Патриарх Максим

[Петкан]

[Баща ми(Бог да го прости!) беше учител(безпартиен),а не патриарх.

И като учител какво е направил той? А ти какво ще направиш ? А сега се замисли преди да съдиш.

Работил е като учител и не е бил назначен от Политбюро на БКП,както е назначен Максим-комунистическата подлога,чийто единствен еквивалент е сегашния руски патриарх-агент на КГБ.
А аз имам право на мнение,което се различава от официалните версии за избора на патриарх Максим за глава на българската православна църква.
Този брадат комунистически изрод дума не обели против тоталитарния режим на Т.Живков и превърна огромна част от българите в безбожници.

[Rodolubec]

[Баща ми(Бог да го прости!) беше учител(безпартиен),а не патриарх.

И като учител какво е направил той? А ти какво ще направиш ? А сега се замисли преди да съдиш.

Работил е като учител и не е бил назначен от Политбюро на БКП,както е назначен Максим-комунистическата подлога,чийто единствен еквивалент е сегашния руски патриарх-агент на КГБ.
А аз имам право на мнение,което се различава от официалните версии за избора на патриарх Максим за глава на българската православна църква.
Този брадат комунистически изрод дума не обели против тоталитарния режим на Т.Живков и превърна огромна част от българите в безбожници.

Не падай до нивото на това същество,забележи не го наричам човек защото по принцип няма нищо общо с човеците. Този откакто е дошъл във форума постоянно обижда,хули,ругае,псува като дърт циганин и се подиграва на хората. Странно къде са админите които трябва да съблюдават за реда и дисциплината?

[Преспанец]

Този брадат комунистически изрод дума не обели против тоталитарния режим на Т.Живков

http://www.dveri.bg/content/view/13538/172/


Вие сте избран за патриарх през 1971 година, в разгара на атеистичния режим. Не ви ли беше дискомфортно на този пост?

- Избирането ми за патриарх на БПЦ извика у мен голямо вълнение. Защото в онова време не беше просто да умреш, но по-сложно беше да разбереш и прецениш как ще живееш и как ще изпълняваш задълженията си на предстоятел на Светата ни църква. Тия вълнения аз изживявах. Имах, разбира се, предвид и положителното отношение на Светия синод, на духовенството, на църковната общественост по отношение на евентуалното ми избиране за патриарх.

Високо свидетелство в това отношение се изрази и от градската църковна общественост в лицето на акад. Михаил Арнаудов, което твърде много допринесе за решението ми да поема това отговорно пред Църквата, народа и родината ни служение. С акад. Арнаудов се познавах още от времето, когато бях цивилен чиновник в Русенската митрополия. С годините се сближихме. В навечерието за изборите за патриарх се срещнах случайно с него в градината пред Военния клуб в София. Той беше научил, че се въздържам да се кандидатирам, но ме посъветва доста авторитетно и ме убеди да не се отказвам от участие в изборите.

И все пак вие поехте патриаршеския пост по времето на комунистическия режим...

– Обстановката беше такава. Атеистическият режим вършеше своето да обезсили значението на Българската православна църква, вярата в Нея и в Бога, която Тя изповядва и проповядва.

Бях на служба за Велики четвъртък в столичната черква ,,Св. Седмочисленици$, когато дойдоха и ми казаха, че от правителството искат да наредя на свещениците да не се обикалят черквите с лития по приетия каноничен начин и да не се бият камбаните. Бях категоричен в отказа си, независимо от кого изхождаше това искане. А то изхождаше от едно от най-високите места на тогавашната власт. Останах да продължа службата с четене на дванадесетте евангелия в черквата.

Ограниченията за посещение на богослуженията на всички и особено на ученици, на млади хора, на деца, много ме угнетяваха. Аз правех всичко възможно да се превъзмогне всичко това главно чрез Комитета по изповеденията, председател на който беше Михаил Кючуков – мой съученик. В семинарията от първи до шести клас бяхме заедно, седеше на един чин пред мен.

Атеистическият период нанесе много големи поражения на светата Българска православна църква в нейния живот, не в нейната изповед. Началните години на атеистическата власт бяха много сурови. Впоследствие позатихна това ожесточено отношение към Църквата, но не престана, защото идеологията се изпълняваше от различни хора в различна степен на ожесточение и озлобление към Църквата. Но всякога значението на Църквата като институция не е било пренебрегвано. Явно е било, че никой не може да отрече нейното значение за българския народ, каквото и отношение към вярата да има. Да отречеш Църквата, значи да отречеш българската история.

Казвате, че атеистичният режим не е отричал Църквата, но е искал да я обезсили. Спомням си обаче от ученическите ми години, че на 24 май вие бяхте иа трибуната на мазволея, редом с Тодор Живков. Не беше ли това сътрудничество на Църквата с комунистическия режим?

- Бил съм и по-близо до Тодор Живков (смее се). Разбира се, сътрудничество на Църквата и лично мое към гражданската власт за провеждане на нейни мероприятия никога не е имало. Ако е имало някое сходство от страна на Църквата и на държавата в добри начинания, Църквата е вземала подобаващо на положението й участие.

По въпроса за мира в света Църквата е вземала участие, но в такава степен и в такава форма, че да бъде участие на Църквата като църква – със своите евангелски принципи в полза на мира в света. И в никакъв случай като служител на тогавашната гражданска власт.

Винаги над всичко съм имал интересите на Църквата, дори при изпълнение на гражданските си задължения. Не съм в това отношение правил никакви компромиси. Изживявания съм имал много тежки, но съм ги понасял за свое огорчение преди всичко. И присъствието ми на трибуната не е било по мое желание, а в изпълнение на гражданските ми задължения.

На една среща Живков поиска от мен архиереите по места заедно с митрополитското си служение да станат и председатели на Отечествения фронт. Архиерейските наместници също трябваше да оглавят местните организации на ОФ. Аз му отговорих, че това в никой случай не може да се допусне, защото БКП е атеистическа партия. Не може да се допусне архиерей да стане председател на отечествено-фронтовската организация, която има за ръководство комунистическата партия. Е, така, каза, така е, така е, ама вижте какво да стане да има обединение на народа. Викам, Църквата всякога е ратувала за обединение на народа и сега ратува, и за в бъдеще ще ратува, но като привлича другите към себе си, а не като възприема принципи, чужди на нейната идеология. Това беше разговорът, ей го, възпроизвеждам го.

[Петкан]

Паметник на убитите 42-ма протестиращи от декември 1970г. Така 9 години преди падането на Берлинската стена в Гданск се е появил първият паметник на жертвите на тоталитарния комунистически режим още по времето на неговото съществуване.
...
...
Комунистическият режим изкопа гигантски ров между църквата и хората. Въпреки подтиснатата й роля и разкола по време на демократичния преход, православната църква успя да се съхрани. Проблемът, валиден и днес, е в това, че църквата и обществото продължават да говорят на различни езици. Какво се случи за 40-те години, през които Патриарх Максим ръководи българското православие и как религиозната институция да върне доверието си у хората?...В продължение на 45 години се провежда масирана атеистична пропаганда, която намира най-разнородни изяви - като започнете от категоричното налагане на теорията на еволюцията в училищата, налагането на гражданския брак, забраната за посещаването на църквите на Великден, контролирането на вярващите, които посещават църквите в неделните богослужения. Това са фактори, които оказват голямо въздействие върху това, което по онова време се наричаше атеизиране. Коректният термин е секуларизиране на обществото. Става дума за изкопаването на гигантски ров между църквата и обществото. Това за мен е основният проблем. Църквата говори на един език, обществото- на друг. И в момента това двуезичие съществува. Църковните послания, може да имаме много забележки към езика и начина, по който са правени, но те не успяват да стигнат до широк кръг от обществото. От друга страна- обществото има очаквания към църквата. Някои от тях са съвсем справедливи. Като очакването тя да има по-голяма социална дейност.( Момчил Методиев-историк)
...
...А ето какво се прави в Полша!!!
"Дейността на всички полски епископи по време на комунистическия режим ще бъде подложена на проверка. Решението взето вчера на извънредно заседание на полския епископат, е резултат от пасторалната оставка на архиепископа на Варшава, монс. Виелгюс, признал своето сътрудничество в миналото с тайните комунистически служби. Във всички епархии на страната ще бъдат създадени локални комисии към които свещеници и епископи ще могат да се обръщат. През март ще бъде учредена и специална Национална църковно-историческа комисия в която ще се включат историци и юристи. Резултатът от проверките ще бъде предаден на Светия Престол. Също така, свещениците могат да се обръщат и към гражданското правосъдие, като обикновени граждани. "Църквата не се страхува от истината и от 2000 години насам се бори срещу греха", заяви на пресконференция секретаря на Епископската конференция, арх. Юзеф Михалик. Той допълни, че Църквата в Полша е положителен пример, припомняйки всички мъченици по времето на комунизма, като се започне от отец Йежи Попиелушко. Полските епископи предупредиха, че проверките изискват дълго време и медиите не бива да претендират за бързи резултати. Във Варшава пристигат сигнали от различни епископски конференции, изразяващи солидарност с полските епископи. Държавният ватикански секретар, кардинал Тарчизио Бертоне, изрази задоволство от решението на полския епископат, но допълни, че критериите за прозрачност трябва да важат и за обществените служители, както и за политици и партии не само в Полша, а и в други страни на Източна Европа. Държавният ватикаски секретар призова за "особено внимание към автентичната и фалшивата документация, която има дестабилизиращи цели, неприемили в никоя област".
http://www.radiovaticana.org/bg/articolo.asp?c=380409

[Мишок]

Работил е като учител и не е бил назначен от Политбюро на БКП,както е назначен Максим-комунистическата подлога,чийто единствен еквивалент е сегашния руски патриарх-агент на КГБ.
А аз имам право на мнение,което се различава от официалните версии за избора на патриарх Максим за глава на българската православна църква.
Този брадат комунистически изрод дума не обели против тоталитарния режим на Т.Живков и превърна огромна част от българите в безбожници.

Помня учителите от онова време - не бяха стока.
Не каза какво е направил баща ти или дядо ти по въпроса. Ами ти какво ще направиш. С хули по Максим не става нищо.

[Петкан]

Работил е като учител и не е бил назначен от Политбюро на БКП,както е назначен Максим-комунистическата подлога,чийто единствен еквивалент е сегашния руски патриарх-агент на КГБ.
А аз имам право на мнение,което се различава от официалните версии за избора на патриарх Максим за глава на българската православна църква.
Този брадат комунистически изрод дума не обели против тоталитарния режим на Т.Живков и превърна огромна част от българите в безбожници.

Помня учителите от онова време - не бяха стока.
Не каза какво е направил баща ти или дядо ти по въпроса. Ами ти какво ще направиш. С хули по Максим не става нищо.

Надявам се,че и ти не си бил стока. :-D

[Мишок]

Ами баш като дете си бях стока и половина. И добре виждах що за измет са учителите ми. За твоя баща Бог да го прости не мога да говоря , понеже не го познавам. По принцип обаче учителите тогава бяха долни хора от 100 20 да не са били ненормални комунисти.
Колкото до мене после с помоща на тези учители доста се развалих и имам даже и тъмно минало, ама Бог пак ме върна в правият път.
Та така : не съди да не бъдеш съден. Виждаш ли как не ти допадна да съдя баща ти и дядо ти.

[Rodolubec]

Работил е като учител и не е бил назначен от Политбюро на БКП,както е назначен Максим-комунистическата подлога,чийто единствен еквивалент е сегашния руски патриарх-агент на КГБ.
А аз имам право на мнение,което се различава от официалните версии за избора на патриарх Максим за глава на българската православна църква.
Този брадат комунистически изрод дума не обели против тоталитарния режим на Т.Живков и превърна огромна част от българите в безбожници.

Помня учителите от онова време - не бяха стока.
Не каза какво е направил баща ти или дядо ти по въпроса. Ами ти какво ще направиш. С хули по Максим не става нищо.

Надявам се,че и ти не си бил стока. :-D

Естествено че не е бил стока. Той даже си го показа. :-D

[Rodolubec]

Ами баш като дете си бях стока и половина. И добре виждах що за измет са учителите ми. За твоя баща Бог да го прости не мога да говоря , понеже не го познавам. По принцип обаче учителите тогава бяха долни хора от 100 20 да не са били ненормални комунисти.
Колкото до мене после с помоща на тези учители доста се развалих и имам даже и тъмно минало, ама Бог пак ме върна в правият път.
Та така : не съди да не бъдеш съден. Виждаш ли как не ти допадна да съдя баща ти и дядо ти.

Ами ти що съдиш тогава а? Много е лесно да се правиш на християнин какъвто не си определено. И спри да използваш библейски цитати от типа на: "не съдете за да не бъдете съдени" в тези цитати е вложен смисъл,те не са за безмозъчни хора. Така че псевдо-моралистите да замълчат. Точно ти Фани си най-големият съдник тука,това определено не е християнско. Не мислиш ли?  :-D :-D :-D Затова следващият път не съди за да не бъдеш съден. Разбра ли?  :-D

[Hatshepsut]

Максим - 41 години на престола

На 4 юли 1971 година Ловчанският митрополит Максим е избран за Български патриарх.

Днес той чества 41 години на патриаршеския престол.

Негово Светейшество Максим - Патриарх български и митрополит Софийски е роден в село Орешак на 29 октомври 1914 година като Марин Найденов Минков.

Завършва Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет. През 1941-а приема монашески подстриг в параклиса на Богословския факултет с име Максим, а след това е ръкоположен за йеродякон.

От 1947 до 1950 година е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, а от 1950 до 1955-а е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.

След завръщането си в България е назначен за главен секретар на Светия синод, на този пост е до 1960 година. Hа 30 декември 1956-а е хиротонисан в епископски сан като епископ Браницки по предложение на патриарх Кирил.

През 1960 година е избран и утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил през март 1971-а става наместник-председател на Светия синод.

Интронизиран за патриарх на 4 юли 1971 г. Според устава на БПЦ патриархът е едновременно и Софийски митрополит.

Легитимността на избора на патриарх Максим е поставена под съмнение през 90-те години на 20 век, което довежда до разделението в Българската православна църква.

Няколко месеца преди интронизацията, на 8 март 1971 г., Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия на свое заседание взема решение за глава на Българската православна църква да се предложи и поддържа ловешкият митрополит Максим. Задачата се възлага за изпълнение на тогавашния шеф на Комисията по църковните въпроси към правителството Михаил Кючуков. Подкрепял го е и младият министър на отбраната Добри Джуров. Тодор Живков също бил в добри отношения с патриарх Максим. Именно той изпълнил молбите му за възстановяване на църквата ,,Св. Спас" в София, както и Духовната семинария в Черепишкия манастир.

През 1998 г. на Всеправославен събор в София главите на всички православни църкви потвърждават каноничния избор на партиарх Максим и призовават духовници, които я оспорват да се покаят. С приемането на нов Закон за вероизповеданията през декември 2002 г. държавата прекратява намесата в делата на БПЦ и потвърждава каноничността и легитимността на патриарх Максим.

През 2004 година президентът Георги Първанов му връчва орден "Стара планина" първа степен, ,,за големите заслуги в духовния живот на българския народ, за мъдрото управление на делата на Българската православна църква и по повод 90 години от рождението му".

http://bgvesti.com/index.php?option=com_content&view=article&id=59227:2009-07-03-19-46-45&catid=51:2008-09-17-19-36-54&Itemid=104

[Мишок]

Да е жив и здрав. Добър лош това е нашият патриарх.

[Hatshepsut]

Почина патриарх Максим

Патриарх Максим е починал тази нощ в 3,50 часа, предаде Стандарт Нюз от неофициални източници.

Преди седмица негово светейшество навърши 98 години. Последните седмици от живота си той прекара в болница "Лозенец". Там се поклони пред чудотворното копие на иконата "Достойно есть", което пристигна у нас от Атон на 27 октомври.

Предстои новината за смъртта му да бъде обявена официално, да се насрочи поклонение, да се уведомят православните патриарси и властите. Предполага се, че в завещанието си дядо Максим е посочил къде да бъде погребан.

Днес митрополитите трябва да се съберат на извънредно заседание, на което да определят и.д. ръководител на Църквата, както и и.д софийски владика до избора на нов титуляр.

Марин Минков, както е светското име на Максим, е роден на 29 октомври 1914 г. в с. Орешак. Още когато е на 12 г. родителите му го дават за послушник в Троянския манастир. Основно и прогимназиално образование получава в родното си село.

От 1929 до 1935 г. учи в Софийската духовна семинария, която завършва с отличие. През следващите три години Марин е певец и деловодител при храма "Успение Богородично" в Русе. От есента на 1938 до 1942 г. изучава богословие в Софийския университет "Св. Климент Охридски", като през ваканциите е певец, билиотекар и проповедник в Троянската света обител.

На 13 декември 1941 г., през последната година на обучението си, приема в параклиса на Богословския факултет монашески постриг с името Максим, от Ловчанския митрополит Филарет и под духовното старчество на тогавашния игумен на Рилския манастир архимандрит Натанаил. Седмица по-късно в храма на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" е ръкоположен в йеродяконски чин от Врачанския митрополит Паисий.

След кратко служене като митрополитски дякон и проповедник в Ловчанска епархия, е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На тази длъжност йеродякон Максим е близо пет години - от 1942 до лятото на 1947 г. Междувременно, на 14 май 1944 г., в Черепишкия манастир "Успение Богородично" е ръкоположен в йеромонашески чин от Врачанския митрополит Паисий.

На 12 юли 1947 г. по решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.

От 1 септември 1947 до 1 май 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, след което (до 1955 г.) е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.

След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 г. заема поста главен секретар на Св.Синод, като междувременно е и председател на редакционната колегия на Синодалното издателство на Българската православна църква (от 1957 до 1960 г.).

Хиротонисан е в епископски сан с титлата "Браницки" на 30 декември 1956 г. в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".

На 30 октомври 1960 г. е избран, а на 20 ноември е канонически утвърден за Ловчански митрополит.

След смъртта на патриарх Кирил през март 1971 г. митрополит Максим става наместник-председател на Св. Синод.

На 4 юли 1971 г. Църковно-народният патриаршески избирателен събор в София с единодушие го провъзгласява за Патриарх на Българската православна църква и Софийски митрополит. На интронизацията му присъстват глави и представители на всички поместни православни църкви.

През 90-те години на миналия век легитимността на избора на патриарх Максим е поставена под съмнение, което довежда до разкол в Църквата и създаване на втори синод на митрополит Пимен и митрополит Инокентий. През 1998 г. обаче на Всеправославен събор в София главите на всички православни църкви потвърждават каноничния избор на патриарх Максим и призовават духовниците, които го оспорват, да се покаят. С приемането на нов Закон за вероизповеданията през декември 2002 г. държавата прекратява намесата в делата на БПЦ и потвърждава каноничността и легитимността на патриарх Максим.

http://society.actualno.com/Pochina-patriarh-Maksim-news_405964.html

[Hatshepsut]

Как се избира патриарх на Българската православна църква

Точната процедура според устава на БПЦ

ългарската православна църква (БПЦ) - Българска Патриаршия се управлява от Свети Синод, а всяка епархия - от своя архиерей, който носи титлата митрополит. Върховен ръководен орган на Българската православна църква - Българска Патриаршия е Светият Синод, който се състои от Българския патриарх и епархийските митрополити.

От 4 юли 1971 г. негов председател е Максим, Патриарх Български и Митрополит Софийски. БПЦ има 13 епархии в България (Софийска, Варненска и Великопреславска, Великотърновска, Видинска, Врачанска, Доростолска, Ловчанска, Неврокопска, Плевенска, Пловдивска, Русенска, Сливенска и Старозагорска) и 2 задгранични (Американска, Канадска и Австралийска епархия и Западно- и Средноевропейска епархия).

Устройството и управлението на епархиите се определят с Устав, одобрен на епархийски събор и утвърден от Светия Синод.

Законодателната власт в Българската православна църква - Българска Патриаршия се упражнява от Църковния събор, който се състои от архиереите и от избрани по реда на устава клирици и миряни. Новият Устав на Българската православна църква - Българска патриаршия е приет от 6-ия Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г., обн. в изв. бр. "Църковен вестник" от 9 януари 2009 г.

Изборът на патриарх, както и условията, на които трябва да отговаря, са регламентирани в глава 4, раздел II на църковния устав.

Избираемият Български патриарх и Софийски митрополит трябва да е епархийски митрополит, да е не по-млад от 50 години, да е управлявал епархия като митрополит поне 5 години и да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред.

Българският патриарх и Софийски митрополит се избира от Патриаршески избирателен църковен събор, който се състои от: архиереите - всички митрополити и епископи на Българската православна църква - Българска Патриаршия; по петима представители на всяка епархия - трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия десет представители - шестима клирици и четирима миряни; по един представител на ставропигиалните манастири (Рилски, Бачковски и Троянски), избран от съответния манастирски събор; по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири - един монах и една монахиня, определени от съответния епархийски митрополит; по един представител на средните духовни училища, определени от ръководствата им.

След смърт на патриарха на БПЦ Светият Синод временно се ръководи от старшия по митрополитско служение член на намаления му състав. Постът се заема за една година на ротационен принцип. Който и да е на този пост, уведомява за кончината поместните православни църкви, президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя и ръководи делата на БПЦ до избирането на наместник-председател, което трябва да стане в 7-дневен срок от смъртта на патриарха.

Избраният наместник-председател заедно със Светия Синод извършва необходимото за насрочването и провеждането на избор на нов Български патриарх, което трябва да стане най-късно до четири месеца.

След смъртта на патриарх Кирил през 1971 г. ловчанският митрополит Максим е избран за наместник-председател. Точната дата на Патриаршеския избирателен събор определя синодът, който изпраща окръжно до митрополитите да свикат във всяка епархия в определен неделен ден епархийските избиратели.

При кворум от две трети от списъка на епархийските избиратели под председателството на митрополита или определено от него с писмена заповед духовно лице, с тайно гласоподаване и мнозинство повече от половината от присъстващите се избират петима представители на епархията - трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия - шестима клирици и четирима миряни.

Светият Синод разпорежда на игумените на ставропигиалните манастири и средните духовни училища да изберат по един свой представител, също така разпорежда всеки епархийски митрополит да определи и двама представители на епархийските си манастири -един монах и една монахиня. Всички те участват в Патриаршеския избирателен църковен събор.

Светият Синод на заседание най-малко седем дни преди определения ден за избор на Български патриарх и Софийски митрополит, с тайно гласоподаване и мнозинство от две трети от членовете си, избира трима епархийски митрополити - кандидати за патриаршеския престол, които отговарят на изискванията. Когато един или двама митрополити получат необходимото мнозинство, гласоподаването се повтаря до избирането на още двама или един с мнозинство две трети от членовете на Светия Синод.

Когато двама митрополити получат по равен брой гласове, гласоподаването се повтаря само за двамата, докато един от тях получи мнозинство повече от половината от гласовете на всички митрополити. За произведения избор се вписва изложение в кондиката на Светия Синод.

Изборът на партиарх става на Патриаршеския избирателен църковен събор, свикан от Светия Синод в Синодалната палата в определения неделен ден. След проверка за редовността на избирателните писма на избраните и определени членове на Патриаршеския избирателен църковен събор и в случай че присъстват най-малко три четвърти от всички членове на избирателния събор, наместник-председателят на Светия Синод след молитва към Бога открива Патриаршеския избирателен църковен събор.

След откриване на заседанието наместник-председателят обявява имената на тримата кандидати за патриаршеския престол, избрани от Светия Синод, и приканва членовете на Патриаршеския избирателен църковен събор да изберат с тайно гласоподаване един от тримата.

Гласоподават всички присъстващи членове на избирателния събор. Кандидатът, получил най-малко 2/3 от гласовете на присъстващите избиратели, се обявява от наместник-председателя на Светия Синод за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит. Когато никой от кандидатите не получи изискуемото мнозинство по ал. 2, изборът се повтаря, като в него участват двамата, получили най-много гласове. За избран се обявява този, който е получил повечето гласове.

При равни гласове гласуването се повтаря. За извършения избор се съставя Акт, който се вписва в кондиката на Светия Синод и се подписва от избирателното бюро и членовете на Събора, след което наместник-председателят закрива Патриаршеския избирателен църковен събор.

Екземпляр от Акта се предоставя на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит. Светият Синод отслужва благодарствен молебен и извършва интронизацията на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит, който поема правомощията, свързани със званието му.

Светият Синод съобщава името на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит на предстоятелите на Поместните православни църкви, президента на Република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя и го оповестява на обществеността.

http://www.dnes.bg/obshtestvo/2012/11/06/kak-se-izbira-patriarh-na-bylgarskata-pravoslavna-cyrkva.172329

[rumena moma]

   Неутрално :  Бог да го прости .
   Любопитно :  Кой ли ще е следващия .
   Весело : Цирка да започне сега ! Борбата за кокала ще е безпощадна .
   Гневно :  Ако извъртят нещата и Николай Пловдивски стане патриарх , лично аз ще премина към мюсюлманската вяра .

[Hatshepsut]

   Гневно :  Ако извъртят нещата и Николай Пловдивски стане патриарх , лично аз ще премина към мюсюлманската вяра .

Няма да е той, защото няма навършени 50 години (в момента е на 43 години).