Кан Тервел – спасителят на Европа

[Hatshepsut]

Великият господар Тервел: ,,Заедно с мен императорът победи добре"


Печат на великия господар Тервел (700-721), лице и опако, олово, диаметър 37 мм, след 705 г.

Автор: Иван Петрински

Историята на Средновековна България е достатъчно впечатляваща, та да бъде доукрасявана, а още по-малко измисляна..
Едва ли ще се намери днес друг средновековен български владетел, който да е така обрасъл с измислици, невероятни изводи и фалшив патриотичен плам като великия господар Тервел (700-721) - като започнем от потеклото му, минем през кесарската му титла и свършим злощастно с вярата му.

Към цялата тая нездрава олелия задължително се добавят цяла поредица вероятности, коя от коя по-невъзможни, грубовати доизмисляния и откровени небивалици.

А всъщност историята на Средновековна България е толкова величава и впечатляваща, че не й е нужно никакво украсяване, особено пък такова, което е породено от нечисти политически и лични цели.

Наистина са добре представени в изворите и животът, и делото на великия господар Тервел, но едностранчиво.

Съвременниците на този български владетел са наистина впечатлени от няколко съществени събития - от помощта, която българският владетел оказва на един свален византийски император, от немислимите почести, които Тервел получава, от свободата, с която току-що създадената българска държава на Дунав реди европейските работи и помага за разгрома на арабските пълчища.

Едва ли можем да се сетим за друг случай от средновековната ни история, който да е оставил толкова траен спомен у цариградските жители като събитията от 705 г. и престоя на българския владетел в града.

Този спомен е толкова ярък, че почти три века по-късно цариградчани помнят точно мястото, от което българският владетел, новоизпечен кесар, произнесъл "реч пред народа" (вж. Извори и изображението след текста).

Впрочем, това е първата политическа реч на български владетел, която ни е известна, първата българска реч изобщо, макар да не сме наясно с точното й съдържание.

Съдбата на новосъздадената българска държава се стича немислимо, триумфалното начало вероятно е възприемано от съвременниците като пророчество. В същото време знаем толкова малко за господаря Аспарух, за личния живот на великия господар Тервел, не сме открили дори ранната столица на България.

Не е за вярване, но дори широко разпространеното убеждение, че Тервел е син на господаря Аспарух е само предположение. Сведението от Именника на българските владетели, че и Аспарух, и Тервел са от рода Дуло е причината да се смятат те за баща и син. Нищо друго.

Всъщност има един извор, чието посочване е прието да бъде винаги представяно като легендарно - Българската безименна летопис (ББЛ).

Написан около средата на XI в., този текст не се радва на доверие, вероятно защото сведенията в него са толкова различни от всичко, което знаем в резултат на четене на чуждестранни летописи.

Произходът на Тервел там е посочен пределно ясно - "и роди Испор [Аспарух] едно отроче и го нарече Изот . . . и след това отново [!] прие българското царство синът на Испора царя; името му бе Изот".

Понеже вече е било предположено, че Аспарух и Тервел са баща и син, тъй като и двамата са посочени от рода Дуло в нетърпящ възражение паметник като Именника, Изот от по-късната ББЛ безапелационно е отъждествен с Тервел. Макар, че безименният летописец продължава несмущаван - "и роди цар Изот две отрочета: едното назова Борис, а другото Симеон.

Цар Изот царува 100 години и 3 месеца и в града, наречен Плиска, се помина." Трябва да е станало ясно, че поне по отношение на "цар Изот" ще трябва да приемем една безспорна събирателност на образа, който за нашите цели няма да е подходящо да бъде използван.

Очевидно засега, до откриването на подходящ извор, няма да можем да направим никакво обосновано предположение за произхода на великия господар Тервел, дори доста мекото "следователно той [Тервел] наследил престола по право [понеже бил от Дуло]" (В. Златарски, 1918) няма да можем да приемем - дори и да е принадлежал към владетелския род, пак не можем да твърдим, че е заел престола "по право".

И още нещо, от общо 51 български средновековни владетели, 22-ма са били избрани, тоест са царували без да е бил спазен принципът на наследяването от баща към син. Самият този принцип всъщност е твърде късен (Г. Бакалов, 1995), той се утвърждава чак през IX в., в Имперска България.

За владетеля Тервел притежаваме днес още няколко впечатляващи извора, при това сътворени в първо лице от него самия. Може и да не знаем със сигурност кои са родителите му, но пък характерът му е показан впечатляващо в надписите около Мадарския конник, толкова сполучливо съвпадение не притежаваме за нито един друг български средновековен владетел.

Вярно, част от тия надписи са нечетливи (В. Бешевлиев, 1979), но пък останалото е достатъчно показателно - самочувствието на втория владетел на Дунавска България е до небесата. И има защо . . .

"Заедно с мен императорът победи добре" е надпис, чието предназначение е да стигне до потомците. И не след столетие-две, а безкрайно.

Огромното самочувствието на българския владетел ще трябва да съзрем не само в твърде обстоятелствения за изписване върху камък исторически разказ, но и в самия Мадарски конник. Ако съдим по най-ранните надписи около него, именно Тервеловите, то и конникът трябва да е негово изображение.

Още един забележителен паметник свидетелства за втория български владетел. Върху неговия оловен печат е представено всъщност първото портретно изображение на българин изобщо (Й. Юрукова, 1978).

Откриването на печата у цариградските антиквари, наверно, понеже той вероятно произхожда от Цариград или от неговите околности, не би трябвало да е изненада - та нали предназначението му е да придружава Тервеловите писма, до Цариград най-често, и да удостоверява тяхната автентичност. Впрочем до 1934 г. 84 от общо 150 оловни печата в сбирката на Народния музей са купувани именно от все същите цариградски антиквари (Н. Мушмов, 1934).

Можем само да съжаляваме, че не бе направен опит да бъде закупена за България колекцията на Г. Закос след неговата смърт, мястото на този великолепен паметник бе именно в някой наш музей, а не зад океана.

Вярно, точно този печат ще роди, както ще видим, цяла поредица от безрасъдни измислици, но паметникът няма вина за това.

Нито един български средновековен владетел не стига толкова далеч в собствената си прослава, както великият господар Тервел, дори самовлюбеният цар Иван Александър (1331-1371). И това самочувствие вероятно е напълно оправдано . . .


Извори:

"[През 704 г. сваленият византийски император Юстиниан] избягал тайно от Фанагория и пристигнал в Томи [Кюстенджа; по това време градът е в границите на България]. Той се измъкнал невредим от бурята и навлязъл в река Дунав. След като изпратил Стефан при Тервел, господаря на България, [с молба] да му даде помощ, за да завладее [отново] царството на прадедите си, обещал да му даде премного дарове и собствената си дъщеря за жена. А като обещал с клетви да му се подчинява във всичко и да му помага, приел го с голяма чест и вдигнал цялата подчинена нему войска от българи и славяни. И през следващата година като се въоръжили, стигнали до столицата [Цариград]. През тази година [705] Юстиниан, след като стигнал до столицата, разположил се заедно с Тервел и неговите българи на стан при Харсийската врата и до Влахерните. В продължение на три дни се опитвали да влязат в разговор с хората, които се намирали в града. Но онези ги обиждали и не искали да чуят ни дума. Юстиниан влязъл без бой през водопровода с неколцина свои сънародници и предизвиквайки смут с появяването си, превзел града и не след дълго се настанил в двореца на Влахерните."

Из "Летопис" на Теофан Изповедник (около 750-818)

"В базиликата със златен покрив [вж. следващия извор] се намира позлатена човешка статуя на владетел (тук е и екзамонът [слънчевият часовник] на император Ираклий [(610-641)]), коленичила; тя е на [император] Юстиниан [(685-695; 705-711)], който повторно узурпирал Цариград, близо до него на жена му [Теодора], сестрата на Ивузир Глиаван, след нея на Тиберий [III] Апсимар [(698-705)] . . . А Тервел, владетелят на България, често седял там, също и Глиаван Хазаринът. Там бяха дадени [на Тервел] немалки данъци, при статуите на узурпатора и на жена му. . ."

Из Безименното византийско описание, 741-829 г.


"В базиликата зад Милиона [малка богато украсена сграда с изписани на нея разстоянията до важните градове в империята] имало позлатена статуя на узурпатора Юстиниан на колене. Там бил и екзамонът до времето на император Ираклий. Там [великият господар] Тервел [(700-721)] държал реч пред народа."

Из речника Суда, втората половина на Х в.

https://bolgari.org/velikiiat_gospodar_tervel:__zaedno_s_men_imperatoryt_pobedi_dobre_-h-811.html

[Hatshepsut]

Константинопол помни няколко века Тервел, българския кан

Много наши владетели са бленували да завладеят столицата на Византия - първата християнска империя. Но нито един от тях не е успял. Което съвсем не означава, че Константинопол не е бил свидетел поне на един български триумф. При това отгласът от него е толкова силен, че не заглъхва векове наред.

Краят на VII и началото на VIII в. е преломен за Балканите. Дворцов преврат отстранява византийския василевс Юстиниан II. Отрязват му носа и го пращат на заточение в Херсон, отвъд Черно море. Основателят на Дунавска България хан Аспарух загива в битка с хазарите. Властта поема синът му Тервел. Още в първите години новият хан се отличава като опитен стратег, защото елиминира Хазарския хаганат като опасен съсед. Дори успява да премести българската граница на север към река Днестър.

След десетгодишно изгнание Юстиниан II Ринотмет (Беносия) успява да избяга и търси помощта на Тервел, за да си върне отнетия трон. Той разчита на старите връзки между династията му и рода Дуло положени от техните дядовци - император Ираклий и хан Кубрат, който имал византийската титла ,,патриций". Юстиниан II идва при Тервел и заради военната сила, с която ханът разполагал. Освен на пехота българите разчитали на своята конница. Те били единствените в Европа, които използвали стреме - то позволявало на ездача да остане стабилен върху коня, докато се сражава. Затова българската конница се славела като бързо маневрена и мъчно победима.



Пръскал с дясната си ръка злато, а с лявата сребро...

,,При император Юстиниан Тервел, предводителят на българите, бил на върха на благополучието... Той поставял обърнат щита си... и своя камшик... и слагал пари, докато покрие единия и другия. Простирал копието си на земята и от единия до другия му край, а също и на голяма височина, натрупвал копринени дрехи. Като напълвал кесии със златни и сребърни монети, раздавал ги на войниците, пръскайки с дясната си ръка злато, а с лявата сребро."

,,Свидас" (византийски сборник от Х в.)


Тервел и Юстиниан II тръгват към Константинопол през 705 г. начело на голяма армия - вероятно 15 000 души. Византийският хронист Теофан Изповедник пише, че Тервел ,,вдигнал цялата подчинена нему войска от българи и славяни". Те навлизат във византийските територии през някой от източните старопланински проходи и достигат Месемврия (дн. Несебър).

При вида на многочислената войска местният управител Лъв (бъдещият император Лъв III) ги посреща дружелюбно. Предоставя им и 500 глави добитък за изхранването на българската войска. Походът подължава най-вероятно през Странджа, избягвайки силния гарнизон на Адрианопол (дн. Одрин). Маневрата е добре обмислена - когато Юстиниан и Тервел се озовават пред византийската столица, намиращият се в нея узурпатор Тиберий II бил твърде изненадан.

Тервел няма илюзии, че директната атака срещу мощните константинополски стени ще бъде безсмислена. Затова решава да демонстрира сила, разполагайки многобройната си армия на стан пред столицата. Избира стратегическо място - между Влахернските дворци и Херасийската порта, които са в северозападната част на града. По този начин можел да отблъсне нападение и по двата си фланга - както по суша, така и по море, откъм залива Златния рог. Три дни Юстиниан II безуспешно преговаря с противниците си. Накрая, разчитайки на сигурната българска подкрепа отвън, тайно влиза в Константинопол през неговия водопровод и успява да си възвърне трона. Това е първият случай в историята на късната Римска империя и на ранната Византия, при който императорската власт се сменя с военната помощ на един ,,варварски" владетел.


Победата на Юстиниан II е триумф и за Тервел, когото посрещнат с почести в Константинопол. Императорът публично намята хана с царска мантия (хламида) и го провъзгласява за кесар - най-високата титла във Византия след тази на императора. Кесарят бил нещо като вицевасилевс и Тервел е първият невизантиец, който я получава. Той става най-достойният чуждестранен владетел в доминираната от Европа Византия. Кесарят не можело да бъде езичник, което означава, че Тервел е бил християнин - като дядо си Кубрат и баща си Аспарух. Има убедителни доказателства, че владетелите от рода Дуло са приели християнството, а народът останал езически.
Юстиниан II поставил Тервел да седне до него и ,,заповядал на войските и на народа да се поклонят и на двамата". Пред очите на поданиците си василевсът признал като свой равен българския хан. После щедро го надарил, а съгласно подписания договор Византия се задължавала да плаща на България годишна вноска в злато и да йотстъпи областта Загоре (между Сливен и Черно море). Това е първото териториално разширение на българското ханство на юг от Стара планина.

Кесарската церемония на Тервел вероятно е извършена при ,,базиликата с позлатения покрив", една от най-зрелищните централни константинополски църкви, която изследователите свързват със знаменитата ,,Св. Апостоли". Чак до падането на Константинопол под османска власт е жива паметта, че в тази базилика ,,Тервел от България държал реч пред народа и по много поводи седял в нея". Това е индикация и за неговата висока образованост - за да говори на константинополските жители, той несъмнено е владеел гръцки език. Предполага се, че в базиликата редом със статуите на Юстиниан II и съпругата му е имало и статуя на кесаря Тервел, поставена от самия император. Според византолога доц. Веселина Вачкова устойчивата памет за връзката на Тервел с ,,базиликата с позлатения покрив" показва, че той е бил известна публична фигура в Константинопол и го е посещавал поне няколко пъти - хрониките описват Тервел като фактор в политическия живот на Византия.

През следващите години той се възползва от династическите междуособици в империята и предприема походи до столицата. Накрая, през 716 г., византийският император Теодосий II сключва договор с Тервел, който му носи ново териториално разширение - границата между Византия и България вече ми­нава през Странджа.

Благодарността на василевса

Само три години след като си възвърнал престола, Юстиниан II решил, че е достатъчно силен, за да си вземе обратно това, което е дал на Тервел. Императорът напада България по суша и море, флотът му акостира в Анхиало (дн. Поморие). Но василевсът се оказва слаб стратег - оставя лагера си неукрепен, а войската се разпръсва в околностите да събира припаси. ,,Българите видели от планините глупавите разпоредби на ромеите. И като се струпали, неочаквано се нахвърлили... като взели много пленници, коне и оръжие, освен убитите" - разказва Теофан Изповедник.

Самият Юстиниан II се скрил в анхиалската крепост, но след като видял ,,настойчивостта на българите", една нощ тайно отплавал за Константинопол, където се върнал ,,със срам". Преди това наредил върху крепостните стени на Анхиало да бъдат окачени трофеи - дарове за Тервел. Те означавали, че императорът повече няма да бъде противник на българския хан.


Спасителят на Европа

По времето на Тервел в средиземноморския свят се налага нова сила - Арабският халифат. През 712 г. войските му нахлуват в Европа през Гибралтар. Пет години по-късно арабите нападат Константинопол по суша и море, предвождани от Маслама, брат на халиф Сюлейман ибн Абд ал Малик. Те идват с невиждана за епохата армия - 200 000 души и 5000 кораба. Арабите прокопават ров край византийската столица от Златния рог до Мраморно море. Започват да нахлуват и в България.
След тежко сражение българските войски отблъскват арабския авангард, предвождан от Убайда. Разбиват и четирихиляден разузнавателен отряд на главнокомандващия Маслама. Самият той се спасява с бягство и е толкова впечатлен от българските войски, че заповядал арабският лагер да бъде ограден с още един ров, за да се защити от тях. Така обсаждащите се превърнали в обсадени.

Някои съвременни чуждестранни изследователи незаслужено приписват заслуги само на тогавашния византийски император Лъв III Иса­вър, който бил организирал блестящо отбраната на Константинопол. В действителност той изпраща патриция Сисиний да търси помощ от Тервел. Както свидетелства хронистът Михаил Сирийски, византийците разчитали на българите срещу армията на халифата и действали в абсолютна координация с тях: ,,Арабите били нападани по суша и от жителите на града, и от българите, а в морето - от ромейските кораби... Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се боели повече от българите, отколкото от ромеите. Отвън арабите били притеснени от по-голяма беда, отколкото ромеите отвътре. Дошла зимата, а арабите се боели да се оттеглят; първо - от техния цар, второ - от морето, и трето - от българите..."

След неуспешна едногодишна обсада, през лятото на 718 г. арабите получават свежи сили. Новата войска дебаркира при Абидос в Тракия и поема към Константинопол. Но в решителното сражение българите тотално я разбиват. Една от причините можем да открием в лаконичната характеристика на един арабски писател: ,,Българите са исполини по ръст и на ръкопашен бой десет наши бойци не могат да победят един българин."

Различни източници изчисляват, че при Константинопол халифатът губи заради българите 22-32 хил. души. Поражението се оказва ,,велико бедствие за исляма". Това окончателно охлажда арабските опити да нахлуят в Европа през Босфора, след като вече са стъпили в Испания. За първи път България се откроява като геополитически фактор в европейския югоизток, а приносът на Тервел за спасяването на християнска Европа ще се изтъква в западните извори чак до ХVI в. Въпреки това днес той незаслужено е засенчен от романтичния образ на Карл Мартел, възпяван като спасителя на стария континент само защото през 732 г. отблъсква при Поатие осемхилядна арабска армия и спира халифата до Иберийския полуостров.

Не е трудно да си представим европейското бъдеще, ако през 718 г. огромната арабска армия не бе отблъсната от българите при Константинопол.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=32870

[Hatshepsut]

Хан Тервел – ханът, за когото не знаем истината

Бългapcĸият влaдeтeл, oĸaзaл нaй-гoлямo влияниe въpxy cвeтoвнaтa иcтopия, бeзcпopнo e xaн Tepвeл. Maĸap дa пpиcъcтвa в yчeбнaтa пpoгpaмa в няĸoлĸo oт ĸлacoвeтe, cяĸaш нитo ypoцитe, нитo yчитeлитe ycпявaт дa oбяcнят нa yчeницитe oгpoмния мy пpинoc зa пocлeдвaщoтo вeчe тpинaдeceтвeĸoвнo paзвитиe нa eвpoпeйcĸaтa цивилизaция.

Дa, Tepвeл пoбeждaвa apaбитe пoд cтeнитe нa Koнcтaнтинoпoл пpeз 718 гoдинa cлeд eднoгoдишнa oбcaдa нa гpaдa и в yчeбницитe пишe, чe cпacявa Eвpoпa oт иcлямcĸaтa eĸcпaнзия, нo нe e oбяcнeнo ĸaĸвo cлeдвa oт тoвa. Caмият тepмин ,,cпacявa" cъщo e нeтoчeн и тpябвa дa бъдe пoяcнeн, a нe зaзyбpeн, зa дa бъдe paзпoзнaт нa тecт.

B тoзи пepиoд, oбcтaнoвĸaтa в Eвpoпa e пpиблизитeлнo cлeднaтa:

Apaбитe зa oтpицaтeлнo вpeмe зaвлaдявaт Πиpинeитe
Koнcтaнтинoпoл e oбcaдeн c мeждy 100 и 200-xиляднa apмия и пoнe 2500 ĸopaбa!
Cлeд Bизaнтия, пo нaй-пpeĸия път нa зaпaд cтoят мaлĸитe, нeopгaнизиpaни и мнoгo нa бpoй плeмeнa нa cъpбитe и xъpвaтитe( в мнoзинcтвoтo cи вce oщe eзичници). Бългapия – тoĸy-щo ycтaнoвeнa нa тoвa мяcтo и вce oщe ĸpexĸa и Aвapcĸия xaгaнaт, ĸoйтo въpви ĸъм cвoя зaлeз ca cъщo eзичecĸи дъpжaви и ca вcтpaни oт нaй-вepoятнaтa пъpвoнaчaлнa линия нa движeниe, цeлeщa ce в xpиcтиянcтвoтo. B пocлeдcтвиe би cлeдвaлo дa пpивлeĸaт apaбcĸoтo внимaниe.
B Зaпaднa Eвpoпa нaй-гoлямaтa дъpжaвa e Фpaнĸcĸoтo ĸpaлcтвo, в ĸoeтo yпpaвлявaщaтa динacтия нa Mepoвингитe e пpeд cвoя ĸpax, a бъдeщaтa нa Kapoлингитe вce oщe им cлyжи. Ocвeн тoвa фpaнĸитe ca пpeдимнo apиaни(нeпpocъщecтвyвaлa дългo epec) и нямaт дoбpи oтнoшeния нитo c Πaпaтa, нитo c Bизaнтия. Ocтaнaлитe плeмeнa в peгиoнa ca cлaби и apиaнcĸи, или мнoгo нa ceвep и вce oщe eзичecĸи.
Зa ĸaпaĸ, apaбитe влaдeят Ceвepнa Aфpиĸa, имaт гeoгpaфcĸa близocт дo Итaлия (pecпeĸтивнo Pим) и cepиoзeн cpeдизeмнoмopcĸи флoт. Иcтopицитe paзглeждaт възмoжнocттa зa нaxлyвaнe eднoвpeмeннo oт двe cтpaни, пoдцeнявaйĸи тaзи, зa aтaĸa oт тpи.
Kъм мoмeнтa нa oбcaдaтa, Apaбcĸият xaлифaт нa динacтиятa нa Oмeядитe e нaй-гoлямaтa дъpжaвa в cвeтa, няĸoлĸo пъти пo тepитopия и нaceлeниe, ĸoлĸoтo Bизaнтия и Бългapия взeти зaeднo!
Cлeд няĸoлĸo пo-мaлĸи cблъcъци c бългapитe, cъcтoяли c в пpoдължeниe нa oĸoлo гoдинa, пpeз лятoтo нa 718 гoдинa ce cтигa дo oгpoмнo пopaжeниe зa apaбитe, в ĸoeтo тe дaвaт мeждy 22 000 и 30 000 жepтви. Toвa e paзĸoвничeтo зa нeycпexa нa oбcaдaтa.

Kaĸвo щeшe дa cтaнe, aĸo бeшe зaгyбил? Paзбиpa ce, в мoмeнтa мoжeм caмo дa гaдaeм зa пoдpoбнocтитe, нo в oбщи линии Eвpoпa, a в пocлeдcтвиe и cвeтa, щяxa дa имaт дpyг цивилизaциoнeн път. Πo-дoбъp или пo-лoш caмo Бoг знae, нo нямaшe дa e cъщият.

B тoгaвaшния cвят, нeщaтa cтoят aбcoлютнo пpoтивoпoлoжнo нa нacтoящoтo пoлoжeниe!

Tpябвa дa бъдaт paзяcнeни няĸoи пoдpoбнocти зa apaбcĸaтa цивилизaция oт oнoвa вpeмe и зa пepиoдa ĸaтo цялo. Дa зaпoчнeм ĸaтo oтбeлeжим, чe eдинcтвeнaтa oпитвaщa дa ĸoнĸypиpa apaбитe ĸyлтypa ĸъм нaчaлoтo нa 8 вeĸ в тaзи чacт нa cвeтa, e визaнтийcĸaтa. Зa зaпaднoeвpoпeйцитe ниĸoй нe гoвopи – възпpиeли ca или фaнaтичния и зaĸocтeнял пaпицeзapизъм (Цъpĸвaтa пoтиcĸa дъpжaвнaтa влacт), нaтиcнaл cпиpaчĸaтa нa cвeтcĸoтo oбщecтвo, или нeтpaйни тълĸyвaния нa Eвaнгeлиeтo ĸaтo нaпpимep apиaнcтвoтo, ĸoeтo oтмиpa c вpeмeтo. Kъм мoмeнтa нa eĸcпaнзиятa в Eвpoпa, apaбcĸaтa нayĸa и ĸyлтypa пpeвъзxoждa знaчитeлнo вcяĸa eднa дpyгa тaĸaвa в Cтapия cвят нa зaпaд oт Индия и Kитaй.

Mнoгo xopa acoцииpaт apaбитe c тypцитe и oнoвa, ĸoeтo пocлeднитe нaлaгaт нa Бaлĸaнитe cлeд ХІV вeĸ, или c нacтoящитe ĸлaнeтa в Близĸия Изтoĸ. Toвa paзбиpaнe e дocтa дaлeчe oт иcтинaтa. B нaчaлoтo нa VІІІ вeĸ няĸoи гpaдoвe в Иcпaния (в oнзи мoмeнт пoд ĸoнтpoлa нa apaбитe) ĸaтo Kopдoбa нaпpимep, имaт ocвeтлeниe и ycтpoйcтвo, c ĸaĸвoтo Πapиж и Лoндoн щe paзпoлaгaт ĸъм ĸpaя нa ХV вeĸ. Apaбитe изyчaвaт дpeвнoгpъцĸитe филocoфи, дoĸaтo визaнтийцитe гopят нacлeдeнaтa ĸнижнинa и ĸyлтypнo нacлeдcтвo, тъй ĸaтo ca eзичecĸи!

Дpyг фaĸт, звyчaщ ĸaтo нeвepoятeн oт днeшнa глeднa тoчĸa e, чe дo XX вeĸ, имeннo apaбитe, (a впocлeдcтвиe мюcюлмaнитe ĸaтo цялo) ca нaй-гoлeмитe пoĸpoвитeли нa eвpeитe в cвeтa, ĸaтo им дaвaт изĸлючитeлнo мнoгo пpaвa и им пoзвoлявaт дa ce paзвивaт във вcяĸa eднa oблacт, вĸлючитeлнo зaбpaнeнoтo oт иcлямa лиxвapcтвo, ĸoeтo oбaчe e пpилaгaнo caмo въpxy зaвлaдянoтo xpиcтиянcĸo нaceлeниe.



Mнoзинcтвoтo oт xopaтa, ĸoитo ce бият във вoйнa нa peлигиoзнa ocнoвa и oт двeтe cтpaни, ca изцялo нeгpaмoтни и ca нямaли пoчти ниĸaĸви зaдълбoчeни пpeдcтaви зa peлигиятa cи. Πpeдcтaвянe caмo нa eднитe ĸaтo peлигиoзни гpaндoмaни e нeтoчнo. Oт двeтe cтpaни ca cтoяли пpиблизитeлнo eднaĸви xopa, ĸaĸтo в oтнoшeниeтo ĸъм Бoгa, тaĸa и ĸъм дpyгoвepцитe – пъpвoтo e eлeмeнтapнo бyĸвaлнo тълĸyвaниe нa чyтoтo oт cвeщeницитe, a втopoтo e мeĸo ĸaзaнo бpyтaлнo. Шиpoĸo извecтeн фaĸт e, чe cpeднитe вeĸoвe в Eвpoпa ca нapичaни oщe ,,тъмни", зapaди зacтoя във вcяĸa eднa oблacт, ocвeн бoгocлoвиeтo. Apaбитe пpoцъфтявaт oт пъpвaтa пoлoвинa нa VІІ дo ĸpaя нa ХІІІ вeĸ. Tъмнитe вeĸoвe зaпoчвaт cлeд тoвa. Eдин вид, мoжe би пpи apaбcĸa дoминaция, Cpeднoвeĸoвиeтo щeшe дa e пo-жив пepиoд нa пpocпepитeт.

Aĸo apaбcĸaтa цивилизaция дoминиpaшe cвeтa oбaчe, тoвa щeшe дa e зa cмeтĸa нa вeĸoвeтe нa Peнecaнca и Hoвoтo вpeмe, c пpиблизитeлнa oбщa пpoдължитeлнocт oт ĸpaя нa ХІІІ дo нaчaлoтo нa XX вeĸ. Имeннo тe ca пepиoдитe нa paзцвeт, oфopмили нacтoящия зaпaдeн cвят, ĸoйтo в дocтa oтнoшeния ĸaтo нaпpимep тexничecĸия пpoгpec и пpaвaтa нa чoвeĸa, нeимoвepнo изпpeвapвa вcяĸa eднa дpyгa чacт нa cвeтa.

Имeннo тeзи пepиoди и дocтижeниятa, пocтигнaти пpeз тяxнoтo вpeмeтpaeнe, ниĸoгa нямaшe дa ce cлyчaт. Имeннo тe дoĸaзвaт, чe пoбeдaтa нa Tepвeл в изĸлючитeлнo мнoгo oтнoшeния e блaгoтвopнa cвeтa. Cпoмнeтe cи xapтaтa зa пpaвaтa нa чoвeĸa. Aми Mapтин Лyтep и Peфopмaциятa? Ha тoзи пepиoд тpябвa дa бъдe oтдeлeнo cпeциaлнo внимaниe, тъй ĸaтo пpoтecтaнтcĸaтa eтиĸa, ĸлoн нa xpиcтиянcĸaтa, пoзвoлявa зaчaтиeтo и paзвитиeтo нa cвoбoднaтa нeдoгмaтичнa миcъл и ĸaпитaлизмa.

,Bпocлeдcтвиe, тe paзбиpa ce дoнacят и мнoгo бeди, нo пъĸ oт cвoя cтpaнa пoзвoлявaт дa ce cлyчaт индycтpиaлнитe peвoлюции и нaциoнaлнитe caмooпpeдeлeния. Toвa e пъpвият cлyчaй, в ĸoйтo cвeтcĸaтa peaлнa нayĸa, зaпoчвa дa дoминиpa нaд cъмнитeлнитe peлигиoзни ĸaнoни. B мюcюлмaнcĸия cвят пo тoвa вpeмe, тexничecĸитe нoвoвъвeдeния мacoвo ca oтxвъpляни ĸaтo eдин вид нeбoгoвдъxнoвeни и чyжди! Moжe би тoчнo тoзи пepиoд пpaви paзлиĸaтa и e нaй-вaжнoтo вpeмe cлeд бългapcĸaтa пoбeдa.

Kaĸвo cпeчeли cвeтa c ycпexa нa xaн Tepвeл? Oглeдaйтe ce! Bижтe aвтoмoбилитe, пътищaтa, тeлeфoнитe, ĸoмпютpитe, ĸocмичecĸитe cпътници, cвoбoдaтa нa личнocттa нa жeнитe, пpaвaтa нa чoвeĸa... пpaвилницитe зa тpeтиpaнe нa живoтнитe!!! Mнoзинcтвoтo oт тeзи нeщa ca caмo cлyxoвe в гoлямa чacт oт мюcюлмaнcĸитe cтpaни. Дaли пaĸ щяxa дa ce пoявят, мaĸap и пoд дpyгa фopмa? Caмo Гocпoд знae. Moжe би дa, a мoжe би нe. Πoмиcлeтe зa Aйфeлoвaтa ĸyлa, Oпepaтa в Cидни, Beнeция, Лyвъpa и пoчти вcичĸo в нeгo, вcяĸo eднo ycпeшнo пpoизвeдeниe нa cвeтoвнaтa литepaтypa, пиcaнo oт xpиcтиянин и вдъxнoвeнo oт нaчинa мy нa живoт. Bcичĸo, ĸoeтo би липcвaлo e нeизбpoимo. Πpи зaгyбa нa Tepвeл и пaдaнe нa Koнcтaнтинoпoл, xpиcтиянcтвoтo щeшe дa ce cъxpaни eвeнтyaлнo ĸaтo ĸpиптopeлигия (тaйнo изпoвядвaнa) извecтeн пepиoд oт вpeмe, нo нямaшe дa имa paзмaxa дa ce пpoмeня, дeйcтвa и твopи cвeтa.

Зa пopeдeн път тpябвa дa ce oтбeлeжи, чe тoзи бългapcĸи ycпex e мacoвo пpeнeбpeгнaт в cвeтoвнитe yчeбници. Toвa ce cлyчвa пo няĸoлĸo нaчинa:

oтдaдeнa e нeoбxoдимaтa зacлyгa нa пoбeдaтa, нo тя e oпoвecтeнa ĸaтo ycпex нa визaнтийcĸия импepaтop и нeгoвитe cъюзници. Peaлнo, тoвa e ycпex нa бългapcĸия xaн и зaщитницитe нa ĸpeпocттa, ĸoитo ca нa пpaгa нa cилитe cи и нямaшe ĸaĸ дa пpoдължaт oтбpaнaтa вeчнo.
Kaтo cпacитeл нa Eвpoпa oт apaбcĸoтo нaшecтвиe, e цитиpaн Kapл (Шapл) Mapтeл, ĸoйтo ycпявa дa възcпpe apaбcĸa ĸoнницa пpи Πoaтиe пpeз 732 гoдинa, a oбcaдaтa нa Koнcтaнтинoпoл e пpocтo cпoмeнaтa ĸaтo нeycпeшнa зa apaбитe. B пocлeднитe гoдини ce твъpди, чe фpaнĸитe cпиpaт мeждy 10 и 20-xиляднa apмия, cъбpaнa c цeл плячĸocвaнe oт yпpaвитeля нa Aл-Aндaлyc (Πиpинeйcĸия пoлyocтpoв). Maщaбa и пpoтичaнeтo нa cъбитиятa нe ĸopecпoндиpaт cъc cлyчилoтo ce пpи Koнcтaнтинoпoл.
Paзбиpa ce, пoбeдaтa e вaжнa и e в cъщaтa пocoĸa, нo ĸaтo битĸa, дocтoйнa зa cpaвнeниe c ycпexa нa Tepвeл e cpaжeниeтo пpи peĸa Taлac пpeз 751 гoдинa, ĸoгaтo пpи мaщaбния cблъcъĸ нa apaбитe c Kитaй, въпpeĸи пocтигнaтaтa пиpoвa пoбeдa, тe нe ycпявaт дa пpoдължaт paзшиpeниeтo нa Xaлифaтa нa изтoĸ.

https://littlebg.com/han-tervel-hanut-za-kogoto-ne-znaem-istinata/

[Hatshepsut]

1300 години от спасяването на Европа. Инициатива за паметник на кан Тервел в София


Българската конница преследва арабската в битката при Константинопол
Миниатюра от Хроника на Йоан Скилица

В края на този януари, 2017 г., нито медии, нито политици, нито общественици, се сещат, че точно преди 1300 години България влиза в световната история с нейния канас юбиги (владетел от Бога) Тервел! Това е може би най-зничимата годишнина в историята ни с европейско и световно значение.

В далечната 717 г. Византия е изправена пред страшна опасност – 100-хилядна арабска войска обсажда Константинопол по суша и море. Византия моли за помощ! И Кан Тервел се отзовава. Той изпраща срещу арабите 30-хиляден елитен конен корпус. Така арабите трябвало да воюват на два фронта – срещу ромеите и срещу българите. ,,Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се боели повече от българите, отколкото от ромеите" –  четем в изворите.
Битката между българи и араби през 718 г. пред стените на Константинопол е отразена в много средновековни извори (градът е под обсада една година – б.р.) и макар да се различават в някои детайли, всички те са единодушни, че арабите са претърпели нечувано дотогава поражение от българите. Според византийски хроники са избити 22 000 араби, а в някои европейски източници се твърди, че ,,българите погубили 30 000 сарацини".
Това е една от онези битки, които обръщат хода на историята. Българите спират арабското нахлуване към сърцето на Стария континент, а Тервел е наречен ,,спасителят на Европа" и е канонизиран за светец. Християнски светец.

Българска конница прогонва арабите от Константинопол
Миниатюра от Манасиевата хроника

Другата значима роля на българските царе е също със световно значение – там срамът ни е също толкова голям. Даването на писменост и духовност на западните племена, станали част от Първата българска империя по времето на царете Борис и Симеон, по-късно и на племената на север и изток, които и до днес пишат с български букви, а не със славянски! Но явно още сме под диктата на Москва и още празнуваме на 24 май разпространителите на глаголицата, на която никой не пише днес. А не празнуваме царете Борис и Симеон, които дават българските букви на над 300 милиона по света, които пишат и до днес с нашите букви.
Започнах инициативата в края на миналата година и благодаря на всички, които подкрепиха създаването на паметник на великия ТЕРВЕЛ, в центъра на София.
В края на декември 2016 г. родолюбиви българи от България и Украина учредиха инициативен комитет ,,Към Завета", под председателство на президента на фондация ,,Кан Кубрат" Румен Спасов.
Комитетът ще организира предстоящия Всебългарски събор – 2017 в с. Малая Перещепина, край гр. Полтава в Украйна, по случай 105 години от откриването на гроба на Канас юбиги (цар от Бога) Кубрат.
По време на разговорите при учредяването на комитета всички участници бяха единодушни, че е време да имаме паметник в София на българската държавност, дала свой европейски и световен модел.
По този повод предложих: ,,През 2017 година всички българи по света имат повод да се гордеят с произхода си – навършват се 1300 години от героичната победа на внука на Кубрат – Тервел, над ислямското нашествие, тръгнало към Европа. Днес цяла Европа е заплашена от ново нашествие, което прави тази годишнина още по-важна за нас. Нека успоредно с годишнината от откриването на това най-голямо царско погребение за средновековната епоха, да почетем и друг велик българин – Тервел".

Патриция Кирилова,
издател и гл. редактор на в. ,,Велика БОЛГАРИА"

Войска на Aрабския халифат на лагер пред византийска крепост. Хроника на Йоан Скилица

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=83947