България и българите > България

Черните ангели

<< < (3/3)

Skarlet:
продължение

В името на народа, монархо-фашистка власт, бойни групи, разстрели, тези думи днес имат различно значение. Бойните групи всъщност се оказват група от фанатизирани млади хора, които изпълняват като войници заповеди за взривове, саботажи и убийства. Убийствата за изпълнителите преди 9 септември и повече от четири десетилетия след това в България се наричаха изпълнение на смъртна присъда, като лозунгът за това бе "В името на народа".

След 9 септември една от участничките в събитията срещу монархо-фашистите, Митка Гръбчева написа книга, със заглавие "В името на народа". По книгата бе направен филм "Черните ангели" с едни от най-добрите български актьори. В този филм и в книгата един от разстреляните показно от бойна група е полковник Атанас Пантев, като дълги години, повечето от българите живееха с убеждението, че той е бил фашист и едва ли не си е заслужил смъртта.

Докато настъпи мига, в който Тодор Живков бе свален - тогава започнаха да излизат много истини за времето от така наречената антифашистка борба. Борците против фашизма и капитализма, останаха само борци против фашизма, докато капитализмът бе прегърнат в най-дивия му вид - започна първоначалното натрупване на капитала.

Точно в това време на истини и промени имах възможността да се срещна със сина на полковник Атанас Пантев - Марин Друмев. Човек изживял по-голямата част от живота си с една дълго пазена и жестока тайна - тази за смъртта на баща си. Синът на полковника изчака да излезе Определение от Народния съд, в която баща му е бил обявен за невиновен и оправдан, и чак тогава ми разказа какво всъщност се е случило всичко. Как е бил застрелян неговия баща на прага на дома му.

Оказа се, че още през 1945 година синът на набедения за враг на народа Атанас Пантев е бил обявен за невиновен и оправдан, но това Определение на Народния съд никой не е огласил и връчил на близките му! Никой не им е съобщил, че Пантев е оправдан, за да не живеят в постоянен страх, за да не бъдат репресирани и мачкани.

На 29 април 1945 г. с влязла в сила законна присъда разстреляният полковник е бил обявен за невинен, но да се признае това тогава, една година след като партизаните са слезли от горите и комунистите са завзели властта е било невъзможно. Защото това признание би повлякло друго - че полковник Пантев е убит от терористи, а не е починал. Същите, които са държали съдбата на българите в ръцете си и след 9 септември 1944 г...

Документ втори

"ПРЕПИС - ИЗВЛЕЧЕНИЕ!

М О Т И В И:

................... ................... ................... ...
Няма доказателство за проявено пристрастие и престараване и от страна на подсъдимите:........... и покойния АТАНАС ПАНТЕВ.............................., а последните в качеството и на съдии на същия /Военно Касационния съд/ по н. д. номера 168, 133/42 г., поради което и те ще следва да бъдат оправдани. Понеже подсъдимият АТАНАС ПАНТЕВ е починал, то за него не може да се издаде присъда, обаче на същия не следва да бъде присъден целия или част от имота му в полза на държавното съкровище. По-скоро неговата отговорност е, така да се каже гражданска, която е поставена в зависимост от това, дали същият подсъдим е извършил едно престъпление. Понеже съдът намира, че той не е извършил престъпление, то не следва и да се занимава в присъдата и по-специално в диспозитивната част, да се постанови отделен и самостоятелен пункт. Това би било основателно да се направи, ако същият бе признат за виновен и се разпоредеше да се присъди част или целия му имот. ................... ................... ................... ...

а покойният подсъдим ПАНТЕВ е участвал в същите дела като съдия. От проверката, която съдът направи, се вижда, че развитата дейност, както от прокурора, така и от съдиите...........е законосъобразна и в хармония с установената касационна практика, следователно, липсват доказателства за престараване и пристрастие. Съдът и подсъдимите са могли при приложението на чл. 573 от В. С. З сами да определят и наложат наказание, щом като същото е определено от инстанцията по същество в нарушение на закона. Подсъдимите не са били властни да вземат друго становище, касателно фактическата страна на делото, защото действуват като формална инстанция....Изобщо, както съдиите, така и прокурорът от военно Касационния съд, не са излезли вън от рамките на нормата и главно не са сторили това, за да увредят интересите на подсъдимите-касатори....Вън от това се установи, че подсъдимите са действували, за да се замени смъртното наказание по н. д. 59/1942 г....."
Документ трети

"Препис-извлечение!

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 4 май 1945 година
народният съд, IX състав в разпоредително заседание на 4 май 1945 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС ЛОЗАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ГЕОРГИЕВ
ИЛИЯ БЕНЧЕВ
СОФРОНИ СТАВРЕВ
БАРЪМОВА
като взе пред вид:
1. Че с влязла в законна сила присъда от 29 IV 1945 г. същото дело, на същия съд, са признати за невиновни и оправдани по обвинението им по член 2, т. 9 от Закона за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, лицата:
................... ................... ................... ...
3. Че със същата присъда не са присъдени в полза на държавното съкровище и имотите изцяло или отчасти останали в наследство от АТАНАС ПАНТЕВ, бивш жител на гр. София, като е констатирано и прието от съда, че не е доказано същият да е извършил отдаваното му с обвинителния акт престъпление по чл. 2, т. 9 от казания закон, намирам, че следва да се вдигнат наложените забрани и секвестри върху имотите на всички гореизброени лица по същото дело..., поради което

ОПРЕДЕЛИ
вдига наложените забрани и секвестри върху имотите на гореизброените лица - подсъдими по дело 9/1945 г., по описа на Софийския Народен съд, IX състав, като се отменяват и извършените описи на имотите по тия възбрани и секвестри.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ: /п/ не се четат
1,2,3.
30. 12. 1993 г."
"Нямало е причина за убийството на моя баща. Съдиха го навремето като военен съдия, съдиха го като директор на полицията, но към датата на убийството, баща ми е бил отдавна, с месеци отдалечен от тези длъжности, тъй като ги е бил напуснал. В деня на застрелването му той е имал вече половин година адвокатска практика. Даже "народният" съд, /този, който създадоха веднага след 9 септември комунистите - бел. М. Д./, го призна за невинен, оправдаха го" - разказа синът на убития полковник Пантев, Марин Друмев.

Оправдан, признат за невинен, но пък с присъда от бойните групи и застрелян. Та нали, именно тези, които членуваха в бойните групи взеха властта на 9 септември 44-та година... Опитвах се да подредя събитията.

"Наредбата за така наречения "народен" съд, включваше в списъка на определените за присъда и живи, и вече мъртви. Тази е причината в него да попадне баща ми, полковник Пантев. А всъщност той напуска полицията още през ноември 1940 и става съдия във Военно-касационния съд. Като военен съдия, след няколко години, съдиите от "народния" съд заключават, че "развитата дейност от баща ми е законосъобразна и в хармония с установената касационна практика. Следователно липсват доказателства за престараване и пристрастие" - обясни Друмев.

Синът продължаваше да живее с кошмара от разстрела на баща си. Превратът на 9 септември го заварва в село Казичене. Мащехата му не е в къщи, когато чуват по радиото, че е извършен преврат и че на власт идват комунистите. Два дни след 9-ти пристигат на обиск - ровят и разхвърлят къщата. "Гледаме, имате много дрехи" - казват тези, които правят обиска. - Вие сте богати, а нашите хора нямат" - вземат голяма част от намерените дрехи и си отиват. 1949 година изселват мащехата на момчето от дома на Пантев на "Евлоги Георгиев". Момчето се спасява като отива да живее при дядо си, бащата на починалата му майка. През 1952 се прекръства, сменя си името - осиновява го собствения му дядо. И двамата са наясно, че с истинското му име за него няма да има живот. С големи усилия и с помощта на приятели учи и завършва полувисше образование - педагогическо, специалност, за която по това време няма много кандидати. Изпратен е на работа в провинцията, но често е принуден да сменя адреса си - по един или друг начин все се разбира чий син е, въпреки името, което носи - Марин Друмев.

- Два пъти ме викаха в милицията - припомни си синът на полковник Пантев онези години. - Близките ми ме упрекваха, че съм си сменил името, но трябваше да оцелея някак при управлението на комунистите. Не ме пускаха в чужбина - даже ми се случи и такъв куриоз, предложиха ми да замина за Съветския съюз, за да ме пуснат в Турция. Отказах. През 1989 бях първият, който получи задграничен паспорт.
- А успяхте ли навремето да гледате филма за убийството на баща Ви - "Черните ангели"?
- Гледах го - пълна фалшификация. Обяснимо е, като се знае кога бе направен. Истината е, че баща ми, полковник Пантев загина невинен от куршумите на комунисти. Жалко е, че това не се знае! Колко поколения бяха възпитани с лъжата, че полковник Пантев е убивал и клал! Поне днес трябва да се знае истината, че даже болшевишкият народен съд не намери начин да го осъди и го обяви за невинен на 29 април 1945.

Това бяха документите и историята, които ми разкри Марин Друмев - синът на полковник Пантев. Изчакал бе да ги намери и получи, за да ми донесе и последното доказателство за извършването на едно убийство. Убийство на невинен човек - неговият баща.

Публикацията ми за това откритие се появи в "Неделна Демокрация", 52 години след екзекуцията, на 16 април 1995. Заглавието, което поставих на първа страница бе: "ЗАСТРЕЛЯНИЯТ ОТ МИТКА ГРЪБЧЕВА И ВЕЛИЧКО НИКОЛОВ ПОЛКОВНИК ПАНТЕВ Е БИЛ ПРИЗНАТ ЗА НЕВИНЕН ОТ "НАРОДНИЯ" СЪД!"

Беше неделен ден. На другата сутрин в коридора на редакцията ме срещна главният редактор от това време Иво Инджев:
- Вчера дъщерята на Митка Гръбчева, Иванка беше бясна от това, което излезе!
- Ти къде пък я срещна точно нея - попитах го аз, изумена от бързината на реакцията по публикуваното.
- Някаква германка по линия на европейска международна организация бе доведена от нея /от Иванка Г. - бел. мои/ във вестника. Трябва да ти кажа, че Иванка сипа толкова злъч и закани по твой адрес, че даже самата гостенка, германката се изуми и ме попита за какво става дума! Замазах нещата и не дадох обяснение, но ти се пази...
Разбира се, че нямаше от какво да се пазя - истината за едно събитие, рано или късно излиза на бял свят. Тогава има и щастливи, и недоволни, и гневни.
В архива си все още пазя, както записки от в. "Зора", 4 май 1943 г., в. "Утро", 4 май 1943 г., които могат да се намерят в "Народна библиотека "Кирил и Методий". Пристъпих към писането на тази история след справки и проверка в книгата "Куршуми на възмездието" - Величко Николов, изд. Народна младеж, София., История на антифашистката борба в България, том 1 и 2., София.. Даже след смяната на Живков, синът на полковник Пантев не потърси възмездие от хората, замесени в убийството на баща му, тези, които бяха още живи. Той бе щастлив, че лъжите около образа на баща му са опровергани и името му е изчистено.

* Из готовата за печат книга "Без място в историята", в която много митове за исторически лица и събития рухват под напора на документи и свидетелства.

Sentinel:
Благодаря ти много Скарлет за тази информация! Аз лично почти нищо не успях да намеря за полк. Пантев.

Навигация

[0] Списък на темите

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия