Автор Тема: Земеделска България като латифундия на ДПС  (Прочетена 802 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Angel Lights

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 199
  • Карма: +47/-8
  • Пол: Мъж
  • Darkness of Doom
Отдавана съм се отказал да търся някаква логика в икономиката или политиката на страната. Едно, че е безсмислено, друго, че сме напълно лишено от логика общество, което създава правила, които пък се използват по съвсем абсурден начин.

Христо МАРКОВ.
На такива мисли се поддадох вчера, като открих, че сме създали в нашата скромна територия от 111 хил. кв. км. земеделски стопани, които успешно със собствеността си, разбирайте поземлената собственост, конкурират латифундистите от средните векове, помещиците от Русия и Полша, дори едрите фермери от американския юг. А уж плачем, че не се обработва земята. Да, но откакто ЕС дава пари за стимулиране на селското стопанство и ДПС се грижи за прехраната на населението чрез собствени министри, изведнъж в родните предели израстнаха мастити поземлени милионери. Направих кратка справка, включително историческа и се натъкнах на прелюбопитните факти за нашенските „фермери”.
Понятието латифундия идва от латинското Latus /обширен/ и fundus/ферма, имение/ или обширно, голямо имение, т.е. огромна поземлена територия, която се обработва от роби. Така е било в добрата Римска империя. Нещо подобно са по-късно именията в царска Русия и Полша. В съвременността такива имения има преди всичко в Латинска Америка. Е, не се обработват от роби в класическия смисъл на думата, но пък от безимотни индианци, метиси или обикновени цернокожи като дядото на Обама, например. И колко, мислите, е била големината на тези имения? В Римската империя за латифундия се е считала земя с размер около 5-10 000 декара, в Русия около 20 000 декара, в Латинска Америка около 10 000 дка., а в Тексас си едър земевладелец, ако притежаващ ранчо в размер на 5 000 дка. Такива са стандартите, така да се каже. Иначе земеделските „специалисти” в родината ни от началото на прехода квичаха, че се разпокъсвала земята на ТКЗС-то, било абсурдно да се връща в реални граници земята, модерното земеделие се правело в големи, комасирани масиви. Тези възпитаници на ВСИ, ВХВП и други знайни и незнайни земеделски колежи и университети не бяха предвидили, че един ден земеделското министрество ще се оглави от Дикме и Кабил, та ще „комасират” ударно земята, така че руските помещици да се обръщат в гроба със скромните размери на собствеността си. Никой не можа да предвиди какво комасиране ще настане с така наречените заменки – световен българо-депесарски принос в икономиката и селско-стопанската наука. Накратко казано „заменката” представлява узаконен грабеж на българска земя, подпомогнат от последните две правителства – предлагаш например 50-60 парчета от по един-два декара някъде из Североизтока и с решение на кабинета на Симеон Рилски или Станишев получаваш в замяна 2-3 000 декара първокласна земя на едно място, например в Добруджа или по черномоското крайбрежие. Това е технологията. Трябва да имаш твой министър на земеделието до го предложи и Министерския съвет да го гласува, защото по правило „комасираната” /укрупнена/ земя е държавна. Тя , всъщност, не може и да е друга. Последните осем години има осъществени около 1 500/!!!/ такива „заменки”, за които определението „кон за кокошка” е слабо. Вижте някои примери за латифундиската икономика за последните години.
Например фирмата „Октопод М” на Светлозар Дичевски обработва 235 000 декара в Северна България, след като само в една заменка е шитнал 6 000 дка за 8 500 дка държавна земя близо до Свищов; 200 000 дка работят Гина и Младен Милкови, но техни са само 5 000, другите са под аренда; Недко Митев от с. Овчарово обработва 75 000 дка първокласна земя в Добруджа като развъжда елитни коне в благородната компания на Лютфи Дахилов, Зевджет Неизров и Хамза Чакър. Този последният, Хамза Чакър, отделно обработва над 40 000 дка в землището на кубратското село Севар, а освен това е и заместник-председател на областното ДПС. Заради крайно възвишената идея за развъждане на породисти коне Хамза Чакър предложил няколко парчета перекендетна земя и получил 5 679 дка плодородна държавна земя на едно място, т.е. комасирана. Гласувал Министерския съвет предложението на Кабил и държавната територия намаляла с някакви си 5 000 дка – всичко е законно, забравете.
Иди после вярвай, че поминъка на българските турци бил гледането, сушенето и бастисването на тютюн – глупости на търкалета, било е преди две-три десетилетия. От 2001 год., когато правителството на величеството сложи ДПС да управлява земеделското министерство основното занимание на ДПС-активистите е придобиването на земеделски земи, посредством заменки, врътки, арендуване и така нататък. От житарство до отглеждане на елитни породи коне, това е новия поминък в Делиормана. Излишно е да твърдя, че всички изброени латифундисти са приближени до ръководството на ДПС. Няма и да го направя, защото за това има ДАНС и разни други институции, които уж се грижат за националната сигурност.
Между другото, знаете ли откъде тръгва конфликта израелци-палестинци, та се трепят вече половин век с невиждано упорство. Не е само верски. Основният стимул да се колят идва, когато палестинците откриват, че нямат земя по границата – била откупена от израилтяните съвсем законно от палестински собственици. Постепенно наследниците на Мойсей си закупили „жезнена територия” и палестинците се усетили, ама било късно. И се избили за земята, която станала територия.
Накои националисти твърдят, че със заменките и псевдо-арендуването, ДПС изпълнява програмата на турските фундаменталисти за методично обезбългаряване на цели райони в китната ни родина. Аз все още не вярвам на конспирацията, ама знае ли човек докъде може да стигнем след няколко десетилетия?...
Едно време Стамболийски ограничил собствеността до 200 дка, а когато комунистите решават да отнемат земята на стопаните се оказва, че най-големият чифлик е на бившия премиер Иван Багрянов – едва 10 000 дка. Ако можеха да погледнат сегашните продукти на БСП, НДСВ и ДПС с техните 200 000 дка?! Иде ми да перифразирам дядо Вазов: бедни, бедни Багрянов и ти заплати с живота си за тази земя! Той е осъден от комунистическия Народен съд на смърт, защото освен че бил няколко месеца премиер бил и „едър чифликчия”. Ако можеха сатрапите от този „съд” да оживеят и приложат същата мярка към актуалните управници, т.е. за 10 000 дка – смърт, то за сегашните „чифлици” за отглеждане на коне трябва да издадат мигом смъртни присъди на целия кабинет, барабар със заместниците и секретарките. Ами, ако се сетят и за горите на величеството Симеон Рилски ще трябва да го бесят няколко пъти... Иначе забелязвате ли, че вече не се говори за разпокъсване на земеделската земя. Укрупниха я, комасираха я, та да изглежда атрактивна по Сапард и други фондове, без извинение... http://plovdivmedia.com/5959.html


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf