
Историята на празника се свързва с международното социално движение от 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права. Началото е поставено на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8 часов работен ден. През 30те и 40те години на XX век празникът придобива огромна популярност в Европа. Най – големите тържества по случай деня на труда са чествани в тогавашна Германия под името „имперски трудов ден”
В България първият опит за честване на тази дата е през далечната 1890 година от топографското дружество. За официален празник е обявен едва през 1939 г, а след 1944 комунистите се опитват да присвоят празника и да го нарекат „празник на трудещите се комсомолци”. В навечерието на 1ви май 1943 година министър председателят Богдан Филов произнася изчерпателна реч: „Значението на празника на труда”, която се предава по всички български радиостанции. Докато в недалечно минало 1ви май е празнуван като символ на борбата между работници и капитал, днес той се отбелязва като ден на националния труд и символ на единението на всички стопански категории. „Трудът днес – заявява министър председателят – трябва да бъде не само право, но и национален дълг”. На самия празник по централните улици на всички градове преминават тържествени колони – манифестации от празнично облечени чиновници, ведомствени служители, работници от фабрики и предприятия, търговци и занаятчии по браншове и отрасли. В приветствията и в словата на официалните лица се напомня, че правителството прокарва разпоредби и предприема мерки внасящи подобрение в живота на работничеството каквито „няма в плутократичните държави”, като например: колективните трудви договори, защитата на работника, шестнадесет дневните отпуски, хигиена и безопасност на труда, грижи за духовното и материалното издигане на работниците и др. Три дни по – късно лично Цар Борис III изтъква пред Бекерле (Адолф Хайнц Бекерле е пълномощен министър на Германия в София от юни 1941 г. до 9 септември 1944 г б.р.), че блестящото празнуване на 1ви май в България е признание на работниците за политиката на правителството, което само по себе си би изненадало Русия, Англия и САЩ. Въпреки опитите на комунистическата партия да изкара българския работник преди 1944 недоволен и ограбен, по големите булеварди на българските градове са минавали манифестации на работници, не под строй, а доброволно празнуващи своя ден.
В наши дни 1ви май вече не е празник, а ден за демонстрации, най – ефективният начин за демонстрации е стачката. Защото криза има, но за кого е тя? Председателят на народното събрание, например, издаде заповед за вдигане на месечното възнаграждение на всички председатели и шефове на комисии в парламента. Със задна дата, считано от 1ви януари, председателят на българския парламент Цецка Цачева ще получава заплата в размер на 3576 лв, заместник председателят на Народното събрание е с 45% увеличение на възнаграждението, което прави сумата от 3345 лв. Председателите на постоянни комисии ще слагат подписа си във ведомост срещу 3114 лв, а заместниците им ще получават по 2884 лв. В същото време Тотю Младенов казва: „- Икономическата криза налага да няма тази година увеличение на пенсии и заплати”.
От тези факти на всички е ясно за кого криза има и за кого не. Затова днес, ние българските националисти излизаме на този ден в знак на протест срещу мафията и капитализма, които ни ограбват ежедневно. Днес излизаме да защитим правата на трудещите се, за нормално и адекватно заплащане за нашия труд. Първи май е ден за национална солидарност към всички работещи българи, трябва да сме солидарни един с друг за да постигнем единство, постигнем ли единство ще сме сила, която никой не може да прекърши! Нашите ценности са основни и съществени: живота, свободата, човешкото достойнство и семейство; човек не би могъл да се реализира без тези ценности. Националната съпротива е за единство и напредък, за морал на нацията и солидарност, изразяващи взаимопомощ между хората и преданост към общите интереси. Нашата цел е ясна – да се противопоставим на антибългарската политика водена в този момент и да защитим националните ни интереси, защото България е над всичко и над всички! Днес когато правата на трудещия се българин са системно потъпквани, когато правото на труд се превърна в робство, смисъла на 1ви май какъвто е бил през 1886 година е по – важен от всякога! Никой няма право да се подиграва с работниците, с техния труд и правата им, национално съзнание се гради само върху социална справедливост… Да живее трудова България!
http://logr.org/1may/ http://www.nsaprotiva.com/