История за надеждата

Погледнах на запад и усетих нежния полъх на пролетния ветрец. Косите ми се развяха по сивите цветове на износените ми дрехи. Топлите краски на слънчевата светлина преливаха една в друга. Земята бе спокойна, а в облаците бе изрисувана историята на не една мечта:

Как малкото момче

среща своята съдба,

Как под сянката на крепкото дърво

летят безброй крила,

как в края на всяко добро се крие любовта.

История за бъдещето, история на отминалите дни,

разказ за истината, разказ за света.

Там, в облаците на небето виждат се нашите дела,

там в корабите от памук отразява се моята душа...

Вятър

Топлина

Надежда

Добрина

Но идат и облаци черни, мътят твоята съдба...

И тегоби тежки връхлитат,

няма сякаш вече правда във света!

И чувам глас, глас близък и могъщ,

гласът на съвестта!

Помни!

Недей да погазваш любовта!

Недей!

Нападнат ли те лешоядите на безсловестните терзания,

отвърни им с упование във Вечния, Великия!

Обземат ли те безкрайни мъки, скърби, болки? не се предавай ти!

Винаги има надежда за този, който вместо да квичи и се оплаква,

поглежда нагоре и със сълзи на очи признава се негоден.

Недей се отчайва, защото надеждата тук е,

недей се отчайва, защото можеш да изпуснеш красотата.

Повдигни глава и виж!

Ето там? зад прозореца мътен!

Там, зад сълзите на злоба и горест!

Там? зад желания лъстни и похот голяма!

Там? зад всичкото зло се крие добро!

То не е мъртво, не е победено, то е силно и истинно!

Недей се предава на отчаяние,

защото когато си в калта не значи, че и птиците небесни са кални като теб!

Когато си в тъмна стая всичко сякаш е без цвят!

Но? не е!

Има цвят, там? където доскоро те бе срам да погледнеш!

Там, където звездите спят!

Там, където е изворът на любовта!

Обърни се с покаяние и ще бъдеш приет!

Обърни се и сам ще видиш колко е благ твоят Баща... Слънцето се скри отвъд хоризонта и белите му пухкави другари се превърнаха в медени планини на небосвода. Скоро щеше съвсем да се стъмни, а аз имах работа за вършене. Станах, изтупах си яката от насъбралия се прах и потеглих обратно към лагера...