Автор Тема: “Рибен буквар” е в Глобалната електронна библиотека  (Прочетена 3142 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Lada

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 26
  • Карма: +31/-0
  • Пол: Жена
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 6.0 Microsoft Internet Explorer 6.0
    • блог за етнология и фолклор
Здравейте!  :)
Става дума за сайта на Глобалната електронна библиотека http://www.wdl.org/en , който предлага подбор от документи, съхранявани в големи библиотеки на различни страни. ГЕБ има опции за навигация на 7 езика и съдържания на повече от 40. Идеята за нейното създаване е на Джеймс Билингтън, който е директор на Библиотеката на Конгреса на САЩ. Първоначално е създадена на базата на тази библиотека, но през последните 4 години към проекта са се присъединили други библиотеки и национални архиви на различни държави. Самият проект включва дигитализиране и представяне в интернет на редки книги, ръкописи, географски карти, аудио и видеоматериали и т.н., които се съхраняват в националните библиотеки на редица страни.
До този момент от България са дигитализирани 8 книги и архивни документи. Сред които са следните заглавия: “Рибен буквар” на Петър Берон, “Неделник” на Софроний Врачански, “Българските хайдути” на Раковски от 1867 г., “Габровското училище и неговите първи попечители” на Петко Р. Славейков, както и още материали, свързание с първото светско училище открито в Габрово през 1835 г.
Ето и връзка към страницата за България: http://www.wdl.org/en/search/gallery?ql=eng&a=-8000&b=2009&c=BG&r=Europe
Живи здрави.
Всички, паднали за свободата
дето и да е, са наши братя -
пак по кръв, но само че пролята.

Неактивен Дашо

  • Registered user
  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 936
  • Country: bg
  • Карма: +212/-20
  • Пол: Мъж
  • православен българин
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.10 Firefox 3.0.10
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Всичко хубаво, но тази библиотека съдържа някои материали повлияни от сръбската пропаганда.
Ето пример:
http://www.wdl.org/en/item/93/
Тази етнографска карта, до колкото успявам да разбера с моя скромен английски е създадена от Jovan Cvijic и показва Балканският полуостров с много интересно население.  :-[ Западна България, както и по-голямата част от Македония сме сърби  :-[

Ето открих защо картата изглежда така Jovan Cvijić, the author of this “ethnographic map” of the Balkans, published in 1918 by the American Geographical Society of New York, was a professor of geography at the University of Belgrade.
« Последна редакция: Май 09, 2009, 20:21:23 от Дашо »
Величието на Родината се гради върху костите на ония, които достойно живяха и умряха за нея!
БЪЛГАРИЯ НАДЪ ВСИЧКО-ВСИЧКО ЗА БЪЛГАРИЯ!

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9011
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Възрожденски учебници вече могат да се четат онлайн


Йоаким Груев със своите ученици

Уникални помагала, които са били в помощ при обучението на българските ученици от преди два века, могат да бъдат намерени вече онлайн.

Учебни програми, буквари, атласи,  учебници по български език и риторика, по физика и химия и други книги, които са издадени преди Освобождението или малко след това, са публикувани в дигитален вид в националния онлайн каталог на академичните библиотеки в страната – Своден каталог НАБИС. Придобиването на знания и добро образование е било престижно в онези години.

Съставителите на учебните програми са се опитвали да осигурят и съответните учебни пособия, които да предоставят най-новите и модерни за онова време научни постижения. Например учебникът по „Зоология: За долнитѣ класове на българскитѣ реални училища и гимназии”(1881) е бил превод на помагалото, което тогава са използвали в гимназиите в Австро-Унгария. Друг подобен учебник е бил този по „Физика за главны народны училища“ (1872).

„Общое землеописание вкратце за сичката земля“, издадено в Смирна през 1843 г., както и „Малъкъ учебенъ атласъ въ девять карты”, публикуван през 1865 г., са безценни помагала по география. Второто от тях отразява етап от политическите промени в света, когато държави като Персия, Белуджистан и Хындостан все още са съществували, а днешните Китай и Австралия са се именували Хына и Нова Холандия.

Забележителна е и оригиналната учебна програма отпреди два века, използвана като основен документ при подготовката на учениците в габровските гимназии през 1873 г. В онези години „първоначалното обучение“ е започвало в първо и второ „отделение”, където се е наблягало на четенето „по български и по славянски“, на преписването от книги, както и на „умствено счисление“. Специално внимание се отделяло и на предмета „Законътъ Божiй“ и всеки час започвал с молитва.

Каталогът  НАБИС дава възможност за извършване на търсене на заглавия на книги, на списания, архивни материали и други библиографски данни сред почти 2,5 млн. записа от 30 библиотеки в България.

http://www.desant.net/show-news/31384/                  
« Последна редакция: Юли 23, 2017, 14:24:51 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9011
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 59.0.3071.115 Chrome 59.0.3071.115
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Поуките на Рибния буквар


Автор на Рибния буквар е българският възрожденец Петър Берон. „Буквар с различни поучения” е първият новобългарски учебник. Издаден е през 1824 г. в Брашов. Тогава П. Берон е на 24 години.
Това е първото произведение, с което българският книжовен език става изцяло народен. Безспорен факт е, че преди него съчиненията на Паисий Хилендарски и на Софроний Врачански са писани на народен език в основата си, нo са и примесени с много черковнославянски елементи. Дори и тези произведения, писани десет-петнадесет години след това не могат да се сравнят по чистота и достъпност на език с този първи буквар.

Д-р Петър Берон въвежда някои характерни норми, които залягат в основата на българския книжовен език – една от тях е употребата на съвременните форми на личните местоимения за трето лице — той, тя, то, те (за сравнение Паисий Хилендарски употребява западните и черковнославянски форми –он, -она, -оно, -они). Друга особеност е формата за членуване в множествено число -те, която се възприема от Иван Богоров, в последствие и от Търновската школа; частицата -ще за образуване формите на бъдеще време и ще е винаги с ударение.

Делото на Петър Берон има и редица други заслуги за оформянето на родния ни език, като до 1862 г. е претърпял 5 издания с различни поправки (като редукцията на неударените гласни). Това подсказва, че авторът диктува насоките в развитието на книжовния език. В настоящата публикация ви представяме Трети раздел на Рибния буквар, представящ добри съвети/поучения.

Третият раздел на Рибния буквар е назован от автора „Добри съвети”. Предлагаме ви да се запознаете с тях в оригинален текст. Може да ви послужат – мъдростта е вечна.

Добри совети
1. Щото не щеш да ти струват другите, нито ти да го струваш на другите.
2. Ако много хортуваш, много по грешки струваш.
3. Ако излъжиш един път, не та вярват вторий път.
4. По-добре приятел верен, а не камен безценен.
5. На големци да не ся противяш и с болярци да не ся скарваш.
6. Другому не ся присмивай, ами тебе си обгледвай.
7. Струвай добро, да намериш добро.
8. Да не ся присмиваш никому, кога изпадни, защо никой не знай как ще усъмни.
9. Който днес е болерец, утре можи да е слепец.
10. И който днес е голямец, утре можи да е мертвец.
11. Почитай старите, доде младейш, да почитат и тебе, кога устарейш.
12. Щото ся вричаш, да го струваш.
13. Щото не можиш да сториш, нити да ся вричаш, чи ще го сториш.
14. Да не вяроваш всякога, кога та хвалят, защо често хората друго хортуват и друго мислят.
15. Художество (занаят) да ся научаваш, защо тогази никога не угладняваш.
16. По-добре да думат зле за тебе, а ти да си добър, а не да думат добре, а ти да си лошав.
17. Ако не попистяваш, скоро усиромашаваш.
18. При каквито живейш, на тях ще уприличейш.
19. Да не гледаш кората, ами средата.
20. Кога нещо ще начениш, силата си перво да притеглиш.
21. Ако не ся трудиш, доде младейш, без риза ще устарейш.
22. За утре да не оставяш, щото за днес настаняваш.
23. Щото не знайш, нити да хвалиш, нити да кориш.
24. Да не ся срамуваш, кога питаш, за което не разбираш.
25. Днес да мислиш, утре що ще правиш.
26. По-добре да си сам, а не с развратен человек.
27. Не отдавай зло за зло.
28. Почитай всякого, както му прилича.
29. Да наченваш всяко нещо, отдето треба.
30. Доде е време, да си отваряш очите.
31. Никога нищо да не речеш, доде перво не го смислиш.
32. Малко хортувай, много слишай; заради това имаш една уста и две уши.
33. Щото струваш, струвай го добре и мисли за сетнената.
34. Който забраня по-безсилните, забраня ся от по силните.
35. Който не познава доброто, често изпадва в злото.
36. Който управдява неправедните, унеправдява правед ните.
37. Всякий обича, който му прилича.
38. Който себе си хвали, гой себе си кори.
39. Мудриат по-много хортува, кога помълчава, а не безумниат, кога балнува.
40. Благороден е доброделецат, а не болярецат.
41. Всяко е лесно за трудливиат и всичко е мъчно за мър- шливиат.
42. Който с неправда проболярява, скоро усиромашава.
43. Птичетата ся познават по цартението, а человеците по хортуванието.
44. Человек проболярява, ако попистява.
45. Щото скоро става, скоро ся загубява.
46. Всякий, колкото му чергата стига, толкози да ся простира.
47. Който много хортува, я много лъжи, я много балнува.
48. Който има наука, не изпадва никога.
49. Който хвали злото, не люби доброто.
50. Марзиливиат человек напразно яде хлябат.
51. Марзиливиат е баща на злото.
52. При лукави человеци и добрият става лукав.
53. Добр человек вред ся нахраня.
54. Всяко нещо има врямето си.
55. Всяко нещо да бъди с мярка.
56. Който трап за другиго изкопава, той себе си вътре закопава.
57. По-добре сух хляб с мир, а не много ястия със скорб.

https://trud.bg/
« Последна редакция: Септември 14, 2018, 21:47:44 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf