Forum > Фолклор

Нестинари

(1/16) > >>

Nordwave:
Нестинарството е много стар български обичай, който се е практикувал в няколко села в Странджа планина. В началото на 20 век ритуалът се разпространил и в някои северни гръцки провинции при преселването на хора от района на Странджа.


За пръв път нестинарството е документирано през 1862 г. от П.Р. Славейков. Според някои етнографи и историци, ритуалът има езически корени, въпреки че при неговото изпълнение танцуващите носят икона. Дълги години православната църква преследва нестинарите и ги заклеймява като обладани от дявола.


Самият ритуал в автентичния му вид се извършва в деня на Св.Св. Константин и Елена 21 май или на 3 юни /по стар стил/. Понякога нестинари танцуват и на други църковни празници, а в наши дни и за атракция на туристите.

Само определени хора могат да танцуват върху жаравата – обикновено те принадлежат към стари нестинарски фамилии, а нестинарството се предава с поколенията. Главният нестинар обикновено получава тази титла от своя баща или майка след тяхната смърт или когато вече остареят и не могат да танцуват.

В деня на празника след църковна служба нестинарите се събират в малък параклис, където се пазят иконите на Св.Константин и Св.Елена. Параклисът може да се намира в къщата на главния нестинар или извън селото, край извор, чиято вода се счита за лечебна. Там главният нестинар прекадява иконите и останалите нестинари и им предава силата и вдъхновението, които сам е получил от Св. Константин. След това с тъпан и гайда се свири специална нестинарска мелодия, която подготвя просветените и нерядко те изпадат в транс от ритъма.

В някои села нестинарите стоят затворени цял ден в параклиса и слушат ритъма на тъпана, а в други те излизат и заедно с останалите хора отиват при аязмото извън селото и правят курбан.

Цял ден на главния селски площад гори огън и хората го поддържат, за да не изгасне. Привечер, когато огънят вече угасне, жаравата му се разстила в кръг с диаметър 2 метра. Пръв танца започва главният нестинар или нестинарка, като преди това обикаля три пъти около кръга. При танца винаги се държи с две ръце икона на Св Константин и Елена.

Нестинарите нерядко изпадат в транс по време на танца и предсказват бъдещето. Най-интересното е, че никога не нараняват краката си и не получават изгаряния. Подобни ритуали се изпълняват и на други места по света.

Nordwave:
Танцуването върху жар, наречено нестинарство, е един от най-древните обичаи в Югоизточна Европа. Този танц представлява мост между миналото и бъдещето. Той е част от богатото нематериално културно наследство на нашите земи. Нестинарската традицията е уникална и почти непозната, въпреки че съществува в продължение на векове. Все още е загадка как нестинарите танцуват боси върху горещата жар без да се изгорят.
Нестинарството се е преборило с времето, за да продължи да съществува през хилядолетията. И до днес всяка година на празника на Св.св. Константин и Елена на 21 май нестинарите от малкото село Българи, сгушено в мистичната планина Странджа, танцуват боси върху горящите въглени така, както са го правили техните предци преди хиляда години.


NESTINARI-THE FIRE MYSTERI

Балкани:
Ритуалът се е разпространил в Северна Гърция с преселването на гърците, които до началото на 20 век живели в Странджа. Най-вероятно те са носители на обичаят, но не може да се твърди със сигурност дали ние сме взаимствали обичаят от тях, или те от нас.
Понеже напоследък се навъдиха много теории, че Настинарството е свързано с произхода на българите ще отбележа, че същият обичай го има и в Индонезия, и в Индия, и в Нова Гвинея.

Red Rose:

dreamweaver:
Здравейте:)
Много ме зарадвахте с тази тема. Аз живея в Синеморец и от миналата година участвам в местната фолк група - така да я наречем. Наистина старите тук разправят, че навремето по съборите насам (Кости, Българи, Бродилово )са идвали от Гърция нестинари, отсядали са около селото някъде и са играли в огъня. Не знам как става играта, но една баба ми каза - "Полудявам сине, като вляза в огъня". Местният "Маугли" - Мишето, ми е приятел, то тук местните не стават за употреба много-много, но тъй като Мишката е малко извън коловоза се имаме с него. Та за Мишо е естественно да бръкне в огъня, да вземе жарава и да си запали цигарата:) Аз пък откак дойдох тука съм като отвързан - обувки слагам чак като падне температурата около 0 градуса. Та исках да ви кажа нещо лично. Отидох това лято специално в село Българи на тяхната красива, уникална, каменна черква на името на свети Константин и Елена. Затворена беше. Нищо. Станах си аз пред вратата и се помолих на светците да ми помогнат и аз да стана нестинар. Чух си нещо в главата, ала то си е само мое. Но след това избирах в най-големите жеги най-черният асфалт. Имах моменти - при подходяща настройка -  естествено - губех усещане за топло и жега. Започна да се получава, малко по малко.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Powered by EzPortal
Премини на пълна версия