
Погледнах на запад и усетих нежния полъх на пролетния ветрец. Косите ми се развяха по сивите цветове на износените ми дрехи. Топлите краски на слънчевата светлина преливаха една в друга. Земята бе спокойна, а в облаците бе изрисувана историята на не една мечта:
Как малкото момче
среща своята съдба,
Как под сянката на крепкото дърво
летят безброй крила,
как в края на всяко добро се крие любовта.
История за бъдещето, история на отминалите дни,
разказ за истината, разказ за света.
Там, в облаците на небето виждат се нашите дела,
там в корабите от памук отразява се моята душа...
Вятър
Топлина
Надежда
Добрина
Но идат и облаци черни, мътят твоята съдба...
И тегоби тежки връхлитат,
няма сякаш вече правда във света!
И чувам глас, глас близък и могъщ,
гласът на съвестта!
Помни!
Недей да погазваш любовта!
Недей!
Нападнат ли те лешоядите на безсловестните терзания,
отвърни им с упование във Вечния, Великия!
Обземат ли те безкрайни мъки, скърби, болки? не се предавай ти!
Винаги има надежда за този, който вместо да квичи и се оплаква,
поглежда нагоре и със сълзи на очи признава се негоден.
Недей се отчайва, защото надеждата тук е,
недей се отчайва, защото можеш да изпуснеш красотата.
Повдигни глава и виж!
Ето там? зад прозореца мътен!
Там, зад сълзите на злоба и горест!
Там? зад желания лъстни и похот голяма!
Там? зад всичкото зло се крие добро!
То не е мъртво, не е победено, то е силно и истинно!
Недей се предава на отчаяние,
защото когато си в калта не значи, че и птиците небесни са кални като теб!
Когато си в тъмна стая всичко сякаш е без цвят!
Но? не е!
Има цвят, там? където доскоро те бе срам да погледнеш!
Там, където звездите спят!
Там, където е изворът на любовта!
Обърни се с покаяние и ще бъдеш приет!
Обърни се и сам ще видиш колко е благ твоят Баща... Слънцето се скри отвъд хоризонта и белите му пухкави другари се превърнаха в медени планини на небосвода. Скоро щеше съвсем да се стъмни, а аз имах работа за вършене. Станах, изтупах си яката от насъбралия се прах и потеглих обратно към лагера...