Автор Тема: В селце отвъд Дунава си „хортуват” и се „гълчат”  (Прочетена 2154 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4716
  • Country: bg
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn

Извоареле българи в Румъния

 Едно малко селце в Южна Румъния с нищо не би предизвикало интереса на чужденците. За нас обаче Извоареле е истинска етнонаходка. В превод на български името означава „изворче". От 1595 година в селото живеят българи. Днес то наброява 3500 жители и единици от тях са румънци, обикновено жени, омъжени тук. Всички - от децата до старците, говорят български. Приказват меко и напевно на някогашен архаичен български език и употребяват думи, които у нас отдавна не използваме - „чиляк", „сегинка", „хортуват", „гълчат"... Често речта е примесена с румънски фрази, резултат от дългото пребиваване по тези земи. Много малко обаче умеят да пишат на български, защото езикът никога не е изучаван в училище. Той е предаван от поколение на поколение, от уста на уста и благодарение на това вече четири века е „жив". Хората от по-младото поколение научават съвременната българска реч, когато в Румъния има по 2 часа телевизионна програма. Тя започва със семейство Чаушеску и завършва пак с тях. Тази скука трудно се изтърпявала и младите бързо превключвали на нашата телевизия. Така не само се интересували какво става в родината на своите далечни прадеди, но и започнали да усъвършенстват архаичния български език, който са научили от родителите си. Много от тях днес са студенти в български висши учебни заведения, където следват медицина, право, история. Битът на българите в Извоареле няма нищо общо с напредъка на северната ни съседка след влизането й в Европейския съюз. Тук е друга Румъния - изостанала, бедна, сякаш забравена и от Бога. Жителите на селцето живеят мизерно и 90 процента от тях се прехранват, като обработват земята. Тя е частна собственост и им е възстановена след свалянето на Чаушеску. Хората разполагат средно с по 4 хектара ниви. На тях отглеждат царевица, пшеница, дини и други култури, които после продават. Обработват земята с коне, магарета, но и със собствени трактори. В селото има близо 800 трактора и 20 комбайна. Само двадесетина души от цялото население работят в предприятия в близките градове Александрия и Зимнич, а преди промените са били 1000. Но закриват заводите, настъпват съкращения и хората остават на улицата.
Животновъдството в селото е слабо развито. Отглеждат се 100 крави, 2000 овце и 250 магарета. За да издържат семействата си, хората работят от сутрин до вечер.
Липсата на препитание принуждава повечето млади българи да напускат Извоареле. Но все пак в селото има живот. Директорът Тудор Испас е горд, че в училището от 1 до 8 клас се обучават 220 деца. След 8 клас отивали да учат обикновено в Александрия, Зимнич и Рошиори, но основното си образование повечето завършват в селото. Учи се само на румънски, но мечта на директора е да има часове и по български език. Местните се надяват това да стане колкото може по-по-скоро. В малката църквица, разположена на едно възвишение в края на селото до гробищата, службата също се извършва на румънски.
Свещеникът Константин Аугусто Ковачу, който е възпитаник на Духовната академия в София, твърди, че така е наредено от църковното настоятелство в Александрия. Всички обаче искат проповедите да се извършват на родния им език. Няма официално изследване как българите са се заселили по тези места, но има няколко версии за основаването на селото. Една легенда, разказвана от старите хора, твърди, че миналото на Извоареле е свързано с легендарния румънски крал Михай Витязу, обединил трите разпокъсани провинции в единна Румъния. Когато турците искали да разширят империята си на север и да покорят и Румъния, крал Михай Витязу събрал войска, за да им даде отпор. Негов пръв помощник е Баба Новак, за когото се твърди, че бил българин или сърбин. Баба Новак събрал хайдути от България, за да участват в битката. С малочислена войска, но с хитър военен подход, крал Михай успял да притисне многобройната турска армия от всички страни в една блатиста местност край селището Калугерени. Турците се издавили в блатата, а в сражението много от българите намерили смъртта си. Тези, които останали живи, не пожелали да се върнат в родината си, за да не бъдат избити от поробителите. Заселили се на мястото, където днес се намира Извоареле. http://plovdivmedia.com/6608.html
« Последна редакция: Септември 02, 2018, 14:21:53 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf