• Кой посяга на моята България?! 5 0 5 1
Currently:  

Автор Тема: Кой посяга на моята България?!  (Прочетена 116987 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен sekirata

  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • Site Supporter
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1238
  • Карма: +34/-2
  • Пол: Жена
  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 72.0.3626.109 Chrome 72.0.3626.109
Re: Кой посяга на моята България?!
« Отговор #1245 -: Днес в 19:28:22 »
БОЛКАТА ОТЛЯВО СПРИ!

"Изпитвали ли сте душевна болка – болка, която усещаме някъде в гърдите, болка, която ни раздира…Искаме да я изтръгнем, а не можем…иска ни се да крещим, искаме да забравим, да не мислим, а нищо не помага…Най-често усещаме душевна болка, когато сме загубили близък човек, когато загубим любовта, когато се е случило нещо непоправимо и сме безсилни, когато ни преследва споменът от преживян кошмар и т. н.Няма ли лек за душевната болка?Хората обикновено казват: “времето лекува”. Да, времето лекува, но понякога си мислим, че сме заровили болката дълбоко и сме я заключили, a тя си стои там вътре и расте…А и дори някога след време да бъдем добре, ние искаме болката да може да се намали сега, да престане да ни боли така силно…Какво можем да направим? Изживейте болката. Ако трябва плачете, крещете, разкажете на приятел, напишете писмо, в което да изразите гнева, мъката, страха, отчаянието. Лао Дзъ - “За да се намали една сила, първо трябва да се увеличи”. Отдайте се на страданието. Няма смисъл да се залъгвате, че нищо ви няма. Себе си не можете да излъжете. Приемете случилото се. Обикновено изпитваме болка, когато се противим, когато отказваме да приемем това, което е вече факт. Когато си казваме: “Защо на мен, само да не беше се случило това, само ако бях направил онова, само ако беше станало иначе”, това е неприемане. Но колкото повече отказваме да приемем случилото се, колкото повече обвиняваме себе си, другите, света, съдбата и т. н. , толкова по-силна става болката и толкова по-безсилни се чувстваме. Истината е, че добиваме сила, когато приемем – тогава можем да видим и възможности, пътища, да открием смисъл. Тук е много на място тази молитва, която аз много харесвам и съм споделяла и друг път: „Боже, дай ми решителност да променя това, което мога да променя; Дай ми сили да понеса това, което не мога да променя и мъдрост, за да различа едното от другото.“ Не се идентифицирайте с болката.Тя не е вашето лице, тя не си ти. Тя е само усещане, емоция, която ни съпътства в някои периоди от живота. Пуснете я да си иде. Вие дори не съзнавате, че се държите за нея, защото смятате, че болката сте вие. Променете своето отношение. Както често се случва, точно когато бях започнала да пиша тази статия, една жена сподели за болката, която изпитват тя и нейни приятелки заради смъртта на любимия и пишат в един форум, където се събират хората с подобни проблеми. Но вместо да им помага, настроението там е тягостно, болката си остава…Моя приятелка, оперирана от рак, също ми е споделяла как се събират хора с нейното заболяване, пишат по форуми и т. н. , но лошото е, че се говори само за болката, мъката, отчаянието. Това ме накара да се замисля и да вмъкна нова част към тази публикация: Когато сте изстрадали болката и сте приели случилото се, престанете да мислите и обсъждате само това. Нали вече сте го приели? То вече е факт. Хубаво е да споделяте, особено с човек, които би ви разбрал, но не превръщайте общуването в постоянно оплакване, мърморене и забиване все по-надълбоко в мъка. Вечните коментари от рода на: “колко е зле, не мога да живея без него/нея”, няма смисъл. Вайкането, че не можете да върнете времето е отново неприемане. Вие сами се затваряте в едно малко общество, където има само мъка и не се допуска радостта. Как очаквате да изчезне болката, ако непрекъснато се съсредоточавате върху това колко ви боли? Как очаквате да видите радостта, като сте се вкопчили в страданието? Как очаквате да се почувствате по-силни, като непрекъснато казвате, че няма смисъл?Променете отношението си – не гледайте на случилото се като на нещо трагично, ужасяващо. Мислете за хубавите моменти, когато сте били с този човек и бъдете благодарни за тях. Освен това аз смятам, че смъртта не е край, изчезване. Извън обозримото не означава извън живота. Норман Винсънт Пийл в книгата си “Силата на положителното мислене” говори за смъртта като за нещо прекрасно, преход към ново ниво:“Прекарал съм твърде много време в разговори с хора, които са били на “прехода” и са хвърлили поглед отвъд – и всички те говорят за невиждана красота и покой, така че нямам никакви съмнения.”Всеки има свой път. Пътят на човека, които си е отишъл е бил такъв, а сега може би е на друго място – по-добро и продължава своя път. А твоят път какъв е? Да страдаш ли? А нима той би искал това? Огледайте се – вероятно имате деца, приятели, роднини. Огледайте се и вижте възможностите, които ви се предлагат, вижте пътищата, които могат да направят живота ви пълноценен и полезен. Може би това изпитание идва да ви научи нещо – да се справяте сам, да откриете своята сила и да дадете своя принос на света. Има един откъс от “Как се каляваше стоманата”, който съм си записала и в трудни моменти си го припомням: “А опита ли се да победиш тоя живот? Всичко ли направи, за да разкъсаш железния обръч? Опитай се да живееш и тогава, когато животът става непоносим. Направи го полезен.” Започнете нещо ново - работа, бизнес, спорт.Намерете си хоби, движете се, пътувайте, запознайте се с нови хора, говорете за това, което ви радва и ви носи удоволствие. Не зацикляйте на едно място – животът непрекъснато тече и се променя. Движението, промяната е живот. Влезте в него и вземете нещата в свои ръце. Силата е във Вас. Както казва Луиз Хей: “Силата, която търсим “там навън” е същевременно вътре в нас и винаги ни е на разположение, за да я използваме по положителни начини…Ние сме своя спасител, ние сме Силата, която сме търсили.”...като не ви харесва някъде – не сте дърво – преместете се… "

А.Х.Т. sekirata cekupama
А.Х.Т.
sekirata cekupama

Неактивен sekirata

  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • Site Supporter
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1238
  • Карма: +34/-2
  • Пол: Жена
  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 72.0.3626.109 Chrome 72.0.3626.109
Re: Кой посяга на моята България?!
« Отговор #1246 -: Днес в 19:31:12 »
НЕ СЕ ПРЕДАВАМ, ТУК ОСТАВАМ

Живот красив,
защо си толкова жесток,
изсмукваш ме до кости, до последно
убиваш в мен човешкото и в черно
обвиваш моята душа?!
Каква съдба?!
Грехове ли нечии изплащам,
орисница ли ме ориса,
зов за помощ към кого да пращам,
човек съм, не съм кума лиса!
Не съм животно кръвожадно,
не пия кръв и жадно
поглъщам въздух свеж,вода,
боря се за свобода!
Обичам те, живот глупешки,
но как кажи да продължавам,
кой ме приспива в сън мъртвешки?!
Не се предавам, тук оставам!

поезия клип А.Х.Т. sekirata cekupama



sekirata Ne se predavam tuk ostavam



А.Х.Т.
sekirata cekupama

Неактивен sekirata

  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • Site Supporter
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1238
  • Карма: +34/-2
  • Пол: Жена
  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 72.0.3626.109 Chrome 72.0.3626.109
Re: Кой посяга на моята България?!
« Отговор #1247 -: Днес в 19:34:52 »


БЪЛГАРИЯ ПРЕДИНФАРКТНО!


ЗА ТЕБЕ ПЛАЧА, РОДИНО,

ЗА ТЕБЕ НАРОД ИЗСТРАДАЛ

МАЧКАН ОТ ЧУЖДЕНЕЦ НАГЪЛ,

ПРЕДАДЕН ОТ БЛИЗКИ И СВОИ,

РАЗКЪСВАН ОТ ЧУЖДИ КОПОИ!

поезия клипове А.Х.Т. sekirata cekupama

sekirata Za teb Bulgario dnes placha



sekirata Za teb Bulgario


 
sekirata Bulgario sulzite si iztrii sramut izmii


А.Х.Т.
sekirata cekupama

Неактивен sekirata

  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • Site Supporter
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1238
  • Карма: +34/-2
  • Пол: Жена
  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 72.0.3626.109 Chrome 72.0.3626.109
Re: Кой посяга на моята България?!
« Отговор #1248 -: Днес в 19:38:09 »
С ЛЮБОВТА НЕ СИ ИГРАЙ

Така. По полека.
Ще си изядеш късмета. -
казала мадама -
весела, засмяна
на своето момче.
Не бъди дете,
с любовта не си играй,
първо я признай,
жената опознай.
Така не свалят се мадами,
дори такива ларш, засмяни.
Зелен си. Опит нямаш.
Трябва някой да те учи,
как от тебе нежност да получи.
Но това не се учи.
Всичко излиза от сърцето
и нямаш ли душа,
ще те отмине любовта.
Стига с този маратон.
Дай обич, вопъл,стон.
От твоето сърце зов изпрати,
а нейното със обич разтопи.
Люби я силно, властно
дори опасно.
Целувай я навсякъде
където, зове сърцето,
разпъвай я на кръст,
изпълвай тялото, душата,
цялата я подлудявай,
но не забравяй...Тя е жена.
И свобода и дай.
Тогава твоя ще е . Знай.

поезия А.Х.Т. sekirata cekupama
А.Х.Т.
sekirata cekupama

Неактивен sekirata

  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • Site Supporter
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1238
  • Карма: +34/-2
  • Пол: Жена
  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 72.0.3626.109 Chrome 72.0.3626.109
Re: Кой посяга на моята България?!
« Отговор #1249 -: Днес в 19:40:35 »
БЯЛА МАГИЯ

Нека музика в сърцето не спира!
Нека никога духът не умира!
Нека танцът лудешки танцувам!
Нека ден и нощ тебе целувам!
Нека всичко е бяла магия!
Нека лошия спомен изтрия -
да не спира любовният дъжд,
аз целувам те още веднъж!
Ти със поглед  държиш ме в окови,
луда обич, сърцето ми моли...


поезия А.Х.Т. sekirata cekupama



А.Х.Т.
sekirata cekupama

Неактивен sekirata

  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • Site Supporter
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1238
  • Карма: +34/-2
  • Пол: Жена
  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 72.0.3626.109 Chrome 72.0.3626.109
Re: Кой посяга на моята България?!
« Отговор #1250 -: Днес в 19:42:38 »
ПЪТЯТ Е ЗА НАС

Мъка и тъга в живота суров,
аз ще заменя с радост и любов.
Острие съм аз, лъскаво, красиво,
болката голяма в желязото съм скрило!
Вий не ме корете, човек съм, като вас,
с мене вий тръгнете, пътят е за нас!
Той е труден, дълъг, но желан, любим,
дайте си ръцете напред  да вървим!

 
поезия А.Х.Т.sekirata cekupama
А.Х.Т.
sekirata cekupama

Неактивен sekirata

  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • Site Supporter
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1238
  • Карма: +34/-2
  • Пол: Жена
  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 72.0.3626.109 Chrome 72.0.3626.109
Re: Кой посяга на моята България?!
« Отговор #1251 -: Днес в 19:45:45 »


С ИМЕ НА ЦВЕТЕ

Тръпката да си обичан
аз на всеки пожелавам,
цвете мое те наричам
и при теб оставам.
В къщичка на този бряг
искам да живея,
погледни ме, дай ми знак
цвете мое орхидея!
Аз така ще те наричам,
без да спирам да обичам
теб и твоите очи,
целуни ме, замълчи.

поезия А.Х.Т. sekirаta cekupama

Слави и Ку Ку Бенд Цвете мое


А.Х.Т.
sekirata cekupama

Неактивен sekirata

  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • Site Supporter
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1238
  • Карма: +34/-2
  • Пол: Жена
  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 72.0.3626.109 Chrome 72.0.3626.109
Re: Кой посяга на моята България?!
« Отговор #1252 -: Днес в 19:49:01 »



УСМИВКА ЗА ТЕБ

Не ме поглеждай и не ме моли,
не ще ме нараниш, не ме боли.
Не ме поглеждай и не ме моли,
да ме ухажваш вече спри!
В друг свят живееш и така
избра ти своята съдба
с любовници безброй, безчет,
това е твоят бял късмет.
Живей и радвай се без мен,
щастлив, прекрасен, слънчев ден!
Желая ти любов и плам,
една усмивка ще ти дам,
дали щастлив ли си аз не знам,
не ме интересуваш. Грам.

поезия А.Х.Т. sekirata cekupama
А.Х.Т.
sekirata cekupama


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf