На Велики четвъртък румънците посегнаха на българската църква в Букурещ

[Nordwave]

На днешния ден, когато Юда предаде своя божествен Учител, едно ново "братско" предателство се извършва в румънската столица: безапелационно Румънската патриаршия си взима храма "Свети пророк Илия", предоставен още през 1954 г. за ползване от българската общност в румънската столица. Това е станало, след като са ни отнети постепенно всички български храмове на румънска територия, строени по време на Възраждането от стотиците хиляди българи, живеещи на север от Дунава. От синодни източници научихме, че са били уведомени от българския свещеник в Букурещ Светият Синод на БПЦ и българското посолство там, но досега от тяхна страна няма никаква реакция. А румънците бързат да създадат "свършен факт" и след това да преговарят от позиция на силата.

За сведение трябва да кажем, че румънската църква в София (ул. "Св. цар Борис") е построена на територия на румънското посолство и не може да се мисли за "огледални" действия от наша страна, както е прието в дипломатическите отношения.

Справка: На 11 май 1869 г. е основана "Българска народна черква и училище “Св. св. Кирил и Методий”", с помощта на местни родолюбиви българи върху български имот на ул. “Каларашилор” 16, закупен с парите на Христо Георгиев, владиката Панарет Рашев и други родолюбци. През 1905 г. Българската Добродетелна дружина в Букурещ, с Подарителен контракт дарява недвижими имоти на българската държава, включително и този.

Българската царска легация в Букурещ през 1934 г. извършва доброволна подялба на имота с Българското общество “Братство” (създадено 1892 г.; преустановило дейността си 1919 г.; възстановено 1926 г.; през 1940 г. организационната му дейност замира; 1948 г. e закрито; отново основано на 24 май 1992 г.).

До 1948 г. храмът и училището пръскат духовна светлина сред многобройната българска общност в Букурещ и околните български села. От 1948 до 1954 г. православните българи нямат свой богослужебен храм в Букурещ.

На 26 октомври 1954 г. румънският патриарх Юстиниян издава Паметна грамота, според която букурещкият православен храм “Св. пророк Илия” става временна българска църква под върховенството на патриарха на Българската православна църква.

От 1954 до 1990 г. Българската църковна община и храмът “Св. пр. Илия” са единствен духовен и културен център за поддържане на българските традиции и съзнание в Букурещ.

След 1990 г., с демократичните промени в Румъния, храмът е един от стожерите на новото българско възраждане. Този 14-годишен период е свързан със служението на отец Петър Тотев. http://www.dveri.bg/content/view/8697/33/

[hammerbg]

гадните мамалигари 

[Nordwave]

Румънската патриаршия няма да преговаря за българския храм в Букурещ. Румънската патриаршия няма да води преговори с нашата църква за храма „Св. Илия” в Букурещ, която се ползва от българската общност там. Това става ясно от писмо на Румънския патриарх Даниил до Негово Светейшество Българския патриарх Максим (факсимилето е по-долу).

Патриарх Даниил обяснява действията си по отнемането на храма с това, че църквата принадлежи на Румънската  патриаршия и през 1954 г. е предоставена на БПЦ докато бъде построен български храм. Освен това "Св. Илия" има нужда от ремонт и обновяване, които Румънската църква ще извърши.

В писмото на Българския патриарх от 14 април т. г. се предлагаше въпросът да бъде решен с преговори, но румънската страна не прие предложението. Тонът на писмото от патриарх Даниил  показва, че той няма намерение да преговаря, а уведомява за решенията си.

Сега за предстоятел на „Св. Илия” е назначен румънският свещеник Габриел Григореску, който ще извършва богослужението на румънски език. Българският духовник о. Петър Тотев ще може да служи на църковнославянски и български. Двама йереи ще водят отделни регистри и счетоводство.

Румънският патриарх изразява надежда, че българската общност в Букурещ ще си построи собствен храм върху терен, даден от Румънската държава. В тази връзка след празничните за България дни и. д. директорът на дирекция „Вероизповедания” Емил Велинов заминава за Румъния, за да търси решение на този въпрос.

Енориаши на българския храм в Букурещ споделят, че  засега новият предстоятел не забранява богослужението на български език, но те се опасяват, че това няма да е задълго, тъй като румънските богомолци като по-многобройни ще дадат друг облик на енорията и няма да приемат богослужение на неразбираем за тях език. В същото време построяването на нов храм за българите в Букурещ може да отнеме десетилетие...

Напомняме, че св. Синод сформира комисия за преговори по проблема с българския храм в Букурещ.  Сега не е ясно с кого ще преговаря тази комисия. До този момент архиереите от Св. Синод на БПЦ не са изразили становище по писмото на Румънски патриарх. www.dveri.bg

[Nordwave]

Вместо да честват 55-тата годишнина на българската църква в Букурещ, нашенците останаха на улицата.

ПЕТЯ ВАЛЕНТИНОВА

 Идния понеделник, на 26 октомври, се навършват 55 години от официалното обявяване на "Св. Пророк Илия" за храм на българските православни християни в Букурещ. На тази годишнина обаче сънародниците ни няма да прекрачат прага на църквата, функционирала повече от половин век като духовен център за тях. Там вече не проповядват нашенски свещеници, а литургиите звучат единствено и само на румънски език
Храмът, представлявал олицетворение на една братска и духовна дружба, където и българи и румънци с години са се молели рамо до рамо за здраве и благоденствие, днес вече не е гостоприемен за сънародниците ни, които са принудени да обикалят по различни църкви, където нашите свещеници изнасят служби на роден език.
Историята на храма "Св. Пророк Илия" е изключително богата. Сградата е построена през 1730 г. от ключаря Раду Колця, благородник от знатен румънски род. До 1895 г. храмът, чийто ктитор е Календероглу се е наричал "Църквата на хан Колця", но столичният общински съвет счита нарежда църквата да носи името на своя ктитор, т.е. - "Св. Илия Календеру". Между 1880-1897 г. храмът функционира с богослужения на гръцки език. От 1898 г. църквата отново става румънска. През недалечната 1954 г. тогавашният патриарх Юстиниан отдава за временно ползване сградата на черквата на Българската православна църква. Тогава румънското духовно общество е декларирало, че отдава храма на българските православни християни в името на техните духовни потребности и с цел скрепяване на духовното братство между българския и румънския народи. Този паметен момент е запечатан в официален документ- паметна грамота, която и до днес виси над централния вход на храма. Самата преотстъпена църковна сграда е осветена лично от тогавашния румънския патриарх Юстиниан и българския му колега- Кирил.
Повратната точка в историята на църквата е тазгодишният Велики четвъртък. На един от най-светлите за християните по цял свят празници румънският свещеник Габриел Григореско заявява, че не разбира български и затова оттук натам в църквата ще се проповядва само на румънски език. Не по вкуса на отеца се оказва и църковният хор в храма, в който дотогава участват само една българка и една сръбкиня, а всички останали са румънци. Песнопенията на формацията в годините са били винаги високо оценявани от духовната ръководство на северната съседка, като псалмите са изпълнявани превъзходно и на румънски, и на всички източнославянски езици. Твърденията на Григореско, че сградата на "Св. Пророк Илия" не била стопанисвана адекватно и се рушала олекнаха след огледа, който установи, че храмът е в много добро състояние след основния ремонт, който българският духовник отец Петър Тотев направил
през 1994 г. Преди два месеца проучване на екип на БНТ показа, че именно тази реставрация, осъществена от българския свещеник, е спасила навремето сградата от сигурна гибел. Днес обаче отец Тотев не се ползва с никакви права в храма. Той и неговите енориаши бяха поетапно прокудени от "Св. Пророк Илия", където в продължение на 20 години заедно с родните емигранти в Румъния са отбелязвали всички християнски и национални празници. Отец Петър Тотев дори бива заставен да предаде инвентара на храма на нарочна комисия на Букурещката митрополия. Впоследствие румънското религиозно началство заявило, че българският отец може да продължи да служи в храма, но като втори свещеник и то срещу 10 изключително унизителни условия. Поискан е и наем в размер на 450 евро за използването на канцеларията на църквата. Пари са изисквани и за експлоатацията на офиса на дружеството на българите в Букурещ "Братство", прилежащ към църквата. От председателя на асоциацията- Лука Велчов са поискани 600 евро на месец за използването на помещението, което се състои от две стаи. "В крайна сметка, става въпрос за пари", посочи преди време той в националния ефир. Още тогава сдруженията на българите в Румъния отправиха протестно писмо до румънския патриарх Даниил. То бе подписано от стотици наши сънародници,
включително от румънци, руснаци и украинци
Румънската гражданка Дорина Липова, която е женена за българин от 24 години, през сълзи сподели в националния ефир: "Нашият патриарх не е прав и много трябва да мисли, преди да ги върши тези работи. Защо трябва да ни разделя!?"  На забраната да се служи на роден език и на прокуждането на нашенските свещеници родните хъшове реагираха остро, веднага след като стартира процес по обезбългаряване на храма "Св. Пророк Илия". Нашенците в Букурещ потърсиха още тогава българските медии, за да изразят болката и обидата си от факта, че им се отнемат основните права на православни християни.
Новият румънски патриарх Даниил постави началото на  политиката за изясняване статута на всички църковни имоти в северната ни съседка, обясни отец Петър Тотев пред българската общественост веднага след разгарянето на религиозния скандал през Страстната седмица. Според българския свещеник проблемът има юридически характер, тъй като нашенците са били задължени с времето да изградят собствена църковна сграда на този терен. По време на комунистическия режим много наши имоти в румънската столица са иззети и междувременно разрушени.
Първоначално българската православна общност в Букурещ продължава да се събира по религиозни и национални поводи в двора на храма, но впоследствие за нашите богослужещи е ограничен достъпът до църквата и в резултат сънародниците окончателно престават да приемат "Св. Пророк Илия" като свое духовно средище. Днес вече кракът на нито един българин не стъпва в църквата. Нито официалната делегация на Българската православна църква, нито всички официални писма до Румънската патриаршия дадоха задоволителен резултат. "Св. Пророк Илия" окончателно загуби статута на българска църква и сега богослуженията на български език са пренесени в малкия университетски параклис "Св. Николай". Българите, пребиваващи временно или постоянно в Букурещ обаче още не са забравили своя дългогодишен духовен център. Становището на партия АТАКА е, че въпросът със съдбата на църквата не трябва да остава затворен. Трябва да се предприеме всичко възможно за възстановяване на статута на "Св. Пророк Илия" като храм на нашенците в Румъния. http://www.vestnikataka.com/?module=displaysection&section_id=4&format=html

[Veskou]

ВМРО организира протест пред Румънската църква в София

На 10 декември 2010 г. (петък) от 12.30 ч. активисти на  ВМРО  организират протест пред румънската църква в София.

Вече втора година българите в Букурещ и цяла Румъния са оставени без свой храм, което е грубо нарушение на църковните канони. Протестиращите ще настояват да бъде върната българската църква в Букурещ или в противен случай да бъде закрита и конфискувана румънската – в София.

(Румънската църква в София се намира в пресечката между улиците „Екзарх Йосиф” и „Пиротска” – посока по „Пиротска” от Халите към бул. „Хр.Ботев” първата пряка в дясно.)

http://vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=1522:2010-12-09-14-14-07&catid=5:news&Itemid=24

[Hatshepsut]

Българите в Букурещ без църква

Повече от четири години българите в Букурещ са без църква. Десетки български семейства, православни християни са принудени да посещават Румънски църкви, тъй като българската е отнета през 2009 година. Това стана ясно при откриването на първия информационен център на българската общност в Букурещ.

Българската общност в Румъния има църква от 1954 година, когато Румънската православна църква преостъпва за ползване на българите храмът „Свети пророк Илия“. През 2009 година обаче румънската партиаршия отнема сградата с мотива, че българската общност е малобройна, а стотици румънци желаят да черкуват във въпросната църква.

Антон Качев – българин в Букурещ: „Всъщност ние загубихме една част от българското в Букурещ, където не трябва да забравяме, че Букурещ е един град, изграден и от българи. Това все пак ни е вярата и трябва да си я върнем!“

Проф. Лука Велчов – българин в Букурещ: „Просто сме отчаяни, защото българските управници всичко са разпродали, оставиха ни голи и боси! Как си позволиха да дадат това нещо на румънската държава не разбрах. По най-мошенически начин! Просто ни изпъдиха и никой не ни защити! Българската патриаршия спят.”

Георги Марков: „Тази българска църква е загубена поради небрежието на самите нас българите, политиците и може би хора от църковната общност.“

За този проблем българските граждани, които живеят в Букурещ, споделиха при откриването на първия информационен център на българската общност в Румъния.

Проф. Лука Велчов – българин в Букурещ: „За българите в Букурещ смятам, че ще бъде едно средище приятно, където ще могат да се запознаят с доста неща. Можем да им помогнем свързано със законите на Румъния, с това, което е най-изгодно да развиват тук, където могат да работят.”

Антон Качев – българин в Букурещ: „Този офис всъщност дава една добра основа хората все пак да имат едно хубаво, модерно място, където да се срещат дори в ежедневието.“

По време на откриването на центъра от посолството ни в Румъния обещаха, че ще съдействат за създаването на нова българска църква в Букурещ.

Чавдар Димов – зам. ръководител на българското посолство в Румъния: „Мога с две думи да ви кажа, че се полагат сериозни усилия за възстановяване на възможността българите да посещават българска църква. Направено е всичко, което е могло да се направи на ниво посолство. На всички нива, на които е било възможно, въпросът е поставен.“

В новия информационен център могат да се събират всички българи, които живеят, работят или учат в Румъния. Засега веднъж седмично там ще се провеждат срещи, на които нашите сънародници ще обсъждат проблемите и заедно ще честват всички национални, православани и лични празници.

http://bnt.bg/part-of-show/ba-lgarite-v-bukuresht-bez-tsa-rkva