България и българите > българите в Албания и Косово
Таня Мангалакова ще представи своята книга "Нашенците в Косово и Албания"
Мамарчев:
Таня Мангалакова ще представи своята книга "Нашенците в Косово и Албания" на 17 ноември от 16:30 ч. в Ритуалната зала на Община Велико Търново. Представянето се организира съвместно от Студентската организация на ВМРО-ВТ и Студентски съвет на ВТУ.
skadansk:
Ще се продава ли някъде свободно книгата? По виртуални и реални книжарници например или ще може само през дадена структура на БНД-то да се купи?
Мамарчев:
Може да се поръча и от онлайн книжарници. Ето два линка /предполагам, че я има и в други книжарници/:
http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=16923
Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.
skadansk:
--- Цитат на: Мамарчев в Ноември 14, 2009, 17:26:54 ---Може да се поръча и от онлайн книжарници. Ето два линка /предполагам, че я има и в други книжарници/:
http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=29243
http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=16923
--- Край на цитат ---
Благодаря, това е достатъчно :-)
Мамарчев:
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=435254
--- Цитат ---Книга описва живота на гораните в Косово и Албания
Книгата „Нашенци в Косово и Албания" ще бъде представена от 16,30 часа в Ритуалната зала на община В. Търново, съобщи областният лидер на ВМРО Милен Михов. Авторката на книгата Таня Мангалакова е подготвила и документален филм за живота на гораните. Те са потомци на етнически българи в Косово и Албания. Таня Мангалакова е завършила журналистика в Софийския университет. В момента работи като кореспондент на „Осерваторио суи Балкани" за България и координатор на „Балкански политически клуб".
В продължение на четири години е обхождала 19 села в Призренска гора, 15 села в Жупа, Косово и 9 села в Кукъска Гора, Албания. Те са описани в началото на ХХ век от етнографите Васил Кънчов и Йордан Иванов. Следвайки техните маршрути Таня Мангалакова открива, че наследниците на описаните от тях хора са съхранили своя поминък и обичаи, както и традициите в които се преплитат езически, християнски и богомилски елементи. Още по темата, чуйте от Таня Мангалакова в прикачения файл.
Малката етническа група живее на границите на три съвсем млади държави на Балканите - новосъздаденото Косово, Македония и създадената през 1912 г. по-стара Албания. Тези хора са застрашени от претопяване. Историците в балканските страни спорят за техния произход. Според албанската теза това са славянизирани илири, сръбската теза е, че това са ислямизирани сърби, българската теза - ислямизирани българи, най-вероятно потомци на богомили, а македонската теза претендира, че това са македонци с ислямско вероизповедание. В годините след създаването на държавата Босна и Херцеговина в Гора и Жупа, Косово, се появяват новокомпонирани бошняци. Косово е отесняло на албанците и те трескаво търсят нови територии, на които да се разширяват. Гораните се страхуват, че ще бъдат изтласкани от Шар планина, която вече е прекръстена на... Албански Алпи.
Нашенските села в Косово са празни през зимата и се пълнят през юли и август от завърнали се гурбитчии.
Книгата дава точни цифри за броя на нашенци - през лятото в Гора има 25 хил. души, но през зимата те са не повече от 7000, главно възрастни гора, жени и деца. В 15-те села в Жупа, Косово, живеят 14 500 души. В Кукъска Гора, Албания, живеят 7500 горани, а в цяла Албания те са над 15 000 души.
Особено ценни в книгата са автентичните народни песни от Косово и Албания, стиховете от съвременни местни автори, приложението с карта, таблици, авторски фотографии от Косово и Албания, снимки от семейни архиви. На корицата има снимка на нашенка от Кукъска Гора и дизайнерски символ, създаден на основата на розета край село Шищейец, смятана за богомилски знак.
--- Край на цитат ---
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия