Автор Тема: Нестинари  (Прочетена 31928 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Мишок

  • Account Disabled
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4757
  • Country: it
  • Карма: +23/-34
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 65.0.3325.183 Chrome 65.0.3325.183
Re: Нестинари
« Отговор #75 -: Май 16, 2018, 18:22:49 »
За това колко е общобългарско великото нестинарство. Обичаят и то съмнителен такъв: на няколко села не може и не е нещо общобългарско. Да не говорим че този обичай никак не е чист и нормален.
________________
“Нестинарството е безспорно уникалният обреден комплекс в сакралната култура на Странджа. То е абсолютно непознато по всички останали части на българското етническо землище... В миналия век се е практикувало в някои села от Тракия, които днес не са в българските държавни граници, а от началото на нашия век е зафиксирано като запазен ритуал само в няколко села на Странджа: Българи, Кости, Бродилово, а в по-късно време – и в Ново Паничарево”.

Неактивен генерал Жеков

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1583
  • Country: bg
  • Карма: +28/-1
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Linux Linux
  • Browser:
  • Chrome 66.0.3359.158 Chrome 66.0.3359.158
  • Интереси: История,Философия,Политика
  • Зодия: Aries Aries
Re: Нестинари
« Отговор #76 -: Май 16, 2018, 18:45:07 »
С лека ръка поругаваш българщината.Какъв е тоя хайдутин,дето мрази българските обичай?
ϟϟ|СВОБОДЕН-СОЦИАЛЕН-НАЦИОНАЛЕН| lYl 
БЪЛГАРИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ!
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО И ВСИЧКО ЗА БЪЛГАРИЯ!

Неактивен HighVoltage

  • Moderator
  • Senior Member
  • *
  • Публикации: 717
  • Country: bg
  • Карма: +105/-1
  • Пол: Жена
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 52.0 Firefox 52.0
Re: Нестинари
« Отговор #77 -: Май 17, 2018, 14:40:35 »
Един от прекрасните нестинарски обичаи, свързан с голяма духовност разбира се.
__________________________________________________________________________________________________
Вж. Радойнова, Д. Пос. съч., с. 38. Оргиастичният култ, описан от авторката, се извършвал на празника на св. Марина в пещерата край селото, носещо името на тази светица: “На това поклонение ходят само незадомени, придружавани от една или няколко много възрастни жени. Според спомените на информаторките обичайно било ергените да влизат предварително в пещерата и да се крият. По-късно влизали момите, палели свещи и почиствали около иконата на светицата, поставена на каменен олтар в дъното на пещерата. На излизане ергените започвали да плашат момите и да ги гонят. Тъй като изходът бил тесен, ако някое момиче не успеело бързо да се измъкне, момците го щипели, сваляли му гащите и после, на връщане от селото ги хвърляли по дърветата...”

В цитираното от теб съчинение на авторката за кой век става въпрос, че чак и гащи са носели?
Някой казал нещо на Д. Радойнова и както знаем как се пишат научни трудове у БГ все ми е на акъла да седна сляпо да й се доверявам.  Ако искаш прочети още нещо от нея: "Като “чудотворци на огъня” описва Диана Радойнова тези необикновени хора, които стават проводници на небесното, съприкосновявайки се с живителната сила на огъня. Афинитетът към огъня не е самоцел или пък произхожда от задоволяване на някакъв каприз. То е вътрешна необходимост, предопределеност, тайнство, кармична обреченост, чудо.”

Гл. ас. д-р Ст. Стефан от Богословския факултет и ти трябва да сте обект на психопатолозите, не измрелите през вековете нестинари.


« Последна редакция: Май 17, 2018, 14:42:07 от HighVoltage »

Неактивен генерал Жеков

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1583
  • Country: bg
  • Карма: +28/-1
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Linux Linux
  • Browser:
  • Chrome 66.0.3359.158 Chrome 66.0.3359.158
  • Интереси: История,Философия,Политика
  • Зодия: Aries Aries
Re: Нестинари
« Отговор #78 -: Май 17, 2018, 15:57:56 »
Искам да питам славянина пазвантин-кукерството също не е български обичай нали? :laugh-1:
ϟϟ|СВОБОДЕН-СОЦИАЛЕН-НАЦИОНАЛЕН| lYl 
БЪЛГАРИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ!
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО И ВСИЧКО ЗА БЪЛГАРИЯ!

Неактивен Мишок

  • Account Disabled
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4757
  • Country: it
  • Карма: +23/-34
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 65.0.3325.183 Chrome 65.0.3325.183
Re: Нестинари
« Отговор #79 -: Май 17, 2018, 18:17:00 »
Искам да питам славянина пазвантин-кукерството също не е български обичай нали? :laugh-1:
Като начало не съм славянин, а българин. Това че имаме славянска кръв не ни прави славяни, просто имаме и такава кръв. Кукерите са характерни само за някои области, а не за цялата страна или за половината, не дори и за четвъртината.

Неактивен sekirata

  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • Site Supporter
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1004
  • Country: bg
  • Карма: +34/-2
  • Пол: Жена
  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 61.0.3163.100 Chrome 61.0.3163.100
Re: Нестинари
« Отговор #80 -: Юли 18, 2018, 14:26:11 »
sekirata Narechena na ogunia


в памет на Лидис българска емигрантка прогонена от България във Финландия

и намерена мъртва във водите на река Бяла риб във Финландия
по времето на нестинарските празници у нас.




[youtube]yQ7JnKy-J0M[/youtube]



[youtube]e8iBwMryd48[/youtube]



Лидия,

Годините са си години,
никой от тях не може да избяга,
но русото тъй ти отива,
че бялото от косите твои бяга!
Ужасен климат там е,знам,
изсушава кожата,сърцата
дишат учестено, в плам
гори душата ти сърцата!
Там сиянията са тъй красиви,
смърт вещаят,носят болест,
с мечти разбити и ронливи
потъна ти във скръб и горест!

Почивай в мир!

А беше силна,много силна жена,характер от класа! 
Lidis Sirkavaara -вече я няма,за да ги има враговете и ,които са толкова слаби,чемогат да мразят и да завиждат,да правят мизериисамо на една болна и изстрадала жена,на една истинска майка и вярна съпруга,подиграна съпруга от бащата на децата си. Подиграна от роднини,снахи,брат....та ив интернета....?!!!!!


http://www.iltalehti.fi/uutiset/2016041921440927_uu.shtml   БОЖЕ,ИМАЙ МИЛОСТ,НАПРАВИ НЕЩО.....



Тя бе жестоко ранена ,
точно както мене и дъщеря ми,
фатално ранена, но истинска, истинна!
Просто не издръжа,
сега чакат мене и семейството ми,
Господи,ТАКА ЛИ СТАВАЛИ НЕЩАТА?!
Господи,ти, Дявола ли си?!



Poliisi pyytдд havaintoja: 60-vuotias pariskunta ollut vajaa kaksi viikkoa kateissa Siikajoella
Tiistai 19.4.2016 klo 11.23 (pдivitetty klo 12.45)





Когато задухаше да не си срещу нея. Такава беше такава си и остана в спомените на двама. Тези двама,които бяха виновни за нейната смърт. На празника на св.Константин и Елена се появи като дух. Цялата в бяло с лице посиняло. Някак си не и отиваше на светлите очи и коси. Молеше прошка от мен.  Защо ли,питам се и сега.

-Само към теб изпитвам вина. Ако можеш прости ми! Бяха думите и такива несвързани и глухи. Вятърът пригласяше и стана още по ужасяващо. Жената все пак беше мъртва по всички данни, но се появи. Държеше в ръцете си портрет не на човек. Познах по животното за какво идеше реч. Изчезна внезапно както се и появи .

-Пази се от циганката гледачка. За коя точно не разбрах,но чух градовете Ямбол и Сливен.Отворих прозореца през който духът и влезна и излезна. Убедих се че няма жив човек , но пак се започна. Притъмня. Вятърът изсвистя, заслушах гласа. Никаква картина, никаква.

Родителите ми не ме обичаха. Имаха само син. Баща ми се опитваше да бъде справедлив към мене,но майка ми не позволяваше. Никакво нормално детство, никакво. Омъжих се на инат, все пак имах някакви чувства. Но не предполагах, че най близките ще ми забият нож в гърба. Бях хубавка, но не бях ***. А тя се хвърли в леглото на мъжа ми, тя-жената на моя брат, който прие всичко спокойно  с едно –„Забрави“. Другите двама за мене нямаха значение. Те просто бяха като омагьосани от тази жена. Избягах от този край мислейки се, че столицата е нещо голямо, но там изпуснах дъщеря си. Превзеха я хората от подземния свят. Подаде се. Нямах силата да я спра. Остана ми какво, пак бягство. А внуче, имах ли внуче? Започнах там всичко отначало. Аз с нов съпруг, дъщеря ми с официален съпруг. Чужденци. Надявах се, че като не са българи, ще ни носят на ръце. Не исках да преживея повторен кошмар и то далеч от България. Дъщеря ми също. Но и там ни намериха. Всъщност дъщеря ми я довлече от интернета. Да беше поне българка, а то циганка чак от България. Ще и помагала ,била гледачка, ясновидка…ред лъжи.Мене никой не ме питаше. Внучките бяха мои, но те бяха деца на майка си-моята дъщеря. По голямата ми внучка вървеше по стъпките на майка си. Затъваше, макар и страхотна красавица. Впримчиха и синът ми,който защо ли изведох от България с нас. Не знам. Грешка, но пък с всичко бе задоволен от мен. Чужденката, лекарката с която живееше беше му изпила акъла. Не иска брак с българин, не иска да ражда от българин, но да му яде парите и моите иска. И той беше като омагьосан. Със сестра си само за пари говореха и искаха. Всичко давах. Заживях като отшелник с чужденецът в гората при нечовешки условия и убийствен климат. Съвсем се разболях, но никой не му бе мило за мен. Дори бъдещата ми снаха –лекарката,която ми уреди доста неспецифично лечение и операции. Не една. Полудявах. Съпругът ми също, но той май си беше такъв –ген от майка му, която ме ненавиждаше,че съм българка излъгала сина и. Остарявах и се сривах. Без любов, без близки, далече и от Родина. Забравена от Господ, сама обречена и отишла там, където явно не ми беше мястото. Не знам на сина си,на дъщеря си ли не угодих или на свекърва-чужденка снобка, доста стара при това, но се свършвах. Сама си го правех. Климатът ме довършваше. Вече мислех за себе си, не за дъщеря и внучки. Молех се поне по малката ми внучка да има късмет, но при тази си майка как?А и баба. Явно аз носех нещастието, където и да бягам все тая. Злото по мен.Трябваше да се разбере мене ако ме няма ще спре ли злото по дъщеря ми, внучките ми и омагьосания ми син. И това не закъсня. Сега съм по силна от вятъра. От водата не можах да се спася, но тя ме прие, като приятелка. Може би заслужавах това, този си край. А той, защо ли и него. Преди да потънем в студените ледени води бяхме потънали в друго по страшно езеро, цяло блато в желанието си да сме по добри, да помогнем. Но на мен конкретно никой не помогна. А имах нужда, бях толкова….сама. Силна? Когато съм с вятъра, но той ми изневери, пусна ме долу. Затова извинявай! Знаеш грехът ми към теб. Съдбите ни почти се покриват. Но ти лети! Лети, не падай, остани си птица и слушай само собствения си вътрешен  глас, не му изневерявай. Колкото и да даваме, да се раздаваме, няма признателност. И не бягай. Никога не бягай. Лети!

Последва гръм. Вятърът като че ли го нямаше. Клоните на дърветата съвсем леко се поклащаха. Една малка точка в небето се уголемяваше и приближаваше към мене. Аз  стоях изумена пред отворения прозорец и гледах нагоре. Това беше птица, малка северна птица от онези обитаващи езерата. Протегнах ръце нагоре.  Чух писък на птицата и едно перо падна в нозете ми.

-Пиши! Не спирай! Ще дойда пак.

проза и стихове,клипове А.Х.Т. sekirata cekupama

А.Х.Т.
sekirata cekupama


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf