистрирани, "защото няма смисъл". И всички знаем, колко престънци остават неразкрити, "защото няма смисъл". И всички знаем колко престъпления оставатн ненаказани, "защото няма смисъл".
Какво е да си полицай в Ловеч? Викат те за гръмък случай, изцяло "осветен" от медиите. Отиваш на място на престъплението и там телевизионни екипи. Нервни журналистки насъскват началниците ти към полицейска атака и кървава развръзка. Изкуствено създадено пренапрежение, с цел постигане на сензация или може би удар по определена група в обществото, неудобна на някоя телевизия или министерство. Защото Мирослав Блажев е обществено активен човек и това журналистите много добре го знаят. Защото Мирослав Блажев не пиян, не е дрогиран и това много добре го виждаме всички. Защото Мирослав Блажев е също толкова отговорен човек като всички нас и ние, съфорумниците, знаем това.
Какво очакваме от Мирослав: да се държи добре, да се покае, да лази по земята. Не, аз искам да прехвърли цялата отговорност за глупавата си идея на прогнилата система, която изпива живота ни. Лъжат ни, че имаме лична свобода, а имаме ли? Можем ли да браним семейството си в това болно егоистично общество? Мирослав Блажев е нормален човек, който опита да бъде чут в една джунгла от полицаи, журналисти и псевдоинтелектуалци.